Р Е Ш Е Н И Е

№____________

гр. ВАРНА, ..............................................

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, осми състав, състав, в открито заседание на пети април две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

НИКОЛАЙ СТОЯНОВ – мл.с.

при секретаря А.И., и като разгледа докладваното от съдия Светлана Цанкова ГР.Д. № 2361 / 2011 ГОД по описа на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД от 2012г., за да се произнесе , взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 И сл.ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, депозирана от „Делтакар” ООД, ЕИК 103042169 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ЮПЗ, ПИ № 83, представлявано от И.Д.Р. чрез пълномощници адв. И.К. и адв. Е.Ц.,***, срещу решение на ВРС, с което предявеният отрицателен установителен иск с пр.осн.чл.124 ГПК от „Делтакар” ООД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът „Сливница – 1968” АД, със седалище и адрес на управление гр. Сливница, обл.София, ул. „Гео Милев” №40, с ЕИК 122013955, представлявано от изп. директор С. И.И. не е собственик на недвижими имоти, находящи се в с.Близнаци, общ. Аврен, представляващи бунгала с №№ 65, 70 и 71, съответстващи на бунгала съответно с идентификатори 04426.102.15.65, 04426.102.15.71 и 04426.102.15.70 по КП на база „Мечта” – КК „Камчия”, с.Близнаци, общ.Аврен, обл.Варна, изградени в поземлен имот с идентификатор № 04426.102.15 по кад. карта на К.К „Камчия”, с.Близнаци, общ.Аврен, обл.Варна, е отхвърлен. Излагат подробни съображения, като твърдят че ответникът не е доказал при главно и пълно доказване, че е собственик на процесните бунгала. Сочи се, че съдът не посочва конкретни данни и тяхното съдържание за релевиращи факти, като неправилно прилага разпоредбата на чл.17 а от ЗППДОЖбП/отм/, въпреки че е установено, че ответникът е притежавал общо 37 бунгала, а на място са ситуирани 94 бр бунгала. Сочи се, че изводите на съда не се подкрепят от събраните по делото доказателства, както и от данните по адм д. 2557/2006 год. Сочи се, че не само ответникът, а и други физически и юридически лица притежават собственост на едно или повече бунгала. Молят да се отмени постановеното решение на ВРС и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи предявения иск. Претендират направените разноски пред двете инстанции.

Въззиваемите, не представят писмено възражение в законоустановения срок и не изразяват становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, съдът установява следното:

Решението на ВРС е валидно, тъй като съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и постановено от родово компетентен съд.

Предявен е отрицателен установителен иск с пр.осн.чл.124 ГПК от „Делтакар” ООД, ЕИК 103042169 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ЮПЗ, ПИ № 83, представлявано от И.Д.Р. чрез адв. И.К. и адв. Е.Ц., за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът „Сливница – 1968” АД, седалище и адрес на управление гр. Сливница, обл.София, ул. „Гео Милев” №40, с ЕИК 122013955, представлявано от изп. директор С. И.И., не е собственик на недвижими имоти, находящи се в с.Близнаци, общ. Аврен, представляващи бунгала с №№ 65, 70 и 71, съответно с идентификатори 04426.102.15.65, 04426.102.15.71 и 04426.102.15.70 по КП на база „Мечта” – КК „Камчия”, с.Близнаци, общ.Аврен, обл.Варна, изградени в поземлен имот с идентификатор № 04426.102.15 по кад.карта на К.К „Камчия”, с.Близнаци, общ.Аврен, обл.Варна. Твърди, че дружеството владее имотите от 03.12.2003 г. и към настоящия момент. Ищцовото дружество твърди, че е придобило собствеността върху цитираните бунгала чрез покупко-продажба, обективирана в нот. акт № 79, том LХVІІ от 2003 г. на СВ - Варна от праводателя „Дебриплат” ООД. Правния си интерес от водене на настоящото производство ищецът обосновава от обстоятелството, че процесните имоти са записани на ответника в кадастралния и имотния регистър без основание, което възпрепятства вписването му като собственик на същите имоти.

В срока за отговор, е постъпил такъв от ответника, в който изразява становище за неоснователност на иска. Сочи, че е собственик на процесните имоти на основание правоприемство от ДСО "Стара планина" гр.София и преобразуване на държавно предприятие на осн.чл.17а ЗППДОбП отм.вр.чл.1, ал.1 ПМС № 201/1993 г. чрез включване в капитала на ответното дружество на Почивна станция "Мечта" като обособено поделение на преобразуваното по Указ № 56 на МС за стопанска дейност ДСО "Стара планина" гр.София в ДФ "Комфорт" с протокол от 13.06.1991 г. с решение на комисия за реорганизиране, назначена със заповед на Министъра на МИТУ № РД-16-113/09.04.1991 г. Въз основа на писмените доказателства, удостоверяващи правото на собственост на ответника е извършено вписване в СККГ Варна за процесните имоти. Твърди, че владее същите от момента на включването им като дълготраен материален актив в капитала на дружеството на почивна станция "Мечта" и към настоящия момент и същите са предоставяни за сезонно ползване на ищцовото дружество. Оспорва правата на ищеца и на неговия праводател "Дебриплат" ООД, гр. Тетевен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

С договор за покупко-продажба / нот. акт № 112, том V, рег. № 5841, дело № 912/2003 г.-л.20 /, ищецът е закупил от „Дербиплат” ООД – Варна три броя бунгала с №№ 65,71 и 70 с адм.адрес „Почивна база „Мечта” – КК „Камчия”, Община Аврен, попадащи в имот пл. № 51 по картата на с. Близнаци, община Аврен. При сключването на договорите за продажба, продавачът се е легитимирал пред нотариуса като собственик на продаваните имоти с описаните документи, между които и: Разрешение за строителство на дървени къщи № 2067/1985 год.; Разрешение за строеж № 115/1985 год.; Заповед № 421/1968 год.; Заповед № 177/1985 год.; Протокол от 30.11.1984 год.; Констативни актове обр. 15 и 16, съответно от 11.12.1985 год. и от 19.12.1985 год. и други, подробно описани в нот. акт документи.

С к. н. а. № 184, том ІІІ, рег. № 4750, дело № 300/2006 г., ответното дружество „Сливница–1968” АД, гр. Сливница е признато за собственик на множество сгради, построени върху терен на ДГФ общо на площ от 65, 3 дка, между които и бунгало с идентификатор № 04426.102.15.65 по КК на с. Близнаци, община Аврен, кк „Камчия” с площ от 28,31 кв.м., бунгало с идентификатор № 04426.102.15.71 по КК на с. Близнаци, община Аврен, кк „Камчия” с площ от 19,88 кв.м., бунгало с идентификатор № 04426.102.15.70 по КК на с. Близнаци, община Аврен, кк „Камчия” с площ от 20,30 кв.м., изградени в ПИ № 04426.102.15 по КК на с. Близнаци, община Аврен, к. к. „Камчия” с площ от 30342,13 кв. м., при граници: ПИ с № № 77; 16; къмпинг „Романтика”; ДГФ.

От представените пред ВРС писмени доказателства - Протокол от 30.11.1984 на комисията по чл. 12 от Правилника за приложение на Закона за горите от ППЗГ, одобрен от Председателя на ИК на ОкрНС – Варна – л.66, Заповед № 177/07.02.1985 г. на Министъра на ГГП-л.67, Заповед № 964/28.10.1987г. на Председателя на Асоциация „Горско стопанство и горска промишленост” е допълнена Заповед № 177/07.02.1985 г. на Министъра на ГГП- л.69, се установява, че е предложено да се предостави на ДСО „Стара Планина” – София терен от 90,50 дка от горския фонд за почивна станция „Мечта” в землището на с. Близнаци, Варненски окръг, разрешено е на ДСО „Стара Планина” – гр. София да усвои предоставената й със заповед № 421/16.03.1968 год. площ от 90, 50 дка от горския фонд /залесена и незалесена/, без площта да се изключва от държавния горски фонд, впоследствие да усвои предоставени площи от 95,500 дка, като е посочено е в заповедта, че ДСО „Стара планина” си запазва правото на собственост върху извършения от него строеж.

От представените доказателства - Решение № 98/26.06.1989 год. на Министерския съвет-л.70, решение от 02.08.1989г. по ф. д. № 966/1989г. на СГС е регистрирана ДФ „Комфорт”, гр. София, съгласно изискванията на УКаз № 56 за Стопанската дейност,л.75, че е образувана фирма с държавно имущество „Комфорт”, със седалище София, с уставен фонд на държавната фирма от 56 082 000 лева, която тя получава като правоприемник на прекратените организации, описани в т. 2 от приложение № 18 към решението, по баланса им към 30.06.1989 година, между които и СО „Стара планина” – София. Посочено е, че фирмата „Комфорт” – София поема активите и пасивите на прекратените предприятия и съответната част от активите и пасивите на прекратените обединения, както и други права и задължения по разделителен протокол, между които Дървообработващо предприятие – гр. Сливница, от състава на СО „Стара планина” – София. ДФ е регистрирана в СГС ,а впоследствие с решение № 3/26.10.1989г. по ф.д. № 966/1989г. на СГС са регистрирани новообразувани поделения на ДФ „Комфорт”, гр. София, между които са Завод „Сливница” – гр. Сливница и Почивен комплекс „Мечта” – Камчия.

Със Заповед № РД-16-113/09.04.1991г. на Министъра на ИТУ във връзка с реорганизацията /преобразуването/ на ДФ „Комфорт”, гр. София в еднолично търговско дружество с държавно имущество по реда на ЗОЕТДДИ /отм./- л.78- е назначена комисия, която да установи имуществото на ДФ „Комфорт” – София към 31.03.1991 г., като въз основа на установеното имущество да състави разделителни протоколи за разделянето му между поделенията на държавната фирма.

С Протокол от 13.06.1991г.-л.81- на комисията по разделителните протоколи, назначена със Заповед № РД-16-113/09.04.1991г. на Министъра на ИТУ е взето решение Почивен комплекс „Мечта” – р. Камчия /поделение на ДФ „Комфорт”, съобразно установеното по – горе/, да бъде /да премине/ в състава на завод за дървесно-влакнести плочи – гр. Сливница.

Със Заповед № РД-17-122/28.06.1991г. на Министъра на ИТУ /лист 83 - 84/ от 30.06.1991 г. се прекратява ДФ „Комфорт”, а активите и пасивите на прекратената фирма се поемат от новообразуваните фирми, съгласно разделителни протоколи, между които е фирма „Сливница-1968” – Сливница, бивше поделение Завод „Сливница” – гр. Сливница.

С Решение № 1 от 14.10.1991г. по ф.д. № 3823/1991 г. по описа на СОС е вписано в ТР търговско дружество с наименование „Сливница–1968” ЕООД с държавно имущество, която е променила организационната си форма в ЕАД с решение № 2/13.05.1996 г. по ф.д. № 3823/1991 г. по описа на СОС, а впоследствие с решение № 3/22.12.1997г. по ф. д. № 3823/1991 г. по описа на СОС, в ТР, след извършена приватизация, е вписана промяната в организационната форма на дружеството – от „Сливница-1968” ЕАД в „Сливница-1968” АД.

Пред ВРС е приета съдебно-техническата експертиза, неоспорена от страните, от която се установява, че бунгалата, описани в нот. акт № 112/2003 г и наличните на място са идентични, съответстват на отразените в нот. акт №184/2006 год. Посочено е в заключението на вещото лице, че процесните бунгала са идентични с бунгала съответно с идентификатори 04426.102.15.65, 04426.102.15.71 и 04426.102.15.70 по КП на база „Мечта” – КК „Камчия”, с.Близнаци, общ.Аврен, обл.Варна, изградени в поземлен имот с идентификатор № 04426.102.15 по кад.карта на К.К „Камчия”, с.Близнаци, общ.Аврен, обл.Варна,включително и по площ. Вещото лице е посочило площите на същите – съответно 28.31 кв.м., 19.88 кв.м. и 20.30 кв.м

По делото е прието като доказателство копия от извлечение от сметка 203 ПК „Мечта” Камчия 2000г. от сборна ведомост – л. 162-165 от делото на ВРС, извлечение от сметка 203 „сгради” към 31.03.2002 год. на ПК – Мечта.

Пред ВРС за разпитани свидетели, като от показанията на свидетеля Станислав Д. /без родство със страните, в съдебноадминистративен спор с ответното дружество/ се установява, че през 2003 година същият е купил бунгало в к. к. Камчия, в ПК „Мечта” от дружеството „Дербиплат”, т. е., от същото дружество, от което и ищецът е купил процесните бунгала. Установява се още, че от 2003 година процесните 3 броя бунгала се ползват и стопанисват от И.Р. – управителя на ищцовото дружество, както и от семейството му, само те са имали ключове за бунгалата. На всичките три бунгала са правени основни ремонти, вкл. и покривите.

От показанията на свидетеля Сави С. се установява, че от 2002 год. е работил в комплекс „Мечта”, к. к. Камчия, като пазач на цялата почивна стнанция. Сочи, че от 2003 год. дружеството „”Делтакар” имало бунгала, за които само те си имали ключове и са си ги ползвали.

Пред настоящата инстанция са приети като доказателства- р. № 2787/25.11.2011 год на Варненски административен съд, постановено по адм.д. 1140/2007 год,,удостоверение от службата по геодезия,картография и кадастър-Варна изх. № 99-7501-03-10-3765/04.04.2012 год, едно с извадка от кадастрален план и карта към него

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

По допустимостта на исковете, съдът намира следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Правният интерес е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за която съдът е длъжен да следи служебно във всяко положение на делото.

В конкретния случай предявените отрицателни установителни искове за собственост са допустими от гледище на изискването за правен интерес, предвид твърденията, подкрепени с доказателства за формална легитимация от страна на ищеца, легитимиращи го като собственик на процесните три имота и установената от заключението на съдебно - техническата експертиза идентичност на описаните в нот.акт имоти с процесните; съобразно установеното от гласните доказателства – показанията на свидетелите Д. и С. – обстоятелство, че към момента на предявяване на исковете ищцовото дружество осъществява фактическа власт върху процесните бунгала, както и с оглед обстоятелството, че ответникът разполага с титул за собственост върху същите тези имоти, с което по същество оспорва правото на собственост на ищеца върху тях.

По тези съображения съдът намира, че предявените от „Делтакар” ЕООД – Варна отрицателни установителни искове за собственост са допусими и подлежат на разглеждане по същество.

При отрицателен установителен иск за собственост, предмет на изследване в процеса е правото на собственост на ответника, като в тежест на последния е да докаже, че е собственик на процесните имоти, като същият е длъжен да изчерпи всички свои възражения, респ. да изчерпи всички основания, на които твърди, че е собственик, а ищецът трябва да докаже твърденията си за фактите, които изключват това право.

В случая ответното дружество „Сливница-1968” АД – гр. Сливница основава правото си на собственост върху процесните три имота на преобразуване по чл. 17а от ЗППДОП /отм./, вр. чл. 1, ал. 1 ПМС № 201/1993 г. на държавното предприятие СО „Стара планина” – София, преобразувано в ДФ „Комфорт” – София, на която процесните имоти са били предоставени за стопанисване и управление, и правоприемство от същото предприятие, т. е., от държавата, в резултат на извършеното преобразуване и конституирането на ответното дружество като самостоятелен правен субект – търговско дружество, със собствено имущество, в което са включени и процесните бунгала, съставляващи част от целия почивен комплекс „Мечта”, р. Камчия.

Съгл. чл. 1, ал. 2 от ЗППДОбП /отм./ преобразуването на държавни предприятия означава разпределяне на имуществото, предоставено на тези предприятия от държавата, в акции и дялове, при което държавното предприятие /респ. държавната фирма при действието на Указ № 56 за Стопанската дейност - чл. 10, ал. 1 и 2 от Указа/, се трансформира в търговско дружество - в самостоятелен правен субект, разполагащ със собствено имущество. Съгласно нормите, уреждащи процеса и последиците на трансформирането на държавната собственост в частна, преобразуването на държавни предприятия /в това число и преобразуването на държавните фирми, създадени по Указ 56/ в търговски дружества, съобразно чл. 61 от ТЗ и § 3 от ПЗР на ЗОЕТДДИ, представляват основание за прехвърляне на правото на собственост на държавата в патримониума на образуваните или преобразуваните дружества. Собствеността се придобива с вписването на преобразуването в търговския регистър, като на това основание правото на собственост на държавата се трансформира в собственост върху дяловете или акциите на търговското дружество.

От анализа на доказателствата се налага извода, че ответното дружество е собственик на процесните имоти на заявеното придобивно основание – чл. 17а ЗППДОбП /отм./, вр. чл. 1, ал. 1 от ПМС № 201/1993 год. по следните съображения:

Установено е по делото, че с Решение № 98/26.06.1989 г. на Министерския съвет държавното предприятие СО „Стара планина” е преобразувано в държавна фирма „Комфорт”, вписана в Регистъра за държавни фирми с решение от 02.08.1989 г. по ф.д. № 966/1989г. по описа на СГС, като целият почивен комплекс „Мечта”, р. Камчия и Завод „Сливница” /т. е. цялото им имущество/ са стопанисвани и управлявани от посочената държавна фирма. Впоследствие Почивен комплекс „Мечта”, р. Камчия и Завод „Сливница” – гр. Сливница са регистрирани като самостоятелни поделения на ДФ „Комфорт” – София с решение № 3/26.10.1989 г. по ф. д. № 966/1989 год. по описа на СГС. ДФ „Комфорт” – София е прекратена със Заповед № РД-17-122/28.06.1991г. на Министъра на ИТУ, като от поделенията й са образувани няколко дружества с държавно имущество, включително и „Сливница – 1968” ЕООД, които поемат съответна част от активите и пасивите й, съобразно разделителни протоколи, изготвени от нарочна комисия, назначена със Заповед № РД-16-113/09.04.1991г. на Министъра на ИТУ за реорганизирането на държавната фирма по реда на чл. 11 от УСД № 56. Установено е по делото, че новообразуваното дружество „Сливница – 1968” ЕООД е вписано в Търговския регистър с Решение № 1 от 14.10.1991 год. по ф. д. № 3823/1991 год. по описа на СОС, вписването е обнародвано в ДВ, бр. 99/29.11.1991 год. Търговското дружество е образувано от две самостоятелни поделения на ДФ „Комфорт” – София, а именно: Завод „Сливница”, гр. Сливница и Почивен комплекс комплекс „Мечта” – Камчия, т. е., цялото /държавно/ имущество на двете поделения, вкл. и целият почивен комплекс „Мечта” с всички прилежащи сгради е бил включен в имуществото на новообразуваното търговско дружество с държавно имущество „Сливница – 1968” ЕООД, гр. Сливница.

Разпоредбата на чл. 17а ЗППДОП /отм./ е приложима за заварените случаи, поради което и с вписването в търговския регистър на новообразуваното дружество съгласно решението № 1 от 14.10.1991г. по ф.д. № 3823/1991г. по описа на СОС, същото е придобило собствеността и върху почивния комплекс „Мечта”, р. Камчия, с всички прилежащи сгради /без земята/ на основание чл. 17а ЗППДОбП /отм./, вкл. и върху процесните три броя бунгала, предвид установеното по делото, че към момента на преобразуването на държавното предприятие в търговско дружество с държавно имущество, процесните бунгала са били част от Почивен комплекс „Мечта” в к. к. „Камчия”; изградени са през декември 1985 година върху държавна земя от ДГФ, предоставена на СО Стара планина” – София за изграждането на почивна база „Мечта” с Протокол от 30.11.1984 на комисията по чл. 12 от Правилника от ППЗГ, одобрен от Председателя на ИК на ОНС – Варна, Заповед № 177/07.02.1985 г. на Министъра на ГГП и Заповед № 964/28.10.1987 г. на Председателя на Асоциация „Горско стопанство и горска промишленост”.

В настоящото производство не са наведени твърдения и съответно не са ангажирани доказателства, че след преобразуването на ДФ „Комфорт” в „Сливница-1968” ЕООД са строени допълнително сгради ,бунгала и др. в почивен комплекс „Мечта”, а също и доказателства, че именно процесните три бунгала са строени след 14.10.1991 год. и не са съставлявали част от имуществото на почивна база „Мечта”, р. Камчия. От заключението на СТЕ е установена идентичността на наличните в ПК „Мечта” бунгала с описаните по нот. акт №184/2006г. включително и по измерена на място площ на същите.

Представените от ищеца в първата инстанция копие на оборотна ведомост на ПК „Мечта”, както и инвентарен опис на средствата за производство на ПК „Мечта” – Камчия към 31.12.1995 год. и извлечение от сметка 203 „сгради” към 31.03.2002 год. на ПК – Мечта , не са в опровержение на извода, че ответникът е собственик на процесните имоти на заявеното от него основание. Дори и да се приеме, че в счетоводството на ответното дружество към декември 1995 год. и към март 2003 год. са отразени само описаните в двете извлечения от сч. с/ка 203 сгради и постройки, това би могло да е от значение за извод за редовно или нередовно водено счетоводство, а оттам и има отношение към административната, респ. административно наказателната отговорност на ответното дружество във връзка със задълженията му по данъчните закони и Закона за счетоводството, но не дискредитира извода, че е собственик на процесните имоти въз основа на осъществен фактически състав на чл. 17а ЗППДОбП /отм./, вр. чл. 1, ал. 1 от ПМС № 201/1993 год.

Горното налага да се изследват твърдяните от ищците права, основани на договора за продажба по нот. акт № 112/2003г., изключващи правата на ответното дружество върху процесните имоти. Ответникът е оспорил собствеността на ищцовото дружество и неговия праводател по сключените възмездни сделки.

За да възникне правото на собственост на приобретателя по твърдяния деривативен способ, необходимо е неговият праводател да е бил собственик на имота, предмет на правната сделка. В случая от ищеца не са ангажирани доказателства за придобивния способ на праводателя му по договорите. От съдържанието на цитирания нот. акт за продажба, е видно, че праводателят на ищеца се е легитимирал като собственик на продадените пет бунгала и със Заповед № 421/1968 год.; Заповед № 177/1985 год. и Протокол от 30.11.1984 год. /обсъдени по – горе, във връзка с правото на собственост на ответника/, т. е., със същите документи, които са елемент от фактическия състав на придобивния способ, въз основа на който ответното дружество се легитимира като собственик на процесните имоти.

От изложеното следва, че в настоящото производство не се установи в условията на главно и пълно доказване притежавано от „Делтакар” ООД – право на собственост върху процесните бунгала, което да изключва правото на собственост на ответника.

По горните съображения съдът намира, че предявените искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне.

В тази насока следва да се отбележи че е неоснователно твърдението на въззивникът в настоящето производство,във връзка с което са приети и писмените доказателства, че с оглед наличието на установена собственост на бунгала на други физически и юридически лица на територията на к.к. Камчия, следва да се приеме че не е установено правото на собственост на въззиваемия.

От представените писмени доказателства пред настоящата инстанция не се опровергават изводите направени по горе. От представената кадастрална карта и списъка, не може да се направи извод, опровергаващ извода на настоящата инстанция относно момента на построяването на тези сгради/ бунгала/,които са записани на физическите и юридически лица,различни от „Сливница-1968” АД. Не се установява правния способ по който са придобити от посочените лица – чрез оригинерно или деривативно придобивно основание. Не се доказва чрез посочените писмени доказателства част от бунгалата / сградите/ към 1991 год.,са принадлежали на други лица, поради което да се твърди че е опроверган извода на съда, че всички бунгала, оито са се намирали на територията на к.к. Камчия са преминали в патримониума на „Сливница 1968” АД. Следва да се посочи, че представеното решение на Административен съд-Варна не решава спора за материално право между страните относно процесните бунгала и от него не може да се направи извод, различен от този до който е достигнала настоящата инстанция.

Обжалваното решение е с идентични изводи и следва да бъде потвърдено.

При този изход от делото разноски на въззивника не се присъждат.

Въззиваемият не е претендирал разноски за настоящата инстанция, поради което и съдът не изследва за дължимостта им.

Водим от горното, окръжният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3555/02.08.2011 год. по гр. д. № 5865/2009 год. по описа на Варненския районен съд, ХІV състав, с което са отхвърлени предявеният от „Делтакар” ООД, ЕИК 103042169 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ЮПЗ, ПИ № 83, представлявано от И.Д.Р. иск против „Сливница – 1968” АД, със седалище и адрес на управление гр. Сливница, ул. „Гео Милев” №40, с ЕИК 122013955, представлявано от изп. директор С. И.И. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът „Сливница – 1968” АД, гр. Сливница не е собственик на недвижими имоти, находящи се в с. Близнаци, общ. Аврен, обл.Варна, представляващи бунгало с идентификатор 04426.102.15.65, бунгало с идентификатор 04426.102.15.71 и бунгало с идентификатор 04426.102.15.70 по КП на база „Мечта” – КК „Камчия”, с.Близнаци, общ.Аврен, обл.Варна, изградени в ПИ с идентификатор № 04426.102.15 по кад.карта на К.К „Камчия”, с.Близнаци, общ.Аврен, обл.Варна, на осн.чл. 124 ГПК.

Решението е окончателно съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК.

Председател: Членове: 1 2.