Решение по Търговско дело 1095/2011г.

Р Е Ш Е Н И Е

No-

гр. Варна,...............................2012 г.

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на 16 февруари, в състав:

Окръжен Съдия : Ив.Райков

При участието на секретаря М.П. като разгледа търговско дело № 1095 по описа за 2011 г., на осн чл. 374 от ГПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Д.В.Д., ЕГН ********** срещу „ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 040638060 със седалище гр. София, а в условията на евентуалност и срещу Д.Р.Д.,*** искове с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ за първия ответник и чл.45 ЗЗД за втория ответник, за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, в следствие на ПТП от 14.05.2006г., настъпило на пътя с.Тополи-жп. Гара Тополи, обл. Варна по вина на втория ответник Д.Д., както следва:

1/ сумата от 100 000 лв., за претърпени неимуществени вреди — болки, страдания, лишения, неудобства, дискомфорт и др., ведно със законната лихва за периода от 15.05.2006г. до 13.05.2011г. в размер на 64 480 лева;

2/ обезщетение за претърпени имуществени вреди, формирана от следните пера:

18 165,11 лева, представляващи разходи за лечение; ведно със законната лихва за периода от 15.05.2006г. до 13.05.2011г в размер на 11 705.26 лева;

- 520, 14 лева, представляваща разликата между получаваното брутно трудово месечно възнаграждение до инцидента в размер на 160 лева и болничните за периода от 14.05.2006 г. до 26.06.2007; ведно със законната лихва за периода от 15.05.2006г. до 13.05.2011г в размер на 335.07 лева;

- 784, 36 лева, представляваща разликата между получаваното брутно трудово месечно възнаграждение преди инцидента и личната социална пенсия на ищеца след инвалидизирането за периода 07.2007-05.2008г. ведно със законната лихва за периода от 15.05.2006г. до 13.05.2011г в размер на 505.17 лева;

13 016, 23 лева, представляваща разликата между получаваното брутно трудово месечно възнаграждение за периода юли 2008 г. — март 2009 г./вкл./ в размер на 610 лева и получаваната от пострадалия, след повторната инвалидизация лична социална пенсия в размер на 110, 95 лева; ведно със законната лихва за периода от 15.05.2006г. до 13.05.2011г в размер на 8387.37 лева;

9640,00 лева, представляваща необходимото възнаграждение на един болногледач за периода от момента на прекратяване на трудовия договор на майката на ищеца Т. Г. на 27.11. 2006 г. до месец май 2011 г., ведно със законната лихва за периода от 15.05.2006г. до 13.05.2011г в размер на 5538.66 лева; ведно със законната лихва върху всяка от главниците от 14. 05. 2006 г. до окончателното изплащане на задълженията;

Ищецът обосновава правото си да получи претендираното обезщетение за неумуществени вреди с факта на преживяване на болки и страдания вследствие уврежданията и лечението, вследствие настъпилото ПТП на 14.05.2006г причинено виновно от Д.Р.Д., като водач на л.а. ВАЗ 2103 с ДК № ВК 5947. Претенцията за имуществени вреди се обосновава с наличието на разходи, направени във връзка с лечението и закупуването на необходимите медикаменти и материали, загуба на трудово възнаграждение, разходи за болногледач. Отговорността на първия ответника се обосновава с наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка за лекия автомобил, с който е извършено процесното ПТП, а отговорността на втория ответник се мотивирас виновното причиняване на произшествието, за което е налице влязла в сила присъда. Претенциите за мораторна лихва се обосновават с липсата на извършено плащане на дължимите обезщетения в момента на възникването им.

В срока по чл.367 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД. В отговора ответното застрахователно дружество навежда възражение за разглеждане на спора по общия исков ред, както й възразява за местна подсъдност предвид местонахождението на седалището си в гр.София. Оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” за автомобила, с който е извършено ПТП-то. Оспорва отговорността на водача на застрахования автомобил, както и причинно -следствената връзка между произшествието и настъпилите за ищеца увреждания. Твърди съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца. Счита размерът на претенцията за прекомерен и намиращ се в противоречие с принципа за справедливо обезщетяване на вредите, прогласен от разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва, ответникът счита, че изпадането в забава не следва от датата на деликта, а от датата на уведомяване, поради което намира, че лихва е дължима от деня на депозиране на исковата молба.

Ответникът Д.Д. в срока по чл. 367 от ГПК не е депозирал становище.

В допълнителния отговор ответното застрахователно дружество възразява за изтекла погасителна давност по отношение претенциите за обезщетение за забава за периода от 15.05.2006г. до 13.05.2011г.

За да се проиднесе съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложеното НДОХ № 6408/2006г. на ВРС, ХХVІІ с-в се установява, че с влязла в сила на 12.04.2007 присъда Д.Р.Д. е признат за виновен за това, че на 14.05.2006год. по пътя с. Тополи, обл. Варна - ж.п.гара Тополи, в района на пътя за "Екарисаж" АД, при управление на МПС "ВАЗ 2103" с ДК № ВК 59 47 е нарушил правилата за движение – чл.37, ал.1 от ЗДП и по непредпазливост е причинил на Д.В.Д. и на М.Х.С. телесни повреди, като Д.ието е извършено в пияно състояние.

От застрахователна полица № 01/1/06/9000610/038/0 и добавък към нея от 02.02.2006г. се установява, че при ЗПАД „Алианц България” е застрахована гражданската отговорност на Ерол Хасанов Сабитов във връзка с притежаването и използването на л.а. "ВАЗ 2103" с ДК № ВК 59 47 за периода от 04.01.2006г. до 03.01.2007г.

Съдът, като взе предвид, че с влязла в сила присъда. по н.о.х.д.№ 6408/06 г. на ВРС,37-ми състав вторият ответник е признат за виновен за причиняване на процесното ПТП по непредпазливост, в резултат на което е причинена средна телесна повреди на ищеца, изразяваща се в контузия на мозъка, обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота, комбинирана травма на дясната подбедрица, счупване на дясно бедро, счупване на страничния кондил на самия пищял на дясната подбедрица, многофрагментно счупване на дясната подбедрица в средна трета — обусловило трайно затруднение във функцията на десния долен крайник за период до 7-8 месеца, счупване — изкълчване в областта на лявата гривнена става - определила затруднение във функцията на левия горен крайник за период от около 2 месеца, счупване на проксимална фаланга на II — ри пръст, средна фаланга на IV — ти пръст, лезия на екстензорите на III — ти и V — ти пръсти на дясна ръка, счупване на шийката на дясна лъчева кост — определила затруднение във функциите на десния горен крайник за период от около 2 месеца.

За извършеното Д.Р.Д. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. З, пр. I и пр. III б. „А", пр. П, вр. ал. 1 б. „Б", пр. II, вр. чл. 342, ал. 1 пр. III от НК и му е наложено съответно наказание.

По силата на договора за застраховка гражданска отговорност, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на моторни превозни средства. Застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

Съгласно чл. 226, ал.1 от КЗ при наличие на застрахователен договор увреденото лице има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. За основателността на иска е необходимо ищецът да докаже, че е претърпял вреди от виновно поведение на водач на МПС, което е застраховано при застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за автомобилисти, както и че причинените му вреди са пряк резултат от противоправно поведение на застрахованото лице.

Съобразно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от Д.ието, относно това дали е извършено Д.ието, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед функционалната връзка между деликтната отговорност на водача и на застрахователната отговорност на застрахователя, при когото е застрахована гражданската отговорност на виновния за ПТП водач, следва да се приемат за установени предпоставките за присъждане на обезщетение по чл. 226, ал. 1 от КЗ.

