Р Е Ш Е Н И Е

№ /16.12.2011г., гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Варненският окръжен съд, гражданско отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на шестнадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Наталия Н.

при секретаря А.И. като разгледа докладваното от съдията гр. дело №395 по описа за 2007 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 59 ЗЗД.

Образувано е по иск на Л.Б.Д., ЕГН:**********, и М.И.Д. ЕГН ********** срещу М.Д. С. ЕГН:**********, и П.Н.С., ЕГН:**********. Ищците излагат, че са съпрузи, чийто граждански брак е сключен на 14.09.1975 г. с акт № 554 Б, община гр.Варна. С нот.акт № 146, т.ХII, н.д. № 4142/1994г. първият от тях, действащ като ЕТ "Ел-Би-Ем - Д. - Л.Д.", закупил дворно място, находящо се в гр.Варна, ул. "Н.Михайловски" № 24, съставляващо парцел 1-4, кв.39 по плана на 18-ти микрорайон на гр. Варна, цялото от 200 кв м. В последствие съществуващите сгради били съборени и на тяхно място построена нова сграда със самостоятелни обекти, подробно описани в ценообразуването им, за която сграда било издадено разрешение за ползване № 268/13.12.1996 г. Твърдят, че по силата на чл.92 ЗС ЕТ "Ел-Би-Ем - Д. - Л.Д." е придобил собствеността върху цялата новопостроена сграда, в т.ч. и на описания в нот.акт № 75, т.XVI, н.д. № 11239/23.07.1997 г. АПАРТАМЕНТ № 6, находящ се в гр.Варна, ул. "Н.Михайловски" № 24, ет.4, състоящ се от входно антре, коридор, тоалет, баня, две тераси, две спални, дневна с кухня - бокс, със застроена площ 92.92 кв.м., ведно с припадащото му се избено помещение № 8 с площ 6.09 кз.м., както и 7.6173% ид.ч. от общите части на сградата. Съобразно нот.акт № 163, т.LXII, дело № 16913/21.10.1997 г. цялото дворно място, ведно с новопостроената сграда, в т.ч. и гореописания апартамент, са закупени от В.П.П., която впоследствие, заедно със съпруга си И.Ц.П., ги продава на ищцата с нот.акт № 164, т.LXII, дело № 16914/21.10.1997 г., придобити в съпружеска имуществена общност между двамата ищци, на основание чл.19 СК /отм./. Ищците твърдят, че ответниците без правно основание живеят в гореописания апартамент, макар, че с влязлото в сила на 03.10.2003 г. решение по гр.д. № 706/2001 г., ВОС, ГО бил отхвърлен предявения от ответника иск по чл.19, ал.З ЗЗД. Ищците излагат, че принадлежащата към жилището маза № 8 е в тяхно владение. Въпреки многократно отправяните покани, ответниците отказват доброволно да им предадат гореописания имот, поради което за тях е налице правен интерес от предявяване на иск по чл.108 ЗС. Ищците твърдят, че ответниците противоправно ги лишават от възможността да ползват собственото си жилище, поради което следва да им заплащат ежемесечно обезщетение за ползата от която са лишени до размер на пазарната стойност на наема от 500 лв., или общо за 5 години назад от предявяването на иска, считат, че им дължат сумата 30 000 лв., ведно със законната лихва. С тази сума ответниците неоснователно са се обогатили за сметка на тяхното обедняване, по смисъла на чл. 59 ЗЗД. По изложените съображения, молят ответниците да бъдат осъдени да им заплатят сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за ползите от които са лишени в резултат на ползването без правно основание от същите на гореописания имот за периода пет години назад, считано от предявяването на настоящия иск, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. В с.з искът се поддържа чрез пълномощник. В писмената си защита, съобразно дадената им възможност, ищците излагат, че активно материално-правната им легитимация като притежатели на правото на собственост върху имота, за който се претендира заплащане на обезщетение, е установена със силата на присъдено нещо между страните, въз основа на влязлото в сила Решение по гр.д.№ гр.д.№2409/2007 година на ВРС. Настоящото производство е било спряно именно до разрешаване на преюдициалния спор кой е собственик на процесния имот, за който се претендира обезщетение и чие е владението, поради което по задължителен начин установява между страните тези обстоятелства. Решението на ВКС № 572/08.09.2010 година се ползва със СИЛА НА ПРИСЪДЕНО НЕЩО между страните по ревандикационния иск, страни и по настоящето дело, относно признатото от съда ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ на Л.Б.Д., действащ като ЕТ „Ел-Би-Ем- Д.- Л.Д." и М.И.Д., спрямо АПРТАМЕНТ №6, етаж 4, улица „Никола Михайловски", град Варна от съда, поради което спорът, разрешен тези факти не подлежат на коментар нито на преразглеждане. По делото не е спорен и факта на упражнявано владение, от една страна отново поради
наличието на влязло в сила решение, от друга поради липса на оспорване на това обстоятелство между страните. Ответниците са получили владението върху процесния имот през лятото на 1996 година по силата на Предварителен договор от 20.02.1995 година, сключен с Л.Б.Д., действащ като ЕТ „Ел-Би-Ем — Д. — Л.Д.", но правото им да се ползват от отстъпеното им владение е било отречено през 2001 година, когато настоящите ответници са предявили конститутивен иск, с правно основание член 19, ал. 3 от ЗЗД образуван по гр.д.№485/2001 година на ВРС, за обявяването на предварителния договор от 20.02.1995 година за окончателен. Искът е бил отхвърлен последователно на три инстанции, поради което и въз основа на това влязло в сила решение, между страните е безспорен факта, че за ответниците липсва правно основание за упражняване на владение върху имота. Тоест по делото безспорно се доказва, че през процесния имот ответниците са упражнявали фактическа власт върху имота и че за осъществяването на това владение ЛИПСВА ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, поради което следва да бъдат осъдени задължението да заплатят обезщетение за неоснователното лишаване на собствениците от правото да ползват имота си .

Ответниците оспорват така предявения иск, като излагат, че същият е неоснователен. Не оспорват, че с влязло в сила Решение №578/08.09.2010г. по гр.д.№1188/2009г. на ВКС те, в качеството си на ответници са били осъдени и реално са предали владение на основание постановения диспозитив на ЕТ „Ел-Би-Ем-Д. - Л.Д." и на М.Д./за която от съдебния акт не е ясно откъде произтича задължение за предаване владение, след като твърдяната СИО изрично е била отречена в мотивите на същото решение/. Безспорно ответниците са ползвали жилището на правно основание - сключен предварителен договор със собственика на предстоящия за изграждане имот, вложени средства за изграждането му; предадено владение от собственика на имота, не е било налице нито едно от предвиденото в предварителния договор /т. 14/ условие за прекратяване, като съгласно чл. 71 ЗС ответниците имат право да ползват вещта и добивите, които тя дава до предявяване иск за нейното предаване. Искът по чл. 108 ЗС, с който е смутено владението на ответниците и превърнато в недобросъвестно може да бъде съединен с иск по чл. 73 ЗС, с начален момент на претенцията за обезщетение датата на предявяване на иска по чл. 108 ЗС какъвто иск не е бил предявен от собственика на имота. Субсидиарен е само искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Когато правоимащият може да защити правата си с предвиден от закон точно определен иск, недопустимо е да си служи с иска по чл. 59, ал. 1 ззд. Твърдят че ищците по настоящия спор НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ на процесния имот, не са имали в нито един момент владение върху този имот, не упражняват и в настоящия момент нито право на собственост, нито владение върху имота; не са обеднели и не търпят загуби, нито ответниците са се обогатили за тяхна сметка. Не е налице съответствие между страните, притежаващи право на собственост върху имота/едноличен търговец/ и страните, предявили иска/ ищците, като съпрузи, с отречено основание за приращение върху имота/. Не са налице основания за уважаване на иска и предвид липсата на останалите предпоставки - искът за обезщетение може да бъде предявен или от датата на смущаване на владението с иска по чл. 108 ЗС /по силата на разпоредбата на чл. 71 ЗС/, или, ако се твърдят едно от условията - развален договор, то не е доказано обстоятелство по сключването му, както и при всички случаи на твърдения за извъндоговорно основание, то не е била предявена покана по смисъла на чл. 57 ЗЗД, което е задължителна предпоставка за предявяване на иск за обезщетение по развален договор/извъндоговорно основание, както и установяване моментите на сключването му, развалянето му и поканата за изплащане на обезщетение, нито едно от които обстоятелства не е било установено в настоящето производство. С оглед изложеното, молят предявения иск за осъждане на ответниците „да заплатят обезщетение за ползите, от които ищците са били лишени в резултат на ползване на имота без правно основание за пет години назад, считано от датата на предявяване на иска, да бъде отхвърлен като неоснователен, като на ответниците бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното:

Правната квалификация, дадена от ищеца на предявения в настоящото производство иск, според изложеното в исковата молба е чл.59, ал.1 ЗЗД, а именно за заплащане равностойността на неоснователно обогатяване, възникнало като последица от ползване на чужд недвижим имот при липса на валидно основание за ползването и лишаване на собственика от възможността да си служи с имота и да извлича ползи от него.

Цитираната разпоредба се основава на един от основните принципи на действащото обективно гражданско право - принципът за недопустимост на неоснователното обогатяване. Фактическият състав, при който възниква отговорност за неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД, включва три кумулативни елемента - обогатяване, обедняване и липса на основание за обогатяването. Правото да се претендира равностойността на обедняването по реда и на основание чл. 59 от ЗЗД възниква в случаите, когато няма друг иск, чрез който обеднелият може да се защити срещу неоснователното обогатяване - чл. 59, ал. 2 от ЗЗД. Разглежданият състав намира приложение и в случаите, когато едно лице ползва без правно основание чужда вещ, като по този начин се обогатява с ползите от вещта за сметка на обедняването на собственика й. Съдът намира така предявеният иск за допустим. По тези въпроси е налице трайна практика на ВКС изразена в Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., на Пленум на ВС и Постановление на Пленума на ВС № 6/1974 г. В същата е прието, че разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД намира приложение в случаите, когато държател подобри чужд имот, както и когато собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание и т. н. В тези случаи обогатяването е налице не само при увеличение на имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице. В редица свои решения, ВКС приема, че когато собственик на недвижим имот претендира обезщетение за ползването му от страна на ответника без основание за посочените периоди, то правната квалификация на така предявеният иск е по чл. чл. 59 от ЗЗД, а не по чл. 57 ЗЗД /напр. в този см. решение № 19 от 1.02.2008 г. на ВКС по гр. д. № 632/2007 г., III г. о., докладчик съдията М.И./.

По предявения иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД:

При хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, т. е. дължи се връщането на по-малката сума между обединяването и обогатяването. В производството следва да се установи наличие на увеличаване на патримониума на едно лице, намаляване патримониума на друго, като следва да се изясни и наличието на връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, т.е. следва да се установи дали разместването на благата е в резултат на един общ факт или от обща група факти.

За да се произнесе, съдът съобрази:

С влязло в сила решение №578/08/09.2010г., постановено по гр. дело №1188/2009г. по описа на ВКС, съдът е осъдил М.Д.С. с ЕГН ********** и П.Н.С. ЕГН ********** на основание чл.108 от Закона за собствеността да възстановяват собствеността и предадат владението на Л.Б.Д. с ЕГН ********** , действайки като ЕТ "Ел-Би-Ем- Д.- Л.Д. и М.И.Д. с ЕГН ********** на апартамент №6 , етаж 4, ул. "Н.Михайловски ", гр. Варна, състоящ се от входно антре, коридор, тоалет, баня, две тераси, две спални, дневна с кухня - бокс, със застроена площ от 92, 92 кв.м., БЕЗ припадащото се ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 8 с площ от 6,09 кв.м., ведно с 7, 6173 ид.ч. от общите части на сградата, ведно с разноски в размер 5 206,92 лв. / пет хиляди двеста и шест лева и деветдесет и две ст./

Разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД постановява, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размер на обедняването.

В процесния случай с влязло в сила съдебно решение е формирана сила на пресъдено нещо в отношенията между страните относно качеството на Л.Б.Д., ЕГН **********, действайки като ЕТ "Ел-Би-Ем- Д.- Л.Д. и М.И.Д. с ЕГН ********** на собственик на спорния недвижим имот и липсата на основание за ответниците да ползват имота –апратмент №6 към датата на влизане в сила на решението – 08.09.2010г. В мотивите към решение №578/08/09.2010г., е прието, че на 20.02.1995 г. между Л.Б.Д., действайки като ЕТ "Ел-Би-Ем- Д.- Л.Д. и ответника М.Д.С. е бил сключен договор за изработка, инкорпориращ в себе си и предварителен договор по чл.19 ЗЗД за процесния апартамент. С нотариален акт № 163 , т.62, н.д. № 16913 от 1997 г. дворното място е било продадено на В.П.П.- майка на М.И.Д.. С нотариален акт № 164, т.62, н.д. № 16914 от 1997 г. от 1997 г., В.П. е продала мястото на дъщеря си М.И.Д.. С решение от 15.10.2001 г. по гр.д. № 706 от 2001 г. на Варненския окръжен съд е бил отхвърлен иска по чл.19, ал.З ЗЗД предявен от ответниците срещу Л.Б.Д. и М.И.Д.. Предвид което, съдът е счел, че ищците са запазили собствеността върху вещта и предявеният иск по чл.108 ЗС за апартамента, без избата, върху която осъществяват фактическа власт е основателен и следва да се уважи. Отделно от това, съдът приема, че ответниците осъществяват фактическа власт върху имота в периода от пролетта на 1997 г. и до датата на предявяването на иска 22.02.2007 г., като в същото време те не установяват, че в периода, необходим съгласно чл.79, ал.1 ЗС те са осъществявали фактическа власт върху апартамента с намерението да го придобият в собственост на това основание.

С оглед наличието на влязлото в сила решение в посочения смисъл, съдът счита, че голямата част от изложените възражения на ответника не следва да бъдат коментирани. Както влязлото в сила съдебно решение, така и мотивите към него обвързват страните със задължителна сила, а от същите следва категоричен извод, че ищците са носители на правото на собственост върху процесния имот, както и , че ответниците са ползвали същия без да имат основание в периода от пролетта на 1997г. до 22.02.2007г. /датата на предявяване на иска по чл. 108 ЗС. Доводът на ответниците, че ползването е осъществявано при наличие на валидно правно основание – предварителен договор е неоснователен и не променя приетия извод за липса на основание, тъй като с влязло в сила решение №1144/03.10.2003г., постановено по гр. дело №1977/2003г. по описа на ВКС, съдът е оставил в сила решението от 28.06.2002г., по гр. дело №13/2002г., на ВАпС, с което искът на М. Страндажлиев против ЕТ ЕТ "Ел-Би-Ем- Д.- Л.Д. да се обяви за окончателен сключения между страните на 20.02.1995г. относно собствеността на ап. №6, на осн. чл.19, ал.3 ЗЗД, е отхвърлен като неоснователен.

На следващо място - във връзка с установявана на елементите от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД, настоящият състав съобрази, че ползването на имота без правно основание от ответниците е съпътствано с лишаване на ищците –собственици от правно признатата му възможност да си служи с имота и да реализира ползи чрез отдаването му под наем на трети лица. Лишеното от основание ползване на чуждия имот е довело от една страна до обогатяване на ответниците, съизмеряващо се със спестените разноски, които е следвало да заплати на ищците като наем или възнаграждение, а наред с това - и с обедняване на ищците, които са пропуснали да реализират ползи от имота. Изложеното обосновава извод, че са налице предпоставките на чл. 59 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответниците за неоснователно обогатяване за чужда сметка. Възражението на ответниците, че искът е неоснователен, тъй като ищецът не е отправял покана за заплащане на обезщетение и е пропуснал да се защити чрез друг иск, е неоснователно и не намира опора в закона. Възникването и реализирането на правото на обезщетение по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД не е обусловено от отправяне на покана до неоснователно обогатилото се лице за възстановяване на равностойността на неоснователното обогатяване /за разлика например от иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС/, поради което наличието или липсата на покана в случая са ирелевантни за допустимостта и основателността на предявения иск / в този смисъл решение № 715 от 2.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1681/2008 г., IV г. о., ГК, Решение № 381 от 8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 272/2009 г., IV г. о., ГК. За ищеца - собственик не съществува друг път за защита срещу последиците на неоснователното обогатяване, освен този по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, от което следва, че искът е допустим и основателен.

Относно размера на вземането и задължението по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД: При неоснователно обогатяване по см. на чл. 59 от ЗЗД обогатилият се за чужда сметка дължи връщане на онова, с което се е обогатил, но до размер на обедняването. В разглеждания случай, обедняването на ищеца е тъждествено по размер с обогатяването на ответника и се съизмерява със средния пазарен наем, който ищецът - собственик е могъл да получи при отдаване на собствения си имот за ползване чрез договор за наем, но е пропуснал да го получи поради неоснователното ползване на магазина от ответника, респективно с наема, който ответникът е следвало да плати на ищеца срещу ползването, но го е спестил, тъй като не е съществувало наемно правоотношение помежду им. Видно от изслушаната в с.з. на 16.11.2011г. средната пазарна стойност на месечния наем за процесния недвижим имот за период от 5г. е 463.80 лв., като общо за периода от 22.02.2002г. до 22.02.2007г. е 27 828 лв. Съдът възприема заключението като обективно и компетентно изготвено, предвид което счита, че ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците тази сума, представляваща равностойността на неоснователното обогатяване за чужда сметка по см. на чл. 59 от ЗЗД.

По изложените съображения, съдът намира предявеният иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за основателен до размер на посочената сума от 27 828 лв., която ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищците, ведно със законната лихва от предявяване на иска - 22.02.2007 г. За горницата над тази сума до претендираните 30 000лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Във връзка с направено от процесуалния представител на ответниците възражение за прихващане с.з. на 28.09.2011г. със сумата от 30 хил. евро, представляваща равностойността за изграждане на имота, и 25 хиляди евро за извършени в имота подобрения, съдът е дал възможност на ответниците да конкретизират възражението си по основание и размер. Въпреки депозираната писмена молба, съдът счита, че ответниците не са отстранили посочените нередовност на възражението си. Нито с писмената молба от 13.10.2011г, нито в с.з. процесуалният представител на ответниците е посочил на какво основание претендира дължимостта на средствата, вложени изцяло преди датата на издаване на разрешението за строеж на апартамент 6/във връзка с възражението си за прихващане със сумата от 30 000 евро/. Възражението за подобрения също е останало неуточнено -не са посочени конкретни подобрения, в какво се изразяват, кой и кога ги е извършил, не е посочена конкретна цена на всяко от тях, нито с колко считат ответниците сч са увеличили стойността на имота.

Предвид липсата на конкретизация, съдът не може да направи категоричен извод нито за ликвидността, нито за изискуемостта на сумите, които се предявяват за прихващане, с оглед на което намира, че възражението следва да бъде отхвърлено.

Предвид частичната основателност на иска, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците част от направените по делото разноски в размер на 2 622.00 лв. от общо 2826 лв. В сумата от 2 622.00 лв. са включени част от държавната такса, депозит за СТЕ, адв. възнаграждение, на осн.чл. 64, ал.1 ГПК.

Ищците следва да се осъдят да внесат по сметката на ВОС за вещи лица сумата от 46.00 лв., във връзка със заплащането на окончателното възнаграждение на вещото лице В.А.М. съобразно определение от о.с.з., проведено на 16.11.2011г.

Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата П.С. съразмерна част от сторените от последната разноски, а именно сумата от 102.00 лв., представляваща съразмерна част от заплатения адвокатско хонорар размер на 1400 лв., на осн. чл. 64, ал.2 ГПК. За заплатен от ответника М.С. хонорар доказателства не са представени. Ответниците не са направили други разноски във връзка с воденето на делото.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА М. Д. С. ЕГН:**********,*** и П.Н.С., ЕГН:**********,*** да ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Л.Б.Д., ЕГН:**********,***. Михайловски” №24, ет.5 и М.И.Д. ЕГН **********,***. Михайловски” №24, ет.5 сумата от 27 828 лв./ двадесет и седем хиляди, осемстотин двадесет и осем/ лв., представляваща обезщетение за ползване на АПАРТАМЕНТ № 6, находящ се в гр.Варна, ул. "Н.Михайловски" № 24, ет.4, без основание за периода 22.02.2002г. до 22.02.2007г., на осн. чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 22.02.2007г. до окончателното и изплащане, на осн. чл. 86 ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ искът на Л.Б.Д., ЕГН:**********,***. Михайловски” №24, ет.5 и М.И.Д. ЕГН **********,***. Михайловски” №24, ет.5 срещу М. Д. С. ЕГН:**********,*** и П.Н.С., ЕГН:**********,*** за заплащане на горницата над 27 828 лв. до претендираните 30 000 лв., на осн. чл. 59 ЗЗД като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ възражението на М.Д. С. ЕГН:**********,*** и П.Н.С., ЕГН:**********,*** за прихващане със сумата от 30 000 евро.

ОТХВЪРЛЯ възражението срещу М.Д. С. ЕГН:**********,*** и П.Н.С., ЕГН:**********,*** за заплащане на подобрения в размер на 25 000 евро.

ОСЪЖДА Л.Б.Д., ЕГН:**********,***. Михайловски” №24, ет.5 и М.И.Д. ЕГН **********,***. Михайловски” №24, ет.5 да ЗАПЛАТЯТ по сметката на ВОС за вещи лица сумата от 46.00 /четиридесет и шест/ лв., на осн. чл. 60 ГПК /отм/.

СЛЕД представяне на доказателства за внасянето му, на в.л. В.А.М. да се издаде РКО за сумата от 46.00 /четиридесет шест/ лв. съобразно определение от о.с.з., проведено на 16.11.2011г.

ОСЪЖДА М. Д. С. ЕГН:**********,*** и П.Н.С., ЕГН:**********,*** да ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Л.Б.Д., ЕГН:**********,***. Михайловски” №24, ет.5 и М.И.Д. ЕГН **********,***. Михайловски” №24, ет.5 сумата 2 622.00 лв. /две хиляди шестстотин двадесет и две хиляди/, на осн.чл. 64, ал.1 ГПК/отм/.

ОСЪЖДА Л.Б.Д., ЕГН:**********,***. Михайловски” №24, ет.5 и М.И.Д. ЕГН **********,***. Михайловски” №24, ет.5 да ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на П.Н.С., ЕГН:**********,*** сумата от 102.00 /сто и два лв./. на осн. чл. 64, ал.2 ГПК /отм./.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че решението е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: