РЕШЕНИЕ

номер …... ... .../ .11. 2011, град B.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

на двадесет и седми октомври Година 2011

в публично заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА

Секретар К.М.

като разгледа докладваното от съдията Д. Митева (определен на случаен принцип)

търг. дело номер N1318 по описа за 2011 год,

за да се произнесе взе предвид следното:

Приети са за разглеждане обективно съединени допустими искове, предявени солидарно от EДМЪНД Б. и Ф.К.Б., чуждестранни граждани, чрез пълномощника им в РБ адв. Д. ***, пл. „*****" № 7, вх. Б, ет. 2, ап. 19, срещу „ЕВРОСИЛЕКС”ООД, ЕИК103897442, град B., район „***", ул. „***" № 15, представлявано от Д. И. С., ЕГН ********** ***, както следва:

1. за връщане на авансово платена вноска за цена в размер на общо 65083 евро по неосъществената продажба, уговорена в предварителен договор от 30.08.2006г за продажба на обект в подлежаща на изграждане от продавача сграда, развален поради неизпълнение на строителството в срок и обременяването на имота с тежести.

2. за заплащане на неустойка в размер на 4477,35евро , уговорена по същия предварителен договор за обезщетяване на вреди от неизпълнено задължение за довършване на строителството, начислена за периода на забава от уговорен срок до развалянето

3. за заплащане на обезщетение за неизпълнение на задължението по същия предварителен договор за прехвърляне на собствеността върху годен за експлоатация обект, представляващо пропуснати ползи от неполучени доходи от имота, предмет на уговорената продажба в размер на 8 555,76 евро, начислени за двугодишен период на забава, считано от уговорен срок за начало на ползване 01.09.2008 до 01.09.2010г

4. за заплащане на обезщетение за вредите от разваляне на същия договор, представляващи направени разноски в размер на 11 245.50 евро по добросъвестното изпълнение на авансово плащане по проектираната продажба, изразяващи се в заплатени лихви за ползване на ипотечен заем в период на 56 месеца, считано от 01.05.2006г до 31.12.2010г.

Ищците претендират и законни лихви от предяване на делото 01.06.11г до окончателно изплащане на дълга и за определяне на разноски по представен и неоспорен списък.

Претенциите на ищците са основани на упражнено от тях съвместно право на разваляне като добросъвестна страна по предварителен договор от 30.08.2006г за покупка на ваканционен имот – апартамент Е3, подлежащ на изграждане до годност за ползване от продавача на трети етаж в блок А на комплекс Голдън Валей, в близост до курорт Албена, поради осуетяване на възможността за изпълнение в резултат на виновно поведение на продавача, който не довършил строителството в уговорения срок, и съответно допуснал значителна забава и обременяване на активите си, правеща безпредметно късното изпълнение едновременно по отношение на уговореното прехвърляне и по възложеното строителство.

Твърдят, че неспазването на срока за изпълнение им е причинило вреди, за които е била договорено отнапред обезщетение във форма на мораторна неустойка и пропускане на сигурни доходи от използването на имота, чрез предоставянето му на трето лице, поело задължение за изплащане на гарантирана рента. Отделно се позовават и на понесени допълнителни вреди от развалянето поради направени разходи за ползване на кредит за авансово престиране на цената по уговорената продажба.

По същество поддържат осъдителните претенции с подробно изложение в писмени бележки.

Ответникът, макар и пропуснал възможността по чл. 370 ГПК да направи възражения, оспорва претенциите с доводи по приложение на материалния закон. По същество моли претенциите да бъдат отхвърлени поради злоупотреба при упражняване на правото на разваляне, изразяваща се в неподходящо предложен срок за изпълнение и необоснован отказ да приемат макар и късно предложено прехвърляне на собствеността. В допълнителни писмени бележки, извън позоваването на обстоятелства, преклудирани като възражения, и вече изключени от предмета на спора в устния доклад (предложено изпълнение със допълнителен срок за окончателно довършване на строителството и обективна причина за забавата)се въвежда и нов довод, основан на възражение за нищожност на предварителния договор поради липса на предмет. И това възражение не следва да се разглежда по същество, доколкото вече е преклудирано.

Предварителните въпроси и допустимостта на предявените искове са били разрешени в определение № 4099/12.09.2010(л.167-169). Подробно изложение на фактическите твърдения и правната квалификацията на претендираните права, респективно насрещните възражения, са обявени в устен доклад от съдебното заседание на 27.10.2011г., допълващ първоначален проект, в резултат на уточнените твърдения по чл. 145 ал.1 ГПК на ищеца и късно предприетото оспорване от ответника.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят относно фактите по възникване на правоотношенията, при сключване на предварителни договор за покупка на ваканционен имот – апартамент Е3, подлежащ на изграждане до годност за ползване от продавача на трети етаж в блок А на комплекс Голдън Валей от 30.08.2006г, чието съдържание и автентичност не е оспорено, както и изпълненото задължение на купувача за предварително плащане на уговорените суми като авансово платима част ( общо възлизаща на 70 % от окончателна цена на завършен и въведен в експлоатация обект), съответно в размер на 65 083 евро ( вноска от 62 683 евро по банков път в деня на подписване на договора и предварително платена резервационна такса за този имот в размер на 2400 евро). В писменото съглашение ищците са посочени като една страна – продавач, без да се уговорят поотделно задължения и права за всеки от тях. Напротив уговарянето на плащанията от «купувач», респективно правото «купувача» да получи собствеността насочват към тълкуване на волята на страните като уговаряне на неделимо за двете физически лица (Едмънт и Ф.Б.) задължение с корелативно право на продавача срещу солидарни длъжници (за допустимост на този вид тълкуване са дадени указания по реда на чл. 290 ГПК в Решение №146от 06.06.2011г., по гр.д.№ 1127/2010г. на ІІІ г.о. на ВКС). В този смисъл съдът преценява, че назависимо, че плащанията са извършени само от името на ищеца Едмънт Б., като титуляр на задължената банкова сметка, ***ние, съответно купувачът като страна е изпълнил добросъвестно поетия ангажимент по авансово плащане на уговорената част от цената в срок.

Строителният предприемач – продавач е поел насрещно задължение за прехвърляне на собственост при сбъдване на условие, посочени изрично в чл. 1.3 (приемане на изпълнено строителство до уговорена степен на завършеност в рамките на договорения срок). Същото условие е уговорено и като основание за последната вноска от цената (чл. 5.3 и 6.2 «б»).Този срок обаче е бил фиксиран с крайна дата в чл.5.3 като 01.11.2008г, съответно уговорения ангажимент по т.2.1 на строителя да построи целия комплекс, в който ще се обособи продаваемия обект и да осигури законосъобразната му експлоатация (след издаване на разрешение за строеж до 01.09.2008г).

По делото няма спор, че тези срокове не са спазени и до приключване на устните състезания (близо три години след крайния срок) строителството не е завършено и въведено в експлоатация.

Непосредствено преди изтичане на срока за довършване на строежа обаче( на 25.04.2008г) купувачите са договорили и предстоящото ползване след придобиване на собствеността на имота с трето лице, като са се задължили да го предоставят за две години на наемател срещу заплащане на поне 71 298 евро годишно, а евентуално и горница от 75% над този размер до реално от реализиран приход от пренаемане.

Изтеклият значителен период от време след настъпване на крайния срок за приемане на изпълнението е достатъчен, за да обуслови преоценката на интереса на купувачите. Както самият ответник сочи, икономическите условия на пазара на недвижими имоти, респективно и на предоставяне на услуги по наемане на такива ваканционни имоти по Българското Черноморие значително са се променили. Релевантни за интереса на страните по сделката са именно условията към обещания от строителя срок на приключване на строителството ( края 2008г), когато търсенето е достигнало пикове, както е общоизвестно(публично оповестяване на информация за индекса РЕМИ на НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ за пазарни цени на жилищни имоти в гр. B. http://www.nsni.bg/index.php?show=about&id=8&lang=bg&PHPSESSID=c218c976d2962fa46767f06540c2c807). При сравнение с възможността за достигане на значително по-ниски пазарни цени в настоящия момент (края на 2011г), след срива на търсенето през 2009г., ясно се очертава липсата на интерес от толкова забавено изпълнение. Всъщност влошаването на пазарните условия настъпва именно след забавата, поради което и отпадането на интереса на купувачите от окончателната сделка остава изцяло на риск на продавача по предварителния договор.

Видно от представените нотариални актове и договор за залог , продавачът не е изпълнил и поето задължение по чл. 1.6 да освободи имота от права на трети лица към уговорения момент за прехвърляне на собствеността, напротив, продължил е да го обременява и след изпадане в забава.

Ответникът е пропуснал възможността да се позове на причини за забавата, които да го освобождават от отговорност(преклудирани възражения на осн. чл. 370 ГПК). Недобросъвестното пропускане на срока за довършване на строителство и предлагане на въведен в експлоатация обект за приемане, следва да се приравни на недобросъвестно осуетяване на настъпване на условието за прехвърляне на собствеността. На осн. чл. 25 ал.1 пр. последно ЗЗД по отношение на продавача към 01.11.2008г за купувачите е възникнало и потестативното право да искат обявяване на договора за окончателен или съответно да се освобождават от него, според конкретния си интерес.

Изявлението за разваляне на договора с нотариалната покана е достигнало до продавача на 26.11.10г, като до този момент ( две години забава) предприемачът е разполагал с достатъчен период от време да подготви и предложи надлежно прехвърляне на собствеността в уговорения вид на недвижими имот. В случая особено съществено значение за отпадане на интереса на купувача е обстоятелството, че имотът не е освободен от тежести, въпреки целевото авансиране на 70 % на инвестиционния проект. По-рано ( но след забава) отправени предложения не могат да се считат надлежни, тъй като са обвързани изрично с допълнителни плащания (в поканата от 07.04.10 инвеститорът е предложил или собственост в груб строеж и допълнително възлагане на довършителни работи или освобождаване от ангажимент за прехвърляне на собственост). Съдът приема, че влошаването на правното състояние на имота (допълнителното обременяване с ипотеки и залог) остава на риск на продавача, поради което действително за купувача следва да се допусне разваляне и без подходящ срок поради отпадане на интереса му от късно престиране на собствеността. Още повече, че самият предприемач предварително е посочил какъв би бил необходимия му допълнителен срок след забава, в който би довършил добросъвестно изпълнението, като в чл. 7.5. е ограничил упражняването на потестативното право на разваляне от купувача с изтичане на 180 дни на забавата(като по този начин е увеличил почти с 25 % първоначално уговорения срок за изпълнение от около две години, технологично достатъчен за извършване на строителство при положена адекватна грижа на професионалист на пазара).

В заключение съдът приема, че предварителния договор е развален в резултат на добросъвестно едностранно упражнено потестативно право на изправна страна. Съответно изявлението за разваляне на организационния предварителен договор по прехвърляне на вещното право с нотариалната покана е произвело действие. Съдът приема, че предварителната облигационната връзка между страните е отпаднала и платената цена по неосъществената продажба остава неоснователно задържана.

Правото за връщане на даденото на неосъществено основание възниква в полза на лицето, осъществило плащането. Поради обратното действие на отпадането на уговорките по предварителния договор остава ирелевантна неделимостта на погасения дълг. Претендираното на извъндоговорно основание вземане не може да се счита неделимо, понеже, като паричен дълг, то е делимо по естеството си, а законът не урежда изрично неделимост или солидарност в тези хипотези( в този смисъл и задължителна практика поп чл. 290 ГПК в Решение № 71 от 28.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1025/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева). Целта на реституцията на даденото по чл. 55 ЗЗД е да се възстанови имущественото разместване на блага, което е фактическо отношение. Ето защо претендираното вземане е възникнало само за ищеца, който реално е платил( независимо от произхода на средствата, който ще има значение само във вътрешните отношения на купувачите). Претенцията за връщане на всички платени суми в общ размер на 65083 евро следва да се уважи само по отношение на Е.Б., посочен като платец на сумите в банковите документи. Искът за солидарно присъждане на същата сума и на ищцата Ф.Б. следва да се отхвърли като неоснователен.

По отношение на претенциите за вреди от неизпълнено задължение за довършване на строителството, във вид на неустойка, начислена за периода на забава от уговорен срок до развалянето и пропуснати ползи от неполучени доходи от имота, предмет на уговорената продажба, начислени за двугодишен период на забава, считано от уговорен срок за начало на ползване, съдът съобразява вече установените по-горе обстоятелства по отпадане на възможността за придобиване на собственост върху построен обект след предприето разваляне на предварителния договор. Действието на развалянето засяга изцяло правоотношението поради ретроактивния му ефект ( чл.88 ал.1 ЗЗД). Веднъж упражнено, развалянето заличава изцяло облигацията, породена от договора, съответно в процесния случай заличава задължението на предприемача да строи и да предаде завършен имот, съответно и да легитимира ищците като собственици. При липса на такова задължение, липсва и противоправност на неизпълнението му, съответно и основание за ангажиране на отговорност за забавеното строителство и осуетено ползване на имота. Във всички случаи(независимо дали се претендира като неустойка или като доказуемо пред съда вземане) обезщетението за забава може само да съпътства волеизявление за запазване на договора (чл. 79 ЗЗД предоставя на неудволетворения кредитор право да иска реално изпълнение и обезщетение за забава или обезщетение за пълно неизпълнение, но само ако самия кредитор запазва и своите задължения). Неизпълнението на действащ договор се отразява върху имуществото на страните, като формира разлика между патримониума на изправния кредитор при наличие на пълно изпълнение на договора ( от двете насрещни страни) и без дължимата му насрещна престация ( липсваща поради неизпълнението). В случая, както изрично е уточнено (л. 158 – 159) и след указания по отстраняване на противоречия, ищците са претендирали обезщетение именно за неизпълнението, като считат, че закона не изключва подобна претенция и при разваляне. Цитираната съдебна практика обаче не съставлява задължителна такава по смисъла на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК и ТР № 2 от 28.09.2011 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2010 г., ОСГК и ОСТК, а настоящият състав на съда не я споделя. Действително като акцесорно, но относително самостоятелно съглашение, уговарянето на неустойка може да запази действието си и след отпадане на обезпеченото с нея правоотношение, но клаузата би била без основание (съответно нищожна), ако е изключена изобщо отговорността за такъв вид вреди. Неустойката по чл. 7.3 изрично е уговорена като мораторна за забава, за разлика от тази по чл. 7.5(чието основание не се черпи от неизпълнение на съществуващо задължение, а от самото отпадане на договора след развалянето).

Претенцията за солидарно присъждане на мораторна неустойка в размер на 4477,35евро следва да се отхвърли.

По аналогични съображения липсва основание за ангажиране на отговорност за осуетено поради забавено изпълнение на строителството ползване на имота, съответно и претенцията от неполучени доходи от имота, предмет на уговорената продажба в размер на 8 555,76 евро. Като са избрали освобождаване от облигация ( с разваляне) купувачите са се отказали и от това планирано от тях развитие на правоотношението, доколкото само другата алтернатива на защита (упражняване на право да придобият собствеността по съдебен ред чрез конститутивен иск по чл. 19 ал.3 ЗЗД) би довела до сбъдване на отлагателното условие по договора за гарантирана рента. Отделен е въпросът, че по този договор и самите собственици имат задължения (поемане на разходи по поддръжка и управление на комплекса и заплащане на консумативни разноски), които би следвало да се приспадат при определяне на евентуално пропуснат бъдещ доход.

Последната обективно съединена претенция обаче намира основанието си именно в отпадането на облигационната връзка. Развалянето се отразява върху имуществото на страните, като формира разлика между патримониума преди сключване на сделката и след осуетяване на действието й с обратна сила. Нормата на чл. 88 ал.1 ЗЗД урежда отговорност за негативната разлика в имуществото на кредитора, причинена от развалянето. Такава разлика в процесния случай е налична, поради неосъществяването на продажбата, за която е платена предварително цена. От представените доказателства за обвързваща оферта за отпускане на ипотечен кредит и банкови удостоверения за реално движение на предоставени по тази оферта парични средства се установява, че след първоначалния резервационен ангажимент ( 15.03.2006) купувачите са предприели осигуряване на необходимите средства за покриване на авансовата вноска от цената по предназначения за тях имот в строителство. На 02.05.2006г ищците са получили оферта на Ипотечна банка АИБ(Ирландия) за отпускане на заем в размер на 63 000 евро за 240 месеца с вариращ лихвен процент, съответно на 31.05.2006г са приели съвместно офертата и откритата им обща сметка е заверена на 28. август 2006г със задължение за връщане на 63 000 евро главница. Непосредствено преди това ( на 22.08.2006г) купувачът Е.Б. е депозирал 62 683 евро в своя сметка в българска банка ( чрез насочване на паричен превод от банката, отпуснала и кредита с посочване на продавача като бенефициент) и същата сума е пренасочена към съответно посочена в предварителния договор сметка на продавача на 30.08.2006г, когато е сключен и предварителния договор, съдържащ уговорка за падеж на същия ден. Въз основа на съвкупната преценка на тези писмени доказателства които не си противоречат, а взаимно се допълват, съдът приема след приспадане на посочени от банките такси по преводите на сумата и обичайните разноски, че получената от кредита главница изцяло е ползвана за обслужване на поетото по предварителния договор задължение с цел придобиване на имота, предмет на уговорената, но неосъществена продажба. Оспорването на връзка на кредита с разваления договор според съда остава необосновано. Не е наложително ипотечния кредит да се отпуска само за придобиване на имот, служещ за обезпечение. По делото няма каквито и да било индиции, че заетите средства за използвани по друг начин, напротив от движението по кредитната сметка е видно, че главницата е усвоена еднократно. Уговорените по ипотечния кредит лихви, като цена на ползването на заета главница, представляват задължение, което е увеличило пасива на имуществото на заемополучателите – купувачи. Неосъществяването на придобиването на собствеността след разваляне на предварителния договор ще осигури само връщане в актива на стойността на главницата – дадена като цена, но не и банковата лихвата. След развалянето на предварителния договор патримониума на купувачите остава накърнен със стойността на вече платените лихви, независимо че ползването на кредита може да се преустанови занапред. Тази загуба не се покрива от ретроактивното действие на развалянето, поради което и подлежи на обезщетяване по общия ред( чл. 88 ал.1 ЗЗД).

Видно от представените извлечения от движението по сметката начислените по кредита лихви в графа дебит от начало на действие на договора до претендирания период декември 2010г. възлизат на 9 022.20 евро според обобщена справка по банкова сметка ***-053, както следва:

лихви								общо
9.2006 -12.2006	132,04	205,43	246,94	225,25				809,66
01.2007 - 07.2007	243,95	246,17	222,38	240,15	267,91	259,48	245,18	1725,22
08.2007-12.2007	290,45	264,05	272,86	272,92	255,29			1355,57
01.2008 - 07.2008	281,63	280,87	252,64	254,06	238,22	230,28		1537,7
08.2008-12.2008	254,14	259,49	259,51	685,65				1458,79
01.2009 - 11.2009	426,67	299,52	244,35					970,54
Декември.09	238,66							238,66
01.2010 - 12.2010	233,04	234,99	231,85	226,22				926,1
общо								9022,24

Само до този размер следва да се считат реално настъпили вредите от развалянето, независимо, че отразените погашения ( в графа кредит) са в по голям размер. Плащанията по главницата ще бъдат компенсирани с попълването на актива на ищеца Е.Б. с вземането по чл. 55 ЗЗД. Така определения размер надвишава уговорената неустойка за вреди от развалянето ( по чл. 7.5 от предварителния договор), поради което претендирането им не противоречи на договорната свобода (чл. 92 ал.1 изр. последно ЗЗД). Доколкото задължението за заплащане на лихва е поето като съвместна и неделима престация, патримониума и на двамата ищци е засегнат еднакво като солидарно задължени лица. Съответно и правото на обезщетяване за да е адекватно на увреждането следва да се зачете в полза на двамата като солидарни кредитори. За горницата до претендирания размер от 11 245,50 лв солидарната претенция следва да се отхвърли като неоснователна.

Съобразно паричния характер на задължението и направеното искане, на осн. чл. 214 ал.2 ГПК, ответникът следва да заплати присъдените главници, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на валутното задължение.

В представен списък по чл. 80 ГПК за присъждане на разноски, кореспондиращ на представени доказателства за извършени от ищеца плащания по повод на водене на делото, са удостоверени разходи в общ размер 13 344.98лв, от които следва да се приспадне таксата за нотариална покана и куриерски услуги, които са свързана с извънсъдебна реализация на материалното право, а не с водене на делото. Като акцесорно производство, чиято основателност е обусловена от исковото (арг. от чл. 403ГПК) обезпечителното производство би следвало да се счита част от спора, разрешен по същество с настоящото решение, поради което разноските направени за допускане и налагане на мерките в полза на ищеца следва да се присъединят към тези по исковата защита. Доказателства за обезпечителното производство съдът преценява чрез служебна справка по посоченото в квитанциите. В заключение съдът намира за относими към разгледаното производство и доказани като извършени от ищеца разноските за превод на писмени доказателства; деловодни такси; разходи за обезпечение по ч.т.д.484/11г на ВОС, пощенски и куриерски разноски. Посочения в списъка хонорар на адвоката не е обоснован с документ за получено от него плащане, поради което не може да се приеме за направен разход, подлежащ на възстановяване. Като краен извод претенцията за разноски може да се сведе до размера на основателен размер от 7345,49лв. На осн. чл. 78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати съвместно на ищците по солидарно предявени претенции от този размер само сумата 6091,42лв, съразмерно на уважената част от претенциите, както следва:

предявен	уважен	отхвърлен	съотношение за ищеца: уважен/ предявен	общо направени от ищеца	за присъждане
65083	65083	0,00		252
4 477,35		4 477,35		6991,04
8555,76		8555,76		70
11245,5	9022,2	2223,30		32,45
89361,61	74105,20	15256,41	0,83	7345,49	6091,42

Мотивиран от гореизложеното, и на осн. чл.235 съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „ЕВРОСИЛЕКС”ООД, ЕИК103897442, град B., район „***", ул. „***" № 15, представлявано от Д. И. С. да заплати на EДМЪНД Б., чуждестранен гражданин, р. 04.11.1958г в Лимерик, Ирландия чрез пълномощник в РБ адв. Д. ***, пл. „*****" № 7, вх. Б, ет. 2, ап. 19 сумата от 65083 евро (шестдесет и пет хиляди и осемдесет и три евро), представляваща авансово платена цена по неосъществена уговорена в предварителен договор от 30.08.2006г продажба на апартамент Е3, подлежащ на изграждане до годност за ползване от продавача на трети етаж в блок А на комплекс Голдън Валей, в близост до курорт Албена, след разваляне на договора, на осн. чл. 55 ал.1 пр. 2 ЗЗД, ведно със законната лихва върху това валутно задължение в съответната валута, считано от предявяване на иска 01.06.2011г до окончателно изплащане на дълга.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ф.К.Б. чуждестранен гражданин, р. 30.12.1963г в Лимерик, Ирландия чрез пълномощник в РБ адв. Д. ***, пл. „*****" № 7, вх. Б, ет. 2, ап. 19 за присъждане солидарно с EДМЪНД Б. на същата сума на същото основание.

ОСЪЖДА „ЕВРОСИЛЕКС”ООД, ЕИК103897442, град B., район „***", ул. „***" № 15, представлявано от Д. И. С. да заплати солидарно на EДМЪНД Б., чуждестранен гражданин, р. 04.11.1958г в Лимерик, Ирландия и Ф.К.Б., чуждестранен гражданин, р. 30.12.1963г в Лимерик, Ирландия, и двамата чрез пълномощник в РБ адв. Д. ***, пл. „*****" № 7, вх. Б, ет. 2, ап. 19 сумата от 9022,20 евро (девет хиляди и двадесет и две евро и двадесет евроцента), представляваща обезщетение за вреди поради разваляне на предварителен договор от 30.08.2006г за продажба на апартамент Е3, подлежащ на изграждане до годност за ползване от продавача на трети етаж в блок А на комплекс Голдън Валей, в близост до курорт Албена, представляващи направени разходи по добросъвестното изпълнение на авансово плащане по проектираната продажба, изразяващи се в заплатени лихви за ползване на ипотечен заем по банкова сметка ***-053 на Ипотечна банка АИБ(Ирландия) за период на ползване август 2006 – декември 2010г., на осн. чл. 88 ал.1 изр. 2 ЗЗД, ведно със законната лихва върху това валутно задължение в съответната валута, считано от предявяване на иска 01.06.2011г до окончателно изплащане на дълга, както и само сумата 6091,42лв( шест хиляди и деветдесет и един лева) от общо заявени по списък 13 344.98лв, представляваща направени разноски по делото, съразмерно на уважената част от претенциите, на осн. 81 вр. чл. 78 ал.1 ГПК.

ОТХВЪРЛЯ предявените между същите лица искове за заплащане на неустойка в размер на 4477,35евро , уговорена по същия предварителен договор за обезщетяване на вреди от неизпълнено задължение за довършване на строителството, начислена за периода на забава от уговорен срок до развалянето и за заплащане на обезщетение за неизпълнение на задължението по същия предварителен договор за прехвърляне на собствеността върху годен за експлоатация обект, представляващо пропуснати ползи от неполучени доходи от имота, предмет на уговорената продажба в размер на 8 555,76 евро, начислени за двугодишен период на забава, считано от уговорен срок за начало на ползване 01.09.2008 до 01.09.2010г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване по реда на глава 20 от ГПК в двуседмичен срок от връчването на преписа на страните, с указанията в образец № 11 от НАРЕДБА№7/ 22.02.2008г.

Решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, чрез вписване на диспозитива като резултат от разглеждането в описната книга ( чл. 62 ал. 4 от ПРАВИЛНИК за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища) и публикуване с мотивите в ЕЛЕКТРОНЕН ПОРТАЛ на съдебните актове на сайта на ВСС http://www.vss.justice.bg/bg/start.htm.

Окръжен съдия: