Р Е Ш Е Н И Е

№…………./……………………2013 г., гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският окръжен съд, гражданско отделение, девети състав, в публично съдебно заседание, проведено на 06.06.2013 г., в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Даниела Х.

при участието на секретаря Д.Х., след като разгледа докладваното от съдия Даниела Христова гр.д. № 595 по опис на ВОС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът С.Н.С. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв. И.И. ***, е предявил против Д.И.Й. с ЕГН ********** *** осъдителен иск с правно основание чл. 243 от ГПК с цена на иска 30 000 лева.

В исковата молба ищецът излага, че с ответника са били в добри приятелски взаимоотношения и поради финансови затруднения, последният го помолил да му даде в заем сумата от 30 000 лева с обещанието, че ще бъде върната в кракът срок. На 04.05.2012 г. ищецът превел на ответника сумата от 30 000 лева, след което последният преустановил връзките си с него. На 23.10.2012 г. ищецът отправил покана до ответника за връщане на дадената в заем сума. На 25.01.2013 г. ищецът отправил повторна покана. Твърди, че връщане на заема не е осъществено.

Ответникът в писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК изразява становище за допустимост , но не основателност на предявения иск. Отрича вида на твърдяната от ищеца облигационна връзка – договор за заем. Не оспорва паричния превод в посочения в исковата молба размер, но твърди, че с превода е погасен дълг на ищеца към ответника.

Съдът след като се запозна със становищата на страните, събраните по делото доказателства и правните норми регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно и от представеното пл. нареждане е видно, че на 04.05.2012 г. ищецът е превел по банкова сметка ***. Документът не е оспорен относно неговата истинност. От съдържанието се установява, че в частта „основанение за превода“ , извършващия превода е вписал – заем.

От покана с дата 22.10.2013 г., връчена на ответника с куриерска служба на 23.1.2012 г. /видно от обратна разписка/ се установява, че ищецът е поискал връщане на преведената по банка сума в срок до 22.11.2012 г. Повторна покана от 25.01.2013 г. е връчена на 29.01.2013 г.

От така представените доказателства, съдът извежда следните правни изводи:

Договорът за заем е каузален, неформален, реален, безвъзмезден договор.

В настоящия случай, ищецът по пътя на главно и пълно доказване е установил , че на 04.05.2012 г. е превел на ответника сумата от 30 000 лева. Документът – платежно нареждане удостоверява факта на реално предаване на сумата – т.е. постъпването й по сметка на ответника. Този факт не се отрича. Договорът е безсрочен, поради което задължението за връщане на сумата е възникнало един месец след поканата. Първата покана е връчена на 23.01.1012 г. , т.е. от 23.02.2012 г. вземането е станало изискуемо. От този момент за ответника е възникнало задължението да върне сумата от 30 000 лева.

Правопогасяващо възражение не е направено, поради което съдът приема, че сумата не е върната на ищеца.

Предявеният иск е основателен. С оглед изхода от спора основателна е и претенцията на ищеца за разноски в производството в размер на 1700 лева, от които 1200 лева платената от ищеца държавна такса и 500 лева адв. Възнаграждение-

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д.И.Й. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Н.С. с ЕГН ********** ***,

сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща паричен заем даден на 04.05.2012 г. изискуем от 23.02.2012 г. ,на основание чл. 243 от ЗЗД,

ведно със законна лихва върху тази сума считано от датата на предявяване на иска 19.02.2013 г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86 от ЗЗД и

сумата от 1700 /хиляда и седемстотин / лева, представляващи направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ЗЗД.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт до страните.

Окръжен съдия: