Р Е
Ш Е Н
И Е
№____________
гр. Варна, ......................2012г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, осми състав,
в публично съдебно заседание, проведено на първи ноември през две хиляди и
дванадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
Членове: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА -МЛ.С.
при секретаря М. И., като разгледа докладваното от съдия НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
въззивно гр. дело №3266 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК, образувано по
жалба, депозирана от Н.В.Д.,
ЕГН ********** срещу решение №3849
на ВРС, постановено по гр. д. №6003 по описа на 35-ти състав, с което предявените от него срещу ”Е. ОН България
Мрежи” АД, с ЕИК: 104518621, седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
”Владислав Варненчик” № 258, ”Варна Тауърс-Е”, представлявано заедно от всеки
двама от А.Р.Т., М.П.М., В.О.Й.Х. искове за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението му, извършено със Заповед №6/ 05.04.2012 год., за възстановяването
му на заеманата преди уволнението длъжност -”електромонтьор по поддържане и
ремонт на електропроводни линии и мрежи, трафопостове СТИ” в отдел
”Експлоатация Мрежи и СТИ град”, Разпределителен обслужва център Варна и за
осъждане на ответника да му заплати обезщетение за периода, през който е
останал без работа поради уволнението в общ размер на 8 402. 94 лв., представляващо
сбор от брутни трудови възнаграждения от по 1400. 49 лв., за шестмесечен период
- от 07.04.2012 год. до 07.10.2012 год., на основание, чл. 344, ал. 1, т. 1, 2
и 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ са отхвърлени като неоснователни, като е бил
осъден да заплати и направените разноски. Въззивникът счита, че решението е неоснователно,
немотивирано и незаконосъобразно. Счита, че първоинстанционният
съд неправилно е възприел и интерпретирал събраните по делото доказателства. Твърди, че в хода на съдебното производство
били събрани доказателства, които по
безспорен начин потвърдили всичко изложено в исковата молба. С оглед
изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло решение №3849 постановено по гр. дело №6003/2012 по описа на 8-ми състав на ВРС като неправилно, като на
негово място постанови друго такова, с което да уважи изцяло предявените от
него искове, както и да му присъди направените по делото разноски. В с.з.
жалбата се поддържа лично и чрез пълномощник.
Срещу въззивната жалба е постъпил писмен отговор в срока
по чл. 263 ГПК. Въззиваемата страна счита, че жалбата е допустима, но изцяло
неоснователна, а обжалваното решение –правилно, обосновано и не противоречащо
на материалния закон. Твърди се, че първоинстанционният съд обстойно е обсъдил
всички събрани по делото доказателства –писмени и гласни в тяхната съвкупност.
Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, както и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи
предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните
предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за
допустима.
В
изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК,
въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа
реквизитите по чл.236 от ГПК,
постановено е от родово компетентен съд, съобразно предоставените му
правомощия и съдържа произнасяне по иска, с който е бил сезиран.
Настоящото
производство е въззивно поради, което съдът следва да направи свои фактически
констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото
доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд
приема за установено следното:
Производството
пред ВРС е образувано по предявени от Н.В.Д. с ЕГН: **********, против ”Е. ОН България Мрежи”
АД, с ЕИК: 104518621, седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. ”Владислав
Варненчик” № 258, ”Варна Тауърс-Е”, представлявано заедно от всеки двама от А.Р.Т.,
М.П.М., В.О.Й.Х. исквое с пр.осн.чл.344,
ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ за отмяна на наложеното със Заповед
№ 6/05.04.2012г. дисциплинарно
наказание „уволнение” на ищеца като
незаконно, за възстановяването на заеманата
преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето през
което е останал без работа вследствие на уволнението, на осн.чл.225, ал.1 КТ.
Ищецът твърди, че се намирал в безсрочно трудово правоотношение с ответното
дружество на длъжността ”електромонтьор по поддържане и ремонт на
електропроводни линии и мрежи, трафопостове СТИ” в отдел ”Експлоатация Мрежи и
СТИ град”, Разпределителен обслужващ център Варна, с брутно възнаграждение от
1400.49 лв. Със Заповед № 6/ 05.04.2012 год. трудовият му договор бил прекратен на основание чл. 328,
ал. 1, т. 5 КТ, считано от 07.04.2012 год. Счита, че заповедта е
незаконосъобразна, тъй като не са посочени качествата, пречещи му да изпълнява
задълженията си, съобразно изискванията към него по длъжностна характеристика,
както и липсата на изложени мотиви в тази насока. Излага, че през целия му
трудов стаж от 11 години, не била регистрирана нито една авария или трудова
злополука, които да са в причинно -следствена връзка с липсата му на определени
знания, или други негови личностни качества, които освен това да са го
поставяли в невъзможност да изпълнява възложените му задачи. Твърди, че
притежава нужният образователен ценз, а също и професионални знания и умения,
който са удостоверени с официални документи и доказани в дългогодишна му
практика, освидетелстван е медицински за работа с електрически уредби и има
пета квалификационна група за безопасност на труда. Излага, посоченото в процесната заповед не съвпада с
обективната действителност и не може да е основание за уволнение по реда на чл.
328, т. 5 КТ, защото посочената липса на познания не кореспондира с
действително възложените на ищеца задължения. Счита, че в обжалваната заповед е
налице противоречие в мотивите, като е допуснато смесване на личностни и
професионални качества, като наред с това не е посочено какви са
неблагоприятните резултати за работата с оглед липсата им. Предвид изложеното,
моли съдът да постанови решение, с което, след като признае за незаконно
уволнението му, извършено със Заповед № 06/ 05.04.2012 год., да го отмени; да
го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност и да осъди ответника да
му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради
незаконното уволнение, считано от 07.04.2012 год. до 07.10.2012 год., в размер
на 8402. 94 лв., или по 1400. 49 лв. месечно, ведно със законната лихва от
датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендира и заплащане на направените съдебно - деловодни разноски.
В срока за отговор е
постъпил такъв от ответника ”Е. ОН България Мрежи” АД, в който излага становище за неоснователност на
предявения иск. Не оспорва наличието на трудово правоотношение, както и че към
момента на уволнението ищеца е заемал посочената длъжност. Излага, че след
решение от 22.02.2012 год. на УС на работодателя, са предприети действия за
проверка на квалификацията и нивото на изпълнение на служебните задължение на
работниците. В тази връзка, на 28.02.2012 год. ищецът бил уведомен, че подлежи
на теоретична и на практическа проверка. При провеждане на теста /съдържащ 30
въпроса и практически задачи в 4 варианта/ ищецът дал грешен отговор на осем от
поставените въпроси, което сочи, както за липса на познания за спазване на
инструкциите за безопасна работа и опазване на околната среда във връзка с
експлоатацията на съоръженията, така и на професионални теоретични познания за
изпълнение на преките задължения. Твърди се, че при решаване на практическите
задачи ищецът е сгреши при три от зададените варианта и е дал верен отговор на
един от тях, поради което е оценен с 2 точки за ниво на професионални знания и
умения за изпълнение на възложените с длъжностна характеристика задължения. На
01.03.2012 год. била извършена проверка на съоръжение трафопост № 65, чиято
поддръжка е възложена на ищеца, като констатациите от проверката са за формално
и небрежно отношение към работния процес и наличие на пропуски по отношение на
обслужване на съоръжението. След проверката на знанията и уменията на
служителите, назначената комисия поставила на ищеца обща оценка 1, при
задължителен праг 2.2, като направила извод, че представянето му е било
най-слабо от всички проверени. Проверка установила още, че въпреки положените
от работодателя усилия за повишаване на квалификацията на служителите, чрез
провеждане на регулярни обучения, ищецът не е придобил необходимите
професионални способности за адекватно справяне с възложените му задължения.
Предвид горното, ответникът поддържа, че издадената заповед за уволнение е
подробно мотивирана, като описва качествата, липсващи у работника, който го
препятстват да изпълнява надлежно възложената му работа, както и че липсата на
посочените качества съответства на обективната действителност. Оспорва размера
на претендираното обезщетение за оставане на работа поради незаконно уволнение,
като твърди, че размера на брутното възнаграждение на ищеца през месеца
предхождащ уволнението е 837.90 лв. Счита, че
при издаване на обжалваната заповед са спазени всички законови
изисквания. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като ищецът бъде
осъден да му заплати съдебно-деловодни разноски за производството.
Съдът след преценка на събраните в производството доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Безспорно се установява от събраните по делото писмени
доказателства, че страните по делото са се намирали в трудово правоотношение,
възникнало по силата на трудов договор №
6/ 08.01.2001 год. Със Заповед № 217/ 15.02.2010 год. на ищеца Д. е зачислено
ел. съоръжение във ІІ МИР.
Видно от протокол от 22.02.2012 год., на заседание на УС
на ”Е. ОН България Мрежи” АД е взето решение да се организира проверка на
професионалните качества и умения на служители от МИР- ве с незадоволителни
резултати, съгласно утвърдени ключови показатели за 2011 година, както и за
служителите с наложени дисциплинарни наказания в периода 01.03.2011 г. –
01.03.2012 г
От приложения списък на служителите, подлежащи на
проверка е видно, че на 28.02.2012 год. Н.В.Д. е уведомен, че ще бъде
проверяван съответно на 05.03.2012 год. и на 06.03.2012 год.
По делото е представено копие от тест за изпит по
безопасност при работа и по Наредба № 9 за ТЕЕЦМ проведен на 05.03.2012 год, от
което се установява че Н.В.Д. е дал грешни отговори на 8 от общо 15 поставени
въпроси. Според утвърдената система за проверка на професионалните качества и
умения на служителите се определя обща оценка, като най – висока възможна е
„отлично представяне” /7.2 – 8 точки/, а най – ниската – „слабо представяне”
/под 2.2 точки/. От индивидуалната карта
/л. 81/, обобщен доклад /л. 82 – 86/, обобщен протокол /л. 86/, приложение № 5
/90/ се установява, че крайната оценка на комисията, като резултат от проверката
за професионалните качества на Н.В.Д., е слабо представяне -при 8 грешки
получава 1 претеглена точка /което е “слабо представяне”/. В обобщения доклад е
посочено е, че от получените резултати е видно, че служителят не притежава
качества за упражняване на основни функции и отговорности по длъжностна
характеристика.
Със Заповед №6/05.04.2012 год., считано от 07.04.2012
год. работодателят ”Е. ОН България
Мрежи” АД едностранно прекратява трудов договор № 6/ 08.01.2001 год., сключен с
Н.В.Д.. Според изложеното в мотивите, заповедта е издадена на
основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, във връзка проведена проверка на професионалните качества и умения, като
съдържа изчерпателно посочване на качествата, които липсват на служителя.
Посочено е, че на служителя следва да се изплатят обезщетения по чл. 220 КТ и
чл. 224 КТ. Заповедта е връчена на Д. на 05.04.2012 год.
Пред ВРС са изслушано и прието заключение по съдебно – счетоводна експертиза, неоспорено от страните,
от което е видно, че размерът на последното брутно трудово възнаграждение,
начислено на Н.В.Д. за пълен работен месец, предхождащ този на прекратяване на
трудовото правоотношение е 1400. 49 лв., а размера на нетното – 837. 90 лв.
По делото са събрани гласни доказателствени средства
посредством разпита на свидетелите Т.И.Т., П.Й. П. и Х.К.Х..
Предявени са обективно кумулативно съединение искове, с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, вр. с чл. 225, ал.1 КТ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на работодателя е да установи, че е упражнил
законосъобразно правото си да прекрати трудовото правоотношение на посоченото
основание.
В настоящия случай,
трудовото правоотношение е прекратено на осн. чл. 328, ал.1, т.5 КТ, а именно при липса на качества на работника или служителя за
ефективно изпълнение на работата.
Процесната заповед е редовна от формална гледна точка,
като същата съдържа всички нормативно предвидени реквизити - издадена е от
компетентен орган, в кръга на службата му, в предвидената от закона писмена
форма, съдържа изчерпателно описание на качества, които липсват на работника да
изпълнява ефективно възложената му работа.
До издаването на
същата се е стигнало след проведена във връзка с решение на УС на ”Е. ОН България Мрежи” АД от 22.02.2012 год. проверка
на професионалните качества и умения на служители от МИР- ве, сред които е и
въззивникът. С оглед показания “слаб”
резултат, комисията е дала заключение, че Н.Д. не притежава необходимите качества и умения
за изпълнение на трудовите му задължения,
възложени му с длъжностната характеристика, с оглед на което е
предложила стартирането на процедура за прекратяване на трудовото
правоотношение.
При така установеното от фактическа страна, настоящият
състав намира, че извършеното уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е
законосъобразно. В теорията и практиката няма спор, че преценката за наличието
на това основание е винаги конкретна и се прави с оглед изискванията на определената
трудова функция, възложена на работника по конкретното трудово правоотношение. Добрата теоретична и
практичекса подготовка винаги е предпоставка за ефективно изпълнение на
трудовите функции. Вярно е и обратното - недостатъчните професионални знания, умения, и навици
водят до липсата на качества на работника да изпълнява ефективно трудовите си
задължения, като такова неизпълнение е едно трайно и обективно състояние.
Липсва виновно поведение у работника или служителя, поради което и той не носи
дисциплинарна отговорност, но трудовото правоотношение може да бъде прекратено
едностранно от работодателя по реда на чл.
328, ал. 1, т. 5 КТ.
В настоящия случай, в
резултат на извършената проверка, съдържаща решаването на теоретичен тест,
както и практическа задача, въззивникът е показал слаби резултати, от където следва
извода, че му липсват познания, качества и умения, изискуеми съобразно
длъжностната му характеристика за работата му в областта на експлоатацията и поддържането
на електропроводни линии и мрежи (НН/СН/ВН), трафопостове и средства за
търговско измерване, а също и такива свързани със здравословните и безопасни
условия на труд.
Съдът не споделя
изложеното във въззивната жалба, а именно, че в заповедта не били посочени
конкретните качества, които липсвали на Н.Д.. В заповедта изрично е посочено,
че на ищеца липсват теоретични и практически познания в подробно описаната
област; липсват му пълни познания по схемата на мрежа средно напрежение, която
обслужва, както и има формално и небрежно отношение към работния процес. Налице са елементите от състава по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ - липса на
качества на работника, като тези качества са необходими за ефективното и
безопасно изпълнение на работата, и
липсата им е надлежно и обективно установена. Не е необходимо работодателят да
доказва, че на практика работникът изпълнява работата си неефективно и
некачествено. Начинът на изпълнение на работата до този момент, това дали е
имал допуснати нарушения и дали са му били налагани наказания, са ирелевантни факти, след като чрез
резултатите от проведения тест се установява, че не отговаря на изискванията и
не притежава необходимите професионални знания, умения и навици за заеманата
длъжност.
Предвид изложените мотиви, въззивният състав счита, че
Заповед №6 /05.04.2012 год., с което
трудовото правоотношение на въззивника е прекратено, е законосъобразна, поради
което и предявеният иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3, във вр. с чл. 225,
ал. 1 КТ, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане
на обезщетение за периода, през който е останал без работа поради уволнението в
общ размер на 8 402. 94 лв. – сума, представляваща сбор от брутни трудови
възнаграждения от по 1400. 49 лв., за шестмесечен период от 07.04.2012 год. до
07.10.2012 год., на основание, чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, вр. с чл. 225,
ал. 1 КТ.
По изложените съображения жалбата се явява неоснователна.
Предвид съвпадащите изводи, решението на първоинстанционния съд следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на правни спор пред настоящата инстанция, Н.В.Д.
С.Д.А. следва да заплати на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лв., определено по реда на чл.7 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения
Водим от изложеното, и на осн. чл. 271 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3849/31.08.2012 год. постановено по
гр.дело №6003/2012г. по описа на ВРС, 35-ти състав.
ОСЪЖДА Н.В.Д. с ЕГН: **********,*** да заплати на ”Енерго –Про Мрежи” АД, с ЕИК: 104518621, седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. ”Владислав Варненчик” № 258, ”Варна
Тауърс-Е”, представлявано заедно от всеки двама от А.Р.Т., А.С.С. и В.О.Й.Х., чрез юрисконсулт Ш. сумата от 150.00
/сто и петдесет/ лева, представляваща извършени съдебно – деловодни разноски /юрисконсултстко
възнаграждение/ за въззивната инстанция, на осн.чл.78 от ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от 14.11.2012г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: