О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер ……………… Година 2011 Град Варна

Варненският окръжен съд Наказателно отделение

На двадесет и осми юни

Година две хиляди и единадесета

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ШКОДРОВА

като разгледа докладваното от съдия Шкодрова

ЧНД№ 1020 по описа на съда за 2011 г.,

за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.68 ал.4 от НПК и е образувано по жалба на защитник на обв. К.И.И. – обвиняем по д. Пр. №172/2009г. По описа на ОД МВР- Варна. Със сезиращият акт се претендира произнасяне на определение от страна на съда, с което да бъде вдигната наложената забрана на обв. И. за напускане на територията на РБългария за срок от тридесет дни за осигуряване възможността да посети Руската Федерация. Сочи се на неправилност и необоснованост на прокурорският акт, с който е отказано да бъде разрешено на обвиняемият да напусне пределите на РБългария за срок от тридесет дни. Доколкото производството е от категорията на незабавните, то молбата е внесена за разглеждане в закрито с.з. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

По отношение на обвиняемия К.И.И. е образувано и се води досъдебно производство под №172/09г. по описа на ОДМВР-Варна. На 12.03.2010г. И. е привлечен като обвиняем за извършени престъпления по чл.321 ал.6 от НК и по чл.243 ал.2 т.3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК. С определение на ВОС от 15.03.2010г. спрямо И. е била взета мярка за неотклонение “Задържане под стража”, впоследствие променена в „Парична гаранция” .

С постановление на прокурор при ВОП от 03.05.2010г. по същото досъдебно производство, на обв. И. е била наложена забрана да напуска пределите на РБългария без разрешение на наблюдаващият прокурор по делото при ОП- Варна.

По постъпила молба до наблюдаващият прокурор, последния, с постановление от 17.06.2011г. е отказал да разреши на обв. И. да напусне пределите на РБългария за срок от тридесет дни, като е мотивирал отказът си с необходимост от присъствие на И. по досъдебното производство. Рокурорът е счел, че взетата по отношение на И. мярка за неотклонение е гаранция за явяването му по делото, но не е достатъчна за отмяна на забраната.

Съдът споделя решаващия извод на наблюдаващия прокурор, предвид на следното :

За всяко от престъпленията, за които е предявено обвинение на И. е предвидено наказание лишаване от свобода, като всяко едно от тях е и тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.

Независимо от сформираните в хода на досъдебното производство изводи за необходимост от изменяване на мярката за неотклонение на обв. И. от „Задържане под стража” в „Домашен арест” и впоследстиве – в „Парична гаранция” и изложените в тази насока мотиви досежно липсата на доказателства към момента на съотевтните произнасяния по отношение на престъпния състав по чл.243 ал.2 т.3 от НК, настоящият състав на съда намира, че сам по себе си завишеният размер на наказанието лишаване от свобода за всяко едно от престъпленията обосновава извод за наличие на реалната опасност обвиняемият да се укрие с цел да осуети наказателното преследване в случай на пълна или частична отмяна на забраната да напуска пределите на Р. Б. Наред с взетата мярка за неотклонение по отношение на обвиняемото лице, мярката „Забрана за напускане пределите на РБългария” се явява допълнителен гарант за обзпечаване на наказателното производство, като същата е наложителна в още по- голяма степен, предвид на факта, че И. е гражданин на Руската федерация.

Що се отнася до доводите на защитата, касаещи изтичането на разумните срокове за разследване, като в рамките на повече от една календарна година с обвиняемото лице не са били извършване процесуално- следствени действия, съдът намери, че към момента подобен довод не е от характер да доведе до вдигане на наложената забрна. При преценка на възражението, съдът изходи преди всичко от изложеното от представителя на ВОП, че по отношение повдигнатото обвинение на И. са събрани нови доказателства, налагащи необходимост от присъствие на лицето в РБългария за провеждане на досъдебното производство. Какви процесуално- следствени действия ще бъдат извършени с обвиняемото лице, в настоящото производство не следва да бъдат конкретизирани, а тяхната необходимост- преценявана от решаващият съд.

Съдът споделя изводът на прокурора, че мярката за неотклонение се явява в достатъчна степен гаранция за явяване на лицето по делото, но изхождайки от сочената необходимост от присъствие на лицето при провеждане на досъдебното поризводство, предвид събирането на доказателства, към настоящия момент не са налице основания да бъде разрешено на лицето да напусне страната за срок от тридесет дни.

Действително, в обстоятелствената част на постановлението е посочено, че забраната не следва да бъде отменена, а в диспозитивната част на същото е посочено, че се отказва да бъде разрешено на лицето да напусне страната за срок от тридесет дни, но подобно противоречие по никакъв начин не опорочава постановеното като краен резултат.

Предвид изложеното по- горе, съдът намери, че жалбата е неоснователна и следва да се потвърди отказът на наблюдаващия прокурор да разреши на обвиняемият К.И.И. да напусне пределите на РБългария за срок от тридесет дни.

Водим от горното и на осн. чл. 68 ал.4 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА отказа на прокурор при ВОП да разреши на обвиняемият К.И.И. по д.пр. №172/09г. По описа на ОДМВР- Варна, да напусне пределите на РБългария за срок от тридесет дни.

Определението е окончателно и не подлежи на проверка.

Препис от определението да се изпрати на К.И. чрез адв. Т. и на ВОП.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: