О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

гр.В., 23.05.2012 год.

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети май две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА ШОПОВА

МАРИН АТАНАСОВ

като разгледа докладваното от съдия Марин Атанасов ВЧНД № 648 по описа за 2012 год. на ВОС, наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 243, ал. 6 и 7 във вр. с чл. 341, ал. 2 и чл.345 от НПК

Образувано е по жалба, вх. № ****/**.05.2012год., подадена от Д.Т.Д. - Р. и Д.П. Р. срещу определение по ЧНД № ****/** год. на ВРС, ХХХІІ състав, с което е потвърдено постановление за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № ****/**** г. по описа на ІІ РУП при ОД на МВР - В. срещу неизвестен извършител по чл. 323, ал.1 от НК

В жалбата се моли да бъде отменено атакуваното определение по ЧНД № ****/** год. на ВРС, ХХХІІ състав, постановено на 04.05.2012 г и да се постанови такова, с което делото да бъде върнато на РП гр.В. със задължителни указания за доразследване. В подкрепа на това се навеждат доводи, че:

- Атакуваният съдебен акт е постановен на основание чл.243, ал.5, т.2, пр.1 от НПК, но съда не е посочил друго основание за прекратяване, което може да ползва жалбоподателя или да му създаде правна възможност за ново обжалване, с което е и налице допуснато съществено процесуално нарушение и основателност на искането им за отмяна на обжалваното определение.

- В интерес на обвиняемия съда е игнорирал основни факти, като не е зачел силата на Решение №1272 от 07.11.2011г. по в.гр.д.№ ****/****г. на ВОС, в сила от 27.02.2012г. с което е установено, че владението на апартамента е отнето по скрит начин, чрез смяна на патрона на входната врата, като нарушението е извършено от К.П.Р. на 07.03.20**г. По силата на това решение с Протокол за въвод от 30.11.2011г., същият е принудително отстранен от имота, а по жалба от 23.03.20**г. е образувано е образувано ДП№***/****г. на Второ РУП-В., приключило с обвинителен акт от 28.11.2011г. срещу К.П.Р. по чл.323, ал.1 НК. За извършеното спрямо жалбоподателите второ по ред самоуправство, е сезиран наблюдаващия прокурор, който обаче е отделил материалите в друго производство, което в случая е прийом за отказ от правосъдие. Вмешателството над електромера в резултат, на което е прекъснато за девет месеца ел.захранването на преустроения офис, налага извода за поредна съставомерност по чл.323, ал. 1 НК, защото се касае за един и същи имот и между едни и същи страни, преди и повреме на извършеното първо по ред самоуправство.

- Досъдебното производство е образувано за самоуправство на електромер, като не са установени основни факти относно това, че целия имот се захранва с електричество от ЕДИН електромер, монтиран в табло разположено на стълбищната площадка на първи етаж на жилищен блок, непосредствено до входната врата на апартамента, като достъпът до ел.таблото е ограничен до кръга на живущите в блока, което води до необоснован извод на съда за извършено всестранното, обективно и задълбочено разследване.

- Неправилна е и приетата от съда фактическата обстановка досежно наемното правоотношение, което датирало от 01.04.2000г. до 30.**.2011г. по силата на последователни срочни едногодишни договори, за които липсва договорена, а и законова възможност да се прекратяват с едностранно предизвестие преди изтичане на срока. Необсъдени от съда са останали и няколкократните покани-предизвестия от 28.06, 28.07 и 26.08.20**г. на Е.ОН България, удостоверяващи системно забавяне плащанията на електрическа енергия, с което забавяне е осъществяван системен тормоз върху наемателите, че ще бъде преустановена дейността им. Липсата на взаимно съгласие в договорената писмена форма, налагало извода, че помещението е освободено поради липсата на електричество, водещо до неизползваемост на помещението.

- Извън преценката на съда са останали важни доказателства и факти, пряко свързани с изясняването на причините довели до прекъсване на електричеството на офиса и причините наложили възстановяването му, като не е отчетено времето, мястото и начина, по който е извършено деянието. Разследващите органи, в пределите на своята компетентност са били длъжни да вземат всички мерки за разкриването на обективната истина, да сторят това по реда и средствата на НПК, да формират вътрешното си убеждение на въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Както прокурорът, така и решаващия съд са тълкували наличните доказателства едностранчиво в полза на обвиненото лице, без да извършат оценка на всяко едно от тях и да ги съпоставят по между им. Внимателното анализиране на фактите би довело до друг извод за авторството и виновността на дееца.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срока, установен в чл.270, ал.4 от НПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество се преценява като неоснователена по следните съображения:

С атакуваното определение първоинстанционният съд е възприел доводите на прокурора, че няма данни за извършено престъпление от общ характер и е направил собствен анализ на събраните по делото доказателства, след което е стигнал и до извода, че не са налице безспорни доказателства деянието да е извършено от свидетеля К.П.Р.. Приел е за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:

Наказателното производство по ДП № ****/**** г. по описа на Второ РУП при ОД на МВР - В. е започнало на **.11.2011 г. чрез първото процесуално-следствено действие по разследването срещу неизвестен извършител за това, че в периода **.02.2011 - 17.11.2011 г. в гр. В., не по установения от закона ред осъществил едно оспорвано от другиго свое предполагаемо право, като лишил Д.Р. и Д. Р. от правото и възможността да ползват електромер на имоти, находящи се в гр. В., ул. „Д.Ч." № **, като случаят е немаловажен.

В хода на разследването са проведени разпити в качеството на свидетели на пострадалите лица - Д. Р. и Д.Р., както и на лица, наематели на процесния имот - К.Е. и Г.Е. от които е установено следното:

П.С.Р. притежавал апартамент, находящ се в гр. В., на ул. "Д.Ч. №**, ет.*, ап.*. С нотариален акт №** от 25.02. 1993 г. П.Р. прехвърлил срещу задължение за издръжка и гледане на него и на съпругата му, свидетелката Д.Т.Д. - Р. по 1/2 идеална част от апартамента на сина си - св. К.П.Р. и на дъщеря си - свид. Д.П. Р.. П.Р. с посочения нотариален акт изрично запазил безвъзмездно и пожизнено правото на ползване на имота за него и за съпругата му Д.Т.Д. - Р.. От 1993 г. до началото на 2006 г. П.Р., заедно със съпругата си свид. Д.Р. и дъщеря си Д. Р. живеели във вилата си, намираща се в гр. В., м-ст "Т.", а апартамента на ул. "Д. Ч." в гр. В. бил отдаван под наем. През м. февруари 2006 г. П.Р. и свид. Д.Р. се преместили в посочения по-горе апартамент, намиращ се на ул. "Д.Ч. в гр. В.. П.Р. починал на 06.03.20** г. , а на следващия ден 07.03.20** г. по обяд, свидетелките Д. Р. и Д.Р. отишли на погребална церемония като в този период К.Р. самоволно подменил патрона на заключващия механизъм на бравата на входната врата на апартамента, който до тогава бил обитаван от свид. Д.Р. и ползван от свид. Д. Р.. Когато след панихидата двете свидетелки се върнали в жилището, установили, че не могат да отключат входната врата и да влязат в апартамента. В последващ период достъпа до жилището им бил възпрепятстван. Впоследствие, във връзка със случая е образувано наказателно производство срещу Р. за престъпление по чл. 323, ал.1 от НК и гражданско производство с правно основание чл. 76 от ЗС.

На 17.03.20** г. Д.Р. сключила договор с ЕТ „СК С.И." - гр. М., по силата на който на едноличния търговец било предоставено ползване на преустроеното в офис избено помещение находящо се в в гр. В., ул. „Д.Ч. № ** срещу ежемесечно заплащане на наем. На 30.09.20** г. между Д.Р. и ЕТ „Абчо 97" ЕООД - гр. В. бил сключен нов договор за наем по отношение на същия обект. Наемателите по двата договора били представлявани от упълномощено лице - св. Галя Е..

През мес. януари 2011 г. св. Е.а намерила друго помещение подходящо за офис на представляваната от нея фирма, с оглед на което уведомила св. Д.Р. за намерението си да прекрати договора за наем. Помещението било ползвано от св. Е. до **.02.2011 г., до която дата тя изнесла със съдействието на съпруга си - св. Е. вещите си от помещението. На **.02.2011 г. при посещение на офиса, св. Е. констатирал, че в помещението няма ток. Той телефонирал на св. Д.Р., за да я уведоми че офиса е освободен, като я информирал и за прекъснатото електрозахранване. На 26.02.2011 г. била проведена срещу между св. Д.Р., св. Д. Р. и св. Г.Е., на която последната предала ключовете от наеманото помещение, като за предаването бил съставен приемо-предавателен протокол, в който присъстващите лица удостоверили отсъствието на електрозахранване в обекта към този момент. В периода до 30.11.2011 г. св. Д. Р. и св. Д.Р. неколкократно посещавали отдаваното под наем помещение като констатирали, че електрозахранването е все още прекъснато.

На 30.11.2011 г., в изпълнение на съдебно решение и издаден въз основа на него изпълнителен лист, бил осъществен въвод във владение на Д.Р. и Д. Р. в апартамента, находящ се в гр. В., ул. „Д.Ч.№ **, като към този момент се установило, че в обектите има електрозахранване.

На 17.11.2011 г. св. Д. Р. ***, в която същата изразява съмненията си, че ел. захранването в офиса е прекъснато от св. Р.. Въз основа на молбата по делото е образувано настоящото досъдебно производство.

С оглед горното, първоинстанционния съд е направил следните правни изводи:

Разследването е проведено всестранно, обективно и задълбочено, като установената фактическа обстановка съответства на събрания доказателствен материал и въз основа на същата са изведени обосновани правни констатации.

В хода на разследването са извършени всички необходими и възможни процесуално-следствени действия, като въз основа на събраните доказателства не би могъл да се изведе категоричен извод за осъществено престъпление от общ характер и в частност - за деяние по чл. 323, ал.1 от НК, съответно да се изяснят по несъмнен начин обстоятелствата, по какъв начин е прекъснато електрозахранването в процесния период, дали този резултат е следствие от случайно събитие /авария, повреда/ или в резултат на човешки действия, кое е лицето, осъществило деянието и съответно умишлено ли и същото или непредпазливо такова.

Невъзможността за събиране на доказателства, относно цитираните факти се основава предимно на отсъствието на извършен оглед, съответно обективирани констатации от компетентните органи при юридическото лице, стопанисващо разпределителното табло на жилищната сграда, в която се намират процесиите имоти , а именно „Е. България мрежи" АД , доколкото дружеството не е било информирано за случая от правоимащите лица.

По делото не са събрани преки, съответно косвени доказателства за осъществени действия от страна на К.Р. или друго лице по прекъсване на ел.захранването в имотите. Твърденията на св. Д. Р., че св. Е. е уведомил майка й за отправени от К.Р. заплахи за прекъсване на електрозахранването не са потвърдени от разпита, както на св. Е., така и на св. Е.а.

В заключение ВРС е дал оценка на останалите доказателства по делото, сочещи налични между Д. Р. и Д.Р. от една страна и К.Р. от друга страна, граждански спорове и влошени отношения, които могат да бъдат кредитирани единствено като насочващ факт във връзка с изграждането на следствени версии, но не и като преки съотвествено косвени доказателства относно обективни признаци на осъществен състав по чл. 323, ал.1 от НК и относно виновността на лицето за извършване на деяние по посочения текст.

Целта на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК е да се извърши проверка за правилността и законосъобразността на постановлението на прокурора, с което се поставя край на наказателното производство, а тази проверка не може да се осъществи без обсъждане и решаване на делото по същество. За нуждите на производството по чл. 243 от НПК съдът е проверил дали са обосновани и законосъобразни изводите на прокурора, респективно дали е спазен материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включва и преценката дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната истина, и само когато разследването е в отклонение на тези изисквания съдът разполага с правомощието да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и да му укаже в как правилно да приложи закона. В този смисъл в процедурата по чл. 243, ал. 4 и 5 съдът може да преценява дали събраните на досъдебното производство доказателства са достатъчни за правилното решаване на казуса. Не се касае до подмяна на вътрешното убеждение на решаващия орган (на прокурора), а до съдебен контрол по спазването на закона при упражняване правомощията на прокурора, като господар на процеса на досъдебната фаза да прекрати наказателното производство и по този начин да прегради пътя на бъдещо съдебно производство /в този смисъл Решение 602/18.06.2007 год. на Върховния касационен съд на РБ-I НО/.

Първоинстанционният съд в изпълнение на посоченото по-горе задължение за да се произнесе, е извършил проверка на прокурорското постановление в аспекта на обоснованост и законосъобразност е стигнал до фактически и правни изводи, които кореспондират със събраните доказателства и отразяват съвкупната им преценка, които въззивния съд споделя и не намира нужно да преповтаря.

След като разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, както повелява чл.14 от НПК за да се спази принципът за разкриване на обективната истина, то правилно ВРС е направил извода, че определението на ВРП е законосъобразно. Навежданите доводи на жалбоподателите не отговарят на действителната воля на прокуратурата и съда, които се позоват както на съществени процесуални нарушения, така и на свободно интерпретация на събрания доказателствен материал. На първо място следва да се отбележи, че ВРС не е изменил правното основание за прекратяване на наказателното производство, а само е допълнил, че със средствата на НПК не биха могли да се съберат доказателства нито за извършено престъпление по чл.323,ал.1 от НК, нито евентуално за неговия автор. В този ред на доводи, неоснователна е претенцията на жалбоподателите, че съдът е в правото си да контролира независимостта на прокуратурата по отношение на това какви наказателни производство ще образува и срещу кои лица. В случая явно се касае за гражданско правни отношения, които е опасно и недопустимо да се проверяват в наказателно производство. В случая са били налице достатъчно способи по реда на ГПК които да обосноват защита на претенцията на жалбоподателите.

Правилно ВРС е посочил, че ако е било възможно да бъдат извършени някакви адекватни действия по разследването, то е следвало засегнатите лица да уведомят не само компетентните органи за това, но и да бъдат инициатори в изясняване на причините за прекъсване на електрозахранването. В противоречие с това очевидно тъжителките не са се противопоставяли на създалата се ситуация и тяхна единствена цел е била да върнат владението си над спорния имот, което е обективизирано във водените граждански дела. Самата Д.Р. в разпита си като свидетел на два пъти заявява, че не са се обръщали към доставчика на електроенергия Е. за да установят причината за липса на ток, а са сезирали прокуратурата с надеждата, че жалбата им ще бъде присъединена към тази по която вече има завършено наказателно производство и изготвен обвинителен акт. Единствената претенция към ВРП и ВРС би могла да бъде, че в техните актове няма анализ на състава на престъплението „самоуправство” Необходимо е да се посочи, че престъплението по чл.323,ал.1 от НК никога не представлява пряко посегателство срещу чуждо имущество. Самоуправството не е престъпление против собствеността, понеже е насочено и засяга законоустановения ред на взаимоотношенията между отделни граждани, държавата или обществени организации. Възможно е само като вторична и незадължителна последица от деяние по чл. 323 НК, да се стигне и до засягане на чуждо имущество. В тези случаи вредата от самоуправните действия е от значение за обективната съставомерност по чл. 323, ал. 1 НК. В теорията, се приема, че "няма ограничения във формата" на оспорване и то, "може да стане както с думи, така и с действия, стига да са разбираеми". /А.. Г., Наказателно право на РБ, Особена част, изд. С. -Р, 2002 г., с. 412-413/. След като по настоящото дело е установено безспорно, че тъжителите не са оспорили претендирано право на когото и да е било да се разпореди само в своя полза да не ползва ел.енергия, а също така като не е и уведомено електроразпределителното дружество, че са налице нарушения по договорните отношения с тях, то не е налице разбираемо и достатъчно за квалифициране поведението на неизвестно по делото лице, като престъпление по чл. 323, ал. 1 НК, Правото на собственост се характеризира с признатата и гарантирана от закона възможност на даден правен субект да владее, ползува и се разпорежда фактически и юридически с определена вещ или недвижим имот, права върху тях и да изисква от всички други лица да не го възпрепятстват в упражняването на това му право. Гражданско-правните отношения свързани със спорните вещни права и правото на собственост са подсъдни и подлежат на разглеждане и решаване от компетентните за това правораздавателни органи. Всяко едно осъществено самоволно, не по установения от закона ред, оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, свързано със собствеността и произтичащите от нея самостоятелни вещни права, води до нарушение на закрепеното в чл. 17 от Конституцията на Република България основно начало, гарантиращо правото на собственост и защитата му от закона. Самоуправството е възможно само при възникнал спор между две страни по повод на действително или претендирано субективно право, което е осъществено от дееца не по установения от закона ред, при което случаят е немаловажен, като при такова правоотношение, страните ще се явят съответно: извършител и пострадал от престъплението по чл. 323, ал. 1 НК.

Мотивиран от изложеното настоящия състав на съда отхвърля становището на жалбоподателите, че са необходими да се назначи СТЕ, която да даде отговор относно, кои помещения се захранват от горепосоченият електромер, къде е монтиран, да се посочи трасето на окабеляване от електромера до Апартамент №*, както и до Изба №** и до офис-адвокатска кантора, да се посочи вероятните способи за прекъсване на тока, както да се изискат и приложат, копия от ДП№***/****г. и ДП№***/****г на Второ РУП-В.., тъй като същите не биха изяснили спорни въпроси и са ирелевантни към настоящия казус. Очевидно е, че исканато събиране на доказателства касае едно вече приключило наказателно производство, по което предстои съдебната фаза, защото самите жалбоподатели твърдят, че се касае за действия „преди и по време на извършено първо по ред самоуправство” В настоящата процедура на съдебен контрол подлежи действията на органите на досъдебното производство по разследване на престъпление различно от такова по което вече има изготвен обвинителен акт. Ако са налице доказателства, които могат да бъдат ползвани в друго наказателно производство, нито една от страните в него не са ограничени да ги ползват чрез предвидените в НПК способи.

При тези доводи на въззивната инстанция атакуваното определение за потвърждаване на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл.345, ал.1 и ал.2 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение по ЧНД № ****/** год. на ВРС, ХХХІІ състав, с което е потвърдено постановление за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № ****/**** г. по описа на ІІ РУП при ОД на МВР - В. срещу неизвестен извършител по чл. 323, ал.1 от НК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.