Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
................2012г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
мл.с. ДЕСИСЛАВА
ЖЕКОВА
при участието на секретаря Е.И., като разгледа докладваното от
мл.съдия Д.Жекова въззивно т.д. №2276
по описа за 2012
година на Варненския окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба с вх. №15075/11.06.2012г. от Министерство на отбраната на Република България,
чрез процесуален представител – юрисконсулт М.М. срещу решение № 2215/15.05.2012г.
на Варненски районен съд, IX състав, постановено по гр.
дело №15554/2011г., в частта, с
която е осъдено
Министерството на отбраната на Република България, да заплати на А.А.А., ЕГН **********,***
сумата от 1755лв., представляваща
сбор от неизплатени допълнителни възнаграждения за специфични условия на труд,
за периода от 01.03.2009г. до 31.07.2009г., сумата от 473.45лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 1755лв. за периода считано
от първо число на месеца, за който са се дължали до 13.10.2011г., сумата от 1353.35 лв., представляваща сбор от неизплатени допълнителни възнаграждения за
стимулиране на продължителна летателна дейност, за периода от 01.03.2009г. до
31.07.2009г., сумата от 365.07лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата от 1353.35лв. за периода считано от първо число на месеца, за който
са се дължали до 13.10.2011г., сумата от 725.19 лв., представляваща сбор
от неизплатени допълнителни възнаграждения при временно изпълнение на
задълженията на вакантна длъжност за периода от 12.05.2009г. до 31.07.2009г.,
сумата от 174.60лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от
725.19лв. за периода считано от първо число на месеца, за който са се дължали
до 13.10.2011г., ведно със законната лихва върху главниците считано от датата
на подаване на исковата молба 13.10.2011г. до окончателното им изплащане на основание чл.226 от ЗОВС /1995г., отм. на 12.05.09/ и
чл.214 ЗОВС, във вр. с чл.1, б."б" от раздел I и раздел ІІІ на
ИДВЛАИТСБА/1995г. и чл.86 от ЗЗД. С
така посоченото съдебно решение е осъдено Министерство на отбраната да заплати
в полза на Държавата към бюджета на съдебната власт държавна такса и
съдебно-деловодни разноски в размер на 174.34лв, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК, както и да заплати на А.А. сумата от 300лв, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
С въззивната жалба се
поддържа, че първоинстанционното решение в обжалваната част е неправилно.
Твърди се, че
за процесния период 01.03.2009г. до 12.06.2009г. полковник А. е назначен за
временно изпълняващ длъжност без право на възнаграждение. Излага се, че за
периода 01.07.2009г. до 31.07.2009г. първоинстанционният съд не се е съобразил
с факта, че към 01.07.2009г. е било отпаднало основанието, на което ищецът е
бил назначен, тъй като командващият ВМС не е имал право да назначава на
длъжност „подполковник”. Съответно А. не е имал право на полагащите се
възнаграждения. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне
на предявените искове. В открито съдебно заседание страната моли за уважаване
на въззивната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор
на жалбата от въззиваемия. В открито съдебно заседание процесуалният
представител на А.А. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
Сочи, че през процесния период доверителят му е заемал летателна длъжност и е
изпълнявал летателни задачи, за което му е заплащано възнаграждение по раздел II от
Инструкцията, а условията за получаване на възнагражденията по другите два
раздела са същите. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение и за
присъждане на разноски.
За да се
произнесе по спора, съдът съобрази и следното:
Производството
е образувано по предявени от А.А.А., ЕГН **********,*** срещу Министерството на
отбраната на Република България кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл. 226 ЗОВСРБ (отм.) и чл. 214 ЗОВСРБ и чл. 86 ЗЗД,
изменени по размер в хода на първоинстанционното производство, да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата от
1755лв., представляваща сбор от неизплатени допълнителни
възнаграждения за специфични условия на труд, за периода от 01.03.2009г. до
31.07.2009г., сумата от 473.45лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата от 1755лв. за периода, считано от първо
число на месеца, за който са се дължали до 13.10.2011г., сумата от 1353.35лв. представляваща сбор от неизплатени допълнителни възнаграждения за
стимулиране на продължителна летателна дейност, за периода от 01.03.2009г. до
31.07.2009г., сумата от 365.07лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата от 1353.35лв. за периода считано от първо число на месеца, за който
са се дължали до 13.10.2011г., сумата от 725.19лв., представляваща сбор
от неизплатени допълнителни възнаграждения при временно изпълнение на
задълженията на вакантна длъжност за периода от 12.05.2009г. до 31.07.2009г.,
сумата от 174.60лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от
725.19лв. за периода считано от първо число на месеца, за който са се дължали
до 13.10.2011г., ведно със законната лихва върху главниците считано от датата
на подаване на исковата молба 13.10.2011г. до окончателното им изплащане.
В
исковата молба се излага, че ищецът е зачислен като офицер в Българската армия на
10.04.1984г., а през м. юли 2010г., поради придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, той е отчислен от списъчния състав на поделението,
освободен от длъжност и от военна служба и е зачислен в резерва. През този
период той е заемал различни длъжности, като до 14.09.2001г. е бил на летателна
работа като офицер летец-пилот на реактивна авиация, а от 15.09.2001г. до
07.07.2010г. е бил летец-пилот на витломоторна авиация във ВМС. До 01.02.2009г.
подполковник А. получавал всички видове допълнителни възнаграждения, които му
се дължат. Със заповед №КВ-155/05.02.2009г., Министърът на отбраната
освобождава от заеманата длъжност, назначава на длъжност и повишава във военно
звание подполковник А.А., старши инспектор-пилот, той и по анализи, изводи и
поуки в направление "Подготовка и контрол на състоянието на силите,
анализи, изводи и поуки" в отдел „Подготовка и използване на силите"
в щаба на Военноморските сили, за заместник-началник на канцелария, той и
началник на отделение „Връзки, мотивация и качество на живота" в Щаба на
Военноморските сили и го повишава във военно звание „полковник". Със
Заповед №К-7/24.02.2009г. на Командващия на военноморските сили, полковник А.
без да се освобождава от заеманата длъжност, е назначен като временно
изпълняващ вакантната длъжност -старши инспектор-пилот, той и по анализи,
изводи и поуки в направление "Подготовка и контрол на състоянието на
силите, анализи, изводи и поуки" в отдел „Подготовка и използване на
силите" в щаба на Военноморските сили. Със Заповед №КВ-841/10.08.2009г.,
влязла в сила от 01.08.2009г. на Министъра на отбраната, полковник А.А. е
освободен от заеманата длъжност - заместник-началник на канцелария, той и
началник на отделение „Връзки, мотивация и качество на живота" в Щаба на
Военноморските сили и е назначен на длъжност заместник-началник на отдел
„Подготовка и използване на силите" в Щаба по подготовка на Военноморските
сили. В открито съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, ищецът поддържа предявените искове и претендира разноски.
Депозиран е от ответника
писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, в който се
оспорва предявеният иск като неоснователен. Твърди се, че със заповед
№КВ-155/05.02.2009г., на Министъра на отбраната, считано от 05.02.2009 г., А.
е освободен от заеманата длъжност,
назначен на длъжност за заместник-началник на канцелария, и началник на
отделение в Щаба на Военноморските сили и е повишен във военно звание
„полковник". С това назначение ищецът спира да отговаря на изискванията на
Инструкцията за получаване на допълнително възнаграждение за условията на труд
във връзка със заемана летателна длъжност, тъй като основаните му функционални
задължения не са били свързани с извършване на летателна дейност.
Със Заповед №К-7/24.02.2009г. на Командващия на военноморските сили, полковник А.
е назначен като временно изпълняващ вакантната длъжност - старши
инспектор-пилот, но без правото на възнаграждение, което ограничение произтича
пряко от ЗОВС на РБ /отм/. Сочи се, че приемайки да изпълнява посочената
заповед, ищецът е приел и условията в същата. Поради това и същият не следва да
получава допълнителни възнаграждения, по раздели I и III от Инструкцията.
Възнаграждение по раздел II от същата, ищецът е получавал на основание факта,
че реално същият е изпълнявал определени конкретно възложени задачи като
инструктор-пилот. Посочва се, че с влизане в сила на заповед №
КВ-633/19.06.2009г., е променена компетентността на лицата, които имат право да
назначават на длъжност с определено военно звание и от този момент е следвало
да се издаде нова заповед от компетентния началник.В
открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът моли да бъде отхвърлен искът и претендира сторените в
процеса разноски.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Видно от
представени по делото удостоверения, находящи се на л. 11 и 12 от първоинстанционното
дело, полковник А.А. е бил на летателна работа като офицер летец-пилот на
реактивна авиация за времето от 10.04.1981г. до 28.08.1997г. и от 07.08.1998г.
до 14.09.2001г. и за периода от 15.09.2001г. до 07.07.2010г. е служил витломоторна
авиация във ВМА.
От заповеди
на Командващия на военноморските сили от м. декември 2008г., представени на л.
13-17 от първоинстанционното дело, на ищеца през 2009г. е наредено изплащането
на допълнително възнаграждение за условие на труд, риск и отговорност. Той е
допуснат до инструкторска работа, до носене не бойно дежурство като командир на
екипаж, до облитане на вертолет МИ-14 през същата година.
Със заповед №КВ-155/05.02.2009г., Министърът на отбраната
освобождава от заеманата длъжност, назначава на длъжност и повишава във военно
звание подполковник А.А., старши инспектор-пилот, той и по анализи, изводи и
поуки в направление "Подготовка и контрол на състоянието на силите,
анализи, изводи и поуки" в отдел „Подготовка и използване на силите"
в щаба на Военноморските сили, за заместник-началник на канцелария, той и
началник на отделение „Връзки, мотивация и качество на живота" в Щаба на
Военноморските сили и го повишава във военно звание „полковник".
Със Заповед №К-7/24.02.2009г. на Командващия
на военноморските сили, полковник А. без да се освобождава от заеманата
длъжност, е назначен като временно изпълняващ вакантната длъжност -старши
инспектор-пилот, той и по анализи, изводи и поуки в направление
"Подготовка и контрол на състоянието на силите, анализи, изводи и
поуки" в отдел „Подготовка и използване на силите" в щаба на
Военноморските сили. В заповедта е отбелязано, че за
срока на изпълнение на задълженията на длъжността полковник А. ще ползва
нейните права, с изключение на възнаграждението.
Със заповед №КВ-841/10.08.2009г., влязла в
сила от 01.08.2009г. на Министъра на отбраната, полковник А.А. е освободен от
заеманата длъжност - заместник-началник на канцелария, той и началник на
отделение „Връзки, мотивация и качество на живота" в Щаба на
Военноморските сили и е назначен на длъжност заместник-началник на отдел
„Подготовка и използване на силите" в Щаба по подготовка на Военноморските
сили.
Съгласно представен
препис – извлечение от Заповед №ЕЖ-159/18.08.2009г. на Командващия Военноморските
сили, полковник А. е започнал да изпълнява длъжността по заповед
№КВ-841/10.08.2009г., влязла в сила от 01.08.2009г.
В приета по делото кадрова
справка, изготвена от ответника е отразено, че за процесния период полковник А.А.
е бил назначен на длъжностите заместник-началник на канцелария, той и
началник на отделение „Връзки, мотивация и качество на живота" в Щаба на
Военноморските сили и заместник-началник
на отдел „Подготовка и използване на силите" в Щаба по подготовка на
Военноморските сили.
Представени са и договори за
кадрова военна служба между страните по делото от 20.08.1996г. и от
27.04.2010г.
От приети по
делото служебни бележки (л.20–23 от първоинстанционното дело) за м. март до м.
юни 2009г. се установява, че в посочения период на ищеца са предвидени да бъдат
заплатени суми за изпълнени летателни задачи и за носене на дежурства за
аварийно-спасителни работи.
От приетото и неоспорено от
страните заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено от лице,
което притежава необходимите специални знания, се установява следното: през
периода 01.02.2009г. до 31.07.2009г. ищецът е изпълнявал летателни задачи,
подробно описани в експертизата, като за тях са му изплатени допълнителни
възнаграждения за м. февруари – 50.40лв, м. април – 123.75лв, м. май – 87.30лв
и м. юни – 102.15лв. През процесния период А.А.
е изпълнявал дежурства за аварийно-спасителни работи, за които са
начислени и изплатени възнаграждения. За процесния период на ищеца са заплатени
допълнително възнаграждение за специфични условия на труд за м. февруари 2009г.
в размер на 351лв и допълнително възнаграждение за стимулиране продължителната
летателна дейност за м. февруари в размер на 270.67лв. Размерът на мораторните
лихви за всяко едно от възнагражденията за претендирания период върху
допълнителните възнаграждения за стимулиране на продължителната летателна
дейност е в размер на 365.07лв. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че
изчисленията за допълнителното възнаграждение за временно изпълнение на
вакантна длъжност е правилно изчислено в исковата молба в размер на 725.19лв за
периода 12.05.-31.07.2009г. Прилага изчисления за обезщетението за забава,
дължимо върху тази сума, като посочва, че същото е в общ размер от 174.60лв.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка,
съобразявайки становището на страните и
приложимите материални норми, съдът достигна до
следните правни изводи:
За успешното провеждане на
предявените искове, ищецът следва да установи в настоящото производство, че има
качеството военнослужещ, както и че е полагал труд, за който от ответника се
дължат претендираните допълнителни възнаграждения, както и обезщетения за
забава в посочените в исковата молба размери. В случай на установяване на тези
предпоставки, за отхвърляне на предявените искове, ответникът следва да
установи точно изпълнение на задължението си, както и въведените от него в
процеса възражения.
От гореизложената
фактическа обстановка се установи, а и не се спори между страните, че в
процесния период А.А. е изпълнявал военна служба по смисъла на чл. 115 ЗОВСРБ
(отм.) и чл.133 от действащия ЗОВСРБ.
Спори се между страните
относно това с оглед на конкретните заемани в периода от ищеца длъжности,
придобил ли е той право на претендираните възнаграждения.
Приложимите към процесното
правоотношение за разглеждания период норми се съдържат в ЗОВСРБ (отм. на
12.05.2009г.), действащия ЗОВСРБ, Правилника за кадрова военна служба (отм. на
12.06.2009г.), действащия Правилник за приложение на ЗОВСРБ, както и Инструкция
за допълнителните възнаграждения на летателния и авиационния инженерно-технически
състав в поделенията на бюджетна издръжка от Министерство на отбраната,
Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната,
обявена с МЗ №ОХ-273 от 1995г. и изменена последно за процесния период с МЗ №ОХ
– 247/15.04.2008г. (ИДВЛАИТСБА).
Съобразно чл.226 ЗОВСРБ(отм.),
на
кадровите военнослужещи се изплащат допълнителни възнаграждения за специфични
условия на труд и рискове за живота и здравето, които независимо от
предприетите мерки не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, по
ред и в размери, определени от министъра на отбраната. За
периода след 12.05.2009г. меродавна е разпоредбата на чл. 214 от действащия
ЗОВСРБ, като ал. 2 на същия текст отново предвижда допълнителните
възнаграждения да се определят при условия и по ред и в размер, определен с акт
на министъра на отбраната.
Въз основа на цитираните
разпоредби за процесния период действаща по отношение летателния състав в
поделенията на МО е ИДВЛАИТСБА. Този
подзаконов нормативен акт предвижда, че за летателен състав се считат тези,
които заемат летателни длъжности и които лично изпълняват полети. Съответно
претендираните от ищеца допълнителни възнаграждения са уредени в Раздел I и III на
инструкцията. За получаването на допълнително възнаграждение по раздел I е предвидено
допълнително условие – 80% изпълнен личен план по нальот
за предходната учебна година, като е предвидено също, че придобилият право на
допълнително възнаграждение за условия на труд летателен състав ежегодно,
поименно се отдава в заповед. Съобразно ИДВЛАИТСБА, право
на възнаграждение по Раздел III имат кадровите военнослужещи,
заемащи длъжности, сред които и пилотите на витловата и вертолетната авиация,
прослужили 15 години на щатна летателна длъжност, чиито функционални задължения
са свързани с извършване на летателна дейност и изпълняват утвърден летателен
план.
Видно от гореописаните заповеди,
за периода за който се претендират двете обезщетения по ИДВЛАИТСБА, е бил
назначен за заместник-началник на канцелария, той и началник на отделение
„Връзки, мотивация и качество на живота” в Щаба на Военноморските сили. За
същия период той е съвместявал и вакантна длъжност „старши инспектор – пилот,
той и по анализи, изводи и поуки в направление „Подготовка и контрол на
състоянието на силите, анализи, изводи и поуки” в отдел „Подготовка и
използване на силите” в Щаба на Военноморските сили, каквато длъжност е била
основната му преди преназначението от 05.02.2009г. и след 01.08.2009г., за
която е безспорно по делото, че А. е получавал и двете претендирани
допълнителни възнаграждения. Видно от доказателствата по делото, допълнителното
възнаграждение за условия на труд е било изплащано по Раздел I, т. 1,
б. „б” ИДВЛАИТСБА, а именно заемайки тази длъжност, А. е бил пилот
на дозвукови самолети и бойни вертолети.
Съдът намира, че за
процесния период ищецът е отговарял на нормативните условия за
изплащане на претендираните възнаграждения, като налице са били двете
кумулативно изискуеми от инструкцията предпоставки, а именно заемането на
летателна длъжност, както и личното изпълнение на полети по летателен план. От
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че заемайки
вакантната длъжност старши инспектор – пилот, А. е бил включен в утвърдените
летателни планове по летателна подготовка, като лично е изпълнявал полети и
логично функционално задълженията му по тази длъжност са били свързани с
извършване на летателна дейност като инструктор. Видно от удостоверенията и заповедите
по делото, за 2009г. той е отговарял на условието за 80%
изпълнен личен план по нальот за предходната учебна година, както и е имал 15
прослужени години на щатна летателна длъжност.
Неоснователно е възражението на
ответника, че изпълнявайки вакантната длъжност, А. не следва да получава тези
допълнителни възнаграждения, тъй като е предвидено да се ползват правата на
длъжността, но не и правото на възнаграждение. Разпоредбите на чл. 226 ЗОВСРБ
(отм.) и чл. 214 ЗОВСРБ императивно предвиждат специфичните условия на труд, в
които работят военните да бъдат възмездявани чрез допълнителни възнаграждения. Тези
възнаграждения са целеви и видно от ИДВЛАИТСБА са
насочени конкретно към компенсиране на особената отговорност и риск за здравето,
които членовете на летателния състав носят по време на фактическо изпълнение на
летателни задачи. Възнаграждението по Раздел I възмездява условията на труд при полетите, отличаващи се
от нормалните, а това по Раздел III се дължи за стимулиране
продължителността на летателната дейност. В конкретния случай престираният от А.
труд в изпълнение на вакантната длъжност има именно тези специфични
характеристики, които уредбата предвижда да бъдат възмездявани. Съдът намира,
че предвиденото в чл. 66 от Правилника за кадровата военна служба (отм.), както
и в заповедта за назначаване на вакантната длъжност да не бъде изплащано
възнаграждение за вакантната длъжност, касае основното възнаграждение за
съответната вакантна длъжност, а не специфичните плащания, произтичащи от
условията на труд. Нормативната уредба на заемането на вакантна длъжност в чл.
228 ЗОВСРБ (отм.) и чл. 216 ЗОВСРБ предвижда изплащането на допълнително
възнаграждение за заемането на тази вакантна длъжност именно защото лицето не може
да съвместява и не получава заедно с възнаграждението си по основната длъжност
и това основно възнаграждение, предвидено за вакантната длъжност. Също така не
би могло с позаконов нормативен акт да се дерогира предвиденото в закона
заплащане на специфичните условия на труд. Тук следва да се отбележи и че в
отговора на исковата молба ответникът е признал а и се установява от
експертизата, че за претендирания период е изпълнявал задължението си към ищеца
за заплащане на допълнително възнаграждение по Раздел II от
инструкцията, с което обратно на възраженията си е приел, че полаганият от А.
труд по вакантната длъжност отговаря на законовите и подзаконови изисквания за
изплащане на допълнителни възнаграждения за тази длъжност.
От ищеца се претендира и
допълнително възнаграждение за временно изпълненние на задълженията на вакантна
длъжност за периода от 12.05.2009г. до 31.07.2009г. Основанието за заплащане на
това възнаграждение се съдържа в чл. 216,
ал. 1 ЗОВСРБ, действащ за процесния период, според който военнослужещите
имат право на допълнително възнаграждение при временно изпълнение на
задълженията на вакантна длъжност в размер 25 на сто от основното
възнаграждение за вакантната длъжност. Чл.45 ППЗОВСРБ предвижда,
че назначаването на вкантна длъжност се извършва при условията и по реда на чл.
216 ЗОВСРБ. От гореустановената фактическа обстановка безспорно се установи, че
за процесния период полковник А. е заемал вакантна длъжност редом с основната
си, като от друга страна ответникът не е ангажирал доказателства да е изпълнил
задължението си да заплати нормативно уреденото допълнително възнаргаждение.
Поради това и искът в частта му за заплащане на това допълнително
възнаграждение е основателен.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че с влизане в сила на заповед №
КВ-633/19.06.2009г. и с промяната компетентността на
лицата, които имат право да назначават на длъжност с определено военно звание
от този момент е следвало да се издаде нова заповед от компетентния началник. Тази
заповед е издадена във връзка с влизане в сила на действащия ЗОВСРБ, като
оправомощава занапред посочените в нея длъжностни лица да извършват съответните
действия по назначения и повишения, но на основание §3 ПЗР ЗОВСРБ извършените
до този момент назначения са запазили силата си.
Основателността на главния
иск и настъпилите падежи на задълженията за заплащане на допълнителни
възнаграждения обуславя основателност и на иска с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава върху неизплатените парични суми. Съгласно чл.9 от Наредба № Н-12 12.04.2010г. за условията и реда за изплащане на възнагражденията и
обезщетенията на военнослужещи, брутното възнаграждение на
военнослужещите, от което са част и допълнителните такива, се изплаща през текущия
месец, за който се полагат, поради което ответникът е изпаднал в забава и дължи
мораторна лихва, считано от първо число на месеца, следващ месеца през който е
следвало да бъде изплатено възнаграждението до датата на завеждане на исковата
молба. Следва да бъде присъдена и законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението.
От приетото и неоспорено от
страните заключение на вещото лице и направено в съдебно заседание уточнение, се
установи, че за посочения в исковата молба период размерите на дължимите допълнителни
възнаграждения, както и обезщетения за забава върху тях са посочените от ищеца
след изменение на исковете, поради което исковете следва да бъдат уважени
изцяло.
Поради съвпадане правните
изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
Предвид
изхода на спора, направеното своевременно искане и представеното доказателство
за изплатено адвокатско възнаграждение, в полза на въззиваемата страна следва
да бъдат присъдени сторените разноски под формата на адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2215/15.05.2012г.
на Варненски районен съд, IX състав, постановено по гр. дело №15554/2011г., В ЧАСТТА, с която е осъдено Министерството на отбраната на Република България, да заплати на А.А.А., ЕГН **********,***
сумата от 1755лв., представляваща
сбор от неизплатени допълнителни възнаграждения за специфични условия на труд,
за периода от 01.03.2009г. до 31.07.2009г., сумата от 473.45лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 1755лв. за периода считано
от първо число на месеца, следващ месеца за който са се дължали до
13.10.2011г., сумата от 1353.35 лв., представляваща сбор от неизплатени
допълнителни възнаграждения за стимулиране на продължителна летателна дейност,
за периода от 01.03.2009г. до 31.07.2009г., сумата от 365.07лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 1353.35лв. за периода
считано от първо число на месеца, следващ месеца за който са се дължали до
13.10.2011г., сумата от 725.19лв., представляваща сбор от неизплатени
допълнителни възнаграждения при временно изпълнение на задълженията на вакантна
длъжност за периода от 12.05.2009г. до 31.07.2009г., сумата от 174.60лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 725.19лв. за периода считано
от първо число на месеца, следващ месеца за който са се дължали до
13.10.2011г., ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на
подаване на исковата молба 13.10.2011г. до окончателното им изплащане
на основание чл.226 от ЗОВС /1995г., отм. на 12.05.09/ и чл.214
ЗОВС, във вр. с чл.1, б."б" от раздел I и раздел ІІІ на
ИДВЛАИТСБА/1995г. и чл.86 от ЗЗД, както И В ЧАСТТА, с която е осъдено Министерство на отбраната да заплати
в полза на Държавата към бюджета на съдебната власт държавна такса и
съдебно-деловодни разноски в размер на 174.34лв, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
и да заплати на А.А.А., ЕГН **********,*** сумата от
300 /триста/лв, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В останалата част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло
в сила.
ОСЪЖДА Министерството на отбраната на Република България, да заплати на А.А.А., ЕГН **********,*** сумата
от 300лв /триста
лева/, представляваща сторени разноски в производството
пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: