О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………………
Варненският окръжен съд, гражданско отделение в закрито
заседание на 27.02.2012г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Росица Станчева
Светла
Пенева
като разгледа докладваното от съдия Р.Станчева ч.гр.д. № 416 по описа за 2012г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274
и сл. ГПК вр. чл.413 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г.В. Спиридонова в
качеството й на управител на Етажната собственост на сграда – апартаментен–студиен
хотел „Силвър Бийч”, корпус „В” с идентификатор № 07598.305.395.1 против
разпореждането на Варненския районен съд, постановено на 03.12.2011г. по
ч.гр.д. № 19508/2011г. и с което е оставена без уважение молбата й за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заявление с вх.№ 32889/30.11.2011г.
В частната жалба са изложени
доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че съгласно
нормата на чл.38 ЗУЕС единственото доказателство, което се изисква да бъде
представено към заявлението по чл.410 ГПК е решението на ОС на ЕС, от което
произтича вземането, но не и доказателства за получена от длъжника покана за
изпълнение. С оглед на това се сочи, че дори да се изисква такова, то на
основание чл.129 ал.2 ГПК съдът е следвало да им даде указания в тази насока.
Посочено е още, че неоснователно съдът е приел, че липсват доказателства за
представителната власт на подалата заявлението Г. Спиридонова като управител на
ЕС, както и че заявлението не изхожда от нея. Иска се отмяна на разпореждането
и уважаване на молбата.
Частната
жалба е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна по
следните съображения:
ВРС е бил сезиран със заявление по чл. 410 т.1 ГПК вр.
чл.38 ал.2 ЗУЕС от Етажната собственост на сграда – апартаментен–студиен хотел
„Силвър Бийч”, корпус „В” с идентификатор № 07598.305.395.1, находяща се в
гр.Бяла, ул.”Приморска” № 8 чрез управителя й Г.В. Спиридонова за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу А.К.Д., гражданин на Република
Литва, с вписан в заявлението постоянен адрес гр.Бяла, обл.Варна,
ул.”Приморска” № 8, вх.Б, ап.92 за заплащане на сумата от 2 156.18 лева,
представляваща дължими месечни вноски за м.април, май, юни, юли, август,
септември и октомври 2011г. за поддръжка и управление на етажната собственост,
на основание Решение на ОС на етажните собственици от 28.06.2010г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2011г. до окончателното й
изплащане, както и разноските по делото.
Основателни са оплакванията, изложени в частната жалба,
че към заявлението по чл.410 ГПК не следва да се предстяват доказателства за настъпване
изискуемостта на вземането. Производството е формално и съдът извършва
преценката за наличето на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение
само въз основа на изложеното в него и съобразно нормата на чл.411 ал.2 ГПК.
Доколкото, обаче, възможността за издаване на заповед по чл.410 т.1 ГПК за
вземания, произтичащи от решения на ОС на ЕС е предвидена в нарочна разпоредба
/чл.38 ал.2 ЗУЕС/, последната се явява специална и единственото условие в нея е
към заявлението да бъде представено решението на ОС. Това изискване е било
изпълнено от заявителя – към заявлението е приложено решение на ОС от
28.06.2010г.
В т.2 от протокола на ОС на ЕС от 28.06.2010г. се съдържа
и доказателство, че Г. Спиридонова /лицето, чрез което е подадено заявлението/
има качеството на управител на ЕС.
Неправилни са мотивите на първоинстанционния съд, че ЕС не
може да бъде кредитор. Етажната собственост включва всички собственици на
индивидуални обекти в сградата, като по силата на изричната норма на чл.41 ГПК
в съдебните производства, вкл. и в настоящото тя се представлява от управителя.
Вземането за поддръжка на общите части е вземане в полза на етажната
собственост, а не в полза на управителя, поради което и правилно в заявлението
като заявител е посочена ЕС, представлявана от управителя си Г. Спиридонова.
С оглед на гореизложеното и при извършената проверка по
чл.411 ГПК, съобразно изложеното в заявлението настоящият състав намира, че не
са налице пречки за издаване на исканата заповед за изпълнение. Обжалваното
разпореждане следва да бъде отмемено и вместо него бъде разпоредено издаването
на заповед за изпълнение за вземането по него, вкл. и за направените пред ВРС
разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ разпореждането на Варненския районен съд от 03.12.2011г. по гр.д. № 19508/2011г.,
с което е оставено без уважение искането на Етажната собственост на сграда –
апартаментен–студиен хотел „Силвър Бийч”, корпус „В” с идентификатор №
07598.305.395.1, находяща се в гр.Бяла, ул.”Приморска” № 8 чрез управителя й Г.В.
Спиридонова за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ал.1 т.1 ГПК И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ срещу А.К.Д., гражданин на Република Литва, с вписан в
заявлението постоянен адрес гр.Бяла, обл.Варна, ул.”Приморска” № 8, вх.Б, ап.92
за заплащане на сумата от 2 156.18 лева, представляваща дължими месечни
вноски за м.април, май, юни, юли, август, септември и октомври 2011г. за
поддръжка и управление на етажната собственост, на основание Решение на ОС на
етажните собственици от 28.06.2010г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 30.11.2011г. до окончателното й изплащане и разноските по
делото в размер на 47 лева.
Техническото издаване на заповедта
следва да бъде извършено от първоинстанционния съд.
Определението не подлежи на
касационно обжалване, на основание чл.274 ал.4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: