O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

No-

гр.Варна, ......06.2011 г.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, проведено в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.МАРИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: Ж.ДИМИТРОВА

мл.с.Д. ЖЕКОВА

като разгледа докладваното от мл. съдия Д. Жекова ч.т.д. 1181 по описа за 2011 година на Варненски окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 419, ал. 1 вр. с чл. 274 от ГПК, образувано по частна жалба вх. No-10521/21.04.2011г. на “Ай Ти Груп 2005” АД, ЕИК 148025605 със седалище и адрес на управление гр. Варна, район “Приморски”, ул. “Ген. Цимерман” № 56, ет. 1, ап. 1, представлявано от Иван Илиев Тонев и от “Интерлогистика 2001” ЕООД, ЕИК 103656391, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район “Приморски”, ул. “Ген. Цимерман” № 56, ет. 1, ап. 1, представлявано от Иван Илиев Тонев – търговски пълномощник срещу разпореждане No-20089/18.05.2010 година, постановено по ч.гр.д.№ 7283/2010 год. по описа на ВРС, XXXIV състав, с което е постановено издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на осн. чл. 417, т. 9 ГПК срещу “Ай Ти Груп 2005” АД и “Интерлогистика 2001” ЕООД, в качеството му на авалист за заплащане солидарно на “И Еф Джи Ауто Лизинг” ЕООД, ЕИК 131363278 сумата от 6 310 евро, дължима по издаден от длъжника запис на заповед от 10.08.2007 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 17.05.2010 година до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 246.83 лв – държавна такса и 596.20 лв – адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателите излагат, че считат постановеното разпореждане за незаконосъобразно. От представените доказателства не е установено по безспорен начин осъщественото предявяване на менителничния ефект, поради което и не е настъпила изискуемостта на вземането. Не са представени от страна на молителя доказателства, че при връчването на нотариалната покана е изпълнена процедурата по чл. 50, ал. 4 ГПК, което е задължително условие за редовно връчване по чл. 50, ал. 2 ГПК. Възразява се, че не е осъществено предявяване на авалиста, за да възникне за него задължение, както и че представеният запис за заповед не е подписан от упълномощени представители на дружествата. Също така се навеждат твърдения, че записът на заповед не съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Отправена е към съда и молба за спиране на изпълнението.

Заявителят в заповедното производство – “И Еф Джи Ауто Лизинг” ЕООД в писмен отговор моли частната жалба да бъде оставена без уважение. Излагат се съображения за недопустимост на същата, тъй като длъжникът може да обжалва разпореждането за незабавно изпълнение, но не и акта на съда, с който длъжникът е осъден да заплати на кредитора претендираната от него сума. На следващо място се счита, че подадената жалба е неоснователна – предявяването на записа на заповед е извършено и връчването на нотариалната покана е редовно. Обръща се внимание, че освен това съгласно задължителната практика на ВКС непредявяването на записа на заповед за плащане, не рефлектира върху възможността за принудително изпълнение, тъй като предявяването е само покана за изпълнение. В отговор на твърденията на жалбоподателя, се излага, че записът на заповед съдържа всички изискуеми от закона реквизити.

Частната жалба е подадена в срок, срещу разпореждане, което подлежи на обжалване, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по ч.гр.д. 7283/2010 г. на Варненски районен съд – XXXIV състав е образувано по реда на чл. 418 ГПК по молба на “И Еф Джи Ауто Лизинг” ЕООД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу “Ай Ти Груп 2005” АД и “Интерлогистика 2001”, в качеството на авалист за заплащане солидарно на сумата от 6 310 евро, дължима по издаден от длъжника запис на заповед от 10.08.2007 г.

На основание чл. 418, ал. 2 ГПК, в производството по постановяване на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист, съдът проверява дали актът въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Съобразно чл. 535 ТЗ записът на заповед следва да съдържа наименованието запис на заповед в текста на документа на езика, на който е написан; безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на плащането; името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; дата и място на издаването; подпис на издателя.

При проверката на документа, представен със заявлението, съдът констатира, че същият съдържа всички реквизити съобразно разпоредбата на чл. 535 ТЗ.

В процесната ценна книга падежът на задължението е определен на предявяване. Видно от представената със заявлението в заповедното производство нотариална покана, предявяването е извършено в посочения в записа на заповед срок. Възраженията на жалбоподателя, че не е установено по безспорен начин извършеното предявяване и че не е спазена процедурата по връчване са неоснователни. На първо място чл. 50 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност изрично овластява нотариуса да извършва връчване на съобщения по реда на чл. 37-58 ГПК. От друга страна настоящият състав счита и че е спазена процедурата по връчване. По силата на чл. 50, ал. 1 и ал. 2 ГПК мястото на връчване на съобщения на търговец и на юридическо лице е последният вписан в търговския регистър адрес и ако лицето е напуснало адреса, всички съобщения се считат за редовно връчени. В нотариалната покана е отбелязано, че при посещение на адреса, вписан в регистъра, не е имало данни, че там се намира офис на длъжника – “Ай Ти Груп 2005” АД. В този случай изискването на чл. 50, ал. 2 ГПК е спазено и не е необходимо приложението на процедурата по чл. 50, ал. 4 ГПК. Уведомление се залепва само в случай, че връчителят не намери достъп до канцеларията на търговеца или не се намери служител, съгласен да получи съобщението, но търговецет се намира там. Ако връчителят установи, че търговецът изобщо не се намира на адреса, какъвто е настоящият случай, това се отбелязва в съобщението и то се прилага като редовно връчено (в този смисъл и Определение № 141 от 2.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 496/2009 г., I т. о., ТК). Поради изложеното следва да се приеме, че падежът на задължението е настъпил и тъй като не е отбелязано плащане, записът на заповед удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Доколкото с подаденото заявление кредиторът цели да насочи изпълнението и срещу авалиста по записа на заповед - “Интерлогистика 2001” ЕООД, е необходимо съдът да изследва и дали редовно е оформено от външна страна менителничното поръчителство. Видно от документа, представен като изпълнително основание, обезпечението е отразено съобразно изискванията на материалния закон, съдържащи се в чл. 537 вр. с чл. 484 ТЗ – подписът е положен на лицевата страна на ефекта при използване на съответния израз. След като ценната книга е предявена на главния длъжник и по отношение на обезпеченото задължение изискуемостта е настъпила, то е ангажирана и отговорността на поръчителя при условието на чл. 485, ал. 1 ТЗ.

Наведеното от жалбоподателя възражение за липса на валидно менителнично правоотношение поради обстоятелството, че записът на заповед не е подписан от представляваните от него дружества, не може да бъде разгледано в настоящото производство, където съдът извършва проверка само от външна, формална страна. Това възражение и доказването му е предмет на исковото производство по чл. 422 ГПК, където страната разполага с правна възможност да докаже твърдяните от нея факти.

На следващо място, за да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение, е необходимо подаденото заявление да е редовно, доколкото чл. 410, ал. 2 ГПК препраща към правилата за редовност на исковата молба. В случая е подадено заявление, съдържащо всички изискуеми от процесуалния закон реквизити.

С оглед на всичко изложено, настоящият състав на съда намира, че са налице всички предпоставки на чл. 418, вр. с чл. 417, т. 9 ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираната със заявлението сума.

С частната жалба е отправено и искане за спиране на изпълнението на основание чл. 420, ал. 1 ГПК. Съобразно разпоредбата на чл. 420, ал. 2 ГПК, компетентен да се произнесе по така направеното искане е съдът, постановил незабавното изпълнение, а именно Варненски районен съд. Поради това, производството в тази му част следва да бъде прекратено пред Варненски окръжен съд и да бъде върнато на компетентния съд за произнасяне.

Поради съвпадане правните изводи на двете инстанции разпореждането на Варненски районен съд следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 20089/18.05.2010г. на Варненски районен съд, постановено по ч.гр.д.№ 7283/2010 год. по описа на ВРС, XXXIV състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.т.д. 1181/2011г. по описа на Варненски окръжен съд в частта, в която е отправено искане за спиране на изпълнението.

ВРЪЩА делото на Варненски районен съд за произнасяне по искането за спиране на изпълнението.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: