Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна, 3.10.2012г.
в името на народа
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД –
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на двадесет и
пети септември 2012г в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА Г.
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
при секретаря С.Т. като разгледа докладваното от
съдия Г. в.гр.д.№ 1416 по описа за 2012г, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно по
реда на чл.258 ГПК, образувано по жалбите на двете страни от Д.Д.П. и П.Д.С.
с вх.№ 2097/26.01.2012 срещу решението на ВРС-ХІVс-в № 5437/25.10.2011 по
гр.д.№ 9398/2010 в частта му, с която по отношение на допуснатия до делба недвижим
имот, находящ се в с.Звездица, общ.Варна, с идентификатор 30497.505.862 по ПНИ
СО”Под село” землище с.Звездица с площ 1458кв.м.,
при граници ПИ с №№ 5050863; 5059525;
5050861; 5050850; 5050849, като съделител, наред с Д.Д.П. и П. Д. С., участва и
М.С.М..
Считат ,че последният следва
да бъде изключен като съделител, тъй като с решението на ПК Варна №
42/5.03.1993г, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на
Д.Г.Т. върху процесния имот, е била определена само площта, но не е имал
определени граници. Имотът попада в терен по §4. При това положение
реституционната процедура не е била завършила. Това става с приемането на ПНИ през
2004г и издадената въз основа на него Заповед по § 4к ал.7 № 0694/12.10.2005, с
която приключва реституционната процедура. Затова към този момент следва да се
определи кръгът на наследниците. Към 2005г съпругът на наследодателката С.Т.,
чийто наследник се явява М.М. не е бил
между живите, тъй като е починал през 1997г ,т.е. преди възстановяването на
собствеността. М.М. няма кръвна връзка с наследодателката Д. и не се явява дете
от брака й с последни я й съпруг.
Ето защо молят да бъде
изключен като съделител М.М..
Въззиваемият М.С.М. в с.з. оспорва
основателността на жалбата и моли за потвърждаване решението на ВРС.
Производството е във фазата
по допускане на делбата.
Ищците Д.Д.П. и П. Д. С. излагат, че
са съсобственици на недвижим имот, находящ се в с.Звездица, община Варна,
местност „Под село”, с идентификатор
30497 505.862 по ПНИ с площ 1458 кв.м., при граници: ПИ с №№ 5050863,
5059525, 5050861, 5050850, 5050849 по силата на наследяване от Д. Г. Т., б.ж.
на с.Звездица и земеделска реституция с Решение № 42/5.03.1993г на ПК Варна. В
тяхна полза е издадена Заповед на Кмета на Община Варна по §4к ал.7 ЗСПЗЗ №
0694/12.10.2005г с приложена скица.
Същата заповед е допълнена със Заповед № 061/11.11.2008г и ответникът М.С.М.
също е вписан в нея като наследник. Издаден е протокол за въвод във владение на наследниците. Ищците оспорват правата на
ответника, като сочат, че той е наследник на втория съпруг на наследодателката
им, починал преди възстановяване на собствеността на земеделския имот и затова неговият
наследник няма наследствени права съгласно разпоредбата
на чл.9а ЗН. Молят да се допусне делба при равни квоти само между ищците и от делбата да се изключи ответникът.
В срока
за отговор е постъпил такъв от ответника, в който сочи, че е подготвил
документи – одобрен проект за доброволна делба, но ищците не желаят да се
поделят доброволно с него. Твърди, че не е приложима разпоредбата на чл.9а от
ЗН и той притежава наследствени права за възстановения имот.
Въз основа на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна:
От представеното у-е № 211/23.11.2006г се установява, че наследници по закон на Д. Г. Т., поч.27.11.1986г са ищците Д.Д.П. и П.Д.С., нейни дъщери, и С. М. Т.–неин съпруг. Последният е починал след наследодател ката на 7.06.1997г. От удостоверение за
наследници № 142/22.04.2008г е видно, че наследник по закон на починалия С. М.Т.
е неговият син М.С.М..
С решение № 42/5.03.1993г
на ПК гр.Варна на наследниците на Д. Г. Т., б.ж. на гр.Варна, е възстановено
правото на собственост в съществуващи
възстановими стари реални граници на описания земеделски имот – лозе с площ 1,500дка
в терен по §4 на с.Звездица в м-стта „Екши елма”, заявен с пореден № 1 от
заявлението и установен декларация по чл.12 ал.3 ЗСПЗЗ.
Със Заповед № 0694/12.10.2005г на Кмета на Община Варна,
допълнена със Заповед № 061/11.11.2008г, издадени на осн.§4к ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, на
ищците и ответника, всички в качеството им на наследници на Д. Г. Т., е
възстановено правото на собственост за имот в м-ст ”Под селото”, землище
с.Звездица, с идентификационен № 30497.505.862 и с площ 1,458дка.
С протокол № 2/30.01.2009г наследниците са въведени във
владение на новообразуван имот № 862 в кад.район 505 в землището на с.Звездица,
местност „Под селото” с площ по ПНИ 1458кв.м. Същият е придружен със скица №
2440/8.11.2005г, изд. от Община Варна.
Въз основа на горната
фактическа установеност, съдът достига ДО следните правни изводи:
Досежно
спорния въпрос дали М.М. се явява съделител.
Както се установи наследниците по
закон на Д. Г. Т., поч.1986г, са били двете й дъщери, настоящите ищци Д.Д.П. и П.Д.С.,
и преживелият съпруг С. М. Т., починал
впоследствие през 1997г и оставил за свой наследник по закон сина си М.С.М.. С други думи, въззиваемият е наследник на починалия втори
съпруг на Д. Г. Т..
Необходимо е да се прецени дали
намира приложение разпоредбата на чл.9а ЗН. За да е приложима посочената норма,
следва да са налице кумулативните предпоставки: 1/ гражданският брак да е
сключен след одържавяването на имотите или включването им в ТКЗС и други
селскостопански организации; 2/ съпругът да е преживял съпруга - собственик; 3/
от брака да няма родени или осиновени деца. 4/ последващият съпруг да е починал
преди възстановяването на собствеността.
В
процесния случай липсва една от предпоставките, водеща до забрана
наследниците на последващия съпруг да наследяват, а именно: последващият съпруг
да е починал преди възстановяването
на собствеността. Съгласно тълкувателното решение кръгът на законните наследници на
възстановената собственост върху имоти, одържавени или включени в ТКЗС или
други образувани въз основа на тях селскостопански организации, се определя към
момента на смъртта на наследодателя. В случая това е 1986г.
Решението на ПК, издадено на осн.чл.14 ал.1 т.3 ЗСПЗЗ, с което на наследниците на Д. Г.
Т. е възстановено правото на собственост за процесния имот е постановено на 5.03.1993г, т.е. преди изменението на
разпоредбата с ДВ бр.68/1999г, в сила от 30.07.1999. При действието на старите
разпоредби на чл.14 ал.1 т.3 ЗСПЗЗ решението
на ПК има конститутивен ефект съобразно ТР № 1/1997г, а след изменение от
1999г – само установително действие за имоти, попадащи в терен по §4 от ПЗР
ЗСПЗЗ. За последните само се признава право на собственост при условията на
§4-§4л, като в решението се описва размерът и местонахождението на имота
/местността/. В тази хипотеза реституционното производство е двуфазно, като
първият елемент от фактическия състав е влязло в сила решение по чл.14 ал.1 т.3
ЗСПЗЗ, а вторият – влязла в сила Заповед на Кмета на Община Варна по §4к ал.7
от ПЗР на ЗСПЗЗ за одобряване влезлия в сила план на новообразувани имоти.
Последната има конститутивен ефект по отношение възстановяването правото на
собственост в/у конкретен, определен по своите граници и площ имот. До
постановяването на такава заповед, земеделската реституция като придобивен
способ не е произвела годно правно действие поради липсата на индивидуализация
на обекта. Изменената норма е материално - правна и няма обратно действие.
Както се изложи по-горе,
настоящият случай попада под хипотезата на чл.14 ал.1 т.3 ЗСПЗЗ в старата
редакция и затова реституционния ефект на решението е настъпил още през 1993г,
т.е. реституцията е задъвршила още през 1993г, а не с издаването на заповед по
§4к .
Към 1993г С. М. Т. е бил жив и се е явявал
последващ съпруг по смисъла на чл.9а ЗН. Съобразно ТР № 1/1998г на ОСГК на
ВКС разпоредбата на чл. 9а ЗН има
действие само за имоти, които са индивидуална собственост на наследодателя и не
се прилага, когато се открива наследство на наследник на съпруга-собственик.
Поради изложеното следва, отв.М.
в качеството му на наследник на последващ съпруг на наследодателката следва да
участва в делбата на възстановения по реда на ЗСПЗЗ имот.
Съобразно
правилата на чл.9 ЗН същият наследява частта на баща си, равна на частта на останалите
деца /двете ищци/, т.е. по 1/3 ид.част за всеки от тримата съделители.
Ето защо, наведените от ищците
доводи по реда на чл.342 ГПК за изключването на ответника от делбата, се явяват неоснователни. При доказани
наследствени права за поземлен имот, индивидуализиран по действащ ПНИ, следва
да се допусне делбата между двете ищци и ответника при равни квоти.
Съвпадащите крайни правни
изводи на двете инстанции обуславят потвърждаване решението на ВРС.
Разноски в полза на
въззиваемия не следва да се присъждат поради липсата на искане и доказателства
за направени такива.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-ХІVс-в № 5437/25.10.2011 по гр.д.№
9398/2010 в частта му,
с която по отношение на допуснатия до делба недвижим имот, находящ се в
с.Звездица, общ.Варна, с идентификатор 30497.505.862 по ПНИ СО”Под село”
землище с.Звездица с площ 1458кв.м., при граници: ПИ с №№ 5050863; 5059525;
5050861; 5050850; 5050849, като съделител, наред с Д.Д.П. и П. Д. С., участва и
М.С.М. при равни квоти за всички .
Разноски не се присъждат.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчване на препис на страните при
условията на чл.280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: