Р Е Ш Е Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

Номер …………… Година 2011 Град Варна

Варненският окръжен съд Наказателно отделение

На седемнадесети март

Година две хиляди и единадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НЕЙКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АСЕН ПОПОВ

РОСИЦА ТОНЧЕВА

При секретаря Н. Й.

***И.

като разгледа докладваното от съдия Нейкова ВНОХД № 189 по описа на съда за 2011г., за да се произнесе взе предвид:

Въззивното производство е образувано по жалба на О.М.С. и по протест на Районна прокуратура – гр. Девня срещу постановената на 14.X.2010г. присъда № 67 по НОХД № 233/2010г. по описа на РС – гр. Девня.

С обжалвания и протестиран съдебен акт.

О.М.С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 167, ал. 1, пр.3, вр. чл. 20 от НК за това, че на 24.06.2009г. в съучастие като съизвършител с Нурай Хайдин Шюкри и други неустановени по делото лица чрез заплашване пречил на В.Г., Л.Д., Йордан Атанасов, В.С., Д.Д. и Д.Й. да осъществят избирателното си право – да провеждат предизборна кампания в полза на политически партии ВМРО и РЗС за изборите на народни представители на 05.07.2009г. и за престъпление по чл. 144, ал.3 от НК за това, че на същата дата и място се заканил с убийство на В.Г. и това възбудило основателен страх за осъществяването му.

И.С.С. и С.Д.И. са признати за невиновни и оправдани за повдигнатите им обвинения за извършени престъпления и за двамата по чл. 167, ал.1, пр.3, вр. чл. 20, ал.2 от НК.

В жалбата се сочи, че присъдата е незаконосъобразна, а първоинстанционният съд неправилно е оценил събраните по делото доказателства, които са противоречиви и спорни. Жалбоподателят изтъква, че престъплението не е доказано, че е бил в гр. Суворово по покана на родителите му. По отношение престъплението по чл. 144 С. твърди, че не познава пострадалото лице и е нямал повод и основание да се заканва с убийство спрямо него. Моли се въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда и да оправдае жалбоподателя.

В протеста се сочи, че присъдата, в оправдателната си част е неправилна, тъй като възведените спрямо оправданите подсъдими обвинения се доказват по безспорен начин от събраните гласни и писмени доказателства. Навеждат се доводи, че изпълнителното деяние на чл. 167, ал.1, пр. 3 се изразява в пречене на някого да осъществи свое избирателно право, като не е задължително то да бъде осъществено чрез някакво активно поведение – отправяне на заплахи или упражняване на насилие спрямо потърпевшия, а може това да стане и “по много различни начини”, “чрез самата създала се обстановка”, със самото присъствие на подсъдимите, което целяло “сплашване на пострадалите”. Моли се за постановяване на нова, осъдителна присъда по отношение на подсъдимите И.С. и С.И..

В съдебното заседание представителят на въззивната прокуратура не поддържа протеста на ДРП. Сочи, че присъдата е правилна в оправдателната и част за подсъдимите С. и И.. По отношение подадената от подс. Съдъков жалба- същата прокурорът счита, че е неоснователна. Моли се за цялостно потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Процесуалния представител на частните обвинители Г., Д., С. и Й. счита подадените жалба и протест за неоснователни, а присъдата на първоинстанционния съд за правилна и обоснована и моли същата да бъде потвърдена.

Защитникът на жалбоподателя С. поддържа жалбата на посочените в нея основания. Сочи, че по делото няма събрани доказателства в полза на обвинителната теза. Моли въззивния съд да оправдае подзащитния му и да го признае за невинен и по двете обвинения.

Подсъдимият С. изразява желание присъдата на ДРС да бъде потвърдена.

Защитата на подсъдимия И. в лицето на адвокатите К. и П. моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна в частта и досежно оправдаването на техния подзащитен. Адв. К. счита протеста на ДРС за неоснователен и сочи, че не са събрани каквито и да било доказателства подзащитният му да е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение, като дори е доказано по делото, че в това време се е намирал на друго място. Адв. П. моли протеста да бъде оставен без уважение, тъй като е необоснован, а първоинстанционната присъда изцяло кореспондира със събраните по делото доказателства.

В дадената на подсъдимите последна дума.

Подсъдимият С. заявява, че няма вина.

Подсъдимият С. също не се признава за виновен и моли присъдата на ДРС да бъде потвърдена.

Подсъдимият И. заявява, че няма вина.

Жалбата и протеста въззивният съд намира, че са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

След преценка на доводите, изложени в жалбата, както и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл. 313 и 314 от НПК, настоящият състав намери за установена следната фактическа обстановка:

Св. В.Х.Г. работел като общински съветник от листата на партия ВМРО в община Суворово с мандат от 2007г. до 2011г. Същият участвал активно в предизборната кампания за предстоящите на 05.07.2009г. избори за народни представители, заедно с колегата си св. Д.С.Й.-също общински съветник от листата на партия ВМРО, както и заедно със свидетелите Л.Т.Д.- председател на местната структура на партия РЗС, Д.Т.Д., Йордан Атанасов Атанасов, В.Й.С. и Мехмед Джелайдинов С.- привърженици на политическа партия РЗС. Представителите на ВМРО и РЗС работели заедно в предизборната кампания, тъй като между тях имало коалицията на национално ниво.

Подсъдимия О.М.С. *** и бил привърженик на друга партия, различна от ВМРО и РЗС и решил да отиде до гр. Суворово, да се срещне с лицата които най-активно работели за каузата на ВМРО и РЗС и да ги сплаши да не работят активно за предизборната кампания за да не се повтори резултата от изборите за евродепутати на изборите за НС. Подсъдимия С. *** и познавал бегло св. Йордан Атанасов. С. разбрал кои са лицата които най-активно участват в предизборната кампания и съставил списък, който съдържал имената и телефоните им.

На 24.06.2009г., преди обяд, подсъдимият С. *** с няколко неустановени по делото лица, които се съгласили да го придружат след обяд да отиде до гр. Суворово, за да осъществи намеренията си. Към тях се присъединил и Нурай Хайдин Шукри. По отношение на последния материалите са отделени в друго ДП.

В същия ден се провела сесия на ОС на гр. Суворово.
Около 16.45ч. на същата дата свидетелите В.Х.Г., Д.Т.Д., Л.Т.Д., Йордан Атанасов Атанасов, Д.С.Й., В.Й.С. и Мехмед Джелайдинов С. се събрали в кафене на центъра на гр. Суворово. Малко след това подсъдимият С. и неговите приятели пристигнали в центъра на гр. Суворово с няколко леки автомобила, паркирали срещу кафенето, където се намирали свидетелите и слезли от автомобилите, като застанали до намиращия се в близост магазин за хранителни стоки. В същото време свидетелите Г., Д., Й., С., Д. и Атанасов гледали към слезлите от автомобилите лица. На тях им направило впечатление спирането на четири автомобила на центъра на гр. Суворово и намиращите се в тях непознати лица. В този момент в заведението пристигнал и св. Ахмед Исмаилов Османов- председател на ОС в гр. Суворово. Св. В.Г. забелязал, че подсъдимият С. държи в ръката си лист хартия, а в другата ръка държи мобилен телефон. Св. Д. разпознал подсъдимия С., тъй като го познавал и знаел, че има роднини в гр. Суворово. В 16.58ч. Нурай Шюкри взел телефона на подс. С., в който имала поставена СИМ карта с номер 0876/29-45-76 и позвънил на мобилния телефон на св. В.Г. на номер 0898/572 777. След като св. Г. отговорил на позвъняването, Шюкри казал: „търся В.Г. „сокура". На св. Г. му направило впечатление, че непознатия говори на развален български език. Той отговорил „кой го търси", а след това казал „няма го в момента" и затворил. След това позвънял телефона на св. Йордан Атанасов. Когато вдигнал телефона той чул: "Карабаджак, ти ли си, аз съм Огито". Св. Атанасов веднага разпознал подс. С., а и в същото време го наблюдавал и виждал, че говори по телефона си. Подс. С. казал, че искат да се срещнат. Св. Атанасов затворил телефона и казал на останалите свидетели, че лицата които стоят отсреща ги викат при тях. Станал от масата и тръгнал към магазина за хранителни стоки, пред който били спрени автомобилите на подс. С. и придружаващите го лица. В същото време подс. С. и Шюкри тръгнали към тях. Като се срещнали, подс. С. показал листа хартия, който държал в ръката си. Свидетел Атанасов и свидетел Г. видели, че там са записани трите им имена, прякорите им и телефонните им номера. При тях дошли и свидетелите Д.Д., св. Й., св. Л.Д.. Като видял какво е съдържанието на листа хартия в ръцете на подс. С., той го попитал „какви сте вие, какво става тука?". Подс. С. отговорил „ние сме от ДАНС". Тогава св. Г. казал на подс. С. да се легитимира. В това време Нурай Хайдин Шюкри свил юмруци и заплашително се обърнал към св. Г. с думите: "ти си много нагъл, тебе ще те убия". Св. Г. се уплашил много, отстъпил две крачки назад и набрал номер 166 от мобилния си телефон. Подсъдимият С. се доближил до него и му казал, че не трябва да работят за предстоящите избори, защото те - като представители на ДАНС - на 05.07.2009г. ще бъдат на урните и ще ги избиват, а ако на 06.07.2009г. резултата не им хареса, ще бъдат убити. През цялото време Нурай Шюкри стоял до тях със свити юмруци, а останалите неустановени по делото лица наблюдавали свидетелите. Малко след това подсъдимият С. и другите лица си тръгнали, като С. казал "предупредени сте за това сме дошли, ще има убийства". Качили се в автомобилите и потеглили в посока към с. Дръндар, общ. Суворово. Веднага след като автомобилите си заминали, св. Г. отишъл в полицията, където подал жалба. Известно време след това св. Г. чувствал уплаха заради случилото се.

Гореописаната фактическа обстановка не се различава от приетото за установено от ДРС и въззивният съд приема за установена въз основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие гласни доказателства и приобщените по реда на чл. 283 от НК писмени доказателства –протоколи ot извършените процесуално-следствени действия, разпечатка на мобилна телефония, медицинска документация.

По жалбата на подсъдимия С.:

В мотивите към присъдата си ДРС е приел, че с действията си С. е осъществил в условията на идеална съвкупност съставите на престъпления по чл. 167, ал.,1, пр.3 и на чл. 144 от НК.

Подсъдимият не отрича, че на процесната дата е бил в гр. Суворово. Защитата излага тезата, че участието на последния в изпълнителните деяния по чл. 167 и по чл. 144 от НК не е доказано по безспорен начин. С. не познавал св. Г. и твърди, че не е отправял закани.

Досежно виновното поведение на подсъдимия С., настоящият състав изцяло кредитира показанията на свидетелите В.Х.Г., Л.Т.Д., В.Й.С., Д.Т.Д. й Д.С.Й. като взаимно допълващи се и безпротиворечиви, както и подкрепени от писмените доказателства по делото- разпечатки на мобилна телефония, протоколи за разпознаване на лице.

Свидетелите подробно описват и извършените от подсъдимия С. съставомерни действия. Присъствието на подсъдимия С. на площада, репликите и заплахите така, както са описани от св. Г., се потвърждават и от останалите свидетели. Така например в разпита си пред съда в заседанието проведено на 06.07.2010г., св. Л.Д. заявява „звънна телефона на В., той затвори, след това пак звънна, след което звънна телефона на Йордан. Той каза, тези момчета нас викат, стана и тръгна....Вальо им каза да се легитимират, след което Нурай скочи и се засили отгоре му и каза: мършо много нагло ми приказваш. Тебе ще те убия. О. каза, че в деня на изборите ще бъдат по урните и ако не им харесат резултатите ще ни убият”.

В разпита си пред съда в заседанието проведено на 14.10.2010г., св. Мехмед Мехмедов разпознава подсъдимия като „О.” и сочи, че именно той е бил на площада, „заедно с още десетина здрави момчета”. Свидетелят сочи, че са позвънили на Йордан, който отишъл при тях и след това извикал и В.Г., след което двамата се върнали и казали, че „са ги заплашили да не се занимават с предизборна дейност”.

От предложеният в мотивите към присъдата на ДРС анализ на доказателствата е видно, че съдът не кредитира обясненията на подсъдимия О.М.С., че той въобще не е участвал в такъв инцидент и е посетил гр. Суворово на 24.06.2009г. само и единствено да помогне на родителите си да пренесат багажа си. Въззивният съд счита, че обясненията на С. в тази посока целят изграждането на защитна версия и не следва да се кредитират като достоверни.

За деянието по чл. 144 от НК- настоящият състав приема за правилно становището на ДРС, че е налице съставомерно изискуемият от обективна страна признак на престъплението закана – деянието да е годно да възбуди у пострадалия основателен страх за осъществяването му. Показанията на свидетелят Г. досежно отправените към него заплахи напълно кореспондират и с показанията на свидетелите Л.Т.Д., В.Й.С., Д.Т.Д. и Д.С.Й.. Същите, като очевидци са възприели, както заплахите отправени срещу Г. от страна на подс. С., така и заплахите срещу цялата група от хора, които са се занимавали с предизборна дейност, както и състоянието на свидетел Г., който според придружаващите го свидетели след случилото се бил видимо уплашен.

Предвид гореизложеното, съставът на ДРС е достигнал до правилни изводи, че с действията си подсъдимият С. е осъществил от обективна и от субективна страна престъпленията по чл. 167 ал.1 пр.З НК и чл. 144 ал.З НК по начина, описан в обвинителния акт.

Пo протеста:

Настоящият състав на Окръжния съд, след съвкупната преценка на доказателствата прие, че ДРС е стигнал до правилен и обоснован извод за невиновността на подсъдимите И.С.С. и С.Д.И. за извършено престъпление по чл. 167 ал.1, пр.3 вр. чл.20 ал.2 НК. В този смисъл протестът е неоснователен

Противоречиви са събраните в хода на наказателното производство доказателства досежно присъствието на подсъдимия С.И. ***. Част от свидетелите го разпозпознават като едно от лицата, слезли от процесните автомобили, други не успяват да го разпознаят, представена е и приета по делото медицинска документация, че по време на процесните събития подсъдимият И. ***. Дори и да беше безспорно доказано присъствието на подсъдимия И. ***.06.2009г., въззивният съд счита, че от установената фактическа обстановка може да се направи извод, че само подсъдимият С. и Нурай Шюкри, по отношение на когото материалите са отделени в друго производство, са извършили престъпление по чл. 167, ал.1, вр. чл. 20 от НК, но не и останалите присъствали на площада лица от гр. Варна. Неоснователни са доводите, изложени в протеста, че не е необходимо да е ангажирано активно поведение, за да е осъществен съставът на чл. 167 от НК, а е достатъчно лицата само да са присъствали, като са внушавали страх със самото си присъствие. В хода на производството не са събрани доказателства подсъдимите И. и С. да са оказали въздействие върху привържениците на РЗС и ВМРО по начин, който попречи на последните да провеждат предизборната си дейност. В показанията на всички свидетели се сочи, че „другите лица” са стояли, без да предприемат нищо, като само са наблюдавали отстрани разговорът между двете противостоящи си политически групи. Те по никакъв начин не са се обозначили като лица, подкрепящи подсъдимия С. и лицето Нурай Шюкри. Единственото въздействие, което са произвели тези лица според свидетелите е изненадата, че „в центъра спират четири коли наведнъж и от тях слизат непознати за града лица”. Нещо повече, както е посочено в мотивите на ДРС, по делото липсват каквито и да е доказателства, че подсъдимите С. и И. са познавали другите подсъдими лица, като за това се съди само от наблюденията на свидетелите, че автомобилите са се движили заедно. Нито в съдебно заседание, нито в протеста и изложените допълнителни мотиви към него, прокуратурата не е посочила доказателства и не са били изложени законосъобразни доводи за вината на подсъдимите И.С. и С.И..

При определяне размера на наказанието за подсъдимия С., за престъплението по чл. 167 ал.1 пр.3 НК, съдът е отчел степента на обществената опасност на престъплението като висока, поради съществено засегнатите избирателни права на пострадалите лица. Като допълнително отегчаващо отговорността обстоятелство съдът е приел липсата на критично отношение към извършеното. Като смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство е отчетена ниската му степен на обществена опасност, тъй като към момента на извършване на деянието бил реабилитиран на основание чл. 86 ал.1 т.3 НК. Като отчел смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятеслства, съдът според настоящия състав е определили законосъобразно и справедливо наказание лишаване от свобода в размер, който кореспондира с целите на специалната и генерална превенции, изпълнението на което законосъобразно е отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК. Правилно съдът е счел, че с цел да го превъзпита в зачитане на избирателните права на гражданите в Република България следва да наложи на подс. С. и комулативно предвиденото наказание „глоба" в размер 3000 лева.

Смекчаващите и отекчаващите отговорността обстоятелства са били отчетени от ДРС и при определяне размера на наказанието за подсъдимия С., за престъплението по чл.144 ал.3 от НК. Определеното наказание законосъобразно е било групирано с това за деянието по чл. 167 от НК по реда на чл. 23 от НК.

При служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира нарушения, които да са основание за изменяване или отменяване на постановения съдебен акт.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 334, т.6 и чл. 338 от НПК, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 67, постановена на 14.X.2010г. по НОХД № 233/2010г. по описа на РС – гр. Девня.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: