Р Е Ш Е Н И Е

Номер Година 2013 Град Варна

Варненският окръжен съд Наказателно отделение

На тринадесети декември Година две хиляди и дванадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иваничка Славкова

ЧЛЕНОВЕ: Мая Нанкинска

Станчо Савов

Секретар К.А.

Прокурор Женя Енева

като разгледа докладваното от съдия Нанкинска

ВНОХД № 1111 по описа на съда за 2012 г.,

за да се произнесе взе предвид:

Съдебното производство по делото е по реда на чл.331 и сл. от НПК и e образувано по жалба на подс.А.К. против присъда, постановена по НОХД № 1330/2011 год. на 25.06.2012 год. от ВРС, VІ състав.

С атакувания съдебен акт подсъдимата е призната за виновна в извършването на престъпление, наказуемо по чл.212, ал.4, вр.ал.2 НК.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, тъй като не са налице доказателства за виновността на подсъдимата, както и за допуснати нарушения на закона и на процесуалните правила. Предлага се на въззивния съд да отмени постановената присъда и да постанови нова, с която да признае К. за невинна.

Против постановената присъда е постъпил и протест от ВРП по отношение на оправдателните присъди на подс.Л.С. и Д.Т.. Излага се становище, че при правилно установена фактическа обстановка е постановена противоречаща на доказателствата присъда, поради което се прави искане да се отмени присъдата в тази част и да се постанови нова, с която посочените двама подсъдими да бъдат признати за виновни по първоначално възведените им обвинения.

Представителят на ВОП в с.з. излага становище за неоснователност на въззивната жалба. По отношение на протеста излага мотиви за неговото поддържане за подс.Т. и неподдържането за подс.С., по отношение на която се прави искане за потвърждаване на присъдата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:

С проверяваният съдебен акт подс.К. е призната за виновна в извършването на престъпление, наказуемо по чл.212, ал.4, вр.ал.2 от НК като и е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок също от три години. Подсъдимите С. и Т. са признати за невинни по същите обвинения.

Жалбата и протестта са процесуално допустими, подадени в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледани по същество обаче са неоснователни. Наведените основания в тях не представляват въззивни основания за отмяна на присъдата по смисъла на чл.336, ал.1, т.2 и 3 от НПК поради следните съображения:

От фактическа страна първостепенния съд в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:

От 2003 год. подс.Л.С. работела като шивачка във фирма „Ерида” ЕООД с управител св.Ирена Иванова. Докато подсъдимата работела във фирмата на свидетелката двете поддържали близки отношения, като Иванова многократно я подпомагала – давала й дрехи, предоставила й възможност да живее в жилището на баща си срещу наемна цена от 100 лв. месечно и т.н. В един момент дългът на подсъдимата към Иванова достигнал 500 лв., но въпреки това Иванова я оставила да живее в жилището.

През 2006 год. Иванова обявила желанието си да отвори магазин в КК ”Зл.Пясъци” съвместно със св.Елеонора Тодорова. По този повод Иванова започнала да привиква една по една работничките във фирмата и да ги моли да изтеглят заем от банка, който тя щяла да използва за нуждите на фирмата и щяла да погаси в рамките на няколко месеца. Повечето от работничките отказали. С. не могла да й откаже, чувствайки се задължена на работодателката си и се съгласила да й услужи. Разбрали се да изтегли 10 000лв., които тя щяла да погаси до края на лятото. В шивашкия цех дошли подс. Т. и св.Тодорова (негова съпруга към оня момент) и Иванова представила подс.Т. като човека, който ще съдейства за изтеглянето на заема и ще уреди необходимите документи. В изпълнение на замисленото Т. се заел с осигуряването на документите, необходими за заема, както и на поръчителите. Същият се свързал със св.Пламен Радулов и му казал, че му трябват двама поръчители. От своя страна св. Радулов убедил свидетелите Ленков и А. да се съгласят да поръчителстват и ги свързал с Т.. Св.Ленков му дал, по негова молба, личната си карта и Т. преписал личните му данни. При срещата си със св.А., подс. Т. му обещал, че за услугата да стане поръчител ще му заплати съответна сума пари.

На 21.04.2006 год. в шивашкия цех пристигнал подс.Т., взел подс.С. и двамата отишли в Банка „ДСК” – клона на ул.”Дрин”. Там чакали двамата поръчители. В банката Т. дал на С. и на поръчителите да попълнят съответните документи, които преди това получил от подс.К., която работила като кредитен инспектор в банката. С. попълнила декларация за гражданско и имуществено състояние и за свързани лица, както и личните си данни в бланка за запис на заповед. Поръчителите попълнили декларации на поръчители по кредит за текущо потребление, както и последната страница от договор за кредит текущо потребление, касаеща поръчителите, след което последните си заминали.

Т. попълнил от името на С. молба за отпускане на банков кредит в размер на 22 000лв., върху която неустановено лице поставило подпис срещу кредитоискател, както и подпис срещу издател в записа на заповед и предал посочената молба заедно с документите попълнени от поръчителите и подс. С., както и другите документи необходими за кредита на подс. К., която отправила искане по електронен път до централата на Банката в гр.София за отпускане на кредит в размер на 22 000лв. на името на подс. С.. Кредитът бил одобрен и на същата дата подс. К. съставила договор за отпускане на кредит за текущо потребление със страни банка „ДСК” ЕАД като кредитор и подс.С. като кредитоискател, в който се разписала и вместо кредитоискателя. Съгласно договора банката отпускала на С. заем в размер на 22 000лв. за срок от 96 месеца с падеж 21-во число, а в договора с подписа си К. декларирала и това, че подписа на кредитоискателя е положен в нейно присъствие. След съставянето на договора, подс.К. представила „подписания” от С. договор за подпис на мениджъра на банката в гр.Варна, а след това потвърдила в системата усвояването на кредита.

На 25.04.2006год. Т. взел С. от местоработата й в шивашкия цех след което двамата отишли в банката за да получи отпуснатия заем. На касата подсъдимата С. се легитимирала с личната си карта и по искане на Т. парите били изплатени в брой. За получената сума С. подписала и разписка за сумата от 21 900 лв., като 100 лв. били удържани от банката като такси. Точно в този именно момент тя разбрала и каква е действителната стойност на заема, който й е бил отпуснат. След като получила парите, С. се свързала по телефона със св. Ирена Иванова и я уведомила, че е получила сумата, както и нейния размер. Последната й казала да даде парите на подс.Т.. Т. и С. излезли от банката и мъжът я завел в дома на св. Елеонора Тодорова. Там С. предала цялата сума на подс. Т..

След отпускане на кредита С. продължила да работи в шивашкия цех на св. Иванова още около година- две и напуснала.

Т. и св.Тодорова обслужвали кредита отпуснат на подс. С. като внасяли ежемесечните дължими вноски в продължение на три години, след което преустановили плащанията по заема.

През 2009год. подс. С. била потърсена от банка „ДСК” и била уведомена, че отпуснатия й кредит не се обслужва. Подсъдимата се притеснила и веднага се свързала по телефона със св. Ирена Иванова. Последната й казала, че тя няма нищо общо със заема и я посъветвала да се оправя сама. С. се свързала по телефона с Тодорова, но й тя и казала ,че нищо не може да направи. С. не разполагала с никакви документи във връзка с кредита и по съвет на новия си работодател същата отишла на място на място в банката. Там обяснила какви са били обстоятелствата по получаване на заема и след направена проверка от страна на банков служител, била посъветвана да се консултира с адвокат. На 10.09.2009год. подс. С. депозирала и жалба във ВРП, в която описала ситуацията по повод, на която било образувано и настоящото наказателно производство.

От заключението на назначената по делото тройна съдебно-графична експертиза се установява, че ръкописния текст в молба за кредит от 21.04.2006 год. от името на Л. Константиновна С. е изпълнен от подс.Т., а подписа в графа подпис на кредитоискателя в същата молба не е положен нито от подс. С. нито от подс. Т.. Подписът за кредитополучател в договор за кредит за текущо потребление от 21.04.2006 год. е положен от подс.К.. Подписът положен в графа „подписи на лицата, които се разпореждат със сметката” върху нареждане разписка № 30154318/25.04.2006 год. е изпълнен от подс. С.. Ръкописния текст „С.Л.”***, „Вл.Варненчик” е изпълнен от подс. С.. Останали ръкописен текст, както и подписа в графата „издател” не е изпълнен от нито едни от подсъдимите. Подписите за клиент положени в представените за изследване 32 от общо 36 операционни бележки са положени от подс.Т. и св. Елеонора Тодорова.

Тази фактическа обстановка е била установена правилно от първоинстанционния съд и е направен крайния извод за авторството на деянията, за които подсъдимата е призната за виновна.

В постъпилия по делото протест се излагат доводи, че по отношение на подс.Т. първоинстанционния съд е направил неправилен краен извод при така установената фактическа обстановка и неправилно същият е бил оправдан.

Подс.Т. е предаден на съд за това, че е извършил документна измама в големи размери в съучастие като съизвършител с А.К., като е съставил неистински документи: молба за кредит до Директора на Банка „ДСК” ЕАД – гр.Варна от 21.04.2006год. от името на Л.С., договор за кредит за текущо потребление от 21.04.2006год. между Л.С. *** и Запис на заповед от 21.04.2006год. с длъжник Л.С. за сумата от 22 680.54лв., в полза на банка „ДСК” ЕАД – гр.Варна и по този начин съзнателно е дал възможност Л.С. да получи без правно основание чуждо движимо имущество – сумата от 21 900лв., собственост на банка „ДСК” ЕАД гр.Варна.

За да е съставомерно обвинението за документна измама, документа, неистински, с невярно съдържание или преправен, следва да е с такъв характер, че да създава привидно основание за получаване на чуждото имущество, т.е. чрез документа следва да се въведе в заблуждение или да се поддържа такова у пострадалия относно основанието за плащане и поради това заблуждение последния да разпореди такова – документа трябва да е основанието за плащане.

От събраните по делото доказателства се установява, че неистинските документите, които Т. лично съставил са молбата за кредит и записа на заповед. Неистинността на тези документи се доказва от тройната СГЕ, от заключението на която се установява, че документите не изхождат от посочения като техен автор.

По безспорен начин от същата експертиза се установява, че подс. Т. е участвал в съставянето на молбата за отпускане на кредит – същият е изписал ръкописния текст в молбата за кредит и не е участвал в съставянето на записа на заповед - нито текста, нито подписа за издател в записа на заповед са изпълнени от него. В същото време обаче молбата за банков кредит сама по себе си представлява искане на даден субект за отпускане на кредит. Тя може да бъде уважена или не, а и от самото й съдържание няма как да бъде изведен извод, че въз основа на нея се дължи плащане. От своя страна пък записа на заповед представлява обещание на издателя (в случая подс. С.), че ще плати определена сума на друго лице – в случая банка „ДСК”. Очевидно е, че този документ не създава привидно основание за плащане от страна на банката. Единствения документ, който в настоящия случай представлява привидно основание за плащане от страна на банката на подс. С. на инкриминираната сума, е договора за банков кредит. Посочения документ също е неистински в частта на изявленията на подс.С. като страна по договора, като този факт по категоричен начин се установява както от обясненията на самата С. така и от заключението на тройната СГЕ. Не подсъдимият обаче е автор на този неистински документ. Не той е поставил подпис вместо С. като кредитоискател, а това е било направено от подс. К.. И след като подсъдимият не е съставил въпросния неистински документ, единствения представляващ привидно основание за плащане от страна на банката на подс. С. на инкриминираната сума, то той няма как и да осъществи от обективна страна състава на престъпление по чл.212, ал.2 от НК.

Като съобрази изложеното до момента настоящата инстанция прецени, че правилно пъровинстанционния съд е приел, че повдигнатото обвинение на Т. е несъставомерно във вида, в който е предявено, поради което и го е оправдал по същото.

От действията на Т. може да се направи извод за помагачество от негова страна при осъществяване на престъплението, тъй като той е осъществил множество действия, с които е спомогнал за отпускането на кредита – договорил е отпускането му със служител на банката, снабдил е С. с необходимите документи, намерил е поръчителите за кредита и необходимите документи за тяхното поръчителство и е използвал обстоятелството, че С. е била мотивирана от работодателката си по един или друг начин да изтегли кредит, който според договорките Иванова трябвало да използва и да изплаща в последствие. Тези действие изпълват състава на помагачеството, но доколкото такова престъпление не е било възведено по отношение на Т. то и за съда е невъзможно да го осъди за стореното от него.

Като съобрази всичко изложено до момента настоящият състав на съда намира присъдата на ВРС в тази част за правилно и законосъобразна, поради което и същата следва да бъде потвърдена.

С обв. акт подс. С. е предадена на съд за извършена от нея документна измама в големи размери, която е извършила чрез използване на неистински документи, съставени в съучастие като съизвършители от А. Гоцова К. и Д.Н.Т.: молба за кредит до директора на банка „ДСК”ЕАД – гр.Варна от 21.04.2006 год. от името на Л.С., договор за кредит за текущо потребление от 21.04.2006 год. между Л.С. *** и запис на заповед от 21.04.2006год. с длъжник Л.С. за сумата от 22 680.54лв. в полза на банка „ДСК” ЕАД – гр.Варна, от която е получила без правно основание чуждо движимо имущество – сумата от 21 900лв. собственост на банка „ДСК” ЕАД – гр.Варна

Основното в доказването на това престъпление е използването на документ -неистински, преправен или с невярно съдържание, и получаване на чуждо имущество без правно основание. Документът се използва като средство за въвеждане в заблуждение на лицето, което упражнява фактическа власт върху имуществото, за да извърши фактическо или юридическо разпореждане с това имущество. Точно под влияние на това заблуждение оправомощеното лице извършва предаването на инкриминираната вещ, в случая парична сума, поради което и документа следва да създава привидно основание за плащане, основание, че този който получава имуществото има право на това.

Престъплението може да бъде извършено само при пряк умисъл. Деецът следва да съзнава, че ползва неистински, преправен или документ с невярно съдържание и че отсъства основание за разпореждане с имуществото. Следва да предвижда заблуждението на измаменото лице, както и акта на имуществено разпореждане като следствие от използването на документа и това, че ще получи чуждо движимо имущество и да цели това. Наред с прекия умисъл състава на престъплението предвижда и намерение за своене.

В конкретния случай по категоричен начин от събраните по делото доказателства бе установено, че С. е получила от Банка „ДСК” ЕАД инкриминираната сума без да има правно основание за това. Сключен валиден договор за кредит между нея и банката не е налице и този факт не е спорен между страните по делото. В същото време обаче по категоричен начин бе установено и това, че за да получи посочената сума подсъдимата не е използвала, не е представяла пред когото и да било документ създаващ привидно основание за плащане. Характера на такъв документ измежду посочените в обвинителния акт има само договора за банков кредит. По отношение неистинността на документите подробни мотиви са изложени до момента, поради което няма да бъда излагани отново тези доводи. Доказателства в подкрепа на това обаче, че подсъдимата е представила посочения договор пред някого и го е въвела в заблуждение, в резултат на което е настъпило плащането по делото липсват. Напротив по категоричен начин бе установено, че плащането на сумата е станало само след представяне на лична карта от страна на подсъдимата, а причината да се извърши то е било предварително отразена информация в системата за наличие на договор за кредит и усвояване на кредита подадена от страна на подс.К.. Единствения пряк контакт на С. със служител от банката е бил в момента на получаване на парите. Преди това разговори със служител на банката по повод на тази сума или въобще по повод на кандидатстване за кредит към този момент, в това число и с подс.К., тя не е имала. В банката е попълнила документи, които подс.Т. й е дал, след което му ги е предала и е напуснала без да провежда какъвто и да било разговор с К.. В подкрепа на горното е и това, че както молбата, така и записа на заповед, а след това и договора за банков кредит са неистински, тъй като не са подписани от нея и то при положение, че тя е отишла в банката именно с тази цел да тегли кредит и е нямало каквато и да било логична причина да не подпише документите сама, както е сторила с декларацията. Единствената причина да не подпише документите в същност е, че те изобщо не са и били предоставяни за подпис нито от подс.К., нито от подс.Т. като целта е ясна - да не узнае С. стойността на заема който ще и бъде отпуснат, която стойност значително надвишава сумата, за която тя е щяла да кандидатства – 10000 лв.

Престъплението е и субективно несъставомерно. От една страна защото доказателства, които да установят, че С. е съзнавала изобщо наличието на неистинските документи, посочени в обвинителния акт в това число и договора за кредит -единствения документ представляващ основание за плащане, още по-малко пък такива установяващи, че сумата се изплаща въз основа на тези неистински документи, по делото не са налице. От друга страна макар и да е получила сумата съзнавайки, че няма право на това, доколкото не е сключвала договор с банката, С. не е имала намерение за своене. Не е действала със съзнанието, че получава сумата за да я третира като своя без ангажимент за връщане. Напротив получила е сумата именно като заем, който ще бъде погасяван макар и от друго лице. Същата е била убедена, че заема макар и изтеглен от нея, ще се погасява от св. Ирена Иванова, по чиято молба се е съгласила и да изтегли сумата и токова погасяване в същност е било правено в продължение на три години макар и не от Иванова, от подс.Т.. В горната насока са приложените по делото извлечение от сметка, операционни бележки, заключение по тройна СГЕ, показанията на св. Е.Тодорова. Очевидно е, че мотива не е лично облагодетелстване, а при това положение намерение за своене няма, каквато е и трайната съдебна практика. Реално подс.С. се явява един посредствен извършител на това деяние. Тя реално е и жертва на твърденията и машинациите на подс.Т. и св.Иванова, които за съжаление с оглед неадекватното поведение на прокуратурата при воденето на разследването ще останат ненаказуеми.

По изложените до момента съображения настоящият състав на съда намира, че присъдата в частта й на оправдаването на подс.С. е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена, като в тази насока адмирации заслужава поведението на представителя на ОП, който в с.з. заявява, че в тази част не поддържа протестта.

По отношение на подс.К., на същата е повдигнато обвинение за извършена документна измама в големи размери, за която е съставила неистински документ – договор за кредит за текущо потребление от 21.04.2006год. между Л.С. *** и съзнателно дала възможност на Л.С. да получи без правно основание чуждо движимо имущество – сумата от 21 900лв., собственост на банка „ДСК” ЕАД – гр.Варна.

За съставомерността на това престъпление е необходимо да бъде установено, че деецът е съставил документ с невярно съдържание, неистински документ или преправен такъв, с който документ да даде възможност на друго лице да получи без правно основание чуждо имущество. В конкретния случай по безспорен и категоричен начин от заключението на назначената по делото тройна СГЕ е установено, че именно подсъдимата К. е съставила неистински частен документ. Същата се е подписала в договора за кредит със страни Банка ДСК и подс.С. като кредитоискател, вместо последната и то при условие, че С. се е намирала в банката пред очите на К.. Този договор представлява привидно основание за плащане от страна на банката на кредитоискателя по договора на сумата посочена в него като отпуснат кредит и е бил използван от К. като средство за въвеждане в заблуждение на ръководството на банката както при подписване на договора от страна на нейния представител, така и на служителите които пряко оперират с паричните средства единствено и само след проверка в компютърната програма за отбелязване на договор за кредит и разрешено изплащане на сумата по него. След съставяне на договора „подписан” от кредитоискателя, К. го представила за подпис от страна на мениджъра на банката, а след това отбелязала наличието му и в съответната информационна система. По този начин подсъдимата К. съзнателно е дала възможност на С. да получи инкриминираната сума без правно основание. Отивайки на касата, и представяйки само личната си карта на същата е била изплатена сумата от 21 900лв.

По отношение на квалификацията „големи размери”, същата се обуславя от стойността на полученото без правно основание имущество – 21 900лв., която надвишава значително общата стойност на 70 МРЗ за страната към инкриминираната дата, което е критерий за определяне на признака „големи размери”. Към инкриминираната дата МРЗ е била в размер на 160лв., а 70 МРЗ са се равнявали на 11 200лв.

Умисълът на К. за извършване на вмененото й престъпление се извежда по категоричен начин от нейните действия като цяло по работата и във връзка с отпускането на по въпросния кредит. Същата не е осъществила какъвто и да било контакт с потенциалния кредитоискател. Не е разговаряла изобщо с подс. С. във връзка със заема, не й е предоставила дори документите които следва да попълни и които са формуляри на банката, като същите незнайно защо е дала на подс.Т., не е изисквала от нея каквито и да било документи и това при строгите правила, по които се ръководят банковите служители – кредитни инспектори и факта, че е тя е служител с дългогодишен стаж в тази област. На следващо място същата ясно е съзнавала, че полагайки подпис в договора за кредит вместо лицето - кредитоискател създава неистински документ. Съзнавала е, че волята на кредитоискателя по договора, обективирана в същия, не е нейна и на практика правно основание за получаване на сумата по този договор няма. Освен това с оглед приетите правила в банка ДСК свързани с отпускането на кредити -изпращане на информация по електронен път до централата в София и одобряване от там също по електронен път на кандидата за кредит и сумата, която да му бъде отпусната, подписване на договор след това от страна на кредитоискателя и едва след това предоставяне на договора за подпис от ръководен кадър на банката на място – мениджър, К. е била съвсем наясно и е предвиждала, че представяйки договора „подписан” от кредитоискателя, и гарантирайки с личния си подпис, че кредитоискателя се е подписал пред нея, въвежда в заблуждение мениджъра на банката, както и акта на имуществено разпореждане след това. Всичко това по категоричен начин води съда на извода, че тази подсъдима е осъществила от обективна и субективна страна вмененото й престъпление, поради което и съставът на ВОС намира присъдата в тази част за правилна и законосъобразна, поради което и следва да бъде потвърдена.

Във въззивната жалба защитникът на подс.К. излага доводи за незаконосъобразност на присъдата, тъй като същата е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и при нарушение на материалния закон.

По отношение на допуснатите съществени процесуални нарушения, конкретни такива не са посочени, поради което и съдът намира, че не следва да коментира това твърдение на защитата, още повече, че подобно нарушение не е констатирано.

На следващо място във въззивната жалба се излагат твърдения, че доколкото в закона изрично не е предвидено подписването на договор като форма на валидност на отпуснатия кредит, то не може и да се говори за неистински документ, съставен от подс.К..

Съдът не споделя това възражение на защитата. Вярно е, че във ЗБ е посочено, че отношенията межди банките и кредитополучателите може да се урежда, чрез писмен договор, но в правилата за отпускане на кредити от банките изрично като основание за осъществяване на подобно сделка е въведено изискването за подписване именно на такъв писмен договор. За разлика от договорите за заем, уредени в ЗЗД, които могат да са и устни при определени условия, то банковите кредити могат да бъдат договорени единствено след подписване на писмен договор между страните. При тези обстоятелства не може да се приеме тезата на защитата, че договора за банков кредит дори и да не е подписан от подс.С. е валиден и съответно подс.К. не следва да носи отговорност за съставянето на неистински документ. При условие, че договора за банков кредит не изхожда от лицето, посочено за негов автор, т.е. подписа не е на подс.С., то това го прави неистински документ, а доколкото именно подс.К. е поставила подпис на мястото на кредитополучетел, то това именно ангажира нейната отговорност.

В жалбата защитника на подс. К. излага твърдения, че подписа на подсъдимата на мястото на кредитополучател е резултат на грешка, поради което и не следва да носи наказателна отговорност.

Настоящият състав на съда не споделя тези възражения, поради следните съображения:

Подобно твърдение намира приложение само в случаите при грешка, когато деецът не знае фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, а в случая за каквато и да било грешка не може да става въпрос. При положение че подс. К. е дългогодишен банков служител и е напълно наясно с цялата процедура при отпускането на кредити, обслужвала е хиляди клиенти, знаела, че кредитите се изплащат въз основа на сключен писмен договор подписан от кредитоискателя с редица клаузи, повечето вменяващи задължения за последния и охраняващи интересите на банката, няма как да се приеме, че тя не е съзнавала, че полагайки подпис в договора вместо кредитоискател и то подпис при съществуващия в договора допълнителен реквизит гарантиращ, че подписа е положен именно от кредитоискателя в присъствието на кредитния инспектор, дава възможност на искателя по договора да получи сумата по същия и че тази сума ще бъде получена. Тези действия съдът приема като целенасочени и целящи именно осъществяването на възведеното обвинение.

Всички тези обстоятелства мотивираха настоящата инстанция да приеме, че е било извършено от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.212 НК и негов автор е именно подс.К..

Като съобрази всичко изложено до момента настоящият състав на ВОС намира, че възведеното обвинение по отношение на подсъдимата К. е доказано по категоричен начин, доказателствата са обсъдени в мотивите към атакуваната присъда, поради което същата следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

По отношение на наложеното наказание на подс.К. първоинстанционния съд е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, допълнителни доказателства, които да водят до промяна на изложените обстоятелства относно вида и размера на наказанието не са представени пред настоящата инстанция, поради което и в тази част първоинстнационната присъда следва да бъде потвърдена.

При извършената служебна проверка въззивният съд не констатира нарушения, допуснати от първоинстанционният съд, които да водят до отмяна на присъдата..

По изложените съображения съставът на Окръжния съд като въззивна инстанция

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъдата на Варненския районен съд, VІ състав, постановена на 25.06.2012 год. по НОХД № 2330/2011 год.

Решението е окончателно и неподлежи на касационна проверка.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: