Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Варна, 11.10.2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненски окръжен съд, Гражданско отделение в съдебнo заседание на трети октомври през две хиляди и единадесета гoдина в състав:

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТАНЧЕВА

           ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН СЛАВОВ

          СВЕТЛА ПЕНЕВА

 

            при участието на секретаря  Г. С. катo разгледа дoкладванoтo oт съдия Славов в. гр. делo № 1083 пo oписа за 2011 гoд., за да се прoизнесе, взе предвид следнoтo:

Настоящото производство е образувано по въззивните жалби на всяка от страните по първоинстанционното гр. дело № 11841/10г., на ВРС, ХХVІ с-в против постановеното решение № 1342/01.04.11г., както следва:

·        Въззивна жалба от А.Й.Н. и П.В.Н. ***, чрез адв. Л. Р., против решението в частта му, с която е отхвърлен иска им против А.Б.Т. *** за заплащане на сумата, представляваща разликата над присъдената сума от 2500лв. до претендирания размер от 7500лв., като обезщетение за ползване на апартамент № 48, с площ от 102.39 кв.м., находящ се в гр. Варна, ЖК „Възраждане”, бл. 32, ет. 9, за периода 20.05.2008 г. - 20.07.2010 г., определено на база средния пазарен наем, на осн. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на иска - 02.08.2010 г. до окончателното  изплащане /съгласно уточняващата петитума на въззивната жалба молба, депозирана в съда на 22.06.11г./. Счита се, че решението в тази част е незаконосъобразно и доказателствата не са ценени в цялост, което е довело до неправилен извод относно предмета на спора. Излага се, че съгласно постановените задължителни мотиви на съдебното решение, постановено по спор между същите страни по в. гр.д. № 1942/09г. на ВОС, съпругът, комуто е възложено упражняването на родителските права, дължи наем за жилището, еднолична собственост на другия съпруг. И тъй като въззивниците са приобретатели на правата на този съпруг-собственик, на тях им се дължи обезщетение за ползване на целия техен имот, придобит чрез покупка от съпруга-собственик. Твърди се в тази насока, че спрямо въззивниците, които са трети лица спрямо бившата съпруга и децата на продавача, не е приложима нормата за безвъзмездност на ползването на жилището и от самите деца – въззивниците са придобили имота възмездно и може да се счита, че са принудени да търпят ползването на жилището им, но не могат да бъдат принудени да даряват това ползване, вкл. и на децата на ответницата и на техния продавач. Извеждат се аргументи от действащата норма на чл. 57, ал. 1 от СК, уреждаща задължението за заплащане на наем от ползващия жилището съпруг, като се поддържа, че такава норма не е действала към момента на закупуване на жилището от въззивниците, поради което и не може да се счита, че за ползването от ненавършилите пълнолетие деца, не следва да плаща наемна цена – отглеждането и възпитанието на децата е отговорност на двамата родители, а освен това наем не се дължи от децата само към родителя им, ако жилището е негово, но не и когато жилището е вече собственост на трети лица. Наем се дължи изцяло, поради което и се претендира отмяната на решението в обжалваната част и присъждане и на сумата от още 5000лв. до предявения размер от общо 7500лв. Няма отправени доказателствени искания.

В депозирания отговор от А.Т. на тази въззивна жалба, същата е оспорена като недопустима и евентуално като неоснователна. Оспорва се дължимостта на наемна цена поради неприложимост на действащия СК, както и неприложимост на мотивите на постановеното решение между страните по иска по чл. 108 от ЗС. Ако се сподели тезата на въззивниците за дължимост на наемна цена от съпруга-несобственик и децата, то тогава какъв е смисъла на закона за предоставяне на семейното жилище за ползване от децата, ако родителят, упражняващ родителските права плаща наем за това и може да си наеме друго жилище с договор за наем.

·        Въззивна жалба от А.Б.Т. /изготвена и депозирана лично от въззивницата на 27.04.11г. и въззивна жалба, изготвена чрез адв. Н. и депозирана на 29.04.11г., като и двете се поддържат, съгласно уточняващата молба от 12.05.11г./ против решението в частта му, с която въззивницата е осъдена да заплати на А. и П. Н. сумата от 2500.00 лв., представляваща обезщетение за ползване на 1/3 част от апартамент № 48, с площ от 102.39 кв.м., находящ се в гр. Варна, ЖК „Възраждане”, бл. 32, ет. 9, за периода 20.05.2008 г. - 20.07.2010 г., определено на база средния пазарен наем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на иска - 02.08.2010 г. до окончателното  изплащане, на осн. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Счита се, че решението в тази част е неправилно поради нарушение на материалните разпоредби и поради допуснати от ВРС съществени процесуални нарушения, водещи до недопустимост на съдебния акт. Обжалва се и в частта, с която на въззивницата не са присъдени в пълен размер направените по делото разноски. Твърди се, че не са били обсъдени доводите на въззивницата, изведени от влязлото в сила решение по гр.д. № 1534/06г., ХХХІІІ с-в на ВРС и от влязлото в сила решение по гр.д. № 10006/07г. на ВРС, ХІV с-в, с което е отхвърлен иска на Н. против въззивницата с правно основание чл. 108 от ЗС. Не са обсъдени и депозираните от въззивницата писмени бележки. Счита се, че именно решението по бракоразводното дело, с което на въззивницата е предоставено ползването на семейното жилище до навършване на пълнолетие на родените от прекратения брак две деца, представлява правното основание, на което въззивницата ползва апартамента, поради което и не е налице хипотезата на ползване без правно основание /с което според ВРС се стига и до обогатяване за сметка на обедняването на Н./. Налице е обогатяване /чрез спестяване плащането на наемна цена/, но то е на правно основание – посоченото решение, постановено по реда на чл. 107 от СК /отм./. Освен това, именно ползването на жилището от въззивницата на правно основание, е в основата и на отхвърлителното решение по иска на Н. против Т., основан на чл. 108 от ЗС. Поддържа се и тезата, че с отмяната на СК от 1985г. не е предвидена преходна норма относно уреждане на заварените правоотношения, създадени въз основа на нормата на чл. 107 от СК /отм./, поради което и промяна на съдебното решение, постановено по реда на СК от 1985г., може да стане само при наличието на предвидените в закона условия. Освен това в СК от 1985г. не е предвидена възможност за приобретателите на бивше семейно жилище да получават доходи от своята собственост във вид на обезщетения за лишаване от ползването, а новия СК, предвиждащ възникването на наемни правоотношения, е неприложим. Но дори и да се приеме, че се прилагат нормите на новия СК, то съгласно чл. 57, ал. 2 от същия, заинтересованата страна е следвало предварително да поиска от съда определяне размера на наема, който очевидно се различава от средния пазарен наем, което в случая не е сторено. Освен това се счита, че ако въззивницата дължи наем на Н., то това трябва да е от 02.08.10г., когато е заведена исковата молба пред ВРС по настоящото дело, тъй като началния момент на дължимост на обезщетението е от получаване на поканата. Поддържа се, че продажбата на апартамента от бившия съпруг на въззивницата на сем. Н. е фиктивна сделка – твърдение, въведено и пред ВРС. Исканията за разкриване на тази абсолютна симулация /подробни доводи защо е налице такава са развити в т. 9 от въззивната жалба/ обаче ВРС е оставил без уважение. С въззивната жалба се иска от въззивния съд да прецени и установи абсолютната симулативност на продажбата на процесния апартамент, като се поддържа, че направеното оттегляне на това искане от адв. Н. пред ВРС не е било съгласувано предварително с въззивницата и е било „плод на мимолетна и случайна реакция”. Ако се установи нищожността на договора, то това означава, че Н. упражняват чужди права /на „продавача си” М./, което е недопустимо съгл. чл. 26, ал. 2 от ГПК. Поддържа се и искането за привличане като контролираща страна Агенция за закрила на детето, тъй като се касае до заплащане на немалка сума пари, което засяга интересите на децата. Иска се от съда да приеме и всички доказателства, касаещи установяване на изключителната талантливост в определена област на двете малолетни деца, тъй като съгласно закона, за такива деца се полагат особени грижи и специална закрила от държавните институции. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разноските в пълен размер за двете инстатции. Във въззивната жалба, изготвена от адв. Н. се поддържа, че предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е недопустим, тъй като същият е субсидиарен и при наличието на друг иск за защита правата на ищците – иск с правно основание чл. 195 от ЗЗД против своя продавач, който не им е осигурил продажбата на вещ, която не е обременена с ограничения, следва да се предяви посочената претенция към посочения ответник. Неправилно се поддържа и че е приложението на чл. 57, ал. 2 от СК от страна на ВРС.

В допълнение към въззивната си жалба от 13.06.11г., А.Т. се позовава на ТР № 46/01.04.65г. на ОСГК на ВС, от което се извежда извода, че наем на съпруга-собственик се дължи само за частта от семейното жилище, предоставено за ползване на съпруга-несобственик, която част не се ползва от малолетните деца. Обосновава се и тезата, че правото на обитаване е неделимо и не може да се разделя на идеални части, поради което и не може да се приеме, че всяко едно от двете малолетни деца на въззивницата обитава 1/3 част от всяко едно от помещенията на процесния апартамент. Твърди се, че малолетните деца обитават всяко едно от помещенията на жилището изцяло и няма помещение, което да се ползва само от родителя-несобственик и за което да се дължи обезщетение. Ако се твърди обратното, то тежестта на доказване е върху ищците. Изложени са отново доводи за симулативност на продажбата на процесното жилище и закупуването му от ищците. Конкретизирани са отправените до съда доказателствени искания: да се приемат всички приложени към молбата на ответницата от 15.11.10г. писмени доказателства, които не са приети от ВРС; да се приемат всички приложени към молбата на ответницата от 18.11.10г. писмени доказателства; да се уважи молбата на ответницата в отговора на исковата молба, относно личното явяване на ищците Ненчеви, за да дадат обяснение дали сделката от 21.09.07г. е симулативна; да се издаде исканото в молбата от 18.11.10г. съдебно удостоверение, касаещо сключения на 23.07.10г. граждански брак на М. и В. М. и кръстници сем. А. и П. Н.; да бъде привлечена като контролираща страна Агенцията за закрила на детето да се приемат като доказателства приложените към настоящото допълнение документи.

В депозирания отговор на въззивната жалба на Т., въззиваемите Н., са я оспорили като неоснователна. Наведени са доводи от правната теория за допустимост на иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и за пълната основателност на предявения от тях иск.

В с.з. пред въззивната инстанция, мсяка от страните чрез процесуалните си представители заявява, че поддържа въззивните си жалби и дадените отговори по насрещните въззивни жалби.

За да се произнесе настоящия състав на съда съобрази следното:

Производството е било образувано по исковата молба на А.Й.Н. ЕГН ********** и П.В.Н. ЕГН ********** и двамата с местожителство *** срещу А.Б.Т. ЕГН **********,***, с която се иска последната да бъда осъдена да заплати сумата от 7500,00лв. /след допуснатото изменение на размера на претенцията с протоколно определение на ВРс от 01.03.11г./, с която неоснователно се е обогатила, а ищците са се обеднили, чрез ползването на собствения на ищците имот: апартамент №48, находящ се в гр. Варна, кв. „Възраждане”, бл.32, ет.9, за периода 20.05.2008г.-20.07.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяне на иска и разноските по делото. Ищците твърдят, че по силата на нот. акт № 194, т. II, д. 327/21.09.2007г. на нотариус Ж. К.-Варна, са закупили описания по-горе имот от бившия съпруг на ответницата. В жилището заварила нея и двете й деца. Предявили иск с правно основание чл. 108 от ЗС, по който било образувано гр. дело №10006/2007г. на ВРС, XІV с-в. Твърдят, че заедно с първоначалния иск предявили и иск за осъждане на ответницата да им заплаща обезщетение за ползването на имота, считано от 20.05.2008 г., който не бил разгледан заедно с първоначалния. Сочат, че оттогава са изтекли повече от две години и ответницата продължавала да ползва имота и да не им заплаща обезщетение за това, поради което същите са се обеднили с доходите, които биха получавали от отдаването му под наем. В с.з. чрез процесуален представител поддържат предявения иск.

Ответницата А.Б.Т., по реда на чл. 131 ГПК, оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му и присъждане на разноски. Признава обстоятелството, че в посочения период имотът се ползва от нея и двете й деца, а не от ищците. Твърди, че ползва имота, заедно с децата си, по силата на съдебно решение по гр.д. №1534/2006г. на ВРС, XXXІІІ с-в, с което са й предоставени родителските права върху децата за упражняване и е предоставено за ползване семейното жилище, представляващо процесния имот, до нъваршването на пълнолетие на децата. Твърди още, че доколкото производството за предаване на владението върху имота не е приключило с влязло в сила решение, то и суми за ползването му биха се дължали евентуално след това. Твърди, че претенцията на ищците е завишена по размер. В с.з. чрез процесуален представител поддържа изложеното в отговора, като не поддържа твърденията си за симулативност на сделката по покупко-продажбата на процесния имот между ищците и бившият й съпруг.

От фактическа страна съдът намира следното:

По силата на влязлото в сила на 21.06.07г. съдебно решение №2574/06.11.2006г., постановено по гр.д. №1534/2006г. XXXІІІ с-в., е прекратен бракът между ответницата и М. А. М., предоставено е упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца А. и М. на майката – А.Б.Т. и е предоставено ползването на семейното жилище – Апартамент №48, находящ се в гр. Варна, кв. „Възраждане”, бл.32, ет.9 на ответницата.

С решение № 1678/29.05.2004 г., постановено по гр.д. №3689/2006г. на ВРС, XVІІІ с-в е прието за установено, че М. А. М.  е изключителен собственик на процесното жилище. Решението е влязло в сила на 26.06.2007г.

От представения по делото нот. акт № 194, т. II, д. 327/21.09.2007г. на нотариус Ж. К.-рег. № 149 на НК, с район на действие – района на ВРС се установява, че М. А. М. е продал на А.Й.Н. процесния апартамент № 48.

Не се спори между страните, че договорът е сключен през време на брака между двамата ищци, сключен на 11.12.2004г., видно и от представеното удостоверение за сключен граждански брак № 35725/11.12.2004г.

От представената нотариална покана рег. № 8594,8595/05.10.2007г., на Варненски Нотариус № 224 е видно, че ищците уведомили ответницата, че са закупили процесния имот и я поканили в срок от 20 дни от получаване на поканата да го освободи. Поканата е получена от ответницата на 08.10.2007 г., видно от отбелязването на нотариуса.

По реда на чл. 146, т. 4 ГПК за ненуждаещо се от доказване между страните по делото, е прието обстоятелството, че ответницата е ползвала процесния имот през процесния период от 20.05.2008 г. до 20.07.2010г., заедно с двете си деца.

По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, чието заключение неоспорено от страните е прието от съда като компетентно и безпристрастно. От заключението се установява, че средния пазарен наем на процесния имот за периода 20.05.2008 г. – 20.07.2010 г. е в размер на 7500.00 лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Не се спори между страните, че ответницата ползва собственото на ищците жилище, което е имало характер на семейно, по силата на съдебно решение по бракоразводното дело, както и че на нея са предоставени за упражняване родителските права по отношение на родените от прекратения й брак с праводателя на ищците, непълнолетни деца. Не е спорно между страните, а и се установява от събраните в производството доказателства, че ищците са придобили имота след прекратяването на брака между страните. Безспорно е и обстоятелството, че ползването е продължило непрекъснато през релевирания с исковата молба период 20.05.2008 г. – 20.07.2010г. като ответницата е живяла в същото с двете деца.  При така установените факти, настоящият състав намира, че предявеният иск е с правно осн. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, тъй като е налице неоснователно обогатяване на ползуващото процесния имот лице за сметка на неговия собственик, който би могъл да извлича ползи от него, ако той се намираше в негово държане. В настоящото производство се касае за изначална липса на правоотношение между ищците и ответницата. Искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е субсидиарен и при друга форма на защита, неговото предяваване е недопустимо. В случая обаче въззивниците Ненчеви не разполагат с друго средство, чрез което да предявят претенциите си спрямо въззиваемата Т., поради което не могат да се приемат възраженията на процесуалния представител на А.Т., че Ненчеви разполагат с иск по чл. 195 от ЗЗД, тъй като дори и при евентуалното предявяване на такъв иск, то той ще бъде насочен срещу техния продавач и спрямо него те ще разполагат с други претенции, основани на съществуващото договорно отношение между тях. С иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД се цели да се възстанови неоснователното разместване на блага от патримониума на един правен субект в този на друг, без да има правно основание, което да оправдава това разместване, поради което този, който се е обагатил от това разместване дължи връщане на онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В настоящото производство Т. макар и да ползва процесният имот на правно основание, а именнто влязлото в сила съдебно решение по брачното дело, с което й се предоставя семейното жилище до навършване пълнолетие на децата, не я освобождава от задължението да възмезди неговия собственик за времето, през което го лишава от това той да се ползува от него. Докато процесният имот е бил собствност на бившия съпруг на Т., отношенията по заплащане на неговото ползване съгласно СК /отм./ (а и по действащия СК), се квалифицират като наемни /по чл. 228 и сл. от ЗЗД/ - т. 14 от ППВС № 5/76г. В този случай, тя дължи размера на наемната цена само за частта от апартамента, която тя реално ползва, а децата се освобождават от плащане, тъй като отглеждането им е задължение и на двамата родители. След прехвърляне на процесния апартамент обаче, по отношение на приобретателите Н. нормите на СК нямат приложение и отношенията между тях и Т. не могат да бъдат прираравнявани на наемни такива /т.е. не е възможно да се приеме, че в облигационната връзка с характеристиките на наемно правоотношение, съществувала между бившия съпруг-собственик на семейното жилище и бившата съпруга-несобственик, ползваща се от решението по чл. 107, ал. 3 от СК /отм./, встъпват на мястото на продавача-собственик неговите приобретатели/, а от друга страна липсва и валидно сключен договор за наем. В този случай съдът счита, че с това въззиваемата Т. се е обогатила неоснователно за сметка на собствениците /спестявайки си разноските за наем/, поради което им дължи обезщетение в размер на наема, който биха получавали за същия период, тъй като върху тях не тежи задължението за отглеждане, възпитание и осигуряване жилищната потребност на децата от брака на Т. с техния продавач, поради което не може да се изисква да приемат заплащане само за частта от процесния апартамент, която въззиваемата реално ползва, но не и за частта, ползвана от нейните и тези на продавача им, деца. Защото, ако се приеме, че семейното жилище не беше предоставено за ползване на Т., то тя би била принудена и в този случай да вземе под наем такова, с оглед задължението й като родител, комуто са предоставени родителските права, да осигури жилщната нужда на непълнотелните си деца. Или, задължението за плащане на обезщетението, съизмеримо с наемната цена, тежи изцяло и само върху ответницата, а не и върху двете непълнетни деца, за да се приема разделна отговорност на родителя и децата.

Друг е въпроса, че продавайки семейното жилище, участието на бившия съпруг в отглеждане на двете му деца чувствително намалява, като тежестта по плащане на пълния размер на наемна цена се поема изцяло и само от майката, поради което в този случай тя би могла да иска от съда увеличаване размера на дължимата от него издръжка, като средство за защита на нейните и тези на децата, интереси.

С оглед на горното, първоинстанционното решение следва да се отмени в неговата отхвърлителна част и ответницата Т. да бъде осъдена да заплати на ищците и сумата от още 5000лв. като обезщетение за ползването на описания имот бивше семейно жилище, за процесния период. Решението следва да се измени и в частта за разноските, присъдени в полза на ищците от ВРС, съразмерно на отхвърлената им част, като им се присъди общо за първата инстанция сумата от 952лв. /в тази сума е включена държавна такса, дължима върху предявената претенция след изменението й по размер – 300лв. + 152лв. разноски за вещо лице + 500лв. адвокатско възнаграждение/. С оглед изхода на спора, решението на ВРС следва да се отмени и в частта, с която са присъдени разноски в полза на ответницата.

На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на въззивниците Ненчеви следва да се присъдят и направените по настоящото дело разноски в размер на 600лв. /100лв. е дължимата държавна такса за въззивното обжалване върху отхвърлената част от иска и 500лв. е заплатения адвокатски хонорар/.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

   ОТМЕНЯ решение № 1342/01.04.2011г. на ВРС, XXVІ с-в, постановено по гр.д. № 11841/10г., в частта, с която е отхвърлен предявения от А.Й.Н., ЕГН ********** и П.В.Н., ЕГН **********,*** против А.Б.Т. ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, за разликата над присъденото обезщетение в размер на 2500,00лв., до претендираното, в размер на 7500,00лв., както и в частта, с която ищците са осъдени да заплатят на ответницата сумата от 200лв. на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА А.Б.Т. ЕГН **********,*** да заплати на А.Й.Н., ЕГН ********** и П.В.Н., ЕГН ********** и двамата с местожителство ***, сумата от 5000 /пет хиляди/лв., съставляваща разликата над присъдения с първоинстанционното решение размер от 2500лв. до предявения размер от 7500лв. и представляваща обезщетение за ползване на апартамент №48, с площ от 102,39 кв.м., находящ се в гр. Варна, кв. „Възраждане”, бл.32, ет.9, за периода 20.05.2008г.-20.07.2010г., определено на база средния пазарен наем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 02.08.2010г. до окончателното изплащане, на основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД.

ИЗМЕНЯ решение № 1342/01.04.2011г. на ВРС, XXVІ с-в, постановено по гр.д. № 11841/10г., в частта, с която в полза на ищците са присъдени разноски в размер на 338лв., като ОСЪЖДА А.Б.Т. ЕГН **********,*** да заплати на А.Й.Н., ЕГН ********** и П.В.Н., ЕГН ********** и двамата с местожителство ***, сумата от 952 /деветстотин петдесет и два/лв., представляващи разноски пред първата инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА А.Б.Т. ЕГН **********,*** да заплати на А.Й.Н., ЕГН ********** и П.В.Н., ЕГН ********** и двамата с местожителство ***, сумата от 600 /шестотин/лв., представляващи разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението може да се обжалва в 1-месечен срок, с касационна жалба пред ВКС, при наличието на основанията за допустимост на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: