Р Е Ш Е Н И Е

№ Година 2013 Град Варна

Варненският окръжен съд Наказателно отделение

На тринадесети юни през две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АСЕН ПОПОВ

СТАНЧО САВОВ

СЕКРЕТАР: Н.Й.

ПРОКУРОР: Деян Душев

Като разгледа докладваното от съдия Попов ВНОХД №569 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на въззивна проверка е присъда по НОХД № 265 по описа на ВРС за 2012г. Жаленият съдебен акт е осъдителен за К.Г.Д.. Той е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343 ал.3 пр.1 б.”а” пр.2 вр. ал.1 б.”б” пр.2 от НК, за което му е било наложено наказание от една година и осем месеца лишаване от свобода, отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от четири години. С присъдата подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС за срок от две години.

Недоволен от постановения съдебен акт е останал подс. Д., като е упражнил правото си на въззивна проверка по реда на чл.318 ал.6 от НПК. Според съобразителната част на въззивната жалба, първоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна. Пороците й следват от формалната оценка на доказателствата, липсата на аргументирани изводи за авторството на процесното деяние. Прави се искане за ревизия на присъдата, отмяната й и постановяване на оправдателен съдебен акт.

Във въззивното заседание представителят на въззивната прокуратура намира първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна..

Частният обвинител И. също моли жалената присъда да бъде потвърдена изцяло.

Защитникът на подс.Д. поддържа жалбата по изложените в нея аргументи. В най-общ план доводите на адв. Б. по предмета на делото се свеждат до следните две групи:

Първата група фактически и правни аргументи касаят авторството на деянието. Според защитника на подсъдимия противоправното поведение на последния /да се разбира превишената скорост/ не е причина за възникналото ПТП. Адв.Б. конкретизира, че единствено поведението на втория водач в колоната е довело до нарушаване на правилата за изпреварване и има за фактически резултат процесното транспортно произшествие. Около тези две основни твърдения защитникът изгражда теза за неотносимост на изготвените по делото авто-технически експертизи.

Втората група доводи касае установеното “пияно състояние” на подсъдимия за процесната дата. Спори се процедурата по вземане и изследване на кръвна проба от Д., като според защитника поредицата от много съществени нарушения на процедурата по наредба №30/2001 година поставя в невъзможност отговорността на последния да се ангажира по квалифициран текст на престъплението по чл.343 от НК.

В заключение на пледоарията се прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова в хипотезата на чл.304 от НПК.

В последната си дума подс.Д. заявява, че не е виновен за ПТП-то. Категоричен е, че не е употребявал алкохол и за това иска да бъде оправдан.

Настоящият състав на окръжния съд преценява въззивната жалба за частично основателна, но не по изложените в нея аргументи. Доводите за решението са следните:

По отношение на К.Д. е било водено разследване за престъпление по чл.343 ал.3 пр.1 б.”а” пр.2 вр. ал.1 б.”б” пр.2 от НК. В най-общ аспект на установяване и доказване са били подложени фактите относно ПТП случило се на 04.10.2010 година на територията на Аспарухов мост в гр.Варна. Участници във въпросното ПТП били три автомобила, като съставомерни последици са средни телесни увреждания на частния обвинител П.И..

На 20.01.2012 година прокурор при РП-Варна внесъл във ВРС обвинителен акт срещу Д.. Фактическото обвинение се съдържа на първата и отчасти на втората страница на обвинителния акт. Там е посочено, че на процесната дата подс.Д. “управлявал автомобила си в дясната лента, но решил да се престрои в по-бързата лява лента за движение. Когато преминал в лявата лента за движение, обв.Д. увеличил скоростта си на движение до около и над 95.40 км/ч. В същото време св.Борисова управлявала автомобила си със скорост около 55 км/ч в дясната лента, когато застигнала движещия се пред нея л.а.”Волво” с рег.№2105 СН. Тогава св.Борисова предприела изпреварване на този автомобил, като подала мигач и предприела престрояване в лявата лента за движение. Когато св.Борисова сторила това, обв.Д. вече бил достигнал споменатата по-горе скорост около и над 95.40 км/ч и автомобила му се намирал на около 29.30 м зад автомобила на св.Борисова”.

Докладчикът по делото преценил, че не са налице основания на чл.248 ал.2 т.3 от НПК и го внесъл за разглеждане в открито съдебно заседание.

След детайлно съдебно следствие съдебният състав на първоинстанционния съд осъдил подс.Д. за престъпление по чл.343 ал.3 пр.1 б.”а” пр.2 вр. ал.1 б.”б” пр.2 от НК, защото на 04.10.2010г. в гр. Варна, при управление на моторно превозно средство - л.а. марка „БМВ" модел „325" с per. № В 8747 РА, нарушил правилата за движение: чл.20 ал.2 от ЗДвП: "Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението и с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Водачите са длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението" и чл.21 ал.1 от ЗДвП: "При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч - пътно превозно средство от категория В - в населено място 50 км/ч" и по непредпазливост причинил три средни телесни повреди на П.Г.И., изразяващи се в: 1) счупване на 5-то, 6-то и 7-мо десни ребра, което е обусловило трайно затруднение на движението на снагата за период от около 1,5 месеца; 2) луксация на лява ключично -лопатъчна става с деформация на ляво рамо, което е обусловило трайно затруднение на движението на горен ляв крайник за период от около 1,5 до 2 месеца; 3) хемопневмоторакс, което е обусловило разстройство на здравето, временно опасно за живота, като деянието е извършено в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта от 1,81 промила, установено по надлежния ред - с Протокол за химическа експертиза № 1395/07.10.2010г. на МБАЛ „Св. Анна-Варна".

Горната процесуална хронология позволява да се направи категоричен извод за допуснато съществено процесуално нарушение на досъдебното производство, което е отстранимо. Касае се до съществен недостатък на обвинителния акт в частта на фактическото обвинение, който не само не позволява на подсъдимя да разбере срещу какви факти следва да се защитава, но и описва престъпни действия на Елена Борисова.

Както изрично бе споменато в настоящето решение, при формулиране на обвинителните факти прокурорът е приел че първо подс.Д. правомерно е навлязъл в лява пътна лента на Аспарухов мост, след което е ускорил скоростта си до и над 95.40 км/ч. По-нататък публичният обвинител е описал, че св.Борисова е предприела изпреварване на л.а.»Волво», когато подсъдимият вече е бил в лява лента за движение, вече се е движил с над 95 км/ч и се е намирал на 29 метра от Борисова. Тази фактическа хронология изключва виновно поведение на Д., защото:

- за св.Борисова действа императивната норма на чл.42 ал.1 т.1 от ЗДП, като преди предприемане на изпреварването тя е била длъжна да се убеди, че не я изпреварва друго МПС /според прокурора, внесъл обвинителния акт това не е било сторено/;

- св.Борисова е имала отлична видимост назад на 29 метра и би следвало да е възприела автомобила на подсъдимия;

Ако се следва логиката на фактическото обвинение то предметът на доказване по делото е съвсем различен от очертания с диспозитива на обвинителния акт. Това сериозно разминаване е така, защото първоинстанционният прокурор е повдигнал обвинение на Д. за транспортното престъпление като е приел, че той е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДП в цялата му материално-правна хипотеза и чл.21 от ЗДП без да обоснове фактически как това е станало. В обстоятелствената част на обвинителния акт няма нито дума с кое усложнение на пътната обстановка Д. не се е съобразил, та неговото нарушение на специалния закон да е в причинно-следствена връзка с последвалото ПТП. Изобщо не е ясно кое точно действие на подсъдимия е предизвикало ПТП-то. Въпреки това първоинстанционният прокурор е приел, че подсъдимият Д. следва да отговаря за нарушението на два алтернативни текста от ЗДП и така е го е предал на съд.

Изложеното прави фактическото обвинение в обвинителния акт абсолютно предположение, като той не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК. Именно поради тази причина първоинстанционният съд е следвало да върне делото на прокурора. Подсъдимият Д. е бил поставен в положение да се защитава не срещу факти, а срещу предположения, което категорично е накърнило правото му да разбере в какво се обвинява, респективно да организира пълноценната си защита.

Първоинстанционният съд в присъдата си е възпроизвел абсолютно същото нарушение, като в мотивите и диспозитива на съдебния акт отговор на въпроса с кое свое конкретно действие и коя хипотеза на чл.20 ал.2 от ЗДП подсъдимият е нарушил, та да е предизвикал транспорто произшествие липсва. Ако съдът е приел, че на процесната дата Д. е управлявал със скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка защо е приел за доказано и нарушението по чл.21 от ЗДП не става ясно.

По изложените съображения жалената присъда по НОХД №265/12 година по описа на ВРС, трети състав следва да се отмени и делото да се върне на ВРП за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.

Предвид изложеното и на основание чл.335 ал.1 т.1 от НПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ присъда №57 по НОХД №265/2012 година по описа на ВРС трети състав и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от Районна прокуратура-Варна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: