Р Е Ш Е Н И Е

№…………./……………………2011 г., гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

         Варненският окръжен съд, гражданско отделение, девети състав, в публично съдебно заседание, проведено на петнадесети декември, през две хиляди и единадесета година, в състав:                                                                                               

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Даниела Христова

при участието на Прокурор от ВОП – M.С.  и секретаря Д.Х., след като разгледа докладваното от съдия Даниела Христова гр.д. № 1564  по опис на ВОС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е по реда на Глава ХХVІІІ от ГПК – Поставяне под запрещение и е образувано по предявен иск с правно основание чл. 5 от ЗЛС.

Ищецът Е.И.П., р. на 3***,   претендира  за поставяне под запрещение на ответника К.Е.П. с ЕГН ********** ***,  по твърдението, че не може да се грижи за себе си и да преценява своите правни интереси.

Ответната страна, не депозира писмен отговор на исковата молба и не изразява становище по неговата допустимост и основателност на искането.

            Контролиращата страна – Варненска окръжна прокуратура счита иска за допустим и основателен.

            Съдът след проведена процедура по чл. 337, ал.1 от ГПК  и преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно и от удостоверение за раждане  от 08.11.200 г. издадено възоснова на акт за раждане № 1395 от 28.04.1971 г. съставен от лице по гр. състояние при община – Варна, се установява, че ищецът е баща на ответника. С исковата молба е представено експертно решение № 0500 от 08.03.2011 г.  издадено то МБАЛ „Св.Анна” – Варна, от което е видно, че ответникът е освидетелстван от ТЕЛК с диагноза Психично и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол – органично разстройство на личността. Представена е епикриза от клиника по токсикология при Военно морска болница – Варна от която е видно, че ответникът е приет като неконтактен вербално на 11.10.2010 г. и изписан на 29.10.2010 г. От епикриза изготвена от зав. Отделение „Психиатрична клиника” І-во Мъжко отделение, се установява, че ответникът е приет в отделението на 01.11.2010 г. и е изписан на 12.11.2010 г. с диагноза синдром на алкохолна зависимост, не усложнено абсистентно състояние.

От заключението по допусната СМЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено от вещото лице д-р К.К., се установява че ответникът е освидетелстван  и се касае за мъж на 40год, който не се води на отчет към ПБ –г р. Варна. Лекуван е стационарно през м. 11.20010 г. и е търсил специализирана психиатрична помощ. Роден в семейство като единствено дете. Още в много ранна възраст родителите му се развели и грижи за отглеждането му полагала майка му и нейните роднини. Майка му починала преди 16 години и освидетелствания е  продължил да живее с баба си, която също починала преди 4-ри години и от тогава  останал да живее сам. По негови данни е с правилно развитие в детско юношеската възраст. Завършил осми клас. След това започнал да учи средно образование, но след повтаряне на 10 клас е прекъснал обучението си.  Отслужил военна служба поради подписан договор с КЗ гр. Варна за работа в продължение на 3 години. След това той продължил да работи в завода, но за кратко. От няколко години  работи епизодично предимно в строителството. Не е боледувал от тежки соматични заболявания и няма операции. Употребява алкохол още от казармата предимно концентрати. Постепенно развил синдром на зависимост към алкохол и намален алкохолен толеранс. Започнал да употребява алкохол предимно концентрати още от млада възраст, като постепенно увеличавал количеството, пиел почти ежедневно. Започвал да пие от сутринта. При липса на алкохол бил много нервен и неспокоен, много често агресивен към околните. В последните няколко години настъпила тежка социални и семейна дезадаптация. През последната година намалил приема на алкохол /предимно бира/,поради намален алкохолен толеранс, на моменти ставал много напрегнат и объркан. Във връзка с загуба на контрола върху употребата на алкохол е лекуван след тежка алкохолна интоксикация в клиниката по Токсикология а след това и в ПБ-МО. До края на проведените лечение останал без съзнание за алкохолен проблем.

В последните години поради липса на средства за алкохол правил опити за извършване на продажби на много големи загуби, за набавяне на пари. Направил е опит да продаде жилището си. Некритичен към поведението си поради което близките му го настанили да живее с баща си. Бил в конфликтни отношения с баща си и често правел скандали. В последните години се набелязала и загуба на паметовите му възможности. Оплаквал се от болки в краката и невъзможност за придвижване и „мравучкване". Неврологичният му статус е установен като - пек дигитален тремор с нестабилна походка. Психичният статус  - силно занемарен външен вид и  много ниска хигиена, увредени зъби, психомоторно напрегнат, но ориентиран за собствена личност, за място и време, емоционално апатичен, но лесно раздразнителен, волево хипобуличен. Мисловният  процес е  правилен по строеж, забавен по скорост, с беден речников фонд, без активна психична продукция в съдържанието. Към настоящият момент леки абстинентни явления свързани със създадена зависимост към алкохол.

Памет и интелект промяна на личността по органичен тип. Проследявайки анамнезата на заболяването, вещото лице е установило, че ответникът страда от  Синдром на алкохолна зависимост. Не усложнена абстиненция. Промяна на личността по алкохолен тип.

Вещото лице пояснява, че заболяването на ответника - Синдромът на зависимост към алкохол, хроничен алкохолизъм се развива след продължителна употреба на алкохол. Симптоматично се манифестира с непреодолимо влечение към алкохола, с течение на времето намален алкохолен толеранс и чести абстинетни прояви. Довежда до телесни и психични заболявания и води до социална деградация на личността и е причина за асоциални действия. На болестният терен на Синдрома на алкохолна зависимост се наблюдават не усложнена и усложнена абстиненция. Абстиненцията е група от симптоми с различна тежест и съчетание по-между си, които се появяват след пълно спиране или намаляване на веществото, употребявано редовно и обикновено за дълъг период от време и във високи дози. Началото и протичането на абстиненцията се определя от веществото и дозите и времето на приемането му, достигнати преди спирането му. Хроничният алкохолизъм при е довел и до промяна на личността при  по органичен тип /алкохолен/.В конкретния случай се касае за една дългогодишна Алкохолна зависимост, довела до тежко нарушение на ядрото на личността, с тежка социална дезадаптация. На практика това поставя  ответника  в невъзможност сам да се грижи за интересите си. Базирайки се на оценката на социалната дееспособност и характера на психичните нарушения при Синдрома на алкохолна зависимост хроничен алкохолизъм, вещото лице счита, че към настоящия момент в настоящия момент, ответникът е  състояние на частична загуба на дееспособност,  и предлага да бъде поставен под ограничено запрещение.

От личните впечатления, придобити по реда на чл. 337 от ГПК, съдът приема, че ответникът е некритичен към състоянието си и отрича алкохолната си зависимост. Същият е със занижена лична хигиена и проявява неуважение към близките си, които се грижат за него.

От разпита на св. С. Ф. и Р. П., чиито показания съдът кредитира като основание на непосредствени впечатления се установява, че ответникът има поведение съвместимо с неговите интереси както в ежедневието така и по отношение на важни решения във връзка с неговото бъдеще. Не е в състояние да взема адекватни решения, като п повечето случаи са ориентирано само и единствено към нуждата от средства за набавяне на алкохол. Поддържа лоша хигиена и е в тежест на своите близки. За ответника грижи полага неговия баща, който често се чувства застрашен от поведението на сина си.

При тази фактическа установеност, съдът извежда следните правни изводи:

Под пълно запрещение се поставят лицата, страдащи от слабоумие или душевна болест, които не им позволяват сами да се грижат за своите дела и да защитават интересите си, а под ограничено запрещение - лицата, чието състояние не е така тежко. За да бъде поставено едно лице под запрещение, без значение в коя от двете му форми, е необходимо, на първо място, да страда от душевна болест или слабоумие. Втората предпоставка, необходима за поставянето на дадено лице под запрещение, е същият да не е в състояние да извършва съзнателни действия и да насочва и управлява волята си за постигане на определени цели, както и сам да се грижи за своите интереси и дела и да ги защитава. Ограничаването на гражданската дееспособност на лицето е мярка със сериозни последици за поставения под запрещение (без значение пълно или ограничено), лишаваща го от пълноценно участие в социалния живот и поставяща го в зависимост от волята на други лица, поради което към това ограничаване на правата следва да се пристъпва само в случаи, налагащи защита интересите на лицата и осигуряване на сигурност и стабилност в обществото, и то когато болестното състояние влияе върху възможността за вземане на правилни решения за защита на морални и материални интереси. Не може да се прогнозира моментът на настъпване на нова фаза, а е възможно и въобще да не настъпи такава, тъй като при някои от болните, заболяването се проявява само в една - единствена фаза. В настоящият случай, се касае за лице, което страда от заболяване, чието протичане води до пълна невъзможност от социално общуване. В интерес на ответника е да бъде поставен под пълно запрещение. Съдът не кредитира експертното заключение в частта в която се прави извод за „частична загуба на дееспособност”, тъй като този въпрос е правен и не е от компетентността на вещото лице.

Поради липсата на искане за присъждане на разноски, съдът не присъжда такива.

            Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОСТАВЯ  К.Е.П. с ЕГН ********** ***,  под ПЪЛНО  ЗАПРЕЩЕНИЕ,  по иска на неговия баща Е.И.П., р. на 3***,  на основание чл. 5, ал. 1  от ЗЛС.

           Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

           След влизане в сила на решението, на основание чл. 338, ал. 3 от ГПК, препис от същото да се изпрати органа по настойничество и по попечителство при Община Варна за определяне на настойник.

 

                                                                                                   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: