Образувано е по иск на НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ, със седалище гр. София, общ. Столична, район Възраждане, бул.
"Александър Стамболийски" № 62-64, п.к. 1303, код по БУЛСТАТ
BG121082521, представляван от управителя
ХРИСТИНА ВЕЛЧЕВА МИТРЕВА срещу "ВАРИМПЕКС" ООД със седалище гр. Варна, п.к. 9000 адрес на управление ул. "Княз
Дондуков" № 29, ет. 1, ап. 2 ЕИК по БУЛСТАТ № 103572534 представлявано от
управителя В. Владимиров Л., ЕГН ********** с правно
основание чл. 108 ЗС. Ищецът излага, че е собственик на следния недвижим имот, а именно Почивен дом
"Строител", представляващ изградена до груб строеж незавършена
масивна железобетонна сграда от три етажа, сутерен, партер и мансарден етаж,
със застроена площ от 2 896 кв. метра и разгъната застроена площ от 13 641 кв.
метра, заедно с мястото, в което е построена, представляващо парцел I в квартал
33 по плана на к.к. "Св. Св. Константин и Елена", цялото с площ от 13
100 кв. метра, при граници на мястото: от север - почивен дом
"Миньор", улица и парцел X в кв. 34, от изток - алея към
комплекс "Слънчев ден", на юг - КОО и на
запад-път. Ищецът твърди, чe имотът е придобит през 1996 година, когато, в
изпълнение на Решение на Министерски съвет №775 от 01.08.1996 г., на НОИ
безвъзмездно е прехвърлено имуществото на прекратената с решение на Софийски
градски съд от 16.10.1996 г. по ф.д. № 8013/1991 г. ДФ "Социален
отдих". Видно от приложение № 1, към т. 1 на същото РМС, част от
прехвърленото на НОИ имущество е и почивен дом "Строител'", изрично
посочен в т.9.7 на приложението като елемент от почивната база на курортен
комплекс Варна. Излага, че настоящият момент ответникът владее горепосочения
имот, без каквото и да било правно основание, като твърди, че е придобил имота
по давност, вследствие на упражняваното от него владение след 22.08.2001 г. по
силата на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 161 т. I per. № 3898
дело № 140/2001 г. Твърди, че ответникът може да се легитимира като собственик,
тъй като след вливане на ДФ "Социален отдих" в НОИ, с решение № 469
от 03.05.1997 г. на МС е допълнено и изменено РМС № 775 от 01.08.1996 г., като
е отменена точка 9.7 от приложение № 1 към точка 1 /относно прехвърлянето на
НОИ на почивен дом „Строител"/ и е създадена нова точка 8, съгласно която
почивен дом „Строител" заедно с отредения му терен по ЗРП на град Варна -
к.к. „Св. Св. Константин и Елена" се предоставя безвъзмездно за
стопанисване и управление на Министерство на финансите за увеличаване капитала
на „Радомир Леко Ко" ЕООД - Радомир. В последствие, със заповед №
141/09.05.1997 г. на Министъра на финансите гореописаният имот е включен в
капитала на "Радомир-Леко-КО" ЕООД. Въз основа на Писмо на Министъра
на Финансите № В- 08-00-0045/15.05.1997 г. до Обл. управител на Варненска
област е издаден Акт за частна държавна собственост №197/09.06.1997 г.. С
договор по нотариален акт № 161 т. I per. № 3898 дело № 140/2001 г., процесния
имот е продаден от "Радомир-леяро-ковашки комплекс" АД на
"ВАРИМПЕКС" ООД. С решение №
3419 от 08.04.2003 г. на Върховен административен съд, петчленен състав,
постановено по адм.д. № 197/2003 г., е отменено решение № 11700 от 18.12.2002
г. на ВАС, постановено по адм.д. № 5928/2002 г., и е обявена нищожността на РМС
№ 469 от 03.05.1997 г., с което е изменено и допълнено РМС № 775 от 01.08.1996
г. за прехвърлено безвъзмездно имущество на ДФ "Социален отдих", като
е отменена точка 9.7. от приложение № 1 към точка 1 и вместо това е създадена
нова точка 8 за безвъзмездно предоставяне на същия имот на МФ за увеличаване на
капитала на "Радомир Леко Ко" ЕООД - Радомир. За да обоснове този
извод съдът е приел, че с посоченото решение Министерски съвет е излязъл извън
рамките на своята компетентност и се е разпоредил с имот, чието прехвърляне -
продажба или замяна съгласно § 5, ал. 4 от ЗФОО (отм.), в редакцията действаща
към ДВ, бр. 104 от 1995 г., е могло да бъде извършено само от Народното
събрание със Закона за бюджета на фонд "Обществено осигуряване". С
оглед началната и пълна нищожност на решение № 469 от 03.05.1997 г. на МС, същото
не е породило целените от издателя на решението правни последици, съответно
собствеността върху почивен дом „Строител" не е преминала от НОИ в МФ,
респективно в "Радомир Леко Ко" ЕООД - Радомир. Поради това и
договора по нотариален акт № 161 т. I per. № 3898 дело № 140/2001 г. не е
произвел прехвърлително действие и ответното дружество не е придобило имота и
понастоящем го държи без основание. По изложените съображения, моли съдът
да постанови решение, с което да осъди
ответникът да му предаде владението на горепосочения недвижим имот, както и да
му присъди направените по делото разноски. На основание на чл. 537, ал. 2 от
ГПК моли да бъде обезсилен нотариален акт № 161 т. I per. № 3898 дело №
140/2001 г. С исковата молба са представени писмени доказателства.
Ответникът “Варимпекс" ООД
Варна оспорва предявеният
иск като неоснователен. Излага,
че имуществото на НОИ, на основание нар. 5,
ал. 2 от ЗФОО /отм./ е формирано чрез прехвърляне на
собствеността върху почивната база на държавна фирма
„Социален отдих", която се използва по предназначение. С § 7 ЗФОО (отм.) на
НОИ са предоставени ползваните държавни сгради и
движимо имущество от ГУ "Социално
осигуряване" и поделенията му. Поначало държавните учреждения не
притежават право на собственост върху вещите, които използват при осъществяване
на дейността си. Обикновено те са държавна
собственост.
По отношение на
НОИ
е уредено изключение. Според
ал.2 на същия § 5 на НОИ се
прехвърля и
собствеността върху почивната база на държавна фирма
"Социален отдих". Ответникът излага,
че след като ищецът твърди, че е придобил правото на собственост въз основа Решение
на МС № 775/01.08.1996г.,
което е издадено на основание § 5, ал.З ЗФОО, то прехвърлянето на имуществото
по предходните алинеи следва да стане по ред и начин, определени от
Министерския съвет. Предпоставките, при
които почивният дом може да стане собственост на НОИ са определени в закона
(§5, ал.2), а имено: 1. да е бил включен в активите на ДФ "Социален отдих". Понеже
придобиването е чрез
правоприемство, в случая задължително се поставя въпросът за правата на
праводателя - ДФ "Социален отдих"; 2. да е използван
по предназначение.
При липса на констативен нотариален акт на името на ищеца наличието на тези предпоставки
би следвало да се докаже от него. Ответникът оспорва принадлежността на процесните
имот към баланса на ДФ" Социален отдих". На следващо място твърди, че НОИ не
е собственик на почивен
дом "Строител". Безспорен факт е, че
процесният имот, както към момента на влизане в
сила на ЗФОО, а и никога, не се е използвал по предназначение. Самото
описание на претендирания в ИМ имот - почивен дом "Строител", представляващ
изградена до груб строеж незавършена масивна железобетонна сграда доказва
невъзможността процесният имот да се е ползвал по предназначение, поради което по
волята на законодателя да е прехвърлен на НОИ. Дори и МС при издаването на РМС 775/96г да е направил преценка,
че една
незавършена
сграда може да се използва за почивен дом, тоест по предназначение, НОИ
не
е придобил собствеността върху имота, защото
правото на преценка
принадлежи на Народното събрание, а не на МС. МС няма компетентност да преценява каква собственост се прехвърля на НОИ. Взетото РМС № 755/1.08.1996г. в частта, в която
противоречи на закона се явява нищожно и не прехвърля право на собственост
върху процесния имот на НОИ. Имотът
трябва да е ползван като почивна база и липсата на данни да е използван по
друго предназначение е ирелевантно за приложението
на пар.5, ал.2
от
ДР на ЗФОО. Според ответника, въпросът доколко даден обект се използва по
предназначение е фактически. Безспорно е, че от 1988г. се
извършват ремонтни дейности и базата не се
използва реално по предназначение. Тези дейности все още не са приключили и към настоящия
момент, поради което няма как базата да се използва по какъвто и да е начин,
още по-малко по предназначение. Използването на
строежите е допустимо с оглед правилата
на ЗУТ (а преди влизането му в сила - на
ЗТСУ).
Въвеждане на обекта в
експлоатация не е извършено и до сега, следователно
той
не може да бъде използван
по предназначение. С оглед на
това решението на МС е незаконосъобразно
в
тази му част. Вярно е, че
това нарушение на закона не би могло да обоснове нищожност на решението,
но остава въпросът за инцидентния съдебен
контрол за законосъобразност, който се повдига в настоящото производство.
Ответникът не оспорва, че владее имота. Но твърди, че владението му почива на правно основание, а
именно ответникът се легитимира като собственик
на
основание договор за продажба по нот.акт
№ 161 от 22. 08. 2001г.,
сключен с "Радомир-леяро-ковашки комплекс"
АД. Продавачът се е легитимирал като
собственик с конст. нот.акт № 69 T.XVH д.№ 12512797г..
издаден на основание решение на
МС № 469 от
03.05.1997г. за изменение и допълнение на
РМС № 775/01.08.1996г., с
което се предоставя безвъзмездно
за стопанисване и управление на
МФ почивен дом "Строител" заедно с
прилежащия му терен по действуващия ЗРП на к.
к. "Св. Св. Константин и Елена" за
увеличаване на капитала на "Радомир-ЛЕКО-КО" ЕООД Радомир. Не
оспорва, че РМС № 469/03.05.1997г. е
обявено са нищожно с решение от 08.04.2003г.
по адм. дело №197/ 2003г. на ВАС, петчленен
състав. Но твърди, че нищожността на РМС №469/03.05.1997г. не създава право на
собственост в полза на ищеца. Имотът е бил включен в капитала на
"Радомир-леяро-ковашки комплекс" на основание заповед №141/09.05.1997г. на МФ и решение на
Пернишкия окръжен съд по ф.д.№ 3287/97г., собствеността е установена
с к.н.а.
№ 69/97г. и продажбата с договора по нот.акт № 161/2001
г. е от собственик. Ответникът е
придобил имота по давност и в момента той го владее като собственик. Владението
е добросъвестно и е достатъчно изтичането на краткия (5-годишен) давностен срок. Налице са двата признака на добросъвестното
владение съгласно чл.70 ЗС. Нищожността
на правното основание, въз основа на което министерството
на финансите е придобило
правото на стопанисване
и управление върху имота
(РМС № 469/1997г.) не превръща владението на
следващите преобретатели в недобросъвестно. Нищожността
на РМС 469 не води до нищожност на извършения апорт
в ""Радомир - ЛЕКО КО". Продажбата и изобщо
възмезденото разпореждане с чужд имот не са нищожни сделки. Презумпцията
за незнание на обстоятелството, че министерството не е
имало право да се разпореди по този
начин с имота трудно може да бъде оборена, тъй
като към
момента
(през 1997г.) не е било очевидно
обстоятелството, че РМС № 469/1997г. е нищожно.
На второ
място - за владението
на "Варимпекс" ООД, което е купило имота от "Радомир - леяро-ковашки комплекс" АД. Договорът за продажба
на чужд имот е действителен и е годно правно основание да направи владелеца
собственик. По данни от регистъра дружеството е преобразувано от ЕООД в ЕАД
през 1997г., а през 1999г. от ЕАД - в АД поради приватизационна продажба на част от акциите. Давностният
срок за "Варимпекс" ООД е започнал да тече на 22.08.2001г. и е изтекъл на 22.08.2006г. - далеч преди предявяването на
настоящия иск от страна на НОИ. При
това се прилагат презумпциите за незнание (чл.70, ал.2 ЗС) и
за непрекъснатост на владението през целия период (чл.83 ЗС). Към срока на
владение на ответника, се прибавя и
владението на неговия праводател Когато и двамата владелци са добросъвестни, присъединяването на владението на праводателя не води до промяна на
продължителността на 5-годишния срок. Началото
на владението, придобито от "Радомир - ЛЕКО КО" може да се определи
към момента на вписване на увеличаването на капитала поради извършения апорт
-т.е. от 19.05.1997г. или
най-късно от датата на констативния нотариален акт (20.08.1997г.).
Владението не е прекъсвано, нито е било спирано. Апортирането на имота,
извършено от НОИ
в
"Профилактика, рехабилитация
и отдих" ЕАД също не
е
основание за спиране или прекъсване на давността. Още повече, че апортьт
не е бил извършен съобразно изискванията на ТЗ и не е произвел действие. С
прехвърлянето му на НОИ (с РМС № 775/1996г.) държавата е изгубила собствеността
върху този имот. Сред разпоредбите, установяващи забрани за придобиване по давност на определени имоти не
съществува такава, която да изключва прилагането на
придобивната давност по отношение на имоти,
притежавани от НОИ. Както в ЗФОО,
така и в КСО
се урежда единствено
компетентността на органите на Института да извършват действия на разпореждане
с неговото имущество. Според действащата редакция на чл.36,
ал.1, т.8 КСО Надзорният съвет на НОИ
взема решения за придобиване и разпореждане с имуществото на
Националния осигурителен институт над размер, определен от
правилника за
организацията
и дейността на Националния осигурителен институт. Следователно,
имуществото на НОИ не е извадено от гражданския оборот и не би имало основание законодателят да
забранява придобиването му по давност (какъвто например
е случаят с публичната
държавна собственост). Забраната за придобиване по давност на частна държавна
собственост също е неприложима в настоящия случай. Тя е
в сила от
1990г. (ДВ бр.31/1990г.) и отпада с
изменението на чл.86 ЗС през 1996г. (ДВ, бр.33/1996г.), когато се предвижда
давността да не се прилага само за
публичната
държавна и общинска собственост. През 2006г.
е
установен мораториум - спиране на придобивната
давност върху държавни и общински имоти от 01.06.2006г. (ДВ, бр., 21, 2006г.), който е продължен и в момента е предвидено да изтече
на 31.12.2011г. (ДВ, бр.113/2007г.). Поради обстоятелството, че имотът
не е собственост на държавата, а на държавно
учреждение, каквото
е НОИ, нито забраната, нито мораториумът
имат приложение към настоящия случай. Следователно
поради недоказаност
на активната материалноправна легитимация
искът следва да
бъде отхвърлен. Исковата претенция
следва да бъде отхвърлена
и поради основателност на поддържаното
от ответната страна
придобиване на имота по давност при
условията на чл.79 ал.2
вр.чл.70
ал. 1
ЗС. От 22.08.2001г.
ответникът е присъединил своето владение към това
на праводателя си "Радомир-леяро- ковашки
комплекс" ЕООД, което е започнало
с увеличението на капитала на това дружество
със
заповедта от 09.05.1997г. Владението
е добросъвестно, тъй като праводателят на ответника е осъществявал това
владение на основание, годно да го направи собственик, а той, ответникът, не е знаел,
че праводателя му не е собственик, като добросъвестността е съществувала към
момента на придобивното му основание - договора за продажба от 2001г.
Третото лице помагач “Радомир-метали"
АД, представлявано от Л.И.А., в с.з.,
изразява становище за неоснователност на така предявения иск, като моли
същият да бъде отхвърлен. Твърди, че със Заповед
№141/09.05.1997г., Министърът на финансите в качеството му на едноличен
собственик и упражняващ правата на собственост на Държавата в предприятието,
нарежда да се увеличи капитала на „Радомир леко ко” чрез извършване на апорт на
Почивен дом „Строител”. С решение №517/19.05.1997г. на Пернишки окръжен съд, е
увеличен капитала на „Радомир –леяро –ковашки комплекс” ЕООД чрез апорт на
процесния имот.„Радомир метали” АД е правоприемник на „Радомир леко ко” ЕООД.
Съдът, след преценка на становищата на
страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа
на приложимия закон, приема за установено следното:
Подлежащите на установяване факти по
иска с правно основание чл.108 от ЗС са: правото на собственост на ищеца
върху процесния недвижим имот, на
твърдяното в исковата молба придобивно основание и осъществяването на владение
на имота от ответника без основание, като тежестта за установяване на
посочените обстоятелства е за ищеца по делото, съобразно принципа за
разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес определен в
чл.154, ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди, че е собственик въз
основа на Решение на Министерски съвет №775
от 01.08.1996 г., с което на НОИ безвъзмездно е прехвърлено имуществото на
прекратената с решение на Софийски градски съд от 16.10.1996 г. по ф.д. №
8013/1991 г. ДФ "Социален отдих".
В
тази връзка, съдът установи следното от фактическа страна:
С
разпореждане №1/12.02.1988г. на МС, считано от 01.03.1988г. като юридическо
лице е създадено обединение
"Почивно дело и курортно лечение" - гр.София, което е образувано въз
основа на управление "Почивно дело и курортно лечение" към ЦС на БПС,
чиито активи и пасиви поема. Със заповед № 36/26.03.1991г. на Министъра на
труда и социалните грижи е разпоредено образуването на държавна фирма
"Социален отдих" - гр.София, която поема съответната част от активите
и пасивите на прекратените организации в приложение № 2 към нея, отговаряща на
държавната собственост по балансите им към 01.04.1991г. Сред посочените
организации е и тази в гр.Варна. С РМС № 775/01.08.1996г. е прехвърлено
безвъзмездно на НОИ имуществото на ДФ "Социален отдих" - почивна
база, която се използва по предназначение, съгласно приложение № 1, в т.9 на
което е включен курортен комплекс Варна, елемент от който е и почивен дом
"Строител"/т.9.7/. С решение на СГС-ФО, от 16.10.1996г. по ф.д.№
8013/1991г, е вписано прекратяването на ДФ "Социален отдих" -
гр.София поради вливане в Националния осигурителен институт, който става
правоприемник на активите и пасивите и другите права и задължения на същата,
както и на собствеността върху почивната й база.
Видно от договор от
01.06.1987г., сключен между Управление "Почивно дело и курортно
лечение" при ЦС на БПС и Стопанско обединение "Тежко машиностроене" -
гр.Радомир, за съвместна реконструкция, модернизация и
надстройка с два етажа на почивен дом "Строител" на ЦС на БПС,
строително-монтажните работи на почивния дом е следвало да бъдат извършени от
стопанското обединение. Договорът е изменен с допълнително съглашение, като
една от клаузите в него предвижда, че след завършване на реконструкцията и
модернизацията на почивния дом, той следва да бъде предаден на управлението. На
28.05.1991г. е сключен договор, с който Федерацията на независимите строителни
синдикати в България, фирма "Радомир-Метал" - гр.Радомир и обединение
"Почивно дело и курортно лечение", са се споразумяли, че
собствеността върху почивен дом "Строител" ще се раздели съобразно
дяловото им участие или по 45% за първите двама съдоговорители и 10% за третия.
С ПМС № 176/05.09.1991г. са преобразувани фирмите с държавно имущество по
приложения № 1 до 412 в еднолични търговски дружества с държавно участие, като
в Приложение № 126 е посочено, че се образува "Тежко машиностроене"
ЕООД - гр.Радомир, което поема всички активи и пасиви на държавната фирма
"Радомир-метал" - гр.Радомир /Завод за тежко машиностроене -
гр.Радомир, Завод за инструментална екипировка - гр.Радомир и част от
ПКБО-Радомир, поделение на дьржавна фирма "Радомир-метал" -
гр.Радомир/, по баланса й към 31.03.1991г., заедно с другите права и задължения
по разделителен протокол. С протокол на комисията, назначена с решение на УС на
фирма "Радомир-Метал" от 18.09.1991г. е извършено разпределение на
активите и пасивите на Централното управление на фирмата, между търговските
дружества - нейни правоприемници, като сред това имущество е посочена и наличната
почивна база "Строител" гр.Варна. С решение
№ 469 от 03.05.1997 г. на МС е
допълнено и изменено РМС № 775 от 01.08.1996 г., като е отменена точка 9.7. от
приложение № 1 към точка 1 /относно прехвърлянето на НОИ на почивен дом
„Строител"/ и е създадена нова точка 8, съгласно която почивен дом
„Строител" заедно с отредения му терен по ЗРП на град Варна - к.к. „Св.
Св. Константин и Елена" се предоставя безвъзмездно за стопанисване и
управление на Министерство на финансите за увеличаване капитала на „Радомир
Леко Ко" ЕООД - Радомир. Със заповед № 141/09.05.1997г. на министъра на финансите е
наредено да се увеличи капитала на "Радомир - леко ко" ЕООД
-гр.Радимир, със стойността на правото на собственост върху терена на почивен
дом "Строител", целият с площ 13 100 кв.м. С решение №
517/19.05.1997г. на Пернишкия окръжен съд по ф.д.№ 3286/1991г. е вписано
увеличение на капитала на горното дружество. С АДС № 197/09.06.1997г., като
държавен е актуван почивен дом "Строител" и терена върху който е
изграден с площ 13 100 кв.м.
С решение №
3419/08.04.2003г. на ВАС, 5 чл.с-в, по адм.дело № 197/2003г. е отменено решение
№ 11700/18.12.2002г. на ВАС, 1о. по адм.дело № 5928/2002г. и е обявена нищожността на РМС №
469/03.05.1997г., с което е изменено и допълнено РМС № 775/01.08.1996г.
Предвид
така установеното от фактическа страна, съдът стигна до следните правни изводи:
Националния
осигурителен институт е създаден със Закон за “Фонд обществено осигуряване”
(отм.). С цел осигуряване изпълнението на възложените му функции, на НОИ с §
5, ал. 1 от ДР на ЗФОО (отм.) е прехвърлена собствеността
върху сгради, предназначени за административни дейности по изчерпателно
посочените закони, които не са предоставени на държавни или общински учреждения
или не са предоставени на други организации по силата на други закони. С §
5, ал. 2 се прехвърля на НОИ собствеността върху почивната
база на ДФ "Социален отдих", която се използва по предназначение.
Съгласно § 5, ал.3 прехвърлянето
на имуществото по предходните алинеи следва да стане по ред и начин определени
от Министерския съвет. Следователно прехвърлянето на собствеността върху
посоченото в текста на ал. 1 и ал. 2 на § 5 от ЗФОО имущество става по силата на самия закон, ех lege.
Доколкото обаче е необходимо извършването на преценка кои точно имоти попадат в
приложното поле на ал.1 и ал.2 на § 5,
то с ал. 3, законодателят е възложил същата на МС. Следователно, прилагайки дадения от
закона критерий, МС следва да прецени кои точно имущества ще бъдат прехвърлени
на НОИ. В изпълнение на делегираното му
правомощие МС е трябвало
да организира реда и начина за прехвърляне на
визираното имущество. Това общо правомощие е осъществено чрез Решение № 775/1996 г.,
издадено на основание този текст и специалните права, предвидени в ЗФОО. С него, МС приема,
че са налице всички предвидени в закона условия /включително е преценено, че се
използуват по предназначение/, за да бъде станцията прехвърлена на НОИ. В Решение № 775/1996 г. имуществото е
изчерпателно изброено и конкретизирано и собствеността върху процесната почивна
станция "Строител" и другите посочени имоти е придобита от НОИ.
Решението не е било обжалвано и е влязло в сила. На съдебен контрол, вкл. инцидентен, в
този случай подлежи само въпросът дали при упражняване на предоставената му
дискреция, административният орган не е излязъл извън предвидените в закона
граници - напр. на НОИ е прехвърлен имот, който изобщо няма никакво отношение
към почивното дело и др. подобни. Конкретният казус не е такъв и РМС №
775/1996г. в тази си част е произвело правни последици. Тук е мястото да се отбележи, че не може да има място за
спор по отношение характера на почивната станция, както и че същата е била
използвана от ДФ "Социален отдих" по предназначение. С оглед
събраните гласни показния и експертизата на СТЕ , се установява, че почивният
дом е бил използван като такъв /по предназначение/ до 1988г. , но в последствие
е започнала реконструкция, което и до настоящи момент не е приключила.
Започнатия ремонт не променя предназначението на сградата.
Предвид
изложеното и наличието на влязло в сила решение №3419/08.04.2003г. на ВАС, съдът
намира, че ищецът установява правото си на собственост по отношение на имота,
на твърдяното от него основание, а именно по силата на закона - § 5, ал. 2 от ДР на ЗФОО и РМС № 775/1996г.
От своя
страна, ответникът не може да се легитимира като собственик въз основа на
прехвърлителните сделки, тъй като решение № 469 от
03.05.1997 г. на МС, с което е допълнено
и изменено РМС № 775 от 01.08.1996 г., като е отменена точка 9.7. от приложение
№ 1 към точка 1 /относно прехвърлянето на НОИ на почивен дом „Строител"/ и
е създадена нова точка 8, съгласно която почивен дом „Строител" заедно с
отредения му терен по ЗРП на град Варна - к.к. „Св. Св. Константин и
Елена" се предоставя безвъзмездно за стопанисване и управление на
Министерство на финансите за увеличаване капитала на „Радомир Леко Ко"
ЕООД – Радомир, е обявено за нищожно.
Вярно, че продажбата на чужда вещ не е
нищожна, но тъй като никой не може да прехвърли повече права от колкото сам
притежава, съответно да се разпорежда с такива, то нито заповедта на министъра, нито вписването на апортната вноска, нито последващите транслативни сделки са породили
целения от тях, ефект. Правото на собсвеност върху почивната база не е преминала в праводателя на ответника-
“Радомир –леяро-ковашки комплекс” АД /сега “Радомир –метали” АД/, следователно
и ответникът “Варимпекс” ООД не е могъл да го придобие по силата на договора
за покупко-продажба от 22.08.2001г. обективиран в нот. акт №162, том 1, рег. № 3898, дело №140/2001г.
По възражението на ответника, а именно,
в случай, че съдът приеме, че каузалното
правоотношение не е създало право на собственост в полза на ответника, то
в отношение на
евентуалност да се приеме, “Варимпекс” ООД е придобило имота по давност и в момента той го владее като
собственик. Ответникът твърди, че владението е добросъвестно и е достатъчно
изтичането на краткия (5-годишен) давностен срок, тъй като според него са
налице и двата признака на добросъвестното владение съгласно чл.70 ЗС.
В тази връзка, съдът
съобрази следното:
Изтеклата придобивна давност е способ
за придобиване правото на собственост или друго ограничено вещно право върху
имота - предмет на владението, в съответствие с типа и съдържанието на
упражненото фактическо господство върху тоя имот. В конкретния случай
ответникът твърди, че е упражнявал владение, основано на договора за
покупко-продажба от 22.08.2001г.
Според настоящия състав така упражняваното владение е добросъвестно. Съгласно чл.
70, ал. 1 от ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее
вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била
опорочена, като е достатъчно добросъвестността да е съществувала при възникване
на правното основание. Добросъвестността се предполага до доказване на
противното, като в настоящия случай ищецът не е установил, че към датата на сключване на сделката - 22.08.2001г, оформена с нотариален акт № 162, том 1, рег. 3898, дело № 140/2001г.,
ответникът е знаел, че третото лице помагач в производството по делото – “Радомир –метали” АД не се легитимира като собственик.
Действително нищожният
административен акт /какъвто се явява решението на МС прогласено за такова с
решение на ВАС/ не може да породи целените правни последици. Преобретателят
получил собствеността въз основа на него не придобива собствеността, тъй като
актът е недействителен. В случай обаче, че този приобретател продаде имота на
трето лице, тогава е налице продажба на чужда вещ. Този договор не е нищожен,
но не поражда вещен прехвърлителен ефект - т. е. вторият купувач също не става
собственик, тъй като не може да придобие права, каквито праводателят му не
притежава, но би могъл да го придобие по давност. След като ответникът, в
качеството си на последващ купувач не е знаел, че купува от несобственик, то
той има качеството на добросъвестен владелец, съответното възможността да
придобие имота чрез кратката придобивна давност, стига втората продажба да е
валидна - чл. 70, ал. 1 от ЗС. Както
се посочи по-горе той не придобива собствеността чрез самата продажба, но може
да се ползват от кратката придобивна давност, в какъвто смисъл е трайната съдебна практика и ППВС № 6/1974 г.
Съдът не споделя твърдението на
ответника, а именно, че забраната за
придобиване по давност на частна държавна собственост е неприложима в настоящия
случай. Тя е била в сила от 1990г. (ДВ
бр.31/1990г.) и е отпаднала с изменението на чл.86 ЗС през 1996г. (ДВ,
бр.33/1996г.), когато се предвижда давността да не се прилага само за
публичната държавна и общинска собственост.
Имотът –
почивна база “Строител” има характера на публична държавна собсвеност. До този
извод настоящия състав стигна след като съобрази, че собствеността върху него е прехвърлена по силата на пар. 5, ал.2 ЗФОО /отм/, а
НОИ е държавно учреждение, създадено като юридическо лице
със седалище София, което управлява фонд "Обществено осигуряване" /по
КСО – “Държавното обществено осигуряване”/
и отчита своята дейност пред Народното събрание.
Съгласно чл. 86 ЗС, в редакцията му ДВ бр. 33 от 1996 г., действаща към настоящия
момент, не може да се придобие по давност вещ, която е
публична държавна или общинска
собственост.
Действително чл. 86 в редакцията му от ДВ, бр. 31 от 1990 г. е в смисъл, че не може
да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост, а
след изменението с ДВ - бр. 33 от 1996 г. се отнася само до
публичната държавна собственост.
Ако се приеме, че с изменението от ДВ бр. 33 от 1996г. е отпаднала забраната по отношение на частната държавна собственост, то от влизането в сила на това изменение - 01.06.1996 г., би могло да започне да тече давностен срок. Имотът е придоби от ответника на 22.08.2001г., следователно петгодишният период следва да изтече на 23.08.2006г. С оглед показанията на св. Димитринка Тодорова Костова и Румен Димитров Райков, разпитани в с.з. на 18.01.2012г., и представените писмени доказателства, съдът приема, че се установява по безспорен начин осъществяването на фактическо владение от ответника в периода след 22.08.2001г..
Със Закона за допълнение на Закона
за собствеността -
§ 1
/ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г., изм., бр. 105 от 2006 г., бр.
113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от
31.12.2008 г., бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г./ Давността за
придобиване на държавни и общински имоти спира
да тече до 31 декември 2014 г. Параграф 1 е в сила от 01.06.2006г.,
следователно от тази дата давността спира да тече, предвид
което по отношение на “Варимпекс” ООД предвиденият в ЗС петгодишен давностен срок /който би изтекъл на 23.08.2006г./ не е изтекъл.
От друга страна, не може да бъде присъединено, с оглед разпоредбата на чл. 82 ЗС владението на праводателя, тъй като неговото владение е било недобросъвестно –упражнявано на придобивно основание - нищожен административен акт.
По
изложените съображения, съдът счита, че липсва основание за осъщественото от
ответника владение върху процесния имот, тъй като не се установи придобиване на
имота по давност.
В о.с.з, проведено на 08.06.2011г., предвид изявлението на страните, и на осн. чл. 146 ал.1, т. 3 и т.4 ГПК, съдът е приел за безспорно установено и не нуждаещо се от доказване, че към момента на предявяване на иска - -01.10.2010г. ответникът “Варимпекс” ООД упражнява фактическата власт върху имота.
Като съобрази изложеното по -горе, съдът счита предявеният иск по 108 ЗС за основателен: ищецът се легитимира като собственик на процесния имот, на твърдяното от него основание, ответникът владее имота без да има основание, даващо им право да го осъществяват.
Предвид
основателността на иска, ищецът има
право да му бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.1
ГПК, които съдът според представения сисък по чл. 80 ГПК определя в общ
размер на 22 792.54 лв./в т.ч. държавна такса, възнаграждение за експертизи, за
свидетели и адв. хонорар/.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА "ВАРИМПЕКС"
ООД със седалище гр. Варна, п.к. 9000
адрес на управление ул. "Княз Дондуков" № 29, ет. 1, ап. 2 ЕИК по
БУЛСТАТ № 103572534 представлявано от управителя В. Владимиров Л., ЕГН **********
ДА ПРЕДАДЕ на НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ, със седалище гр. София, общ. Столична, район Възраждане, бул.
"Александър Стамболийски" № 62-64, п.к. 1303, код по БУЛСТАТ
BG121082521, представляван от управителя
ХРИСТИНА ВЕЛЧЕВА МИТРЕВА владението върху
недвижим имот - Почивен дом "Строител",
представляващ изградена до груб строеж незавършена масивна железобетонна сграда
от три етажа, сутерен, партер и мансарден етаж, със застроена площ от 2 896 кв.
метра и разгъната застроена площ от 13 641 кв. метра, заедно с мястото, в което
е построена, представляващо парцел I в квартал 33 по плана на к.к. "Св.
Св. Константин и Елена", цялото с площ от 13 100 кв. метра, при граници на
мястото: от север-почивен дом "Миньор", улица и парцел X в кв. 34, от
изток-алея към комплекс "Слънчев ден", на юг-КОО и на запад-път, на основание чл. 108 от ЗС, при
участието на третото лице –помагач- „Радомир-метали" АД със
седалище гр. Радомир, област Перник
и адрес на управление гр. Радомир 2400
Индустриална зона, с представляващ Л.И.А..
ОСЪЖДА "ВАРИМПЕКС" ООД със седалище гр. Варна, п.к. 9000 адрес на управление ул. "Княз
Дондуков" № 29, ет. 1, ап. 2 ЕИК по БУЛСТАТ № 103572534 представлявано от
управителя В. Владимиров Л., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ, със седалище гр. София, общ. Столична, район Възраждане, бул.
"Александър Стамболийски" № 62-64, п.к. 1303, код по БУЛСТАТ
BG121082521, представляван от управителя
ХРИСТИНА ВЕЛЧЕВА МИТРЕВА сумата от 22 792.54 лв./двадесет
и две хиляди седемстотин деветдесет и два лв. и 54 ст./ лева на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд в 2 -седмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: