Р Е Ш Е Н И Е

№……………/26.03.2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и дванадесета година, в състав :

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

Като разгледа докладваното т.дело №3098/2011г. на ВОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по глава XXXII от ГПК.

Производството е образувано по предявен от „СТРОИТЕЛ”ООД, Русе, иск срещу „ТРАНССТРОЙ – ВАРНА”АД, Варна, за осъждане на ответника да заплати на ищеца общо сумата от 51 365 лева с ДДС, представляващи дължими суми по договор за транспортни услуги, извършени от ищеца в полза на ответното дружество по договор от 01.09.10г., за които е налице подписан Акт за приемане от ответното дружество №5/11.01.11., по издадени фактури №№2206/10.11.10г.; №2337/30.11.10г. и №2344/11.01.11г., ведно със законните лихви от предявяване на иска на 31.05.11г. до окончателното плащане, на основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Претендират се и сторените разноски.

В исковата молба ищецът излага, че между страните е налице правоотношение по договор за предоставяне на услуга от м.септември 2010г., по силата на което ищецът е осъществил транспортни услуги на земни маси и тецова пепел в сгуроотвал на ТЕЦ – Русе. Твърди, че е подписан и Акт за установяване извършването и приемането на СМР №5/11.01.11г. Съобразно това ищецът е издал пет броя фактури, които са приети от ответника, но не са заплатени. Твърди се пълно изплащане на сумите по две от фактурите; частично плащане по една от тях и никакво плащане по останалите две фактури, или: по фактура 2206/10.11.10г. остатък за плащане сума от 12890 лева с ДДС; по фактура 2337/30.11.10г. се дължи пълната сума от 38043 лева с ДДС и по фактура 2344/11.01.11г. се длъжи пълното задължение от 432 лева с ДДС. Въпреки проведени с ответника разговори, сумите неса заплатени, поради което се претендира присъждането им по съдебен ред. Претендират се и законните лихви от завеждане на иска на 31.05.11г. до изплащане изцяло на задължението както и сторените разноски.

С отговора на исковата молба ответното дружество „ТРАНССТРОЙ ВАРНА”АД, чрез пълномощника адв.А. е направило възражение по подсъдността по образуваното пред ОС-Русе търговско дело. С отговора признава иска по основание и размер като предлага споразумение. В съдебно заседание пълномощникът на ответника адв.А. признава плащането на сумата от 46365 лева като представя доказателство за това, но оспорва сумата до 51365 лева. Поискана е нова възможност за споразумение. В съдебно заседание искането се поддържа като се твърди, че не са налице основания за присъждане на законните лихви. Оспорва се претендираното адв.възнаграждение като прекомерно.

С молба от 24.01.12г. по образуваното пред ВОС т.дело 3098/11г., след уважения отвод по подсъдност, ищецът е поискал прекратяване на съдебното дирене по чл.237 от ГПК и постановяване на решение съобразно признанието от ответника. Претендира направените разноски по делото. С последваща молба от 23.02.12г. ищецът чрез адв.М. е направил признание, че ответното дружество е заплатило претендираните суми: през юли 2011г. – 5000 лева и на 27.01.12г. – 46365 лева. Въпреки това претендира разноските по делото тъй като поведението на ответника е станало причина за завеждане на делото както и законни лихви върху главницата от 46365 лева от завеждане на иска 31.05.11г. до плащането 27.01.12г.

Въз основа на твърденията, възраженията и признанията на страните, събраните доказателства и съобразно приложимата разпоредба на чл.237 ГПК, съдът прави следните правни изводи по спора:

С оглед направеното признание на иска с отговора на исковата молба и реципрочното искане на ищеца, съдът не обсъжда приложените доказателства поотделно. Направеното признание е неоттегляемо по арг. от чл.237, ал.4 ГПК. Поради това съдът не обсъжда оспорването от ответника размера на предявената претенция.

С оглед на извършеното плащане в хода на процеса, като страните не спорят относно датата и размера му, съдът намира предявеният иск за главницата за неоснователен поради погасяването му. Искът следва да бъде отхвърлен с аргумент чл.235, ал.3 ГПК.Ищецът не е направил оттегляне на иска, а е поддържал произнасяне по иска му с решение.

Същевременно, още с исковата молба е предявено и искане за присъждане на законна лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението. Макар акцесорно, това искане се ползва с относителна самостоятелност и се обуславя от произнасянето по главното задължение. Факт е наличието на закъсняло парично задължение както и изрично искане за произнасяне на съда с присъждане на законните лихви след завеждане на иска. Това обуславя основателността на претенцията за мораторна лихва за времето на забавеното плащане, т.е. до момента на фактическото погасяване на задължението за главницата. Страните не спорят, че това е сторено на 27.01.2012г. Поради това претенцията по чл.86 от ЗЗД е основателна до тази дата и неоснователно за периода след това поради извършеното плащане. В заключение, след използване на изчислителната система на Апис Фифанси, съдът намира, че на ищеца се дължи законна лихва върху главницата от 46635 лева, считано от 31.05.11г. до 27.01.12г. в размер на 3179.40 лева.

С исковата молба ищецът претендира сторените в производството разноски в размер на 4555 лева общо за адвокатско възнаграждение и държавни такси. Ответникът възразява, че са налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК и не дължи заплащане на разноските при плащане на главницата. Освен това твърди, че уговорения адвокатски хонорар е прекомерен по чл.78, ал.5 ГПК.

Изискването на ал.2 от цитираната по-горе разпоредба е кумулативно наличие на две предпоставки: да не е дал повод за завеждане на иск и да признае същия. Признанието е факт още с отговора на исковата молба. Плащането е извършено след получаване на призовката за съдебно заседание. Освен това, видно от приложените поделото фактури, двустранно подписани, и от уговорките по договора от 01.09.10г., е че плащането е уговорено в 30 дневен срок от издаване на ПСД. Поради това съдът намира, че не е налице предвиденото в разпоредбата второ кумулативно условие. Поради това сторените разноски следва да бъдат възложени на ответната страна.

В тази връзка съдът следва да разгледа възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК съдът преценява действителната правна и фактическа сложност на делото. В случая, с оглед направеното с отговора на исковата молба признание на иска, съдът е прекратил съдебното дирене. Поради това са налице основания за редукция на уговореното адвокатско възнаграждение до предвидения в чл.7, ал.2 от Наредбата размери на възнагражденията до размера от 1377 лева. Освен това ответникът дължи и заплатената по делото държавна такса от 2055 лева, на осн.чл.78, ал.1 вр.ал.2 ГПК.

С оглед на изложеното по-горе съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „СТРОИТЕЛ”ООД, Русе, ЕИК 040314704, иск срещу „ТРАНССТРОЙ – ВАРНА”АД, Варна, ЕИК 103044422, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 51 365 лева с ДДС, представляващи дължими суми по договор за транспортни услуги от 01.09.2010г., извършени от ищеца в полза на ответното дружество, за които е налице подписан Акт за приемане №5/11.01.11. и издадени фактури №№2206/10.11.10г.; №2337/30.11.10г. и №2344/11.01.11г., поради извършено в хода на процеса плащане на главницата, на основание чл.235, ал.3 ГПК вр.чл.79 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „ТРАНССТРОЙ – ВАРНА”АД, Варна, ЕИК 103044422, да заплати на „СТРОИТЕЛ”ООД, Русе, ЕИК 040314704, законните лихви от завеждане на иска на 31.05.2011г. до плащането на главницата, извършено в хода на процеса на 27.01.2012г., в размер на 3179.40 лева, на основание чл.86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА ТРАНССТРОЙ – ВАРНА”АД, Варна, ЕИК 103044422, да заплати на „СТРОИТЕЛ”ООД, Русе, ЕИК 040314704 сторените от последното съдебно-деловодни разноски в размер на платената по делото държавна такса от 2055 лева и адвокатско възнаграждение от 1377 лева /след извършена редукция съгл.чл.78, ал.5 ГПК/, на основание чл.78, ал.1 и ал.2 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с ВЖ в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВнАС.

Препис от решението да се връчи на страните съгласно чл.7, ал.2 ГПК.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: