РЕШЕНИЕ

№…………../.......02.2013 г., гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на шестнадесети януари през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: М. ТЕРЗИЙСКА

При участието на секретаря М.М. като разгледа докладваното от съдията Терзийска т.д. 1023/2012 г. по описа на ВОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от А.Р.А. ***, искове против „СЛЪНЧЕВО-97” АД – с. Слънчево, обл. Варна за установяване в отношенията между страните, че ищецът е акционер в дружеството, притежаващ 10422 броя поименни акции, с номинална стойност по четири лева всяка, с обща номинална стойност 41688 лева и за отмяна Решения на ОС на дружеството, проведено на 19.03.2012 г. поради процесуална и материално правна незаконосъобразност.

В исковата молба ищецът А.Р.А. твърди, че е акционер в ответното дружество „Слънчево-97” АД. В тази връзка излага, че същият е вписан в книгата на акционерите на дружеството, правата е придобил след като на 28.09.2003 г. акционерката З.П.И. му е прехвърлила чрез джиро на Временно удостоверение „6Б” правата си върху притежаваните от нея акции. От текста на документа е видно, че цялата номинална стойност на 10422 броя поименни акции, емитирани от „Слънчево 97” АД е внесена изцяло. На 29.09.2003 г. е вписан в книгата на акционерите на ответното дружество от компетентния орган като в акционерната книга е отбелязано, че притежава 10422 броя поименни акции. Твърди, че неправомерно и в разрез с уставните правила и закона през 2005 г. и по-точно на 28.01.2005 г. е взето решение от СД на дружеството за заличаване вписването му в книгата на акционерите. Сочи, че не е вярно становището на органа на управление за неплащане на акциите от страна на праводателя, послужило като основание за ревизиране на предходно съгласие временното удостоверение да се прехвърля. Твърди, че след като първоначалното съгласие за прехвърляне права по временното удостоверение „6Б” е дадено от компетентния орган, то не може да подлежи на корекция. Настоява, че стойността на всички акции е изцяло заплатена, поради което и притежава качеството акционер в ответното дружество. Отбелязва, че вероятно причината за вземането на това незаконосъобразно решение за заличаването му като акционер е предприетите от него действия за стопиране нередности в управлението на ответника.

Твърди, че на 19.03.2012 г. е проведено общо събрание на акционерите в „Слънчево-97” АД, на което на първо място не е допуснат до участие с аргумента, че не е акционер. Твърди, че е установил след изваждането му от заседанието, че притежаваните от него акции са били обезсилени. Оспорвайки този отказ, предявява иск за установяване на акционерното му качество.

Атакува и законосъобразността на решенията, взети от върховния орган на дружеството с твърдения за процесуална и материална незаконосъобразност на изложените в исковата молба основания – свикване на ОС от орган с изтекъл мандат, респективно с прекратени правомощия, което води до порочност на процедурата; липса на яснота в дневния ред и противоречие с текста на 223 ал.4 т.5 от ТЗ; незаконосъобразно освобождаване от отговорност на членовете на Съвета на директорите. На тези и други основания моли за постановяване на решение за отмяна на взетите решения на процесното общо събрание.

Правна квалификация на правата: чл. 71 и чл. 74 от ТЗ.

Ответникът оспорва исковете като счита същите неоснователни. Твърди, че безспорно ищецът не е акционер към датата на провеждане на ОС на дружеството на 19.03.2012 г. поради обстоятелството, че праводателят му не е заплатил стойността на акциите дори и в дадения му срок, респективно е изключен /чл. 189 ал.2 от ТЗ/. Касателно иска по чл. 74 от ТЗ счита, че доводите на ищеца са голословни като накратко контрааргументите, които излага са следните: дори и при изтекъл мандат членовете на СД не стават автоматично нелегитимни, тъй като дружеството би останало без управителен орган; налице е пълна яснота относно дневния ред и въпросите, подлежащи на обсъждане; невнасянето на гаранция по чл. 240 ал. 1 от ТЗ не препятства дирене на отговорност спрямо тях, в случай на вреди; чл. 223 от ТЗ не предвижда императивно изискване в поканата за ОС да се съдържа обосновка за направено предложение за решение по дневния ред. На тези и други основания моли да се отхвърлят предявените искове.

В съдебно заседание исковете се поддържат от процесуален представител на ищеца на изложените основания и по същество на спора. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноските по делото. В писмена защита сочи, че с оглед разпоредбата на чл. 167 ал.1 от ТЗ, която изисква заплащане на имуществените вноски като предпоставка за получаване на временно удостоверение от акционер, то безспорно праводателката на ищеца е заплатила дължимите суми, а първата функция на временното удостоверение е да удостовери заплащането на вноските с обвързваща дружеството сила. Отделно, това извънсъдебно признание е потвърдено с подписите на Изпълнителния директор и на Председателя на СД на дружеството, поради което и не може да бъде опровергавано. Още повече в проведено през 2002 г. ОС на акционерите, З.И. /праводател на ищеца/ е допусната до участие и гласуване, т.е. потвърждава се акционерното й качество. Освен това джирото, с което се прехвърлят правата по акциите на ищеца е подписано от Председателя на СД и удостоверява липсата на правни пречки за сключване на сделката, съгласието на управителния орган за прехвърляне на акциите. Ищецът е вписан и в книгата на акционерите, което действие също потвърждава липсата на прави пречки. От момента на вписването – 29.03.2003 г. ищецът притежава акционерно качество и е в членствено правоотношение, участвал е в ОС на дружеството на 27.01.2005 г. без някой да оспори качеството му на акционер. Поради всичко изложено решението на СД на ответното дружество от 28.01.2005 г. за изключване на ищеца като акционер е неаргументирано и незаконосъобразно, още повече този орган е разполага с правомощия за вземане на такива решения, в който смисъл е и нищожно. Нещо повече по повод искането на ищеца, отправено до регистърния съд – ВОС за назначаване на контрольор в „Слънчево 97” АД, съдът е приел, че към 02.03.2005 г., т.е. месец след нищожното решение на СД на ответното дружество, че О.М. е акционер. Що се отнася до последващите прехвърляния на временното удостоверение, сочи, че джиросването на акциите от ищеца на свидетеля Р. и последващо обратно джиро са валидни сделки. На тези и други основания счита искът по чл. 71 от ТЗ за доказан по основание. Излага доводи и по иска с правно основание чл. 74 от ТЗ.

Становището на процесуалния представител на ответника е за неоснователност на иска по чл. 71 от ТЗ като моли в случай на неговото отхвърляне да прекрати производството по иска с правно основание чл. 74 от ТЗ като недопустим. В условия на евентуалност моли за отхвърляне на последния. Претендира присъждане на разноските по спора. В писмена защита акцентира върху следното: до увеличението на капитала през 2001 г. З.И., праводател на ищеца е притежавала 10 акции. След увеличението записва 10422 броя поименни акции, които не е заплатила, независимо, че й е издадено временно удостоверение № 6Б. Удостоверението е джиросано на ищеца на дата 28.09.2003г., въпреки, че към него момент записаните акции не са изплатени. Предвид факта, че акциите са винкулирани, извършеното прехвърляне на права е недействително по отношение на „Слънчево-97” АД. Съобразно чл. 14 ал.2 от Устава на дружеството „преди изплащане на пълната номинална стойност на акциите, поименните могат да бъдат прехвърляне само на други акционери”, а съгласно чл. 12 ал.3 от Устава, временното удостоверение се прехвърля при съгласие на СД и при условията на прехвърляне на акции. Сочи, че предварително разрешение за разпореждане с акциите нито е изискано от З.И., нито е предоставяно по надлежния ред. Съобразно протокола от 28.01.2005 г. от събранието на СД след извършване на джиросването, сделката не е потвърдена от СД. В този смисъл счита, че джирото от 28.09.2003 г. е извършено в нарушение на ограничението такива акции да бъдат прехвърлени, поради което тази сделка не може да се противопостави на дружеството. Поради недействителността погрешно извършеното вписване на акционера А.А. в книгата на акционерите, е анулирано на 28.01.2005 г. Отделно, чрез Държавен вестник акционерът З.И. е поканена да заплати стойността на записаните от нея акции, което не е сторила в срока до 24.07.2005 г., следователно от този момент неизправният акционер се счита изключен. На 05.08.2005 г. СД е констатирал, че З.И. е автоматично изключена, поради което е взел решение за обезсилване на притежаваните от нея 10422 броя акции и анулиране на издаденото временно удостоверение 6б. Що се отнася до последващите джира, счита, че същите са съставени за целите на процеса, още повече до момента на подаването на исковата молба ищецът счита за свой праводател не свидетеля Р., а З.И.. Моли да не се кредитират показанията на свидетеля Р., доколкото същият е пристрастен предвид акционерното му качество в „Слънчево” АД. Няма и ангажирани писмени доказателства за отправени от Р. искания до дружеството за вписването му в книгата на акционерите. Излага съображения и относно иска по чл. 74 от ТЗ.

Съдът, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 71 от ТЗ.

Искът за установяване акционерното качество на ищеца е допустим, при наличие на доказан правен интерес, както в случая. При този иск ищецът следва да установи акционерното си качество, в това число валидност на джирото от 28.09.2003 г.

От доказателствата по делото се установява, че в полза на праводателката на ищеца – З.П.И. е издадено от „СЛЪНЧЕВО-97” АД временно удостоверение № 6Б, с което се удостоверява, че акционерът е внесъл сумата от 41688 лева за 10422 поименни акции, всяка една с номинална стойност четири лева. В удостоверението е посочено, че същото може да се прехвърля с джиро по реда на чл. 185 ал.2 от ТЗ.

На ищеца е прехвърлено удостоверението на 28.09.2003г. с джиро, подписано от страните по сделката и от председателя на Съвета на директорите.

В устава на дружеството от 12.11.1997 г., валиден към 2003 г. и по-специално в чл. 12 ал.3 от същия, е посочено, че временното удостоверение може да бъде прехвърляно със съгласието на съвета на директорите при условията за прехвърляне на поименни акции. В чл. 14 ал.2 е предвидено, че преди изплащане на пълната номинална стойност на акциите, поименните могат да бъдат прехвърляни само на други акционери.

От горното се налага извода, че прехвърлянето на акции е поставено в ограничителен режим в хипотезата на незаплащане на пълната им стойност и от друга страна, по отношение прехвърлянето на временни удостоверения в допълнение е наложен и разрешителен режим от орган на дружеството.

По отношение на първия спорен въпрос досежно заплащане акциите от акционерката З.И.. Съдът счита, че това обстоятелство, чието доказване е в тежест на ищеца не бе установено. Вярно е, че във временното удостоверение е записано З.И. да е внесена сумата от 41688 лева срещу записаните акции. При спор обаче заплащане на сума се установява със съответен разходен за вносителя или приходен за получателя, документ. Такъв не бе представен по делото. Ако се приеме, че такова вписване в удостоверението обвързва дружеството без възможност за противопоставяне означава да се отрече последващо упражняване на права за задължаване на акционера да заплати дължимите суми /чл. 189 ал.2 от ТЗ/.

Следователно като не са заплатени сумите по придобитите акции, то прехвърлянето на права чрез джиро следва да се извърши при съблюдаване на режима за винкулирани акции съгласно устава. В случая правата са джиросани на ищеца - лице, външно на дружеството към него момент. Не се установява и изрично решение на СД за даване разрешение за джиросване на акциите. Подписването на джирото от председателя на съвета на директорите не сочи на друго.

При все това – дори и при винкулирани акции, липсата на съгласие не се отразява върху действителността на прехвърлителната сделка. В същото време обаче прехвърлянето е непротивопоставимо на дружеството, т.е. сделката е относително недействителна по отношение дружеството и валидна между страните. По принцип съгласието на Съвета на директорите за прехвърляне на акции на трето на дружеството лице /в конкретната хипотеза поради неплащане на вноските/ е проявление на идеята за запазване затворения характер на дружеството. Съгласието обаче няма характеристиката на условие, от сбъдването на което да следва правото на прехвърляне на акции извън персоналния субстрат на дружеството. Факт е, че между страните джирото от 28.09.2003 г. е породило действие. Липсата на съгласие на СД за прехвърлянето води до относителна недействителност на сделката за дружеството, но в случая само и единствено до момента в който А.А. е вписан в акционерната книга. Съгласно чл. 185 ал.2 от ТЗ прехвърлянето има действие по отношение на дружеството от момента на вписването на новия акционер в книгата на акционерите, което е сторено като ищецът е вписан на 29.09.2003 г. Ако дружеството е считало, че прехвърлянето е недействително, то не е следвало да вписва ищеца. Вписването има декларативно действие и с извършването му на дружеството е ясно, че има нов акционер, външно на дружеството лице. Няма нито данни, нито твърдения от страните към момента на вписването някой да се е противопоставил на джирото с твърдения, че права са прехвърлени на трето на дружеството лице.

Що се отнася до това, че праводателят З.И. била поканена да заплати вноските в ДВ, което не била сторила, поради което и акциите били обезсилени /чл. 189 ал.3 от ТЗ/, респективно е загубила акционерното си качество, това не може да бъде споделено. На първо място, с джиросване на акциите на ищеца З.И. загубва акционерното си качество. Остава задължена с приобретателя солидарно за вноските. Ищецът обаче не е канен да заплати дължимите суми, поради което и по отношение на него, предвид валидното придобиване на права по джирото, не може да бъде приложим чл. 189 ал.3 от ТЗ, преди изпълнение на процедурата по ал.2 на същата разпоредба.

Последващите решения на СД за заличаване на А.А. от книгата на акционерите от дата 28.01.2005 г. са без правна стойност предвид гореизложеното. Още повече след вписване на акционера в книгата през 2003 г. се валидира и е породило действие по отношение на дружеството самото прехвърляне, респективно последващо основание за заличаване на ищеца може да бъде порок в собственото му поведение – незаплащане от негова страна на дължимите суми след покана и т.н.

Що се отнася до последващите джира, съдът счита, че същите са съставени за целите на процеса, не кредитира показанията на свид. Р., още повече до момента на представяне на оригинала на джирото, ищецът изобщо не е излагал доводи касателно последващите прехвърляния.

В контекста на изложеното съдът намира предявеният иск по чл. 71 от ТЗ за доказан по основание и като такъв ще бъде уважен с признаване акционерното качество на ищеца спрямо дружеството.

Изходът от иска по чл. 71 от ТЗ предпоставя и произнасяне по предявения иск с правно основание чл. 74 от ТЗ.

При разглеждане на последния, съдът е ограничен от соченото в исковата молба. Първото твърдяно нарушение е по процедурата по свикване на ОС, проведено на 19.03.2012 г., а именно, че е свикано от съвет на директорите с изтекъл мандат. На първо място не се сочи кога е изтекъл мандата на СД, а твърдението, че е изтекъл към датата на събранието не се оспорва от ответника. От друга страна това, че мандатът на СД е изтекъл не опорочава процедурата по свикване на събранието, доколкото и при изтекъл мандат членовете на СД са длъжни да упражняват възложените им по устав правомощия до избор на нов състав. Соченото нарушение, че цели седем години от януари 2005 г. до спорното събрание, нямало проведено друго ОС, т.е. СД бил блокирал работата на дружеството е несъстоятелно предвид правото на миноритарните акционери да свикат ОС /чл. 223 от ТЗ/. Ищецът не се е възползвал и от правото си по чл. 223а от ТЗ да включи други въпроси в дневния ред на поканата след нейното обявяване в ТР /18.01.2012 г./, например за избор на нови членове на СД. При това и съдът счита, че на горното основание не се налага отмяна на решенията на ОС от 19.03.2012 г.

Касателно изложенията в т.2 и т.3, а именно, че било неясно и непълно предложението посочено в поканата като точка от дневния ред, респективно решението по същата за приемане на годишен доклад на дружеството за дейността за периода 2005 г. – 2011 г. е необосновано. Точката е достатъчно ясна, а поканата не е необходимо да съдържа допълнителни обосновки, поканата съдържа и предложението за решение, а именно за приемане доклада и ГФО на дружеството за посочените години. Поканата отговаря изцяло на изискването за съдържание по чл. 223 от ТЗ. Аналогично съдът счита за неоснователен доводът за порок в решението за освобождаване от отговорност на членовете на СД. Твърдението, че през периода на мандата членовете на СД не са изпълнили задължение по чл. 240 ал.1 от ТЗ за предоставяне на гаранция не може да бъде основание за неосвобождаването им от отговорност, доколкото не препятства дружеството да търси отговорност за вреди.

Що се отнася до твърдяното нарушение по т.5, а именно че решението за намаляване на капитала чрез обезсилване на акции е неясно и непълно, това не се споделя от настоящия състав, доколкото както съдът посочи поканата по чл. 223 ал.1 от ТЗ отговаря на изискванията за достатъчност на съдържанието. Касателно другият довод обаче, а именно, че решението е незаконосъобразно, доколкото не са налице материално правните предпоставки за обезсилването на акциите на З.И. и намаляването на капитала с размера на обезсилените акции, предвид изходът от спора по чл. 71 от ТЗ, то и решението на ОС, проведено на 19.03.2012 г. в тази му част е незаконосъобразно и като такова ще бъде отменено. Като последица незаконосъобразно е решението по т.6 за изменение на устава по чл. 6 и чл. 7 касателно размера на капитала и разпределението му в брой акции.

Що се отнася до твърденията по т.7 относно проекта за решение, посочен в поканата за ОС, посветен на оправомощаването на изпълнителния директор да взема валидни решения, такава точка изобщо не е поставяна на разглеждане от ОС на 19.03.2012 г., поради което доводите са ирелевантни.

С оглед изложеното искът по чл. 74 от ТЗ ще бъде уважен частично като бъдат отменени решенията, взети на проведеното ОС на 19.03.2012 г. по т.5 и т.6.

Разноски се следват на всяка от страните. Доколкото се касае за предявени два неоценяеми иска, съдът приема, че за всеки иск се дължи принципно ½ от направените от страна разноски. На тази база на ищеца се следват разноски за уважения иск и за част от предявения по чл. 74 от ТЗ, съразмерно с уважената част, която е 1/3. На ответника се следват разноски, определени на база 2/3 уважен иск по чл. 74 от ТЗ.

Възражението за прекомерност, направено от ответника по отношение на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца, е основателно. Съгласно чл. 7 ал.1 т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимата сума е 150 лева. В случая са предявени два иска, респективно минимума е 300 лева. Делото е приключило в три съдебни заседания, но не е с фактическа и правна сложност, поради което и възнаграждение 7 пъти над минимума е твърде високо. Съдът като съобразява и §2 от Наредбата, съгласно който трикратният размер е 900 лева, намира, че следва да редуцира възнаграждението до това, претендирано от ответната страна в размер на 1200 лева /доказателства за разхода л. 132 по делото/. При това на ищеца се следват разноски в размер на 906.70 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение, а на ответника в размер на 400 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.Р.А.,*** е акционер в „СЛЪНЧЕВО-97” АД, ЕИК 103195211, с. Слънчево, п.к. 9144, община Аксаково, обл. Варна, притежаващ 10422 броя поименни акции, с номинална стойност по четири лева всяка, с обща номинална стойност 41688 лева.

ОТМЕНЯ решения, взети на проведено общо събрание на акционерите на „СЛЪНЧЕВО-97” АД, ЕИК 103195211, с. Слънчево, п.к. 9144, община Аксаково, обл. Варна, на дата 19.03.2012 г. по т.5 и т.6, а именно решение за намаляване капитала на дружеството с 41688 лева и за обезсилване на 10422 броя акции, записани от бившия акционер З.П.И. както и решение за изменение на чл. 6 и чл. 7 от Устава на дружеството както следва: чл. 6 „Капиталът на дружеството е 88312 лева”; чл. 7 „Капиталът на дружеството е разпределен в 22078 бр. поименни акции, всяка с номинална стойност от 4 лева”, по предявения от А.Р.А.,***-97” АД, ЕИК 103195211, с. Слънчево, п.к. 9144, община Аксаково, обл. Варна иск с правно основание чл. 74 от ТЗ.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Р.А.,***-97” АД, ЕИК 103195211, с. Слънчево, п.к. 9144, община Аксаково, обл. Варна, иск с правно основание чл. 74 от ТЗ за отмяна на решения, , взети на проведено общо събрание на акционерите на „СЛЪНЧЕВО-97” АД, ЕИК 103195211, с. Слънчево, п.к. 9144, община Аксаково, обл. Варна, на дата 19.03.2012 г. по т.1-4, а именно: 1. решение за приемане доклада за дейността на дружеството за периода 2005 – 2011 г. включително и избор на регистриран одитор за проверка и заверка на ГФО за 2012 г.; 2. решение за приемане доклада на регистриран одитор върху финансовите отчети на дружеството за 2005 – 2011 г. включително; 3. решение за одобряване и приемане ГФО на дружеството за периода 2005 – 2011 г. включително и 4. решение за освобождаване от отговорност на членовете на СД на дружеството за дейността им през периода 2005 – 2011 включително, като неоснователен.

ОСЪЖДА „СЛЪНЧЕВО-97” АД, ЕИК 103195211, с. Слънчево, п.к. 9144, община Аксаково, обл. Варна да заплати на А.Р.А.,*** сума в размер на 906.70 /деветстотин и шест и 0.70/ лева разноски в производството за държавна такса и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА А.Р.А.,*** да заплати на „СЛЪНЧЕВО-97” АД, ЕИК 103195211, с. Слънчево, п.к. 9144, община Аксаково, обл. Варна сума в размер на 400 /четиристотин/ лева, разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78 ал.2 от ГПК.

Решението може да се обжалва пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: