Р Е Ш Е Н И
Е №
гр. Варна, 12.06.2012 г.
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публично заседание на тридесети май през
две хиляди и дванадесета година
в състав:
КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
при участието на секретаря Г.С., като
разгледа докладваното от съдия Ир. Петкова въззивно гр. дело
№ 1402 по описа на 2012г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на С.С.К. ЕГН **********
***, срещу решение №1224/26.03.2012г., постановено по гр.д. № 19370/11г. по
описа на ВРС, ХІХ-ти с-в, с което са отхвърлени предявените от въззивницата
искове за признаване за незаконно извършеното прекратяване на трудовото й
правоотношение с въззиваемото дружество “Ривиера” АД, както и за възстановяване
на заеманата преди уволнението длъжност “главен камериер”. В жалбата се твърди,
че решението на ВРС е неправилно, доколкото не са съобразени наведените
възражения, че връчването на предизвестието и заповедта са оспорени от ищцата
досежно датите на връчване, както и удостоверяването на връчването. Наред с
това се излага, че дори и да се приеме, че същите са връчени, то прекратяването
е извършено в неприсъствен ден-неделя, поради което и следва да се приеме, че
поражда правни последици от 03.10.2011г., когато обаче ищцата вече е ползвала
отпуск по болест. Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на исковете с
присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемото дружество “Ривиера” АД ЕИК 103002712
със седалище и адрес на управление гр. Варна район “Приморски” КК “Златни
пясъци”, представлявано от Весела Кюлева, не са изразили становище. По същество
на спора оспорват жалбата и молят решението да бъде потвърдено с присъждане на
разноски.
Относно предмета на така
предявения иск се излагат следните твърдения от страните:
В исковата молба ищцата твърди, че е била в трудово
правоотношение с ответника за неопределен срок като е заемала длъжността
“главен камериер”. Сочи, че на 30.09.2001г. е била извикана към 16,30ч. в
кабинета на А. В.-служител в ответното дружество и й е било заявено, че е добре
трудовото й правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие, тъй като
поради предстоящо пенсиониране на ищцата в противен случай следва да бъде
заплатено обезщетение в размер на 6 брутни възнаграждения. Ищцата не е дала
отговор, но заявява, че не е подписвала никакви документи и такива не са й
предлагани за подпис. На 03.10.2011г. е започнала ползването на отпуск поради
временна нетрудоспособност като издаденият й болничен лист е бил занесен на
работодателя от съпруга й. На 04.10.2011г. е получила по пощата предизвестие за
прекратяване на трудовия договор, считано от 02.10.2011г., подписано от А.В.
като работодател. Твърди, че тъй като срокът на предизвестието изтича на
02.10.2011г., което е неделя и следователно неприсъствен ден, то и срокът
следва да се счита изтекъл на 03.10.2011г., от който ден ищцата ползва редовно
разрешен й отпуск поради временна нетрудоспособност. Разрешение от Инспекцията
на труда не е искано при прекратяване на правоотношението, поради което и
последното е извършено в нарушение на чл.333 ал.1 т.4 КТ. Твърди се и че А.В.,
подписала предизвестието, няма представителна власт. Сочи се, че предизвестие
на посочената дата – 30.09.2011г., не й е връчвано, нито пък е отказала да
получи такова. Едното от подписалите отказа лице Петя Вичева не е присъствала
на разговора на ищцата и А.В.. Не се оспорва, че съкращение в щата е извършено.
Моли се за отмяна на уволнението и възстановяване на предишната длъжност.
Претендират се и разноски.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК е депозирал
отговор, в който излага, че не оспорва наличието на трудово правоотношение,
представянето на болничния лист на 03.10.2011г., както и изпращането на
предизвестието с писмо. Излага се обаче, че на 08.09.2011г. е взето решение за
поетапно съкращение в щата от Съвета на директорите и в изпълнение на това
решение е извикана ищцата на 30.09.2011г. и й е съобщено. Същата е отказала да
подпише споразумение за прекратяване на договора, поради което и се е наложило
изготвяне на предизвестие за прекратяване на договора. След запознаване със
съдържанието на предизвестието ищцата е отказала да го подпише като това е
удостоверено от двама свидетели С.П. и П. В. Т... На следващия ден-
01.10.2011г. ищцата е била на работното си място като това е бил последният ден
преди затваряне на хотела, поради което и на ищцата е връчена заповед за
прекратяване на правоотношението. Същата отново е отказала получаването и
отказът е удостоверен с подписана на същите две свидетелки. Твърди, че
действително екземплярите от предизвестието и заповедта са изпратени на К. по
пощата. Твърди се, че прекратяването е законосъобразно, тъй като прекратяването
е станало с момента на връчване на заповедта- 01.10.2011г., считано от
02.10.2011г. евентуално с изтичане срока на предизвестие /направено в съдебно
заседание уточнение/, който ден макар и неделя, не е бил почивен ден.
Следователно и ищцата към 02.10.2011г. не е била в отпуск по болест и не е било
нужно разрешение от Инспекция по труда. Твърдят, че А.В. притежава
представителна власт по силата на издадено й пълномощно рег.
№6753/01.09.2011г., а и самата заповед е подписана от двамата представляващи
ответното дружество. Молят исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се и
разноски.
Настоящият състав, с оглед
предметните предели на въззивното производство, очертани от предявената жалба и
съобразно представените доказателства, доводи и възражения на страните и по
вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не е спорно между страните, а и видно от приложеното по
делото споразумение по трудов договор от 10.05.2011г. ищцата е заемала
длъжността “главен камериер” при ответното дружество с място на работа хотел
“Ривиера Бийч 2”. Договорът е подписан от двама от членовете на Съвета на
директорите, действащи заедно.
От представените удостоверения за актуално състояния на
ответното дружество е видно, че същото се представлява самостоятелно от
Председателя на Съвета на директорите В. К., както и само заедно от всеки двама
от останалите членове на Съвета на Директорите- това са представляващите двете
дружества “Аекс” АД и “БР Консулт” ЕООД съответно О. Д. и Д. С. Така
предвидената в устава на дружеството представителна власт не може да бъде
променяна с изрично пълномощно в обратния смисъл. Т.е. издаденото пълномощно,
рег. №400/12.08.2011г. на нотариус З. Т., с което един от членовете на Съвета
на Директорите О. Д. е упълномощил другия член Д. С. да го представлява като
упражнява правомощията му на член на Съвета на директорите, е недействително.
Невъзможността само един от членовете на Съвета, изключая председателя Д., да
представляват самостоятелно дружеството, не
може да се заобиколи с цитираното пълномощно. То не дерогира забраната Д.в
или С. да извършват действия от името на дружеството самостоятелно. Предвид
това и Д. С. не е разполагал с представителна власт самостоятелно да сключва и
прекратява трудови договори. Наред с това, пълномощното и не съдържа правомощия
С. да преупълномощава трети лица с описаните в пълномощното му права.
Респективно, по две причини не е могъл и да делегира такава власт на трето
лице- А.В., както това е сторено с издаденото на 01.09.2011г. пълномощно с
нотариална заверка на подписите, извършена от нотариус Маджунова.
От приложените по делото Протокол от 08.09.2011г. на
Съвета на директорите на “Ривиера” АД, както и приложения №1 към протокола,
подписани от Д. и С. и представени писмени становища –съгласие от
представляващия дружеството В. К., е видно, че компетентния орган е взел
решение да се извърши съкращение в щата на дружеството поетапно, считано от
12.09.2011г. до 01.11.2011г. последователно са отделните хотели. За хотел
“Ривиера Бийч 2”- работното място на ищцата е предвидено съкращението да е,
считано от 02.10.2011г. за една бройка “главен камериер”. Няма спор, че
длъжността е била една в този хотел, а и това се установява от утвърденото ново
щатно разписание, от което е видно, че не е предвидена такава длъжност до
31.03.2012г.
С цитирания протокол Съвета на директорите е взел решение
това решение за затваряне на хотелите и новото щатно разписание да бъде
доведено до знанието на административните ръководители, които пък да уведомят
служителите. На Директора Операции на “Ривиера” АД А.В. е възложена организацията
по изпълнението на взетото решение. Съветът на директорите изрично е е
определил комисия в състав В., П. и Х., на която комисия е възложил преценката
дали е нужен подбор при извършване на съкращенията. Изрично упълномощаване за
издаване на заповеди не се съдържа в решението на Съвета на директорите.
С предизвестие изх. №611/30.09.2011г., подписано за
работодател от А.В., и връчено от същата, ищцата е уведомена, че поради
съкращение в щата и се прекратява трудовото правоотношение, считано от
02.10.2011г. Като дата на връчване е посочено 30.09.2011г.- 16,50ч. като двама
свидетели П. Т. и С. П. са удостоверили, че ищцата е отказала да подпише и
получи предизвестието. Факта, че отказ е бил налице съставът намира за доказан
съобразно гласните доказателства. С. П. сочи, че е присъствала заедно с А.В.
при водения разговор с ищцата и е установила как същата е била уведомена, че
дори и да не подпише предизвестието, то ще се счита за връчено. Свидетелката
сочи, че е присъствала и П. Т.- другата свидетелка на отказа. Тези показания не
се опровергават от твърденията на св. М., тъй като същата не сочи конкретен час
на срещата, на която твърди, че е присъствала Т. Сочи, че протоколите са били
разписвани от Т. между четири и половина и пет часа и че процедурата е около
пет минути, но в колко часа точно не може да заяви. Затова и не може да бъде
направен извод, че след подписване на протокола Тодорова не се е върнала и не е
станала свидетел на отказа ищцата да получи предизвестието. Наред с това
свидетелката М. сочи, че още на портала ищцата се е оплакала, че са я уволнили,
поради което и съставът приема, че горното опровергава твърденията на ищцата в
исковата молба, че нищо не й е било връчвано и не е била наясно, че ще бъде
прекратено трудовото й правоотношение.
Редовното връчване на предизвестието при условията на
отказ обаче не поражда правни последици, поради следното:
Оторизиран да упражни правото да прекрати правоотношението
със заповед или респективно да връчи предизвестие с изтичане срока на което се
счита, че правоотношението е прекратено без дори да е нужно издаване на нарочна
заповед, съобразно нормата на чл.335 ал.2 т.2 КТ, е единствено работодателят.
Няма пречка същият да делегира тези права на трето лице по изключение, но в
случая както се установи, валидно делегиране не е налице. Няма изричен текст в
решението на Съвета на директорите, който да дава представителна власт на В. да
прекратява трудовите договори. На нея е възложено организационно да поеме
изпълнение на заповедта. Изрично е предвидено само назначаването й в комисия по
подбора, но нищо повече извън тази правомощия. Горното води до извода, че
работодателят е запазил правото си да прекрати сам трудовите правоотношения на
служителите, чиито места се съкращават. Това се потвърждава и от издадената
по-късно заповед №612/01.10.2011г., за която като работодателя са посочени
двама от членовете на директорите, а А.В. е посочена като свидетел на отказа.
Т.е. самият работодател е счел, че заповедта следва да изхожда от самите
представляващи дружеството. Друг е въпросът, че както вече се коментира,
пълномощното, делегиращо права от Д. на С., е недействително, тъй като дерогира
изрично предвидения начин на представителство в дружествения договор- само
заедно. От всичко изложено по-горе следва да се направи извода, че
предизвестието не изхожда от компетентен орган- работодателя, поради което и с
изтичането на оставащата част от срока на предизвестието, т.е. на 02.10.2011г.
тредовото правоотношение не е прекратено.
Правоотношението не е прекратено и със заповед от
30.09.2011г., наречена “споразумение за освобождаване”, тъй като същата не е
подписана от служителя, а и не изхожда от работодателя, а от неоправомощено
лице - А.В..
Заповед №612/01.10.2011г., за която като работодателя са
посочени двама от членовете на директорите, а А.В. и С. П. са посочени като
свидетели на отказа, удостоверен на 01.10.2011г., също не е прекратила
трудовото правоотношение, считано от 02.10.2011г., поради следното:
Връчване на тази заповед не се установи да е извършено.
Свидетелката П. твърди, че на 01.10.2011г. е била извикана от А.В. в кабинета
на последната, за да потвърди отказа на ищцата да получи заповедта. Когато
свидетелката е отишла, К. не е била в кабинета, а А.В. е казала, че К. е
отказала да подпише заповедта. Следователно и удостовереното от свидетелката в
заповедта, че ищцата е отказала да я подпише, не е резултат от преки и
непосредствени впечатления, удостоверява казаното от трето лице. Като се вземе
предвид, че това трето лице е другия свидетел на отказа, се стига до извода, че
отказът е удостоверен фактически не от двама, а от един свидетел. Следователно
и валидно удостоверяване на отказа за получаване на заповедта, респективно
датата на връчването й, не е налице.
Наред с изложеното, следва да се съобрази и коментираното
вече обстоятелство, че заповедта за прекратяване на правоотношението е
подписана само от един от членовете на Съвета на директорите, който не може да
упражнява самостоятелно правата на работодател, а само заедно с другия член.
Пълномощното е недействително, доколкото с него се заобикаля валидно взето и
вписано в Търговския регистър решение за осъществяване представителството на
дружеството. Поради това и С. е нямал представителна власт да прекрати
трудовото правоотношение самостоятелно.
Затова и доколкото валидно изразена воля от работодателя
за прекратяване на правоотношението не е изразена, ирелевантно е да се
коментира обстоятелството дали ищцата е била в отпуск по болест и дали
забраната на чл.333 ал.1 т.4 КТ е дерогирана.
От всичко изложено по-горе са налага извода, че трудовото
правоотношение на ищцата не е прекратено нито с представеното предизвестие,
нито с приложените заповеди. Същите са незаконосъобразни и съответно
извършеното с тях прекратяване подлежи на отмяна. Предвид факта, че трудовият
договор на ищцата е такъв с неопределен срок, то следва да бъде уважен и иска й
за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.
Решението на ВРС в обратния смисъл следва да бъде
отменено.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ищцата има право на
раозноски. Пред настоящата инстанция същите са в размер на 250 лв. Пред ВРС
разноските са в размер на 650 лв., но предвид направеното възражение за
прекомерност на възнаграждението, което съдът намира за основателно и предвид
нормата на чл.7 ал.1 т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съставът приема, че и за първата инстанция на ищцата следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 250 лв. Общо ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата разноски в размер на 500 лв.
На осн. чл.78 ал.6 ГПК въззиваемото дружество следва да
бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на ВОС сума в размер на 90 лв.-
дължимите държавни такси за производството и пред двете инстанции.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№1224/26.03.2012г., постановено по гр.д. № 19370/11г. по описа на ВРС, ХІХ-ти
с-в,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ прекратяването на трудовото правоотношение на
длъжност “главен камериер” на С.С.К. ЕГН ********** ***, считано от
02.10.2011г. и обективирано в предизвестие изх.№611 от 30.09.2011г., подписано
от А.В. като “работодател”, или в евентуалност обективирано в заповед
№612/01.10.2011г., подписана от Д. С. като представляващ работодателя “Ривиера”
АД ЕИК 103002712 със седалище и адрес на управление гр. Варна район “Приморски”
КК “Златни пясъци”, представлявано от В. К..
ВЪЗСТАНОВЯВА С.С.К. ЕГН ********** ***, на заеманата преди прекратяването на
правоотношението длъжност, а именно “главен камериер” при “Ривиера” АД ЕИК
103002712 със седалище и адрес на управление гр. Варна район “Приморски” КК
“Златни пясъци”, представлявано от В. К..
ОСЪЖДА “Ривиера”
АД ЕИК 103002712 със седалище и адрес на управление гр. Варна район “Приморски”
КК “Златни пясъци”, представлявано от В. К., да заплати на С.С.К. ЕГН **********
***, сума в размер на 500 /петстотин
лева/, представляваща направените пред инстанциите разноски за адвокатски
хонорар на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА “Ривиера” АД ЕИК 103002712 със седалище и адрес на
управление гр. Варна район “Приморски” КК “Златни пясъци”, представлявано от В.
К., да заплати в полза на ВОС сума в
размер на 90 /деветдесет лева/, представляваща дължимите държавни такси за
производството и пред двете инстанции и на осн. чл.78 ал.6 ГПК.
Срещу решението може
да бъде подадена касационна жалба до ВКС в едномесечен срок от 13.06.2011г.-
датата на обявяването му.
Препис от решението
да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: