Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 24.06.2013 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди и тринадесета година в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ

при секретаря Я.П. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 163 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от "ВАРНА-ЮГ ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ" гр. Варна срещу З.М.Й. за заплащане сумата 30000 лв., частично от 34 000 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които ищецът е лишен, поради недобросъвестното владение, упражнявано от ответницата върху собствения на ищеца недвижим имот, находящ се в с. Звездица, община Варна, представляващ магазин на един етаж, с площ от 122.51 кв. м, разположен в североизточната част на дворното място, при граници на магазина: ресторант, площад, улица и вътрешен двор, ведно с прилежащата към него и разположена под същия магазин изба с площ от 127.49 кв. м, ведно със само 193/793 ид. ч. от дворното място, цялото с площ от 793 кв. м, съставляващо УПИ № І-282 в кв. 11 по плана на с. Звездица при граници: улица, площад, УПИ №№ XXIV-281 А и XXI-283 А в периода от 31.05.2007 г. до 27.01.2011 г., по чл. 73, ал. 1 ЗС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска – 12.01.12 г. до окончателното й изплащане, с присъждане на разноски.

Ищецът твърди, че договорът от 31.05.2007 г. е нищожен, тъй като представлява само документиране на правата по напълно привиден договор, сключен между Ц. и М.Й. от една страна и А.П. от друга, макар и в полза на ответницата.

Евентуално ищецът твърди, че ответницата е знаела, че праводателят не е собственик, тъй като законният представител на ответницата по договора, сключен на 31.05.07 г. – Ц.Й. е била ответница по уважения иск за нищожност.

Постъпил е отговор от ответницата, която оспорва иска.

Сочи, че не е била страна по делото, по което е прието, че договорът, сключен през 2002 г. между ищеца и Ц. и М.Й., е нищожен, че нотариалният акт от 2007 г. не е отменен, както и че ищецът не е отправял покана към нея.

Предявява възражение за изтекла погасителна давност.

По същество страните поддържат становищата. Ответницата представя подробни писмени бележки.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:

Искът и отговорът са допустими и надлежно предявени.

По същество:

По собствеността на ищеца:

С решение № 928, постановено на 19.03.2010 г. по гр. дело № 6323 по описа за 2008 г. на ВРС, Х-ти състав, влязло в сила на 20.07.2012 г. (л. 16, л. 64) ответницата и майка й Ц.Я.Й. са осъдени да предадат на ищеца владението върху процесния имот. Със сила на пресъдено нещо е установено, че правото на собственост е било придобито на твърдяното основание, за което са били издадени нотариални актове през 2002 г. и ищецът го е притежавал към момента на приключване на устните състезания: 08.11.2010 г.

Съдът приема, че ищецът е притежавал твърдяното право в процесния период от 31.05.2007 г. до 27.01.2011 г.

По твърдяното недобросъвестно владение:

Сила на пресъдено нещо:

За решението по иска за собственост вида на упражняваната фактическа власт няма значение. В мотивите на решението е прието, че ответницата З.М.Й. упражнява владение, а майка й – само фактическа власт, която по аргумент за изключеното трето, е държане.

Предмет на ревандикационния иск е правото на владение като елемент от правото на собственост (изрично Василев, Л. Българско вещно право. С.: Университетско издателство, 1995, с. 348).

Следователно установяването на владението, упражнявано от ответницата към момента на предявяване на иска е елемент от установяването на спорното право, а не установяване на факт.

Поради това съдът приема, че със силата на пресъдено нещо на решението е установено също, че ответницата е упражнявала владение върху процесния имот към датата на предявяване на иска за собственост – 21.08.2008 г.

Приема се, че след предявяване на иска по чл. 108 ЗС добросъвестният владелец се смята за недобросъвестен, поради отпадане на субективния елемент на добросъвестността по чл. 70, ал. 1 ЗС (решение № 95 от 5.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4867/2007 г., III г. о.).

Съдебният изпълнител е установил, че на 27.01.2011 год. ответницата владее имота чрез трето лице-наемател (л. 22).

Съдът приема, че в периода от 21.08.2008 до 27.01.2011 г. ответницата е упражнявала твърдяното недобросъвестно владение.

Владението в периода от 31.05.2007 г. до 21.08.2008 г.:

По съществуването на правно основание по см. чл. 70 ЗС:

От представения заверен препис (л. 12) се установява, че на 15.11.2002 г. е сключен договор с НА № 87, т. V, рег. 6742, дело № 883 по описа за 2002 г. на ВН № 148, чрез който ищецът е следвало да прехвърли на М. Иванов Йорданов и Ц.Я.Й. правото на собственост върху процесния имот срещу платена цена.

лист втори от решение от 24.06.2013 г. по гр. д. № 163/12 ВОС

С решение № 92, постановено на 16.05.2007 г. по т. дело № 575 по описа за 2006 г. на ВКС РБ, ТК, І о. е прогласена нищожността на договора за продажба.

От представения заверен препис (л. 16 от гр. дело № 6323 по описа за 2008 г. на ВРС, Х-ти състав) се установява, че на 26.09.2003 г. е сключен договор с НА № 110, т. ІV, рег. 4529, дело № 710 по описа за 2003 г. на ВН № 148, чрез който М. и Ц. Й. е следвало да прехвърлят на А.Н.П. правото на собственост върху процесния имот срещу платена цена. Договорът е сключен преди предявяването на иска за нищожност т.е. приобретателката не е обвързана със силата на пресъдено нещо на решението.

От представения заверен препис (л. 20) се установява, че на 31.05.2007 г. е сключен договор с НА № 127, т. І, рег. 3307, дело № 111 по описа за 2007 г. на ВН № 446, чрез който Атанаска Петкова е следвало да прехвърли на ответницата, действаща чрез законния представител Ц.Й., правото на собственост върху процесния имот срещу платена цена.

От показанията на свидетелите П.Ж. и П.П. (л. 58-59) се установява, че Й. са упражнявали фактическа власт върху магазина постоянно от 2002 до 2007 г., а Ц.Й. – до 2011 г.

Не би могло да се приеме само въз основа на упражняваната фактическа власт, че договорът от 2003 г. е абсолютно привиден. Целта, посочена от ищеца е възможна, но не е изключено и отношенията да са били други. Съдът приема, че твърдението на ищеца, че договорът от 2007 г. е нищожен, тъй като представлява само документиране на правата, с оглед абсолютната привидност на договора, сключен през 2003 г., е неоснователно.

Съдът приема, че договорът от 2007 г. е действителен т.е. представлява основание по смисъла на чл. 70 ЗС.

По твърдяното знание на ответницата, че праводателят й А.П. не е собственик:

Решението по иска за нищожност е обявено на 16.05.2007 г. Съдът приема, че на тази дата Ц.Й. е узнала, че тя и съпругът й не са придобили правото на собственост чрез нищожния договор от 2002 г.

За придобиване на правото на собственост по давност чрез недобросъвестно владение не е бил изтекъл необходимият срок.

Релевантно е знанието на законния представител.

Съдът приема, че ответницата е знаела, че прехвърлителят не е собственик.

Фактическата власт, упражнявана от Ц.Й., в периода след 31.05.2007 г., е държане за ответницата.

Ответницата е упражнявала, чрез майка си или трето лице-наемател, недобросъвестно владение върху магазина в периода от 31.05.2007 до 27.01.2011 г.

По размера на обезщетението за ползите, от които ищецът е бил лишен:

От заключението на вещите лица по допуснатата техническа експертиза (л. 106) се установява, че средната пазарна наемна цена, която ищецът е могъл да получи за магазина в процесния период е 34276 лв.

Вземането за обезщетението за ползите, от които ищецът е лишен, не е периодично. Възражението за погасяването му по давност е неоснователно.

Частичният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Ответницата следва да заплати на ищеца сторените разноски в размер 2520 лв., от които: 1200 лв. – държавна такса, 1200 лв. – възнаграждение на адвокат и 120 лв. – възнаграждение на вещо лице.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА З.М.Й. ЕГН ********** *** да заплати на "ВАРНА-ЮГ ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ" БУЛСТАТ 000074354 НДР BG 000074354 със седалище гр. Варна и адрес на управление ул. "Народни Будители" № 1 чрез представляващия кооперацията председател К.В.П. ЕГН ********** съдебен адрес: чрез адв. Н. Делчев Т.,***, тел. 60-58-49 сумата 30 000 (тридесет хиляди) лева, частично от 34 000 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които ищецът е лишен, поради недобросъвестното владение, упражнявано от ответницата върху собствения на ищеца недвижим имот, находящ се в с. Звездица, община Варна, представляващ магазин на един етаж, с площ от 122.51 кв. м, разположен в североизточната част на дворното място, при граници на магазина: ресторант, площад, улица и вътрешен двор, ведно с прилежащата към него и разположена под същия магазин изба с площ от 127.49 кв. м, ведно със само 193/793 идеални части от дворното място, цялото с площ от 793 кв. метра, съставляващо УПИ № І-282 в кв. 11 по плана на с. Звездица при граници: улица, площад, УПИ №№ XXIV-281 А и XXI-283 А в периода от 31.05.2007 г. до 27.01.2011 г., на основание чл. 73, ал. 1 ЗС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска – 12.01.2012 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 2520 (две хиляди и петстотин и двадесет) лв., представляваща сторените разноски, от които: 1200 лв. – държавна такса, 1200 лв. – възнаграждение на адвокат и 120 лв. – възнаграждение на вещо лице, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи на страните пред ВАпС.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: