Р Е Ш Е Н И Е

№ /12.04.2013 год., гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на ТРИНАДЕСЕТИ МАРТ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ТРИНАДЕСЕТАТА ГОДИНА в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ

при секретаря А.И. като разгледа докладваното от съдията АТАНАС СЛАВОВ гр. дело № 1159 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ /изм. и доп., бр. 98 от 11.12.2012 г./.

Производството е образувано по иск на С.А.К.-С., ЕГН ********** срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ за заплащане на сумата от 100 500лв., претендирани като претърпени неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ.

В исковата си молба ищцата твърди, че през 2004г. по жалба срещу нея в качеството и на нотариус, била образувана пр. преписка № 12816/2004г. по описа на ВРП за извършено престъпление. С Постановление от 27.05.2004 год. Районна прокуратура Варна /потвърдено от ВОП/ отказва образуването на наказателно производство и прекратява преписката поради липса на извършени престъпления от общ характер. В последствие многократно в периода 2004-2010г. производството срещу нея е било възобновявано и прекратявано по обвинения за извършено престъпление по чл. 282 НК и чл. 311 НК. С Постановление на ВРП от 02.09.2010г. се дават указания на разследващите органи да и бъде предявено обвинение по чл. 311 НК и да се приключи делото. ВРП изготвя и внася в съда обвинителен акт, за повдигнато срещу нея обвинение за престъпление по чл.311, ал.1 от НК.

Въз основа на внесения обвинителен акт ВРС, НО, 4-ти състав, е образувано НОХД №625/2011г. С Присъда № 363/15.07.2011г, постановена по същото, ищцата е призната ЗА НЕВИННА в това, на 20.05.2002г. в гр. Варна, в качеството и на длъжностно лице - нотариус с район на действие ВРС, регистрирана под № 446 в Нотариалната камара, в кръга на службата си, да е съставила официален документ - нотариален акт за дарение на недвижим имот № 47, том 1, per. 835, дело 33/2002г., вписан в Службата по вписвания вх. Per. № 6554 от 21.05.2002г. акт № 42, том XIX, дело 4222/2002г., в който да e удостоверила неверни обстоятелства, а именно: Г.Г. З. чрез пълномощника си Г.В.З. дарява на племенника си Г.В.З. следния свой недвижим имот: апартамент № 7А, находящ се в гр. Варна, община Варна, област Варна, бул. Сливница № 8, вх. А, ет. 4, с площ от 52,30кв.м, състоящ се от антре, стая, хол, баня и балкон, и 1А ид.ч от тоалет с общо ползване, при граници: жилище на Г.Т., бул. Сливница и жилище на Н.К., ведно с 1/2 ид.ч от изба, при граници: изба на Н.К., коридор и недовършено помещение, както и 65/2970 ид.ч от общите части на сградата и от правото на собственост върху дворно място, цялото с площ от 515,50кв.м, представляващо поземлен имот № 7, попадащо в кв. 715 по плана на 3 микрорайон гр. Варна, с цел да бъде използван от Г.В.З. тоя документ като доказателство за тези обстоятелства - престъпление по чл. 311 ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК била ОПРАВДАНА по така повдигнатото обвинение.

Присъдата е била протестирана и с Решение на ВОС № 300/04.10.2011г., постановено по ВНОХД № 1246/2011 г. е потвърдена изцяло (. Оправдателната присъда против ищцата е влязла в сила на 04.10.2011г.. Ищцата твърди, че действията на Прокуратурата, свързани с водене на наказателно преследване и повдигане на обвинение срещу нея са незаконни, поради което, с оглед принципа на чл. 7 от Конституцията на Република България и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 по от ЗОДОВ, за нея възниква правното основание да претендира от причинителя на вредата - Прокуратурата на РБ, обезщетение за причинените и вреди. В резултат на действията на Прокуратурата, изразяващи се в повдигане на обвинение и водено срещу нея наказателно производство в периода от 2004г. до 2011г., приключило с влязла в сила оправдателна присъда. Твърди, че са и причинени значителни неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от морален, психически и здравословен характер. Изпаднала в психически и емоционален стрес от случващото се с нея, бил уронен престижа и доброто и име в личен и професионален план, претърпяла морални страдания и унижения от положението, в което била поставена, като лице, обвинено в извършване на престъпление - обвиняема и подсъдима, създадени и са огромни притеснения и негативни изживявания на нея и цялото и семейството. Твърди, че значително са засегнати честта, достойнството и авторитета, които имала като дългогодишен адвокат /от 1982г./ и впоследствие нотариус /от 2000г./. Наказателното производство и обвиненията срещу нея повлияли негативно на обществената оценка за нея в средата, в която живее и работи. Счита, че е злепоставена, изпитвала чувство на неудобство и ужасно притеснение. През целия период на наказателното производство се чувствала унизена и оскърбена от неоснователното обвинение срещу нея, постоянно живеела с мисълта, че е обвинена в извършването на умишлено престъпление, което не е осъществила, мислела за евентуалните последици, които можели да се изразят в лишаване от право да работи каквато и да било професия, свързана с юридическото и образование, засегнато било чувството и за справедливост, защото била постъпила високо отговорно и професионално, а нерегламентирани лични и имуществени интереси и случайни събития я завъртели между колелата на правораздавателната система с единствената цел да бъде осъдена за извършването на някакво престъпление, без значение какво. Изпаднала в депресия, била в непрекъснат емоционален и психически стрес от обвинението и мисълта за него, от възможността във всеки един момент да бъде призовавана и разпитвана, от ограниченията, които търпяла в качеството си на обвинено лице, спрямо което има висящо наказателно производство и взета мярка за неотклонение. Били и причинени вреди и в чисто семеен план - семейството и понесло тежко случващото се с нея, роднините и били в шок и силно травмирани от факта, че е обвинена в престъпление. Призовките за явяването и като подсъдим по НОХД 625/11г. на ВРС, били връчвани на различни лица. В резултат на психическата затормозеност от повдигнатите обвинения, не полагала пълноценни грижи за семейството си, като синовете и тогава били на 11 и на 13 години, настроението и състоянието и се отразявало тежко, ангажирала ги с проблемите на обвинението, близките и изпитваха чувство на безпокойство за нея, изпитвали срам и неудобство от околните, поради факта, че член от семейството е обвинен в извършването на умишлено престъпление, психически били напрегнати и стресирани. Ищцата счита, че няма парична сума, която би могла да възмезди причинения и психически тормоз и емоционален срив, накърнените и човешки и професионални права, социалната и колегиална изолация, в която се озовала, като оценява причиняваните и в продължение на повече от седем години неимуществени вреди, описани по-горе, на стойност 100 000 лева. Излага, че причинените и неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение срещу нея и са резултат от действията на Прокуратурата на Република България в продължение на повече от седем години. Претендира и обезщетение за причинените и обективирани и лесно доказуеми имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение по НОХД 625/11г. ВРС, 4 с-в в размер на 500 лв.

Моли съда да осъди Прокуратурата на Република България да й заплати сумата от 100000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата 500 /петстотин/ лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат от незаконно обвинение в извършване на престъпление по сл.д. № 3146/05г. по описа на ОСС - Варна, приключило с влязла в законна сила на 03.10.2011г. оправдателна Присъда, постановена по НОХД № 625/11г. на ВРС, НО, 4-ти състав, ведно със законната лихва от момента на увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и да и бъдат заплатени разноските по делото, включително разноските за адвокатско възнаграждение. С исковата молба са представени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание ищцата редовно призована не се явява. Представлява се от процесуалния си представител по пълномощия адв. адв. Х.В.С.,***, който поддържа иска. Представил е списък на разноските, които моли съда да присъди /лист 366/. Моли съда да уважи предявените искове в пълен размер

Ответникът Прокуратурата на Република България, чрез представителя си Прокурор при Окръжна прокуратура Варна в представения по делото отговор оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че исковата молба е допустима, но претенциите срещу Прокуратурата са недоказани по основание и размер, а с оглед на това и че искът е неоснователен. Излага се, че образуването и извършването на проверка срещу едно лице от Прокуратурата не попада в хипотезите на чл. 2 от ЗОДОВ, поради което за извършването на проверка, ако и да е насочена срещу действията или бездействията конкретно на едно лице, Прокуратурата на Р България не му дължи обезщетение. Твърди се, че не са представени доказателства за това, че сл. дело № 3146/05 г. е било образувано срещу С.А.К. - С., нито такива, че тя узнала това към датата на образуването на делото /23.11.2005г./ Не са представени доказателства за това, кога тя е узнала, че именно срещу нея се провеждало досъдебно производство. Не става ясно до коя дата - 24.08.2006 г. или 27.10.2006 г., срещу ищцата е било водено наказателно преследване за престъпление по чл. 282 от НК /още повече, че в исковата молба е посочено, че и двете постановления са били отменени с постановление на Апелативна прокуратура - Варна от 03.07.2007 г./. Не са представени доказателства за това че ищцата е привличана към наказателна отговорност, да й е предявено обвинение за извършено престъпление - не само за престъпление по този текст от НК, но и за престъпление по чл. 311 от НК. С оглед на това намира претенцията на ищцата за обезщетение срещу Прокуратурата за недоказана, както и претенцията за причинени имуществени вреди.

Оспорва като прекалено завишена и несъотвестваща на принципа за справедливост претендираната сума за обезщетение на причинени неимуществени вреди. Счита, че с оглед изложеното, ВЕРОЯТНО ищцата е била привлечена към наказателна отговорност след 02.09.2010 г. С оглед на това проведеното срещу нея наказателно преследване е приключило не в разумни, а в абсолютно кратки срокове. Предявеното обвинение е било за престъпление, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Ищцата не твърди, а и липсват и доказателства за това по отношение на нея в хода на досъдебното производство да е била вземана мярка за неотклонение. Предвид разпоредбата на чл. 2 и чл. 311 от НК, действала към 20.05.2002 г., в случай на присъда, признаваща я за виновна по предявеното й обвинение по НОХД № 625/11 г. по описа на PC - Варна, с оглед разпоредбата на чл. 78а, ал. 1, б. „А" от НК, на ищцата би могло да се наложи наказание по административен ред. На следващо място твърди, че Прокуратурата НЕ Е разгласявала обстоятелство за воденото срещу ищцата наказателно производство. Съща така Прокуратурата НЕ Е злепоставяла по никакъв начин ищцата пред трети лица /в исковата молба не са посочени конкретни примери за такива събития/. Оспорва се твърдението на ищцата, че само, единствено и в резултат на воденото срещу нея наказателно производство, здравословното й състояние се влошило. От изложеното в исковата молба и представените с нея доказателства е видно, че заболявания ищцата имала преди привличането й към наказателна отговорност. Твърди се също, че заболяванията не са в пряка причинно-следствена връзка с воденото досъдебно производство и не се дължат само и единствено на него. Оспорва се твърдението на ищцата, че в резултат на обвинението е бил засегнат съществено професионалният й авторитет, че воденото ДП създало чувство на недоверие към нея от страна на колеги и клиенти.

Моли съда да отхвърли, като неоснователен и недоказан предявените искове.

В съдебно заседание ответникът по делото ПРОКУРАТРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ редовно призована се представлява от прокурор при Окръжна прокуратура гр.Варна, който оспорва искът, поддържа дадения отговор и моли съда да отхвърли изцяло исковете като неоснователни и недоказани, алтернативно да присъди обезщетение в минимален размер.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и съобразно чл. 235 ГПК, приема за установено следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Производството по наказателно преследване против ищцата започва през 2004 г. с образуване на преписка №12816/2004 г. по описа на ВРП за извършено от нея престъпление по чл.282 от НК. С Постановление от 27.05.2004 г. ВРП отказва да образува наказателно производство и прекратява преписката, като това е потвърдено с Постановление от 21.06.2004 г. на ВОП. Тези постановления са отменени от Варненска апелативна прокуратура и с Постановление 01.11.2004 г., съгласно което приема, че са налице данни за извършено престъпление по чл.282 от НК.

С Постановление от 12.01.2005 г. ВОП по указание на Варненска апелативна прокуратура разделя материалите по преписката за допълнително разследване на престъплението по чл. 282 от НК и разследването по чл. 206 и 194 от НК.

С Постановление от 23.11.2005 г. на ВОП по разпореждане на Варненска апелативна прокуратура се образува предварително производство срещу доверителката ми С.К. за разследване на престъпление по чл. 282 от НК.

Против ищцата С.А.К.-С. е образувано следствено дело № 3146/2005 год. с Постановление на Окръжна прокуратура гр.Варна от 23.11.2005 год. по преписка № 227/2005 год. за престъпление по чл.282 от НК извършено на 20.05.2005 год. Делото е възложено на ОСС-Варна.

По извършената предварителна проверка ищцата е призована и се явила служителя та МВР в качеството му на разследващ орган във връзка с извършваната предварителна проверка на 07.09.2004 год. където са и снети обяснения във връзка с тази проверка. Проверката е извършена на основание

Първото процесуално следствено действие извършено с ищцата по образувано против нея следствено дело е разпит в качеството й на свидетел, за което е била призована на 08.01.2006 год.

С постановление от 12.10.2006 год следственото дело № 3146/2005 год. е изпратено на ОП-Варна с мнение за прекратяване. С постановление на ОП-Варна производството по делото не е прекратено, а е върнато със задължителни указания.

На 08.09.2008 год. ищцата е призована по следственото дело и разпитана в качеството на свидетел с Протокол от същата дата.

Следователя е изготвил заключително постановление на 27.10.2008 год. и изпратил делото на Районна прокуратура гр.Варна. С постановление на РП-Варна делото е прекратено. С определение № 406/25.02.2009 год. на Варненски районен съд, потвърдено с Определение № 279/10.04.2009 год. на ВОС производство по делото е прекратено.

Независимо от горно проведеното производство С Постановление от 19.06.2009 год. Окръжна прокуратура гр.Варна е отменила постановлението за прекратяване на делото по сл. Дело № 3145/05 год. на ОСС-Варна и върнала делото за допълнително разследване с указания.

На 24.07.2009 год. е извършено процесуално следствено действие с ищцата - разпит в качеството й на свидетел . Разследването е приключило с постановление на разследващия следовател от 27.12.2009 год. с мнение за прекратяване.

С постановление от 02.09.2010 год. на Районна прокуратура гр.Варна делото е върнато на ОСлО при ОП за повдигане на обвинение против ищцата и предявяване на разследването.

На 07.01.2011 год. ищцата е привлечена в качеството си на обвиняема по сл. Дело № 3146/2005 год. за престъпление по чл.311 ал.1 от НК извършено на 20.05.2002 год.

Привличането е извършено и в присъствието на адв. Д.Д. от АК-Варна, в качеството и на защитник на ищцата, за което е представено изрично пълномощно. След повдигане на обвинение е престъпен към разпит на ищцата в това й качество. Разследването по делото е предявено на 12.01.2001 год.

Върховна касационна прокуратура с писмо-указание от 25.07.2006г. до всички апелативните прокурори в страната, указва че съгласно практиката на ВКС субект на престъплението по чл. 282 от НК могат да бъдат само длъжностни лица в системата на органите на държавна власт, държавно управление, съдебната власт или лице, изпълняващо публични функции, какъвто е частният съдебен изпълнител. Тези субекти на престъплението по чл. 282 от НК са само длъжностни лица, натоварени с осъществяване на властнически и управленчески функции на държавата, от което е ясно, че субект на престъплението по чл. 282 от НК не може да бъде нотариус.

Против ищцата във Районен съд гр.Варна е внесен обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 625/2011 г.

Производството по делото е насрочена в открито съдебно заседание. След проведени няколко съдебни заседание на открито съдебно заседание на 15.07.2011 год. с Присъда № 363/15.07.2011 г, постановена по НОХД №625/11 г. на Варненски районен съд, 4 състав, е признал ищцата за невинна, в това, че на 20.05.2002 г. в гр. Варна, в качеството й на длъжностно лице - нотариус с район на действие Варненски районен съд, регистрирана под № 446 в Нотариалната камара, в кръга на службата й, да е съставила официален документ - нотариален акт за дарение на недвижим имот № 47, том 1, per. 835, дело 33/2002 г., вписан в Службата по вписвания вх. Per. № 6554 от 21.05.2002 г. акт № 42, том XIX, дело 4222/2002 г., в който да е удостоверила неверни обстоятелства, а именно: Г.Г.З. чрез пълномощника си Г.В.З. дарява на племенника си Г.В.З. следния свой недвижим имот: апартамент № 7А, находящ се в гр. Варна, община Варна, област Варна, бул. Сливница № 8, вх. А, ет. 4, с площ от 52,30кв.м, състоящ се от антре, стая, хол, баня и балкон, и Уг ид.ч от тоалет с общо ползване, при граници: жилище на Г.Т., бул. Сливница и жилище на Н.К., ведно с ХА ид.ч от изба, при граници: изба на Н.К., коридор и недовършено помещение, както и 65/2970 /шестдесет и пет върху две хиляди деветстотин и седемдесет/ ид.ч от общите части на сградата и от правото на собственост върху дворно място, цялото с площ от 515,50 кв.м, представляващо поземлен имот № 7, попадащо в кв. 715 по плана на 3 микрорайон гр. Варна, с цел да бъде използван от Г.В.З. тоя документ като доказателство за тези обстоятелства - престъпление по чл. 311 ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК е я е оправдал по така повдигнатото обвинение. Постановената присъда е протестира Присъдата е протестирана от ВРП и с Решение № 300/04.10.2011 г., на Варненски окръжен съд постановено по ВНОХД № 1246/2011 г. е потвърдена изцяло, с което оправдателната присъда, постановена спрямо ищцата което решение е влязло в законна сила на 04.10.2011 г.

На двете съдебни инстанции ищцата е била представлявана от адв. Д. Т. Д. от АК-Варна, съгласно договора за правна помощ и съдействие серия В № 138082 от 11.03.2011 год. и между страните по договора е договорено възнаграждение в размер на 500 лева, които са платени от ищцата на адвоката й защитник.

От събраните по делото доказателства, се установява, че ищцата е не осъждана, работи като Нотариус с район на действие районен съд гр.Варна, с висше образувание, повече от 22 години стажа , работила е като адвокат и след това като нотариус, към момента на приключване на съдебното дирене е разведена, майка на две деца.

По делото са събрани гласни доказателства – разпитани са свидетелите С.Г. и Д.Т.Д., от показанията на които се доказа, че личните качества които е притежавала ищцата преди образуване на наказателното производство са, че е била прям, открит, сърдечен и интересен, приятен човек, контактна. Свидетелката Г. в разпита си дава показания, чу в един момент ищцата е станала подтисната и се отдръпнала от общуването с хората. Когато се опитвала да осъществи контакти с нея, така както е било преди, ищцата отклонявала поканите й. Това поведение е станала постепенно и основната причина за това й поведение е, че в момента срещу нея се води дело в съда и има изключително голямо притеснение за това. Ищцата умишлено е странила от всички затворила се е в себе си в домът си. Била е отпусната и в състояние на неадекватност. Вземала е лекарства и е ползвала специализирана психиатрична помощ.

Свидетелката Г. е била очевидец на една от кризите на ищцата криза, при която е нямала лекарства да я овладее. Била е отпусната, срината и от свой приятел лека е разбрала е тази ситуация е страшна и може да доведе до самоубийство. Ищцата се е затворила в себе си. Изживявала е вътрешни страхове и срам от семейството си . Страхувала се е да не завърши с присъда по делото, съответно наказанието ще бъде лишена от професията си и се опасяваше, че ако не упражнява професията си няма да бъде полезна на себе си и на децата си. Страхувала се е, че ще бъде заклеймена като човек, който е извършил престъпление. От св. Д.Т.Д. ищцата е била усмихнат, ведър, вежлив и жизнен човек. Била и е защитник н наказателното производство. Била е весела, амбициозна, общителна, как обичаше хора, компании, обичала работата си и се справяла добре. Била е образцова майка и съпруга, изключително добра домакиня. След образуване на наказателното производство против нея бавно, постепенно, хубавите качества на характера й се променили в отрицателна посока.

Отдръпнали са се хората от нея, поради факта че против нея се води наказателно дело. Спряла да полага същите грижи към децата си, променила е отношението си както към тях така и към съпруга си.

Постоянно е нервничила, била е все тревожна, все имала някакъв проблем. Седемгодишното разследване се отразило негативно на нейното здравословно състояние, както психическо, така и физическо. Станала мрачна, затворена, подозрителна. Започвала да плаче безпричинно, започнала да избухва безпричинно. Трудно поддържала взаимоотношения с другите. Започнала да ходи по лекари поради лабилното й състояние и започнала прием на медикаменти. Непрекъснато се оплаквала от главоболие, от световъртеж. Имало е случаи в които както си е си е вървяла по улицата е припаднала и случайни хора са я вдигали и евентуално отвеждали и оказвали първа помощ. Оплаквала се е задушаване, ръцете и ставала ледени и изпотени.

Вследствие на воденото срещу нея наказателно производство е претърпяла емоционален срив, който й се е отразил на здравословното състояние. Ищцата в момента е в процес на развод, тъй като постепенно са се влошили отношенията със съпругът й . Свидетелката твръди, че причините, за да се стигне до развода е емоционалния взрив, който ищцата получила вследствие ужасите и стресовите, които изживяла в продължение на седем години, в които се е водило наказателното разследване против нея.

От изслушаната и приета в съдебно заседание тройна съдебно - психиатрична експертиза от вещи лица д-р Р.Б., д-р Т.К.А. и д-р К.К. освидетелствуване в амбулаторни условия на ищцата са дали заключение, че : Продължилото седем години наказателно разследване срещу ищцата е довело до развитието на психично заболяване- Рецидивиращо депресивно разстройство - F33. по МКБ десета ревизия. Депресивното разстройство е вид афективно психично разстройство, което е възникнало по реактивен тип и е пряк резултат от заведеното срещи нея наказателно разследване и последващото наказателно съдебно производство. Основните симптоми са тревожност, потиснато настроение, чувство за вина, малоценностни изживявания, страх от бъдещето и безпомощност, безсъние и значителен спад в ежедневното и професионално функциониране. Депресивното състояние се е демонстрирало и с редица вегетативни /соматични/ симптоми като сърцебиене, изпотяване, разтреперване, изстиване на крайниците, на моменти протичащи като психогенни кризи.

Преживявания дълъг период на стрес, без яснота за това, колко време ще продължи разследването и неяснотата относно изхода на процеса е довел до честото рецидивиране на депресивната симптоматика и непълното й овладяване въпреки провежданата антидепресивна терапия.

При ищцата депресивното разстройство се е отключило в резултат продължителния стрес от седемгодишното наказателно разследване. То е изиграло роля на хронична психотравма за нея. Психотравмата винаги е израз на конкретно взаимодействие между личност и среда. Личността й е била засегната най-много заради това, че психотравмата е засегнала важни в ценностната й система неща - професия, кариера, служебна реализация, отговорност за бъдещето на децата й. Поради тази причина и в настоящия момент тя не е в състояние да преработи рационално психотравмата и постепенно да се освободи от въздействието й. През целия период и към момента на приключване на съдебното дирене пред съда е налице у ищцата свръхценна разработка на случилото се. Симптомите на депресия и честите им обостряния са се отразили негативно в ежедневната й работа, като нотариус, ограничили са отношенията й с колеги - нотариуси и колеги - юристи, до степен на продължителна професионална и социална изолация. Мъчителните депресивни изживявания, масивната вегетативна симптоматика, виновностните изживявания, емоционално-волевите нарушения са довели до значителен спад в цялостното й социално функциониране . Семейната дезадаптация е и една от причините за влошаване на отношенията между съпрузите и последвало бракоразводно дело. Способността за комуникативност, концентрация, рефлекси и адаптивност са били значително влошени в резултат на депресивното заболяване.

Вещите лица са поставили и диагноза на причиненото на ищцата вследствие на воденото против нея наказателно дело РЕЦИДИВИРАЩО ДЕПРЕСИВНО РАЗСТРОЙСТВО-НЕПЪЛНА РЕМИСИЯ СЛЕД ПОРЕДЕН УМЕРЕНО ТЕЖЪК ЕПИЗОД С ОСТАТЪЧНА ДЕПРЕСИВНА СИМПТОМАТИКА. ТЕНДЕНЦИЯ КЪМ ХРОНИФИЦИРАНЕ. В това състояние ищцата се нуждае както от медикаментозно лечение, така и от целенасочена психотерапевтична помощ. Въпреки редовната антидепресивна терапия са налице персистиращи тревожно-депресивни симптоми, което говори за тенденция към хронифициране.

Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото писмени доказателства които кредитира изцяло. Съдът кредитира представените по делото писмени доказателства, като истински и автентични. Не са събрани доказателства, които за оборват материалната доказателствена сила на тези документи и поради тази причина съдът следва да ги кредитира.

По делото са събрани гласни доказателства, които съдът намира че следва да кредитира изцяло. Събраните гасни доказателства са взаимно допълващи се и без противоречиви. Освен това те се подкрепят и от събраните по делото други доказателства писмени и заключението на тройната съдебно психиатрична експертиза по отношение на факта, за влошеното емоционално, здравословно и душевно състояние на ищцата.

Съдът кредитира изцяло заключението на тройната съдебно психиатрична експертиза, като обстойно, задълбочено и компетентно.

От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предявени са два обективно съединени осъдителни иска в условията на кумулативност с правно основание чл.2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ, съответно за сумата от 100 000 лева представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата от 500 лева обезщетение за причинени имуществени вреди претърпени в резултат на незаконно обвинение по НОХД №625/11 г. на Варненски районен съд, приключило с оправдателна Присъда № 363/15.07.2011 г , потвърдена с Решение № 300/04.10.2011 г., на Варненски окръжен съд, ведно със законната лихва върху тези сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда в сила от 04.10.2011год. до окончателното им изплащане.

Предявения иск е с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, за сумата от 100 000 лева представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди претърпени в резултат на незаконно обвинение по НОХД №625/11 г. на Варненски районен съд, приключило с оправдателна Присъда № 363/15.07.2011 г , потвърдена с Решение № 300/04.10.2011 г., на Варненски окръжен съд, ведно със законната лихва върху тези сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда в сила от 04.10.2011год. до окончателното им изплащане е основателен и доказан и следва да се уважи.

Предявения иск е за обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди, от воденото против нея наказателно производство, което е приключило с оправдателна присъда / ТР № 3/2005 год. на ВКС/.

Съгласно чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата дължи обезщетение за причинените неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.

Обвинението е незаконно, тъй като по това обвинение с влязла в сила присъда ищеца е признат за невиновен и оправдан изцяло. Оправдателната присъда обуславя незаконността на обвинението.

От обективна страна са налице елементите на фактическия състав на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ подигнато обвинение, по което ищцата е оправдана с влязъл в сила надлежен съдебен акт.

В разглеждания случай е постановена оправдателна присъда за престъпление, по смисъла на чл.311 от НК, за което в особената част на НК се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6 от НК.

Наказателното преследване от момента на неговото образуване до постановяване на окончателния съдебен акт, с който е признато за незаконно е продължило повече от 7 години. С влизането в сила на Решение № 300/04.10.2011 г., на Варненски окръжен съд постановено по ВНОХД № 1246/2011 г. с което е потвърдена оправдателната присъда № 363/15.07.2011 г, постановена по НОХД №625/11 г. на Варненски районен съд е осъществен първия от фактическите състави на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ – незаконния характер на повдигнатото и поддържано против ищцата обвинение за умишлено престъпление.

Не се спори между страните, че срещу ищеца е водено наказателно производство за извършено престъпление по чл.282 от НК, а след това и по чл.311 от НК, за което и е повдигнато обвинение по сл. дело № 3146/05 на следствен отдел при ОП-Варна, по което ищцата с Присъда № 363/15.07.2011 г, постановена по НОХД №625/11 г. на Варненски районен съд, потвърдена с Решение № 300/04.10.2011 г., на Варненски окръжен съд постановено по ВНОХД № 1246/2011 г. е призната на невиновно и оправдана изцяло влязла в законна сила на 04.10.2011 год. с окончателен съдебен акт.

Безспорното установяване факта на деянието, воденото до съдебно производство и наказателно производство във съдебната фазата от една страна и идентичността на субекта, поради което и е налице активната материалноправна легитимация на ищеца.

От доказателствата по делото може да се направи извод, че повдигнатото незаконно обвинение е в резултат от действията Прокуратурата на република България.

От събраните доказателства, безспорно е доказано че ищцата е изживяля болки и страдание вследствие незаконното обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдана. От незаконното обвинение са били засегнати личността й, нейното достойнство, нарушен е бил нормалния й живот и контакти, и намалял предишния й кръг от приятели, преживяла стрес, психическа потиснатост, нервно напрежение.

Вследствие на незаконното обвинение ищцата е заболяла от хронично психично заболяване рецидивиращо депресивно разстройство-непълна ремисия след пореден умерено тежък епизод с остатъчна депресивна симптоматика. тенденция към хронифициране, за което необходимо до край на своя житейски път да ползва медикаменти. Личния й живот е разрушен. Разрушена е и професионалната й увереност и са настъпили негативни отражения на незаконното обвинение върху нейния характер от весел, приветлив и открит човек се е превърнала в затворен, неадаптивен, сомоизолиран човек и провален личен живот. Тези последици настоящия съдебен състав оценя като наличие на вредоносни последици именно от незаконно обвинение, тъй като са в непосредствена пряка причинно следствена връзка. В тази насока са събрани безспорни доказателства разпита на двата свидетели и заключенията на вещите лица.

Съгласно закона чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, които са пряка и непосредствена вреда от незаконното обвинение.

Безспорно е в случая наличие на действия на следователи като органи на предварителното разследване, които в хода на разследването, натри пъти да давали заключение липсата на престъпление. Налице са действия и на прокурори в системата Прокуратура на Република България, които много кратно са връщали делото за разследване с изрични указания за поддържане на обвинението и едни по късен момент са изготвили и внесли в Варнески районен съд против ищцата обвинителен акт за извършено престъпление.

На обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т.3 пр. 1 от ЗОДОВ подлежат всички преки и непосредствени вредите, претърпени в резултат на обвинението, по което ищцата е оправдана. Размерът на обезщетението се определя от съда по реда на чл.52 от ЗЗД т.е. по принципа „по справедливост”.

Съгласно задължителната съдебна практика в Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС - Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно и е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

Правно релевантни обстоятелства относно размера на обезщетение в случая са изключително дългия период на продължилото наказателно преследване извън границите на всякакъв „разумен срок”- седем години. На второ място съдът следва да изтъкне тежестта на обвинението, по което е ищеца е оправдан е умишлено престъпление за което се предвижда лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6 от НК. Това обстоятелство е особено важно тъй като ищцата по образувание е юрист, а по професия нотариус и при едно осъдителна присъда, нямало е да може да упражнява професията си.

Безспорно по делото е установено, че ищцата е търпяла душевни страдания, притеснения, безпокойство относно повдигнатото му обвинение, което неминуемо е довело до душевни болки и страдания, които са следствие на незаконното обвинение. Вследствие на незаконното обвинение ищцата е заболяла от хронично психично заболяване, което няма възможност да бъде излекувано и е принудена да употребява медикаменти за да поддържа добро психично здраве. Нейния личен живот е през разпад, тя е в процес на развод и доверието на нейните колеги, приятели и близки относно личните и професионални качества значително е намаляло. Не на последно място следва да се отбележи и ”упоритостта” на разследващите органи по повдигане и поддържане на обвинението.

Всички изложени обстоятелства мотивират съда да присъди обезщетение за неимуществени вреди, представлява болки и страдания от повдигнатото обвинение в претендирания размер.

При определяне размера на обезщетението, съдът взе предвид и това, че ищцата е не осъждана, омъжена, майка на две деца, с висше образувание, които характеристики я определят като достоен член на обществото. Съдът съобрази, че незаконното обвинение е накърнило професионалната оценка към ищцата в гилдията към която се числи. Правото на добро име на професионалист се изгражда с дълги години труд и постоянство, а вследствие на незаконното обвинение е накърнено в значителна степен. От незаконното уволнение е накърнено правото на ищцата като нотариус за заемана длъжност да се предполага честно, добросъвестно и безпристрастно професионалните си задължения, да бъде достойна за необходимите за професията доверие и уважение, да допринася за издигане престижа на професията, да пази професионалната тайна, като за всички свои действия отговаря пред закона.

Посочените неблагоприятни последици са в пряка причинно – следствена връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство, продължило десет години.

При определянето на обезщетението за неимуществени вреди е необходимо съдът да вземе предвид всички морални, психически и физически болки и страдания, които са били понесени.

С оглед направените изводи по отношение на претендираните суми, то следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от 04.10.2011 год датата на постановяване на влизане в сила Решение № 300/04.10.2011 г., на Варненски окръжен съд постановено по ВНОХД № 1246/2011 г., с което ищеца е окончателно оправдан. Началния момент на обезщетението е в съответствие принципите на непозволеното увреждане по чл.45 -53 от ЗЗД в вр. чл.84 ал.3 от ЗЗД, че ответниците са изпаднали в забава от датата на увреждането т.е. от датата, когато обвинението против ищеца е признато със влязъл в сила окончателен съдебен акт за незаконно.

По отношение на искът за сумата от 500 лева обезщетение за причинени имуществени вреди претърпени в резултат на незаконно обвинение по НОХД №625/11 г. на Варненски районен съд, приключило с оправдателна Присъда № 363/15.07.2011 г , потвърдена с Решение № 300/04.10.2011 г., на Варненски окръжен съд, ведно със законната лихва върху тези сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда в сила от 04.10.2011год. до окончателното им изплащане.

Съдът намира така предявения иск за основателен и доказан и следва да го уважи.

Безспорно по делото е че ищцата, за да се защити против незаконното обвинение е ползвала услуги на адвокат специалист по наказателно право. За тази защита е сключила договор за правна помощ и съдействие, по който ищцата е заплатила сумата от 500 лева. / Договора за правна помощ и съдействие серия В № 138082 от 11.03.2011 год./

Така направените разноски представляват имуществена вреда по чл. 4 ЗОДОВ, настъпила в резултат на незаконното обвинение в престъпление и явяваща се пряка последица от проведеното срещу ищцата наказателно производство. В този смисъл е и практиката на ВКС /Решение № 843 от 23.12.2009 г., постановено по гр. д. № 5235/2008 г. на ВКС, IV г. о. и Решение № 126 от 10.05.2010 г., постановено по гр. д. № 55/2009 г. на ВКС, IV г. о./.

На основание член 78 ал. 1 ГПК с оглед основателността на предявените исковете ответника и заплащане на разноските по делото, сторени от ищцата съобразно представения списък в размерна 2 610 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ гр.София бул.”Витоша” № 2 представлявана от главния прокурор С.С.Ц. да заплати на С.А.К.-С., ЕГН:**********,*** сумата от 100 500,00 /сто хиляди и петстотин лева/ лева, на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, представляваща сумата от 100 000.00 лева, неимуществени вреди и сумата от 500 лева имуществени вреди, претърпени вследствие незаконно обвинение по сл. дело № 3146/05 на следствен отдел при ОП-Варна, по което ищцата с Присъда № 363/15.07.2011 г, постановена по НОХД №625/11 г. на Варненски районен съд, потвърдена с Решение № 300/04.10.2011 г., на Варненски окръжен съд постановено по ВНОХД № 1246/2011 г. е призната на невиновна и оправдана изцяло влязла в законна сила на 04.10.2011 год. с окончателен съдебен акт, ведно със законната лихва върху сумата от 100 500.00 лева, считано от 04.10.2011 год. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на С.А.К.-С., сумата от 2 610,00 лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване двуседмичен срок от редовното му връчване на страните с въззивна жалба, чрез първоинстанционния съд пред Варненски апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: