ОПРЕДЕЛЕНИЕ
номер ……/
…………..11. 2011г, град Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на осми ноември Година 2011
в закрито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДЕТЕЛ:ДАРИНА МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА МИТЕВА
ДАНИЕЛА ТОМОВА
като разгледа
докладваното от съдията ДИАНА МИТЕВА
ч.гр.д. по описа на търговско отд. номер 2832 за 2011 год.
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК във връзка с чл.413 ал.1 от ГПК.
Образувано е
по частна жалба на „ЕНДИ ИНЖЕНЕРИНГ ООД г.В. срещу определянето на разноските в
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 7128 от
10.08.2011г. по ч.гр.д. № 11904/11г. на ВРС, ХІХ състав.
Жалбоподателят възразяват за прекомерност на уговорения
размер на адвокатския хонорар, включен в разноските по издаването на заповедта.
Насрещната страна – заявител, с уважено искане за определяне на
разноски в заповедно производство „КАМУРА ТРАВЕЛ“ООД, възразява по допустимостта на производството поради
оспорването на цялата заповед с възражение по чл.414 ГПК. Евентуално оспорва
и жалбата по същество, като се позовава
на разпоредба от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения.
Жалбата с вх. №22748/29.08.11 е подадена в
срок( изтекъл за жалбоподателя на
30.08.11г, считяно от връчване на заповедта) от надлежна страна – длъжник срещу подлежаща на обжалване част от заповед
за изпълнение по заявление, в което изрично са били поискани разноски. С оглед
на посочения изрично двуседмичен срок в образците, утвърдени с Наредба № 6,
общото правило на чл. 275 ал.1 ГПК не се прилага.
Производството по жалбата е процесуално
допустимо. Таксата за обжалване е внесена авансово, в размер съответен за
частна жалба. За разлика от жалбите по чл. 419 ГПК възражението не е
предпоставка за упражняване на правото на жалба в частта за разноските, тъй
като с него се оспорва материалното право по заявеното вземане, но не и
процесуалните действия на съда по определяне размера на разноските. За разлика
от двустранните производства, в които насрещните страни могат да изразят
предварително становище по претендирани разноски, до връчването на заповед,
заповедното производство се развива едностранно. По тази причина общото право
на длъжника да възрази по реда на чл. 78 ал.5 ГПК може да се упражни само по
реда на чл. 413 ал.1 ГПК. Ирелевантно е в това производство обстоятелството
дали длъжника действително дължи претендираните по заповедта суми. Този въпрос
следва да бъде разрешен едва в евентуалното исково производство, учредено по
реда на чл.415, ал.1 от ГПК след възражение на длъжника. Именно с оглед изхода
на исковото производство би се решил окончателно и въпроса по основателността,
но не и по определяне на размера на
вземането за разноски на кредитора.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените
оплаквания и представените пред двете инстанции
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е било образувано по молба на заявителя – кредитор срещу задължено лице(жалбоподателя) по
парични вземания, произтичащи от неизпълнено споразумение. Компетентният
районен съд е сезиран с надлежен формуляр по чл. 410 ГПК, В т. 14 от заявлението изрично е допълнено и
искане за присъждане на разноски, което
е и конкретизирано с точно описание на претендираните за възстановяване от
длъжниците плащания по основания (държавна такса и адвокатски хонорар). При
наличие на това изрично сезиране, и констатацията за редовност на заявлението и
липса на пречки по чл. 411 ГПК, първоинстанционният съд се е произнесъл по искането за разноски, като
в самата заповед е включил и размер на определени разноски, изцяло съответни на
искането на заявителя.
Определянето на
размера на подлежащото на включване в издадената заповед допълнително вземане
се подчинява на общите правила на чл. 78 ГПК. Представени са доказателства за
заплатена авансово такса и договор за правна защита и съдействие № 0226087 от
кочан, в който представителят е удостоверил получаването на уговорен хонорар от
2850лв. Това изявление се приравнява на разписка.
Възражението за прекомерност е упражнено своевременно с жалбата, поради което следва да разгледа от настоящата инстанция. Заявителят е договорил с представителя си възнаграждение надхвърлящо нормативен минимум, възлизащ на 700лв, определен по чл. 7 ал.5 вр. ал. 2 т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения). Общия размер на хонорара надхвърля дори трикратен размер на минимума. Производството по конкретното дело съдът преценява като степен на сложност под средната, доколкото се касае за обикновена заповед, издавана по твърдения на страната без необходимост от посочване на доказателства, с утвърден образец с указания за попълване. В този смисъл минималния хонорар е съответен на степента на сложност и подлежи на редуциране.
Въззивният състав съобразява
задължителна касационна практика по въпроса относно приложимостта на пар. 2 от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения при намаляване на хонорара. Въпреки налични противоположни
произнасяния ( определение 153 от 03.03.10г по ч.т.д.63/10г на І т.о.), с оглед
указанията на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г.,
ОСГТК и ТР № 2 от 28.09.2011 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2010 г., ОСГК и ОСТК като задължителна за съдилищата се
определя практика, посочена в определения по чл. 274, ал. 3 ГПК. Такава е
постановена именно по този въпрос(определение № 269/04.05.11 по ч.гр.д.155/11г
на ІV г.о. на ВКС), поради което съдът приема, че не е обвързан от забрана за
намаляване на хонорара под трикратния размер.
Разноските в заповедта следва да се намалят до 1200лв, от които само 700
лв адв. хонорар.
С оглед изложеното съдът приема, че обжалваната заповед за изпълнение в
частта и, с която са определени разноски в заповедното производство следва да
бъде частично отменена.
По изложените съображения и на основание чл.413 ал.1 във вр. с чл.278
ал.2 от ГПК, съставът на Варненски окръжен
съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 7128 от
10.08.2011г. по ч.гр.д. № 11904/11г. на ВРС, ХІХ състав, в частта й относно
включените разноски в размер на 3350 лв., като вместо нея, ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ
размера на разноските по заповедта в
полза на заявителя в размер на само
1200лв, от които 500лв държавна такса и само 700лв от общо направените
2850лв разноски за адвокатски хонорар, на осн. чл. 78 ал. 5 ГПК.
Определението не подлежи на обжалвано на основание чл.274 ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
МОТИВИ на съдия Даниела Томова – член на
въззивния състав, разгледал в.ч.т.д. №2832/2001г. по описа на Варненски окръжен
съд, т.о., за подписване на постановеното по делото определение с особено
мнение:
Поначало не споделям идеята, че съдът
може и следва да се намесва в едни частноправни отношения, каквито са тези
между адвокат и довереник – страна по делото, по повод осъществяването на
възложената на адвоката правна защита и съдействие, съответно договореното
между страните и платено възнаграждение за тези услуги.
Независимо от това, с оглед предвидена в общите правила на кодекса възможност на страна
в производството да възразява за прекомерност на заплатеното от другата страна
възнаграждение за адвокат с искане за неговото намаляване– чл.78, ал.5 от ГПК,
приемам, че съдебната намеса е допустима. Тази намеса на съда обаче следва да
се схваща само като контрол и гаранция за спазването на общия принцип на
правото за добросъвестно упражняване на права, съответно за забрана за
злоупотреба с права, каквото би представлявало безконтролното уговаряне
на необосновано висок адвокатски хонорар за сметка на насрещната страна по
делото.
В тези случаи и при направено възражение
по чл.78, ал.5 от ГПК съдебната намеса следва да се ограничи единствено до
преценката за това, налице ли е прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение спрямо действителната
правна и фактическа сложност на делото.
Липсва както законово, така и житейско
основание да се приеме, че тази преценка следва винаги да се извършва
единствено чрез съпоставка на платения от страната адвокатски хонорар с минималния размер на адвокатското
възнаграждение за подобен вид дело, предвиден в НАРЕДБА №1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Липсва законово основание и за извод, че
при направена от съда преценка за действителна прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение спрямо
правната и фактическа сложност на делото,
следва винаги да се присъжда минималния размер на този род възнаграждение,
установен в НАРЕДБА №1 от 9.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС).
Установената в
тази връзка в чл.78, ал.5 от ГПК препратка към чл.36 от Закона за
адвокатурата (ЗАдв) е само и единствено за установяване на долния (минималния)
праг, под който съдът не може да слезе при определяне на адвокатското
възнаграждение, дължимо за възстановяване на страната като платен разход.
Следва да се има предвид в тази връзка,
че по силата на чл.78, ал.5 от ГПК,
съотв. чл.36 от ЗАдв е създадена делегирана законодателна компетентност на
Висшия адвокатски съвет да издаде
нормативен акт, регулиращ отношенията, свързани с реда и начина на определяне
на адвокатските възнаграждения. Такъв именно акт е НАРЕДБА №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (обн., ДВ, бр.64 от 23.07.2004г.).
Ето защо именно разпоредбите на
посочената Наредба са приложими в случаите, когато, приемайки, че са налице
основания за намаляване на платения от страната адвокатски хонорар, съдът
следва да установи минимално определения размер на адвокатското възнаграждение
за конкретния вид дело, под който не може да слезе при намаляването.
При това разпоредбите на посочената
Наредба са приложими в цялост, а не избирателно, по субективна преценка на
съда. В този смисъл при преценката по чл.78, ал.5 от ГПК приложение следва да
намери и нормата на § 2 от ДР на НАРЕДБА
№1 от 9.07.2004г. на ВАдвС,
разпореждаща, че при установено от съда основание за намаляване поради
прекомерност на платено от страната адвокатско възнаграждение, присъденото
такова не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията,
посочени в наредбата.
Окръжен
съдия:
/Даниела Томова/