№
гр.Варна,
31.10.2011г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично съдебно заседание на десети октомври през две
хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ МАРИНОВА
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
при участието на
секретаря П.П., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№1195 по описа на ВОС за 2011г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.196 и сл. от ГПК/отм./, приложим на осн. §2, ал.1 от ПЗР на ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от С.Ш.С.,
В.Ш.С. и П.С.Ш., тримата чрез процесуалния им представител адв.Н.Т.,
против решение №892/09.03.2011г., постановено по гр.д.№9191/07г. по описа на
ВРС, Х състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите
против К.И.К., А. К. И., П.К.И., Н. Н. И. и П.Г.П. искове с пр.осн. чл.108 от ЗС за осъждане на ответниците да им предадат
владението върху следните недвижими имоти, находящи
се в гр. Варна: ПИ №10135.2564.474 с площ от 641 кв.м., при граници: ПИ №№475,
473, 472, 467, 476, 477 и път; ПИ №10135.2564.475 с площ от 589 кв.м., при
граници: ПИ №№473, 472, 464 и път, основани на твърдение за придобиване право
на собственост по силата на реституция с Решение № 529/07.07.1998г. на ПК Варна
в качеството им на наследници на С.Ш. К., поч. на
08.04.1968г., както и ищците са осъдени да заплатят на П.Г.П. съдебно-деловодни
разноски в размер на 1302лв. на осн.чл.64, ал.2 от
ГПК /отм./.В жалбата се твърди, че решението е
неправилно, претендира се да бъде отменено и вместо него поставено друго, с
което предявените искове се уважат.Претендират се разноски.
Въззиваемите К.И.К., А.К.И., П.К.И., Н. Н. И. и П.Г.П. чрез
процесуалните си представители съответно адв.Н.С.,***,
и адв.С.Х., поддържат становище за неоснователност на
жалбата и молят решението на ВРС да бъде оставено в сила.
За да се
произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си
молба, в уточняващата такава към нея от 07.01.2008г., както и в уточняващи
молби, представени след няколкократното оставяне на
производството „без движение” от първоинстанционния
съд за уточняване на обстоятелствената част и петитума
на исковете, а именно от: 09.07.2009г., 22.07.2009г., 12. 08.2009г., молба,
представена в о.с.з. на 26.10.2009г., уточнение, направено устно в о.с.з. на
25.01.2010г., както и молба от 26.01.2010г., ищците С.Ш.С., В.Ш.С. и П.С.Ш. излагат, че с решение №
529/07.07.1998г. на ПК Варна в качеството им на наследници на С.Ш. К. им е
признато право на собственост в стари реални граници върху недвижим имот, находящ се в землището на гр.Варна, кв.Виница,
м.”Палат йолу”/още „Узун алан”, сега „Евксиноград”/, с площ от 3,425 дка.,
съставляващ имот пл.№1316 по плана на местността от 1961г.Процесна
е източната половина от този имот с площ от 1300 кв.м., съставляваща ПИ №2644
по КП „Траката” от 1987г. при граници: ПИ №№2643,
2641, 2699, 2645 и улица.По действащ план, одобрен в хода на производството
пред ВРС, а именно Кадастрална карта и кадастрални регистри на Район
„Приморски”, одобрени 2008г., имотът е обособен в два такива: ПИ №10135.2564.474 с площ от 641 кв.м., при граници:
ПИ №№475, 473, 472, 467, 476, 477, път и ПИ №10135. 2564.475 с площ от 589
кв.м., при граници: ПИ №№473, 472, 464 и път.
Наследодателят
им се е легитимирал като собственик на имота преди кооперирането по силата на
изтекла в негова полза придобивна давност в периода
1934г.-1958г., когато е станал член на ТКЗС.Имотът се е намирал в
регулационните граници на населено място, предвид което му е бил оставен за
лично ползване, но в периода 1961г.-1963г. е бил отнет от него неправомерно с
мотив за извършена замяна по ЗТПС.Източната половина от имота, състав -лявала по РП на Вилна зона от 1961г. парцел VІ-1316, е
завзета от К.К.К./по късно Д./.Същата не е придобила собственост върху имота по
замяна по реда на ЗТПС, т.к. липсва надлежно извършена такава.Не е бил съставен
писмен протокол за замяната от надлежен държавен орган, а устната такава е
нищожна.Съставеният к.н.а.№184/64г. на ВН, с който е удостоверено, че същата е
придобила право на собственост върху процесния имот
по замяна, е нищожен поради липса на форма.Така предвид нищожността на
нотариалното удостоверяване, извършено в противоречие с императивните законови
разпоредби на чл.484, ал.1, б.”а”, вр. чл.476, б.”д”
от ГПК/отм./ - липса на посочен номер, дата и орган,
който издава протокол за замяна.Тъй като К.К. не е придобила право на
собственост върху процесния имот, съответно не е
могла да прехвърли такова на ответниците и приобретатели
от тях А.К.И., П.К.И., конституираната от
ВРС с определение от 24.06.2009г. по реда на чл.117, ал.4 от ГПК/отм./ като ответник по исковете негова съпруга Н.Н.И., К.И.К.,
конституираната от ВРС с определение от 08.01.2008г. по реда на чл. 117, ал.4
от ГПК /отм./ като ответник по исковете негова
съпруга Р.В. К., починала в хода на процеса и заместена от правоприемниците си К.И.К.,
А.К.И. и П.К.И., и П.Г.П., също конституирана по реда на чл.117, ал.4 от ГПК/отм./ от ВРС с определение от 28.01.2010г.Твърдят, че
ответниците владеят процес -ните два имота като на
място границата между тях не е материализирана, което владение е без основание,
поради което претендират да бъдат осъдени да им предадат владението върху
същите.
Били са предявени и отрицателни установителни искове от ищците за приемане за установено,
че ответниците не са собственици на процесните два
имота, производството по които е прекратено от ВРС с влезли в сила протоколни
определения от 25.01.2010г.
Ответниците
оспорват предявените искове.Твърдят, че са
недопустими, евентуално неоснователни.П.И. твърди, че е собственик на и владее ПИ №10135.2564.474, придобит чрез договори за дарение
и доброволна делба. П.П. твърди, че е собственик на и владее ПИ
№10135.2564.475, придобит чрез договор за продажба и доброволна делба.Н.И.
твърди, че владее със съпруга си собствения му ПИ №10135.2564.474.В условие на
евентуалност - в случай, че чрез посочените сделки не са могли да придобият
право на собственост, всеки от тях се е позовал на придобиване на собственост
чрез давностно владение, упражнявано от момента на
сделките до настоящия момент.К.И.К. и А.К.И. не твърдят, че са собственици на
имотите, т.к. са се разпоредили с тях преди предявяване на исковете, като
поддържат и, че не ги владеят.Оспорват правото на собственост на ищците като
твърдят, че решението не им е възстановило собственост, т.к. наследодателят им
не е бил собственик на имота преди обобществяването му, а дори и да е бил,
правото му на собственост не е възстановено поради наличие на хипотезата на чл.18з,
ал.3 от ППЗСПЗЗ.
Съдебният
състав, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са в
условията на обективно кумулативно, активно и пасивно субективно съединяване
искове с пр.осн. чл.108 от ЗС.
По
допустимостта на исковете.
В хода на първоинстанционното производство ответниците по исковете са
поддържали, че същите са недопустими, предвид формирана между страните СПН по
предявен иск с пр.осн.§4и от ПЗР на
ЗСПЗЗ.Възражението им е неоснователно.Първо, защото между страните не е
формирана СПН по билия предявен иск с пр.осн. §4и от
ПЗР на ЗСПЗЗ.Производството по него е прекра -тено след обезсилване от ВОС на решението на ВРС, т.к.
искът е бил предявен след изтичане на преклузивния
срок по §35 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, обн.ДВ,
бр.98/97г., и второ, защото дори и да имаше формирана СПН по такъв иск, то
предявените по настоящото производство искове са с различно правно основа -ние
и петитум и формираната СПН не би представлявала
отрицателна проце -суална
предпоставки за предявяването им.Ищците твърдят, че са собственици на процесните имоти, придобити чрез цитирания придобивен способ, че ответниците владеят същите без
основание, предвид което съдът приема, че предявените искове са допустими.
По
основателността на исковете.
По активната материалноправна легитимация на въззивниците,
ищци по исковете
С решение
№529/07.07.1998г., постановено по заявление вх.№40589/26.02. 1992г., подадено
от П.С.Ш.,*** е признала правото на собственост на наследниците на С.Ш. ***, поч. на 08.04.1968г./видно от представеното удостоверение
за наследници, въззивниците са единствените му
наследници по закон, низходящи/ в стари реални граници върху недвижим имот,
попадащ в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съставляващ лозе, находящ се в землището на гр.Варна, кв.Виница,
м.”Палат йолу”, с площ от 3, 425 дка, съставляващо
имот пл.№1316 по КП от 1956г., а по КП „Траката” от
1987г. включващ в себе си изброените имоти и части от имоти, един от който имот
пл.№2644.Оспорена е автентичността на решението от ответниците по иска, открито
е производство по чл.154 от ГПК/отм./ пред ВРС.В
тяхна тежест е било да установяват твърденията си за неавтентичност
на официалния диспозитивен документ.Не са ангажирали
доказателства в подкрепа на предприетото оспорване, предвид което следва да се
приеме, че документът е автентичен.
Правото на
собственост на наследодателя преди обобществяването е установено пред ПК с
декларация по чл.12, ал.3 от ЗСПЗЗ.За доказване твърденията на въззивниците относно придобиване на собственост от
наследодателя им чрез придобивна давност пред
настоящата инстанция са изслушани показанията на св.П.С., род.1947г., според
които С. К. от когато същата има спомени до 1958г. е владял лозе с площ от 3, 5
дка, находящо се в „Траката”/Баалар бою/ при граници/съседи/: Б.Щ.Я.,
К., К..За да се придобие собственост чрез давностно
владение до 1958г. е било необходимо осъществяването на фактическа власт с
намерение за своене в периода 1938г.-1958г. - чл.34
от ЗД /отм./, вр.§4 от ПП
на ЗС.Свидетелката е родена през 1947г., т.е. няма непосредствени впечатления
от целия период.Не са ангажирани и доказателства за идентичност между имота с
описаните от нея съседи и този, предмет на решението на ПК.В декларацията по
чл.12, ал.3 от ЗСПЗЗ имотът е описан при стари граници/съседи/: Д.Д.Н., Д.Д. П.
и Д.Б. Г..Единствената индиция в посока твърденията
на въззивниците е обстоятелството, че по КП от 1956г.
имотът е записан на негово име в РЛ към плана, което обстоятелство само по себе
си не е годно да докаже владение осъществявано в периода 1938т.-1958г.Независимо
от горното, дори и да се приеме, че наследодателят е бил собственик на имота
към 1958г., решението на ПК не би могло да възстанови собственост предвид
следното.
Решението на
ПК Варна е постановено преди изменението на чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр.68/99г., в сила от 30.07.1999г., с което се
въведе двуфаз -ното
производство по възстановяване на собственост, а именно решение на ПК, което
само признава правото на собственост, без да се индивидуализира имотът, и
заповед на кмета на общината по реда на §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която се
възстановява собствеността след влизане в сила на ПНИ и индивидуализация на
имота по него.Според действащата редакция на чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ към
датата на постановяване на решението - 07.07.1998г. ПК, сега ОСЗ, е била
компетентна да възстановява право на собственост за имоти, попадащи в такива
територии, в стари съществуващи по см. на чл.18а от ППЗСПЗЗ или в стари възстановими по см. на чл.18б, ал.1 или по см. на чл.18б,
ал.2 от ППЗСПЗЗ граници.Предвид горното и независимо от използвания в диспозитива на решението израз „признава” право на
собственост, то след като решението е постановено преди цитираното изменение на
закона и имотът е индивидуа - лизиран
с площ и възстановими граници по предходен план,
както и са индивидуализирани попадащите в него имоти по действащ към датата на
постановяването му план, следва да се приеме, че същото е такова за
възстановяване правото на собственост.
Изложените
съждения са във връзка с посоченото в решението обстоятелство, че имотът попада
в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.Според заключението на СТЕ на в.л.Ю.Попова от
30.03.2009г., изслушана пред ВРС, за територията, в която попада имотът няма
възложен и изготвен ПНИ.Има изготвени КП от 1956г., по който е заснет имот
пл.№1316, записан на С. К., който е имотът, предмет на решението на ПК Варна,
впоследствие изготвен РП на Вилна зона от 1961г., по който за имота са отредени
парцели VІ-1316 с площ от 1300 кв.м., който е имотът, предмет на
к.н.а.№184/64г., и парцел VІІ-1316.През 1987г. е изготвен КП на м.„Траката”, по който парцел VІ-1316 е заснет като имот
пл.№2644 с площ от 1300 кв.м., записан в разписния лист към плана като лозе на К.К.К..На
този имот е извършена делба като са обособени имоти пл.№№3442, 3443,
3444.Действащ план е Кадастрална карта на Район Приморски при Община Варна,
одобрена 2008г., където имот пл.№3443 е идентичен по КК с имот с идентификатор ПИ №10135.2564.475 с площ от 641 кв.м., записан на П.П.,
а имоти пл.№№3442 и 3444 са идентични по КК с имот с идентификатор
№10135.2564.474 с площ от 589 кв.м., записан на П.И..
Към момента на обобществяване на
собствеността/няма спор между страните, че наследодателят на въззивниците е станал член на ТКЗС през 1958г./ имотът е
съставлявал земеделска земя, предвид което и е подлежал на внасяне в ТКЗС по
силата на чл.8 от ПУ на ТКЗС.След обобществяването му за територията е изготвен
през 1961г. РП за Вилна зона Варна/от СТЕ не може да се установи дали се касае
за проекторегулация или за одобрен план, но са
представени доказателства за производство по уреждане на сметки по регулация по
този план, предвид което следва да се приеме, че е бил одобрен, също така
служебно е известно на съда, че имотът попада в границите на околовръстния
полигон/.Когато имотът попада в границите на населено място, определени с ПУП
или с околовръстен полигон, възстановяването на собствеността се извършва не с
решение по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ и заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а
с решение по чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ, т.е. в стари реални граници, при
условията на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ - липса на застрояване или на законно
отстъпено право на строеж със започнат строеж до 01.03.2991г., както и при
спазване процедурата по чл.11, вр. чл.13, ал.4, 5 и 6
от ППЗСПЗЗ, които в настоящия случай не са изпълнявани, т.к. ПК е приела, че
имотът попада в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а не в строителни граници на
населено място.
Независимо от обстоятелството дали решението
на ПК е такова по реда на чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ или по реда на чл.14, ал.1,
т.3 от ЗСПЗЗ в настоящия случай намира приложение нормата на чл.18з, ал.3 от
ППЗСПЗЗ.Представен е к.н.а.№184/64г. на ВН, с който е удостоверено, че К.К.К. е
придобила по замяна правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в землището на гр.Варна, м.”Узун
алан” с площ от 1300 кв.м., представляващо парцел
VІ-1316, кв.26 по плана на Вилна зона Варна, при съответни граници, дадено й в
замяна срещу включено в блок на ДЗС Варна нейно лозе с площ от 2 дка., находящо се в м.”Коджа
тепе”.Посочено е , че е съставен на осн. чл.12 от МП
за ЗГЗО на ДЗС/т.е. чл.12 от Постановление на МС от 26.08.1954г. за земеустрояването, групирането на земите, одворяването на ТКЗС, ДЗС, МТС и други обществени
стопанства, предвиждащ, че актовете, които се издават поради извършени замени,
се освобождават от д.т./.Твърденията на въззивниците
за нищожност на акта поради липса на форма, поради нищожност на нотариалното
удостоверяване, поради нарушение на чл.484, ал.1, б.”а”, вр.
чл.476, б.”д” от ГПК/отм./ са неоснователни, т.к.
нотариалното удостоверяване е нищожно в изрично изброените в чл.472 от ГПК /отм./ хипотези, като нарушението на чл. чл.476, б.”д” от
ГПК/отм./, на което се позовават въззивниците,
не е сред тях.Дори и да беше сред тях, обаче нормата на чл.476, б.”д” от ГПК не
е била нарушена при съставянето на к.н.а.№184/64г., т.к. в него е посочено, че
актът е бил съставен при представяне на нотариуса на документи, удостоверяващи
правото на собственост на придобития по замяна имот, а именно протокол на ТПС
комисия и удостоверение №ХІ-167/06.02.1964г. на отдел „Селско стопанство”,
чиито съдържание е възпроизведено впоследствие в к.н.а.Дори и да се приеме
обаче, че актът е недействителен поради нищожност на нотариалното
удостоверяване, то не той е този, от който произтича правото на собственост
върху заменения имот.Този акт е протоколът на общинската комисия по ЗТПС в
състава по чл.5 от раздел ІІ от цитираното ПМС от 26.08. 1954г. с взето решение
за извършване на замяната.Възражения за недействителност на замяната понастоящем
въззивниците не могат да правят, т.к. същите попадат
в приложното поле на специалния установителен иск по
§4и от ПЗР на ЗСПЗЗ, преклузивният срок за чието
предявяване е изтекъл - §35 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, обн.ДВ,
бп.98/97г./поради горното и е било прекратено
производството по предявения от С.Ш.С. против К.К. Д. иск с пр.осн. §4и от ПЗР на ЗСПЗЗ с влязъл в сила акт на
28.11.2001г. /.
Предвид
липсата на правна възможност понастоящем за обявяване нищож
-ността на замяната по ЗТПС следва да се приеме, че
същата е действителна.В получения по замяна имот е била изградена двуетажна
вилна сграда въз основа на позволителен билет за строеж
№1371/26.11.1965г.Сградата е нанесена на плана от 1987г., което означава, че е
била изградена преди заснемането му.С получения по замяна имот К.К. е
разпоредила както следва: с договор за дарение, обективиран
в н.а.№155/87г. на ВН, е дарила на внуците си А.К.И. и П.К.И. по ¼ ид.ч. от дворното място
с площ от 1300 кв.м., съставляващо парцел VІ-1316, кв.26 по плана на Вилна зона
Варна, и по ½ ид.ч.
от изградената в него вила.С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в н.а.№
156/87г./представен в приобщеното към делото на ВРС гр.д.№492/99г. по описа на
ВРС, VІІІ състав/, е прехвърлила на сина си К.И.К. ½
ид.ч. от дворното място с площ от 1300 кв.м.,
съставляващо парцел VІ-1316, кв.26 по плана на Вилна зона Варна.С двете цитирани
сделки същата се е разпоредила изцяло с притежавания от нея по замяна
имот.Предвид застрояването на имота и извършването на разпоредителни сделки с
него, намира приложение нормата на чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ и замяната остава в
сила, като ще се счете, че е била извършена замяна на земи между двама
собственици.Следва да се посочи, че К.К.К., видно от представената преписка по
подаденото от нея заявление за възстановяване на собственост пред ПК Варна
вх.№40100/27.11. 1991г., е била заявила първоначално за възстановяване имотът,
който е взет от нея при замяната, съставляващ нива в м.”Коджа
тепе” с площ от 1, 300 дка.За този имот впоследствие заявлението е оттеглено
като е посочено, че срещу този имот е получила по замяна имот в м.”Узун алан” с площ от 1, 300 дка.
/процесния имот/.Издадено е удостоверение
№717/21.04.2005г. от ОСЗГ Варна, съгласно което К.К. Д. в подаденото заявление
вх.№40100/27. 11.1991г. не е заявила за възстановяване имот в м.”Коджа тепе”, землището на кв.Виница,
Община Варна.Открито е производство пред ВРС по реда на чл.154 от ГПК /отм./ за оспорване верността на същото.Тъй като се
установи, че посоченият имот е бил първоначално заявен за възстановяване в
цитираното заявление, следва да се приеме, че документът в частта, в която
удостоверява, че имотът не е бил заявен за възстановяване, е неверен.
По пасивната материалноправна легитимация на въззиваемите.
С договори за
дарение, обективирани в н.а.№169/97г. и
н.а.№171/97г., А. И. и К.К. са дарили на П.К.И. притежаваните от тях ид.ч. от дворното място и от вилната сграда като така
едноличен собственик на целия имот към 1997г. е бил П.К.И..Последният с
договор, обективиран в н.а.№180/03г., е продал на П.П. ***.ч. от парцел VІ-1316,
целият с площ от 1300 кв.м.От имота са обособени три имота по КП, съответно с
пл.№№3442, 3443 и 3444, показани на комбинираната скица към СТЕ като оконтурени с червен цвят.Чрез изменение на плана от УПИ
VІ-1316 са обособени два нови: УПИ VІ-1316 с площ от 700 кв.м., идентичен с ПИ
№3442 и №3444, и УПИ ХХХІХ-1316, идентичен с ПИ №3443 с площ от 600 кв.м.На
12.01.2004г. е сключен между тях договор за доброволна делба в изискуемата форма, по силата на който в дял на П.И. е
поставен УПИ VІ-1316 с площ от 700 кв.м., а в дял на П.П. е поставен УПИ
ХХХІХ-1316 с площ от 600 кв.м.В изготвената през 2008г. КК първият имот е
обозначен като ПИ №10135.2564.474, а вторият като ПИ №10135.2564.475, записани
в кадастралните регистри съответно на П.И. и П. П..
Предвид
оставането на замяната в сила на осн. чл.18з, ал.3 от
ППЗСПЗЗ решение №529/07.07.1998г. на ПК Варна не е могло да възстанови право на
собственост на въззивниците върху процесните
недвижими имоти, притежавани от посочените въззиваеми,
с оглед което предявените от тях ревандикационни
искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Предвид
съвпадане крайните изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение следва да бъде
оставено в сила. Въззиваемите са направили искане за
присъждане на разноски.П.П. е представила доказателства за направени такива в
размер на 1 302лв., представ -ляващи
адв.възнаграждение, които следва да й бъдат присъдени
на осн. чл.64, ал.2 от ГПК/отм./.Останалите
въззиваеми/с изключение на Н.И./, предс
-тавлявани пред ВОС от адв.С.,
преупълномощена от адв.С.,
до приключване на устните състезания пред въззивната
инстанция, не са предста -вили доказателства за
направени разноски.В о.с.з. са претендирали присъждане на разноски съобразно
представените доказателства за направени такива пред ВРС.Пред ВРС е бил
представен договор за правна защита и съдействие от 14. 11.2008г., но в същия е
посочено само, че е било договорено възнаграждение в размер на 2000лв., като
графата „внесена сума” не е попълнена, поради което съдът приема, че
доказателства за направени разноски пред ВРС за адв.
възнаграждение не са представени.След приключване на устните състезания пред
настоящата инстанция въззиваемите с писмените си
бележки са предста -вили копие от същия договор,
където вече графата „внесена сума” е попълнена.Тъй като този документ е
представен на съда след приключване на устните състезания, когато е и крайният
момент до който страните могат да представят доказателства за направени
разноски, съдът приема, че същият не може да бъде ценен, съответно разноски на
страната не следва да се присъждат от настоящата инстанция.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение
№892/09.03.2011г., постановено по гр.д.№9191/ 07г. по описа на ВРС, Х състав.
ОСЪЖДА
С.Ш.С. с ЕГН **********, В.Ш.С. с ЕГН **********,***, и П.С.Ш. с ЕГН **********
*** да заплатят на П.Г.П. с ЕГН ********** *** сумата от 1 302лв.,
представляваща съдебно -деловодни разноски, направени пред въззивна
инстанция, на осн. чл.64, ал.2 от ГПК/отм./.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: