Р
Е Ш Е Н И Е
№…………./……………………2011
г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, девети състав, в публично съдебно заседание, проведено на
петнадесети декември, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Даниела Христова
Производството е по реда на Глава
ХХVІІІ от ГПК – Поставяне под запрещение и е образувано по предявен иск с
правно основание чл. 5 от ЗЛС.
Ищецът
Е.И.П., р. на 3***, претендира за поставяне под запрещение на ответника К.Е.П.
с ЕГН ********** ***, по твърдението, че
не може да се грижи за себе си и да преценява своите правни интереси.
Ответната страна,
не депозира писмен отговор на исковата молба и не изразява становище по
неговата допустимост и основателност на искането.
Контролиращата
страна – Варненска окръжна прокуратура счита иска за допустим и
основателен.
Съдът
след проведена процедура по чл. 337, ал.1 от ГПК и преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Не
е спорно и от удостоверение за раждане
от 08.11.200 г. издадено възоснова на акт за
раждане № 1395 от 28.04.1971 г. съставен от лице по гр. състояние при община –
Варна, се установява, че ищецът е баща на ответника. С исковата молба е
представено експертно решение № 0500 от 08.03.2011 г. издадено то МБАЛ „Св.Анна” – Варна, от което
е видно, че ответникът е освидетелстван от ТЕЛК с диагноза Психично и
поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол – органично
разстройство на личността. Представена е епикриза от клиника по токсикология
при Военно морска болница – Варна от която е видно, че ответникът е приет като
неконтактен вербално на 11.10.2010 г. и изписан на 29.10.2010 г. От епикриза
изготвена от зав. Отделение „Психиатрична клиника” І-во
Мъжко отделение, се установява, че ответникът е приет в отделението на
01.11.2010 г. и е изписан на 12.11.2010 г. с диагноза синдром на алкохолна
зависимост, не усложнено абсистентно състояние.
От
заключението по допусната СМЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено от вещото лице д-р К.К., се установява че ответникът е
освидетелстван и се касае за мъж на 40год, който не
се води на отчет към ПБ –г р. Варна. Лекуван е стационарно през м.
В последните години
поради липса на средства за алкохол правил опити за извършване на продажби на
много големи загуби, за набавяне на пари. Направил е опит да продаде жилището
си. Некритичен към поведението си поради което близките му го настанили да
живее с баща си. Бил в конфликтни отношения с баща си и често правел скандали.
В последните години се набелязала и загуба на паметовите
му възможности. Оплаквал се от болки в краката и невъзможност за придвижване и
„мравучкване". Неврологичният му статус
е установен като - пек дигитален тремор с
нестабилна походка. Психичният статус
- силно занемарен външен вид и много
ниска хигиена, увредени зъби, психомоторно напрегнат, но ориентиран за
собствена личност, за място и време, емоционално апатичен, но лесно
раздразнителен, волево хипобуличен. Мисловният процес е
правилен по строеж, забавен по скорост, с беден речников фонд, без
активна психична продукция в съдържанието. Към настоящият момент леки абстинентни явления свързани със създадена зависимост към
алкохол.
Памет и интелект промяна
на личността по органичен тип. Проследявайки анамнезата на заболяването, вещото
лице е установило, че ответникът страда от
Синдром на алкохолна зависимост. Не усложнена абстиненция.
Промяна на личността по алкохолен тип.
Вещото лице пояснява, че
заболяването на ответника - Синдромът на зависимост към алкохол, хроничен алкохолизъм
се развива след продължителна употреба на алкохол. Симптоматично се
манифестира с непреодолимо влечение към алкохола, с течение на времето намален
алкохолен толеранс и чести абстинетни прояви. Довежда
до телесни и психични заболявания и води до социална деградация на личността и
е причина за асоциални действия. На болестният терен на Синдрома на алкохолна
зависимост се наблюдават не усложнена и усложнена абстиненция.
Абстиненцията е група от симптоми с различна тежест и
съчетание по-между си, които се появяват след пълно спиране или намаляване на
веществото, употребявано редовно и обикновено за дълъг период от време и във
високи дози. Началото и протичането на абстиненцията
се определя от веществото и дозите и времето на приемането му, достигнати преди
спирането му. Хроничният алкохолизъм при е довел и до промяна на личността
при по органичен тип /алкохолен/.В
конкретния случай се касае за една дългогодишна Алкохолна зависимост, довела до
тежко нарушение на ядрото на личността, с тежка социална дезадаптация.
На практика това поставя ответника в невъзможност сам да се грижи за интересите
си. Базирайки се на оценката на социалната дееспособност и характера на
психичните нарушения при Синдрома на алкохолна зависимост хроничен алкохолизъм,
вещото лице счита, че към настоящия момент в настоящия момент, ответникът
е състояние на частична загуба на
дееспособност, и предлага да бъде
поставен под ограничено запрещение.
От личните впечатления,
придобити по реда на чл. 337 от ГПК, съдът приема, че ответникът е некритичен
към състоянието си и отрича алкохолната си зависимост. Същият е със занижена
лична хигиена и проявява неуважение към близките си, които се грижат за него.
От разпита на св. С. Ф. и Р. П., чиито показания съдът
кредитира като основание на непосредствени впечатления се установява, че
ответникът има поведение съвместимо с неговите интереси както в ежедневието
така и по отношение на важни решения във връзка с неговото бъдеще. Не е в
състояние да взема адекватни решения, като п повечето случаи са ориентирано
само и единствено към нуждата от средства за набавяне на алкохол. Поддържа лоша
хигиена и е в тежест на своите близки. За ответника грижи полага неговия баща,
който често се чувства застрашен от поведението на сина си.
При тази фактическа
установеност, съдът извежда следните правни
изводи:
Под
пълно запрещение се поставят лицата, страдащи от слабоумие или душевна болест,
които не им позволяват сами да се грижат за своите дела и да защитават
интересите си, а под ограничено запрещение - лицата, чието състояние не е така
тежко. За да бъде поставено едно лице под запрещение, без значение в коя от
двете му форми, е необходимо, на първо място, да страда от душевна болест или
слабоумие. Втората предпоставка, необходима за поставянето на дадено лице под
запрещение, е същият да не е в състояние да извършва съзнателни действия и да
насочва и управлява волята си за постигане на определени цели, както и сам да
се грижи за своите интереси и дела и да ги защитава. Ограничаването на
гражданската дееспособност на лицето е мярка със сериозни последици за
поставения под запрещение (без значение пълно или ограничено), лишаваща го от
пълноценно участие в социалния живот и поставяща го в зависимост от волята на
други лица, поради което към това ограничаване на правата следва да се
пристъпва само в случаи, налагащи защита интересите на лицата и осигуряване на
сигурност и стабилност в обществото, и то когато болестното състояние влияе
върху възможността за вземане на правилни решения за защита на морални и
материални интереси. Не може да се прогнозира моментът на настъпване на нова
фаза, а е възможно и въобще да не настъпи такава, тъй като при някои от
болните, заболяването се проявява само в една - единствена фаза. В настоящият случай, се касае за лице, което страда от
заболяване, чието протичане води до пълна невъзможност от социално общуване. В
интерес на ответника е да бъде поставен под пълно запрещение. Съдът не
кредитира експертното заключение в частта в която се прави извод за „частична
загуба на дееспособност”, тъй като този въпрос е правен и не е от
компетентността на вещото лице.
Поради липсата на искане за
присъждане на разноски, съдът не присъжда такива.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАВЯ К.Е.П. с ЕГН ********** ***, под
ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ, по иска на неговия баща Е.И.П.,
р. на 3***, на
основание чл. 5, ал. 1 от ЗЛС.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд – Варна
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, на основание чл. 338, ал. 3 от ГПК, препис от същото да се изпрати органа по настойничество и по попечителство при Община Варна за определяне на настойник.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: