Р Е Ш Е Н И Е

Номер ……………… Година 2011 Град Варна

Варненският окръжен съд Наказателно отделение

На десети март Година две хиляди и единадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Уляна Савакова

ЧЛЕНОВЕ: Светла Даскалова

Трайчо Атанасов

съдебен секретар Ц.Н.

прокурор Нина Величкова

като разгледа докладваното от съдия Атанасов

ВНОХД № 2131 по описа на съда за 2010 г.,

за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е присъдата по НОХД № 2751/10 г. на ВРС, тридесет и втори състав, постановена на 17.11.2010 г., с която подсъдимият И.А.К. е признат за виновен и осъден по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.4, пр.1, вр. чл.20 ал.2 вр.чл.54 от НК на лишаване от свобода за три години и шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.

За да вземе осъдителното решение, в съответствие с внесения обвинителен акт, в диспозитива на присъдата първостепенният съд е приел, че на 30.04.2004 г. в гр. Варна, в условията на опасен рецидив и в съучастие като съизвършител с неустановено лице, чрез използване на моторно превозно средство л.а. „Форд Ескорт" с ДК№ В 67-19 СМ, собственост на Красимир Русев К., отнел чужда движима вещ - компютър марка „Самсунг" на стойност 300 /триста/ лева от владението и собственост на Александър Бориславов Ралчев, без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои.

Въззивното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия адв.Д. ***, която счита присъдата за незаконосъобразна и неправилна и моли за отмяната и и оправдаването на К.. В допълнителни мотиви към жалбата релевира твърдения за извършени нарушения в процеса на оценка на доказателствените материали и поддържа искането си за оправдаване на подзащитния и. В условията на алтернативност моли за връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция. В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият редовно призован не се явява и не се представлява.

Срещу жалбата не са постъпвали възражения, а в съдебно заседание прокурорът изразява становище за нейната неоснователност, като моли присъдата да бъде потвърдена.

Чрез събраните и проверени в районния съд доказателства, от фактическа страна се установява следното:

Подсъдимия И.К. ***, но живеел на различни адреси в страната. На 31.03.2004г. с определение на Районен съд – гр. Раднево му било наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от 1 година и 5 месеца за извършени престъпления – кражби при условията на опасен рецидив. Преди да бъде приведена в изпълнение присъдата подсъдимия дошъл в гр. Варна. На 30.04.2004 г. в гр. Варна К. взел от свой познат - св. Красимир К. собствения му лек автомобил - „Форд Ескорт" с рег.№ В 67 19 СМ с обяснението, че му е нужен да пренесе багаж. Уговорката между лицата била, подсъдимият да ползва за нуждите си автомобила, след което да го върне в същия ден. На същата дата през деня К. ***, до магазин „Мимоза". Подсъдимият решил да влезе в адвокатска кантора, ползвана от св. Борислав Ралчев, находяща се в близост, а именно на бул. „Мария Луиза" № 23, ет.2, с неустановено по делото лице от мъжки пол, откъдето да отнеме намираща се в офиса вещ. Подсъдимият и придружаващият го влезли в антрето на сградата на първия етаж, когато били забелязани от св. Азизова, живуща на адреса. Същата попитала лицата, къде отиват, като на въпроса си получила отговор, че търсят „адвокатите". Жената ги насочила към втория етаж, където се помещавали офисът на св. Александър Ралчев и този на Борислав Ралчев - адвокати. След като забелязали, че стаята, ползвана от св. Александър Ралчев е празна, лицата влезли, откачили кабелите, свързани с находящият се там компютър „Самсунг" и напуснали стаята. В момента, когато излизали от помещението, св. Александър Ралчев, който се намирал в съседната стая, чул шум от затварящата се врата и излязъл в коридора. Той чул стъпки по стълбата към първия етаж, погледнал надолу към стълбището и забелязал двете мъжки фигури. Със силен тон попитал лицата кого търсят, след което подсъдимият се върнал назад, погледнал нагоре към площадката на втория етаж в посока на св. Ралчев и обяснил, че търси адвокатка, споменавайки неустановено по делото име. В следващия момент св. Ралчев забелязал, че другото лице е излязло на улицата пред сградата и носи в ръцете си кутия, наподобяваща компютър, а впоследствие видял, че към лицето се присъединил и К., като двамата побягнали в посока - ул. „Братя Шкорпил". Предвид поведението на лицата, св. Ралчев се усъмнил, че вещта, находяща се в ръцете на един от мъжете, може да е отнета от офиса, поради което влязъл в помещавалата от него стая и забелязал липсата на ползвания от него компютър. Веднага след това той излязъл извън сградата и тръгнал да търси лицата, които видял в посоката, в която забелязал, че побягнали. Стигнал до кръстовището на ул. „Драгоман" с ул. „Братя Шкорпил" като вървял бавно и оглеждал автомобилите и около тях, когато от реда на паркиралите автомобили на заден ход и със сравнително висока скорост излязъл л. а. „Форд Ескорт" с ДК№ В 67 19 СМ, управляван от подсъдимия. Последният междувременно успял да стигне до спряното паркираното от него превозно средство и да постави на задната седалка на колата взетия от адвокатската кантора компютър. При извършваната маневра автомобилът се изравнил със св. Ралчев, който след като забелязал компютъра на задната седалка на автомобила, извикал на шофьора да спре и успял да удари неколкократно колата по тавана. Подсъдимият не реагирал на думите на св. Ралчев, а потеглил бързо, отдалечавайки се с автомобила от местопроизшествието. Александър Ралчев запомнил регистрационния номер на превозното средство и впоследствие съобщил за случая на компетентните органи. През нощта на 01.05.2004 г., около 02.00 часа, св. Димова управлявала л.а. „Рено Клио" по крайбрежната алея в Морската градина - от басейн “Приморски" в посока ресторант „Ху- ла ла". По пътя за заведението, вляво от пътя, в храстите тя забелязала кутия на компютър. Решила да прибере вещта и да уведоми полицията за намирането й, което направила през деня на 01.05.2004 г. Впоследствие компютърът бил върнат на св. Ралчев, който го разпознал като своята вещ отнета от кантората му предходния ден.

Междувременно св. К., който не получил автомобила си в същия ден, нито обаждане от подсъдимия, се притеснил за вещта си и на 01.05.2004 г. през деня позвънил на И.К.. На въпроса му защо не му е върнал автомобила, подсъдимият отговорил, че го е оставил в близост до кафене „Амазония", като заявил: „стана недоразумение", без да дава повече обяснения по случая. Красимир К. отишъл на мястото, посочено от подсъдимия и обикалял многократно района, но не успял да намери автомобила си. След това отново позвънил на подс. К., който на въпросите му за местонахождението на колата отговорил лаконично с израза „там я оставих", затворил телефона и след това не отговарял на позвъняванията. Впоследствие, собственикът на колата узнал, че във връзка с предприетите от полицейските служители оперативни действия по случая, автомобилът му е намерен на ул. „Драган Цанков" № 20 в близост до местопроизшествието. Автомобилът се намерил паркиран с отключени предна лява и дясна врата и със заключен багажник, без видими следи от взломяване.

При извършения оглед на местопроизшествие на същата дата – л.14 по д.п. от рамката на предна дясна врата на автомобила била иззета дактилоскопна следа идентична с дактилоскопния отпечатък от ляв безименен пръст на подсъдимия. В хода на досъдебното производство К. е бил разпознат като извършител на престъплението от св. Ралчев.

Не може да има спор, че събраните доказателства безсъмнено установяват участие в извършената кражба на подсъдимия, който многократно е бил осъждан за престъпления срещу собствеността. Първостепенният съд правилно е преценил неговите обяснения като вътрешно противоречиви и резултат на единствено и само защитна позиция – л.6 от мотивите към присъдата. От друга страна е кредитирал показанията на свидетелите Ралчев Азизова и К. като взаимно допълващи се и безпротиворечиви, който извод се споделя и от настоящата инстанция. Макар, че са налице само две преки доказателства относно авторството на деянието – показанията на св.Александър Ралчев и извършеното разпознаване на лица в хода на досъдебното производство ВОС споделя становището на първата инстанция за наличие на логическо единство между тях и останалите гласни и писмени доказателства водещи до единствено възможния извод за виновността на подсъдимия.

Окръжният съд намира, че жалбата срещу така постановената присъда, е неоснователна. В допълнителна въззивна жалба депозирана на 09.02.2011г. адв.Д. възразява срещу обосноваността на присъдата като изразява множество съждения за наличие на нарушения на процесуалния закон и на правните изводи, никое от които не се споделя от въззивната инстанция.

1.По отношение на възраженията за допуснати процесуални нарушения :

Не може да бъде споделено становището на защитата, че липсата на част от съдържанието от протокол за разпит на свидетел на Александър Ралчев проведен на 30.04.2004г. е резултат на извършена манипулация на доказателствения материал с цел определен изход от делото. Безспорно част от горецитирания протокол липсва, но действието по разследването е валидно повторено неколкократно и в досъдебната и в съдебната фаза на процеса и цитираната липса не е довела до нарушаване на процесуални права на подсъдимия.

Доказателства относно собствеността на инкриминираната вещ не са събирани, а не е и следвало да се събират. Законодателят в чл.194 от НК е охранил от престъпни посегателства не собствениците, а владелците на движимите вещи. Безспорно по делото е установено, че св. Ал. Ралчев е владял инкриминираната вещ към 30.04.2004г.

Обстоятелството, че не са иззети дактилоскопни следи от адвокатската кантора и от намерения от св. Димова компютър, не може да се тълкува като действие на разследващите органи целящо нарушаване правата на подсъдимия. Причините за липса на дактилоскопни следи на местопроизшествие, или върху инкриминирана вещ могат да са най-различни и не могат да бъдат вменени във вина на разследващите.

Неприобщаването към делото на изготвени фотоснимки при оглед на местопроизшествие на 30.04.2004г. на л.а. “Форд” видно от писмо на началник сектор “БНТЛ” при ОД на МВР – Варна се дължи не на нежелание на разследващите органи и съда да ги приложат, а на обективна невъзможност да бъдат изготвени поради некачествена фотолента.

2. По възраженията за неправилно приложение на материалния закон :

Макар, че преценката на доказателствения материал по делото не е част от правните изводи на съда, процесуалния представител на въззивника пространно обсъжда обясненията на подзащитния си като счита, че те са игнорирани от съда.

Подобно становище не намира опора нито в доказателствата по делото, нито в мотивите на съда. Както настоящия състав отбеляза по-горе първоинстанционния съд на л.6 от мотивите си е обяснил наличните противоречия между обясненията на К. и другия събран по делото доказателствен материал. Без да ги преповтаря, настоящия състав счита за необходимо да допълни, че от обясненията така и не става ясна причината поради която се е намирал на местопроизшествието – ул.” Мария Луиза” в гр. Варна, защо му е бил необходим автомобила на св. Красимир К. – какъв багаж е щял да мести, коя адвокатка е търсил в кантората на адвокатска къща “Ралчеви” и кой негов познат го е запознал с нея, имало ли е друго лице с него при условие, че двама свидетели очевидци установяват този факт. Цитираните обяснения противоречат на всички събрани по делото гласни доказателства и затова и правилно ВРС не ги е кредитирал и ги е възприел единствено и само като защитна позиция.

Настоящия състав не споделя становището на защитата, че не са обсъдени налични “противоречия” в показанията на св. Александър Ралчев. Цитираните гласни доказателства са подробно анализирани в л.5 от мотивите на ВРС и същите са логични и последователни в основните им моменти – наличието на подсъдимия и неустановено лице в кантората на фамилията, обстоятелството, че е видял един от крадците да носи неговия компютър, както и задружния начин на отдалечаване на лицата и отнетата вещ от местопроизшествието.

Първоинстанционния съд е събрал всички релевантни и възможни да приобщаване по делото доказателства и от тях е направил единствено правилния извод за виновността на подсъдимия по предявеното му обвинение.

По справедливостта на наказанието :

При правилен баланс на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства и преценявайки изминалия значителен период от време от извършване на деянието до реализирането на наказателната отговорност първоинстанционния съд е наложил наказание в размер близък до минималния предвиден в чл.196 ал.1 т.2 от НК, а именно наказание “Лишаване от свобода” за срок от 3 години и 6 месеца. Същия размер настоящия състав приема за справедлив и достатъчен за постигане на целите на наказанието и най-вече на генералната превенция.

В съответствие с разпоредбата на чл.61 т.2 вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС правилно е определен първоначалния режим за изпълнение на наказанието – строг и типа пенитенциарно заведение в което да започне – затвор. Подсъдимият е рецидивист по смисъла на параграф №3 ал.1 т.1 и т.2 на горецитирания нормативен акт.

При служебната проверка се констатира следното несъществено нарушение. В хода на делото пред първостепенния съд са събрани доказателства, че след датата на инкриминираното деяние подсъдимият е осъждан по НОХД № 275/2002г. на РС Свищов с присъда влязла в законна сила на 21.07.2005г. за деяние извършено на 30.06.2000г. и по НОХД № 960/2008г. на РС Плевен с наказание влязло в законна сила на 01.10.2008г. за деяние извършено на 08.01.2007г. и с оглед разпоредбата на чл.301, ал.1, т.3 от НПК е следвало да се произнесе с присъдата относно приложението на чл. 23 - 25 от НК. След като не го е сторил, нарушението е отстранимо в ново допълнително производство по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК, а не от въззивната инстанция, с оглед принципа за гарантирано двуинстанционно производство.

По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК съставът на Окръжния съд като въззивна инстанция

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъдата на Варненския районен съд, тридесет и втори наказателен състав, постановена на 17.11.2010 г. по НОХД № 2751 по описа на същия съд за 2010 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: