О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ / 2012г.

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

ІV с. в закрито заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ : Св.ЦАНКОВА

Кр.ВАСИЛЕВ

разгледа докладваното от председателя на състава

ч. гр. д..№ 2520 по описа за 2011г.

Производството е по реда на чл. 396 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „АДИАН” ООД0 град Варна, представлявано от А.Г.Д., чрез адвокат О.С. и адвокат Розета Заркова, против определение № 14071/ 05.10.2011г. по гр.д.№ 12042/ 2011г. ВРС– ХІІ състав. , в частта, в която е допуснато обезпечение на предявените от Ж.Р.Р. искове, чрез налагане на запор върху банковите сметки на дружеството в размер на 63305.23лв. Оспорва като неправилна преценката на съда, че с действията си би затруднил изпълнението на евентуалното осъдително решение, и преценката за причинно-следствената връзка между заболяванията на ищцата и злополуката, обосновали по същество погрешния извод за вероятната основателност на иска. Позовава се на обстоятелството, че образуваното наказателно производство по случая- предмет на ч.н.д.№ 2609/ 2011г. на ВРС, VІ състав, е прекратено с определение № 1409/ 30.05.2011г., и за да се установят спорните факти и обстоятелства следва да бъдат назначени съответните експертизи.

Излага съображения, че наложеният запор върху банковите сметки на дружеството неправомерно ограничава дейността на дружеството при изплащането на заплати и разплащания с контрагенти. Претендира отмяна на обжалваното определение, или за изменение на допусната обезпечителна мярка „ запор върху банковите сметки” със „ запор върху притежаваните МПС”, така както са индивидуализирани от ВРС .

С жалбата се представят цитираните в нея документи, квитанция на внесена държавна такса, пълномощни. Приложено е копие на гр.д.№ 12042/ 2011г. ВРС.

В срока по чл. 396,ал.2 ГПК е постъпило възражение от Ж.Р. , чрез адвокат М.Д.. Изразява становище за неоснователност на жалбата , като посочва, че запорът по банковата сметка на ответника е наложен, но към момента няма постъпления на парични средства.

Въззивният състав преценява частната жалба като процесуално допустима- предявена от легитимирана страна в законоустановения срок. По същество приема следното :

Производството пред районния съд е инициирано от Ж.Р.Р. ,чрез предявени искове срещу „ АДИАН”ООД – гр.Варна, за сумата 63 305.23лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 60 000лв. и за имуществени вреди в размер на 3 305.23лв., резултат от увреждане причинено на 31.07.2009г. , квалифицирани с основанията по чл. 200, ал.1 КТ е чл.52 от ЗДД, със законната лихва от деня на увреждането.

С определение № 14071/ 05.10.2011г. по гр.д.№ 12042/ 2011г. ВРС е уважил исканията по чл.389 ГПК, формулирани в исковата молба, като е допуснал обезпечение на предявените искове, чрез налагане на запор върху банкови сметки на ответното дружество в ТБ” СЖ Експресбанк” АД , при последователно преминаване от сметка в сметка до покриване размера на вземането, а след представяне на доказателства, че по банковите сметки не е налице сума до обезпечения размер , е допуснал запор върху МПС- специализирани два товарни автомобила, собственост на дружеството, с посочените идентификационни номера. Разпоредено е издаването на две обезпечителни заповеди: първата за запор върху банковите сметки , втората, за запор на МПС, ако не е налична сума по банковите сметки до обезпечения размер . Съдът е приел, че предявените искове са допустими и вероятно основателни, при доказан обезпечителен интерес.

С молба от 02.12.2011г. ищецът е заявил, че по запорът върху банкова сметка ***” АД е наложен, но по сметката няма вложени суми . Поискал е да бъде издадена втора обезпечителна заповед – запор на МПС, собственост на „АДИАН” ООД, съгласно определението от 05.10.2011г. Молбата е резолиране с отказ на съдията- докладчик да издаде втора обезпечителна заповед, позовавайки се на съобщение от СИС по изп.д.№ 2272/ 11г., че запорът е наложен по открита банкова сметка *** –Варна / л.31/.

Жалбата е неоснователна по искането за отмяна на допуснатото обезпечение изцяло като незаконосъобразно, на основание чл.391 ГПК. Допустимостта и вероятна основателност на исковите претенции, като предпоставки за допускане на обезпечението са установени съобразно приложените доказателства към исковата молба / наличието на трудово правоотношение, факта на злополуката и здравословното състояние на лицето след нея/. Обезщетението за неимуществени и имуществени вреди , причинени в резултат на трудова злополука се претендира в хипотезата на чл.200 КТ. Компетентен за разгледа иска е районния съд като първа инстанция.

За ищцата е налице обезпечителен интерес, произтичащ от необходимостта да гарантира своето вземане в пълен размер. Съществения въпрос е за избор на обезпечителната мярка- запор на у банкови сметки на ответника в конкретно посочена банка , и запор на собствени на дружеството МПС , така както са индивидуализирани от ищеца. При допускане на обезпечението районният съд е дал приоритетно значение на първото поискано обезпечение, независимо, че към датата на произнасяне не е разполагал с данни за съществуващи банкови сметки на дружеството в СЖ ”Експресбанк” или за съществуващи , но по размер недостатъчни за обезпечения интерес.

Настоящият състав приема, че подходящата в случая мярка е запор на МПС , съгласно молбата от 02.12.2011г. Доколкото запорираната банкова сметка ***тъпления са бъдещо несигурно събитие, съгласно депозирания писмен отговор, тя не може да обезпечи вземането на ищцата.

Дори да се приеме, че банковата сметка е оперативна и наличната сума е достатъчна за дълга, запора би засегнал правната сфера на ответника по начин, който да ограничава неговата разплащателна способност за други неотложни плащания, каквито са трудовите възнаграждения. В този аспект приема, че запорирането на МПС е по-адекватна мярка в дадения случай и би гарантирал интересите на ищцата .

Съобразно изложеното, определението в частта, в която е допуснато обезпечение на предявените искове, чрез налагане на обезпечителна мярка- запор върху банковите сметки на „ Адиан” ООД в ТБ”СЖ Експресбанк „ АД до покриване на размера на вземането от 63 305 .23 лв. , следва да бъде отменено, и да се обезсили издадената въз основа на това определение обезпечителна заповед в полза на ищцата Ж.Р.Р..

Определението в частта, в която е допуснато обезпечение, чрез запор върху специализирани товарни автомобили „ДАФ „ , с посочените идент.номера и рама, собственост на дружеството, следва да бъде потвърдено и разпоредено издаването на обезпечителна заповед в полза на Ж.Р.Р..

На основание чл. 396, ал.2 от ГПК съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 14071/ 05.10.2011г. по гр.д.№ 12042/ 2011г. ВРС-ХІІс. в частта, в която е допуснато обезпечение на предявените искове, чрез налагане на обезпечителна мярка- запор върху банковите сметки на „ АДИА” ООД в ТБ”СЖ Експресбанк „ АД до покриване на размера на вземането от 63 305 .23 лв. , и

ОБЕЗСИЛВА издадената въз основа на това определение обезпечителна заповед в полза на ищцата Ж.Р.Р..

ПОТВЪРЖДАВА 14071/ 05.10.2011г. по гр.д.№ 12042/ 2011г. ВРС-ХІІс. в частта, в която е допуснато обезпечение на предявените искове, чрез налагане на обезпечителна мярка- запор върху специализиран товарен автомобил „ДАФ” , ДК № В 7097 РБ, рама № XLRAG75RCOE 437841 , двигател №R10364 и специализиран товарен автомобил „ ДАФ „ ДК № В 8948 КВ, рама № WDB61940215224328 , на основание чл. 389 ГПК.

ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед на Ж.Р.Р. , ЕГН-********** за допуснатото обезпечение – запор върху МПС .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщението до страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

( 2.