№______________
гр. Варна, 06.08.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
в публично съдебно заседание на десети юли през две хиляди и дванадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
Н. СТОЯНОВ
– мл.с.;
при участието на секретаря
Е.И., като разгледа докладваното от съдия Юлия Бажлекова в.гр.д.№767 по описа за
2012 година на ВОС, намира следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
Т.Н.Н. срещу постановеното решение №5220/21.12.2011г. по г.д.№17614/2010г. на ВРС, ХХІ състав в частите, с което е постановено
прекратяване на брака й с Н.Н. и е прието, че вина за разстройството на брака
имат и двамата съпрузи; отхвърлени са исковете за заплащане на издръжка на
въззивницата в размер на 400лв. и в полза на детето Николата за разликата над
250лв. до претедираните 950лв.
В жалбата се твърди, че
решението в обжалваните му части е неправилно и незаконосъобразно, тъй като от
събраните по делото доказателства не се установява, че бракът между страните е
непоправимо разстроен и изпразнен от съдържание. Твърди, че през последните
няколко години от брака, въззиваемият се е дезинтересирол от семейството и го е
напуснал без основателна причина. Излага се, че присъдената в ползана детето
издръжка е в занижен размер и е недостатъчна за покриване на нуждете му.
Претендира се отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на друго
по същество, с което да се отхвърли предявеният иск за прекратяване на брака с
развод. В отношение на евентуалност се претендира допускане на развод, като се
приеме, че разстройството на брака е настъпило единствено по вина на ищеца и се
уважат предявените от въззивницата искове за издръжка.
Въззиваемата страна редовно
уведомена, с писмен отговор в срока по чл.263 от ГПК, оспорва жалбата като
неоснователна и предявява насрещна въззивна жалба срещу решението, в частта, с
която е прието, че вина за разстройството на брака има и съпруга. Излага, че
вина за непоправимото разстройство на брака има единствено съпругата, която е
злоупотребила с доверието му, като е укрила от него, че като наследник на
своите родители е придобила собственост върху недвижими имоти на значителна
стойност, като с част от тях се е разпоредила безвъзмездно. Решението се
обжалва и в частите, с които е присъдена издръжка в полза на детето Н. за
минало време и размера на дължимия наем за ползване на семейното жилище.
Дирекция “Социално
подпомагане” гр. Варна, редовно призована, не се явява представител
и не изразява становище по жалбите.
Въззивната жалба е подадена в
срок и е допустима.
Съдът, след преценка на
събраните пред двете инстанции доказателства, касаещи предмета на спора,
по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
намира за установено от фактическа
и правна страна:
Производството пред
ВРС е с правно основание чл.49 от СК. Образувано е по искова молба от Н.С.Н. срещу Т.Н.Н. за
прекратяване на сключения между тях брак, поради виновното поведение на ответницата. Твърди се,
че разстройството на брачните отношения
на страните е резултат от неполагането на грижи за семейството
от ответницата, която проявявала безотговорно отношение към дома и домакинството,
не поддържала социални контакти, занемарила външния си вид. От 2005г. страните не
общували като съпрузи, а от м. май 2009г., когато ищецът напуснал семейното
жилище са във фактическа раздяла. Прави се искане след прекратяване на брака
ответницата да възстанови предбрачното си фамилно име и да се прогласи
възникване на наемно правоотношение и да се определи дължим наем, в случай, че
ползването на семейното жилище са предостави на ответницата.
Ответницата, с писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, оспорва изложеното в исковата
молба, като твърди, че не са налице дълбоки и непоправими причини за
разторгване на брака, като в отношение на евентуалност претендира прекратяване
на брака по вина на ищеца. Предявява насрещен иск и твърди следните брачни провинения на съпруга: на проявеното от
страна на ответницата отговорно и грижовноотношение към дома, съпруга и децата,
ищецът не е отвръщал с прознаие, а с грубо отношение и обиди. Излага се още, че
ищецът е напуснал неоснователно
семейното жилище. Предявени са и не брачни
искове за упражняване родителските права върху ненавършилото пълнолетие дете; за определяне режим на личен
контакт с ответника; за определяне на
дължимата от последния издръжка в размер на 950лв., считано една година назад от предявяване на иска, за осъждане на ищеца да заплаща в полза на ответницата издръжка в размер
на 400лв. месечно, както и за предоставяне на ползването на
семейното жилище.
Съдебният състав, след като взе
предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено
следното:
Видно е от
представеното на л.7 от гр.д.№17614/2010г. на ВРС удостоверение за сключен граждански
брак между страните Н.С.Н. и Т.Н.Н., че същият датира
от 16.09.1984 год.
Видно
е от приложените по делото Удостоверение за раждане от ***г., издадено
въз основа на Акт за
раждане №І-1304/16.07.1985г., Удостоверение за раждане от ***г., издадено въз основа на Акт
за раждане №3633/10.11.1994г., че децата С. Н. Н./пълнолетна/ и Н. Н. Н. са родени от брака
на Н.С.Н. и Т.Н.Н..
Не се спори между страните
по делото и съдът приема за
установено обстоятелството,
че семейното им жилище, собственост на съпруга се намира в гр. Аксаково, ул.”Кокиче” № 10, ет.2, както и, че към
настоящия момент същото се обитава
от въззивницата Т.Н. и непълнолетното дете на страните.
Съобразно представения
по делото социален доклад от ДСП гр. Варна жилището находящо се в гр.Аксаково, ул.”Кокиче” № 10, ет.2 се състои от антре, дневна с кухненски бокс,
две спални, баня с тоалет, тераса, като една от стаите /спалня/ се ползва от
пълнолетната дъщеря на страните.
Според приетите по делото социален доклад и извършено проучване,
преките грижи за дтето Н. се полагат от майката. Детето е на 17 години,
ученичка в СОУПЧЕ”Ал.С.Пушкин” в гр.Варна и е с добри резултати от училищната
си дейност. Не са установени сериозни здравни проблеми и ли хронични
заболявания. Дадено е стоновище, че детето е силно емоционално привързано към
ответницата, като контакните с бащата са свързани предимно с предоставянето на
парични средства.
От заключението на СТЕ се установява, че жилището,
обитавано от отметницата и детето Н. е с площ от 92,75 кв.м., състои се от
антре, дневна с кухненски бокс, две спални, баня с тоалет, тераса, избени
помещения с площ от 29,80 кв.м. и ½ ид.ч. от общите части на сградата и
¼ ид. Част от дворното място, цялото с площ от 664 кв.м. Вещото лице е
посочило, че достъпът до едната стая е ограничен, до колкото същата се ползва
от голямата дъщеря на страните. Определен е пазарен наем за имота в размер на
150лв., съответно 75лв. за половината. В садебно заседание вещото лице е
посочило, че ако се отчете ползването на една стая по-малко, то следва
пазарната цена на наема да бъде редуцирана с 1/3, т.е. до 100лв. за целия имот.
По
делото като доказателства са приети експертно решение №
3125/14.12.2009г., от което се установява, че ответницата е с 54% намалена
трудоспособност и експертно решение на ТЕЛК № 0433/11.05.2011г., от което се
установява, че ответницата е с 64% намалена трудоспособност.
ПО
ОТНОШЕНИЕ НА ВИНАТА:
От съвкупния анализ на показанията на разпитаните пред първата инстанция
свидетели – М. Н. и С. Н., които съдът кредитира
при условията на чл.172 от ГПК, предвид родствената и връзка на свидетелите със старните по
делото, се установява, че страните по
делото са във фактическа раздяла от м. май 2009г. Установява се, че причината за раздялата
са, че отношенията
им не са
били добри и са се влошили.
Съдът намира, че от
събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин обстоятелството, че брачните отношения между съпрузите са
дълбоко и непоправимо разстроени. Между съпрузите
е настъпило отчуждение, липса на привързаност, уважение, както и желание за
полагане на общи усилия за запазване на семейството.
При аналза на показанията на свидетелите се
установява, че отношенията между страните са влошени за период преди
напускането на семейното жилище от старна на ищеца. Съдът намира, че
от събраните по делото доказателства
се установяват твърденията на ищеца, че съпругата не е полагала необходимите усилия за
поддържане на домакинството и създаване на уют в дома, водила е затворен начин
на живот, като не е поддържала връзки както със свои близки и роднини, така и с
роднините на съпруга.
От друга
страна и ищецът не е положил нужните усилия за преодоляване на настъпилите
различия и неразбирателства и е напуснал семейното жилище.
С оглед на изложеното
съдът приема, че вина за
разстройството на брачните отношения имат и двамата съпрузи. Законовата уредба не дефинира
понятието „вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака”, но съдът приема това понятие като
съвкупност от обективно и субективно отношение на двамата съпрузи към брачната
връзка и изпълнението на поетите брачни задължения, някои от които са грижата и
отношението на съпрузите един към друг, към издръжката на семейството, към
тяхното съвместно живеене и др. Установява се поделото, че причината за
фактическата раздяла между съпрузите от една страна е поведението на съпругата,
но от друга и съпругът не е направил опит за запазване на брака, за подобряване
на взаимоотношенията, а се е дезинтересирал и е напуснал семейното жилище. С
оглед на изложеното, съдът намира, че и двамата съпрузи са допринесли за
настъпилото разстройство на брака, като никой от тях не е направил опит за
подобряване на отношенията в семейството. Не са положили достатъчно усилия да
преодолеят конфликтите и да възстановят хармоничните отношения по между си. И
двете страни с поведението си са разрушили брачната връзка, поради което,
вината за настъпилото разстройство следва да се вмени и на двамата. Решението
на ВРС следва да бъде потвърдено в посочената част.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИЗДРЪЖКАТА ЗА ДЕТЕТО: Решението е
обжалвано от въззивницата, в частта, с която е отхвърлен иска за издръжка в
полза на детето Н. разликата над присъдения размер от 250лв. до претендирания
размер от 950лв. и от въззиваемия в частта за присъдена издръжка за периода от
11.11.2009г. до 11.11.2010г.
При определяне размера на дължимата издръжка
първоинстанционния съд е взел предвид възрастта и нуждите на детето и
възможностите на родителите. Отчетено е и обстоятелството, че родителят
отглеждащ детето е с 64% намалена работоспособност. Намаленото работоспособност
на майката не води до невъзможност да работи и не я освобождава от задължението
да полага грижи и да осигурява издръжка на детето си, макар и в минимален
размер. Определения размер на издръжка от 250лв., дължима от бащата е около
размера на минималната за страната работна заплата и е достатъчен за
задоволяване на нуждите на детето от храна, облекло и учебни пособия.
По отношение на присъдената издръжка за минало
време, за период от една година преди предявяване на иска, настощият състав на
съда напълно споделя изводите на първоистнционния съд за основателност на
претенцията. От доказателствата по делото не се установява бащата да е предоставял
средства за издръжка на детето Н..
С оглед на изложеното решението в тези обжалвани
части следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
По отношение на издръжката на съпругата:
Разпоредбата на чл.139 СК посочва, че право на здръжка има лице, което е
неработоспособно и не може да се издържа от имуществото си. Съгласно
разпоредбата на чл.145 СК невиновния за развода съпруг има право на издръжка. В
случая вина за разстройството и прекратяването на брака имат и двамата съпрузи,
а от доказателствата по делото не се установява, че ответницата не е
работоспособна и не може да се издържа от имуществото си. Установената намалена
работоспособност от 65 % не предполага пълна невъзможност да се полага труд от Т.Н.,
като по този начин същата да получава доходи. Същата е в трудоспособна възраст,
притежава висока квалификация и би могла да си осигурява доходи около или над над установените минимални размери за старнаат. Освен това
от доказателствата по делото се установява, че същата притежава имущество, от
което би могла да получава средства.
ПО
ОТНОШЕНИЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЯ НАЕМ ЗА ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
С първоинстанционното решение упражняването на родителските права по отношение
на роденото от брака непълнолетно дете са предоставени
на съпругата, въззивницата Н.. Съдът намира, че от
изразеното от страните становище,
същите не желаят съвместно съжителство, респективно съвместно ползване на семейното
жилище.
Не се спори между
страните и съдът приема за установено
обстоятелството, че семейното жилище на страните е собственост
на съпруга Н..
Съгласно заключението на вещото лице по
допуснатата СТЕ пазарния наем за процесното жилище е в размер на 150 лв. От
събраните по делото доказателства се установява също, че една от стаите на жилището
се ползва от пълнолетната дъщеря от преди настъпването на фактическата раздяла
между страните. В социалния доклад и в заключението на вещото лице се посочва, че е едната стая е заключена и в нея
се намира багажът на пълнолетната дъщеря – С.. Предвид установеното и съответно
на уточнението на вещото лице дадено в съдебно заседание, следва да се приеме,
че пазарния наем за обитаваната от ответницата и непълнолетното дете част от
жилището е в размер на 100лв. С оглед разпоредбата на чл.57, ал.2 СК, след
отчитане на ползваната от ненавършилото пълнолетие дете част, ответницата дължи
наем на ищеца в размер на 50 лв. месечно, считано от влизане в сила на
решението.
В заключение, предвид съвпадане на изводите на
настоящата инстанция с тези на първоинстанционния
съд, решението на ВРС следва да
бъде потвърдено в обжалваните части относно прекратяването на брака между
страните поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство; вината за разстройството
на брака, дължимата издръжка от въззиваемия в полза на детето, определения наем
за ползване на жилището, както и в частта, с която е отхвърлен иска за издръжка
на съпругата с правно основание чл.145 СК.
В останалата част решението на ВРС по гр.д.№17614/2010г. е влязло в сила.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №5220/2011г. по г.д.№17614/2010г. на ВРС, ХХІ състав
в частта, с която е прекратен брака между Н.С.Н. и Т.Н.Н.,
сключен на 16.09.1984г. с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на
брака по вина на двамата съпрузи, както и в
частите, с които е осъден Н.С.Н., ЕГН **********,
да заплаща месечна издръжка на детето Н. Н. Н., ЕГН ********** в размер на
250лв. за периода 11.11.2009г. до 11.11.2010г. на основание чл.149 СК; Т.Н.Н. е
осъдена да заплаща на Н.С.Н. месечен наем в размер на 50 лв. на основание
чл.57, ал.2 СК и са отхвърлени исковете за заплащане на месечна издръжка в
полза на детето Н. Н. Н., ЕГН **********
за разликата от 250лв. до предявения размер от 950лв. и за заплащане на месечна
издръжка в размер на 400лв. в полза на Т.Н.Н., ЕГН **********, на основание
чл.145 СК.
В останалата му част решението на ВРС е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните по реда на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: