Р Е Ш Е Н И Е

Номер ………………………. година 2012 град Варна

Варненският окръжен съд Наказателно отделение

На шестнадесети август Година две хиляди и дванадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СОНЯ НЕЙКОВА

ЧЛЕНОВЕ:АСЕН ПОПОВ

СТАНЧО САВОВ

Секретар Н.Й.

Прокурор Д.Петрова

Като разгледа докладваното от съдия Попов

ВНОХД № 622 по описа на съда за 2012г.,

за да се произнесе, взе предвид:

Въззивното производство образувано по жалби от подсъдимите И.Р., Г.Р. и сл.защитник А.К. срещу присъда на ДРС 5-ти състав, постановено на 04.04.2012г. по НОХД 384/11г..

В съдебно заседание прокурорът изразява становище за неоснователност на жалбата, като моли присъдата да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

Пострадалият - частен обвинител Ж., чрез своя процесуален представител адв.Александров, моли присъдата да бъде потвърдена.

Защитата на подсъдимите в съдебно заседание изнесена от адв.Василев /п-но ДРС л.60/ пледира за отмяна на първоинстанционната присъда поради недоказаност на обвинението, а в условията на алтернативност за връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция, без посочване на конкретни процесуални нарушения.

Защитника на подс.И.Р. адв.М. е депозирал писмена защита, в която навежда доводи за необоснованост на първоинстанционната присъда с оглед неправилно според него възприетата фактическа обстановка.

В последната си дума подсъдимия Г.Р. моли да бъде оправдан, подсъдимия И.Р. делото да бъде върнато за ново разглеждане.

При произнасяне по внесените въззивни жалби съдът намери следното:

Жалбите са неоснователни.

ДРС е събрал всички релевантни с оглед внесеното обвинение доказателства в производството пред себе си и е приел за установена следната фактическа обстановка:

На процесната дата 10.06.20120г. след обяда пострадалия бил извел детето си в парка на гр.Девня. Там именно се срещнал с подсъдимия И.Р., който водел своето дете. Помежду им възникнал спор по повод твърдения на Р., че детето на Ж. ударило неговото и следва да му се извини. Поведението на Р. ескалирало в ругатни и посягане, което Ж. избегнал и се отдалечил в парка. Впоследствие пострадалия седнал на пейка докато детето му карала колело. В съседство били св.Станка Д. и св.Петранка Митева, които разхождали внучетата си в парка. Междувременно И.Р. отишъл до дома на брат си - подс.Г.Р. и му разказал, че детето на Ж. е ударило неговото и пострадалия отказал да му се извини. Двамата решили да отидат в парка с автомобила на подс.Г.Р. и да се саморазправят със пострадалия. В автомобила се качила и св.Силвия Д., живееща на семейни начала с Г.. Когато стигнали до парка братята слезли от автомобила и се отправили към Ж.. Като ги видял, той се изправил явно предполагайки, че ще възникне проблем. И.Р. бързо се приближил към него с думите „сега ще видиш какво ще стане", след което двамата с подс.Г.Р. започнали да нанасят удари с юмруци по главата и тялото на Ж.. В следствие на нанесените удари той паднал на земята, а двамата подсъдими започнали да му нанасят удари с крака по тялото и главата. Пострадалият успял да стане и побягнал. И.Р. побягнал след него, а брат му се качил в автомобила си и също тръгнал да преследва Ж.. Св.Д. слязла от автомобила и се отправила към парка, където останало детето на Ж.. Двамата подсъдими успели да настигнат св.Ж. ***. Пред блока, на пейка бил седнал св.Васил Цолов Ташев със свои съседи. Той видял как подс.И.Р. започнал да налита към св.Ж. и да му нанася удари, а св.Г.Р. се опитвал да разтърве двамата. Св.Ж. отново успял да се отскубне от двамата подсъдими и се прибрал в дома си. Там била св.Валентина Керанова И., с която той живеел на семейни начала. Св.В.И. видяла, че лицето и фланелката на св.Ж. са зацапани с кръв и го попитала какво се е случило и къде е детето им. Без да чака обяснения побягнала към парка. Докато двамата подсъдими преследвали св.Ж., св.С.Д. се приближила до детето на св.Ж., което останало само в парка и казала на свидетелките Станка Д. и Петранка Митева, че познава майката на детето и ще го вземе, а след това родителите му сами щели да дойдат да си го вземат. Св.Станка Д. обаче казала, че ще даде детето само на майка му и не позволила св.Силвия Д. да го вземе. След като пристигнала в парка св.В.И. намерила детето си и го прибрала в дома си.

За да възприеме горното ДРС е обсъдил и кредитирал следните събрани доказателства:

На първо място заключението по СМЕ видно от което, съгласно данните по делото, извършеният преглед и приложените към него медицински документи св.П.И.Ж. е получил следните телесни увреждания-контузия на гръден кош, травматичен перидонтит на първи долен десет зъб, кръвонасядания и ожулвания по лицето. Всички описани травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота и са в резултат от действието на твърди тъпи предмети, като биха могли да бъдат получени при удари с юмруци и ритници. Заключението по комплексната СМЕ с участието на съдебен медик- д-р Демиров и специалист хирург - стоматолог- д-р Стелиян Едрев, съгласно което травматичния перидонтит представлява травматично увреждане на зъбоподдържащия апарат. Според вещите лица при проведено адекватно стоматологично лечение функцията на зъба може да бъде възстановена в пълен обем, а при непровеждане на лечение и развили се възпалителни усложнения реално зъба може да загуби своята функция и да се наложи изваждането му. Като причина за това увреждане се сочи травма - т.е може да бъде получено при силен удар с юмрук или с крак. При проведен преглед на 05.04.2011г. т.е около 10 месеца след причиняването на телесното увреждане се установило, че първи долен десен зъб е стабилизиран. Съдът е кредитирал показанията на свидетелите П.Ж., Станка Д., Петранка Митева, Валентина И. и Васил Ташев, който са непротиворечиви и допълващи се, а също в унисон с останалите доказателства по делото. Обратно съдът не е кредитирал показанията на св.Силвия Д., тъй като те са в пълно противоречие с показанията на свидетелите очевидци по делото и поради обстоятелството, че същата е лично заинтересована от изхода на делото, тъй като живее на семейни начала с подс.Г.Р.. Обясненията на подсъдимите са възприети като защитна теза и в пълно противоречие с показанията на пострадалото лице и свидетелите - очевидци на случилото се, както и със заключенията на вещите лица по СМЕ.

В жалбите и допълнителните изложения от страна на подсъдимите се навеждат оплаквания за превратно възприета фактическа обстановка. Твърди се, че не Радеви а пострадалия Ж. е инициирал конфликта, а те се отбранявали. В подкрепа на твърденията си молят за допускане и разпит на нови свидетели, които да установят , че кредитираните от ДРС показания на свидетелката Петранка Митева са неистина, доколкото същата не е могла да присъства на инцидента. Навеждат се и доводи за тенденциозност с оглед събиране само на определени гласни доказателства, въпреки, че на инцидента са присъствали множество лица. Като контрапункт на събраните доказателства се сочат нови свидетели.

С оглед проверка на твърденията пред ВОС се събраха показанията на свидетелите М. и П. Димови съответно сестра и брат на съпругата на подсъдимия Г.Р.. Същите заявяват, че именно в процесния ден около 17 часа са посетили магазин - дрогерия, в който работи свидетелката Петранка Митева, която е била на работа и ги е обслужила. Това свидетелите са изложили и в депозираните и приобщени молби по делото с които са пожелали да дадат показания пред ВОС.

ВОС намери, че показанията на М. и П. Димови не следва да бъдат ценени поради следното:

На първо място следва да се отбележи, че доколкото са в близки роднински отношения с подсъдимите показанията им изначално следва да се третират при наличие на личен интерес. На второ място особено впечатление прави обстоятелството, за наличие на ясен спомен от случилото се преди две години събитие и липса на такъв за други събития преди или след това, при положение, че става въпрос за елементарно действие, като закупуване на лекарства, което обичайно не се запомня от хората през такъв продължителен период от време. Действително свидетелите дават показания, че свързват времето и мястото с получаване на възнаграждения, график на автобус и др. което би донякъде би обяснило наличието на спомени, ако не бяха налице и други противоречия и несъответствия. На първо място не става ясно защо едва пред въззивната инстанция се прави искане и съответно се дават тези показания, при положение, че очевидно и двамата свидетели са знаели за хода на производството пред ДРС. Извън тяхната лична инициатива, липсва и искане от страна, както на подсъдимите, така и на защитниците в първата инстанция. Не на последно място дадените от тя показания не съответстват и с показанията на свидетелката Силвия Д., която е била съпоставена в очна ставка със свидетелката Петранка Митева и не е заявила, че последната не е била на местопроизшествието. Впрочем лисва такова изявление и в дадените от подсъдимите обяснения пред първата инстанция. Горното мотивира ВОС да не цени събраните в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция свидетелски показания.

Извън изложените съображения ВОС напълно споделя съжденията и правните изводи в обстойните мотиви на ДРС. При така събраните и обсъдени поотделно и съвкупност доказателства съдът е сторил правилен извод по отношение извършеното от двамата подсъдими деяние.

При определяне на наказанието за двамата подсъдими ДРС законосъобразно е приложил диференциран подход и след обсъждане на релевантните обстоятелства е наложил на двамата подсъдими наказания в съответствие с принципите заложени в разпоредбата на чл.36 от НК. Липсва какъвто и да е обоснован довод за изменение на първоинстанционната присъда към намаляване на наложените наказания.

При извършената на основание чл.313 и чл.314 НПК цялостна служебна проверка съдът констатира, че ДРС неправилно е приложил закона по отношение определения режим на изтърпяване на наказанията на подсъдимия И.Р., но доколкото липсва надлежен протест ВОС не може да влоши положението на подсъдимия.

С оглед на изложеното и на основание чл.338 НПК, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда на ДРС 5-ти състав, постановено на 04.04.2012г. по НОХД 384/11г..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: