Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна, 24.06.2013г
в името на народа
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание двадесет и осми май
2013гв състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА Г.
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
при секретаря С.Т. като разгледа докладваното
от съдия Г. в.гр.д.№ 961 по описа за
2013г, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 ГПК,
образувано по жалба на „Е.ОН БЪЛГАРИЯ
ПРОДАЖБИ” с
променено наименование „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД ЕИК 103533691 със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.”Владислав
Варненчик” № 258, Варна тауърс Г, представлявано от Б.Г.М., Б.Д.П.и П.С.С., срещу решението на ВРС-ХХХVс-в
№ 5375/ 19.12.2012 по гр.д.№ 5475/2012г, с което е
прието за установено, че Р.П.Г. не дължи на въззивника сумата от 914,88лв, представляваща корекция на потребена, неотчетена и
неплатена стойност на електроенергия за период от 7.06.2011–30.11.2011, дължима
по силата на договор за продажба на ел.енергия, на осн.чл.124 ал.1 ГПК, както и
е осъдено дружеството да заплати направените по делото разноски в размер на 311лв, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Счита,
че така постановеното решение е незаконосъобразно и неправилно поради
неправилна и непълна преценка на събраните по делото доказателства. Излага, че
корекцията на сметки не съставлява доставка на електрическа енергия, за да е
необходимо установяване на извършването й, нито санкция за абоната, а цели
изравняване на получения дисбаланс в предоставянето на блага.
Моли за
отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да се
отхвърли предявеният иск. Претендира присъждане на направените разноски.
Въззиваемата страна Р.П.Г. в депозиран писмен отговор изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Предявен е иск с правно осн.чл.124 ал.1 ГПК от въззивника
за установяване в отношенията между страните, че не дължи на „Е.ОН БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ” АД сумата от 914,88лв, представляваща корекция
на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за период от 7.06.2011–30.11.2011,
дължима по силата на договор за продажба на ел.енергия за обект в гр.Варна с кл.№
1100258438 и аб.№ 0103102254, на осн.чл.124 ал.1 ГПК.
В исковата молбата ищецът твърди, че с ответника «Е.ОН
България Продажби» са в договорни отношения за продажба на електроенергия.
Твърди се, че „Е.ОН България Мрежи” АД е извършило проверка на измервателния
уред, като е констатирано неточно измерване на електрическа енергия. Във връзка
с проверката бил съставен констативен протокол и извършена корекция на
потребената електроенергия, като е начислена горепосочената сума. Твърди, че не
е консумирана начислената допълнителна ел.енергия и затова и не дължи
процесната сума, с която е извършена корекцията. Поради това, че не е заплатил
същата, претендира да бъде установено по отношение на ответника, че не я дължи.
В срока по чл.131 ГПК по
делото е постъпил отговор от „Е.ОН България Продажби” АД със становище за
неоснователност на предявения иск по чл.124 ГПК. Твърди се, че ищецът е
потребител на ел.енергия по смисъла на §1 т.42 ЗЕ и ползваният от него
електромер е присъединен към ел.мрежа, работещ е и показанията му са били
отчитани редовно. Извършената проверка на средството за измерване от служители
на „Е.ОН България Мрежи” АД е констатирала, че електромерът бил извън класа на
точност. Това е отразено в съставения констативен протокол. Излага още, че са били
спазени задълженията на ответника, поосочени в Общите условия. На база на
констатациите в експертизата е изготвена корекция на сметката по чл.38 ал.3 от
ОУ и затова е начислена процесната сума. Моли исковата претенция да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Въз основа събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа
страна :
От представения
по делото констативен протокол № 0416349/ 30.11.2011 /л.5-І/ се установява, че
на същата дата длъжностни лица на „Е.ОН България Мрежи” АД са извършили
техническа проверка на електромера, монтиран на обект на ищеца, находящ се на
посочения адрес, като е
отчетено, че електромерът е извън класа на точност. От
Констативен протокол № АУ-12-175/23.02.2012/ /л.58-І/, изготвен от БИМ,
ГД”Мерки и измервателни уреди”, Регионален отдел Русе, сектор Велико Търново, се
установява, че при отварянето на електромера е било констатирано наличие на
нерегламентиран достъп до вътрешността му, водеща до промяна на метрологичните
характеристики. Въз основа на констатациите от проверката „Е.ОН България
Мрежи” АД е съставил справка за корекция на сметки № 22159/7.03.2012 за 177дни /л.61-І/.
За същия период е издадено дебитно известие /л.6-І/ От
заключението по допуснатата СТЕ /л.66-І/ се установява, че вероятната причина
за констатираната грешка в измерването и отчитането на ел.енергия е наличието
на вмешателство в схемата на СТИ, при което преминаващата през нея
електроенергия не се отчита от СТИ точно. Дава заключение, че количеството
ел.енергия е изчислена правилно съобразно приложимата в случая методиката на
чл.38 ал.3 т.2 ОУ и правилно е определена сумата на корекцията за процесния период.
Въз основа на горната фактическа установеност съдът прави
следните правни изводи: Съобразно
разпределението на доказателствената тежест в процеса, „Е.ОН
БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ” АД, следва да установи при условията на пълно и главно
доказване на валидно правоотношение по доставка на електроенергия, която не е
била измерена, или електроенергия в повече от отчетеното, както и че е спазил
реда за извършване на проверката, периодът на грешното измерване или
неизмерване в резултат на неправомерно действие на потребителя, че е използвана
правилната методика за корекция на сметката, съответстваща на доставената и
потребена електроенергия, влизане в сила на Общите условия /ОУ/ на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е.ОН БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ” АД. Основание
за извършване на корекция и за фактуриране на процесната сума се явява
констативният протокол, издаден на основание чл.24 от ОУ на договорите за продажба на
електрическа енергия на “E.ОН БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ” АД, в
чиито правомощия се включва коригиране
сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период. Съгласно правилото на чл.154
ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, по предявения
отрицателен установителен иск по реда на чл.124 ал.1 ГПК в тежест на ответника
е да докаже факта, от който произтича вземането му, а именно че е извършена
проверка изправността на електромера на абоната, констатирана е грешка при
отчитане на потребяваната електроенергия поради неизправност на средството за
търговско измерване и е използвана правилната съобразно одобрените и приети
Общи условия методика за корекция на сметката, съответстваща на доставената и
потребена ел. енергия. В
процесния случай съдът намира за безспорно установено, че ищецът се явява
потребител на продаваната от ответното дружество електроенергия по смисъла на
чл.4 от ОУ, както и че Общите условия на „Е.ОН България Продажби” АД и „Е.ОН
България Мрежи” АД издадени на основание чл. 98а от ЗЕ и одобрени от ДКЕВР с
решение от 06.04.2009г., в сила от 17.05.2009г. са действащи към датата на
извършване на проверката. Съобразно предвиденото в чл.24 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби” АД,
ответникът по делото е оправомощен да извършва изчисляване и коригиране на
сметките за използвана от потребителите ел. енергия за изминал период, въз
основа на представени от “Е.ОН България Мрежи” АД констативни протоколи и
справки за начислена енергия. С Решение № 165/19.11.2009г по
т.д.№103/2009г на ВКС-ІІ ТО, Решение № 104/5.07.2010г по гр.д.№ 885/2009г на
ВКС-ІІ ТО, Решение № 26/4.04.2011г по т.д.№ 427/2010г на ВКС-ІІ ТО, Решение № 189/11.04.2011г по т.д.№ 39/2010г на ВКС-ІІ ТО и Решение №
79/11.05.2011г по т.д. № 582/2010г на ВКС-ІІ ТО, постановени по реда на чл.290
ГПК и съставляващи задължителна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК /според
разясненията в т.2 от ТР № 1/19.02.2010г на ОСГТК на ВКС/, е даден отрицателен
отговор на въпроса съществува ли законово основание за доставчика на
електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за
доставена през изминал период електрическа енергия. В посочените решения е
обосновано категорично становище, че извършването на промяна в сметките на
потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на
доставчика на електроенергия е лишена от законово основание - както за времето
на действие на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и
Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи
на производители и потребители, така и при действието на приложимите към спора
нормативни актове - Закон за енергетиката /обн. ДВ бр.107/09.12.2003г/ и
Наредба № 6/9.06.2004г за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи
/обн.ДВ бр.74/24.08.2004г/. С решение № 189/11.04.2011г по т.д. № 39/2010г е
отречена и възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна
корекция на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи
потребителите Общи условия, като е мотивирано разрешение, че поради
неравноправния им характер по смисъла на чл.143 т.6 и т.18 от ЗЗП, подобни
клаузи са нищожни по силата на чл.146 ал.1 ЗЗП и чл.26 ал.1 ЗЗД, тъй като
нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с
електрическа енергия. И това е така, тъй като предвидените в общите условия методики допускат
изчисляване на корекцията, без да се отчита към коя дата е налице неотчитане на
ел. енергия. По делото не се установи кога е извършена последната проверка на
СТИ, което би рефлектирало върху периода на извършената корекция. Настоящият
състав намира, че евентуалното неизпълнение на задължението за поддържане на
СТИ в изправност от страна на електроразпределителното дружество „Е.ОН България
Мрежи”АД, не би следвало да влече като последица ощетяване на потребителя, чрез
извършване на корекция на сметката му с произволен период от време, доколкото в
чл.38 ал.4 от ОУ е заложено принципното положение за начален период на
корекцията да се взема датата на монтажа на СТИ или датата на предхождаща
проверка, като общият корекционен период не бъде по-голям от 180 дни. Не става
ясно в случая, при липса на доказателства за предхождаща проверка и дата на
монтажа на електромера как е определено началният момент на корекцията, като се
вземе предвид, че на осн.чл.34 ал.5 ОУ на „Е.ОН България Мрежи” АД, месечното
отчитането на показанията на СТИ не се счита за проверка по смисъла на чл.34. В
тежест на ответника при липса на позоваване за начало на проверката на някой от
посочените в цитираната разпоредба начални моменти е да установи, че точно към посочената
в протокола дата е започнало неточното отчитане на ел. енергия от електромера
на ищеца. Възприемането на противно становище, при което потребителят ще бъде
задължен да заплаща коригирано количество електроенергия за период, в който
например СТИ е отчитало правилно би довело до евентуално неоснователно
обогатяване на ответното дружество. В тази връзка разпоредбата на чл.38 ал.3 от
ОУ на „Е.ОН България Мрежи”АД съществено противоречи на основни принципи на
правото, както и на добрите нрави. За пълнота на
изложението следва да се посочи, че задължителната практика на ВКС се придържа
и към разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа
енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на
доставяната електроенергия, противоречи на регламентирания в чл.82 ЗЗД виновен
характер на договорната отговорност и е недопустимо ангажирането й при липса на
доказателства за виновно поведение на потребителя, препятствало правилното
отчитане. С оглед изложеното и при
формиране на краен извод за липса на основание у ответника за извършване на
корекция на сметките на потребителите за минал период предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен. Именно по
тази причина правно ирелевантно се оказва иначе доказаното от ответника
възражение за солидарна отговорност на титуляра на партидата за процесния имот
и ищеца. По
изложените съображения, съдът намира, че първоинстанционното решение е правилно
и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. В
полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция
в размер на 250лв при липсата на заявено възражение за прекомерност от
въззивника и съборазно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/2004 за
минималния размер на адв.възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-ХХХVс-в
№ 5375/ 19.12.2012 по
гр.д.№ 5475/2012г, с
което е прието за установено, че Р.П.Г. не дължи на въззивника сумата от 914,88лв, представляваща корекция на потребена, неотчетена и
неплатена стойност на електроенергия за период от 7.06.2011–30.11.2011, дължима
по силата на договор за продажба на ел.енергия, на осн.чл.124 ал.1 ГПК, както и
е осъдено дружеството да заплати направените по делото разноски в размер на 311лв, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул."Владислав Варненчик" № 258, Варна Тауърс-Г ДА ЗАПЛАТИ на Р.П.Г. ЕГН **********
*** сумата от 250лв /двеста и петдесет лева/, представляваща сторени в
производството съдебно - деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, арг.чл.280 ал.2 ГПК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: