Р Е Ш Е Н И Е
№
10.01.2013 г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно
заседание на четиринадесети декември две
хиляди и дванадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТАТЯНА
ВЪЛЧЕВА
при секретаря К.Г.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 439 по описа на ВОС за
Предявени
са в условията на евентуалност - иск с правно основание чл.189, ал.1, вр.чл.87,
ал.3 ЗЗД и иск по чл.189, ал.1, изр.2, вр.чл.55, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано
по искова молба на П.Д.Е.,***, чрез адвокат Д.М. *** срещу Т.В.А., ЕГН **********
и Н.П.А., ЕГН **********, двамата от гр.П., за разваляне на сключен между
страните договор за замяна, обективиран в нотариален акт № 43, том XV,
дело № 4077/1996 год., както и за осъждането на ответниците да заплатят сумата
от 25 000 лева, представляваща към датата на сключване на договора за
замяна – 14.05.1996 год., равностойност на получения от тях в замяна за
недвижим имот - лек автомобил марка „БМВ”, модел 318, рег. № В 9796 АА, рама WBACA31080FB06056,
двигател № 2437211, ведно със законната лихва върху претендираната сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – 21.10.2011 год. В исковата си
молба ищцата излага, че по силата на договор за доброволна делба на съсобствен
недвижим имот, вписан в книгите на Агенция по вписванията под № 170, том II,
вх.рег. № 3957/14.05.1996 год. ответниците са получили в дял и изключителна
собственост недвижим имот - лозе – овощна градина, представляващо парцел № XII
– 1974, с пространство от 500 кв.м. в кв. 127 по проектоплана на вилна зона Т.,
гр.В., а лицето – Д. Д. С. – лозе – овощна градина, находящо се в землището на
гр.В., представляващо парцел № XIII – 1973 с пространство
от
В съдебно заседание, ищцата чрез процесуалния
си представител поддържа исковата молба. По същество моли съда да уважи
предявените искове. Претендира направените по делото разноски съобразно
приложен списък по реда на чл.80 от ГПК.
Ответниците – Т.В.А. и Н.П.А., чрез назначения от съда по
реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител – адвокат Д.М. ***, с писмен
отговор вх. № 18724/11.06.2012 год. в срока по чл.131 от ГПК оспорва
предявените искове. Твърди, че не са налице условията по чл.189 ЗЗД, а тези по
чл.191 ЗЗД, тъй като съгласно ал.2 от същия продавачът не отговаря за съдебното
отстранение ако не е бил привлечен в делото и ако докаже, че са били налице
достатъчно основания за отхвърляне на иска.
В тази връзка излага твърдения, че ответниците не са били привлечени
като трети лица – помагачи на страната на П.Е. и не са взели участие в делото,
а така също водената от ищцата защита по делото е страдала от недостатъци тъй
като са били налице основания, които да доведат до отхвърляне на предявения
срещу нея иск с правно основание чл.108 ЗС, а именно – не са били направени
възражения за изтекла в нейна полза придобивна давност, считано от 21.11.1997
год. до предявяване на иска по чл.108 ЗС. В условията на евентуалност моли съда
да приеме иска за неоснователен и поради това, че процесния договор е за замяна
и като такъв – при неговото разваляне всяка от страните по него е длъжна да
върне на другата страна това, което е получила, тоест процесния лек автомобил,
а не неговата равностойност.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от Договор
за доброволна делба от 14.05.1996 год. вписан в книгите на Агенция по вписванията под
№ 170, том II, вх.рег. № 3957/14.05.1996 год. /л.4 по делото/, че ответниците Т.В.А. и Н.П.А. са получили в
дял и изключителна собственост лозе – овощна градина, представляващо парцел № XII
– 1974, с пространство от 500 кв.м. в кв. 127 по проектоплана на вилна зона Т.,
гр.В., а лицето – Д. Д. С. – лозе – овощна градина, находящо се в землището на
гр.В., представляващо парцел № XIII – 1973 с пространство
от
Видно от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 135, том I, рег.№ 932, дело
74/16.04.2003 год., че Д. Д. С. продава на П.Д.Е. собственият си недвижим имот,
а именно – вилно място, находящо се в гр.В., м-ст Т. с площ от 0.500 дка,
съставляващо поземлен имот пл.№ 1973, в кв.127 по плана на вилна зона Т. и
идентичен с парцел № XIII – 1973 по предходен
план за местността.
Видно от нотариален акт за замяна на
недвижим имот № 43, том XV, дело 4077/14.05.1996
год., че Т.В.А. и съпругата му Н.П.А. прехвърлят на П.Д.Е. недвижим имот,
придобит чрез доброволна делба на съсобствен имот, а именно – лозе – овощна
градина, находящо се в гр.В., представляващо парцел пл. № XII – 1974
с площ от 500 кв.м. в кв.127 по проекто плана на вилна зона Т., при граници на
имота – парцел пл.№ XIII-1973, парцел пл. № XI-1975,
парцел № Х-2033 и улица, като в замяна на прехвърления имот – П.Д.Е. им е
прехвърлила собствения си лек автомобил - марка „БМВ”, модел 318, рег. №
В9796АА, рама WBACA31080FB06056, двигател № 2437211, цвят – сив.
Между
страните липсва спор, че по иска на К. Д. Д. с правно основание чл. 108 ЗС е
образувано гр. дело № 2835/2006
г. по описа на ВРС. С влязло в сила решение, постановено по в.гр. дело № 1734/2008 г. по описа
на ВОС, частично отменено с решение на ВКС, съдът е осъдил П.Д.Е., ЕГН ********** да предаде на К. Д. Д.,
ЕГН ********** владението върху следния недвижим имот, находящ се в землището
на град В., кв.В., местност „Т.”, съставляващ ПИ № 1973 по КП от 1989 година
м.”Т.”, при граници ПИ 1972, ПИ 1975, ПИ № 1974 и улица, целия с площ от 500
кв.м., а по сега действащ план съставляващ реална част от имот № 4232 по ПНИ
целия с площ от 1 000 кв.м., придобит от ищцата чрез реституция по ЗСПЗЗ с
на Решение № 503/13.05.1998 година на ПК – град В., както и владението
върху ПИ № 1974 по КП от 1989 год., м."Траката", при граници ПИ №
1973, ПИ № 1975, ПИ № 2033 и улица, целият с площ от 500 кв., а по действащ
план реална част от имот № 4232 по ПНИ целият с площ от 1000 кв.м., на
основание чл.108 от ЗС, като
в мотивите ВКС е изложил, че касаторката П.Е. е придобила процесния имот от
несобственик в предвидената от закона форма, но за да стане същата собственик е
следвало да установи, че е владяла имота непрекъснато и необезпокоявано в
продължение на предвидения от закона срок, като Е. нито пред първа, нито във
втора инстанция е направила възражение, че е придобила имота по давност и не е представила
доказателства в тази насока.
По делото е изготвено заключение по САТЕ, в което вещото лице е посочило
цена на автомобила към дата 14.05.1996 год. – 8400 долара или левовата им
равностойност в размер на 894 180 неденоминирани лева, а съобразно
назначената тройна САТЕ и депозираното заключение по нея – цената на процесния
автомобил е 130552.5 ATS или
1290524.5 лева /неденоминирани/.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените
искове са при условията на евентуалност – иск с правно основание чл.189, ал.1,
вр.чл.87, ал.3 ЗЗД и иск по чл.189, ал.1, изр.2, вр.чл.55, ал.1 ЗЗД, а именно
при уважаване на иска за разваляне на договора за замяна поради съдебното
отстраняване на ищцата от имота, е предявен при условията на евентуалност иск
за връщане на даденото по разваления договор на отпаднало основание. В този случай разглеждането на евентуалния иск се обуславя
от уважаването на главния.
За да бъдат уважени
така предявените искове следва да са налице следните предпоставки: 1/. да е
налице влязло в сила решение, с което купувачът е отстранен от имота от трето
лице, 2/. цената да е била платена изцяло или отчасти от купувача по договора
респ. извършена замяна; и 3/. да не са налице отрицателните предпоставки - по
чл. 191, ал.2 от ЗЗД, а именно, че продавачът не отговаря за съдебното
отстранение, ако не е бил привлечен в делото и ако докаже, че е имало
достатъчно основание за отхвърляне на иска.
Процесният договор, чието разваляне се претендира е
договор за замяна, а съобразно разпоредбата на чл.223 ЗЗД – правилата за продажбата
се прилагат съответно и при замяната, като всеки от заменителите се смята за
продавач на това, което дава, и като купувач на онова, което получава.
Задължение на продавача съобразно чл. 187 от ЗЗД е да
предаде на купувача вещта, като съобразно нормата на чл.188 от ЗЗД, продавачът
е длъжен да прехвърли на купувача собствеността, без същата да е обременена с
вещни права или тежести на трети неучастващи в сделката лица, освен ако
купувача знае за тях и не се противопостави, като приеме да закупи вещта “на
риск”. В противен случай продавача ще отговаря за евикцията, която купувача ще
претърпи. Отговорността
за евикция принципно е уредена в чл. 188 ЗЗД:
продавачът отговаря, щом трето лице има права върху продадената вещ, които може
да противопостави на купувача в две хипотези – реално осъществено и евентуално,
заплашващо отстранение от вещта /евикция/. В първата хипотеза третото лице е
предявило правата си и купувачът вече е отстранен от вещта, която е купил. Във
втората хипотеза правата на трето лице само са предявени по съдебен ред или
могат във всеки момент да бъдат предявени и противопоставени на купувача,
съществува реална заплаха от отстранението – като в този случай е налице
евентуална евикция. И в двата случая става въпрос за пълно неизпълнение или
неточно изпълнение на задължението да се прехвърли правото на собственост, за
налични права на трето лице, противопоставими на купувача, вече реализирани или
които ще се реализират в бъдеще. Отговорността на продавача/заменител се свежда
до правото на купувачът да развали договора за продажба по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД и да търси обезщетение
за вредите, които претърпява от неизпълнението /чл. 189, ал. 1 ЗЗД/ в случай, че купувачът
е добросъвестен, т. е. по време на прехвърлянето не е знаел, че купува от
несобственик или че трети лица имат права върху купуваното от него /чл. 188 ЗЗД/. По отношение на правната
квалификация на предявените в настоящия процес искове за разваляне на договор
за замяна и при уважаване на тази претенция - за заплащане на левовата
равностойност на процесния лек автомобил към датата на договора за замяна –
14.05.1996 год., настоящия състав приема, че от наведените в исковата молба
фактически твърдения са за съдебно отстранение на ищцата от имота тоест
осъществена евикция, като за наличие на евикция, не е необходимо купувачът да е
фактически отстранен от имота, нито да е осъден да върне вещта. В настоящия
случай се твърди, а и се доказва от събраните по делото доказателста, че е
налице влязло в сила съдебно решение, по силата на което ищцата е осъдена да
предаде владението върху процесния имот, съответстващо на осъществена евикция като
в случая правата на третото лице – К. Д. Д. по отношение на имота са вече
осъществени по предявения от нея иск по чл.108 ЗС.
За уважаване на иска
за разваляне на договора за замяна поради осъществена евикция в резултат на
права на трети лица върху процесния имот, следва да се установи, освен
действителен договор за замяна на недвижим имот, какъвто в случая е налице,
осъществено съдебно отстранение в резултат на безспорни права на третите лица,
каквото се установява от събраните по делото писмени доказателства – решение №
840/10 по гр.д. № 1355/2009 год. по описа на ВКС, и добросъвестност на
купувача.
Не се спори по делото, че ищцата е
прехвърлила на ответниците л.а. марка „БМВ”, модел 318, рег. № В9796АА, рама WBACA31080FB06056,
двигател № 2437211 в замяна на прехвърления от ответниците недвижим имот,
придобит чрез доброволна делба на съсобствения им имот – лозе – овощна градина,
находящо се в гр.В., представляващо парцел пл. № XII
– 1974 с
площ от 500 кв.м. в кв.127 по проектоплана на вилна зона Т., при граници на
имота – парцел пл.№ XIII-1973, парцел пл. № XI-1975,
парцел № Х-2033 и улица.
Не се спори между страните, че по
силата на съдебно решение № 840/2010 год.,
постановено на 15.08.2011 год. по дело № 1355/2009 год. по описа на ВКС, че е
отменено въззивно решение № 412/23.03.2009 год. по гр.д. № 1734/2008 год. по
описа на ВОС, ищцата П.Д.Е. е осъдена да предаде на К. Д. Д. владението върху
недвижим имот, представляващ ПИ № 1974 по КП от 1989 год. м-ст Т., целият
с площ от 500 кв.м., а по действащ плана – реална част от имот 4232 по ПНИ,
целия с площ от 1000 кв.м.
По направените
възражения от страна на ответниците, чрез особения им представител по чл.191,
ал.2 ЗЗД:
Видно от представените
по делото писмени доказателства, а именно – решение № 1516/08.05.2008 год. по
гр.дело № 2835/2006 год. по описа на ВРС – ХХХV състав, решение по гр.д. №
1734/2008 год. по описа на ВОС, че
по предявения иск с правно
основание чл.108 ЗС срещу ищцата П.Д.Е. не са привлечени като трети лица
помагачи от нея – ответниците по настоящото дело - Т.В.А. и Н.П.А.. Видно от
събраните по делото доказателства, а и от решение № 840/10 по гр.д. № 1355/2009
год. по описа на ВКС, че ищцата не е предявила и
възражение за придобивна давност, която за земеделските имоти започва да тече
от 22.11.1997 год., не са събирани и доказателства в тази насока, като в
мотивите си съдът е приел, че ищцата П.Е. е придобила процесния недвижим имот
от несобственик в предвидената от закона форма. Съгласно разпоредбата на чл.79,
ал.2 от ЗС, вр.чл.70 от ЗС ако владението върху имота е добросъвестно, правото
на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на пет години,
като добросъвестността се предполага до доказване на противното по аргумент на
чл.70, ал.2 от ЗС. Законната презумпция за добросъвестност не може да бъде
изключена с други презумпции, а е нужно по безсъмнен начин да се опровергае /в
този смисъл Таджер,
В. Владение, 1991 год., стр. 75/. В този смисъл съдът приема, че ищцата е могла да предяви
срещу иска за собственост правоизключващо възражение, основано на твърдение, че
е придобила правото на собственост върху имота по давност чрез добросъвестно
владение, упражнявано от нея, считано от 22.11.1997 год.
С оглед гореизложеното съдът приема, че е имало достатъчно
основания за отхвърляне на иска по чл.108 ЗС, поради което отстранението на
ищцата не може да бъде противопоставено на ответниците по аргумент на чл. 191,
ал. 2 ЗЗД.
Продавачите – Т.В.А. и Н.П.А., ответници в настоящото
производство не следва да отговарят за съдебното отстранение.
Предвид гореизложеното
съдът намира предявените искове за неоснователни и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
Предвид отхвърлянето
на иска с правно основание чл.189, ал.1, вр.чл.87, ал.3 ЗЗД, съдът намира, че
не следва да се произнася по предявения евентуален иск по чл.189, ал.1, изр.2,
вр.чл.55, ал.1 ЗЗД /доколкото същия е предявен при условие – ако съдът уважи и
развали договора, тогава ще се произнесе и по евентуалния иск за връщане на
престираното/. В този смисъл Корнезов, Л. Гражданско съдопроизводство, С.2009,
стр.377.
По направеното искане
от ищцата за присъждане на разноски - с оглед изхода на делото, съдът не следва
присъжда такива.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Д.Е., ЕГН ********** ***, чрез адвокат Д.М. *** иск срещу Т.В.А., ЕГН **********
и Н.П.А., ЕГН **********,***, за разваляне на договор за замяна, обективиран в
нотариален акт № 43, том XV, дело № 4077/1996
год., с който Т.В.А. и съпругата му Н.П.А. прехвърлят на П.Д.Е. недвижим имот,
придобит чрез доброволна делба на съсобствен имот, а именно – лозе – овощна
градина, находящо се в гр.В., представляващо парцел пл. № XII – 1974
с площ от 500 кв.м. в кв.127 по проектоплана на вилна зона Т., при граници на
имота – парцел пл.№ XIII-1973, парцел пл. № XI-1975,
парцел № Х-2033 и улица, като в замяна на прехвърления имот – П.Д.Е. им е
прехвърлила собствения си лек автомобил - марка „БМВ”, модел 318, рег. № В 9796
АА, рама WBACA31080FB06056, двигател № 2437211, цвят – сив, на основание чл.189,
ал.1, изр.1, вр.чл.87, ал.3 ЗЗД.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Апелативен съд - Варна.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: