Решение по Гражданско дело 1926/2012г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ ................/03.01.2013г., гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ОСМИ състав в открито съдебно заседание, проведено на шести декември през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА-МЛ.С.

при секретаря М. И., като разгледа докладваното от съдия Наталия НЕДЕЛЧЕВА, в. гр. дело №1926/2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по редa на чл. 293, ал.3 ГПК.

С влязло в сила решение №451/11 от 26.06.2012г., постановено по гр. дело №1023 по описа на ВКС за 2009г., ВКС е върнал делото за ново разглеждане от друг състав, с указание при новото разглеждане на делото съдът да изясни кои помещения кога са построени, кои от тях са били предмет на договора за покупко- продажба през 1984 г.; били ли са обособени в самостоятелен обект на правото на собственост, дали Г.Н. е притежавал правото на собственост върху тях в пълен обем или е бил собственик само на ½ ид. част. По въпроса, с оглед разясняването на който е допуснато касационно обжалване, ВОС следва да съобрази, че при действието на СК от 1968 г. когато единият съпруг се разпореди възмездно в полза на другия съпруг по време на брака със свое лично имущество, вещта става обща собственост на двамата съпрузи, освен ако не се касае за трансформация на лично имущество на съпруга - приобретател. Бракът между Г.Н. и Р. Н. е прекратен със смъртта на съпруга през 1987 г., т.е. при действието на СК от 1985 г. При това положение следва да се приеме, че на собствено основание и по наследяване от Г.Н., съпругата се легитимира като собственик на 4/6 ид. части от прехвърления имот, а всяко от децата на Г.Н. ще придобие по наследяване по 1/6 ид. част.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на И.Г.Т., Д.И.П. И Е.И.Г. против Решение № 2418 от 18.07.2008 година по гр.дело № 7844/2007 на ВРС, с което са били отхвърлени исковете на ищците срещу Г.В.Г., С.Й.Г., М.А.Н., С.Т.Н. И Г.Т.Н., за предаване на владението върху недвижим имот, находящ се в град Варна, ул.”Борис Игнатов” № 15 и № 15 а, представляващо имот с УПИ № VІІІ-2, в кв.5 А , по плана на 26 подрайон. Според изложеното в жалбата, същото е постановено в нарушение на материалния закон. Жалбоподателите считат, че съдът неправилно е възприел фактическата обстановка, поради което е неправилен и правния му извод. Молят решението да бъде отменено, а негово място да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени. В с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.

Ответниците по жалбата- Г.Г. и С.Г. оспорват въззивната жалба, като молят същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено като правилно и законосъобразно.

Въззиваемите С.А.Н. и Г.Т.Н. чрез своя пълномощни молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Излагат становище, че при действието на СК от 1968г. не се въвежда СИО по отношение на имуществата, придобити от единия съпруг от другия съпруг, когато те са били лична собственост на последния – в какъвто смисъл е особеното мнение към решението на ВКС.

За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното:

Жалбата е допустима и подадена в срок.

Производството пред ВРС е образувано по иск на И.Г.Т., Д.И.П. и Е.И.Г., които твърдят, че по наследство са придобили от Г. И. Н. собствеността върху изградените в УПИ № VIII-2 в кв. 5а по плана на 26 микрорайон на гр. Варна постройки с жилищно и обслужващо предназначение, който от своя страна е придобил собствеността по силата на реализирано право на строеж, което му е признато с Удостоверение, издадено по реда на чл. 4 от Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места. Излага се, че ответниците Г.В.Г. и С.Й.Г. владеят без правно основание следните помещения по скицата на лист 20 от делото: стая 1, стая 5, входно антре 6, кухня 7, склад 8, клозет 9, тоалет 14, входно антре 15, стая 16, тоалет-баня 17, входно антре 18, стая 19, кухня 20, килер 21, гараж 22 и антре 23, а ответниците М.А.Н., С.Т.Н. и Г.Т.Н. владеят без правно основание следните помещения по скицата на лист 20 от делото: стая 2, стая 3, входно антре За, салон 4, работилница 10, кухня 11, тоалет 12, навес 13 и навес 23. Предвид изложеното, молят да бъдат осъдени ответниците Г.В.Г. и С.Й.Г. да предадат владението върху следните помещения по скицата на лист 20 от делото: стая 1, стая 5, входно антре 6, кухня 7, склад 8, клозет 9, тоалет 14, входно антре 15, стая 16, тоалет-баня 17, входно антре 18, стая 19, кухня 20, килер 21, гараж 22 и антре 23, изградени в УПИ № VIII-2 в кв. 5а по плана на 26 микрорайон на гр. Варна, а ответниците М.А.Н., С.Т.Н. и Г.Т.Н. -да предадат владението върху следните помещения по скицата на лист 20 от делото: стая 2, стая 3, входно антре За, салон 4, работилница 10, кухня 11, тоалет 12, навес 13 и навес 23, изградени в УПИ № VIII-2 в кв. 5а по плана на 26 микрорайон на гр. Варна, на осн. чл. 108 ЗС, както и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответниците Г.В.Г. и С.Й.Г., оспорват иска, като твърдят, че същият е неоснователен, защото наследодателят на ищците не е бил собственик на претендираните обекти, тъй като с договор за продажба, сключен на 29.12.1984 г. той продал същите на съпругата си Р. П. Н. недвижимите имоти. На свой ред твърдят, че са придобили собствеността върху имотите от Р. П. Н. чрез договор за покупко-продажба, склщчен на 21.10.1991г., обективиран в нот. акт 10, том 22, дело 6947/91г.

Ответницата С.Т.Н. оспорва правото на собственост на ищците. Твърди, че тя /С.Н./, заедно с М.А.Н. и Г.Т.Н., в качеството им на наследници на Т. Г. Н. са собственици на следните обекти по скицата на лист 20 от делото: всички помещения, които се включват в административния адрес гр. Варна, ул. „Борис Игнатов" № 15 и от 15а помещения с №№ 5, 6, 7, 8 и 9. Излага се, че наследодателят Т. Г. Н. е син на А. Г.И., която придобива имота с административен адрес гр. Варна, ул. „Борис Игнатов" № 15 по силата на покупко-продажба с частен договор от 10.10.1948 г. в режим на СИО с Г. И. Н.. След смъртта й нейни наследници по закон са Г. И. Н. и Т. Г. Н.. В периода от 1948 г. до 1960 г. А. Г.И. и Г. И. Н. са изградили помещенията находящи се в административен адрес гр. Варна, ул. „Борис Игнатов" № 15а, като през 1948 г. - 1949 г. Т. Г. Н. е осиновен от Г. И. Н., поради което ответниците М.А.Н., С.Т.Н. и Г.Т.Н. се явяват наследници на последния. През 1984 г. Г. И. Н. продава на втората си съпруга Р. П. Н. собствената си ½ ид.ч. от имотите. Всички последващи сделки с тях не са произвели действие, тъй като имоите са били отчуждени до 1997 г.

Ответниците М.А.Н. и Г.Т.Н., не са изразили становище по предявения иск в първоинстанционното производство.

Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По отношение на страните по делото, съдът установи следното:

От удостоверение за наследници на Г. И. Н.,***, поч. на 25.03.1987 г. /лист II се установява, че негови наследници по закон са Радка П. Н. - съпруга, И. Г. И. - син /починал/ и И.Г.Т. - дъщеря. От удостоверение за наследници на И. Г. И., б.ж. на гр. Варна, поч. на 26.02.1997 г. /лист 6/ се установява, че негови наследници по закон са Е.И.Г. - дъщеря и Д.И.П. - дъщеря.

Представено е свидетелство за венчане на Г. И. Н. и А. Г.Г. № 11/09.05.1943 г. /лист 68/. А. Г. е починала на 23.05.1960 г.

От удостоверение за сключен граждански брак /лист 137/ се установява, че Р. П. Н. и Г. И. Н. са сключили граждански брак на 16.09.1977 г.

От удостоверение за наследници на Р. П. Н.,***, поч. на 19.01.1995 г. /лист 135/ се установява, че нейни наследници по закон са Х.И.Л. - син, поч. на 22.03.1994 г. и неговите низходящи И.Х.Л. - внук, З.Х.И. - внук и П.Х.И. - внук.

От удостоверение за наследници на А. С. Н.,***, поч. на 23.05.1960 г. /лист 79/ се установява, че нейни наследници по закон са Г. И. Н. - съпруг и Т. Г. Н. - син. От удостоверение за наследници на Т. Г. Н.,***, поч. на 07.09.1994 г. /лист 78/ се установява, че негови наследници по закон са М.А.Н. -съпруга, С.Т.Н. - дъщеря и Г.Т.Н. - син.

От личен регистрационен картон на Г. И. Н. /лист 197/ се установява, че като негови низходящи са записани лицата И., И. и Т., като последния е зачеркнат с отбелязване в графа „изменения по точките и особени бележки", че на основание писмо № 7/23.03.2008 г. от с. Храброво, обл. Добрич е заличено лицето Т. Г. Н. като син на Г. И. Н., тъй като се явява доведен син от съпругата му А. Г.И.. От личен регистрационен картон на Х.И.Л. /лист 198/ се установява, че като негови родители са записани лицата И.Х.Л. и П. И. Л..

Следователно, ищците се легитимират като наследници по закон на Г. И. Н.: И.Г.Т. -дъщеря, и Д.И.П. и Е.И.Г. -внучки.

Лицето Т. Г. Н. не се явява наследник на Г. И. Н., а само на първата му съпруга А. С. Н. /поч. на 23.05.1960 г./, тъй като е неин доведен син. Липсват данни той да е бил осиновен от Г. И. Н.

Ответниците М.А.Н., С.Т.Н. И Г.Т.Н. са наследници по закон на Т. Г. Н.,***, поч. на 07.09.1994 г.

По отношение на имотите, съдът установи следното:

По делото е представена декларация от Г. И. Н., за оценка на недвижим имот, облагаем с данък върху сградите и застраховка за 1964г. стр. 68 от гр. дело №2190/08г. по описа на ВОС/ заведена в списъка вх. №8/5 от 10.05.1963г., в която същият е декларирал на адрес: ул. “Борис Игнатов” №15 къща паянтова със застроена площ 35 кв.м., с година на застрояване-1944, 1951 и 1959г.

С такава декларация за 1965г. /стр.69/, на 28.05.1965г., Т. Г. Н. е декларирал на същия адрес къща от 2 стаи и 1 антре с площ 40 кв.м., построена 1944 /или 1949/. Върху декларацията /вероятно от длъжностно лице/ на 12.06.1965г. е написана резолюция, че сградата е построена на държавно място. Същата е декларирана от Г. Ил. Н. с декларация вх. №8/5 от 10.05.1963г. Съгласно решение на Варненски съд, 2-ри район от 2.12.1964г. признава собственост и декларатора ...за ид. част затова към декларацията на Г. Ил. Н. вписва името и на декларатора / Т. Г. Н./.

С декларация от 1965г. /стр.71/, Г. И. Н. декларира 1 стая, нов строеж с площ 22 кв.м. в същото дворно място. Според резолюцията, с решение на Варненски народен съд, 2-ри район по гр. дело №706/64г., сградата е предоставена на Т. Г. Н..

Видно от удостоверение изх. № 11052/28.12.1966 г., на основание чл. 4 от Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места, Г. И. Н. е признат за собственик на ½ ид.ч. от постройките и подобренията, направени в държавно дворно място, съставляващо парцел 35 в кв. 871 по плана на гр. Варна, целият с площ от 275 кв.м., находящо се в гр. Варна, ул. „Борис Игнатов" № 15а.

С Удостоверение изх. № 11052/01.01.1967 г., на основание чл. 4 от Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места, Т. Г. Н. също е признат за собственик на ½ ид.ч. от постройките и подобренията, направени в държавно дворно място, съставляващо парцел 35 в кв. 871 по плана на гр. Варна, целият с площ от 275 кв.м., находящо се в гр. Варна, ул. „Борис Игнатов" № 15а.

Чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 126, том XV, дело № 6234/1984 г., на 29.12.1984г., Г. И. Н. продава на съпругата си Р. П. Н. следния недвижим имот, който не представлява СИО: стая, кухня, клозет на двора и навес за натурии, построени върху държавно дворно място, представляващо имот пл. № 2 в кв. 2 по плана на 26 подрайон на гр. Варна, находящо се на ул. „Борис Игнатов" № 15.

Със Заповед № 3853/01.12.1989 г. на Председателя на ИК на ОНС /лист 177/, издадена на основание чл. 98 от ЗТСУ /отм./ е отчужден в полза на Държавата недвижим имот, находящ се в кв. 3, ул. „Борис Игнатов" № 15, 15а, 156 в 26 подрайон на гр. Варна, съставляващ имот пл. № 2, собственост на Т. Г. Н. и Р. П. Н..*** /лист 180/ е отменена Заповед № 3853/01.12.1989 г.

От съдържанието на заповедта /въпреки, че същата в последствие е отменена със Заповед № 1703/16.10.1997 г./, е видно, че първи реален дял, собственост на Т. Г. Н. се състои от масивна жилищна сграда строена през 1944г. с площ 28.67 кв., кухня с ж.б. плоча с площ 6.30 кв, строена през 1958г., входно антре, лятна кухня и работилница строени без позволителен билет за строеж след 1958г., Втори реален дял собственост на Р. П. Н., състоящ се от масивна жилищна сграда и кухня строени през 1944г., с площ 24.93 кв.м, входно антре строено през 1958г. с площ 3.98 кв.м, масивна жилищна 2 стаи с дървен гредоред, строени без позволителен билет след 1969г., още 2 бр. жилищни сгради и ж.б. плоча стопанска постройка, паянтова- строена без позволителен билет.

От договора за покупко-продажба, обективиран в нот.акт №10, том 22, н.д. №6947/91г. на ВН, се установява, че Р. П. Н. продава на Г.В.Г. ½ част от следния недвижим имоти: стая, кухня, дворен тоалет и навес, строени през 1945г. и три стаи, входно антре-строени през 1969г., всички върху държавно дворно място пл.№2 в кв.2 по плана на гр.Варна в 26-ти подрайон, на улица “Б.Игнатов”№ 15, ведно с правото на строеж върху мястото. Горепосочените сделки по НА № 10/91г. и заявление от 11.12.1992г. са извършени по време на брака на Г.Г. и С.Г., видно от удостоверение за граждански брак № 84/25.10.1964г.

Видно от заявление №9652, вписано под № 221, т.4 от 11.12.1992г. Р. П. Н. е отстъпила на Г. Г. правото на строеж върху дворно място с площ от 135 кв.м., представляващо имот пл. .№2 в кв.2 по плана на гр.Варна, находящо се на ул. “Б.Игнатов”№ 15 за изграждане от първия въззивник на кухня, сервизни помещения и гараж с обща площ от 40 кв.м.

Съобразно нот.акт №47, т.5, н.д.№3606/96г. на ВН, двамата въззивници са признати за собственици на следния недвижим имот: пристройка с гараж, находяща се в гр.Варна, ул. “Б.Игнатов”№ 15, построена в държавно дворно място, представляваща имот, в парцел 2 в кв.2, по плана на 26 подрайон на града, като пристройката е със застроена площ от 22,40 кв.м., състояща се от вход, килер, кухня, баня и тоалет, втори вход и гараж, който е със застроена площ 17.60 кв.м., ведно с правото на строеж върху мястото.

От акт № 5 /21.08.1991г. за установяване на нарушение от Р. Н., се установява, че последната е извършила незаконно изграждане на жилищна постройка с площ от 40 кв.м. през 1969г. върху дворно място, находящо се в гр.Варна, улица “Борис Игнатов”№15, наказателно постановление №1/10.11.1991г. за налагане на административно наказание на Р. Н. за извършен незаконен строеж през 1969г. на три стаи и входно антре с размери 40 кв.м, акт за узаконяване № 1/12.09.1991г. на построените през 1991г. от Р. Н. три стаи и входно антре с размери 40 кв.м., съгласно архитектурен проект, се установява, че през 1969г. върху процесното дворно място без надлежно строително разрешение са изградени три стаи и входно антре с площ от 40 кв.м., които в последствие са узаконени.

Видно е от същото заключение и писмените доказателства -разрешение за строеж №1/22.04.1993г., виза за проектиране и архитектурен проект за пристройки и гараж, че на Г.Г. е разрешено да построи в имот с пл.№ 2 в кв.2 по плана на 26-ти подрайон на гр. Варна и се дава виза за проектиране на пристройка от 40 кв.м. и гараж с размери 2.40 на 6 метра, включен в разрешената застроена площ от 40 кв.м, на база на която скица се изготвят и архитектурни проекти на пристройка със застроена площ от 22.40 кв.м и гараж със застроена площ от 17.60 кв.м., одобрени от архитекта на кметството на 22.04.1993г. Понастоящем замерена на място, постройката е с площ 20.34 кв.м и включва : входно антре, тоалет, кухня и килер, а гаражът е с площ от 14.50 кв.м.

С влязло в сила на 16.12.2004г. на ВОС, постановено по в. гр. дело №722/2002г. съдът е обезсилил решение от 10.03.1999г., постановено по гр.д. № 62 по описа на Варненски районен съд за 1999г.-X състав, в частта в която е прието за установено по отношение на Г.В.Г., ЕГН ********** и С.Й.Г., ЕГН ********** ***, че същите не са собственици на постройка с площ от 22.40 кв.м, състояща се от вход, килер, кухня, баня и тоалет, както и гараж с площ от 17.60 кв.м, находящи се гр.Варна, ул.”Борис Игнатов”№15, представляващо имот с пл.№ 2 в кв.2 по плана на 26-ти подрайон на гр.Варна, по искане на М.А.Н., ЕГН **********, С.Т.Н., ЕГН ********** и Г.Т.Н., ЕГН **********,***, поради липса правен интерес, на осн. чл.97, ал.1 ГПК и в частта, с която е ОТМЕНЕН НА №47, т.5, н.д.№3606/96г. на ВН, на осн. чл.431, ал.2 ГПК и е прекратил като недопустимо производството в тази част, като е оставил в сила първоинстанционното съдебно решение в останалата част, с която е уважен искът да бъде прието за установено в отношенията между страните, че Г.В.Г. и С.Й.Г., не са собственици на следните недвижими имоти, находящи се в дворно място в гр.Варна, ул.”Борис Игнатов” №15, представляващо имот с пл.№ 2 в кв.2 по плана на 26 подрайон на гр.Варна, а именно жилищни сгради от три стаи, входно антре, строени през 1969г. по иска, предявен от М.А.Н., С.Т.Н. и Г.Т.Н., на основание чл.97, ал.1 ГПК.

От така описаните писмени доказателства следва извода, че на Г.Н. и на Т. Н. като лица получили без основание държавно дворно място в строителните граници на гр.Варна е признато само право на строеж върху процесното място, поради което и те се легитимират като собственици на ½ идеални части върху построените дотогава постройки, ведно с съответното право на строеж върху тях.

От съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства СТЕ на в.л. Б., удостоверения за признато право на строеж /стр. 70 и стр. 71 от първ. Дело/ оценителен протокол от 25.08.1989г., и заповед за отчуждаване 3853/01.12.1989г./отменена/, съдът приема за установено, че цялото дворно място /държавна собственост/ е било обособено с два административни адреса: ул. “Борис Игнатов” №15 и ул. “Борис Игнатов” №15 А, и се е ползвало от лицата както следва: частта от дворното място, находящо се на №15 се е ползвало от Т. Н., а №15 А – от Г.Н.- така, както е по скицата на в.л. Б. на стр, 121 от първ. Дело.

Следователно чрез сделката, обективирана в нот. акт № 126/84г. от 29.12.1984г., праводателят Г.Н. е прехвърлил на Р. Н. описаните в акта постройки- стая, кухня, клозет на двора, навес за натурии. Тъй като същите са били изградени в неговата част, съдът счита, че той е прехвърлил цялата собственост, а не само ид. част от нея. Този извод на съда кореспондира на отразеното в оценителния протокол /стр.163-167/, където са описани 2 реални дяла: първият –собственост на Т. Г. Н. /стр.163/, а вторият - на Р. П. Н..

По такъв начин през 1984г. Р. П. Н. придобива собствеността върху цялата стая, кухня, клозет на двора, навес за натурии, находящи се на адрес: ул. “Борис Игнатов” №15А в режим на СИО, като с оглед указанията дадени в решението на ВКС следва да се приеме, че след смъртта на нейния съпруг през 1987г, тя се легитимира като собственик на 4/6 ид. части от тези сгради, а всяко от децата на Г. -И. И. -починал и И.Т.–по 1/6 ид. част.

С оглед изложеното, съдът намира, че ищците се легитимират по силата на покупко-продажба и наследяване като собственици общо на 2/6 ид. части: И.Т. -1/6, и Д.П. и Е.Г. –общо на 1/6 част от стая, кухня, клозет на двора, навес за натурии находящи се на адрес: ул. “Борис Игнатов” №15А.

Видно от цитирания по-горе оценителен протокол, към момента на отчуждаването, в тази част от имота е имало построени и други сгради, но доколкото същите са били построени без разрешителен билет, върху държавна земя, то Р. П., нито нейния праводател биха могли да придобият собствеността върху тях.

Съобразно мотивите на влязлото в сила решение, постановено по в. гр. дело №722/2002г., потвърдено с решение №1731/16.12.2004г., на ВКС, постановено по гр. дело №1236/2003г., след като имотите са били отчуждени по силата на отчуждителна заповед №3853 /01.12.1989г., с оглед нейния транслативен ефект по отношение на собствеността, бившият собственик е бил лишен от правомощието да се разпорежда с вещите предмет на отчуждаването. Извършените от Р. Н. разпоредителни действия, обективирани в нот.акт №10/91г. не пораждат вещно-правно действие, тъй като към момента на извършването им тя не е била собственик на процесните имоти и сделката е извършена в противоречие с основен правен принцип, че никой не може да прехвърля права, които не притежава. В случая са ирелевантни както издадените след отчуждаването актове за узаконяване на изградените през 1969г. три стаи и входно антре, които не влияят на правото на собственост, а имат единствено отношение към търпимостта на извършените строежи от гледна точка на строителните правила и норми, така и последващата отмяна на заповедта за отчуждаване № 1703/16.10.1997г. на Кмета на Община Варна. Към 1991г. отмяната на отчуждаването става не с решение на комисията, а със заповед на кмета на общината съгласно чл.265, ал.6 ППЗТСУ/отм/ вр с чл. 95 ЗТСУ/отм/. Към 1991г. такава заповед не съществува, тъй като решението от 07.05.1991г. по протокол №12 не е издаден от компетентен към него момент орган. Следователно отчуждаването е отменено със заповедта от 1997г., а не към 1991г.

Следователно към 21.10.1991г., Р. Н. не е била собственик на имотите и не е могла да извърши разпоредителни сделки с тях в полза на ответниците Г.В. Г. и съпругата му –нито на ½ ид. част от стая, кухня, дворен тоалет и навес /строени през 1945г./, нито на трите стаи и входно антре /строени през 1969г./ .

С оглед изложеното, съдът намира, че искът по чл. 108 ЗС е основателен следва да се уважи спрямо ответниците Г.В.Г. и С.Й.Г., но само по отношение на 2/6 ид, части от следните имоти: стая, кухня, дворен тоалет и навес.

Видно от заключението на в.л. П., /стр. 57 от в. гр. дело 2190/08г., към настоящия момент тези стари постройки, изградени през 1945г. не съществуват във вида, в който са описани по удостоверението от 28.12.1966г.

Съпоставяйки наличните писмени доказателства със заключението на в.л. Б. и скицата към него /стр. 121 от гр. дело №7844/2004г./, настоящият състав счита, че на тези постройки, описани в НА от 1984г. съответства жилищна сграда състояща се от антре, стая, кухненски бокс и баня-тоалет със застроена площ 29.11 кв., а това са помещения обозначени на скицата с номера 1,2,3 и 4.

С оглед изложеното, ответниците Г.В.Г. и С.Й.Г. следва да бъдат осъдени да предадат на ищците владението на №2/6 ид. части от жилищна сграда, находяща се на адрес: ул. “Борис Игнатов” 15 А, състояща се от помещения 1, 2,3 и 4 с общ застроена площ 29.11 кв.м., така както са показани на скицата към заключението на в.л. Б., находяща се на стр. 121 от гр. дело №7844/2004г., която преподписана от настоящия състав представлява неразделна част от решението.

По отношение на останалите ид. части от същата сграда, както и за другите постройки в същата част от дворното място, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като ищците не установяват по пътя на пълното и главно доказване правото си на собственост по отношение на тях. Както беше отбелязано по-горе, останалите постройки са построени по-късно, върху държавна дворно място, в последствие през 1991г., те са узаконени, но в този период е била действаща заповедта за отчуждаване, която е отменена едва през 1997г.

Искът срещу ответниците М. А.Н., С.Т.Н. и Г.Т.Н. следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като от една страна ищците не се легитимират като собственици на постройки, изградени в частта от имота, находящ се на адрес: ул.”Борис Игнатов” №15, а от друга страна ответниците установяват правото си на собственост въз основа на учредено в полза на техния праводател Т. Н. право на ползване и строеж върху държавно дворно място и наследяване.

Предвид частично несъвпадащите изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът с правно основание чл. 108 ЗС е отхвърлен по отношение на ответниците Г.В.Г. и С.Й.Г. за 2/6 ид. части, и съответно потвърдено в останалата част. Доколкото е налице разминаване в номерата на помещенията, посочени от ищците в скицата на стр. 20 от първ. Дело и тези, посочени от в.л. на скицата на стр. 121 от делото, съдът намира, че за яснота следва да бъде постановен изцяло нов диспозитив в тази част. В останалата част решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобарзно.

Предвид изхода на спора, въззивниците имат право да им бъдат присъдени част от направените по делото разходи, но предвид липсата на такова искане както и на доказателства за техния размер, съдът не им присъжда такива. По изложените съображения, съдът не присъжда разноски и в полза на въззиваемите М.А.Н., С.Т.Н. и Г.Т.Н. въпреки неоснователността на претенцията спрямо тях.

На въззиваемите Г.В.Г. и С.Й.Г. предвид частичната неоснователност на въззивната жалба следва да бъдат присъдени на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК част от направените разноски в размер на 270 лв. от общо претендирания размер от 400.00лв.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №2418/18.07.2008г., постановено по гр. дело №7844/2007г., по описа на ВРС, 12-ти състав, в частта с която е отхвърлен предявеният от И.Г.Т., ЕГН **********,***, Д.И.П., ЕГН **********,***, кв. „Аспарухово", бл. 10, вх. А, ет. 2, ап. 5 и Е.И.Г., ЕГН **********,***, кв. „Аспарухово", бл. 10, вх. Б, ет. 1, ап. 10 срещу Г.В.Г., ЕГН ********** и С.Й.Г., ЕГН **********, двамата с адрес:*** за предаване владението върху следните помещения по скицата на лист 20 от делото: стая 1, стая 5, входно антре 6, кухня 7, склад 8, клозет 9, тоалет 14, входно антре 15, стая 16, тоалет-баня 17, входно антре 18, стая 19, кухня 20, килер 21, гараж 22 и антре 23, изградени в ПИ № 2 в кв. 2 по плана на 26 подрайон на гр. Варна, при граници: ул. „Борис Игнатов", ПИ 3 и ПИ № 1, идентичен с УПИ № VIII-2 в кв. 5а по плана на 26 микрорайон на гр. Варна по неприложената регулация на гр. Варна, 26 микрорайон, твърдяни като придобити от ищците по наследствено правоприемство от Г. И. Н.,***, поч. на 25.03.1987 г., а от него по силата на реализирано право на строеж, което му е признато с Удостоверение изх. № 11052/28.12.1966 г., издадено по реда на чл. 4 от Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места, на основание чл. 108 от ЗС като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Г.В.Г., ЕГН ********** и С.Й.Г., ЕГН **********, двамата с адрес:*** да ПРЕДАДАТ на И.Г.Т., ЕГН **********,***, Д.И.П., ЕГН **********,***, кв. „Аспарухово", бл. 10, вх. А, ет. 2, ап. 5 и Е.И.Г., ЕГН **********,***, кв. „Аспарухово", бл. 10, вх. Б, ет. 1, ап. 10 владението върху 2/6 /две, шести/ ид. части от следния недвижим имот, изграден в ПИ № 2 в кв. 2 по плана на 26 подрайон на гр. Варна, при граници: ул. „Борис Игнатов", ПИ 3 и ПИ № 1, идентичен с УПИ № VIII-2 в кв. 5а по плана на 26 микрорайон на гр. Варна по неприложената регулация на гр. Варна, 26 микрорайон, на адрес: гр. Варна, ул. “Борис Игнатов” №15 “А”: жилищна сгР., състояща се от стая, антре, кухненски бокс и баня-тоалетна, с обща застроена площ обозначени като помещения №1, 2, 3 и 4 на скицата на вещото лице Б., находяща се на стр. 121 от гр. дело №7844/2007г., по описа на ВРС, 12-ти, която приподписана от членовете на състава представлява неразделна част от решението, на осн. чл. 108 ЗС.

ОТХВЪРЛЯ иска на И.Г.Т., ЕГН **********,***, Д.И.П., ЕГН **********,***, кв. „Аспарухово", бл. 10, вх. А, ет. 2, ап. 5 и Е.И.Г., ЕГН **********,***, кв. „Аспарухово", бл. 10, вх. Б, ет. 1, ап. 10 срещу Г.В.Г., ЕГН ********** и С.Й.Г., ЕГН **********, двамата с адрес:*** за предаване владението на останалите 4/6 ид. части от следния недвижим имот, изграден в ПИ № 2 в кв. 2 по плана на 26 подрайон на гр. Варна, при граници: ул. „Борис Игнатов", ПИ 3 и ПИ № 1, идентичен с УПИ № VIII-2 в кв. 5а по плана на 26 микрорайон на гр. Варна по неприложената регулация на гр. Варна, 26 микрорайон, на адрес: гр. Варна, ул. “Борис Игнатов” №15 А: находящ се на адрес: гр. варна, ул. “Борис Игнатов” №15 А жилищна сграда, състояща се от стая, антре, кухненски бокс и баня-тоалетна, с обща застроена площ, обозначени като помещения №1, 2, 3 и 4 на скицата на вещото лице Б., находяща се на стр. 121 от гр. дело №7844/2007г., по описа на ВРС, 12-ти състав, която приподписана от членовете на състава представлява неразделна част от решението, на осн. чл. 108 ЗС.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

ОСЪЖДА И.Г.Т., ЕГН **********,***, Д.И.П., ЕГН **********,***, кв. „Аспарухово", бл. 10, вх. А, ет. 2, ап. 5 и Е.И.Г., ЕГН **********,***, кв. „Аспарухово", бл. 10, вх. Б, ет. 1, ап. 10 да заплатят солидарно на Г.В.Г., ЕГН ********** и С.Й.Г., ЕГН **********, двамата с адрес:*** сумата от 270.00 /двеста и седемдесет/ лв. на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: