Р Е Ш Е Н И Е

№___________

гр. Варна, 16.05.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди и единадесета година в състав:

Председател:ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

Членове: МАРИЯ ХРИСТОВА

ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА мл.с.

При участието на секретар Е.И., като разгледа докладваното от съдия Ю.Бажлекова въззивно гр. дело № 333 по описа за 2011 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв.В.В., в качеството й на процесуален представител на Д.Т.С. и Р.Г.С., срещу постановеното решение №123/15.01.2011г. на ВРС, ХХХ състав по г.д. №12995/2009г., с което въззивниците са осъдени да предадат на Г.Н. Д. Б. и П.Я.Б. владението върху недвижим имот – реална част с площ от 105,3 кв.м. от имот № 10135.2552.1631 по КК на гр.Варна, ж.к.»Изгрев» при граници на реалната част: имоти №№10135.2552.1630, 10135.2552.1629, останалата част от №10135.2552.1631 и №101135.2552.1428 – път, така както реалната част е посочена на скица, приложена на л.129 от делото на ВРС, на основание чл.108 от ЗС.

В жалбата са изложени доводи за недопустимост на решението, тъй като процесния имот е съсобствен между страните по делото и трети лица, които не са участвали в производството. Изложени са и твърдения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Ищците не са установили, че са собственици на претендираната реална част и, че същата се владее от ответниците. Иска се от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание, чрез процесуален представител въззивната жалба се поддържа.

Въззиваемите страни, чрез пълномощник, с писмен отговор по реда на чл.263, ал.1 ГПК и в съдебно заседание оспорват възивната жалба като неоснователна. Считат, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Претендират присъждане на разноските по делото.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК и е допустима.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното: Предявен е иск от Г.Н. Д. Б. и П.Я.Б. срещу Д.Т.С. и Р.Г.С. за предаване на владението на реална част от 120 кв. м., от имот № 10135.2552.1631 по КК на гр.Варна, ж.к.»Изгрев», целият от 438 кв.м., при граници на реалната част: имоти №№10135.2552.1630, 10135.2552.1629, останалата част от №10135.2552.1631 и №101135.2552.1428 – път, така както реалната част е посочена на скица, приложена на л.28 от делото, на основание чл.108 ЗС.

В исковата молба и в уточнителна молба/л.21 от делото на ВРС/ ищците излагат твърдения, че са придобили собствеността върху посочената реална част от имота по силата на НА № 98, т.І, рег.№9974, дело № 667/2006г. Сочат, че ответниците са собственици на съседен имот, като владеят без правно основание имота и оспорват правата на ищците по реституция. Преместили са оградата навътре в имота на ищците като без основание са завзели процесните 120 кв.м. реална част и неправилно в кадастралната карта е отразена границата между имотите. Отправят искане, ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищците владението върху реална част с площ от 120 кв.м.

В съдебно заседание ищците, чрез пълномощника си, поддържат предявения иск и молят същия да бъде уважен.

Ответниците чрез назначения от съда процесуален представител оспорват иска, като твърдят, че съгласно НА №17/1997г. и доброволна делба от 28.02.2000г. са придобили върху имот с площ от 500кв.м. В условие на евентуалност се твърди, че имота е придобит по давност за периода 1997г. до завеждане на исковата молба – 2009г. Ответниците не владеят имот по-голям от този, за който притежават документ за собственост.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след съвкупна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, приема за установено следното:

От представения НА №98/2006г. е видно, че ищците са закупили от Д.Д.Т. и З.Ж.Т. недвижим имот, представляващ дворно място, цялото с площ от 1100 кв.м., съставляващо имот пл.№ 3651, идентичен с имот пл.№ 1708, находящ се в кв.144 по плана на кв.Изгрев, гр.Варна, ведно с построената в мястото двуетажна жилищна сграда на степен груб строеж, със застроена площ от 152 кв.м.

Съгласно представения по делото НА № 17/1997г. ответника Д.С. е закупил от Г.Х.Г. недвижим имот – лозе от 550/1100 ид.ч., цялото с площ от 1100 кв.м., находящо се в гр.Варна, ж.к. „Изгрев”/бивша местност Голяма Кокарджа”/, съставляващо парцел пл.№1708А.

Представено е заверено копие от договор за доброволна делба от 28.02.2000г., съгласно който ответниците Р.С. и Д.С. и С. Д. З. и К.Н.З. са извършили делба на надвижим имот, като ответниците са получили в дял имот с площ от 550 кв.м. в северната част от общия имот, находящ се в гр.Варна, ж.к.”Изгрев”, представляващ пл.№ 1708А, незастроен, а С. Д. З. и К.Н.З. са получили в дял имот с площ от 550 кв.м. в южната част на общия имот, находящ се в гр.Варна, ж.к.”Изгрев”, представляващ пл.№1708В, незастроен.

С нотариална покана от 21.10.2009г., ищците са поканили ответниците да преместят оградата, като освободят неправомерно завзетите 120кв.м. от имота на ищците. Поканата е връчена на 05.11.2009г. на ответницата Р.С..

По делото са представени от ищците писмени документи, отразяващи хпредходни прехвърляния на правото на собственост върху имота – НА № 73/2005г., НА №74/2005г.

Между страните не се спори, че процесната реална част, се владее от ответниците.

От заключенията по допуснатите пред ВРС /основна и допълнителна/съдебно –технически експертизи, приети като обективно, компетентно дадени, се установява, че закупеният от ищците имот с НА № 98/2006г. е с площ от 1100 кв.м. и представлява пл.№3651, идентичен с имот №1708, в кв.”Изгрев”. Графично измерен имота по плана от 1973г., с ппълването от 04.08.2005г. със заповед на кмета на Община Варна е с площ от 1082,9 кв.м. Ответниците са закупили лозе с площ от 550 кв.м. ид.ч. от цялото с площ от 1100 кв.м. от Г.Х.Г., намиращо се в ж.к.”Изгрев”, гр.Варна, представляващо имот пл.№1708-А, като имотът следва да съответства на пл.№3652 според попълването на КП от 04.08.2005г. Вещото лице е посочило, че в оригиналния план за местността от 1973г. няма попълване с имот №1708-А. Измерен графично от плана пл.№3652 е с площ от 744,5 кв.м. Договора за доброволна делба от 28.02.2000г. не е бил нансен в кадастралния план за местността. КП на кв.”Изгрев” от 1973г. е дйствал до одобряване на кадастралната карта на район „Приморски” от 1410.2008г. и няма нанесено друго изменение освен одобреното със заповед №РП-344/04.08.2005г., когато е нанесено разделянето на имот пл.№1708 на два дяла с пл.№3651 и пл.№3652. При изготвянето на комбинираната скица, вещото лице е нанесло границите на имоти пл.№№3651 и 3652 по КП от 1973г./2005г/ върху картата на сега действещата КК. Вещото лице посочва, че в имота на ответниците с идентификатор ПИ№10135.2552.1631 попада реална площ от имот пл.№3651 с 105,3 кв.м. от имота на ищците. Вещото лице е отразило реалната част на скицата към заключението в червено.

От показанията на разпитания пред ВРС свидетел на ищцовата страна Кр.Ч. /без родство със страните/ се установява, че, през 1997г. между имотите на ищцит и ответниците е имало ограда, която по-късно през 2000г. Била изместена от бившите собственици на имота на ответниците, навътре в имота на ищците.

По отношение на основателността на иска:

За да бъде уважен предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: че ищцът е собственик на процесния недвижим имот на твърдяното в исковата молба придобивно основание и, че същият се владее от ответниците без основание.

В тежест на ответниците е да установят, че владеят имота на правно основание, в качеството им на собственици.

При оспорване на твърдените от страните права, е необходимо всяка една от тях да установи наличието на определените в закона предпоставки за придобиване на правото на собственост.

В настоящия случай, ищеците се легитимира като собственици на имот с площ от 1100 кв.м. на основание покупко-продажба. Имотът е бил пл.№3651 по КП от 1973/2005г./. Ответниците са придобили имот през 1997г. с площ от 550 кв.м. ид.ч. с пл.№1708-А, като този имот не е бил попълнен в действещия към този момент план. През 2000г. ответниците са сключили договор за доброволна делба, който също не е бил отразен в плана. Договора за доброволна делба касае имот, собственост на ответниците с №1631 по КК на гр.Варна и имот № 2631 по КК. От събраните по делото даказателства се установява, че имотът е с площ от 1082,9 кв.м., както и, че реална част от имота на ищците с площ от 105,3 кв.м. попада по действащата КК на гр.Варна в имот ПИ№10135.2552.1631, както и, че този имот се владее от ответниците.

От заключението на вещото лице се установява, че имота, придобитот ответниците по силата на НА №17/97г. не е съществувал, тъй като не е бил попълнен и не е отразен в действащия план. Не са ангажирани доказателства от страна на ответниците за идентичност на имота по НА№17/97г. и имот пл.№ 1631 по дестващата КК на гр.Варна. Като следва да се има предвид, че ответниците са придобили собственост върху идеални части от имота. Предвид изложеното, съдът намира, че ответниците не установяват, че владеят процесната реална част на валидно правно основание.

Ответниците не са ангажирали доказателства, във връзка с възражението за придобиване на собственост върху процесния имот на основание придобивна давност.

От всички доказателства по делото безспорно се установява, че ищците са собственици на реална част с площ от 105,3 кв.м. от имот №1631 по КК на гр.Варна, която реална част ответниците владеят без правно основание.

С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск в тази част с правно основание чл.108 от ЗС е основателен и следва да бъде уважен. Искът за разликата от 105,3 кв.м. до пртендираните 120 кв.м. следва да се отхвърли като неоснователен.

Предвид съвпадане на правните изводи, до които е стигнал ВОС, с установеното от ВРС по спора от правна страна, решението на първата инстанция следва да бъде оставено в сила.

Въззивниците са направили искане за присъждане на разноските по делото, но не са представили доказателства, че такива са извършени, поради което съдът не присъжда такива.

ВОДИМ от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №123/15.01.2011г. на ВРС, ХХХ състав по г.д. №12995/2009г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страните по реда на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: