Производството е по иск с правно основание
чл.49 ЗЗД, вр.чл.441 от ГПК.
Образувано е по искова молба на К.К.К., ЕГН **********,*** против Министерство
на правосъдието за заплащане на сумата от 28 270.80
лева, представляващи имуществени вреди, както и сумата от 17 500 лева,
представляващи неимуществени вреди, ведно със със законната лихва върху
главниците, считано от 10.10.2007 год. до окончателното изплащане на
задължението, както и направените по делото разноски. В молбата си излага, че с
постановление за възлагане по изп.дело № 14021/2002 год. на СИС на ВРС от
30.05.2003 год. е придобил собствеността върху апартамент № 19, находящ се в
гр.В. ул.К. № **, ет.*. От същата публична продан В. Н. е придобила съседния апартамент –
ап.20. При последвалия въвод във владение апартаментите им били неправилно
разменени от съдия-изпълнителя, като ищеца е бил въведен в апартамент № 20
вместо в апартамент № 19. Последвали са жалби против действията на съдия
изпълнителя, като Н. образувала и гр.д. № 689/2004 год. пред ВРС с правно
основание чл.108 от ЗС за предаване владението на апартамент № **. С решение съдът е уважил иска и ищеца е бил осъден да предаде
владението върху имота, както и да заплати направените по делото разноски. В
резултат на неправилно извършения въвод било заведено срещу ищеца по настоящото
дело и гр.д.№ 7562/2008 год. по описа на ВРС. С решение съдът е осъдил ищеца да
заплати сума в размер на 20 987.33 лева, ведно с разноски в размер на
1391.45 лева, като за образуваното и все още висящо изп.дело № 46 дължал сумата
от 24 368 лева и разноски в размер на 1879.32 лева. Твърди, че срещу него
е имало заведено още едно дело – гр.д. № 6658/2010 год. по описа на ВРС относно
претенции на Н. за извършени подобрения в имота.Като резултат на водените съдебни
спорове ищеца сочи, че през 2009 год. е получил остър миокарден инфаркт и
множество заболявания. Влошаване на здравето му предпоставяло закупуването на
лекарства, затънал в дългове, а съпругата и детето му останали на лицата без
парични средства и без възможност за нормален живот. Твърди, че за лечението си
е заплатил общо сумата от 2 200 лева. Сочи, че увреждащото действие
причинило тези вреди е именно извършеният неправилно/незаконен въвод на ДСИ по
изп.дело № 1402/2002 год. В съдебно заседание ищецът чрез
процесуалния си представител поддържа предявения иск. По същество моли иска да
бъде уважен. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът Министерство на правосъдието оспорва изцяло така предявения иск. На първо място се твърди, че
от така представените по делото доказателства не се доказва виновно действие
или бездействие от страна на държавния съдебен изпълнител при извършване на
въвода във владение в недвижимия имот. Сочат, че при извършване на въвода
държавния съдебен изпълнител е отбелязал, че е установил разминаване в
описанието границите на имота и че с помощта на вещо лице е определи границите
на същия, в който е бил въведен К.К.. По този начин, след изразяване на
експертно становище от вещото лице, държавния съдебен изпълнител е въвел ищеца
в имот, който според извършената съдебно-техническа експертиза съответствува на
имота, който е бил възложен на ищеца с постановление за възлагане.
Обстоятелството, че вещото лице, назначено от съдебния изпълнител неправилно е
определило границите било установено на един по-късен етап въз основа
заключения на други вещи лица. Предвид изложеното твърди чрез процесуалния си
представител, че посочените обстоятелства изключват вината на съдебния
изпълнител при извършване на въвода на ищеца в имота и поради това намират иска
за неоснователен.
По реда на чл.219, ал.1 от ГПК като трето лице
помагач е конституирана М.К.П. на страната на
ответника - Министерство на правосъдието. Спрямо нея е предявен по реда на
чл.219, ал.3 от ГПК обратен иск на основание
чл.54, вр.чл.49 от ЗЗД от Министерство на правосъдието и е приет за съвместно
разглеждане в настоящия процес в условията на евентуално обективно съединяване.
Ищецът по
обратния иск твърди, че спрямо него е предявен иск по чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД, с
искане за ангажиране на отговорността му в качеството на юридическо лице,
възложило работа на държавен съдебен изпълнител.
Ответника
по обратния иск – третото лице помагач – М.П., представлявана от адвокат Т.Р.
оспорва предявения иск. Твърди, че са неоснователни твърденията за наличие на
причинна връзка между действието на държавния съдебен изпълнител и претърпените
от ищеца заболявания, като твърди, че стресът може да отключи, но не и да
причини миокарден инфаркт, като по този начин изобщо не може да се търси
причинна връзка между преживяванията от съдебните дела, предизвикани от въвода
във владение и заболяванията – дислипидемия, нефролитиаза, коронарна
атеросклероза. Сочи, че вината на държавния съдебен изпълнител се изключва от
посочените факти в протокола за въвод
във владение от 25.06.2003 год. по изп.д. № 14021/2002 год. по описа на СИС при
ВРС, VIII състав, тъй като границите на имота, в който е въведен ищеца са
определени след използване на специални познания на нарочно назначено вещо лице
по изпълнителното дело, факт изключващ вината на съдебния изпълнител. Сочи също
така, че ищеца сам е приел, че границите на имота са определени точно, след
като не е обжалвал действията на съдебния изпълнител, каквато процесуална
възможност е имал. При обжалване на действията на съдебния изпълнител сам
ищецът би изключил приложението на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Прави
възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като съобрази твърденията на страните,
и след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно
от постановление за възлагане на недвижим имот от 30.05.2003 год., че М.П., в
качеството си на държавен съдебен изпълнител при ВРС, че по изп.д. № 14021/2002
год., осми район е постановила, че възлага върху К.К.К. недвижим имот, а именно
– апартамент № **, на седми етаж,
находящ се в гр.В., ул.К. № **, като същото е
влязло в законна сила на 16.06.2003 год.
Видно
от протокол за въвод във владение от 25.06.2003 год. по изп.дело № 14021/2002
год. по описа на СИС, при ВРС, че в присъствието на купувача – К.К. държавния
съдебен изпълнител е въвел във фактическо владение ищеца по делото и е
отстранен досегашния владелец. От същия е видно, че за апартамент № **, находящ на седми /тавански/ етаж, състоящ се от входно антре, баня и
тоалет, кухня-трапезария, спалня и две тераси, с площ от 66 кв.м. предвид
установено от съдебния изпълнител разминаване в границите е назначено вещо лице
- Б. К. и са определени, както следва – изток – ап.20, юг – калкан и вътрешен
двор, запад – улица К., север – стълбищна клетка. В протокола е отразено, че
идентификацията е извършена с помощта на посоченото вещо лице, подписан от
същия.
Видно от приложения по делото протокол за
принудително отнемане на недвижим имот на 10.10.2007 год. Н. Г. в качеството си
на ЧСИ с район на действие ВОС на основание изпълнителен лист издаден по гр.д.
№ 689/2004 год. на ВРС и гр.д. № 1416/2006 г. на ВОС е отстранил досегашния
владелец – К.К.К. на имота и е въведен във фактическо владение взискателя – В.
С. Н..
Видно от решение от 10.05.2007 год. по гр.д. №
1416/2006 год. К.К.К. е осъден да предаде на В. С. Н. владението върху недвижим
имот, представляващ ап.**, находящ се в гр.В.,
ул.К.№ **, ет.*, на основание чл.108 от ЗС. Съдът в мотивите си е изложил, че пред
настоящата инстанция е изслушана тройна СТЕ, от която се установява, че имота,
който е възложен на К.К. по постановление е идентичен с имота, в който той е
въведен с протокола за въвод, но преди извършването на поправка в границите на
същия, като имотът закупен от него не е идентичен с имота, в който той е
въведен с протокола за въвод, след поправката на границите в протокола.
Поправените граници съответствуват на ап.20. Съдът е приел, че доколкото
правото на собственост върху процесния имот е възникнало с влизане в сила на
постановлението за възлагане и само и единствено то има вещно - транслантивен
ефект, то обстоятелството, че в протокола за въвод във владение, издаден в
полза на К.К. е бил описан собствения на Нецова имот, не променя извода, че
последната е титуляр на правото на собственост.
Видно от решение № 271/02.02.2009 год. постановено
по гр.д. № 7562/2008 год. ищецът е осъден да заплати на В. С. Н. сумата от
20 987.33 лева, представляваща обезщетение за ползване без правно
основание на ап.** в гр.В., ул.К. № **, ет.* за периода от
01.07.2003 год. – 10.10.2007 год., на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Видно от покана за доброволно изпълнение по изп. д.
№ 20108080400046, че ищецът е длъжник по изп.дело и е поканен да заплати сума в
размер на 24 368.06 лева на В. С. Н..
Видно от представените амбулаторен лист №
001807/22.04.2009 год., че ищеца е с поставена диагноза – стенокардия,
есенциална /първична/ хипертония.
Видно от епикриза на л.29 по делото, че ищеца е
постъпил на 23.04.2009 год. и изписан на 26.04.2009 год. от СБАЛ по Кардиология
– гр.Варна с диагноза ибс. Остър миокарден инфаркт на долна стена на лк,
придружаващи заболявания – дислипидемия, нефролитиаза.
Видно от епикриза на л.30, че ищеца е постъпил на
27.05.2009 год. и изписан на 08.06.2009 год. от СБАЛ по Кардиология – гр.Варна
с диагноза – ибс нестабилна ангина пекторис III в 2. долен миокарден инфаркт в хроничен стадий, коронарна атеросклероза
– 90 % стеноза на LAD и 70 % дистална стеноза.
Видно от платен преглед № 000101/29.03.2012 год. на
л.31 по делото, амбулаторен лист № 001087/12.07.2010 год. /л.33/ и амбулаторен
лист № 001231/16.08.2010 год. /л.348/, че ищеца е с основна диагноза –
хипертонична болест на сърцето и придружаващи заболявания и усложнения –
стенокардия.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска
експертиза, приета като доказателство по делото, че миокардния инфаркт на ищеца
се е развил следствие на предварително съществуваща исхемична болест на
сърцето, както и че не може стресът да се определи като отключваща роля при
инфаркт на миокарда, а в съвкупността си посочените от вещото лице заболявания
имат причинна връзка с обмяната на веществата в човешкия организъм и не следва
да се приема обусловеност от различни преживявания, вкл. от съдебни дела, по
повод имотни или други казуси. В този смисъл са и отговорите на вещото лице в
съдебно заседание, че стресът не може да доведе до тези заболявания, а само ако
е налице – да доведе до допълнително свиване на кръвоносните съдове.
Видно от заключението по изготвената съдебно-медицинска експертиза /на
л.98-100 по делото/, приета като доказателство по същото, че не следва да се
търси категорично причинна връзка между извършения въвод във владение и
посочените състояния, включително съдебни дела по подобни имотни или други
казуси.
Съобразно заключението по изготвената съдебно - счетоводна експертиза,
че до датата на депозиране на исковата молба ищецът е изплатил по изп.дело сума
в размер на 4 900 лева, а имуществената вреда възлиза на 4 905.50
лв., както и че след завеждане на иска – сума в общ размер на 17 500 лева,
като имуществената вреда възлиза на 17 522.30 лева. Заключението е
представено и в табличен вид, в което вещото лице е посочило в три варианта
претърпените имуществени вреди от ищеца – към 17.12.2010 год. /подаване на
исковата молба/ - 9 691.78 лева; към датата на съставяне на експертизата –
22 308.58 лева и към момента на приключване на изп.дело – 29 358.78
лева.
От
ангажираните пред настоящата инстанция гласни доказателства – показанията на
свидетеля Х. К. твърди, че познава ищеца от 2005 год. Свидетелства относно
това, че от ищеца знае, че от 2003 год. се водят дела относно апартамент,
находящ се на ул.К. № **, както и че през септември 2007
год. са били осъдени да напуснат жилището, в което са съжителствували заедно с
него. Сочи, че всичко това, заедно с бременността й – в трети месец и тегленето
на кредит е дало отражение върху психическото, емоционалното и финансово
състояние на ищеца. Сочи, че след раждането на детето им и поредното осъждане е
трябвало да напуснат жилището, което е довело до хипертонична криза на ищеца
през месец март, а през месец април е получил инфаркт, след което е приет в
болница. Сочи, че не присъствала на въвода във владение, а само при
отстраняването им от имота през 2007 год. Показанията на тази свидетелка съдът
цени при приложение на разпоредбата на чл.172 от ГПК.
От показанията на
свидетеля Б. Ж. се установява, че се познават с ищеца от 2000 година, тъй като
са колеги в ОД на МВР, както и това че не знае кога е разбрал, че имота не е
негов. Установява, че през периода от въвода през 2003 год. ищеца е е започнал
да преживява проблемите със съседите си. Тези проблеми са се задълбочили,
когато съпругата му е забременяла, взел е кредит и скоро след това е получил
инфаркт.
Предвид установената
фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:
По
предявеният от ищеца иск с правно основание
чл.49 от ЗЗД във вр.с чл.441, изр.2 от ГПК против МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО
при участието на конституирано трето лице-помагач на този ответник – М.К.П. - съгласно общото правило,
визирано в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД – всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
Непозволеното
увреждане по своето правно естество е сложен юридически факт, чиито елементи
са: деяние, извършено виновно, противоправност на деянието, вреда, причинна
връзка между настъпилата вреда и деянието. Посочените елементи следва да са в установени в кумулативна наличност. По смисъла на чл.45, ал.2 от ЗЗД само субективният елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане – вината на причинителя на вредата, се предполага до
доказване на противното. Всички останали, обективни елементи от състава на
деликта, следва да се докажат от претендиращия вредите.
В
конкретния случай ищеца обосновава исковата си
претенция против ответника по този иск, възползвайки се от предвидената в
процесуалния закон /чл.441 от ГПК/ възможност да претендира при условията на
чл.49 от ЗЗД заплащане на обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди от
Министерство на правосъдието
като работодател по смисъла на чл.265 от ЗСВ и с оглед на това възложител на
работата на ДСИ.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД е
отговорност за чужди виновни действия, като и в теорията, и в практиката
безспорно е очертан фактическия състав на този текст. Тази отговорност има
обезпечително - гаранционна функция и произтича от вината на лицето, натоварено
с извършване на определена работа и не се обуславя от вината на възложителя.
За да се ангажира в конкретиката на
случая отговорността на ответника по този иск – Министерство на правосъдието по
чл.49 ЗЗД като възложител на работата на държавен съдебен изпълнител при ВРС,
от която ищеца твърди, че са причинени имуществените и неимуществени вреди,
следва да бъде доказано, че от виновното и противоправно поведение на държавен
съдебен изпълнител при ВРС /конституиран като трето лице - помагач/, изразяващо
се в предприето незаконосъобразно изпълнително действие по въвод във владение,
т.е. в действие във връзка и по повод на възложената на съдебния изпълнител
работа, за ищеца в пряка причинна връзка са настъпили претендираните
имуществени и неимуществени вреди.
От събраните по делото доказателства
се установява безспорно, че с постановление за вълзлагане на недвижим имот от от 30.05.2003 год.,
че М.П., в качеството си на държавен съдебен изпълнител при ВРС, че по изп.д. №
14021/2002 год., осми район е постановила, че възлага върху К.К.К. недвижим
имот, а именно – апартамент № **, на седми етаж,
находящ се в гр.В., ул.К. № **, като същото е
влязло в законна сила на 16.06.2003 год. С протокол за въвод във владение от
25.06.2003 год. по изп.дело № 14021/2002 год. по описа на СИС, при ВРС, че в
присъствието на купувача – К.К. държавния съдебен изпълнител е въвел във
фактическо владение ищеца по делото и е отстранен досегашния владелец. Видно е,
че ищеца е осъден с влязло в сила решение постановено по гр.д. № 1416/2006 год.
по описана ВОС, с което е потвърдено решение от 01.08.2005 год. по гр.д. №
689/2004 год. – Х състав на ВРС да предаде владението върху процесния имот, в
който с протокол за въвод във владение е бил въведен във фактическо владение от
държавен съдебен изпълнител на 25.06.2003 год.
Спорно е, дали при извършване на
въвода държавния съдебен – изпълнител е причинил вреда на ищеца и дали е налице
вина при осъществяване на задълженията му, във връзка с което съдът прецени, че
при всяко действие държавния съдебен изпълнител съставя протокол, в който
посочва и деня и мястото на извършването му, направените от страните искания и
изявления /чл.331 ГПК отм./, като страните по изпълнението могат да подават
жалби срещу неправилните действия на съдебния изпълнител /чл.332 ГПК отм./.
Вярно е, че въвода във владение се извършва в имота така, както е
индивидуализиран в постановлението за възлагане при спазване правилата на
чл.361 от ГПК /отм./, но в конкретния случай държавния съдебен изпълнител
установявайки разминаване в описанието на границите на имота е назначил вещо
лице, с помощта на чиито специални знания същите са били определени. Видно е също така от приложеното
по делото писмено доказателство, а именно самия протокол за въвод на недвижим
имот от 25.06.2003 год., че ищецът в качеството си на взискател е присъствал
при извършването му. Не са отразени извършени искания или възражения във връзка
с това, а и не се установява да е обжалвал извършените от съдебния изпълнител
действия като незаконосъобразни и не е направил възражения относно
несъответствието на границите на имота. Напротив, държавния съдебен изпълнител
установявайки разминаване в описанието на границите на имота е назначил вещо
лице, с помощта на чиито специални знания същите са били определени. Това обстоятелство не се оспорва
и от ищеца – видно от изложеното в исковата молба, а именно, че “при
последвалия въвод след извършена на място съдебно-техническа експертиза и
заключение на вещо лице, определено и назначено по делото от съдебен изпълнител
имотите са били разменени”. Едва на по-късен етап е образувано и производството
по чл.108 от ЗЗД, инициирано от Виолета Стефанова Нецова.
Съгласно нормата на чл.441 ГПК съдебният изпълнител
отговаря при условията на чл.49 ЗЗД за онези вреди, които са причинени от
процесуално незаконосъобразно изпълнение. В случая не са извършени процесуално
незаконосъобразни действия пряко от държавния съдебен изпълнител, тъй като
същият е ползвал специалните знания на вещо лице и въводът е извършен въз
основа на направено от вещото лице определяне на границите. Т.е липсват
допуснати процесуални нарушения от държавния съдебен изпълнител, което да
обуслови пряка причинна връзка между неговите действия и причиняването на
претендираните имуществени и неимуществени вреди от ищеца.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че от събраните по делото доказателства не
се установява действията,
извършени от съдебния изпълнител, да са в нарушение на някоя от разпоредбите на
ГПК, както и да са засегнали или накърнили незаконосъобразно и противоправно
правата и интереси на взискателя.
Както беше
посочено по-горе непозволеното увреждане по своето правно естество е сложен
юридически факт, чиито елементи са: деяние, извършено виновно, противоправност
на деянието, вреда, причинна връзка между настъпилата вреда и деянието и които
елементи следва да са в установени в кумулативна наличност. Предвид липсата на елемент от
фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно вина на държавния
съдебен изпълнител и причинна
връзка между неговите действия и причиняването на претендираните имуществени и
неимуществени вреди от ищеца, съдът
намира предявеният иск за неоснователен.
По направеното
възражение за погасителна давност – същото се разглежда само при установена
основателна претенция, поради което и съдът намира, че не следва да се
произнася по същото предвид неоснователността на предявения иск.
По
отношение на предявения обратен иск с правно основание чл.54, вр.чл.49 от ЗЗД –
в хода на делото е конституирана като трето лице помагач на страната на
ответника – М.К.П.. Ищецът по този иск – ответник по първоначалния –
Министерство на правосъдието обосновава претенцията си по чл.54 от ЗЗД и иска
от съда ако бъде уважен главния иск по чл.49 от ЗЗД и Министерство на
правосъдието бъде осъдено да заплати на ищеца претендираното обезщетение за
имещуствени и неимуществени вреди, то третото лице помагач да бъде осъдено да
заплати на Министерство на правосъдието тази сума. Предявеният и приет за
съвместно разглеждане обратен иск е поставен на разглеждане с оглед това, ако
бъде уважен главния иск тоест съдът пристъпва към разлеждането му ако бъде
уважен главния иск. Регресното притезание на ищеца по обратния иск в настоящото
дело е обусловено от осъждането му да обезщети увредения ищец и с оглед
неоснователността на главния иск, то за ищеца не е възникнало правото по чл.54
от ЗЗД, респективно не е и възникнало правото му на иск.
С оглед направеното искане за присъждане на
разноски и изхода на делото съдът намира, че ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника сума в размер на 1530.20 лева, на основание чл.78, ал.3 и
ал.8 от ГПК, а именно сума в размер на 1410 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение определено по реда на Наредба № 1/09.07.2004 год. /чл.7, ал.2,
т.4/, както и за сумата от 120.20 лева, представляващи разходи за командировка
съобразно представен списък по реда на чл.80 от ГПК.
Предвид направеното от процесуалния
представител на третото лице помагач искане за присъждане на разноски, съдът не
присъжда такива с оглед разпоредбата на чл.78, ал.10 от ГПК, а именно, че на
третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е
прибинило със своите процесуални действия.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.К.К., ЕГН **********,***,
чрез процесуалния му представител адвокат Г.Г. против Министерство на
правосъдието, представлявано от министъра на правосъдието, осъдителен иск за
сумата от 28 270.80 /двадесет и осем хиляди двеста и седемдесет лв. и
осемдесет стот./ лева, претендирани като имуществени вреди и сумата от
17 500 /седемнадесет хиляди и петстотин/ лева, претендирани като
обезщетение за неимуществени вреди следствие на незаконосъобразното действие на
съдия изпълнителя М.К.П., представляващо извършване на въвод във владение от
25.06.2003 год., ведно със законната лихва считано от 10.10.2007 год. върху
тези суми, при участието на трето лице
помагач – М.К.П.,***, офис 3, на основание чл.49 от ЗЗД, вр.чл.441 от ГПК.
ОСЪЖДА К.К.К., ЕГН **********,***, чрез
процесуалния му представител адвокат Г.Г., ДА ЗАПЛАТИ на Министерство на
правосъдието, представлявано от министъра на правосъдието, сумата от 1530.20 /хиляда петстотин и тридесет
лева и двадесет стот./ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение
определено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. в размер
на 1410 /хиляда четиристотин и десет/ лева, както и сумата от 120.20 /сто и
двадесет лева и двадесет стот./ лева, представляващи извършени разходи за
командировка определени по реда на Наредба за командировките в страната и
съобразно приложен списък по реда на чл.80 от ГПК, на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 от ГПК.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач - М.К.П.,***,
офис *, на страната на ответника -
Министерство на правосъдието, представлявано от министъра на правосъдието.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт до
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: