Р Е Ш Е Н И Е

№ ........ /.......04.2013г., гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Варненски окръжен съд, търговско отделение, в публично съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА

при секретаря Хр.Х., като разгледа докладваното от съдията търг. дело №1103 по описа за 2012г. на ВОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от К.П.Г. *** , чрез пълномощник адв.Я.Я.,***830482, със седалище и адрес на управление ************, представлявано от С. С. П., с която са предявени искове с правно основание чл.226 КЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати както следва: сумата в размер на 40000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и психически стрес в резултат на настъпило ПТП на 11.11.11г. , причинено от И. Р. Г., при управление на МПС – л. а. марка „Опел”, модел „Астра” с ДК № ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на ПТП-11.11.11г. до оконч.изплащане на сумата; сумата в размер на 2400лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между стойността на закупена транспедикуларна гръбначна стабилизация и изплатената сума от „Юнайтед Здравно осигуряване”ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на ПТП-11.11.11г. до оконч.изплащане на сумата. Претендират се и присъждане на съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 11.11.2011г. в гр.Варна, на пътя с.Яребична– гр.Варна, на кръстовището с път гр.Аксаково – с.Кичево, при управление на л.а. „Опел”, модел „Астра” с ДК № ****, И. Р. Г. е нарушил правилата за движение като не спазва знак Б-2 и отнема предимството на ППС „Пежо Боксер” с рег.№ **** и го блъска като реализира ПТП, като за произшествието е съставен конст.протокол за ПТП №8401/11.11.11г. и е образувано ДП 454/11г. Излага се, че в резултат на ПТП ищцата като пътник в автомобила е получила средна телесна повреда и множество леки телесни повреди, изразяващи се във фрактура на гръбен прешлен L1, ожулвания , кръвонасядания и натъртвания по цялото тяло. Сочи се, че непосредствено след ПТП ищцата изпада в шок и е откарана в Спешен център на МБАЛ „Света Анна- Варна", където е приета за лечение в отделение „Неврохирургия". Била й поставена диагноза: ФРАКТУРА ВЕРТЕБРЕ L1, като е извършена спешна оперативна интервенция - извършена е ламинектомия - оперативно отваряне на гръбначния канал чрез отстраняване дъгата на прешлена и фиксация, като е имплантирана транспедикуларна гръбначна стабилизация, представляваща метална пластина. Излага, че е престояла в болницата 8 дни, като през цялото време е била обездвижена и е изпитвала силни болки по цялото тяло и особено в областта на извършената оперативна интервенция, а след изписването й от болницата е била напълно обездвижена за период от 1 месец, като се е нуждаела от пълно подпомагане и обслужване от близките си. Излага, че вследствие на продължителното обездвижване е получила вътрешни кръвоизливи в мускулите, атрофия на мускулите, натъртвания по коленете, седалището и бедрата. Сочи , че постоянните и силни болки, които изпитвала през целия период на възстановяването си, и до момента, налагали постоянната употреба на силни болкоуспокояващи. Сочи, че до края на живота си ищцата ще бъде с имплант в гръбначния си стълб, който крие рискове от последващи усложения, които могат да наложат смяна на импланта, да предизвикат изкривяване на гръбначния стълб, да предизвикат трудно диагностициращи се и трудно лечими инфекции, нови фактури, както и риск за постепенна деформация на гръбначния стълб вследствие на поставения имплант, риск от увреда на нива съседни на стабилизираното с поставената траспедикуларна гръбначна стабилизация. Твърди, че изживява тежко невъзможността да се грижи пълноценно за невръстното си дете, вследствие на получената травматична увреда на гръбначния стълб, както и че вследствие на преживяната катастрофа получава и посттравматично стресово разстройство, изразяващо се в повтарящо се преживяване на катастрофата чрез постоянни натрапливи мисли за катастрофата, представи и образи от катастрофата, страх от пътуване с автомобил. Сочи, че вследствие на това се е изолирала от общуване с близки и колеги, изпитвала непреодолимо нежелание за извършване на ежедневните дейности, постоянно избухвала в плач. Сочи, че е възможно с оглед на възстановяването й и допълн.усложнения същата да няма възможност да има второ дете. Излага, че в резултат на получените физически увреждания, ищцата е била нетрудоспособна, за което има издадени болнични листи за периода 11.11.2011г. - 17.03.2012г., като към момента нямало индикации , че ще се възстанови до степен да е в състояние да се върне към професионалния си живот. Излага, че й предстои продължителен период на възстановяване, който може да протече успешно единствено при провеждане на продължителен курс на рехабилитация - санаториално лечение в Павел Баня, ведно с необходимите лечебна физкултура, масажи и лекарствени средства. Излага се, че л.а., с който е причинено произшествието е застрахован по риска "Гражданска отговорност" за срок от 13.01.2011г. до 12.01.2012г. в ЗД "БУЛ ИНС" АД с полица № 0251126821716. Сочи, че отговорността на застрахователя е функционално обусловена от тази на причинителя на увреждането, поради което и застрахователя дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на събитието - 11.11.2011г. до окончателното им изплащане. В допълнителната искова молба оспорва възраженията на ответника като неоснователни.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗД БУЛ ИНС АД , ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление ************, представлявано от С. С. П., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявеният иск по основание и размер. Прави възражение за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия ищец , който бил без предпазен колан, както и независимо съпричиняване от страна на двамата водачи.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК , приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно приложения препис на констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 8401/11.11.11г. се установява факта на настъпило ПТП на пътя с.Яребична– гр.Варна, на кръстовището с пътя гр.Аксаково – с.Кичево, между л.а. „Опел”, модел „Астра” с ДК № ****, управляван от И. Р. Г., и л.а. ППС „Пежо Боксер” с рег.№ ****, управляван от Д. Б., причинено от отнемане на предимство при неспазване на пътен знак Б-2.

От приложения протокол за ПТП е видно, че при така настъпилото ПТП контузии са получили и пътници в автомобил, участник в него, сред които е ищцата по делото К.Г..

По делото е представена застрахователна полица №0251126821716/ 12.01.11г., от която се установява, че между Р. Х. Г., собственик на л.а. „Опел”, модел „Астра” с ДК № ****, участвал в процесното ПТП, и ЗД БУЛ ИНС АД, е налице валидно сключен договор за застраховка “гражданска отговорност” за периода 13.01.11г. – 12.01.12г.

Приложена е и епикриза на ищцата Кр.Г. във връзка с претърпяна от нея оперативна интервенция с диагноза фрактура вертебре L1, както и болнични листи за времето на временна неработоспособност на ищцата и експертни решения на ТЕЛК / л.94-96/. Приложена е също фактура №10994/14.11.11г., удостоверяваща закупуването от ищцата на комплект транспедикуларна гръбначна стабилизация на стойност 5400лв.

Съгласно заключението по допуснатата СМЕ , кредитирано от съда, се установява, че претърпяната от ищцата травма представлява тежко високоенергийно спинално увреждане, довело до счупване на първи лумбален прешлен, при което не се е стигнало до трайно неврологично увреждане. Излага се, че чрез извършената оперативна интервенция е възстановена анатомията на сегмента Л1 и лумбалния гръбнак, като травмата е обусловила трайно затруднение в движенията на гръбначния стълб за повече от месец. Дава се заключение, че настъпилите увреждания вследствие на ПТП са свързани пряко с преживените болки, страдания, лишения и дискомфорт, които са изпитвани през възстан.период. Сочи се, че поради характера на травмата и последващата оперативна интервенция ищцата е изпитвала затруднения при изпълнение на ежедневните си функции и е й било трудно да се самообслужва и да се грижи за детето си и за няколко месеца е имала нужда от помощ на трети лица. Вещите лица заключават, че пълният оздравителен период е около една година и е възможно почти пълно възстановяване, като има ограничение на движенията в областта на тораколумбалния отдел на гръбнака поради извършената вътрешна фиксация - ограничени са флексионните и ротаторните активни и пасивни движения. Излага се, че рисковете от усложнения свързани с имплантите са нищожни, и няма рискове за бременност и раждане, а предстоящия процес е по-скоро възстановителен и включва процедури по раздвижване.

По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на св.М. Т. и св.И. Г. / съпруг на ищцата/ , които показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

Съгласно заключението по допуснатата СПЕ , изготвено от в.л.Т.А., кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че в психичното състояние на К.Г. след катастрофата водещи са симптоми, отговарящи на критериите за диагноза - разстройство в адаптацията, като по делото липсва медицинска документация за прегледи и консултации към изследвания период, удостоверяващи наличието им. Част от симптомите на разстройство в адаптацията са "усещането за непълноценност" като майка, което е продължило в периода на възстановяване, като липсвали данни за сериозни нарушения във функциониране на освидетелстваната в семейната и социална среда към настоящия момент. Излага, че към момента на изследването в психичното състояние на К.Г. водещи са страхово фобийни изживявания при ситуации, свързани с пътуване с автомобил, преди всичко като страх да не пострада детето й. Фобията отговаря на критериите за диагноза Специфична изолирана фобия, която се лекува с медикаментозна терапия и психотерапия, и фобийното състояние би могло и без лечение постепенно да отзвучи, но след по-продължителен период от време. Заключава, че пълното психично възстановяване е напълно възможно като срокът на възстановяване е зависим както от личностовата характеристика на К.Г., така и от множество фактори от психосоциален характер.

Съгласно заключението по допуснатата СМЕ , изготвено от в.л. Д.Р., се установява, че по време на инцидента ищцата е била без предпазен колан, което в случая има значение за полученото счупване на първи поясен прешлен. Излага, че ако тя е била с поставен предпазен колан това би препятствало рязкото прегъване на тялото й.

От заключението по изслушаната САТЕ, кредитирано изцяло от съда, се установява, че л.а. „Опел Астра" при движението си от с.„Яребична" в посока гр.Варна не спира на задължителен знак стоп, на кръстовището на панорамен път гр.Аксаково-с.Кичево, при което причинява ПТП с т.а.„Пежо Боксер". Сочи, че при ПТП-то, л.а.Опел Астра е засегнат предимно в предна дясна част, в резултат на което автомобила се завърта на приблизително 180° градуса около масовият си център и се установява с предница в посока от гр.Варна към с.Яребична, а т.а.Пежо е засегнат в предна лява част, въз основа на което е нарушен масовия център и е предизвикано преобръщане на десен борд, съчетано със завъртане около масовия център на приблизително 180°. Излага, че ПТП-то е настъпило поради закъснителното движение на л.а.Опел спрямо преминаващия т.а.Пежо в кръстовище, с непреценена скорост и отстояние на идващия автомобил, подминавайки знака стоп с приблизително 18.5 метра. Заключава, че скоростта на л.а.„Опел" е била в диапазона 15-40км/ч, а на т.а.„Пежо Боксер" е била 69,80 - 120км/ч.

Съгласно заключението по допуснатата повторна СМЕ, кредитирана от съда, се установява, че с оглед установения с САТЕ механизъм на ПТП движението на тялото на пострадалата може да се определи в два момента - Силно сгъване в пояса в посока напред при относително фиксирано седалище върху седалката и последващо движение на тялото в пояса в посока надясно. Сочи,че при правилно поставен предпазен колан, сгъването на пояса в посока напред би било силно ограничено, т.е. в този момент не би могло да се реализира такова счупване, но предпазният колан не би могъл да ограничи движението на тялото в посока надясно, т.е. и при поставен колан, при този механизъм на произшествие и движение на тялото надясно, реално е да се получи счупване на гръбначен прешлен в поясния отдел, което би било с друга морфология, като в с.з. допълва, че то би могло да бъде и по-тежко, и по-леко. Дава заключение, че морфологичните особености на описаното счупване дават основание да се предполага механизъм на сгъване на тялото в поясния отдел в посока напред при първоначалния удар в дясната половина на МПС, последващо движение на тялото в посока надясно при завъртането на автомобила, при което прави извода, че пострадалата е била без поставен предпазен колан.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.1 от КЗ със сключването на договор за застраховка ”Гражданска” отговорност”, застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.257, ал.1 и 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства. В тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.

В настоящия случай съдът приема за безспорно установено, че И. Г. е управлявал процесния автомобил като към датата на инцидента-11.11.2011г. по отношение на автомобила е имало валидно сключена застраховка ”Гражданска отговорност” с ответника ЗД ”БУЛ ИНС ” АД. Тези факти се установяват от една страна от отразяването в ПТП , извършено от служителя на КАТ при МВР, посетил мястото, който документ в тази си част съставлява официален свидетелстващ документ, ползващ се с матер.доказ.сила, която не е оборена в настоящото производство, а от друга страна, от самата представена по делото комб.застр.полица № 0251126821716/12.01.11г. за застраховка ”Гражданска отговорност на автомобилистите”.

На следващо място съдът намира, че в случая се установява и осъществяването на вс.елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД по отношение на лицето, ползващо се от клаузите на застраховка ”ГО” / деликвента /, а именно извършено от същото виновно противоправно деяние, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат-увреждане на здравето на ищцата в резултат от настъпилото на 11.11.2011г. пътнотранспортно произшествие. Така от изслушаната по делото САТЕ безспорно се установява, че причина за настъпването на ПТП е закъснителното движение на л.а. Опел спрямо преминаващия л.а. Пежо в кръстовище, с непреценена скорост и отстояние на идващия автомобил, подминавайки знака стоп с приблизително 18.5 метра. От СМЕ се установява , че претърпените от ищцата увреждания са в резултат на настъпилото ПТП. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. Така установената от закона презумпция не бе оборена от отв.страна. Следователно налице е основанието на чл.45 ЗЗД, за да се ангажира гражданската отговорност на деликвента за причинените от него вреди на ищцата, настъпили от нанесените травматични увреждания. Предвид така установеното съдът намира, че предявения иск спрямо отв. ЗД ”БУЛ ИНС ” АД се явява доказан по основание.

Съобразно критерия за справедливост установен в чл.52 от ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност; психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения и общественото му положение; налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тежестта, вида, продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика / в този смисъл е Решение № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г./.

По несъмнен начин от приетите писмени и гласни доказателства се установи, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се болки и страдания, вследствие на нанесените травматични увреждания, настъпили в резултат от процесното ПТП – тежко високоенергийно спинално увреждане, довело до счупване на първи лумбален прешлен / съгласно заключението на СМЕ /. Установи се от изслушаната по делото СПЕ , че същата е получила разстройство в адаптацията , включващо усещане за непълноценност като майка в периода на възстановяване, и специфична изолирана фобия, свързана със страхово фобийни изживявания при ситуации, свързани с пътуване с автомобил, последното от които се наблюдава и към момента на изследване. От заключението на СМЕ се установи, че получаната травма е обуславила трайно затруднение в движенията на гръбн.стълб за повече от месец, като ищцата е изпитвала затруднения при изпълнение на ежедневните си функции и й е било трудно да се самообслужва и да се грижи за детето си, поради което и за няколко месеца е имала нужда от помощта на трети лица. От същата се установи още, че пълният оздравителен период е около една година , като има ограничения на движението в областта на тораколумбалния отдел на гръбнака. Тези факти се подкрепят и от изслушаните по делото гласни доказателства. Така от показанията на св.Тефалоева, кредитирани от съда, се установи, че след излизането си от болницата ищцата е прекара около 2,6-3 месеца при майка си, която се е грижила за нея и детето, като през цялото време е изпитвала болки . От тези показания се установява и промяната в поведението й , изразяващо се в това, че станала по-сериозна, нервна. В същият смисъл са и дадените от св.Г. показания, които съдът преценява на осн. чл.172 ГПК с оглед всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Установява се и факта, че ищцата е била дълго време в състояние на временна нетрудоспособност, съгласно представените писм.доказателства, както и че й е призната 50% трайна неработоспособност за период до 01.07.15г.

Предвид това и съобразявайки фактите, че се касае се за болки и страдания, причинени от внезапно травматично увреждане на здравето на жена в млада възраст, на който е засегнат жизненоважен орган, прекарала е хирургична интервенция и болн.лечение, характера на телесното увреждане, обусловило признаването на 50% трайна неработоспособност и ограничения на движението в областта на тораколумбалния отдел на гръбнака занапред, интензитета на претърпените болки и страдания, тяхната продължителност и до момента, продължителността на възстановяването на пострадалата, установеното от доказателствата по делото психическо състояние на ищцата, съдът намира, че сумата от 40000лв. в случая е справедлива за репариране на неимуществените вреди, претърпени от ищцата.

В писменият си отговор ответникът прави изявления за наличието на съпричиняване на вредите както от страна на пострадалата, тъй като не е била обезопасена с предпазен колан, така и от участниците в ПТП.

По отношение на първото твърдение – за съпричиняване от страна на пострадалата съдът намира същото за основателно, доколкото в разглеждания случай се установи съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата и има основание да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД. Съгласно заключението на вещите лица както по първоначалната, така и по повторната СМЕ безспорно се установява, че пострадалата е била без поставен предпазен колан. Съгласно заключението по СМЕ на в.л. Д.Г. се установява, че при правилно поставен предпазен колан сгъването на пояса в посока напред би било силно ограничено и в този момент не би могло да се реализира такова счупване, като предпазният колан не би могъл да ограничи движението на тялото в посока надясно и при поставен колан, при този механизъм на произшествие и движение на тялото надясно, реално е да се получи счупване на гръбначен прешлен в поясния отдел, което би било с др.морфология. В с.з. вещото лице уточнява, че при установения в случая механизъм счупването на гръбн.стълб е получено именно при сгъване на тялото напред / в който смисъл е и заключението на в.л. Д.Р./, като при движение на тялото настрани няма да се счупи в такава степен тялото, а ще се счупят страничните елементи на прешлена. С оглед на така събраните доказателства, съдът приема, че неспазването на изискването за използване на обезопасителен колан от страна на пътника в движещото се МПС, регламентирано в чл.137а, ал.1 ЗДвП , е допринесло за настъпването на така установеното по-горе увреждане на ищцата при процесното ПТП / т.е. нарушението е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат/, поради което и възражението на отв.дружество за съпричиняване се явява основателно. Съобразявайки изложеното съдът определя съпричиняване от страна на пострадалото лице в размер на 10%.

На следващо място по отношение на твърдяното съпричиняване от страна на водачите на МПС, участници в ПТП / съизвършителство/ съдът съобрази следното: Отговорността на застрахователя е във функционална зависимост от тази на деликвента. Съгласно чл.53 от ЗЗД отговорността при деликт е солидарна, като увреденият може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да било от длъжниците, и при предявяване на иска срещу един солидарен длъжник той отговаря за целия размер на вредите, независимо от приноса за причиняването им. Солидарният съдлъжник не може да противопостави на ищеца възраженията на своите съдлъжници, нито ищецът е длъжен да раздели отговорността на съизвършителите, а когато той събере вземането си от единия от солидарните съдлъжници, платилият обезщетението по пътя на регреса ще уреди отношенията си с другия съизвършител, съгл. чл.127, ал.1 ЗЗД, като размерът на щетата от действията на всеки съизвършител е от значение само в отношенията между тях, а не и спрямо ищеца / така Определение №180/23.03.11г. по т.д.№812/10г. на ВКС/. Разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД касае единствено случаите, когато увреденият с поведението си е допринесъл за настъпване на вредите, каквото в случая липсва. Ето защо и съдът намира така въведеното възражение за недопустимо в настоящото производство.

Предвид установения размер на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата и след приспадане от размера на определеното й обезщетение от 40 000 лв, на сума, съответна на степента на съпричиняването, то следващото й се обезщетение за неимущ.вреди е в размер на сумата 36 000 лв., като претенцията следва да се отхвърли за разликата над сумата 36 000 лв. до пълният предявен размер от 40 000 лв., като неоснователна.

Вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му и без покана. С оглед уважаването на главния иск, следва да бъде уважено и искането на ищцата, за заплащане на законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на увреждането – 11.11.11г. до оконч.изплащане на сумата, на осн. чл.86 ЗЗД.

Що се касае до предявеният иск за заплащане на претърпени имуществени вреди в размер на 2400лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между стойността на закупена транспедикуларна гръбначна стабилизация и изплатената сума от „Юнайтед Здравно осигуряване”ЕАД, от представените по делото фактура и преводно нареждане безспорно се установява, че посочената сума е изразходвана за закупуване на транспедикуларна гръбначна стабилизация за лечение на увреждането, в който смисъл е и заключението на вещите лица по СМЕ. Предвид това и съдът намира претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за основателна, като съобразно приетия размер на съпричиняване на вредоносния от ПТП резултат /10%/ същата следва да бъде уважена до размера от 2160лв, а за разликата над сумата 2160 лв. до пълният предявен размер от 2400 лв., като неоснователна същата следва да бъде отхвърлена. Следва да бъде уважено и искането на ищцата, за заплащане на законната лихва върху присъденото обезщетение за имуществени вреди, считано от датата на увреждането – 11.11.11г. до оконч.изплащане на сумата, на осн. чл.86 ЗЗД.

На основание чл.78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати и дължимата държавна такса в размер на 1526,40лв, определена съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК върху уважените искове, както и направените по делото разноски в размер на 600лв – възнаграждение за съдебни експертизи.

Мотивиран от изложеното съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД , ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление ************, представлявано от С. С. П., ДА ЗАПЛАТИ на К.П.Г., ЕГН **********,***, СУМАТА от 36000лв / тридесет и шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и психически стрес в резултат на настъпило ПТП на 11.11.11г. , причинено от И. Р. Г., при управление на МПС – л. а. марка „Опел”, модел „Астра” с ДК № ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на ПТП - 11.11.2011г. до оконч.изплащане на сумата, и СУМАТА от 2160лв / две хиляди сто и шестдесет лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между стойността на закупена транспедикуларна гръбначна стабилизация и изплатена сума от „Юнайтед Здравно осигуряване”ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на ПТП-11.11.2011г. до оконч.изплащане на сумата, на осн. чл.226, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за горницата над 36000лв до пълния му размер от 40000лв, и иска за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди за горницата над 2160лв до пълния му размер от 2400лв като неоснователни.

ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД , ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление ************, представлявано от С. С. П., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски окръжен съд СУМАТА от 1526,40лв. / хиляда петстотин двадесет и шест лева и 40ст /, представляваща дължимата по делото държавна такса върху уважената част от исковете, както и СУМАТА от 600лв (шестстотин лева) , представляваща направените от бюджета на ВОС разноски за вещи лица, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: