Р Е
Ш Е Н
И Е
№............./……...........2012г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Варненският
окръжен съд, Гражданско отделение, VІІІ състав, в публичното заседание на
двадесет и девети март през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.
АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ – мл.с-я
при участието на секретаря К.Г., като разгледа докладваното от съдия Е.
Андреева в.гр.дело № 1849 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.196 и сл. от ГПК/отм./.
Образувано е по въззивна
жалба от „Свети Свети Константин и Е. Холдинг” АД със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, к.к.”Свети Свети Константин и Е.”, административна
сграда, ЕИК 813194292, представлявано от Е.К., подадена чрез пълномощник – адв.
К.Ж. ***, срещу решение № 2568/09.07.2010г. по гр.дело № 830/2007г. по описа на
ВРС – ХХХ състав, с което е отхвърлен предявеният от него иск срещу ответника
„Софсток” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Цариградско
шосе” 7-
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, вътрешно противоречиво, предвид направените в него изводи за липсата на активна материално-правна легитимация на ищеца. Поддържа се, че акта за собственост, с който ищецът се легитимира като собственик на имота не е оспорен от ответната страна, като имотът се владее от ответника без основание. Твърди се, че въззивникът е правоприемник на ДФ”Дружба”, преобразувана впоследствие в ЕАД, като ДФ”Дружба” е правоприемник на ТК”Балкантурист” относно частта, представляваща обекти и терени на територията на к.к.”Дружба”, вкл. съответната на тази част активи и пасиви. Процесният хотел е изграден по стопански начин от ДСП”Балкантурист”/ праводател на въззивника/, на когото е бил предаден за стопанисване и оперативно управление. Твърди се, че АДС № 24/11.11.1996г. е годен титул за собственост, като процесният хотел е бил включен в капитала на ищцовото дружество, вкл.в баланса и активите на дружеството към 1992г. Излагат се подробни съображения за опороченост на приватизационната процедура във връзка с договора за приватизация, от който въззиваемият черпи права, доколкото към момента на сключване на договора за продажба на обособената част от „Св.Св. Константин и Е.” АД, същата не е била еднолична собственост на държавата или общината, като е следвало да се съблюдава изискването на чл.34 ал.2 от ЗППДОбП. Липсата на решение по цитираната разпоредба обуславя нищожност на решението на органа по чл.3 от закона. Във връзка с възражението на ответника за изтекла придобивна давност, въззивникът излага, че не е налице добросъвестно владение, като договорът за продажба на хотел „Чайка” е нищожен, а срокът за недобросъвестното владение не е изтекъл до завеждане на иска. Във връзка с направеното възражение за прихващане се поддържа, че същото би било основателно само до стойността на СМР, посочена от тройната съдебно-техническа експертиза. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения ревандикационен иск от въззивния съд, както и за отхвърляне на претенциите на ответника по първоинстанционното дело. Претендира се и присъждане на сторените пред двете инстанции разноски по делото.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на въззивника – адв. К.Ж. ***, на посочените в нея основания, като подробни съображения за неправилност на решението на ВРС и относно основателността на предявения иск и неоснователност на претенциите на въззиваемия са развити в писмени бележки вх.№ 11942/09.04.2012г.
Постъпило е възражение от
другата страна – „Софсток” АД - София, подадено от пълномощника й – адв. Д.Т. ***,
с което се оспорва въззивната жалба като неоснователна, по съображения,
изразяващи се в следното: ищецът не е доказал в производството пред ВРС, че
процесният имот е бил предоставен за стопанисване и управление на държавното
предприятие, чийто правоприемник същият твърди да е, като АДС от 1996г. не може
да послужи като доказателство за този факти – съставен е след преобразуването на
дружеството по ЗОЕТДИ и ТЗ, не е доказано по безспорен начин на какво основание
и как процесният имот е станал собственост на „Св. Св. Константин и Е.” АД.
Излага се, че спорният недвижим имот е валидно придобит от „Софсток” АД с
договор, сключен въз основа на проведена конкурсна процедура по реда на
ЗППДОбП/отм./ и Наредбата за конкурсите/отм./, като заповедта на Министъра на
търговията и туризма, в качеството му на орган по чл.3 от ЗППДОбП/отм./ не е
елемент от фактическия състав на приватизационната сделка и не рефлектира върху
действителността на извършената продажба, както и че е налице предложение на
управителния орган на ищеца до органа по чл.3 от цит.закон. Твърди се, че са
налице доказателства за упражнявано несмущавано владение върху имота от ответника,
който го е придобил като добросъвестен владелец. Поддържа се, че в случай на
уважаване на ревандикационния иск на въззиваемия следва да се присъди
обезщетение за извършените в имота подобрения по стойността на единичната СТЕ,
допусната от ВРС, тъй като тя показва увеличената стойност на хотела към
момента на постановяване на съдебното решение и се претендира признаване на
право на задържане до заплащане на подобренията и връщане на платената по
приватизационния договор цена. Прави се искане за оставяне в сила на
обжалваното решение и се претендира присъждане на сторените във въззивното
производство разноски.
В съдебно заседание въззивната жалба се оспорва от пълномощника на въззиваемия, като подробни съображения за неоснователност на жалбата са развити в писмени бележки вх.№ 12539/17.04.2012г.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия – Държавата, чрез Министъра на икономиката и енергетиката, не изразява становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид твърденията в жалбата и становищата на страните, след запознаване с доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима, а по същество – неоснователна, поради следното:
Установява се от събраните по делото доказателства, че с ПМС № 6/06.01.1948г. и протокол към него № 4 - № ІХ-165/30.12.1974г./ДВ, бр.10/1948г./ се създава СП”Балкантурист” с предмет на дейност организиране на туризма, уреждане на почивни и курортни станции, хотели и ресторанти. С ПМС № 138/15.06.1957г. всички клонове на ДСП”Балкантурист” се обособяват в отделни юридически лица. С ПМС № 37/06.07.1965г. се създава ДСО”Турист”, като в обединението му се включват, като самостоятелни юридически лица на самоиздръжка, всички ДСП”Балкантурист” за експлоатация на хотели, ресторанти и други дейности, които се преименуват в ДТП”Балкантурист” за експлоатация на хотели, ресторанти и др.дейности.
С Разпореждане № 12/08.02.1977г./ДВ, бл.23/77г./ се създава национален комплекс”Вътрешна търговия, туризъм и услуги”, към който се включват Министерство на вътрешната търговия и услугите и Държавен комитет по туризма. Към последния се създава Туристически комплекс /ТК/”Балкантурист” със седалище в к.к.”Златни пясъци”.
Съгласно представения в производството пред ВОС Акт за държавна собственост/АДС/ № 6931/17.11.1965г., съставен на основание чл.7 от Закона за собствеността/ЗС/, се одържавяват всички покрити и непокрити имоти, водени като основни средства по счетоводните книги на предприятието /ДСП”Балкантурист”/, упоменати подробно в описа, приложен към писмо № ІІ-М/2970 от 18.05.1965г., намиращ се в досието.
С този АДС одържавените имоти се предоставят за оперативно управление на ДСП”Балкантурист”, като във връзка с оспорването на въззиваемия на тези документи като такива, непредставляващи част от преписката по съставения АДС, са приложени заверени преписи от същите /л.224 – л.230 от в.гр.д./от Областна администрация – Варна, доколкото преписката не се съхранява в Държавен архив – Варна, съгласно писмо, подписано от директора му/л.158 от в.гр.д./. По т.46 от описа, приложен към писмо № ІІ-М/2970 от 18.05.1965г. е записан хотел „Чайка” в к.к.”Дружба”, като описите са оспорени с твърдения, че за главен счетоводител, описът е подписан от неизвестно лице, със запетая. Във връзка с оспорването въззивникът не е ангажирал никакви доказателства за установяване авторството на подписа за главен счетоводител и съответно дали подписалото го лице е имало право да положи подпис вместо лицето, за което е подписало документа. Оспорен е АДС по отношение отразяването на гърба на същия за включването на хотел „Чайка” в имуществото на „Дружба”, тъй като поправката, точно за този хотел не е надлежно извършена от длъжностно лице, а наличието на такава се установява при извършване на визуална справка с документа.
Хотел”Чайка”, видно от заключението на вещото лице Ю.П. по допуснатата от въззивния съд съдебно-техническа експертиза/СТЕ/, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, съответства по местоположение и конфигурация на хотел № 1, описан в Билет за строеж № 21/10.12.1955г. на Началник отдел”Архитектура и строителен контрол” гр. Сталин/гр. Варна/ към ГНС – Варна - л.55 от в.гр.д., като експертът е изготвил заключението си въз основа на документите по делото и тези, находящи се в община Варна, вкл. КП”Крайбрежието” 1956г. и ЧИЗРП, одобрен със Заповед № Г-56/03.07.2001г. на Кмета на Община Варна. Съгласно цитирания Билет за строеж, се позволява на ДСП”Балкантурист” да изгради хотел № 1 в курорта Варна по дадена строителна линия, като вещото лице заключава, че процесният хотел е изграден по стопански начин от държавна организация ДСП „Балкантурист”.
С Разпореждане на Министерския съвет/РМС/ № 1/12.02.1988г., считано от 01.03.1988г. се образува Туристически комплекс/ТК/ „Балкантурист в Албена, Златни пясъци и Слънчев бряг, като активите и пасивите на прекратените предприятия по баланса към 29.02.1988г., който не е представен по делото и чието съдържание не може да бъде установено посредством събраните доказателства, както и другите им права и задължения, се поемат от организациите, към които преминава дейността им. В Приложение № 4 към посоченото РМС/л.32 от в.гр.д./ в състава на ТК”Балкантурист” Златни пясъци е включено Туристическо предприятие/ТП/ „Балкантурист” Дружба, което съгласно Приложение № 7 към т.9 от РМС, се образува на основа на туристическите обекти на ТК”Балкантурист” Златни пясъци на територията на курорт „Дружба”.
С решение № 5/24.04.1990г. на Комитета по туризъм/КТ/ при МС се образува ДФ”Дружба” с имущество на основата на част от съществуващото ТК”Балкантурист” – Златни пясъци, като не се установява по делото каква точно част от имуществото е послужила за образувване на ДФ”Дружба” и дали процесния хотел представлява част от това имущество, вкл. посредством представените в последното по делото пред въззивния съд документи от въззивника, в т.ч. и от решенията на КТ при МС и списъка на новообразуваните държавни туристически фирми, в който е посочен уставния фонд стойностно.
ДФ „Дружба е вписана в регистъра на ВОС с решение от 09.05.1990г. по ф.д.№ 1144/90г.
С решение № 118/27.06.1991г. на КТ при МС ДФ”Дружба” се преобразува в акционерна фирма/АФ/ „Дружба”, което поема активите и пасивите на ДФ”Дружба” към 31.05.1991г.
С решение № 118-А/06.08.1991г. преобразуваната АФ”Дружба” се счита АД, което поема активите и пасивите на ДФ”Дружба” към 31.05.1991г.
С решение от 02.10.1991г. по ф.д.№ 7291/91г. на ВОС АД”Дружба” е вписано в Търговския регистър.
С решение от 11.01.1993г. по същото ф.д. е вписана промяна на наименованието на еднолично търговско дружество с държавно имущество „Дружба” АД на „Свети Константин и Е.” АД – к.к.”Свети Константин”.
С решение от 29.09.1994г. по цитираното ф.д. е вписана промяна на наименованието на „С. К.и Е.” АД - к.к.”С. К.” на „С. С. К. и Е.” ЕАД, като с решение от 08.07.1997г. по същото ф.д. е вписана отново промяна на наименованието на „С. С. К. и Е.” ЕАД с ново наименование „С. С. К. и Е.” АД.
С решение от 30.04.2008г. по цит.ф.д. на ВОС е вписана промяна на наименованието на „С.С. К. и Е.” АД с ново наименование „С. С. К. и Е. Х.” АД.
Пред първоинстанционният съд е представен и е приложен по делото АДС/частна/ № 24/11.11.1996г. на недвижими имоти, находящи се в гр. Варна – туристически обекти в КК”Св. Св. Константин и Елена.” ЕАД/построени от държавни юридически лица върху държавна земя – решение № 45/25.04.1956г. на ГНС – Варна, чл.17а и пар.34 от ПЗР на ЗППДОбП/отм./, където под № 8 е записан – Хотел”Чайка” с бар – 2024 кв.м., като съгласно този АДС, имотът е включен в капитала на КК”Св. Св. Константин и Елена.”***. Доколкото обаче отбелязванията в АДС не доказват безспорно собствеността на дружеството върху застроения имот, само този акт не може да легитимира въззивника като собственик на процесния имот.
От заключението на допуснатата от ВОС съдебно-счетоводна експертиза/ССЕ/, изготвено от в.л. Б.М., се установява, че хотел”Чайка” е включен в материалните активи на „Свети Свети Константин и Е. Холдинг” АД/с наименование към 1992г. – АД”Дружба”/ на 01.03.1992г., като е изписан от материалните активи на дружеството/с наименование към 1998г. „Свети Свети Константин и Е.” АД/ на 30.06.1998г., на основание Договор за продажба от 02.06.1998г. и фактура № 0000008286/30.06.1998г.
Заключението на ССЕ е изготвено въз основа на документите, находящи се по настоящото дело, както и при проверка на следните счетоводни документи, находящи се във въззивника: справка за амортизуем дълготраен актив – извлечение от с-ка 203 – Сгради – картон на хотел Чайка – инвентарен № 16464, в който не е посочен източник на придобиване; синтетична оборотна ведомост – главна книга към м.05.1998г.; синтетична оборотна ведомост – главна книга към м.06.1998г.; синтетична оборотна ведомост към 31.12.1998г. и подробното описание на сградите в годишната аналитична оборотна ведомост към 31.12.1998г., приложени по делото от въззивника, след оспорване на експертизата от въззиваемия, като в тази му част съдът изцяло го кредитира.
В това заключение вещото лице прави предположение, че основанието за придобиване на хотел”Чайка” е решение № 5/24.04.1990г. на КТ да се образува ДФ”Дружба” с имущество на основата на част от съществуващото ТК”Балкантурист” – Златни пясъци, но доколкото експертът е заявил в забележка, че в предоставения му картон на хотел Чайка не е посочен източника на придобиване и поради обстоятелството, че се правят изводи, които не са от неговата компетентност, съдът не взема предвид заключението на ССЕ, в тази му част, съдържаща правни изводи.
В първоинстанционното производство са събрани доказателства/имащи връзка с изписването на хотел”Чайка” от материалните активи на „Св. Св. Константин и Е.” АД/, а именно: договор за продажба на хотел”Чайка” от 02.06.1998г., видно от който е, че след публично оповестен конкурс и на основание чл.34 ал.1 т.4 от ЗППДОбП/отм./ Министъра на търговията и туризма, в качеството си на орган по чл.3 ал.1 т.1 от ЗППДОбП/отм./ е подписал договора за „продавач”, а като купувач е определен ответника „Софсток” АД; решение на Народното събрание от 19.12.1995г. за приемане на програма за приватизация, чрез инвестиционни бонове на държавни предприятия; копие от декларация по чл.17 от ЗМДТ за 2000г. за декларирана от дружеството сграда в КК”Св. Св. Константин и Е.”; копие на препис-извлечение от Протокол № 5/06.02.1998г. от заседание на СД при „Св. Св. Константин и Е.”***, като по т.1 от същото е взето решение за продажба на обособени обекти от „Св.Св.Константин и Е.” АД, съгласно чл.34 ал.2 от ЗППДОбП/отм./; заповеди на министъра на Министерство на търговията и туризма във връзка с приватизацията – Заповед № РД 21-427/31.03.1998г., Заповед № РД 21-435/07.04.1998г., Заповед № РД 21-721/02.06.1998г., чието обсъждане би било необходимо само ако се установи по делото, че въззивникът/ищецът/ е собственик на имота.
В производството пред ВРС е изготвена СТЕ във връзка с оценката на подобренията, извършени от ответника в хотела, възлизащи на 1 799 357лв., както и тройна СТЕ, чието заключение е, че общата стойност на ремонта и извършените СМР е 885 486лв., но обсъждането на тези заключения би било релевантно за спора само ако бъде установена по несъмнен начин активната материално-правна легитимация на ищеца по първоинстанционното дело.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Ангелова и Николова, които съдът изцяло кредитира като обективни и безпристрастни, се установява, че Хотел „Чайка” се стопанисва и ползва от „Софсток” АД от закупуването му през 1998г., но тези доказателства са събрани във връзка с възражението за придобиване по давност, по чиято основателност се дължи произнасяне отново само ако се установи наличието на първата предпоставка по чл.108 от ЗС и при изключване валидността на приватизационната продажба на ответника.
От заключението на повторната ССЕ, назначена по искане на процесуалния представител на въззивника, е видно, че вещото лице сочи различен от отразения в основното заключение период, в който хотел”Чайка” е включен в дълготрайните материални активи/ДМА/ на въззивното дружество – 1991г. – 30.06.1998г. Експертът заключава, че по-рано хотелът е бил включен в баланса на ДФ”Дружба” преди преобразуването, като за същия период хотелът е включен в инвентаризационния опис на наличните активи на въззивника. Експертът дава заключение, че счетоводството на въззивника е водено редовно, съгласно Закона за счетоводството, като хотел”Чайка” е включен в ДМА на въззивното дружество на основание заповеди/решения/ 118 и 118а на Комитет по туризма от 1991г. и разделителен протокол, а преди 31.05.1991г. хотел „Чайка” е включен в баланса на ДФ”Дружба”. Експертът дава заключение, че хотел”Чайка” е включен в имуществото на въззивника от 1991г., за което има запазени само счетоводен баланс и разделителния протокол, а е отразен в счетоводството и в запазените до настоящия момент счетоводни записи към 01.01.1992г.
Повторната експертиза е оспорена от процесуалния представител на въззиваемия, като на въззивника е дадена възможност да представи като доказателства по делото всички, ползвани от вещото лице документи, вкл.цитирания баланс на ДФ”Дружба”, който не се съдържа по делото. Доколкото вещото лице не е имало за задача, а и не е в неговата компетентност да дава заключение въз основа на какви документи хотелът е включен в баланса на ДФ”Дружба” за 1991г., ако такива не са описани в счетоводни документи, съставени от фирмата, а и самият баланс, който твърди, че е видяло при проверка на счетоводната документация на въззивника, не е представен, съдът не взема предвид заключението. Дори при наличието на такъв баланс, то отразеното там би било вярно само когато данните по него произтичат от редовно записани счетоводни операции, придружени с документи, каквито по делото не са представени.
Приетите в последното пред въззивния съд съдебно заседание документи, както бе посочено по-горе, съдът счита за ирелевантни за спора, доколкото инвентаризационният опис е от 1997г., а в решенията имуществото е описано само като стойност, поради което и не може да се установи какви точно активи са преминали към петте дружества. Останалите документи във връзка с категоризацията на обекта, както и информационната карта също не представляват доказателства за собственост, а справката с описани в нея ДМА не става ясно от кого е изготвена и въз основа на справка с какви точно документи.
С оглед събраните по делото доказателства, обсъдени по-горе в решението на съда, следва да се приеме, че единственото безспорно между страните обстоятелство е, че процесният имот се владее от въззиваемия, като всяка от страните – въззивник и въззиваем, оспорват правата на собственост на другата страна и твърди, че е собственик на имота.
Преобразуваното търговско дружество придобива собствеността върху конкретно определен имот, само ако той е бил собственост на държавата.
В случая е безспорно между страните, а и посредством представения АДС от 1965г. се установява, че на основание чл.7 от Закона за собствеността/ЗС/, са одържавени всички покрити и непокрити имоти, водени като основни средства по счетоводните книги на предприятието ДСП”Балкантурист”. До измененията на чл.6 от ЗС и пар.6 и 7 от ПЗР на ЗМСМА, основани на Конституцията от 1991г. няма собственост на държавно юридическо лице или на общината, отделна от тази на държавата, като това положение не е било променено и преди това с УДС № 56/ДВ, бр.4 от 13.01.1989г. отм./, който само определя фирмата като имуществено, социално и организационно обособен участник и основна форма за осъществяване на стопанската дейност. От горното се налага извода, че изграденият преди датата на съставяне на АДС хотел № 1, идентичен с процесния хотел”Чайка”, съобразно заключението на СТЕ, също е бил собственост на държавата.
При влизане в сила на Търговския закон/ДВ, бр.48/1991г., в сила от 01.07.1991г./ образуваните държавни фирми запазват дейността си по досегашните разпоредби до превръщането им в търговски дружества/пар.2 от ПЗР на ТЗ/.
С оглед твърденията на ищеца по първоинстанционното дело, за установяване на активната му материално-правна легитимация е необходимо изследване на осъществяването на фактическия състав, очертан от нормата на чл.17а от ЗППДОбП за придобиване на право на собственост на конкретно определено имущество от преобразуваните еднолични търговски дружества с държавно участие. Този фактически състав включва следните юридически факти: 1.отстъпване на това имущество за стопанисване и управление на държавно предприятие, което в момента на преобразуването му в търговско дружество има право на оперативно управление върху него, 2. включване в баланса на новообразуваното дружество на това имущество и 3.с акта на преобразуването му да не е предвидено друго по отношение на включването на имуществото в капитала на новообразуваното еднолично търговско дружество. Тези предпоставки следва да са налице кумулативно и при наличието им правото на собственост преминава в патримониума на търговското дружество и то се легитимира като негов собственик.
Ищецът, като правоприемник на ДФ”Дружба”, поел съответна част от държавна фирма ТК”Балкантурист – Златни пясъци”, не е доказал какво точно имущество е прието при преобразуването на държавната фирма по разделителен протокол, като по делото липсват приемо-предавателни протоколи. Конкретно в случая не е доказано, че ДФ”Дружба” е получила като дълготраен материален актив, включен в капитала на търговското дружество, претендирания имот. Не са представени доказателства, от които би могло да се установи коя „съответна” част от активите и пасивите на ТК”Балкантурист – Златни пясъци” е преминала в ДФ”Дружба”, образувана с решение № 5/24.04.1990г. на КТ при МС и дали процесният имот е част от това имущество.
Не са представени и доказателства за включване на спорния имот в баланса на дружеството при преобразуването му, съгласно предвидената възможност по ЗППДОбП, а за да е придобил ищецът по първоинстанционното дело/въззивникът/процесния имот, същият е следвало да бъде заприходен в баланса на дружеството при преобразуването му в еднолично търговско дружество с държавно имущество.
Към момента на преобразуване от държавното предприятие в търговско дружество няма доказателства процесният имот да е бил предоставен на предприятието за стопанисване и управление, съответно да е включен в капитала му с акта за преобразуване, независимо от отразяванията в двата АДС. Поради това не са осъществени предпоставките на чл.1 ал.1 от ПМС № 201/1993г., съответно на чл.17а от ЗППДОбП/отм./ за преминаване на собствеността върху дружеството, а последващото включване на имота в капитала на приватизиращото дружество не е произвело вещно транслативно действие.
Преценката на достоверността на счетоводните записвания по баланса на дружеството се прави само ако е налице съответен акт, обуславящ тези записвания, поради което и ирелевантно за спора е заключението на повторната ССЕ за редовно водено счетоводство на въззивника. Записването на имот като актив в баланса на едно търговско дружество не е доказателство за придобиването на собственост върху този имот. То има значение за придобиване на собствеността само в случаите на преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества когато е доказано, че този имот е бил предоставен на това държавно предприятие за стопанисване и управление, което в случая не е установено по делото.
Предвид изложеното, настоящият състав счита, че въззивникът не е доказал, че е станал собственик на процесния имот на твърдяното от него придобивно основание, поради което и искът му правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд, с оглед липсата на активна материално-правна легитимация, в който случай не е необходимо изследването на наличието на останалите предпоставки по чл.108 от ЗС.
Поради съвпадане на извода на ВОС с този на ВРС за неоснователност на исковата претенция, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и направеното искане от пълномощника на въззиваемия за присъждане на сторените пред ВОС разноски за адвокатски хонорар в размер на 14 000лв., за която сума има доказателства, че е внесена от „Софсток” АД и която фигурира в представения по делото списък на разноските, въззивникът следва да бъде осъден да му заплати посочената сума, на основание чл.64 ал.2 от ГПК/отм./.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2568/09.07.2010г. по гр.дело № 830/2007г. по описа на ВРС – ХХХ състав.
ОСЪЖДА „С. С. К.и Е. Х.” АД със седалище и адрес на управление: гр. В., к.к.”С. С. К. и Е.”, административна сграда, ЕИК 813194292, представлявано от Е.К., да заплати на „Софсток” АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.”Ц. ш.” *-** километър, сумата от 14 000лв./четиринадесет хиляди лева/, представляваща сторени пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.64 ал.2 от ГПК/отм./.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.