Р Е Ш Е Н И Е

Номер ……………… Година 2013 Град Варна

Варненският окръжен съд Наказателно отделение

На седми февруари Година две хиляди и тринадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янко Янков

ЧЛЕНОВЕ: Жулиета Шопова

Марин Атанасов

Секретар М.М.

Прокурор Катя Петрова

като разгледа докладваното от съдия Ж.Шопова

ВНОХД № 1532 по описа на съда за 2012 г.,

за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е присъдата по НОХД № 565/2012 г. на ВРС, ХХІІІ състав, постановена на 05.11.2012 г., с която С.Х.Ж. е бил признат за невинен и оправдан по обвинението срещу него за извършено престъпление от общ характер, квалифицирано по чл.343 а, ал.1,б.”А”,пр.2,вр.чл.343,ал.1,б”Б” пр.2,вр.чл.342,ал.1 от НК. За да вземе това решение първоинстанционният съд е приел, че той не следва да отговаря за причиняване на средна телесна повреда на свид.Ц., тъй като безспорно са и причинени телесни увреждания,които обаче представляват лека телесна повреда ,което не е престъпление от общ характер по смисъла на НК.

Въззивното производство е образувано по протест на прокурора , с който се иска отмяна на оправдателната присъда и признаване на подсъдимия за виновен по възведеното му пред първоинстанционния съд обвинение. В протеста се твърди,че присъдата е неправилна,като аргументи за това ще бъдат изложени след като се запознае с мотивите на съда.Което и впоследствие до разглеждането на делото от ВОС не е било сторено.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция съответният прокурор заяви че не поддържа протеста, но не го и оттегля. Т.к. протеста е бланкетен и няма мотиви към него. Прокурорът заяви ,че според него присъдата е правилна и законосъобразна,т.к. не е открил причинно следствена връзка между настъпилото ПТП и телесните увреждания на пострадалата.

Адв.Ч. повереник на гр.ищец Т.Ц. моли съда да постанови нов съдебен акт,с който да признае подсъдимия за виновен и да уважи гр.иск,т.к. са налице доказателства за наличие на пряка причинна връзка между ПТП и уврежданията на доверителката му.

Адв.В.П. като защитник на подсъдимият счита,че протеста е немотивиран и т.к. извода на ВРС за обективна несъставомерност на деянието е правилен и присъдата е обоснована следва тя да се потвърди.

Окръжният съд намира, че позоваването на неправилност на присъдата в протеста е неоснователно и същата следва да бъде потвърдена.

По реда и със средствата на НПК, първоинстанционният съд е събрал всички налични фактически данни, свързани с обстоятелствата по делото, които допринасят за тяхното изясняване и за разкриване на обективната истина.

Първоинстанционния съд е приел за установена следната фактическа обстановка, А именно: На 26.10.2009 г. около обяд подс.Ж. паркирал л.а.”Д.Л.” с ДК № В 89 33 РС на ул.”Х.С.”,когато решил да потегли той следвало да се движи на заден ход и видял,че в ляво от него има пешеходци- майка с количка и съответно се загледал само в тази посока без да погледне назад. А зад л.а. се намирали в това време свид.Ц. и нейната майка свид.Станева.Подс.Ж. се движел много бавно на зад,когато чул лек удар в задната част на управлявания от него л.а. Веднага натиснал спирачка и слязъл и тогава видял двете жени да лежат зад колата.Свид.Ц. имала контузия в областта на тила,откъдето течала кръв. Подс.Ж. качил и двете в л.а. и ги откарал в Спешен център на МБАЛ”св.Анна” След направените прегледи и снимки не се установили сериозни наранявания, кожата на свид.Ц. в областта на тила била залепена и я освободили от болницата,като било установено че се касае за повърхностно охлузване в областта на тила,което не представлява средна телесна повреда.Междувременно свидетелката се обадила по телефона на тогавашния си приятел-свид.Димо Димов,той отишъл в болницата и заедно с него се върнали на мястото на инцидента,там вече имало полицаи и след като били изготвени съответните документи свид.Ц. и приятелят й се прибрали в дома си. Свидетелката страдала от множество заболявания-псориазис,епилепсия,диабет и др., а зъбите й били с тежки пародонтозни изменения и имала поставени мостове. На неустановена дата паднал моста, който бил поставен на предните зъби на свид.Ц.,на 12.01.2010 г. тя била освидетелствана в отделението по Съдебна медицина в МБАЛ”Св.Анна”. На 18.01.2010 г. свид.Ц. подала жалба до ВРП срещу подс.Ж. придружена с медицински документи и било образувано ДП. В хода на разследването били назначени СМЕ и допълнителна СМЕ,като от тях било установено ,че тя е получила разкъсно-контузна рана в дясна теменна област,счупване на короните на 1,3 десни горни зъби, 2-горен ляв зъб които са били мостоносители, травматична контрактура на двете челюсни стави,мозъчно сътресение. Описаните увреждания са резултат на действието на твърди тъпи предмети и счупването на короните на описаните зъби прави невъзможно фиксиране на мостова конструкция без предварително изграждане на счупени корони.тези зъби са мостоносители. В този смисъл отсъствието на такива части от короните обуславя трайно затруднение във функциите на дъвченето. А останалите травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Доколкото свид.Ц. боледува от пародонтоза/хронично заболяване на зъбите/_ което е било в напреднала степен, то е било налице възможност за счупване на короните при относително лек удар. От заключението по АТЕ се е установило,че причина за възникване на ПТП е предприета маневра на заден ход,без водача да се е уверил че пътят зад него е свободен .

След като е приел, че обстоятелствата са се развили именно така, първоинстанционния съд е приел, че след като не е осъществено от обективна и субективна страна въпросното деяние по което е повдигнато обвинение ,лицето Ж. следва да бъде оправдан.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът е направил единствения правилен извод, че С.Ж. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер наказуемо по чл.343а, ал.1,б.”а”,вр.чл.343,ал.1,б.”б”,вр.чл.342,ал.1 от НК. За да е съставомерно от обективна страна това престъпление е необходимо водачът на МПС да е нарушил правилата за движение и по непредпазливост да причини средна телесна повреда,след което да окаже помощ на пострадалата.По делото е установено,че Ж. е нарушил правилата за движение-чл.40 от ЗДвП,т.к. движейки се на заден ход е ударил свид.Ц. и нейната майка.Спорен е бил въпросът дали описаната телесна повреда-счупване на короните на 1-ви горен десен зъб,3-ти горен десен, 2-ри горен ляв зъб,обусловило затруднение във функцията на дъвченето във фазата на захапването е причинена вследствие на възникналото ПТП. В тази връзка и по отношение на датата,на която е било реализирано това счупване,се събраха противоречиви гласни доказателства. Свид.Ц. в показанията си в хода на съдебно следствие заяви,че мостът й е паднал на връщане от мястото на инцидента,докато е пътувала в колата на свид.Димов и е говорела с него.А това се потвърждава и от него,макар че той сочи че тя е седяла на задната седалка ,а той на предната. А в показанията си в хода на съдебното производство,приобщени на основание чл.281,ал.5,вр.ал.1 от НПк свид.Ц. е заявила,че мостът е паднал вечерта при първото й хранене, като самата тя в хода на съд.следствие е заявила:”че истината е някъде по средата.” А майката на пострадалата –свид.Станева е посочила,че три поредни дни след ПТП с дъщеря си са ходили да й „леят куршум” и тогава свидетелката не е възприела липсата на моста,която следва да се види.От друга страна брата на свид.Ц.-свид.Тодор Ципов,макар че не е бил очевидец на ПТП, е заявил че мостът на сестра му е паднал още при удара на колата,когато си е ударила главата. Съдът обаче не кредитира показанията на тези свидетели относно обстоятелството, кога е паднал моста на свид.Ц.-доколкото същите са роднини на пострадалата и са заинтересовани от изхода на делото,а също така са вътрешно противоречиви, нелогични и не се подкрепят от писмените доказателства по делото. Първоинстанционния съд в хода на съдебното следствие след задълбочено издирване е установил зъболекарят при който свид.Ц. е ходила на преглед след получената телесна повреда-д-р Магамес.Като същият в показанията си дадени пред ВРС-не си спомня лицето -т.е.пострадалата да е посещавала неговият кабинет,като дори в представените от него писмени документи-копия от регистър на кабинета не е било вписано лице с такива имена.Противоречията в показанията на двамата свидетели-пострадалата и свид.Димов в тази връзка не могат да бъдат пренебрегнати и преодоляни,т.к. свид.Ц. твърди,че след като мостът й е паднал приятелят й направо я закарал в кабинета на д-р Магамес, а свид.Димов пък с категоричност твърди,че я откарал направо в дома им в кв.”Аспарухово” и че не я водил на зъболекар,както и че той дори сам вечерта е купил лепило за закрепване на моста.А свид.Ципов пък сочи трета версия,че той е завел сестра си до кабинета на д-р Магамес,когато тя му е гостувала след време, а мостът бил в устата й и просто паднал.А самата пострадала в претенцията си пред застрахователната компания,която предявила на 26.11.2009 г. не е описала да е получила твърдяна от нея телесна повреда. Напротив само е посочила за раната на главата й, която е била обработена и залепена и че след ПТП епилептичните й припадъци са зачестили. В случая прави впечатление и това ,че свид.Димов и свид.Ципов,сочат,че жалбата до ВРП е била депозирана едва след като е бил определен размера на застрахователната премия,който се сторил занижен на пострадалата.Следва да се вземе предвид й заявеното от д-р Ганчев в хода на съдебното следствие,който е заявил ,че травматичното увреждане се дължи на удар, който с оглед констатирано заболяване на зъбите,не е необходимо да е с голяма сила.Вещото лице обаче е посочило,че е възможно това счупване да се получи при епилептичен припадък. А по делото безспорно се доказа,че свид.Ц. страда от такова заболяване и че е получавала характерните за него припадъци. А в случаят съдът се съобрази и със становището на вещото лице,което е заявило,че контузия като установената-на палпаторна болезненост в областта на двете долночелюстни стави и ограниченост и болезненост при движението им, отзвучава в рамките на един месец и е нелогично да бъде констатирана такава едва три месеца след инцидента. Това обаче би било така ако увреждането не е било получено по време и начин описан от свид.Ц.,за което се събраха достатъчно доказателства. Пред всички горепосочени съображения,съдът намира че не се доказва по безспорен и категоричен начин,че между допуснатото от Ж. нарушение на правилата за движение и телесното увреждане на свид.Ц.,съставляващо средна телесна повреда по смисъла на чл.129,ал.2 от НК е налице причинно следствена връзка.В случая съдът намира,че в хода на проведеното съдебно следствие и от събраните пред ВРС писмени и гласни доказателства , не се доказва по безспорен начин от обективна страна обвинението срещу С.Ж. ,за това че на 26.10.2009 г. в гр.Варна при управление на л.а.”Дачия Логан” с ДК № В 89 33 РС нарушил правилата за движение-чл.40,ал.2 от ЗДВП”По време на движение на заден ход водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътят зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности”. И по непредпазливост да е причинил на Т.Ц. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на короните на 1-ви горен десен зъб,3-ти горен десен, 2-ри горен ляв зъб,което е обусловило затруднение във функцията на дъвченето във фазата на захапването. Безспорно е че в следствие на нарушението на ЗДвП Ж. по непредпазливост е причинил на свид.Ц. телесни увреждания,което обаче не представлява средна телесна повреда по смисъла на НК. Настоящата инстанция приема за правилно и решението на ВРС в гражданската му част, като въз основа на това че е признал Ж. за невинен и го е оправдал изцяло по възведеното му обвинение е отхвърлил изцяло гр.иск предявен от гр.ищец Ц. като неоснователен и недоказан .

При разглеждане на делото в рамките на първоначалното обвинение и предвид всички събрани по делото доказателства, въззивният съд намира за законосъобразно крайното решение на първата инстанция,а това обосновава постановяването на оправдателна присъда.

По изложените съображения въззивният съд приема, че присъдата не е постановена при непълнота на доказателствата и необоснованост на фактическите констатации, респективно на правните изводи, и при липсата на служебно констатирани основания за отменяването или изменяването й, на основание чл.338 от НПК,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъдата на Варненския районен съд, ХХІІІ състав, постановена на 05.11.2012 г. по НОХД № 565 по описа на същия съд за 2012 г.

Решението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: