Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, .........10.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖЕНЯ ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
мл.с. Н. СТОЯНОВ
при участието на секретаря Хр.А., като разгледа
докладваното от мл.съдия Н.Стоянов въззивно т.д. №1811 по описа на ВОС
за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх. №15205/12.06.2012г. на П.П.М., ЕГН********** срещу
решение №2546/04.06.2012г., постановено по гр.д. №8141 по описа на ВРС за
2011г., 33-ти с-в, с което е прието за
установено в отношенията между страните, че П.П.М. дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК130697606 сумата 513.43лв. – незаплатена
главница по договор за потребителски кредит №CREX-01766850/23.03.2008г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на заявлението
по чл.410 – 10.03.2011г. до окончателното й изплащане, както и сумата 127.61лв.
– лихва за забава за периода 30.07.2008г. – 21.02.2011г.,
за които суми е издадена по реда на
чл.410 ГПК заповед за изпълнение по ч.г.д.№3439 по описа на ВРС за 2011г., на осн. чл.422 ГПК и е осъден П.П.М. да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД сумата 200.00лв. – разноски, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
В жалбата се излагат
съображения, че страната не дължи процесните суми, тъй като в процесния договор
не е предвидена автоматична предсрочна изискуемост, без изрично изявление на
кредитора до длъжника. Поддържат се релевираните пред първата съдебна инстанция
възражения за нищожност на договора за кредит поради противоречие с чл.6, ал.1,
чл.7, чл.8, ал.1, т.2, чл.13 и чл.14 ЗПК (отм.) и чл.143, т.2 ЗЗП. Моли се за
отмяна на оспореното решение и съответно присъждане на разноски. В о.с.з.
страната поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД депозира
в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор, в който излага доводи за правилност
на първоинстанционното решение и моли за потвърждаването му при присъждане на
разноски. В о.с.з. страната не се представлява.
За да се
произнесе по спора съдът съобрази следното:
Производството е
образувано по предявени от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД искове за признаване за установено в отношенията
между страните, че П.П.М., ЕГН********** дължи на ищцовото дружество 513.43лв. – незаплатена
главница по договор за потребителски кредит №CREX-01766850/23.03.2008г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на заявлението
по чл.410 – 10.03.2011г. до окончателното й изплащане, както и сумата 127.61лв.
– лихва за забава за периода 30.07.2008г. – 21.02.2011г.,
за които суми е издадена по реда на
чл.410 ГПК заповед за изпълнение по ч.г.д.№3439 по описа на ВРС за 2011г., на осн. чл.422 ГПК.
Ищецът твърди, че по силата
на договор за потребителски кредит №CREX-01766850, сключен на 23.03.2008г. е предоставил в полза на ответника кредит в размер на
499.00лв. Сумата, подлежаща на връщане, включваща отпуснатата главница,
възнаградителна лихва и разходи за управление на кредита, възлизала на
660.09лв., вносими на 9 равни месечни вноски по 73.33лв., считано от
30.04.2008г. Съобразно договореното, главницата по кредита била заплатена в
деня на подписване на договора на „Технополис България” ЕАД като цена за
продажбата на мобилен телефон „Нокия”, модел “N70”. Кредитополучателят заплатил първите две вноски, след
което престанал да плаща, считано от 30.06.2008г. С оглед неплащането на две
месечни вноски, считано от падежа на втората – 30.07.2008г. непогасеното
парично задължение на ответника станало автоматично предсрочно изискуемо
изцяло, на осн. чл.3, изр. 2 от процесния договор. Считано от този момент
претендира процесните главница и мораторна лихва. В о.с.з. поддържа исковете и
моли за присъждане на разноски.
С отговор в законоустановения срок ответникът не оспорва,
че е съконтрагент по договора за кредит, но излага съображения за
неоснователност на исковете, предвид противоречие на договора с разпоредбите на
чл.6, ал.1, чл.8, ал.1, т.2, чл.13 и чл.14 ЗПК (отм.) и чл.143, т.2 ЗЗП. Излага
също, че между страните не е предвидена автоматична предсрочна изискуемост на
сумата по кредита. Моли за отхвърляне на исковете. В о.с.з. оспорва исковете и
моли за присъждане на разноски.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното
ч.г.д.№3439 по описа на ВРС за 2011г, 14-ти с-в, по същото дело на осн.чл.410 ГПК
е издадена в полза на ищеца срещу ответника заповед за изпълнение за процесните
суми.
Не се
спори, а се установява и от представения препис на договор за потребителски
кредит №CREX-01766850/23.03.2008г., че страните са съконтрагенти по посочената сделка. По
силата на споразумението ищецът е предоставил в полза на ответника кредит в
размер на 499.00лв. Сумата, подлежаща на връщане, включваща отпуснатата
главница, възнаградителна лихва и разходи за управление на кредита, възлизала
на 660.09лв., вносими на 9 равни месечни вноски по 73.33лв., считано от
30.04.2008г. Главницата по кредита била заплатена в деня на подписване на
договора на „Технополис България” ЕАД като цена за продажбата на мобилен
телефон „Нокия”, модел “N70”.
Между
страните не се спори още, че ответникът е заплатил две от дължимите девет
погасителни вноски.
От
преписа на фискален касов бон (л.10 от първоинстанционното производство) се
установява, че получената по кредита главница е преведена по сметка на „Технополис
България” ЕАД, във връзка със закупуването на описаната в договора за кредит
стока.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане са
искове с правно основание чл.422 ГПК. Уважаването на иска досежно главницата по
кредита се свързва с пълно и главно доказване от ищеца, че е съконтрагент с
ответника по договор за банков кредит с описаните условия, че е предоставил
сумата по договора в полза на кредитополучателя, че длъжникът е погасил две от
дължимите вноски, а по отношение на останалите непогасени такива е настъпила
предсрочна изискуемост. В тежест на ответника е да установи, че е заплатил
дължимите суми.
Между страните не се спори,
че са съконтрагенти по процесния договор, че главницата по него е преведена в
полза на „Технополис България” ЕАД като цена за закупуване от ответника на мобилен
телефон „Нокия”, модел “N70”, като ответникът е заплатил две вноски. Посочените
обстоятелства се подкрепят и от приобщените по делото доказателства.
Релевирани са от ответника
възражения за нищожност на договора, поради противоречие с разпоредби на ЗЗП и
ЗПК (отм.), (приложим към момента на възникване на облигационната връзка).
Съобразно чл.6, ал.1 ЗПК
(отм.) кредиторът следва да
уведоми потребителя за всички условия
на потребителския кредит преди сключването му, а с
правилото на чл.8, ал.1, т.2 ЗПК (отм.) е въведено изискването при такъв
договор, сключен
за придобиване на стоки или предоставяне на услуга чрез разсрочено плащане, същият да съдържа и информация за стоката или услугата - предмет на сделката и нейната цена. В графа „Тип на стоката” в
титулната част на процесния договор подробно е индивидуализиран мобилният
телефон, за закупуването на който е предназначена сумата по кредита. В раздел „Удостоверявания” на договора, първи
абзац, е посочено, че кредитополучателят е получил стоката, а в абз. втори е
обективирано, че длъжникът е запознат подробно със съдържанието на договора и
приема условията му, т.е. с подписването на договора потребителят
е признал неизгодния факт, че е запознат с условията на
същия и ги приема. При това положение съдът намира, че процесната сделка
отговаря на посочените изисквания на ЗПК (отм.)
Възраженията за нарушение
на чл.7 вр. чл.13 ЗПК (отм.) също не могат да бъдат споделени, доколкото в
титулната част на процесния договор са посочени главницата по кредита,
стойността за закупуване на вещта, подлежащата на връщане сума и размера и
падежа на всяка от погасителните вноски, а в чл.2 от споразумението са описани
елементите, съставящи анюитетната вноска.
Неравноправна
клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП
е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя. С подписването на процесната сделка
потребителят се е съгласил кредиторът да
запази правото едностранно да преизчисли
остатъчния размер на вземането в случай на
промяна на пазарните условия. Механизмът на
индексиране също е обективиран в договора, при това по начин, който позволява
определяемост на евентуално коригираните стойности. А разпоредбите
на чл.144, ал.2, т.1 и
чл.144, ал.3, т.2 от ЗЗП вр.
чл.143, т.10 и чл. 12 от ЗПК (отм.) допускат съществуването на такива уговорки при
наличие на обективни обстоятелства, които са извън контрола
на търговеца или доставчика на финансови услуги. Ето
защо съдът намира, че клаузата на чл.4 от процесния договор не може да бъде
приета за неравноправна.
В чл.3,
изр.2 от процесната сделка съконтрагентите са предвидили, че при забава на
повече от една вноска, считано от падежа на втората вноска, подлежащата на връщане
сума, формирана като сбор от неплатените анюитетни вноски става предсрочно
изискуема, без да се предвижда уведомяване на длъжника. Клаузата кореспондира с
делегираната в чл.60, ал.2 ЗКИ свобода на съконтрагентите да договарят
предпоставките и последиците на автоматичната предсрочна изискуемост на цялата
непогасена сума по кредита. При това положение извод за липса на уговорена автоматична
предсрочна изискуемост не може да бъде споделен.
По изложените съображения съдът намира за доказани по
делото елементите от фактическия състав на спорното право, поради което искът
досежно главницата по кредита е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед установеното по
делото обстоятелство, че длъжникът е престирал единствено първите две вноски по
кредита, считано от падежа на втората просрочена – 30.07.2008г.,
кредитополучателят е в забава за подлежащата на връщане сума. Съобразно чл.3,
изр. 2 от процесния договор, считано от настъпване на предсрочната изискуемост
се дължи и обезщетението за забава, в размер на законната лихва. Поради това и
с оглед акцесорния му характер спрямо главния иск, искът за заплащане на
обезщетение за забава се явява основателен и следва да бъде уважен в предявения
размер.
Поради съвпадане на правните
изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Защитата на ответника по
настоящото дело се осъществява от особен представител при условията на чл.47,
ал.6 ГПК, на който се дължи възнаграждение за всяка инстанция. Предвид
неизпълнение на указанията на съда за внасяне на депозит за възнагражданието
му, ищецът „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД следва да бъде осъден да заплати сумата 120.00лв., на осн. чл.77
ГПК.
Предвид липсата на доказателства за направени разноски от
въззиваемата страна, присъждане на такива не й се дължи.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№2546/04.06.2012г., постановено по гр.д. №8141 по описа на ВРС за 2011г., 33-ти
с-в.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК130697606, със
седалище гр. София, ж.к. „Младост” №4, Бизнес парк, сгр.14 да заплати по сметка
на ВОС сумата 120.00лв. –
възнаграждение за особен представител на ответника за въззивната инстанция, на
осн. чл.77 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн. чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: