ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№...............
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, пети състав, в закрито съдебно заседание,
проведено на пети март две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Кристияна Генковска
ЧЛЕНОВЕ:
Златина Кавърджикова
Константин
И.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответникът
„Вюрт България” ЕООД-София, чрез адв. Й.Д. оспорва частната жалба. Считайки
обжалваното определение за правилно се моли да бъде потвърдено. Възразява срещу
доказателствените искания на частния жалбоподател. В случай, че бъдат уважени,
иска да се ползва от гласни доказателства.
Съставът на ВОС намира, че ч.жалба е подадена
от надлежна страна, в предвидения от ГПК срок, при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По същество частната жалба е основателна.
По делото е установено следното:
Гр.д. № 19833/2011г. на ХХХV състав на ВРС е образувано
по исковата молба на П.Н.Д., насочена срещу работодателя „Вюрт България”
ЕООД-София, с правно основание на исковите претенции чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2
и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 222, ал. 1 от КТ. Позовавайки се на
разпоредбата на чл. 114 от ГПК, при твърдения, че обичайно полага труда си в
гр. Варна, въпреки, че дружеството работодател има седалище и адрес на
управление в гр. София е поредявил исковете си пред ВРС.
В писмения си отговор на исковата молба, ответното
дружество, чрез процесуалния си представител е оспорил исковете и е направил
възражение за подсъдност. Поддържайки, че с последното изменение на сключения
между страните трудов договор от 01.04.2011г. работникът полага основно труд в
гр. София, позовавайки се на представените с отговора писмени доказателства, а
и предвид това, че дружеството работодател е със седалище и адрес на управление
в гр. София е поискал производството да бъде прекратено пред ВРС и делото
изпратено за разглеждане по подсъдност на СРС.
Първоинстанционният съд, уважавайки възражението за
подсъдност е постановил обжалваното определение.
Видно от сключения между страните на 01.03.2005г.
трудов договор на осн. чл. 70 от КТ, съгласно чл. 1 от същия дружеството възлага,
а работникът приема да изпълнява трудови задължения на длъжността „Търговски
представител”, с място на работа гр. Варна и т.н.
С анекс от 01.01.2011г. към трудов договор от
01.03.2005г. страните са договорили увеличение на трудовото възнаграждение на
работника.
С последващ анекс от 01.04.2011г. към ТД от
01.03.2005г. страните са се съгласили, че наименованието на длъжността по чл. 1
от основния договор се променя от „Регионален Мениджър” с код по НКПД 1231 7013
на „Консултант промотьор продажби” с код по НКПД 3322 3005.
Видно от представения заверен от страната препис от
трудова книжка на П.Н.Д. в периода от 01.01.2007г. до 01.04.2011г. последният е
заемал длъжността „Регионален мениджър” с работодател „Вюрт България” ЕООД. От
01.04.2011г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение-10.10.2011г.
заеманата от него длъжност е „Консултант промотьор продажби”.
С писменият си отговор на исковата молба,
навеждайки възражението си за неподсъдност на спора пред ВРС, процесуалнвият представител
на дружеството-работодател е представил длъжностна характеристика на длъжността
„Консултант-промотьор продажби”, позовавайки се на раздел „общата информация”,
в която е записано, че местоработата е на територията на гр. София. Видно, в
раздел „Обща информация” към длъжностна характеристика на длъжността
„Консултант-промотьор продажби” е посочено, че местоработата за длъжността е
„Вюрт България” ЕООД гр.София или регионален магазин на „Вюрт България” ЕООД.
Отдел „Продажби”.
Настоящият състав намира, че неоснователно
първоинстанционният съд е приел, че делото е подсъдно на СРС и прекратявайки го
пред себе си е постановил изпращане на компетентния съд.
Вярно, че общата разпоредба на чл. 105 от ГПК указва като
местно компетентен съд да разгледа иск този, в района на който е седалището на
ответника. В случая, „Вюрт България” ЕООД има седалище в гр. София.
Разпоредбата на чл. 114 от ГПК обаче дава възможност на работника да предяви
иска си срещу работодателя по мястото, където той обичайно полага своя труд.
Възползвайки се от тази възможност Д. е предявил исковите си претенции пред
ВРС.
Видно от сключения между
страните на 01.03.2005г. трудов договор, съгласно чл. 1 от същия, страните са
се съгласили, че дружеството възлага, а работникът приема да изпълнява трудови
задължения на длъжността „Търговски представител”, с място на работа гр. Варна. Този договор е сключен при
предвиденото в чл. 66, ал. 3, предл. 1 от КТ изключение-уговорено е място на
работа извън седалището на дружеството в гр. София. За място на работа се счита
съответното звено или определената част от предприятието на дружеството на
територията на гр. Варна. Известно е, че „Вюрт България” ЕООД имат изнесена на
територията на гр. Варна дейност, поддържайки магазин „Вюрт”-Варна. След
сключване на този договор страните по
трудовото правоотношение са уговорили увеличение на трудовото възнаграждение на
работника, видно от анекс от 01.01.2011г. и промяната на наименованието на длъжността
по чл. 1 от „Регионален мениджър” с код по НКПД 1231 7013 на „Консултант
промотьор продажби” с код по НКПД 3322 3005, видно от анеска от 01.04.2011г. В
отговора на частната жалба процесуалният представител на „Вюрт България” ЕООД е
заявил, че представените с отговора на исковата молба писмени доказателства са
всичките налични в личното трудово досие на работника. Вярно, че не се съдържат
доказателства за изменение на заеманата от Д. длъжност от „Търговски
представител” на „Регионален мениджър”, но това се установява от записите в трудовата
му книжка и не се оспорва от насрещната страна. С последният анекс от
01.04.2011г. е посочено изменение единствено в наименованието на заеманата до
момента от Д. длъжност „Регионален мениджър” на „Консултант промотьор продажби”.
Доколкото е посочено и изменение на кодовете на двете длъжности, като за
„Регионален мениджър” е посочен кода по НКПД от 2005г.- 1231 7013, длъжността „Регионален
мениджър” по НКПД 2011г. е с код 1120 7045, а за „Консултант промотьор
продажби”, според НКПД 2011г. кодът е 3322 3005, следва, че е изменена и
заеманата от работника длъжност.
В кориците на първоинстанционното дело при
положение, че е приложено личното
трудово досие на Д. в цялост, не се съдържа двустранно подписан акт, с който да
е променено мястото на работа на последния, уговорено в трудов договор от
01.03.2005г. като такова в гр. Варна. Мястото на работа е елемент от
необходимото договорно съдържание на трудовия договор, с оглед разпоредбата на
чл. 66, ал. 1, т. 1 от КТ. Определя се по взаимно съгласие на страните по
трудовото правоотношение и не може да се променя едностранно, след като не се
твърдят и не се установяват изключенията по чл. 120 и чл 121 от КТ.
След като мястото на работа на П.Д. е уговорено
между страните като такова в гр. Варна и той твърди, че обичайно полага своя
труд в гр. Варна, надлежно е предявил исковете си срещу работодателя пред
РС-Варна, избирайки предвидената специална при трудови дела местна подсъдност.
Вярно е, че мястото на работа може и да не съвпада
с мястото където обичайно полага труд работника. В случая Д. не твърди такова
нещо. Напротив, работодателят поддържа, че след 01.04.2011г. основната си
работа изпълнявал в гр. София, позовавайки се на представената длъжностна
характеристика за длъжността ”Консултант промотьор продажби”. Такова писмено
съгласие за изменение на мястото на работа както беше коментирано по-горе не се
установява по делото. Не се установява ново място на работа в гр. София и като
следствие от характера на работа /ако това има предвид с твърдението „основната
си работа изпълнява в гр. София/ или като обичайно място където работникът
полага своя труд с оглед длъжностната характеристика на заетата нова длъжност. Така
представената от процесуалния представител
длъжностна характеристика-л. 40-л. 43 от първоинстанционното дело най-напред
не се установява да е връчен на П.Н.Д. и не е подписан от него. Дори и да се
приеме, че е била връчена и работникът се е съгласил с изискванията по
длъжностната характеристика, то местоработата за длъжността в раздел „Обща
информация”, на която уговорка се позовава работодателят е определена във „Вюрт
България” ЕООД-София или регионален
магазин на „Вюрт-България” ЕООД, Отдел „Продажби”. След като длъжностната
характеристика касае и допуска месторабота в регионален магазин, а такъв се
намира и функционира в гр. Варна, както и в още седем града на страната,
включая и гр. София, изобщо не следва да се счита, че мястото на работа е
определено еднозначно като такова в гр. София. Други доказателства в тази
насока не са ангажирани от работодателя. Не би следвало обаче уважаване на
направеното от него доказателствено искане за изслушване показанията на
свидетели, защото е в зависимост от уважаване доказателственото искане на Д. за
събиране на гласни доказателства. Съставът намира, че не се налага събиране на
исканите от работника доказателства, предвид това, че тежестта на доказване е
на страната която твърди, че обичайното място където работникът полага труд е
различно от мястото на работа, уговорено в трудовия договор. Това определено не
е П.Н.Д..
Обжалваното определение за прекратяване на производството
следва да бъде отменено и делото върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 796/17.01.2012г. по гр.д. № 19833/2011г.
на ХХХV състав на ВРС, с което производството е прекратено и постановено
изпращане на делото по подсъдност на РС-София.
ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от датата на
съобщение до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: