РЕШЕНИЕ №

гр. Варна, 18.01.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският окръжен съд, Гражданско отделение, І състав, в съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН СЛАВОВ

СВЕТЛА ПЕНЕВА

при участието на секретаря Г. С., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 3312 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано след отмяната с решение № 375/22.10.12г. по гр.д. № 595/12г. на ВКС, І г.о. на влязлото в сила решение № 1590/14.12.11г., постановено по в.гр.д. № № 981/11г. на ВОС, по молба за отмяна на С.Н.С. и Н.А.С., на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Делото е върнато от ВКС на ВОС за ново разглеждане, което да започне от действията по приемане на конкретно посочени писмени доказателства.

Въззивното производство е образувано по жалба на А.Г.И. *** против решение № 2249/10.07.09г. на ВРС, ХХХ с-в, постановено по гр.д. № 9586/06г., с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя против С.Н.С. и Н.А.С. ***, за предаване владението върху недвижим имот, представляващ пл. № 856 по КП на м. „Бялата чешма, Манастирски рид и Дъбравата” от 1987г., с площ от 1194 кв.м., при граници: пл. №№ 855, 858, 857 и път, находящ се в гр. Варна, землището на кв. „Виница”, твърдян като придобит по наследство и реституция от Е. Ж. Ф., б.ж. на гр. Варна, поч. на 09.03.1958г., с решение № 236/08.07.1994г. на ПК-Варна, на осн. чл. 108 от ЗС; въззивникът е осъден да заплати разноските пред първата инстанция. Счита се, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно и следва да се отмени и да се уважи изцяло предявения ревандикационен иск. Счита се, че в това производство ответникът, който не заявява права към минал момент /момента на обобществяването на земеделската земя/, не може да оспорва легитимацията на ищеца с възраженията, че наследодателят му не е бил собственик на земята към посочения минал момент; или, че не е налице идентичност между възстановения имот с притежавания от наследодателя преди масовизацията. Но дори и такива възражения да са допустими, то същите са неоснователни, тъй като от събрания пред ВРС доказателствен материал е установена, както принадлежността на правото на собственост върху имота в патримониума на Е. Ж. Ф. към момента на кооперирането му, така и идентичността на възстановения имот с притежавания преди колективизацията му. В с.з. пред въззивния съд, при първото разглеждане на делото в тази инстанция, процесуалния представител на въззивника наред с горното е поддържал и, че на наследодателя на ответниците е предоставено право на ползване върху имот в м. „Ламбур пунар”, а не в м. „Лафоолу”. Списъкът, в който фигурира името на наследодателя на ответника, и който касае имот в м. „Лафоолу”, освен че е такъв за лицата, които само са „поискали” земя за вечно ползване, но и не е одобряван. Одобрен се явява списъка, с който на този наследодател е предоставена земя в м. „Ламбур пунар”, която е различна от местността, в която се намира процесния недвижим имот. Счита се, че Н. С. С. и П. Р. П., записани под № 35 и 36 по представения списък към Протокол № 3/1969 на ИК на ОНС-Варна, са получили места в м. „Ламбур пунар”, но са се самонастанили в земи в м. „Лафоолу”. Отделно от това, ответниците не са ангажирали доказателства, че са собственици на целия недвижим имот, а не евентуално само на 600 кв.м. ид.ч. от същия, колкото са им оценени и заплатени от тях.

Горното становище е поддържано от въззивника и при повторното разглеждане на делото от въззивния съд /писмените бележки по в.гр.д. № 981/11г. на ВОС/, тъй като и след връщането му от ВКС след отмяната на решение № 76/13.01.10г. по в.гр.д. № 1901/09г. с решение № 28/18.05.11г. от ВКС, ІІ г.о., не е доказано, че посочените две местности /„Ламбур пунар” и „Лафоолу”/ са идентични или се припокриват. Напротив, аргумент за различието на тези две местности, е вписването и на двете като различни в самия списък, с който се предоставят места за ползване. Добавя се в с.з. при настоящото разглеждане на делото, че в рамките на релевираните права от ответниците /основани на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и евентуално на давност/, не се включва релевираното възражение за приложението на Постановление № 4/88г.

В предвидения срок е депозирано възражение против въззивната жалба, в което последната е оспорена като неоснователна. Поддържа се, че реституционното решение няма ефекта да възстанови правото на собственост върху процесния имот, поради което производството по делото е недопустимо, а евентуално ако е допустимо - то предявения иск е неоснователен, тъй като не е доказана активната материалноправна легитимация на ищеца. Счита се освен това, че ответниците владеят имота на правно основание – като собственици въз основа на надлежно трансформирано право на ползване в право на собственост при наличието на предпоставките и по реда на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правото на ползване е било предоставено въз основа на 21 ПМС и списъкът, одобрен от ИК на ОНС Варна е от 10.10.1966г. (протоколът, от което заседание не е предаден за съхранение). Сочат, че за последното обстоятелство ответниците притежават оригинално удостоверение, издадено от ДЗС „Д. Кондов”-Варна. След като ищецът е пропуснал срока за предявяване на иск по § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ, то и не може да релевира възражения от хипотезата на тази норма, тъй като същите са преклудирани. Претендира се обжалваното решение да бъде оставено в сила, а ако същото бъде отменено и предявеният иск уважен, то се поддържа релевираното и прието за разглеждане възражение за подобренията, извършени в имота от ответниците, увеличаващи неговата стойност, както и да се постанови в полза на ответниците право на задържане до окончателното заплащане на сумата от 50146лв., представляваща стойността на подобренията.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното:

Производството пред първа инстанция е било образувано по искова молба, подадена от А.Г.И. *** против С.Н.С. и Н.А.С. /последната, посочена като ответник съобразно уточнение с молба от 19.02.07г./, като е предявен иск да се осъдят ответниците да предадат владението върху недвижим имот, представляващ пл. № 856 по КП на м. „Бялата чешма, Манастирски рид и Дъбравата” от 1987г., с площ от 1194 кв.м., при граници: пл. №№ 855, 858, 857 и път, находящ се в гр. Варна, землището на кв. „Виница”. Твърдяло се е, че с решение № 236/08.07.1994г. на ПК-Варна в полза на ищеца в качеството му на наследник на Е. Ж. Ф. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху имот в гр. Варна, кв. „Виница”, м. „Лафоолу”, с площ от 18.795 дка, съставляващ имот № 7924 по КП от 1956г. Сочи се, че за местността няма влязъл в сила ПНИ, а възстановения имот обхваща няколко имота, които по КП за м. „Бялата чешма, Дъбравата и Манастирски рид” са предоставени на ползватели, един от които е процесния имот с № 856. Счита се, че ответниците владеят имота без правно основание, тъй като не са били налице предпоставките на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, нито изискванията на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Ответниците са депозирали становище по исковата молба, оспорвайки допустимостта на предявения иск /считали са, че не е завършена реституционната процедура с посоченото решение на ПК-Варна/, както и неговата основателност – поради липсата на права в патримониума на наследодателката на ищеца към момента на обобществяването на земята относно процесния имот, поради липсата на идентичност на притежавания преди масовизацията имот с възстановения имот. Позовали са се на самостоятелни права – право на собственост след трансформирано надлежно предоставено право на ползване върху имота на наследодателя на ответника – Н. С. с Решение № ХІІІ по Протокол № 3, т. 5/22.02.1969г. на ИК на ОНС, с което са били одобрени решение № 9 от Протокол № 66/11.11.68г., решение № 26 от Протокол № 68/25.12.68г. и решение № 18 от Протокол № 71/31.01.69г. на ИК на ГОНС-Варна, на осн. т. 9 и 11 от 21 ПМС/31.01.63г. От 1979г. имотът се е ползвал фактически от ответника, тъй като баща му не е бил добре здравословно и владението е продължило непрекъснато и необезпокоявано и след смъртта на Н. С. /1985г./ до настоящия момент, поради което и ответниците са придобили правото на собственост поради изтекла в тяхна полза придобивна давност. Въз основа на разрешение за строеж от 1978г. в имота е построена масивна жилищна сграда, която е отразена във всички последващи планове за местността. Сградата е годна за целогодишно ползване, с лятна кухня, външен тоалет, стопански постройки и електрифицирана. В полза на ответника е бил издаден оценителен протокол № 1580/23.09.1993г., въз основа на който и в предвидените срокове, същият е извършил плащане на 18.08.1994г. Налице е хипотезата на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което предявения иск следва да се отхвърли. Сочи се, че от момента на предоставянето на имота, същият е владян добросъвестно и в същия са направени подробно посочени подобрения /становището, депозирано в с.з. от 31.01.08г./, които са увеличили стойността на имота. Поради това в условията на евентуалност е направено възражение за подобренията в имота, които увеличават неговата стойност, изразяващи се в постройки на обща стойност от 44226лв. и 5920лв.- стойност на трайните насаждения, както и се иска от съда да постанови в полза на ответниците задържане върху имота до окончателното изплащане на подобренията от ищеца, на осн. чл. 72 от ЗС. В с.з. на 11.06.09г. пред ВРС ответниците чрез процесуалния си представител са релевирали твърдението, че имотът е предоставен за ползване през 1966г. по реда на 21 ПМС в качеството му на работник в ДЗС „Д. Кондов”.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Видно от решение № 236/08.07.94г. на ПК-Варна /върху което е отбелязано на 18.01.07г., че не е обжалвано и е влязло в сила – л. 27 от делото на ВРС/, че на ищеца в качеството му на наследник на Еленка Жекова Фанкова, е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху имот, представляващ нива от 18.795 дка в терен по § 4 на Виница, м. «Лафолу», имот 7924 от КП от 1956г., при посочени граници. Записано е, че по КП от 1990г. на м. «Бялата чешма и Дъбравата» имотът включва целия процесен имот пл. № 856. За наличието на наследственото правоприемство е представено удостоверение за наследници на Е. Ж. Ф., поч. на 09.03.1958г., от което е видно, че неин единствен наследник по закон е ищецът А.Г.И. – неин син.

Горното решение на ПК-Варна е издадено въз основа на подаденото заявление вх. № 40693/25.03.92г. от ищеца като наследник на майка си Е. Ж. Ф. /копие на пълната преписка по реституцията е на л.57-75 от в.гр.д. № 1901/09г. на ВОС/.

Относно установяване правото на собственост в патримониума на наследодателката на ищеца са представени следните писмени доказателства: НА за продажба на недвижим имот от 17.05.1920г. на нотариуса при ВОС; разписен лист към КП от 1956г., където за собственик на имот пл. № 7924 е записано името на Г. М. Относно наследственото правоприемство на Е. Ж. Ф. по отношение на възстановения с решението на ПК-Варна имот са представени извлечение от ДВ, в който е обнародвано осиновяването на Е. Ж. от А. Н. М. и съпругата му К. А. Н. М.. Представени са писмени доказателства и относно съседите на стария имот. Представена е и служебна бележка от отдел «Земеделие» на Община Варна относно декларираните като притежавани непокрити земеделски земи, т. 803, стр. 10 от 1949г. в землището на с. Виница /от които 16 дка наследствена нива и 4 дка пустеещи земи, наследствени и находящи се в м. «Лафолу»/; декларация за идентичност на имената на Г. И. Ф. /съпруг на Е. Ж. Ф./ и Г. М. /по разписния лист към КП от 1956г./.

От разпитания пред ВОС свидетел Г. Х. Х. се установява, че на бащата на ищеца Г.И. Ф. след като се е оженил за майка му – Е. Ф., на Г., който е станал зет на А. М., са започнали да казват Г. М..

Съобразно представеното пред ВРС писмо изх. № 955/28.05.66г. от директора и гл. счетоводител на ДЗС «Д. Кондов», Варна до ИК на ОНС-Варна се установява, че във връзка с изпълнението на 21 ПМС за оползотворяване на пустеещите земи в землищата на с. Виница и с. Галата, се представя списък на работници и служители в системата на ДЗС, одобрени от Дирекционния съвет, взети в заседанието му на 11.05.66г., както и препис от протокола, който да бъде одобрен. В писмото следва посочване и на площите, които да се раздават в землищата на двете села, като в това на с. Виница са посочени 28 дка за м. Ламбур пунар и 29 дка за м. Лафолу.

От разменената кореспонденция /л. 157 от делото на ВРС/ се установява, че на ДЗС «Д. Кондов»-Варна с писмо изх. № 6547/03.10.66г. е отговорено от Генералния директор на Обединение «ДЗС», че е направен оглед на място от орган на Обединението и е установено, че земите, които се искат за раздаване по 21 ПМС от 1963г., не съставляват интерес за ДЗС, поради което Обединението дава съгласие за тяхното раздаване на работници и служители при ДЗС «Д. Кондов»-Варна. С писмо изх. № 1573/10.10.63г., подписано от от директора, председателя на профкомитета и гл. агроном на ДЗС «Д. Кондов» - Варна, на ИК на ОНС-Варна е изпратен списък на работници и служители, желаещи да получат земя за вечно ползване на осн. т. 9, 10 и 11 от 21 ПМС от 1963г. върху земи, определени като пустеещи и слабопродуктивни в землищата на с. Виница и с. Галата, като се иска тяхното одобряване.

Видно от удостоверение изх. № 1573/10.11.66г., издадено от ДЗС «Д. Кондов»-Варна, че е удостоверено обстоятелството, че на Н. С. С. е предоставено празно място в землището на с. Виница, м. «Лафоолу», при граници: И. Н.И.и път. Горното е предоставено на осн. т. 9, 10 и 11 от 21 ПМС от 1963г. и одобрен от ИК при ОНС-Варна на 10.10.66г.

От издадения от Община Варна заверен препис на списък на 124 машинно написани имена на лица /л. 19-22 от гр.д. № 595/12г., І г.о. на ВКС/, подписан от директора, гл. счетоводител и председателя на профкомитета на ДЗС «Д. Кондов» се установява, че същият е на работници и служители от ДЗС-то, желающи да получат по 1 дка земя за лично ползване по 21 ПМС, като под № 107 е записано името на Н. С. С., под № 99 на Иван Ненов Иванов и под № 109 – името на П. Р. П.. Върху всички страници на този списък е поставен печат на ОНС-Варна и подпис с «Одобрявам», датиран от 10.10.66г. На първата страница от този списък е отразена местността – «Лафоолу». От копия на КП на м. «Кукодива» от 1969г. /л. 25 от цитираното дело на ВКС/ е видно че за имот № 186 – лозе, е записано името на Н. С. С., а като основание за получаване на мястото – 21 ПМС. В разписен лист към КП «Манастирски рид» от 1989г. /с обхват и «Бялата чешма и Дъбравата»/ за имот № 856 отново е записано името на Н. С. С., а за имот № 855 е записано името на П. Р. П.. От декларацията от К. И. Р. на л. 29 от делото на ВКС се установява, че П. Р. П. и П. Р. П. /последното записано списъка от 10.10.66г./ са имената на едно и също лице.

От издадения на 27.10.08г. отговор от ТДА-Варна на заявлението на ответницата Н.С. се установява, че в Държавния архив не е предаден за съхранение протокол с дата 10.10.66г. на ИК на ОНС-Варна /л. 215 от делото на ВРС/.

От пълния текст на представеното заверено копие на Протокол № 3 от 22.02.1969г. на ИК на ОНС-Варна /л. 231-243 от делото на ВРС/ е видно, че по т. ХІІІ, т. 1 е взето решение да се одобрят решения № 9 от Протокол № 66/11.11.68г., решение № 26 от Протокол № 68/25.12.68г. и решение № 18 от Протокол № 71/31.01.69г. на ИК на ГОНС-Варна, на осн. т. 9 и 11 от 21 ПМС/31.01.63г. за раздаване на изоставен и пустеещи земи съгласно Постановление 21 на ЦК на БКП и МС от 31.01.63г. по 0.8 дка на 211 граждани съгласно приложен списък, който е неразделна част от този протокол. С посоченото решение по Протокол № 3 от 22.02.1969г. на ИК на ОНС-Варна, т. ХІІІ, т. 2, е одобрено решение по т. 2 от Протокол № 12/30.10.68г. на Дирекционния съвет и Общостопанския профкомитет при ДЗС «Д. Кондов»- Варна, за раздаване на пустеещи земи, съгласно съгласно Постановление 21 на ЦК на БКП и МС от 31.01.63г., по един декар на 63 работници и служители на ДЗС-то, съгласно приложения списък, който е неразделна част от този протокол.

От представения на л. 244-245 от делото на ВРС списък на работници и служители от ДЗС „Д. Кондов”- Варна, получили земя по 21 ПМС, подписан от директора и председателя на Общостопанския комитет на ДЗС „Д. Кондов”-Варна, върху който е отбелязано с ръкописен текст, че е към пр. 3, т. 5/ХІІІ/22.02.69г., името на Н.С. С. е под № 35 от общо 63 работници и служители и е посочено, че му се предоставя земя в м. „Ламбур пунар”. За тази местност е записването и за съседа му П. Р. П. /№ 36/, но за И. Н. И. е записано място в м. „Лафолу”.

Видно от препис-извлечение № 35, издадено от ИК на ОНС-Варна, че с протокол № 3, т.5/ХІІІ/22.02.69г. на ИК на ОНС-Варна на Н. С. С. е възложгено безвъзмездно за вечно ползване пустееща земя от ДЗС в м. «Лафоолу» от 1 дка, при граници: И. Н. И., път. Този документ е без подпис за посоченото като издател длъжностно лице, но е със заверка за вярност с дата 17.03.1992г. от длъжностно лице при Община Варна.

Видно от препис-извлечение № 498/10.03.1969г., издадено от директора на ДЗС «Д. Кондов»-Варна, че на П. Р. П. с протокол № 5-ХІІІ/22.02.69г. и въз основа на 21 ПМС, е предоставена за безвъзмездно ползване пустееща земя от ДЗС, в землището на с. Виница, м. «Лафоулу» от 1 дка, при граници И.Г. С., Н. С., път и гора.

От издаденото от Община Варна удостоверение от 23.05.08г. /л. 155 от делото на ВРС/ се установява, че на Н. С. С. е предоставено право на ползване по 21 ПМС с протокол № 3/22.02.69г., решение № 5-ХІІІ. В електронната база данни е записано, че на същия е предоставено право на ползване в м. «Манастирски рид», а в одобрените списъци от ИК на ОНС е записано, че предоставеното право на ползване е в м. «Лафоолу», която попада в границите на СО «Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата». Към удостоверението е приложен списък към протокол № 3/22.02.69г., решение № 5-ХІІІ /заверено копие/. От последния се установява, че за м. «Лафолу» е записано името на Н. С. С. *** записани имената на 37 лица, но срещу 8 от тях е записано «не», което съответства на 29бр. по 1 дка – 29 дка за м. «Лафолу» /сравни л. 157 с писмото от 28.05.66г./. За същата тази местност са записани и имената на П. Р. П. /под № 5/ и на Иван Н. Иванов /под № 15/.

В списъка на раздадените земи по 21 ПМС в землището на ДЗС «Д Кондов»-Варна, с изписване на протокол № 5, ХІІІ/22.02.69г. под № 243 е записано името на Н. Ст. С. с 1 дка в м. «Лафолу» /л. 160-162 от делото на ВРС/.

Съобразно разрешение за строеж № 226/06.04.78г. на началника отдел «АБ» на ГНС-Варна се установява, че на Н. С. С. е разрешено монтирането на дървена барака за сезонно ползване в м. «Лафоолу» по типов проект № 7, с квадратура от 10 кв.м. В забележките е посочено, че стопанската постройка може да се изгради с тухли или камъни при същите размери и да се направи външна мазилка. На 20.11.78г. е нанесена и окомерна скица със ситуация на разположението на постройката като са посочени и съседите – от изток Петър, а от запад Иван, от север гора /л. 79 от делото на ВРС/. В приложените на л. 57 и 78 копия на екзепляри от горното разрешение за строеж, разрешената квадратура на постройката е 20 кв.м., при запазване на същия обем от 57 куб.м. Видно от Оценителен протокол № 1580/23.09.93г. на комисия от км. «Чайка», община Варна, назначена със заповед № 103/15.07.93г. /определена съгласно заповед № 648/26.04.93г. на кмета на общината – л. 217 от първоинстанционното дело/ и въз основа на подадената от Неделчо Стойчев С. молба /л. 63/, че в него са описани като предоставени удостоверение № 35/22.02.69г. за 1000 кв.м. и описаното по-горе строително разрешение за 20 кв.м. Оценен е имот, находящ се в м. «Лафолу» /Манастирски рид/, за 600 кв.м. и сграда с площ от 20 кв.м., на стойност 39150лв. Оценката е връчена на молителя на 15.08.94г.и видно от вносни бележки от 18.08.94г., определената с протокола стойност е внесена по сметка на км. «Чайка» /л. 69-70/. Това обстоятелство е удостоверено и в нарочно издадения документ на л. 68. За земята и сградата в м. «Лафолу» са заплащани местен данък и такси за годините от 1998 до 2007г., при подадена първоначална декларация от 1994г. /л. 72-77/, от С.Н.С.. В удостоверението на л. 152, издадено от Община Варна, Дирекция «Местни данъци и такси» се установява, че не може да се издаде удостоверение за плащането на такива от С.Н.С. за периода от 1994г. до 1997г., тъй като липсват съхранени данни за този период в общината.

От удостоверението на л. 58 от делото на ВРС се установява, че от м. 10.82г. С.Н.С. е клиент на «Енергоснабдителен район» Варна /»Е.ОН България» ЕАД/ за обект във Вилна зона, землище кв. «Виница».

От удостоверение за наследници на Н. С. С., поч. на 03.08.1985г. се установява, че негови наследници са били преживялата му съпруга Д. Г. С. и сина му С.Н.С.. Единствен наследник на починалата на 15.03.1996г. Д. Г. С. е сина й С.Н.С. /л. 55-56 от делото нва ВРС/.

От удостоверение № 90/08.10.87г., издадено от председателя на ИК на ОбНС-Варна се установява ,че с решение № 17/284-7-1/25.08.87г. е предоставено правото на ползване по ПМС № 26/87г. на В. Х. Ч. върху хавра от 500 кв.м. в м. «Манастирски рид» при граници И. Н., Д. и път. В издадения му КНА № 176/09.05.1994г. на ВН, Владимир Хр. Ч. е признат за собственик върху лозе от 600 кв.м., цялото от 740 кв.м., представляващо парцел VІІІ-857, кв. 21 по проекто-регулационния план на ВЗ «Манастирски рид», при граници: път, път, Д. Е. и С.Н..

С НА № 8, т. І, дело № 75/23.92.00г. на нотариус Р. Т., рег. № 148 по регистъра на НК, с район на действие – ВРС, ответникът С.Н.С. е признат за собственик на 600 кв.м. ид.ч. от място цялото с площ от 1218 кв.м., представляващо имот пл. № 856 по КП «Бялата чешма, Дъбравата и Манастирски рид», кв. Виница, м. «Лафоолу», заедно с построената върху това място сезонна постройка с площ от 20 кв.м., при граници на целия имот: имот пл. № 857, 858, гора и 855.

С протоколно определение от с.з. на 31.01.08г. ВРС на осн. чл. 109, ал. 4 от ГПК /отм./ е приел за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване между страните, че фактическата власт върху процесния имот се упражнява от ответниците.

От заключението на съдебно-агрономическата експертиза, изслушано пред ВРС се установява, че общата стойност на трайните насаждения /описани и като възраст/ е 4738лв., а стойността на декоративните трайни насаждения е 1182лв. /отново посочени по видове и възраст към 16.04.08г./.

От заключението на изслушаната пред ВРС единична СТЕ на в.л. инж. П. се установява, че част от процесния имот пл. № 856 по КП`87г. попада в стар имот № 3511, съответстващ на имот 7924 от КП`56г., който е възстановен с Решението на ПК № 236/08.07.94г. и припокриващата се част е 1194 кв.м., посочена в жълт контур на комбинираната скица. В плана от 1987г. в имота е отразена масивна жилищна сграда в северната граница на същия, откъм пътя. При огледа на място експерта е установил, че постройката представлява масивна (тухлена с бетонови основи) едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 57.27 кв.м., състояща се от един етаж и един полуетаж – сутеренен етаж. Пред първия етаж има изградена веранда, представляваща стоманобетоновия покрив на сутеренния етаж, ведно с лятна кухня между основната сграда и западната граница на имота. Изградено е външно стоманобетоново стълбище, покрито с мозайка. Покрива е скатен, покрит с керемиди и улуци от ламарина. Дограмата е дървена, боядисана. Сградата е измазана външно и електрифицирана, но не е водоснабдена. Последното се осъществява от локален водоизточник. Местността «Лафоолу» попада в полигона на СО «Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата». Конкретна карта за местностите няма. В допълнително изготвеното заключение на СТЕ е посочено, че действителната пазарна стойност на жилищната сграда, която е в много добро функционално състояние е 44226лв., а стойността на оградната мрежа и бетоновите оградни колове и 2800лв. В допълнителното заключение на вещото лице Р. Попова е посочено, че в КП`87г. жилищната сграда с лятната кухня и тоалетна е частично отразена, като не е отразено допълнителното застрояване с лятната кухня. Застроената площ само на сградата е 40.30 кв.м. Строителната стайност на постройката е 34 375лв. Освен това е посочено, че местностите «Лаф йолу» и «Борук дере» са съставни местности на СО «Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата», а местността «Ламбур пунар» е съставна местност на КК «Чайка». Вещото лице не може да отговори на въпроса в коя местност точно попада процесния имот. В с.з. е посочено, че местностите «Лафоолу» и «Борук дере» са почти една и съща местност и на места се припокриват като са включени в околовръстния полигон на СО «Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата».

Според заключението на тройната СТЕ, изслушано пред ВРС, в процесния имот е изградена масивна едноетажна жилищна сграда със ЗП от 35 кв.м., състоящо се от полуподземен и жилищен етаж. До сградата е прилепена лятна кухня и тоалет. В полуподземния енаж има механа и склад, а в жилищния – антре, две стаи, открита тераса и външно стълбище за етажа. Сградата е масивна, с тухлена зидария, междуетажна стоманобетонова плоча, дървена покривна конструкция и покритие от керемиди. Сградата е нанесена в КП`87г. и в ПНИ. Общата стойност на жилищната сграда и подобренията експертите оценяват общо на 38210лв. Допълнено е, че в полигона на СО «Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата» попада местността «Лафоолу», но липсват карти с граници на местностите. Процесния имот не се намира в м. «Банала чешма» /Бялата чешма/.

От показанията на св. К. Р. /имаща дела с ищеца/ сочи, че познава бащата на ответника – Н. С. от 1967г., когато са им раздадени местата от ДЗС «Д. Кондов» в м. «Лафоолу», която сега е «Манастирски рид». Местата са били пустеещи и са по 1 дка. Вилата е на долния край на лозето, а в процесния имот има още трайни насаждения. И. Н. е продал мястото си на двама – на В. Ч. и на Д.. Другите съседи са П. Р. П. /съпруг на ищцата/, а от другите страни са път и гора. Мястото е получено по постановление през 1967г. Бащата Неделчо е починал и мястото се ползва от С.. Сочи, че сградата е построена през 1977-78г., а лятната кухня по-късно. Електроснабдяването е от 1982г. Преди да почине бащата на ответника е живял през лятото и работил мястото. На Неделчо други места не са му давани.

Св. Д. Ч. сочи, че имат место в м. «Манастирски рид» от 1986г. Тя е взела местото от първия му собственик – И. Н. (той се отказал от ползването и свидетелката и съпругът й кандидатствали и го получили от общината). Съседите С. и Н. са били там към момента на получаване на местото от свидетелката и съпруга й. Последното представлява половината от местото на И. Н., а другата половина е преотстъпена на Д. Е. От другата страна на процесното място са К. и П.. Към 1986г. вилата в процесното място е била във вида, в който е и към настоящия момент. Ответниците непрекъснато са си обработвали мястото.

Св. Т. М. заявява, че познава ответниците от 1971г., тъй като и той има място в м. «Манастирски рид». Когато си е получил мястото те са били там. Мястото е било дадено на бащата на С. и съседите са му били И. Н. и К. и П. П.. И. Н. след това е продал местото на В. и Д. като се е разделило същото на две места. Процесното място е около 1 дка. Вилата в същото е построена 1978-79г. След смъртта на баща си през 1985г. С. е построил и една кухня от 20 кв.м.

Изслушаната пред ВОС при първоначалното разглеждане на делото СТЕ /с.з. от 10.11.09г. / има за предмет изследване идентичността на между притежавания преди масовизацията недвижим имот от наследодателката на ищеца и описания в решението на ПК, поради което и същото настоящият състав на съда не следва да обсъжда подробно.

От заключението на изслушаната пред ВОС при повторното разглеждане на делото СТЕ /с.з. на 18.10.11г./ се установява, че в полигона на СО «Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата» попадат много местности като «Лаф оллу», съответно «Горен лаф оллу», «Банала чешма», а местността «Ламбур пунар» е съставна местност на КК «Чайка». Тъй като местностите нямат точно определени граници – не може да се каже точно в коя местност попада процесния имот. В с.з. вещото лице е допълнилно, че м. «Ламбур пунар» не е отразена в плана, но същата се намира между «Горен Лаф оллу» и «Лаф оллу». На плана изглежда м. «Лаф оллу» и «Ламбур пунар» да са съседни и може изцяло или частично да се припокриват.

Изработения и одобрен със заповед № РД-08-7706/05.06.08г. на Областния управител на Варна ПНИ за СО «Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата» в частта му за процесния имот № 856, не е влязъл в сила /така писмо от 12.10.11г. на заместник областен управител на гр. Варна и от служебно извършената справка с решение № 16416/13.12.11г., постановено по адм.д. № 14914/10г. на ВАС, с което е оставено в сила решението на Адм.С-Варна, с което е отменена заповед № РД-08-7706-178/05.06.2008г.на Областния управител на област с адм.център-Варна,с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по пар. 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ, местност "Манастирски рид,Бялата чешма и Дъбравата", землище Виница, област Варна, относно имоти №№ 856,857,858,859,2890 и 4084, върнал е преписката на административния орган за произнасяне по същество, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението/.

От съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и експертни заключения, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск черпи правното си основание в чл.108 от ЗС. В производството по същия, в тежест на ищеца /сега въззивник/ е да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: че е собственик на процесния недвижим имот на твърдяното в исковата молба придобивно основание и че същият се владее от ответниците. Наличието на тези предпоставки следва да бъде установено от ищеца по пътя на главното и пълно доказване, тъй като същите обуславят изхода на спорното правоотношение. В тежест на ответниците е да установят, че владеят имота на правно основание.

Представените по делото писмени доказателства безспорно легитимират ищеца като наследник по закон на Е. Ж. Ф., на който с влязло в сила решение № 236/08.07.1994г. на ПК е възстановено правото на собственост в същестуващи /възстановими/ стари реални граници върху недвижим имот – нива с площ от 18.795 дка, пета категория, находящ се в терен по пар. 4 на Виница, в местността Лафолу, имот № 7924 по КП от 1956г. и включващ по КП „Бялата чешма и дъбравата” от 1987г. имот пл. № 856. Същото, съдът намира, че отговаря на всички изисквания на нормата на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ /в редакцията й към датата на постановяването му/, индивидуализирайки възстановения имот с номер по КП за местността от 1956 год. и посочвайки точно имотите, които попадат в него. Поради горното, съдът не споделя доводите на ответната страна за незавършеност на реституционната процедура. С оглед на дадените с Тълкувателно решение № 9 от 7.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 9/2012 г., ОСГК, задължителни указания, че

ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя върху имота права по § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, може да се брани с възражения за материална незаконосъобразност на решението на общинската служба по земеделие /ОСЗ, ОСЗГ, ПК/, от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите противопоставими права - че собствеността неправилно е възстановена при наличието на право на изкупуване по § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, което е упражнено в законните срокове, и че той не може да възразява, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията, то и следва да се приеме, че след като реституционното решение е валидно, то и е настъпил реституционния ефект относно описания в същото имот, който изцяло обхваща процесния имот пл. № 856 по КП`87г.

За успешното провеждане на ревандикационния иск е необходимо и доказване на обстоятелството, че фактическата власт върху имота се упражнява от ответниците /сега въззиваеми/, което е безспорно между страните /цитираното по-горе определение по реда на чл. 109, ал. 4 от ГПК /отм.//. Последното изисква изследване на наличието или липсата на правно основание за осъществяваната от същите фактическа власт. Ответниците противопоставят права като твърдят упражнено право на изкупуване на имота в качеството на „ползватели” по см. на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, което изисква да са налице визираните в същата разпоредба кумулативни предпоставки: да е било предоставено право на ползване на процесния имот по силата актовете, посочени в пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ; да са построили в предоставения имот „сграда” до 01.03.1991г.; както и да са заплатили цената на земята. В тежест на ответниците е да установят с всички доказателствени средства, по пътя на главното и пълно доказване, че за тях са налице материалноправните предпоставки за придобиване на собствеността.

От съвкупния анализ на събраните по делото пред всички съдебни инстанции доказателства, съдът приема за установено по несъмнен начин, че наследодателят на ответника С. – Неделчо С. е имал качеството „ползвател” по см. на ПЗР на ЗСПЗЗ, придобито на основание 21 ПМС и решение на ИК на ОНС-Варна по протокол № 3/22.02.1969г., с което му е предоставено правото на ползване върху пустеещо празно място от 1 дка в м. „Лафоолу”. Последното следва да се изведе от установеното по делото, че още през 1966г. Неделчо Стойчев С. е бил включен в списък на работещите в ДЗС „Д. Кондов”-Варна, желаещи да получат по 1 дка земи по 21 ПМС и за него е записана именно м. „Лафоолу”. В този списък са записани и имената на лицата, които впоследствие са получили съседни на процесния имот места – И. И.и П. Р. П. . Макар и този списък да е посочено, че е одобрен на 10.10.66г. от зам. председател на ИК на ОНС, то решение в тази насока няма представено по делото. Но последният е индиция, че именно още към този момент е било налице настаняване на тези лица в имотите /последното се подкрепя и от показанията на св. К. Р., че още от 1967г. те са в местата си/. Това фактическо обстоятелство е отразено и в КП на м. «Кукодива» от 1969г. - за имот № 186 – лозе, е записано името на Н. С. С., а като основание за получаване на мястото – 21 ПМС.

Както се посочи и по-горе, в Протокол № 3 от 22.02.1969г. на ИК на ОНС-Варна по т. ХІІІ, т. 2 е взето решение да се одобри решение по т. 2 от Протокол № 12/30.10.68г. на Дирекционния съвет и Общостопанския профкомитет при ДЗС «Д. Кондов»- Варна, за раздаване на пустеещи земи, съгласно съгласно Постановление 21 на ЦК на БКП и МС от 31.01.63г., по един декар на 63 работници и служители на ДЗС-то, съгласно приложения списък, който е неразделна част от този протокол. Вярно е, че в списъка към този протокол името на Н. С. С. е под № 35 от общо 63 работници и служители и е посочено, че му се предоставя земя в м. „Ламбур пунар”. За тази местност е записването и за съседа му П. Р. П. /№ 36/, но за И. Н. И. е записано място в м. „Лафолу”. Записването на м. „Ламбур пунар” /която от всички събрани по делото доказателства следва да се приеме, че е различна от м. „Лафоолу”, най-малкото поради разграничението й в списъците с определените за раздаване земи и в списъците на лицата, на които се раздават земи/ в последния посочен списък, съдът намира за допусната техническа неточност. С това решение на ИК на ОНС както и се посочи, са одобрени вече представени предходни списъци. Че е налице такава неточност за предоставения за ползване на Н. С. имот относно записването на местността, се установява и от вписаната на издаденото на съседа П. Р. П. препис-извлечение № 498/10.03.1969г., издадено от директора на ДЗС «Д. Кондов»-Варна /в което, както се посочи, че именно с протокол № 5-ХІІІ/22.02.69г. и въз основа на 21 ПМС, е предоставена за безвъзмездно ползване пустееща земя от ДЗС, в землището на с. Виница, м. «Лафоулу» от 1 дка, при граници И. Г. С., Н. С., път и гора. Все в тази насока е и отразеното в електронната база данни на общината - удостоверение от 23.05.08г. /на Н. С. С. е предоставено право на ползване по 21 ПМС с протокол № 3/22.02.69г., решение № 5-ХІІІ. в м. «Манастирски рид», а в одобрените списъци от ИК на ОНС е записано, че предоставеното право на ползване е в м. «Лафоолу»/. В този смисъл е и препис-извлечение № 35, издадено от ИК на ОНС-Варна, че с протокол № 3, т.5/ХІІІ/22.02.69г. на ИК на ОНС-Варна на Н. С. С. е възложено безвъзмездно за вечно ползване пустееща земя от ДЗС в м. «Лафоолу» от 1 дка, при граници: И.Н. И., път. В списък към протокол № 3/22.02.69г., решение № 5-ХІІІ /заверено копие към горното удостоверение/, именно за м. «Лафолу» е записано името на Н. С. С. *** този списък са записани и имената на П. Р. П. /под № 5/ и на И.Н. И. /под № 15/. В списъка на раздадените земи по 21 ПМС в землището на ДЗС «Д Кондов»-Варна, с изписване на протокол № 5, ХІІІ/22.02.69г. под № 243 е записано името на Н. С. С. с 1 дка в м. «Лафолу» /л. 160-162 от делото на ВРС/.

С оглед изложеното съдът намира, че на наследодателя на ответника е било надлежно предоставено право на ползване върху имот, идентичен на процесния.

От заключението на вещото лице се установява, че в процесния имот е изградена сграда, отговаряща на предвидените в нормата на чл. 177, ал. 3 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /отм./ изисквания за постройките за сезонно ползване и инвентар, която според събраните гласни е била изградена към 01.03.1991 год. – т.е. състоящата се най-малко от помещение за обитаване, малка кухня или кухненски бокс, помещение за складиране на инвентар. Предвид това и съдът приема, че е била налице и втората предпоставка, а именно – построена до 01.03.1991 г. постройка в имота, която да е била годна за обитаване.

Установи се от представени оценителен протокол, както и от издаденото от кметство „Чайка” при Община Варна удостоверения и вноски бележки, че ответниците са упражнили правото на изкупуване и са заплатили определената в предвидените срокове цена за 600 кв.м. от предоставената на наследодателя на ответника за ползване земя.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че те валидно могат да противопоставят своите права на реститута, поради което и предявения срещу тях ревандикационен иск следва да се отхвърли за идеална част от 600 кв.м. от процесния имот пл. № 856 по КП`87г. /при липсата на влязъл в сила ПНИ/.

При това положение следва да бъде разгледано и въведеното в евентуалност твърдение на ответната страна за придобиване собствеността върху останалата част от процесния имот на основание придобивна давност, считано от датата на изкупуване на предоставения му за ползване имот. От ангажираните от ответниците гласни доказателства се установи по категоричен начин, че ответниците са упражнявали фактическа власт с намерение за своене на процесния имот. С оглед обаче забраната на чл. 5, ал. 2 от ЗВСВОНИ, според която, за недвижимите имоти, които са били земеделски земи, придобивна давност не тече, т.е. изтеклият срок на владение не е полезен за владелеца и той не би могъл да се позове на това основание за придобиване на собствеността. Едва с влизане в сила на цитираната разпоредба – 18.11.1997 год. давността започва да тече В настоящия случай исковата молба е подадена на 14.12.2006 год., поради което и течението на давността е прекъсната, следователно ответниците не могат да се легитимират като собственици на твърдяното придобивно основание. Ответниците не биха могли да се легитимират като добросъвестни владелци по см. на чл. 70 от ЗС, тъй като липсват доказателства за разликата на 600 кв.м. владението да е придобито въз основа на правно основание, годно да ги направи собственици. С оглед изложеното, за останалата идеална част от процесния имот, искът следва да бъде уважен.

Предвид липсата обаче на влязъл в сила ПНИ относно процесния имот, то и не е възможно към настоящия момент съдът да се произнесе по възражението за заплащане на направените в имота подобрения, тъй като не е ясно къде точно ще бъде отреден придобития от ответниците имот с площ от 600 кв.м. в рамките на процесния имот с пл. № 856 по КП`87г. Съдът не следва да се произнася с изричен диспозитив. След отреждането с ПНИ /влизането му в сила относно процесния и съседните му имоти/ и определянето на граници на имота на ответниците, те ще могат да предявят претенции за подобренията, оставащи извън границите на отредения им имот.

За да постанови диспозитива на решението си, съдът съобрази, че съобразно заключенията на СТЕ /депозираното на 15.04.08г. и това на 04.11.09г./, изготвени от инж. Р. Попова и графичното отразяване на процесния имот с комбиниране върху картата на възстановения на ищеца имот /с границите на стария имот по КП`56г./, както и факта, че площта на имот пл. № 856 по КП`87г. е 1218 кв.м. /така и в нотариалния акт на ответника/, а само припокриващата се част между стария и процесния имот е 1194 кв.м., то решението на ВРС следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен иска на ищеца против ответниците за 594/1194 кв.м. идеални части от реалната част от имот пл. № 856 по КП`87г., заключена между точките А,В, Д и Е, обозначени на скицата на л. 54 от в.гр.д. № 1901/09г. на ВОС и да се уважи за тази част на претенцията.

Решението следва да се остави в сила в часттта, с която е отхвърлен иска на ищеца против ответниците за предаване владението върху 24 кв.м., представляващи реална част от имот пл. № 856 по КП`87г. на м. „Бялата чешма и Манастирски рид”, с попълване от 1999г. – Протокол от 08.12.99г. за проверка на цифровия вид на кадастралния план, заключена между точки А, В и С на скицата на л. 54 от в.гр.д. № 1901/09г. на ВОС. Това е така, защото тази реална част не попада в границите на възстановения на ищеца с решението на ПК стар имот 7924 по КП`56г., а претенцията е за целия имот пл. № 856 по КП`87г. Решението следва да се остави в сила и в частта, с която е отхвърлен иска за 600/1194 кв.м. идеални части от реалната част от имот пл. № 856 по КП`87г., заключена между точките А,В, Д и Е, обозначени на скицата на л. 54 от в.гр.д. № 1901/09г. на ВОС.

На основание чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./ и направеното въззивника искане въззиваемите следва да бъдат осъдени да му заплатят сторените пред всички инстанции разноски съразмерно с уважената част от исковете, възлизащи общо в размер на 289.23 лева.

На основание чл. 64, ал. 2 от ГПК /отм./ и направеното въззиваемите искане въззивникът следа да бъде осъден да им заплати сторените пред всички инстанции разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, възлизащи общо в размер на 823.52 лева.

Предвид цената на иска, решението е необжалваемо на осн. чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 2249/10.07.2009г., постановено по гр.д. № 9586/2006г. по описа на ВРС, ХХХ състав, в частта, с която е отхвърлен иска на А.Г.И., ЕГН ********** *** против С.Н.С., ЕГН ********** и Н.А.С., ЕГН ********** *** за предаване владението върху 594/1194 (петстотин деветдесет и четири върху хиляда сто деветдесет и четири) кв.м. идеални части от реалната част от имот пл. № 856 по КП`87г. на м. „Бялата чешма и Манастирски рид”, с попълване от 1999г., при граници на целия имот пл. 856: имоти пл. №№ 855, 858, 857 и път, находящ се в гр. Варна, землище на кв. Виница, придобито от ищеца по силата на земеделска реституция с решение № 236/08.07.1994г. на ПК-Варна, в качеството на наследник на Е. Ж. Ф., на основание чл. 108 от ЗС, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА С.Н.С., ЕГН ********** и Н.А.С., ЕГН ********** *** да предадат на А.Г.И., ЕГН ********** *** владението върху 594/1194 (петстотин деветдесет и четири върху хиляда сто деветдесет и четири) кв.м. идеални части от реалната част от имот пл. № 856 по КП`87г. на м. „Бялата чешма и Манастирски рид”, с попълване от 1999г., заключена между точките А, В, Д и Е, обозначени на скицата на л. 54 от в.гр.д. № 1901/09г. на ВОС, която приподписана от съда, представлява неразделна част от настоящото решение, придобито от ищеца по силата на земеделска реституция с решение № 236/08.07.1994г. на ПК-Варна, в качеството на наследник на Еленка Жекова Фанкова, на основание чл. 108 от ЗС.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2249/10.07.2009г., постановено по гр.д. № 9586/2006г. по описа на ВРС, ХХХ състав, в частта, с която е отхвърлен иска на А.Г.И., ЕГН ********** *** против С.Н.С., ЕГН ********** и Н.А.С., ЕГН ********** *** за предаване владението върху 24 кв.м., представляващи реална част от имот пл. № 856 по КП`87г. на м. „Бялата чешма и Манастирски рид”, с попълване от 1999г., заключена между точки А, В и С на скицата на л. 54 от в.гр.д. № 1901/09г. на ВОС която приподписана от съда, представлява неразделна част от настоящото решение; и в частта, с която е отхвърлен иска на А.Г.И., ЕГН ********** *** против С.Н.С., ЕГН ********** и Н.А.С., ЕГН ********** *** за предаване владението върху 600/1194 (шестотин върху хиляда сто деветдесет и четири) кв.м. идеални части от реалната част от имот пл. № 856 по КП`87г. на м. „Бялата чешма и Манастирски рид”, с попълване от 1999г., заключена между точки А, В, Д и Е на скицата на л. 54 от в.гр.д. № 1901/09г. на ВОС която приподписана от съда, представлява неразделна част от настоящото решение, претендирани от ищеца като придобити от него по силата на земеделска реституция с решение № 236/08.07.1994г. на ПК-Варна, в качеството на наследник на Еленка Жекова Фанкова на осн. чл. 108 от ЗС.

ИЗМЕНЯ решение № 2249/10.07.2009г., постановено по гр.д. № 9586/2006г. по описа на ВРС, ХХХ състав, в частта за разноските, като вместо него постановява:

ОСЪЖДА С.Н.С., ЕГН ********** и Н.А.С., ЕГН ********** *** да заплатят на А.Г.И., ЕГН ********** ***, сумата от 289.23 /двеста осемдесет и девет лева и двадесет и три ст./ лева, представляваща направените пред всички съдебни инстанции разноски, съразмерно на уважената част от иска, на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./.

ОСЪЖДА А.Г.И., ЕГН ********** *** да заплати на С.Н.С., ЕГН ********** и Н.А.С., ЕГН ********** ***, сумата от 823.52 /осемстотин двадесет и три лева и петдесет и две ст./ лева, представляваща направените пред настоящата инстанция разноски, на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК /отм./.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: