Производството
е образувано по въззивна жалба на А. Е. А. ***, подадена чрез процесуален
представител адв. Д. К. *** срещу Решение № 696/28.02.2012 год., постановено по
гр. дело № 2900/2011 год. на Варненския районен съд, ХІІ-ти състав, в частта му, с която е отхвърлен
предявения от А. А. срещу З.К.К. и С. К. К. иск за делба на ГАРАЖ, находящ се в
гр. Варна, ул. Кастрица № 39, съставляващ имот с идентификатор 10135.2575.96.2 по КК на гр. Варна, както и в частта му, с която е
отхвърлено искането на А.А. срещу З.К. по чл. 344, ал. 2 ГПК за заплащане на
обезщетение за ползването на гаража от ответницата до приключване на делбеното
производство.
В жалбата са наведени оплаквания,
че решението е неправилно, необосновано и постановено при допуснати съществени
нарушения на съдопроизовдствените правила, като се настоява за отмяната му и за
постановяване на друго, с което предявения иск за делба на гаража да бъде
уважен, както и да се уважи искането за заплащане на сумата от 50 лева месечно
за ползването на гаража от З. К. до окончателното приключване на производството
за делба.
Оспорен е изводът на съда, че
гаражът е трябвало да бъде посочен и индивидуализиран в договорите, с които С.К.
е прехвърлил на въззивника правото си на собственост върху имота. Не са взети
предвид и не са обсъдени наведените в първата инстанция от ищеца доводи, че към
момента на сключването на договорите за дарение и продажба, за гаража липсвали
строителни книжа и нотариусът е отказал да опише гаража като самостоятелен
обект. Гаражът бил изграден без строителни документи, поради което и не може да
бъде предмет на прехвърлителни сделки. Поради това и в двата договора, от които
ищецът черпи права, гаражът бил описан като подобрение. Наведени са и доводи,
че след като ответницата не е оспорила своевременно, че ищецът е придобил 1 / 6
ид. част от собствеността и върху гаража съдът не е имал основание да обсъжда
този въпрос. Твърди се също, че не са взети предвид и направените от ответника С.К.
в първата инстанция признания, че с договорите за дарение и за продажба от 29.11.2010
година същият е прехвърлил на ищеца А.А. всички свои права в обем от 1 / 6 ид.
част, както върху къщата така и върху гаража.
В съдебно заседание, въззивникът
чрез процесуален представител адв. Д.К. *** поддържа жалбата.
В писмен отговор, депозиран в срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК, поддържан в съдебно заседание, ответницата З.К., чрез
процесуален представител адв. Вл. Д. от АК – Силистра оспорва жалбата, счита
решението в обжалваните части за правилно и настоява да бъде потвърдено. Сочи, че
гаражът е самостоятелен обект на правото
на собственост, построен е законно, въз основа на надлежни строителни книжа, представлява
отделен имот с идентификатор в кадастъра, не съставлява подобрение, и след като
не е описан като обект в договорите за дарение и за продажба, ищецът –
приобретател по тези договори – права върху гаража няма.
Ответникът С. К. К. не е депозирал
отговор на жалбата. В съдебно заседание се явава лично, не изразява конкретно
становище по жалбата. Заявява, че е продал всичко и не притежава дял в имота.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Производството е за делба във фазата
по допускането.
Образувано е по предявени от А. Е. А.
срещу З. К.а К. обективно съединени искове за делба на следните имоти: двуетажна еднофамилна ЖИЛИЩНА СГРАДА, съставляваща
обект с идентификатор 10135.2575.96.1 по КК на гр. Варна, със застроена площ от 82 кв. м. на
етаж, състояща се от: открито входно
стълбище за първи етаж, открита тераса, входно антре, две стаи, дневна –столова
с кухненска ниша, изолационно антре, баня, тоалет, входен избен коридор и три
изби и ГАРАЖ, съставляващ обект с
идентификатор № 10135.2575.96.2 по
КК на гр. Варна с площ от 33 кв. м., находящи се в гр. Варна, ул. Кастрица №
39, изградени в ПИ с идентификатор 10135.2575.96 по КК на гр. Варна, при
граници на поземления имот: ПИ № 94; ул. „Кастрица”; ПИ № 97.
В исковата си молба ищецът А.Е.А.
твърди, че между него и ответницата З. К.а К. е налице съсобственост върху
горните два имота, като ищецът е собственик на 1 / 6 ид. част от имотите, въз
основа на договор за дарение, сключен с нот. акт № 31, том ІІІ, рег. № 3738,
дело № 357/2010 год. и договор за продажба, сключен с нот. акт № 32, том ІІІ,
рег. № 3739, дело № 358/2010 год., а
ответницата З.К. притежава 5 / 6 ид. части от имотите, въз основа на наследяване
и договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 37, том І, рег. № 467, дело
№ 31/2011 год.
Настоява за
допускане до делба на жилищната сграда и на гаража при квоти 1 / 6 ид. част за
ищеца и 5 / 6 ид. части за ответницата З.К..
С исковата молба е отравено и искане
по чл. 344, ал. 2, предл. 2-ро ГПК за осъждането на ответницата да заплаща на
ищеца сумата от 300 лева месечно за едноличното ползване на имотите, съответно:
250 лева месечно за къщата и 50 лева за гаража, до окончателното извършване на
делбата.
В съдебно заседание ищецът чрез
процесуален представител поддържа предявените претенции.
В писмен отговор, депозиран в срока
по чл. 131 ГПК, поддържан в съдебно заседание, ответницата З.К. не оспорва, че
между страните е налице съсобственост, не оспорва и притежаваната от нея квота.
Под формата на възражение К. оспорва валидността на договора за дарение по нот.
акт № 31, том ІІІ, рег. № 3738, дело № 357/2010 год. Твърди, че е нищожен, като
сключен при заобикаляне на закона – договорът е сключен с цел да се заобиколи
забраната по чл. 33, ал. 1 ЗС, а в евентуалност претендира нищожност на
договора поради липса на съгласие от страна на дарителя за безвъзмездно
прехвърляне на собствеността, тъй като същият не е имал подобно намерение – да
даде нещо даром на приобретателя по договора.
В пледоарията по същество
ответницата З. К. оспорва иска за делба на гаража, като сочи, че според съдържанието
на двата договора, с които ищецът се легитимира като съсобственик на този имот,
гаражът не фигурира в тях и ищецът права върху гаража няма.
Ответникът С. К. К., конституиран
служебно от съда, редовно уведомен, не е депозирал отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 от ГПК. В съдебно заседание в първата инстанция е посочил, че
е продал имота, не е собственик в имота и няма претенции към този имот.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните прие за
установено следното от фактическа страна:
С нот. акт № 34, том VІІ, дело №
2477/1986 г. на ВнН, К. К. С. и Д. С. С. са признати за собственици въз основа
на реализирано право на строеж върху държавно дворно място на първи етаж от
жилищна сграда, състояща се от открито входно стълбище за първия етаж, открита
тераса, входно антре, две стаи, дневна -столова с кухненска ниша,, изолационно
антре, баня, тоалет, входен избен коридор, три изби и подобрения, посторена в
парцел VІІІ-34, кв. 18 по плана на кв. Виница, гр. Варна.
Видно от разрешение за строеж № 128/28.07.1989
година, изд. от ОбНС – Варна въз основа на одобрен арх. проект, на К. К. С. е
разрешено да построи в парцел VІІІ-34, кв. 18 по ЗРП на кв. Виница, Варна и гараж
със склад към гаража, с обща площ от 33 кв. м.
От удостоверение за наследници №
1999/14.02.2011 год. изд. от община Варна, район Приморски е видно, че Д. С. С.
е починала на 27.04.2008 год. и е оставила за свои наследници съпруга си К. К. С.
и двете си деца – С. К. К. и З. К.а К..
С договор за дарение, сключен с нот.
акт № 31, том ІІІ, рег. № 3738, дело № 357/2010 год. С. К. К. е дарил на А. Е. А.
1 / 10 ид. част от собствената си 1 / 6 ид. част от жилищна сграда-еднофамилна,
на два етажа, с площ от 82 кв. м. на етаж, съставляваща обект с идентификатор
10135.2575.96.1 по КК на гр. Варна, изградена в ПИ № 10135.2575.96 по КК на гр.
Варна, състояща се от открито входно стълбище за първи етаж, открита тераса,
входно антре, две стаи, дневна –столова с кухненска ниша, изолационно антре,
баня, тоалет, входен избен коридор, три изби и подобрения. Видно е от
съдържащото се в нот. акт описание на документите, представени в нотариалнато
производство по извършването му, пред нотариуса е била представена скица №
26894/18.11.2010 год. на жилищната сграда – еднофамилна. Скицата се съдържа на
л. 9 от първоинстанционното дело и на нея жилищната сграда е отразена като
обект с идентификатор 10135.2575.96.1.
С договор за продажба, сключен с
нот. акт № 32, том ІІІ, рег. № 3739, дело № 358/2010 год. С. К. К. е продал на А. Е. А. 9 / 10 ид. части
от собствената си 1 / 6 ид. част от жилищна сграда-еднофамилна, на два етажа, с
площ от 82 кв. м. на етаж, съставляваща обект с идентификатор 10135.2575.96.1
по КК на гр. Варна, изградена в ПИ с идентификатор 10135.2575.96 по КК на гр.
Варна, състояща се от открито входно стълбище за първи етаж, открита тераса,
входно антре, две стаи, дневна –столова с кухненска ниша, изолационно антре,
баня, тоалет, входен избен коридор, три изби и подобрения. Видно е от
съдържащото се в нот. акт описание на документите, представени в нотариалнато
производство по извършването му, пред нотариуса е била представена обсъдената
по- горе скица № 26894/18.11.2010 год. на жилищната сграда – еднофамилна. Скицата
се съдържа на л. 9 от първоинстанционното дело и на нея сградата е отразена,
като обект с идентификатор 10135.2575.96.1.
С договор за продажба, сключен с
нот. акт № 37, том І, рег. № 467, дело № 31/2011 г. К. К. С. е продал на З. К.а
К. 4 / 6 ид. части от правото на собственост за следните самостоятелни обекти: двуетажна жилищна сграда, съставляваща
обект с идентификатор № 10135.2575.96.1 по КК на гр. Варна с площ от 82 кв.м. и
гараж, съставляващ обект с идентификатор
№ 10135.2575.96.2 по КК на гр. Варна с площ от 33 кв.м., изградени в ПИ №
10135.2575.96 по КК на гр. Варна.
От заключението на вещото лице по
СТЕ, изслушана в първата инстанция, се установява, че пазарната месечна наемна
цена на 1 / 6 ид. част от жилищната сграда с идентификатор № 10135.2575.96.1 по
КК на гр. Варна е в размер на 72, 75 лева, а пазарната месечна наемна цена на 1
/ 6 ид. ч. от гаража със застроена площ от 33 кв. м. (констатация на вещото
лице след извършен оглед на място), съставляващ обект с идентификатор №
10135.2575.96.2 по КК на гр. Варна е в размер на 7, 50 лева.
С оглед така установеното от
фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от страна
с правен интерес от обжалване на решението в атакуваната част, като неизгодно
за нея и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неосноватнелна.
Производството е висящо в частта относно
иска за делба на гаража.
От анализа на горните доказателства
следва извода, че съпрузите К. и Д. С.и са придобили по време на брака си въз
основа на отстъпено и реализирано право на строеж върху държавна земя
собствеността и върху процесния гараж в режим на СИО. Със смъртта на съпругата Д.
С. е прекратена и семейната имуществена общност, при което преживелят съпруг е придобил
в собственост 4 / 6 ид. части от гаража (3 / 6 ид. част на в резултат на възмездно
придобиване през време на брака и прекратена СИО и 1 / 6 ид. част по
наследство), двамата й низходящи са придобили въз основа на осъществено
наследствено правоприемство по 1 / 6 ид. част.
Относно горното спор по делото няма.
Спорният въпрос е дали с двата договора – за дарение и за продажба от 29.11.2010
год. С. К. К. е прехвърлил и 1 / 6 ид. част от правото си на собственост върху
гаража.
В случаите, в
които договори с транслативен ефект (каквито са дарението и продажбата) имат за
предмет прехвърляне на право на собственост върху имот, имотът трябва да бъде
индивидуализиран. Когато договорът има за предмет постройка/постройки, които представляват самостоятелни обекти на правото на собственост те
трябва да бъдат индивидуализирани чрез посочване на тяхното предназначение (жилищни,
стопански); етажност; описание на помещенията, както и застроена площ, а в
случай, че за района в който се намират има одобрена кадастрална карта, следва
да бъде посочен и техният идентификатор. Гаражът е самостоятелен обект на
правото на собственост, а не представлява обслужващо помещение към построената
в парцела жилищна сграда. Гаражът може да бъде притежание на дадено лице, без
то да е собственик на къщата, както и да бъде предмет на прехвърлителни сделки.
Предназначението на гаража не е за обслужване на жилищни нужди, каквито нужди
задоволяват сервизните, складовите и др. помещения към жилищата, а той има
друго предназначение – за съхраняване на транспортни средства.Т. е., гаражите
са отделни обекти със самостоятелно значение и не са по необходимост свързани с
ползването на жилищата, съответно и не са тяхна принадлежност. Този извод се
налага както от действащите разпоредби – чл. 38, ал. 1 ЗУТ, вр. чл. § 5, т. 39
от ДР на ЗУТ; чл. 23, т. 3 ЗКИР, вр. § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР; чл. 106 от
Наредба № 7/2003 год. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони и др., така и от отменените ЗТСУ; ППЗТСУ, Наредба
№ 5/1995 год. за ПНТСУ; Наредба № 5/1977 год. за ПНТСУ и др.
При
положение, че в обсъжданите два договора – за дарение и за продажба – гаражът
не фигурира и не е индивидуализиран с посочените по – горе признаци, то той не
е предмет на договорите, поради което и тези договори не легитимират
приобретателя по тях А.А. като собственик на 1 / 6 ид. част от правото на
собственост върху гаража. В случая не е налице съмнение, неяснота или
двусмисленост в договорните клаузи относно обектите, върху които прехвърлителят
С.К. е прехвърлил на приобретателя Ал. А. своя обем от правото на собственост.
По правило се тълкуват онези уговорки, които са неясни или двусмислени, както и
тези по които между страните има спор. Съгласно чл. 20 ЗЗД при тълкуването на
договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните, но това
съвсем не означава че трябва да се издирва вътрешното съдържание на волята на
страните, ако то не е намерило външен израз. В случая гаражът като самостоятелен обект на правото на собственост
(самостоятелна, индивидуално определена вещ) не е упоменат в нито един от двата
договора, поради което е недопустимо чрез института на тълкуването на
договорите да се изменя самия договор.
По
изложените съображения съсобственици на гаража са С. и З. К.. Предвид обстоятелството,
че съсобствениците С. и З. К., формални ответници по иска за делба на гаража,
не са заявили изрично, че желаят делбата му, искът следва да се отхвърли. Като
последица от отхвърлянето на иска за делба на гаража, неоснователно е и
искането на Ал. А. по чл. 344, ал. 2 ГПК за осъждането на ответницата З.К. да
му заплаща обезщетение за едноличното ползване на гаража до окончателното
извършване на делбата.
Наведените от ищеца доводи, че гаражът бил изграден без
строителни документи, поради което и не може да бъде предмет на прехвърлителни
сделки са неоснователни. Във втората инстанция по искане на двете страни са
представени строителните книжа, въз основа на които е построен и гаража.
Разрешението за строеж е оспорено бланкетно. Видно е от същото, че то е на бланка
по образец, в която на ръка са вписани номера му, част от индивидуализиращите
призназци на титуляра на разрешението, както и номера на административния адрес
на парцела. Това обаче не дискредитира разрешението за строеж на гаража в
качеството му на диспозитивен документ.
Наведените от
въззивника доводи, че след като ответницата З. К. не е оспорила своевременно,
че ищецът е придобил 1 / 6 ид. част от собствеността и върху гаража съдът не е
имал основание да обсъжда този въпрос също са неоснователни. Съдът е длъжен да
прецени доказателствата и след като в титулите за собственост (договорите за
дарение и за продажба), въз основа на които ищецът твръди, че е придобил
собствеността и върху гаража гаражът не фигурира, съдът правилно е приел, че те
не легитимират ищеца като собственик на посочената недвижима вещ. Изявленията
на съделителя С.К. – прехвърлител по договорите, от които ищецът черпи права
върху гаража, в смисъл, че е прехвърлил всичко което притежава на ищеца, вкл. и
правата си върху гаража по същество изменят съдържанието на договорите, което е
правно недопустимо.
По тези съображения съдът намира, че
първоинстанционното решение в обжалваните части е правилно и следва да бъде
потвърдено.
При този изход от делото разноски на въззивника не се следват.
С оглед изхода от
делото отправеното искане и представените доказателства в полза на въззиваемата
З.К. следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция, съставляващи
адвокатско възнаграждение. Възражението на въззивника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е основателно. Делото не се отличава нито с
фактическа нито с правна сложност, поради което и заплатеният адвокатски
хонорар от 500 лева следва да бъде намален до установения в чл. 7, ал. 4 от
Наредбата № 1/2004 год. на ВАдвС минимум от 400 лева.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 696/28.02.2012
год., постановено по гр. дело № 2900/2011 год. на Варненския районен съд, ХІІ-ти
състав, в частта му, с която е
отхвърлен предявения от А. А. срещу З. К.а К. и С. К. К. иск за делба на ГАРАЖ,
находящ се в гр. Варна, ул. Кастрица № 39, съставляващ имот с идентификатор 10135.2575.96.2 по КК на
гр. Варна, както и в частта му, с
която е отхвърлено искането на А.А. срещу З.К. по чл. 344, ал. 2 ГПК за
заплащане на обезщетение за ползването на гаража от ответницата до окончателното
извършване на делбата;
ОСЪЖДА А. Е. А. ЕГН ********** ***
да заплати, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 5 от ГПК, на Зоя К.а К. ЕГН ********** ***
сумата от 400 лева (четиристотин лева) разноски за настоящата инстанция,
съставляваща заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС на РБ на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател:
Членове:1. 2.