Р Е Ш Е Н И Е

Номер ……………… Година 2012 Град Варна

Варненският окръжен съд Наказателно отделение

На пети април Година две хиляди и дванадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янко Янков

ЧЛЕНОВЕ: Жулиета Шопова

Марин Атанасов

Секретар Р.П.

Прокурор Силвиян Иванов

като разгледа докладваното от съдия Ж.Шопова

ВЧНД № 393 по описа на съда за 2012 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 163 от Закона за здравето.

Предмет на въззивна проверка е решението по ЧНД № 573/2012 г. по описа на ВРС, VI състав, постановено на 05.03.2012 г., с което лицето М. Т.П., страдаща от шизофрения, параноидна форма, е настанено на задължително лечение в специализирано здравно заведение – Първа Психиатрична клиника към МБАЛ“Св. Марина”, гр. Варна, за срок от два месеца. За да се произнесе в гореуказания смисъл, първоинстанционният съд е приел, че освидетелстваната, не се отнася критично към прогресиращото заболяване на психиката си и изразява категорично нежелание да се лекува, с което сериозно застрашава здравето си.

Настоящото производство е образувано по жалба на освидетелстваната М.П.-лично, обосноваваща становище за неправилност на постановеното от ВРС решение, поради това ,че е получила решението на ВРС едва на 18.03.2012 г. ,не е съгласна с поставената й диагноза и че представя амбулаторен лист от 05.03.2012 г. издадено от психиатър д-р Емил Енев,който е установил,че същата вече няма психиатричен проблем. В подкрепа на така заявената позиция жалбоподателката излага следните съображения: предвид това ,че д-р Енев е в същия ден на решението в издадения от него амбулаторен лист е посочил,че тя няма психиатричен проблем,тя не е съгласна с поставената й диагноза и най-вече със срока и на определен от ВРС за лечение. Въз основа на възпроизведените съображения, въззивницата сезира настоящата инстанция с молба да намали задължителния й престой в МБАЛ”Св.Марина” .

В публично съдебно заседание служебен защитник назначен от ВРС- адв.Г.А.,сочи че към момента на издаване на решението са били налице предпоставките за настаняване на лечение на М.П., но с оглед искането на лицето за предсрочно прекратяване на настаняването, моли съда да прецени дали са налице тези условия. А жалбоподателката П. пред настоящата инстанция не изрази несъгласие със изготвеното заключение по СППЕ, а единствено поиска да се намали нейния престой в болницата, т.к. според нея вече са изтекли почти три месеца.

Във въззивното разглеждане на делото Варненският окръжен прокурор бланкетно заявява, че счита за налични медицинските и социални критерии на чл. 155 от ЗЗ, поради което пледира за потвърждаване на обжалваното решение.

Като прецени основателността на наведените от страните доводи и след цялостна служебна проверка на обжалваното решение, настоящият състав установи:

ЧНД № 573/2012г. по описа на ВРС е образувано по предложение на прокурор при ВРП за настаняване на М.Т.П. на задължително лечение в специализирано здравно заведение, на основание чл. 159, ал. 1 от ЗЗ. Предложението е изготвено по сигнал на ПИ Т.Василева по Преписка № 696/2012 г. на Трето РУП-гр.Варна, който, предлага същата да бъде изпратена на ВРП за прилагане на социалния критерий по чл.157 от ЗЗ спрямо същото лице.

Вземайки предвид императивно регламентирания порядък на отпочнатото производство, на основание чл. 159 от ЗЗ, ВРС е назначил изготвянето на съдебно – психиатрична експертиза по отношение на П.. Експертното заключение, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, поставя на освидетелстваната диагноза “Шизофрения,параноидна форма с параноидно-халюцинаторен синдром”, като в резултат категорично приема, че е налице медицинският критерий за лечение в психиатричен стационар по реда на чл. 157 от ЗЗ. Тази експертиза не е била обжалвана от лицето и е била изготвена от вещи лица-специалисти по психиатрия. Следователно не са налице обстоятелства,които да водят до нарушаване на процесуалните правила при разглеждане на делото пред първата инстанция. Изготвения съдебен акт е съобразен с всички събрани по делото доказателства, вкл. и съдебно-психиатричната експертиза.Последната не следва да бъде обсъждана подробно, а съдът следва да я прецени поотделно и в съвкупност с всички събрани по делото доказателства с оглед посоченото и установеното здравословно състояние на жалбоподателката.Според експерта разпитан и пред настоящата инстанция и в момента лицето се нуждае от адекватно лечение. И към момента на изготвяне на експертизата тя е била неадекватно към състоянието си ,неосъзнава наличието на психично заболяване и най-вече необходимостта от лечение.Опасна е за себе си,както и за околните,поради което не може да изразява информирано съгласие за собственото си лечение,като е препоръчана стационарна форма на лечение. И с оглед изслушаното в с.з. пред настоящата инстанция, становище на д-р К. участвала в изготвянето на СПЕ пред ВРС, не е налице промяна в обстоятелствата относно нейното заболяване и затова и към момента лицето провежда лечение в катедрата при свободен режим и срока който е постановен от ВРС е в средната норма и е най-вече в интерес на здравето на лицето.

Настаняването на определено лице на задължително лечение по реда на чл.159 и следв. от ЗЗ предпоставя кумулативно, че същото страда от заболяване измежду изчерпателно изброените в разпоредбата на чл. 146, ал. 1,т.1 от ЗЗ и с оглед на установените по делото обстоятелства, представлява опасност за близките си или за околните, застрашава сериозно здравето си и поради заболяването си, единствено полезно за нея е да провежда най-добро лечение. С оглед соченото възражение на жалбоподателката относно издадения от д-р Енев амбулаторен лист от 05.03.2012 год. : в с.з. пред ВРС д-р К. бе категорична,че ,когато едно лице е настанено на стационарно лечение не може то да бъде преглеждано в амбулаторни условия ,което е грубо нарушение на закона. И най-вече заради това,че лицето П. се е подписало и декларирало,че не се намира на стационарно лечение,с което е подвело амбулаторния психиатър. Поради което и настоящият състав прие за неоснователно соченото от П. възражение в жалбата й, относно липсата на психиатричен проблем у лицето посочено в издадения амбулаторен лист от д-р Енев.

Продължителността на предписаното лечение от ВРС е двумесечна и същата в средната норма предвидена в закона. Гореизложеното налага да се приеме, че по отношение на освидетелстваната П. е налице медицинският критерий за настаняване на задължително лечение в специализирано здравно заведение.

Материалите от доказателствената съвкупност обуславят и категорична положителна констатация, че с доминираното си от заболяването поведение въззивницата застрашава сериозно здравето си и представлява опасност за околните. Непосредствените й изявления пред съда( “Ако се наложи да се лекувам,не бих го направила” ) са напълно достатъчни да установят, че П. е абсолютно безкритична към увредата на психиката си и не възнамерява да се подложи на доброволно лечение. При преценка на доказателствата в тяхната съвкупност се установява,че правата на жалбоподателката не са били нарушени и в неин интерес и на обществото е да продължи лечението й в специализирано психиатрично заведение, т.к. същата е опасна както за себе си така и за околните.

Предвид идентичността на формулираните от двете съдебни инстанции изводи по съществото на делото, настоящият състав на ВОС намира, че жалбата е неоснователна и като такава се оставя без уважение, а ревизираното решение следва да бъде изцяло потвърдено.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 163, от ЗЗ във връзка с чл. 338 от НПК, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решението по ЧНД № 573/2012 г. по описа на ВРС, VI състав, постановено на 05.03.2012 г., с което, на основание чл. 155 от ЗЗ, лицето М.Т.П. е настанено на задължително лечение в специализирано здравно заведение – Първа психиатрична клиника към МБАЛ“Св. Марина”, гр. Варна, за срок от два месеца.

РЕШЕНИЕТО на настоящата съдебна инстанция е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.