В конкретния случай се установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника – застраховател и собственика на л.а. "ВАЗ 2103" с ДК № ВК 59 47, основано на застраховка „гражданска отговорност”, което обуславя и пасивната легитимация на застрахователя по предявения иск. Безспорно е също, че Д.Р.Д. е лице от кръга на изрично посочените в чл.257, ал.2 от КЗ, от което следва, че отговорността му за причинените във връзка с използването на автомобила имуществени вреди е покрита от задължителната застраховка "Гражданска отговорност" по сключения между първия ответник и собственика на превозното средство застрахователен договор.

От приложените по делото писмени доказателства - епикризи, амбулаторни листи, протоколи от изследвания, форма за проследяване на „ало и ксено графт продукт" /костен присадък/ и др., материалите по наказателното дело, ангажираните гласни доказателства-свид. И., Г. и Карова и експертното заключение на д-р М. се установиха вида, характера и степента на претърпените от ищеца в резултат на инцидента телесни увреждания -контузия на мозъка, обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота, комбинирана травма на дясната подбедрица, счупване на дясно бедро, счупване на страничния кондил на самия пищял на дясната подбедрица, многофрагментно счупване на дясната подбедрица в средна трета, счупване — изкълчване в областта на лявата гривнена става - определила затруднение във функцията на левия горен крайник за период от около 2 месеца, счупване на проксимална фаланга на II — ри пръст, средна фаланга на IV — ти пръст, лезия на екстензорите на III — ти и V — ти пръсти на дясна ръка, счупване на шийката на дясна лъчева кост - определила затруднение във функциите на десния горен крайник за период от около 2 месеца. В резултат на проведеното лечение се е стигнало до възстановяване движението на двата горни крайника с остатъчни незначителни негативни последици. Най-сериозна обаче е травмата в десния долен крайник. За периода 14. 05. 2006 г. до момента доверителят ми е провел множество консулти при различни регионални специалисти, претърпял е 12 хирургични операции в различни лечения заведения, провеждал е системно лечение, но това не е дало резултат и няма подобряване на състоянието. Ищецът не само не може да стъпва на крака си, но на практика вече е загубил неговата опорна функция. Въпреки поставения двукратно външен фиксатор на увредения крайник и „гентамициновите огърлици" /с цел премахване бактериалната инфекция/ и направения опит за присаждане на кост от тъканна банка и понастоящем пет години след инцидента функцията на крайника не е възстановена. Инфекцията е налична, чуждата кост е била отхвърлена, ставата на коляното липсва, застрашено е общото здравословно състояние на ищеца и са налице реални рискове за живота на ищеца. Налага се ампутация на крайника. Продължителността на лечението съпроводено с приема на големи дози обезболяващи е довело до развитие на алергия към аналгин и преживян алергичен шок /амбулаторен лист на д-р Тодор Попов от 17.02.2009 г./. Вещото лице д-р М. потвърди чрезмерните болки, страдания, лишения, неудобства, търпяни от ищеца досега, както и че здравословното му състояние е било свързано и се налагало и налага за в бъдеще помощ от трети лица при обслужването и изпълнението на ежедневните дейности. Ищецът не може да се

придвижва без помощни средства и без придружител. Изключително тежкото здравословно състояние на ищеца довело до неговото осакатяване се потвърждава и от приобщените към доказателствения материал експертни решения на ТЕЛК № 1404/098/27.06.2007г.; № 1028/039/16.03.2009 г. и № 0779/024/17.02.2011 г. Същият е инвалидизиран, като му е определена 92 % нетрудоспособност.

Инцидентът е причинил сериозни увреждания и в психичната и емоционално - волевата сфера на ищеца. От неоспорената и приета съдебно— психиатрична експертиза на вещото лице д-р Т.А. се установи, че в първите дни и седмици след травмата психичното състояние на ищеца е отговаряло на критериите за Постравматичен делир. Към момента е налице късни последици от мозъчната травма, претърпяна по повод инцидента, които се проявяват с клинична картина на Постравматичен мозъчен синдром. Вещото лице е констатирало, че и до настоящия момент Д.Д. страда от паметови нарушения в дългосрочната памет, нарушено е и хронологичното възпроизвеждане на отминалите събития, съществуват празнини в спомените на ищеца за цели периоди от време. Д. страда и от частична афазия, изразяваща се с аномии и парафазии — затруднено назовава имена на предмети, като често ги замества по аналогия с други думи, започващи със същата буква. Според вещото лице емоционално — волевата сфера също е засегната — ищецът редува периоди на гневни афекти с апатичност, страда от тревожен тип нарушение на съня, налице са ограничени волеви подтици. Експертът е констатирал, че доверителят ми страда и от натрапливи представи — усещания, дължащи се на претърпените болки и страдания. Налице са и малоценностни изживявания от нормопсихологичен характер. Констатациите в експертното заключение са за постравматична амнезия, нарушения на паметта и вниманието, емоционална лабилност и апатия, нарушения в съня, прояви на главоболия, световъртеж, лесна уморяемост. Налице са обективни данни за ретроградна амнезия - ищецът е замествал празнините в спомените си с други събития, които не са настъпили по едно и също време, към момента не помнел цели периоди от време, като в тази насока и до сега не бил възстановил паметта си. Вещото лице прогнозира, че за в бъдеще ищецът ще има неврологичен и психически дефицит, който трудно ще бъде преодолян. Констатациите на вещото лице Т.А. се подкрепят от показанията на свидетелите И., Г. и Карова.

Претърпяната злополука оказала изключително неблагоприятно въздействие върху живота на ищеца. Разделил се с дългогодишната си приятелка; не могъл да завърши образованието си и да получи магистърска степен от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий" по специалност „Финанси". Поради ограниченията в придвижването си ищецът попаднал в социална изолация, разделил се с приятелката си и се наложило да напусне работата си. Това

повлияло негативно на смущенията в психичната и емоционално-волевата зму сфера. Чувствал се в тежест на близките си, безпомощен, безполезен, не виждал перспективи са житейската си реализация.

Предвид на това съдът намира, че претенциите за неимуществени вреди се явяват доказани и искът следва да бъде уважен изцяло.

Разходи извършени от ищеца за лечение на претърпените от инцидента травми и увреждания, свързани със заплащането на медицински прегледи, манипулации, закупуване на консумативи за операции, лекарства и медикаменти представляват имуществена вреда, която подлежи на възмездяване и е обхваната от застрахователната закрила. Същите съгласно представените писмени доказателства — епикризи установяващи болничния престой, фактури, касови бонове и др. и експертните заключения на вещите лица Р.С., д-р М., д-р А. са в общ размер на 14 220, 87 лв. Разходите, извършени от ищеца за гориво за лек автомобил, с които той е бил транспортиран до лечебни заведения в гр. Плевен, гр. Трявна и гр. София и където се е подлагал на хирургични операции и прегледи са в общ размер на 3913, 60 лв. Тези разходи се потвърждават и от ангажираните гласни доказателства — показанията на свид. И. и Г..

На основание изложеното претенцията за възмездяване на претърпените имуществени вреди бе доказана по основание и до размера посочен в заключението на ССЕ -18 134, 47 лв.;

Съгласно постановките на т. 2 от ППВС № 4/23.12.1968 г. и ППВС и т. 7 на ППВС № 4/30. 10. 1975 г. на Пленума на ВС на възмездяване подлежат и имуществените вреди, дължащи се на разликата между получаваното от работник или служител брутно-трудово месечно възнаграждение преди инцидента и получените след това обезщетения за временна неработоспособност /болнични/.

Преди злополуката ищецът е полагал труд по трудово правоотношение в ЕТ „Биби — М.М.", ЕИК: 103022202 срещу брутно месечно възнаграждение в размер на 160 лева, установено от представения по делото трудов договор и справка - удостоверение, изходяща от неговия работодател. От приложените по делото 10 броя болнични листи, се установява, че Д. е ползвал болничен за периода от 14. 05. 2006 г. до 26.

06. 2007 г. На 27. 06. 2007 г. с експертно решение № 1404/27.06.2007 г. на ТЕЛК ищецът е бил освидетелстван като нетрудоспособен с 80 % инвалидност, с което основанието за получаване на болничен е отпаднало.

При съпоставяне разликата между получаваното брутно месечно трудово възнаграждение до инцидента и болничните до 27. 06. 2007г. на база информацията в справките в НОИ, РУСО - гр. Варна, вещото лице по ССЕ е констатирало че разликата възлиза на 406.17лева.

Следователно претендираните вреди следва да бъдат уважени изцяло.

Относно претенцията за претърпяна имуществена вреда
формирана от разликата между получаваното от ищеца брутно трудово
месечно възнаграждение преди инцидента и получаваната от него лична
социална пенсия за периода юли 2007 г. - май 2008 г. в размер на 784, 36

лв. Съгласно постановките на т. З от Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и т. 7 от Постановление № Постановление № 4/30.10.1975 г. на Пленума на ВС, имуществените вреди, претърпени в резултат на непозволено увреждане се изразят и ако съществува разлика между получаваното от работник или служител брутно-трудово месечно възнаграждение преди инцидента и определената му лична социална пенсия за нетрудоспособност. По делото се доказа, че преди инцидента Д. е получавал брутно трудово месечно възнаграждение в размер на 160 лв. От представеното по делото разпореждане № **********/74/протокол № 03065 от 10.08.2007 г. на РУСО - гр. Варна се установява, че на Д. е била определена социална пенсия за инвалидност в размер на 76, 23 лв., считано от юли 2007 г. въз основа на експертно решение на ТЕЛК от 27.06.2007 г. Същата той е получавал до май 2008 г. , когато е направил опит отново да полага труд по трудово правоотношение, с което основанието за изплащане на пенсията е отпаднало.

След съответни справки в НОИ и РУСО — Варна и извършени изчисления, заключението на ССЕ е, че размера на претенцията възлиза на 606.35 лева, който следва да бъде уважен иска .

Относно претенцията за претърпени имуществени вреди ,
представляващи разликата между получаваното от ищеца брутно трудово
месечно възнаграждение в периода юли 2008 г. - март 2009 г. и
получаваната от него след повторната му инвалидизация лична социална
пенсия. Основателността на тази претенция бе аргументирана в предходната
точка. От представения по делото трудов договор № 1/01.07.2008 г., сключен с
ЕТ „Листа — Т. Г." се установи, че ищецът е работил по трудово
правоотношение, считано от 01.07.2008 г.. Със заповед № 1/01.04.2009 г.
същото е било прекратено, считано от 01. 04. 2009г., тъй като здравословното
състояние на ищеца не е позволявало той да изпълнява пълноценно трудовите си задължения. В тази насока са ангажираните показания на свид. Т. Г.. С ново експертно решение на ТЕЛК № 1028/16.03.2009 г., на ищеца е била определена нетрудоспособност от 80 %, като с разпореждане № ********** № 72/протокол № 03039/19.06.2009 г. на РУСО — гр. Варна му е била отпусната нова социална пенсия в общ размер на 110, 95 лв., дължима от юли 2009 г. и платима в срока на инвалидността до 01. 03. 2011 г. Съгласно служебна бележка изх. № 001/18.04.2011 г. на ЕТ „Диета - Т. Г.", размера на получаваното от ищеца брутно трудово месечно възнаграждение в периода юли 2008 г. — март 2009 г. е било 610 лв. Разликата между получаваното от ищеца брутно трудово месечно възнаграждение и личната социална пенсия за периода от юли 2008 г. до месец април 2011 г., съгласно заключението на ССЕ възлиза на 13 016, 23 лева, до който размер следва претенцията да бъде уважена.;

Съгласно т. 4 от ППВС 4/1975 г., / възможно с гледане на болния да се заеме близък сродник, като възходящ, съпруг, низходящ, който по тази причина е принуден да не работи другаде по трудов договор и да не получава трудово възнаграждение./

В случая грижата за ищеца през целия период след злополуката, а и към настоящия момент е полагана от майка му Т. Г.. От съвкупният анализ на гласните доказателства се установи, че от 2006 г. именно Т. Г. е била неотлъчно до сина си и се е грижила за него. Това наложило през декември 2006 г. да бъде освободена от работа Нуждата от болногледач е установена и от СМЕ.

На основание заповед № 426/2006 г., считано от 27. 11. 2006г. е прекратен трудовия договор № 330/19.04.205 г. на Т. Г. с „Тодем" ЕООД. От писмо изх. № 77504/15.12.2011 г. на ТД на НАП - гр. Варна, се установява, че за периода 16. 07. 2007 г. до 01. 03. 2008 г. е работила по трудово правоотношение в „Металекс Строй" ООД.

Размерът на претенцията е формиран на база минималната работна заплата за страната в периода 01. 12. 2006 г. до 01. 05. 2011 г и е размер на 9640,00 лева, която сума се явява основателна.

Предвид направеното искане и на основание чл.86 от ЗЗД първият ответник следва да заплати и законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането – 14.05.2006г. до окончателното й изплащане. Съдът преценя като неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника за недължимост на обезщетение за забава върху присъдената сума за периода от увреждането до датата на уведомяването му за настъпилото ПТП, като аргумент в тази насока се извлича от разпоредбата на чл.227, т.2 от КЗ и от факта, че отговорността на застрахователя е идентична по обем и съдържание с тази на деликвента по чл.45 от ЗЗД. А щом това е така, то и спрямо него следва да намери приложение чл.84, ал.3 от ЗЗД.

Уважаването на предявения иск с правно основание чл.226 от КЗ в пълен размер срещу първия ответник прави ненужно произнасянето по евентуално предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД срещу втория ответник

Основателността на главните искове обуславят основателността и на претенцията за мораторна лихва потвърдена от заключението на ССЕ в общ размер от 85371,87 лева.

Ответникът е противопоставил възражение за съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на произшествието като основание по чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на отговорността му за вреди. Настоящият състав, преценявайки установените в процеса факти и обстоятелства, намира възражението за неоснователно. Установи се по делото, че ПТП е настъпило извън населено място . А щом това е така разрешената скорост, с която ищецът е можел да се движи е било 80 км/ч. Действително не се установи , че ищецът е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ДВП, Не се доказва по безспорен начин от САГЕ, че мотоциклетът се е движел със 111 км/ч при настъпването на произшествието. Дори и да се предположи, че скоростта е над 80 км. ч., това обстоятелство не води до извод за съпричиняване от страна на пострадалия. В тази връзка съдът кредитира заключението на вещото лице , което категорично заявява, че би било възможно избягване на сблъсъка на двете МПС единствено при скорост на мотоциклета под 50 км/ч. Следователно евентуалното нарушение на разпоредбата от ЗДП не се намира в причинно - следствена връзка с настъпването на произшествието, поради което и не може да обоснове извод за принос от страна на пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

. Ангажираните по делото гласни доказателства — свид. Карова и С. категорично опровергават експертния извод относно местоположението на тялото на пострадалия след удара като същите сочат, че то е отстояло на 3-5 метра от мястото на удара между двете превозни средства.

Анализът на констатациите в огледния протокол по наказателното дело /каската е намерена на мястото на инцидента/, гласните доказателства — показанията на свид. Карова, оказала първа помош на Д., тези на свид. И., както и на вещото лице М., категорично опровергават този твърдяното от процесуалния представител на ответника, че ищецът не е носил предпазна каска..

В заключение следва да се отбележи, че според експертното заключение на д-р М. бактериалната инфекция е резултат на откритото счупване и замърсяване на раната на долния крайник в момента на инцидента. Този извод е подкрепен от показанията на свид. Карова.

По възражението за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за лихви върху обезщетението за неимуществени вреди

В хипотезата на насочен срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента пряк иск на пострадалия за обезвреда вземането за лихви, вкл. за минал до исковата молба период, се погасява с кратката тригодишна погасителна давност. Обстоятелството, че прякото право на третото лице срещу застрахователя, имуществено притежателно право, произтича от закона, а не от клаузите на застрахователния договор и се намира във функционална зависимост от деликтното право на увредения, породено от непозволеното увреждане, обуславя правен извод, че двете права имат еднаква насоченост и обезщетяват едни и същи вреди. Следователно, щом застрахователното обезщетение зависи от деликтното обезщетение и е функционално обусловено от него, то в тежест на застрахователя е да покрие и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото увредено лице.

На първо място това възражение е несвоевременно направено и на основание чл. 370 ГПК възможността за релевирането му е била преклудирана с подаването на отговора на исковата молба. Възражението за давност е по съществото си правоизключващо възражение и като такова следва да бъде заявено още с отговора на исковата молба дори и в производството по търговски спорове. С по силата на чл. 367 ГПК страната е била длъжна още с отговора на исковата молба да изчерпи всичките си възражения и доказателствени искания. Допълнителния отговор е в пряка и непосредствена обвързаност с допълнителната искова молба .

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ЗПАД „Алианц България”, ЕИК 040638060, със седалище гр. София и адрес на управление бул. „Княз Дондуков” 5, да заплати на Д.В.Д., ЕГН ********** *** сумата от / сумата от 100 000 лв., за претърпени неимуществени вреди — болки, страдания, лишения, неудобства, дискомфорт и др., ведно със законната лихва за периода от 15.05.2006г. до 13.05.2011г. в размер на 64 480 лева;

ОСЪЖДА ЗПАД „Алианц България”, ЕИК 040638060, със седалище гр. София и адрес на управление бул. „Княз Дондуков” 5, да заплати на Д.В.Д., ЕГН ********** *** обезщетение за претърпени имуществени вреди, формирана от следните пера:

520, 14 лева, представляваща разликата между получаваното брутно трудово месечно възнаграждение до инцидента в размер на 160 лева и болничните за периода от 14.05.2006 г. до 26.06.2007; ведно със законната лихва за периода от 15.05.2006г. до 13.05.2011г в размер на 335.07 лева;

784, 36 лева, представляваща разликата между получаваното брутно трудово месечно възнаграждение преди инцидента и личната социална пенсия на ищеца след инвалидизирането за периода 07.2007-05.2008г. ведно със законната лихва за периода от 15.05.2006г. до 13.05.2011г в размер на 505.17 лева;

9640,00 лева, представляваща необходимото възнаграждение на един болногледач за периода от момента на прекратяване на трудовия договор на майката на ищеца Т. Г. на 27.11. 2006 г. до месец май 2011 г., ведно със законната лихва за периода от 15.05.2006г. до 13.05.2011г в размер на 5538.66 лева; ведно със законната лихва върху всяка от главниците от 14. 05. 2011 г. до окончателното изплащане на задълженията;

ОСЪЖДА ЗПАД „Алианц България”, ЕИК 040638060, със седалище гр. София и адрес на управление бул. „Княз Дондуков” 5 да заплати по сметка на ВОС сумата от 9027 лв. на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.

ОСЪЖДА ЗПАД „Алианц България”, ЕИК 040638060, със седалище гр. София и адрес на управление бул. „Княз Дондуков” 5 да заплати на Д.В.Д., ЕГН ********** *** сумата от 713 лв. на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок пред ВАС от съобщаването му до страните.

Окръжен Съдия: