Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна,
........................
в името на
народа
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в публично заседание на 24 януари 2013г
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИАНА ЕНЕВА
ГЕНОВЕВА
И.А
при секретаря М.И.
като разгледа докладваното от съдия Цанкова
в.гр.д.№ 1293 по описа за 2012 г,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство по делото е образувано
съгласно решение №194/21.04.2012г. постановено по гр.дело№834/2011г. по описа
на ВКС, с което е отменено решение №526/15.04.2011г. постановено по
гр.дело№1999/2010г. по описа на ВОС и е върнато за ново разглеждане, с дадени
от Върховния касационен съд указания
Производството
е образувано по жалба на А.И.С., И.А.С., С.А.К., К.П.К., Т.П.У., С.К.Т., С.П.С., А.И.А., Т.И.М., Н.Д.Н., Ж.Г.Ж.,
М. Г. С., И.Ж.С., И.С.С., С.К.Б., К.И.С., М.И.Д., С.В.С.,
И.С.С., А.С.С., Ц.С.С. срещу решение
на ВРС-ХХІс-в № 576/23.02.2010, постановено по гр.д.№
1439/2009, с което са отхвърлени предявените от тях против Б.П.Г., Д.П.Д. и И.Г.И.
искове за предаване владението върху реална
част с площ от 306кв.м. от УПИ VI-541 в кв.79 по плана на гр.Аксаково,
представляващ част от стар парцел VI-541 в кв.49, при граници на реалната част:
УПИ VII 541, УПИ V за сондажен кладенец, тупик и
останалата част от VI 541, оцветена в
червено на скицата на л.11-Іинст.д., и
реална част с площ от 353кв.м. от
УПИ X-2013 в кв.79 по плана на
гр.Аксаково, представляващ част от стар парцел VI-541 в кв.49, а по стар план
идентичен с парцел VII 541 в кв.79, при граници улица, XI-2013, VI-541, оцветена в жълто по скицата на
л.11-Іинст.д., която приподписана от съда,
представлява неразделна част от настоящото решение, твърдяни
като придобити от ищците по силата на реституция с решение от 20.02.2006г. на
ВРС, 34 с-в по гр.д.№ 5606/2005г., решение на ВОС по гр.д.№1219/2006г. и
решение на ОСЗГ-Аксаково № 1647/19.07.2007г., в качеството им на наследници на И.С.
***, поч. на 2.08.1948г., на осн.чл.108
ЗС.
Считат решението за
незаконосъобразно поради неправилното обсъждане на събрания доказателствен
материал. Молят за отмяната му и вместо него за постановяване на друго за
уважаването на иска им, както и за присъждане направените по делото разноски.
В с.з. по същество поддържат становището си.
Въззиваемите Б.П.Г., Д.П.Д. и И.Г.И. не са депозирали писмен отговор.
Предявеният от въззивниците иск е за предаване на владението върху процесните реални части, на осн.чл.108
ЗС.
В
обстоятелствената част ищците сочат като
придобивно основание решение на ВРС по гр.д.№
5606/2005г, решение на ВОС по гр.д.№ 1219/2006г. и решение на ОСЗГ Аксаково №
1647/19.07.2007г, по силата на които в качеството им на наследници на И.С. Н. е
възстановено правото на собственост върху недвижим имот, намиращ се в
строителните граници на гр.Аксаково в м-ст„Орта бахча", представляващ овощна градина с площ от
3401кв.м., като твърдят, че процесиите реални части от УПИ VI-541
в кв.79 и УПИ X-2013 в кв.79 попадат в границите на
възстановения им с цитираното решение имот. Претендират се направените по
делото разноски.
В
писмен отговор ответниците твърдят недопустимост на предявения иск поради
незавършеност на реституционната процедура, нищожност на решението на ОСЗГ,
както и поради факта, че се претендират реални части от урегулирани парцели,
обособяването на които би оставило останалата част от имотите без достъп до
улица. В евентуалност, считат претенциите за неоснователни поради следното: ответниците оспорват, че наследодателят на ищците е бил
собственик на имота към момента на коопериране, както и идентичността на имота
съгласно представените пред ПК писмени доказателства с имота по плана за
старите имотни граници. Оспорват редовното приключване на реституционната
процедура въз основа на твърдението, че при липса на скица правото на
собственост не е възстановено по надлежния ред.
Излагат
твърдения за надлежно придобиване правото на собственост върху процесиите имоти
чрез правна сделка в предписаната от закона форма, а в евентуалност по давност
чрез упражнявано владение от 2.06.1998г. и при присъединяване владението на праводателите си по договор от 2.06.1998г. Претендират се
направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на
закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити,
не страда от пороци, депозирана е срещу валидно и допустимо съдебно решение,
поради което съдът я намира за допустима
От събраните пред ВРС
писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
С решение
№ 236/20.02.2006г на ВРС,-ХХХІVс-в по гр.д. №
5606/2005г /л.8-І/ на наследниците на И.С. Н. е възстановено правото на
собственост върху ОВОЩНА ГРАДИНА с площ от 2,807дка, находяща
се в строителните граници на Аксаково, в м-ст „Орта бахча", включваща
части от недвижими имоти недвижими имоти, в това число и процесната реална част,представляваща площ от 306кв.м. от
парцел VI-541 в кв.79.
С решение № 96/30.01.2007г. на ВОС по адм.дело № 1219/2006г /л.12-І/ на наследниците на И.С. Н. е
възстановено правото на собственост и върху ОВОЩНА ГРАДИНА с площ от 0,594дка, находяща се в строителните граници на Аксаково, в м. „Орта бахча", включваща части от имоти с:
площ от 214 кв.м., които влизат в тупик в кв.79 и
площ от 380кв.м. в парцел V, кв.79.
Въз
основа на съдебните решения е издадено решение
на ОСЗ-гр.Аксаково № 1647/19.07.2007г /л.16,17-І/ с което на наследниците
на И.С. Н., е признато правото на собственост върху ОВОЩНА ГРАДИНА от 5,200дка,
находяща се в строителните граници на гр.Аксаково в
м."Орта бахча", кв.93 и кв.79 по КП от
2000г. при граници: Ст.Х.В., М.Г. и игрище, заявен с пореден № 21 от
заявлението и установен с декларация по чл.12 ал.3 ЗСПЗЗ; и е възстановено
правото на собственост върху ОВОЩНА ГРАДИНА с площ от 3,401дка със същото
местоположение и при същите граници, като е отказано възстановяване върху площ
от 1,799 дка. Посочено е основанието за отказ – СТЕ по гр.д.№ 889/2002г, според
което имотът подлежи на обезщетяване съгл.чл.10б ЗСПЗЗ. Имотът е заявен с
пореден № 21 от заявлението и собствеността е установен с декларация по чл.12
ал.З ЗСПЗЗ.
Представено е по делото заявление вх.№ 27/18.09.1991 /л.114-І/, без
посочен подател, като е посочен като наследник на И.С. Н., в което под № 8
фигурира овощна градина от 5,200дка в м-ст "Орта бостан".В допълнително заявление /л.117-І/ за
същата овощна градина са посочени граници: С. х.В., М. Г., Н. Т..
От у-я
за наследници /л.19-29-І/ се установява, че ищците са наследници по закон на И.С.
***48.
Представено е удостоверение от ОСЗ - Аксаково, от което е видно, че „Орта бахча" и
„Орта бостан" са наименования на една и съща
местност в землището на гр.Аксаково.
От
извлечение от регистъра на старите собственици се установява, че като
собственик на нива с площ от 5,199дка в м-ст "Орта бахча" е вписан И.С. Н. съгласно Емлячен регистър, стр.125. Представено е и извлечение от емлячния регистър, в който по партидата на И.С. е вписана
градина в м."Орта бахча" с площ от
5,200дка.
Представен е протокол от 27.06.1997г /л.72-75-І/ от среща за разпределение на
имуществото на заличеното ТКЗС между правоимащите, от
който е видно, че обект № 3 „Стопански двор" /паркинг/, находящ се в парцел VI в кв.49 на Аксаково с площ от
6370кв.м. Приложен е и договор за покупко-продажба на недвижимо имущество по
реда на § 29 ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ от 30.06.1997г.
С Договор
от 30.06.1997 за покупко-продажба по реда на § 29 ал.1 ПЗР ЗПЗЗ /л.76-І/
представителите на правоимащите по § 27 ал.1 ЗСПЗЗ продават на П. Д. И. и К. Г.Г. следния недвижим имот „Стопански двор” /паркинг/,
попадащ в регулация парцел VІ кв.49 А на
с.Аксаково /бетонова настилка, ограда, водоснабдяване, електрификация, метален
навес, канал за автомобили/, с обща площ около 6370кв.м., за сумата от
496 800лв,заплатена с фактура /л.79-І/
Представен е АЧДС № 1027/7.05.1998г /л.81-І/, съставен на осн.чл.147
ал.1 ППЗДС и чл.45 ал.8 и чл.52 ППЗСПЗЗ за земя с площ от 6370кв.м.,
съставляваща парцел VI-541 в кв.49а
в община Аксаково, при граници VII-541, V-541, IV-542, път и път. Като
съсобственици са вписани П. Д. И. и К. Г.Г.
По делото е представен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 2.06.1998г. /л.39-І/, сключен между
Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа, като продавач, и П. Д.
И. и К. Г.Г. за закупуването от тях на земя с площ от
6370кв.м., представляваща парцел VI-541 в кв.49а по регулационния план на
с.Аксаково.
От у-е за наследници от 15.01.2009г. е видно,
че П. Д. И. е починал на 31.03.2005г в гр.Аксаково, като е оставил за
наследници И.Г.И. - съпруга, Б.П.Г. - дъщеря и Д.П.Д. - син.
По делото е приложен договор за доброволна делба на недвижим имот от 1.09.2006г /л.37-І/, сключен между Г.К. Г., Б.П.Г., Д.П.Д. и И.Г.И.,
по силата на който в дял на Б.П.Г., Д.П.Д. и И.Г.И. се поставя УПИ X-2013 с
площ от 2696кв.м. по плана на с.Аксаково и УПИ VI-541 с площ от 3304кв.м. по
плана на с.Аксаково при квоти 4/6ид.ч. за И.Г.И. и по 1/6ид.ч. за Б.П.Г. и Д.П.Д..
От заключението на вещото лице по допуснатата
и приета от съда СТЕ /л.139-141-І/, кредитирано като обективно и компетентно
дадено се установява, че имотът не е земеделска земя, годна за земеделско производство,
а е застроен и се ползва като паркинг, претендираните
от ищците части от новите парцели УПИ VI-541 и УПИ X-2013 са застроени.
Досежно
установяване факта на осъществявано от наследодателя на ищците давностно владение върху имота през периода отпреди
включването му в ТКЗС през 1958г до отнемането, са разпитани свидетелите Р. Д.Д. и Г.В. Г., сочени от ищцовата
страна.
За
установяване осъществяваната фактическа власт от страна на ответниците
през периода от 2.06.1998г до завеждането на исковата молба са разпитани
свидетелите Я.Й.Я. и Е.М.Б..
Във въззивната инстанция е прието заключението на в.лице М.на Хр. Генчева по СТЕ /л.26 и сл./, от
което се установява следното:
1/
имотът от 5,2дка в м-ст”Орта
бахча” /или „Орта бостан”/ към 1.03.1991г е попадал в
строителните граници на населеното място. Заявеният за възстановяване имот не
фигурира в предходни кадастрални планове отпреди образуването на ТКЗС . В ДРП
на с.Аксаково, одобрен през 1921г, територията, обхващаща стопанския двор,
попада извън строителните граници на населеното място и по плана няма отразени
имотни граници. В плана от 1921г има нанесен имот под № 112 с незатворени
имотни граници, който, обаче, е разположен в северозапдната
част на населоното място, а не в югозападната, където
се намира стопанският двор и не е идентичен с имот № 112 по ПКП.
За установяване границите на имотите отпреди
образуването на ТКЗС е бил избаротен помощен
кадастрален план /ПКП/. Границите на бившите имоти са установени на базата на КП от 1921г и ортофотоснимки през 1942г и проведена анкета. Изработеният
ПКП на „Южна промишлена зона-с.Аксаково” е обявен в ДВ 2000г и е
окончателно приет през м.07.2000г . В Община Аксаково няма данни ПКП да е одобрен.Заявеният
за възстановяване имот с площ от 5,2дка в м-ст ”Орта бахча” е отразен под № 112 с площ от 5,199дка, записан
на И.С. Н., при граници : на север- пл.№
111 /С. Хаджи Вълченов/; изток- пл.№ 113 /.../, юг -
№ 132 /Яна Николова Т.а/, пл.№ 133 – Яна В.Д.
и № 134 /Ирина В.Д./, запад - път.
Налице е съвпадение на две от границите, посочени в допълнителното
заявление, с тези по ПКП- С. х.В. и Н. Т. /Янка Н.Т.а/
Предвид постановените съдебни решения, вещото лице
прави извода, че не може да се определи
пълна идентичност между заявеният за възстановяване имот по заявление с
вх.№ 27а/18.09.1991г на ОСЗ-Аксаково, и възстановеният такъв по гр.д.№
5606/2005 на ВРС-ХХХІVс-в, тъй като издадените на осн.чл.13 ал.4,5,6
ППЗСПЗЗ удостоверение и скица са на база приет, но неодобрен ПКП, както и
поради установеното съвпадение само на две от границите.
2/ Във
връзка с разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ за териториите, застроени със сгради и съоръжения от имуществото на огранизациите по § 12 ПЗР ЗСПЗЗ се изпработват
ПНИ /парцеларни планове/, с които се определят
застроените и прилежащите към сградите и съоръженията. За територията на
стопанския двор в с.Аксаково, попадащ в строителните граници на населеното
място, през 1996г е изработен парцеларен план за
определяне на нормативно необходимите прилежащи площи към изградените сгради и
съоръжения, представляващи имущетво на заличеното
ТКЗС.
Съгл.чл.10 ал.3 Наредбата за необходимите земи по
изгражда нето на строителни обекти /ПМС № 41/23.11.1982г/, в парцеларния план, за обект „стопански двор” /паркинг/,
представляващ асфалтова площадка с площ от 6298кв.м. /предвиден за 60
машини/ и изграден навес с площ от
72кв.м., е обособен парцел № VІ-541 в кв.49а с площ от 6370кв.м.
Парцел VІ-541 в кв.49а по парцеларен
план е попълнен в Кадастралния план на Аксаково под № 2013, съгл. заповед № 23/
21.01.2004 на Кмета на община Аксаково.
Със заповед № 445/006 е одобрено изменението на
действащия РП на гр.Аксаково в частта му относно УПИ VІІ-541 в кв.79, от който са новообразувани са образувани два
нови урегилирани имота УПИ Х-2013 и УПИ ХІ-2013, като
границите на и местоположението на УПИ VІ-541 в кв.79 в РП се запазват
Съгласно одобреното изменение на РП на гр.Аксаково,
възстановените процесни имоти по решение № 236/2006,
издадено въз основа на решение на ВРС по гр.д.№ 5606/2005, по действащия РП
попадат:
- площта от 306кв.м. в УПИ V-541 в кв.79 /по
съд.решение/- попа да в същото УПИ по действащия РП;
- площта от 353кв.м. от УПИ VІІ-541 в кв.79 /по
съд.решение/ - попада в новообразувания
УПИ Х-2013
Въз
основа на горното следва, че съгласно изготвената комбинирана скица /л.35/ м/у
действащия РП и ПКП на „Южна промишлена зона-Аксаково” /неодобрен/
- площта от 306кв.м. в УПИ VІ-541 в кв.79 е
идентична с обособената част от имот № 112 по ПКП, която попада в границите на
УПИ VІ-541 в кв.79, без самостоятелен идентификатор, като същата е оцветена в
син цвят и измерена в цифров модел с площ от 312кв.м.;
- площта от 353кв.м. в УПИ VІІ-541 в кв.79,
представляваща част от имот с обща площ 2,807дка, съгласно съдебното решение, е
идентчина с обособената част от имот № 112, която
попада в гриниците на УПИ Х-2013 в кв.79, без
самостоятелен идентификатор, като същата е оцветена в червен цвят и измерена по
цифров модел с площ от 381кв.м.
3/
Първият КП и РП на с.Аксаково е от 1921г, като уличната и дворищната регулации
са били одобрени през 1921г. със заповед № 6034/1.10.1952г е одобрено сливането
на квартали 3,4, 5 и 6 в един квартал под № 3 по РП от 1921г за изграждане на
стопански двор на ТКЗС, т.е. стопанският двор е включен в строителните граници
на населеното място през 1952г.
В РП на с.Аксаково, изработен в/у кадастралната
основа от 1965г, одобрен със заповед № 440/26.06.1967г на Председателя на
ОНС-Варна, както и в последващия, одобрен със заповед
№ 187/15.02.1980г на Председателя на ОНС-Варна, изработен върху същата,
актуализирана картна основа, изграденият стопански двор е отразен под № 530 в
кв.49а.
В изработения КП през 1996г послужил за основа на
действащия РП на гр.Аксаково, одобрен със Заповед № 358/20.12.2001г,
стопанският двор е отразен под № 541 с граници и площ, съответстващи на предходния КП – 22дка, измерени графично.
Процесният
имот – парцел VІ-541 в кв.49а по парцеларния план
/т.е. ПКП/ на стопанския двор е попълнен в действащия КП на с.Аксаково под №
2013 със заповед от 2004г.
Със заповед № 445/2006 на Кмета на Община Аксаково е
одобрено изменението на действащия РП на гр.Аксаково в частта му относно УПИ
VІІ-541 в кв.79, от който са новообразувани два нови УПИ : УПИ Х-2013 и
УПИ ХІ-2013, като границите и местонахождението на УПИ VІ-541 в кв.79 в РП се
запазват.
Процесните имоти, възстановени с решението
на ВРС и ВОС, не са отразени /попълнени/
в КП; започналата процедура по попълването е прекратена във връзка с
подадени възражения и решение на Общ.експертен съвет, че е налице спор за
материално право и администр.преписка е била
прекратена.
4/ Към
1.03.1991г предвиденото мероприятие за изграждане на стопански двор на ТКЗС, съгл. заповед от 1952г, е било изпълнено,
т.е. имотът е застроен по
предназначение. Съгласно действащата нормативна база към момента на
изграждането на стопанския двор, строителството е извършено на база „генерален
план”, който не е бил открит в техничесдката служба
на Олина Аксаково.
Съгл.чл.10 ал.3 от Наредбата
за необходимата земя при изграждането на сторителни
обекти, одобрена с ПМС № 41/23.11.1982г в парцеларния
план за обект „стопански двор”
/паркинг/, представляващ асфалтирана площадка със площ от 6298кв.м./
предвиден за 60 машини/, изграден навес с площ от 72кв.м. е обособен парцел
VІ-541 в кв.49а, с площ от 6370кв.м.
Процесните УПИ
VІ-541, както и УПИ Х-2013 в кв.79 и УПИ ХІ-2013 в кв.79 по действащия РП на
гр.Аксаково, последните два образувани от працел
VІІ-541 в кв.49а по парцеларния план на стопанския
двор в с.Аксаково, са засторени както следва:
в УПИ VІ-541 – изграден навес към 1.03.1991г с площ
от 72кв.м., и целият е асфалтиран;
в УПИ Х-2013 в кв.79 към 1.03.1991г в имота няма
изградена постройка; след закупуване на имота са изградените две постройки,
посочени в комбинираната скица, представляващи офиси и портална стая със ЗП
108,52кв.м., узаконени с акт № 24/14.12.2004г.
На осн.чл.13 ал.4,5 и 6
ППЗСПЗЗ въз основа на приетия ПКП на „Южна промишлена зона-с.Аксаково” се
издава у-е от 10.04. 2001г и скица 23.01.2001, послужили при постановяване на
решението на ПК № 1647/2001г.
Като
краен извод следа, че към 1.03.1991г не е имало изградени постройки, попадащи във
възстановените части, представляващи площта: от 306кв.м., попадащи в УПИ VІ-541
в кв.79 и площта от 353кв.м., попадащи в УПИ Х-2013 в кв.79 .Към настоящия
момент процесните имоти са изцяло асфалтирани и
представляват изграден паркинг. Обособеният
працел VІ-541 в кв.49а по парцеларния
план на „Стопански двор”” /паркинг/, представляващ асфалтирана площадка с площ
от 6298кв.м. /предвиден за 60 машини/ и изграден навес с площ от 72кв.м., е в сътоветствие с разпоредбата на чл.10 ал.3 от наредбата за
необходимата земя при изграждането на обекти , одобрена с ПМС № 41/1982г
В
устните обясенния, дадени в с.з. на 15.02.2011,
вещото лице допълва, че и към настоящия момент ПКП не е одобрен.
В самата преписка пред ПК няма писмени
доказателства, от които да става ясно какви са границите на бившия имот;
единствено в допълнителното заявление са посочени такива от самия заявител.
Затова фактическата съпоставка, направена от в.лице, е на базата на посочените
от заявителя граници, от които само две съвпадат с границите по невлезлия в
сила ПКП.
Парцеларният
план на ТКЗС е бил изработен през 1996г, за да бъдат определени прилежащите
площи към съществуващите сгради и съоръжения, а ПКП е изработен с цел
установяване границите на старите имоти. Към
1.03.1991г стопанският двор е попадал в строителните граници и не е бил пердназначен за земеделско ползване. Към него момент също е
бил асфалтиран, т.е. представлява асфалтирана площадка, но не е имало
отреждане като самостотяелно УПИ за паркинг. При
изготвянето на парцеларните планове данните са се
подавали от самата организация /в случая ТКЗС/, която е заявила, че има нужда
от асфалтирана площадка за паркиране на 60 машини. Изграденият паркинг представлява техническо съоръжение. Паркингът и
пътищата, намиращи се на територията на стопанския двор, представляват
техническа инфраструктура.
При така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
За уважаване на иск с правно
основание по чл.108 ЗС ищците следва по пътя на пълното и главно доказване да
установят, че са собственици на процесния недвижим имот на твърдяното в исковата молба придобивно основание и същият да се владее от ответниците. В тежест на ответниците
е установяване факта, че владеят имота на правно основание.
Ищците са наследници по
закон на И.С. Н., следователно са
процесуално и материално правно легитимирани да предявят иска.
Ищците основават материално-правната си
легитимация въз основа на извършена в тяхна полза реституция, а Ответната
страна е оспорила същата както на ищците, така и на наследодателя им като
собственик на процесния имот преди кооперирането му.
Установено е по делото, че
ищците са наследници по закон на И.С. Н., следователно са процесуално и материално правно
легитимирани да предявят иска.
Ищците основават материално-правната си
легитимация на решение от 20.02.2006г на ВРС-ХХХІVс-в
по гр.д.№ 5606/2005г, и на решение от 30.10.2007г на ВОС по адм.д.№
1219/2006г, и издаденото на въз основа на тях решение на ОСЗ гр.Аксаково №
1647/19.07.2007г. Ответната страна оспорва легитивмацията
на ищците
Следователно, в тежест на ищците е да
установят наличието на всички материално-правни предпоставки за осъществяването
на земеделската реституция, а именно: земята да съществува понастоящем като
земеделска по смисъла на чл.2 от закона; да е притежавана от лицата,
претендиращи правото на собственост или техните наследодатели преди обобществяването й; да е отнета по някой от способите
предвидени в чл.10 ЗСПЗЗ и върху земята да не са проведени мероприятия, които
не позволяват възстановяване на собствеността
По иск за собственост,
основан на земеделска реституция, ответникът не може да оспорва легитимацията
на ищеца с възражението, че неговият наследодател не е бил собственик на
спорния имот към момента на обобществяването му, ако
самият той не заявява права върху имота към същия момент. Ответникът може да
противопоставя по предявения иск само собствени права, които изключват правата
на ищеца. / В този смисъл е поС.ната
практика на ВКС,включително и тълкувателно решение №9/7.11.2012, решение №426 от 21.07.2009г. по
гр.д.№2713/2008г. на ВКС, II ГО, решение №595 от 04.12.2009г. по гр.д.№3474/2008г. на ВКС, II ГО,
решение №329
от 27.04.20
Юг. по гр.д.№927/09г. на I ГО; решение №185/28.05.Юг. по гр.д.№65/10г. на II ГО;
решение №540/13.07.Юг.
по гр.д.№1837/09г. на I ГО; решение № 365/15.10. Юг. по гр.д.№1493/09г. на II
ГО.
След като ответниците
не са противопоставили насрещни права върху имота към същия момент, съдът не
следва да разисква придобивното основание на наследодателя
на ищците и дали притежавания от него имот е идентичен с този, който е
възстановен на наследниците му по реда на ЗСПЗЗ.
Основния спорен въпрос в
настоящето производство е основното
възражение на ответниците срещу материалноправната
легитимация на ищците. Спорният имот попада в бивш стопански двор на ТКЗС и
възстановяването му се извършва при условията на чл.10, ал.12 от ЗСПЗЗ, вр.чл.11, ал.2, т.З, ал.З, ал.4 и ал.5 и чл.45 от ППЗСПЗЗ. Ответниците противопоставят права върху спорните части от имоти,
придобити по реда на чл.56а и сл. от ППЗСПЗЗ. По тази конкуренция на права, която представлява
същинският спор по делото, следва да се произнесе настоящия състав Съдът следва да упражни косвен съдебен
контрол за законосъобразност на решенията за възстановяване на собствеността на
ищците, но не от гледна точка на това дали наследодателят им е бил собственик
на спорните земи към момента на образуване на ТКЗС, а дали са били налице
условията на чл.10, ал.12 от
ЗСПЗЗ, вр.чл.11, ал.2, т.З, ал.З, ал.4 и ал.5 и чл.45 от ППЗСПЗЗ за
възстановяването на собствеността.
В чл. 10, ал. 12 /нова ДВ бр. 79/96 г./ на ЗСПЗЗ е
предвидено възстановяване правата на собствениците по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 от
ЗСПЗЗ върху земите, включени в стопански дворове на ТКЗС, ДЗС или
други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, когато не са
застроени и не представляват прилежащи площи към сгради. С последващите
изменения на текста е уточнено, че се имат предвид земите в стопанските
дворове, независимо дали те са във или извън урбанизираните територии.
Тази разпоредба следва да се разглежда във връзка с
други текстове от ЗСПЗЗ
и ППЗСПЗЗ,
които регламентират статута на земите и сградите в стопанските дворове на
организациите по § 12
от ПЗР на ЗСПЗЗ. Сградите и съоръженията, построени в тези стопански
дворове, представляват част от имуществото на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ
и подлежат на разпределение между правоимащите или на
продажба чрез търг - чл.
27, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 48, ал. 2, 8 и 10 от ППЗСПЗЗ. Прилежащите
площи към сградите и съоръженията, както и земите, които не са заети от сгради
и прилежащи площи, но не са годни за земеделско ползване и не подлежат на
възстановяване, представляват държавна собственост - чл. 27, ал. 10, вр. ал. 6 и ал. 8. По аргумент на противното,
останалите земи в стопанските дворове, които са годни за земеделско ползване,
подлежат на възстановяване или обезщетение по реда на ЗСПЗЗ.
Анализът
на тези текстове сочи, че възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху
земи, включени в стопански дворове на организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
може да стане само ако те имат земеделски характер, т. е. ако не са застроени,
не са прилежащи площи към сгради и съоръжения и са годни за земеделско
ползване. Възстановяването се извършва при условията на чл. 14, ал. 1, т. 1 от
ЗСПЗЗ - т. е. в съществуващи или възстановими стари реални граници
В
исковото производство, образувано по спор за собственост на тези земи, съдът
има правомощието да упражни косвен съдебен контрол за законосъобразност на това
решение и ако то не е съобразено с предпоставките за възстановяване на
собствеността, да не зачете неговото действие в отношенията между страните по
делото
Правото
на собственост на ищците върху процесния имот зависи
от това дали издаденото в тяхна полза решение на ПК -Варна е съобразено с
фактическото съС.ие на
имота към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, както и с разпоредбите на закона,
действали при постановяване на решението. За да се извърши такава преценка
следва да бъдат изяснени няколко обстоятелства дали към момента на влизане в
сила на ЗСПЗЗ - 4.03.1991 г., процесният имот е бил
част от стопански двор на организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ или е бил извън този двор.
Разпоредбата
на ал. 12 на чл. 10
ЗСПЗЗ не допуска възстановяването на правата на собствениците по
реда на чл. 14, ал.
1, т. 1 ЗСПЗЗ върху земите, които са прилежащи площи към сгради в
стопанските дворове на ТКЗС. Временните и незакрепени трайно към земята строежи
не представляват недвижими имоти и не са пречка за реституция на имота. По
отношение на такива строежи не намира приложение разпоредбата на чл. 48а ППЗСПЗЗ
и те не са основание за определяне на застроена и прилежаща площ от земята към
тях.
По делото се установи, че претендираните
имоти постанстоящем представляват реална част от
353кв.м. от УПИ X-2013 в кв.79, представлява част от имот с предходна сигнатура
VІІ-541 в кв.79, и реална част с площ от 306кв.м. от парцел VI-541 в кв.79.
, но същите не е следвало да бъдат възстановявани, тъй като същите съгласно представеното
заключение на СТЕ пред ВОС са попадали в двор на ТКСЗ,който е бил застроен като
паркинг/ съгласно заключението на СТЕ неоспорена от страните и кредитирана от
настоящата инстанция- Изграденият
паркинг представлява техническо съоръжение. Паркингът и пътищата, намиращи се
на територията на стопанския двор, представляват техническа инфраструктура/ поради което и на основание разпоредбата на ал. 12 на чл. 10 ЗСПЗЗ
не се допуска възстановяването на правата на собствениците по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1
ЗСПЗЗ върху земите, които са прилежащи площи към сгради в стопанските
дворове на ТКЗС.
С
оглед горното и поради обстятелството,че на ищците не
е следвало да се възстановява собствеността върху процесните
имоти на изложените по горе основания и поради обстоятелството, че ответниците по иска са придобили на годно правно основание
собствеността върху процесните имоти, предявеният иск
по чл.108 от ЗС е неоснователен и следва
да се отхвърли.
Поради
изложените мотиви,настоящата инстанция не се произнася по наведените доводи за
придобиване на имота от ответниците,поради изтекла в
тяхна полза придобивна давност.
Съвпадащите крайни правни
изводи на двете инстанции предпоставят потвърждаване
решението на ВРС.
В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за
настоящата инстанция в размер на 800лв, на осн.чл.78
ал.3 ГПК .
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-ХХІс-в №
576/23.02.2010, постановено по гр.д.№ 1439/2009, с което са отхвърлени
предявените от А.И.С., И.А.С., С.А.К., К.П.К., Т.П.У., С.К.Т., С.П.С., А.И.А., Т.И.М., Н.Д.Н., Ж.Г.Ж.,
М. Г. С., И.Ж.С., И.С.С., С.К.Б., К.И.С., М.И.Д., С.В.С.,
И.С.С., А.С.С., Ц.С.С. против Б.П.Г., Д.П.Д. и И.Г.И. искове за предаване
владението върху реална част с площ от
306кв.м. от УПИ VI-541 в кв.79 по плана на гр.Аксаково, представляващ част
от стар парцел VI-541 в кв.49, при граници на реалната част: УПИ VII 541, УПИ V
за сондажен кладенец, тупик и останалата част от VI
541, оцветена в червено на скицата
на л.11-Іинст.д., и реална част с площ
от 353кв.м. от УПИ X-2013 в кв.79 по плана на гр.Аксаково,
представляващ част от стар парцел VI-541 в кв.49, а по стар план идентичен с
парцел VII 541 в кв.79, при граници улица, XI-2013, VI-541, оцветена в жълто по скицата на
л.11-Іинст.д., която приподписана от съда,
представлява неразделна част от настоящото решение, твърдяни
като придобити от ищците по силата на реституция с решение от 20.02.2006г. на
ВРС, 34 с-в по гр.д.№ 5606/2005г., решение на ВОС по гр.д.№1219/2006г. и
решение на ОСЗГ-Аксаково № 1647/19.07.2007г., в качеството им на наследници на И.С.
***, поч. на 2.08.1948г., на осн.чл.108
ЗС, и са осъдени да заплатят направените от ответниците
разноски за първата инстанция.
ОСЪЖДА А.И.С.,
ЕГН **********,***, И.А.С., ЕГН **********,***,
С.А.К., ЕГН **********,***, К.П.К., ЕГН **********,
с адрес:***, Т.П.У., ЕГН **********,***, С.К.Т.,
ЕГН **********,***, С.П.С., ЕГН **********,***,
А.И.А., ЕГН **********,***, Т.И.М., ЕГН **********,***,
Н.Д.Н., ЕГН **********,***, Ж.Г.Ж., ЕГН **********,***,
М. Г. С., ЕГН **********,***, И.Ж.С., ЕГН **********,***,
И.С.С., ЕГН **********,***,
С.К.Б., ЕГН **********,***, ац.18, К.И.С., ЕГН **********,***, М.И.Д.,
ЕГН **********,***, е С.В.С., ЕГН **********,***,
всички със съдебен адрес: гр.Варна, бул."Съборни" №9 партер, кантора
№2, адв.Н.А. и адв.Й.Йорданов
ДА ЗАПЛАТЯТ на Б.П.Г., ЕГН **********,***, Д.П.Д., ЕГН **********, и И.Г.И.,
ЕГН **********, двамата с адрес: с адрес гр.Аксаково, ул."Трепетлика"
№18 сумата от 800лв. /осемстотин лв/ разноски по делото за настоящата инстанция, на осн.
чл.78 ал.З ГПК.
Решението подлежи на
обжалване ПРЕД вкс В 1 МЕСЕЧЕН СРОК от съобщаването
му на страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: