Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна,
..............2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
мл.с. Д. ЖЕКОВА
при участието на секретаря А.И., като разгледа докладваното от мл.съдия Д. Жекова въззивно гр.д. №3117 по описа за 2012 година на ВОС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по
жалба вх. №13366/21.06.2012г., подадена от трето лице М.Г.Б., ЕГН **********
срещу действията на ЧСИ Станимира Данова по изп.д. №20127180400984, изразяващи се във въвод във владение на недвижим имот, обективиран в
протокол от 14.06.2012г.
Твърди се в
жалбата, че извършеното от съдебния изпълнител действие е незаконосъобразно.
Излага се, че през м. юни 2012г. М.Б., владееща недвижимия имот, предмет на
въвода, е узнала от длъжниците по изп.д., че е насрочен въвод и е депозирала
молба до ЧСИ за отлагане на изпълнението на основание чл.523, ал.2 ГПК, която
молба не е уважена. Сочи се, че ЧСИ не е компетентен да преценява
обстоятелството дали молбата е основателна, а е трябвало да прецени само
обстоятелствата, свързани с администрирането й, както и дали третото лице
владее имота и дали това владение е започнало преди или след завеждане на
делото, по което е издадено изпълнителното основание. Вместо това, ЧСИ е изложил
правни аргументи, че третото лице не може да е владелец. Жалбоподателката
твърди, че владее имота от октомври 1998г. и упражнява фактическа власт върху
имота с воля да го свои. Счита, че правата й са такива, противопоставими и
изключващи правата на взискателя, което е достатъчно основание за отлагането
извършването на въвода. Моли се за отмяна на незаконосъобразното действие на
ЧСИ. В открито съдебно заседание третото лице, чрез процесуалния си
представител, моли за уважаване на жалбата, като му бъде дадена възможност за
спиране на изпълнителното дело. Претендира и сторените разноски.
Постъпил е отговор
на подадената от М.Б. жалба от длъжника Д.Р., в който същият сочи, че споделя
изцяло изложеното в жалбата и моли за отмяна на извършения въвод. В открито
съдебно заседание длъжниците претендират сторени по въвода във владение
разноски в размер на 1255лв.
ЧСИ е депозирала мотиви по чл.436, ал.3 ГПК, в които се
излага, че исковата молба на М.Б. е вписана на 19.01.2012г., което е след
отбелязване на постановенто решение, че длъжниците не са собственици на
реалната част от имота. Съдебният изпълнител счита, че не са били налице
предпоставките за отлагане на въвода по чл. 523 ГПК, тъй като третото лице в
случая сочи облигационно правоотношение като основание за владение, поради
което М.Б. в претендирания от нея период е била държател и не е имала права,
противопоставими на взискателя.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното от фактическа страна:
Изпълнително дело №20127180400984
по описа на ЧСИ Станимира Костова – Данова, рег. №718, с район на действие ОС –
Варна, е образувано по молба на З.Г.И. и П.Г.П., чрез процесуален представител
– адв. М.Д., въз основа на издадени в полза на посочените лица изпълнителни
листи срещу Д.Р.М. и В.Б.М. за предаване на владението
върху недвижим имот, представляващ реална част от недвижим имот, находящ се
в гр. Варна, кв. Галата, СО „Малък Прибой” и съставляващ ПИ №601 по
комбинирания план на м. „Малък Прибой” с площ на тази част от 365 кв.м. и
граници: останалата част от ПИ 601, път, ПИ 600 и път, както и за заплащане на
сумата от 200лв, представляваща обезщетение за ползването на същата реална част
от недвижим имот за периода 14.11.2002г. – 14.11.2007г. и сумата от 1103.95лв,
представляваща съдебно-деловодни разноски.
Представени са
решение №140/13.01.2010г., постановено по гр.д. №9226 по описа за 2007г. на
ВРС, 34-ти състав, решение №235/08.03.2011г., постановено по в.гр.д. №355 по
описа за 2010г. на ВОС, влязло в законна сила на 12.10.2011г., въз основа на
което са издадени изпълнителните основания.
С покана за
доброволно изпълнение, връчена на 19.04.2012г. на длъжниците В. и Д. М., същите
са поканени да предадат владението върху гореописания имот, като е насрочен
въвод във владение на имота за 14.06.2012г. от 14:00ч.
На 14.06.2012г. М.Б.,
чрез процесуален представител – адв. Г.К., е депозирала пред ЧСИ Станимира
Данова молба, в която излага, че осъществява владение върху недвижимия имот, за
който предстои въвод, необезпокоявана от 19.10.1998г. до 2012г. и живее в
сградата в имота. Сочи, че е предявила на 20.12.2011г. иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД
срещу длъжниците по изпълнителното дело. Моли за спиране на делото на основание
чл.523, ал.2 ГПК.
Към молбата на М.Б.
е представен предварителен договор от 19.10.1998г. за покупко-продажба на поземлен
недвижим имот, находящ се в гр. Варна, кв. Галата, с площ от 600кв.м., с
планоснимачен №601 по плана на м. „Ракитника” с граници: имот с пл. №600, имот
с пл. №606, дере и път. Страните – М.Б. като купувач и В. и Д. М. като
продавачи, са се задължили да сключат окончателен договор за продажба на имота
в срок до 19.10.2007г. Съгласно чл.6 от представения договор, продавачите са
предали на купувача владението върху имота в деня на подписване на
предварителния договор.
С нотариален акт
№6, том I, вх. рег. 124, дело №43 от 15.10.1998г. на нотариус Росица Табакова с рег.
№ 148 в НК, с район на действие ВРС, Д.М. е признат за собственик на имота,
предмет на описания предварителен договор.
От удостоверение,
издадено от Община Варна, се установява, че имотът, предмет на процесния
предварителен договор, е идентичен с имота, от който е реалната част, предмет
на въвода.
Видно от
представените от третото лице М.Б. доказателства, същата е вписала на
19.01.2012г. искова молба срещу М. по предявен от нея иск с правно основание
чл.19, ал.3 ЗЗД.
С решение №3163/06.07.2012г.,
постановено по гр.д. №21046/2011г. по описа на ВРС, XVII състав, е обявен за окончателен гореописания предварителен договор за
покупко-продажба на недвижимия имот.
Установява се от
протокол за принудително отнемане на недвижим имот от 14.06.2012г., че
съдебният изпълнител на същата дата е въвел взискателите в реалната част от
имота, предмет на изпълнителното дело. В протокола е посочено, че в имота е
намерено трето лице – М.Б., която е направила възражение, че владее имота в
неговата цялост от 1998г. и към датата на съставяне на протокола е завела срещу
длъжниците иск по чл.19, ал.3 ЗЗД и желае спиране на изпълнението на основание
чл.523, ал.2 ГПК. Съдебният изпълнител е посочил, че третото лице не може да
бъде счетено за владелец, тъй като не представя титул за собственост, а черпи
правата си от облигационно правоотношение. Поради това е отказано отлагането на
изпълнението и третото лице е отстранено от имота.
Видно от представени справки от Служба по вписванията –
Варна за лицата В.М. и Д.М., исковата молба на З.И. и П.П. срещу длъжниците по
изпълнителното дело е вписана през 2008г., а решението по делото през 2012г.
Исковата молба на М.Б. за сключване на окончателен договор за продажба на
процесния имот е вписана през 2012г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съдът прецени,
че жалбата е процесуално допустима. В нея са изложени
твърдения за осъществявано от жалбоподателката владение на имота преди
предявяването на иска, решението по който се изпълнява, каквото е изискването
на чл. 435, ал. 5 ГПК. Жалбата съдържа изискуемите за нейната редовност
реквизити,
подадена е от надлежна
страна, в предвидения в чл.436, ал.1
ГПК срок, срещу подлежащо на обжалване изпълнително действие, а именно въвод във владение.
За да бъде
преценена за основателна подадената жалба от третото лице срещу извършения
въвод във владение, съобразно чл. 523 ГПК е необходимо да са налице следните
предпоставки: - третото лице да владее имота; - владението на
третото лице да е започнало преди завеждането на делото, решението по което се
изпълнява; - третото
лице да заявява върху присъдения имот права, които изключват правата
на взискателя.
От гореизложената фактическа обстановка безспорно се установи, че при
извършване на въвода в имота е намерено третото лице М.Б., което с нарочна
молба с представяне на доказателства към нея е заявило собственически права и е
поискало от съдебния изпълнител отлагане на изпълнителното действие.
Жалбоподателката се е намирала в имота, като е заявила, че осъществява
фактическа власт върху него с намерение да го свои. Представила е писмено
доказателство – предварителен договор за покупко – продажба на вещта, в който е
обективирано предаването на владението на имота към М.Б. през 1998г., който
момент несъмнено предхожда образуването на производството по иска на
взискателите срешу В. и Д. М..
С оглед на това,
съдът намира за установени първите две горепосочени предпоставки за уважаване
на жалбата. Фактът, че осъществяването на фактическата власт от третото лице е
започнало въз основа на договор, притежващ само облигационно, а не и вещно
действие, не означава, че това лице не може да е владелец на недвижимия имот.
Владение по смисъла на чл. 68 ЗС е налице във всички случаи, когато се упражнява фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи, лично или чрез другиго, като своя, т.е. когато са налице обективният и субективен елемент на понятието.
Обстоятелството дали владението се упражнява на основание, годно да направи
владелеца собственик или не, касае единствено квалифицирането на владението
като добросъвествно или недобросъвестно по смисъла на чл. 70 и сл. ЗС с оглед
пораждането на предвидените в съшия закон права за владелеца.
На следващо място е
необходимо третото
лице да заявява права, които изключват правото на взискателя да получи имота по
аргумент от разпоредбата на чл. 523, ал. 2 ГПК. В случая заявеното
придобивно основание – сключването на окончателен договор за покупка на имота
от длъжниците по изпълнителното дело, не би могло да изключи правата на
взискателите. Видно от гореизложената фактическа обстановка, исковата молба по
чл. 19, ал. 3 ЗЗД и решението за обявяване на договора за окончателен са
вписани след приключване на производството по иска на взискателите срещу
праводателите на М.Б., които са осъдени да предадат владението, в което
производство със сила на пресъдено нещо е разрешен въпросът за принадлежността
на правото на собственост между тези страни. Тази сила на присъдено нещо,
установяваща правото на собственост на взискателите, важи и спрямо
приобретателката на ответниците по силата на процесуалните правила за субективните
предели на силата на пресъдено нещо на чл. 298, ал. 2 ГПК.
Извод, че правото
на третото лице би могло да изключи правото на взискателите би могъл да
бъде направен,
ако третото лице заявява и представя доказателства, които да
сочат на
придобиване на деривативно основание, но не от
длъжника, а от друго лице или на оригинерно основание - например придобивна
давност.
В конкретния
случай, в деня на извършване на въвода третото лице е подало молба до съдебния
изпълнител, в която е изложило твърдения, че осъществява необезпокоявано фактическа
власт върху имота, считано от м. октомври 1998г. до 2012г. с намерение да свои
имота, с което по същество се е позовало на осъществяването на фактическия
състав на придобивната давност, като е представило и доказателства за началния
момент на владението. С оглед основанието, на което е предадено владението –
предварителен договор за покупко-продажба, то същото не би могло да е
добросъвестно по аргумент за противното от дефиницията на чл.70 ЗС, поради
което права, изключващи правата на взискателите, биха могли да възникнат за М.Б.,
съобразно чл.79, ал.1 ЗС с
непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Поради тези обстоятелства не може да бъде направен безспорен извод, че
третото лице не притежава права, които да изключват тези на взискателите.
Изложеното налага извод за основателност на подадената жалба, с оглед на
което извършеното изпълнително действие следва да бъде отменено, а извършеният
въвод да бъде отложен, като на третото лице бъде даден срок да поиска от
районния съд спиране на изпълнението.
С оглед изхода на
спора в настоящата инстанция и направеното своевременно искане, на третото лице
М.Б. следва да бъдат присъдени сторените във връзка със съдебното производство
разноски, които да бъдат понесени от насрещната страна – взискателите по
изпълнителното дело. На страната следва да бъдат присъдени действително
направените разноски в общ размер на 534лв с оглед представените доказателства
– адвокатско възнаграждение в размер на 500лв, 7лв държавна такса за издаване
на съдебно удостоверение, както и 27лв внесена държавна такса по подадената
жалба. Останалите поискани разноски за държавни такси не следва да бъдат
присъждани доколкото не са заплатени по образуваното въззивно дело.
Поисканите от
длъжниците разноски, извършени по въвода, не подлежат на присъждане в
настоящото производство, доколкото същото не е образувано по тяхна жалба.
Водено от горното,
съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по жалба вх. №13366/21.06.2012г., подадена от трето лице
М.Г.Б., ЕГН **********, действието на ЧСИ Станимира Данова по изп.д.
№20127180400984, изразяващо се във въвод във владение на недвижим имот,
представляващ реална част от недвижим имот, находящ се в гр. Варна, кв. Галата,
СО „Малък Прибой” и съставляващ ПИ №601 по комбинирания план на м. „Малък
Прибой” с площ на тази част от 365 кв.м. и граници” останалата част от ПИ 601,
път, ПИ 600 и път, обективиран в протокол от 14.06.2012г.
ОСЪЖДА З.Г.И., ЕГН ********** и П.Г.П., ЕГН ********** и двамата
с адрес *** да заплатят на М.Г.Б., ЕГН ********** *** сумата от 534лв
/петстотин тридесет и четири лева/, представляваща сторени пред въззивната
инстанция разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението не
подлежи на обжалване на осн. чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: