Р Е Ш Е Н И Е

№…………/14.03.2011Г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на седми февруари две хиляди и единадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

При участието на секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията т.дело №1558/2010г. по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на НАДИН 2005 ЕООД, ЕИК 103946761, В., представлявано от В.П.Г. чрез адв.Сн.К. от ВАК срещу Н.Т.В.,***, за осъждане на ответницата да заплати сумата 27451.03 лева, представляваща претърпяната загуба от лошо изпълнение на задълженията за текущо и годишно счетоводно отчитане изразяващо се в липса на контрол върху правилното съставяне на първичните и вторични счетоводни документи довели до непризнаване правото на ищеца на приспадане на данъчен кредит, начисляване допълнително на корпоративен данък, законни лихви върху данъчните задължения и разноски а в условие на евентуалност при отхвърляне на главния иск ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 7455.64 лева, представляващи претърпяна загуба от лошо изпълнение на задълженията за текущо и годишно счетоводно отчитане, изразяващо се в неправилно отчитане на счетоводните операции, довели до начисляване на законни лихви върху задълженията и разноски за водене на дело. Претендират се и законните лихви върху отделните главници, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението както и сторените по делото разноски. В съдебно заседание чрез адв.К. исковете се поддържат с направеното изменение в техния размер /съобразно ССЕ/.

В исковата молба ищецът НАДИН 2005 ЕООД представлявано от В.П.Г. излага, че е възложил на ответницата Н.Т.В. осъществяване на счетоводни услуги в полза на представляваното от него дружество както и извършване на счетоводни консултации и представителство пред данъчните органи. Твърди, че не е бил подписан изрично писмен договор между страните. По повод изпълнение на част от поетите от изпълнителя задължения е подписано от възложителя пълномощно с нотариална заверка на подписа рег.№8697/26.09.06г. на нотариус П.Д.. Излага, че през 2006г. ищцовото дружество е придобило предприятието на ЕТ”Надин – В.Г.” като прехвърлянето е вписано по партидата на дружеството с решение от 13.09.2006г. по ф.дело №721/2004г. на ВОС. Към момента на промяната ЕТ е бил регистриран по ЗДДС а дружеството – не. Съгласно чл.125 от ЗДДС/отм./ ответникът е подал заявление за регистрация по този ред на дружеството с вх.№2098/26.09.2006г. Твърди се, че независимо от горното прехвръляне и заличаване на ЕТ от правния мир, в периода септември 2006г. – декември 2006г. на името на ЕТ в качеството му на получател на стоки и услуги са издадени общо 38 бр. фактури, които са осчетоводени и отразени от Н.В. в дневника за покупки на Надин 2005 ЕООД. От името на ищеца са подадени пред НАП справки -декларации, в които се включват и сумите по фактурите, като въз основа на това дружеството-ищец е упражнило правото си на данъчен кредит за периода месец 09.06г. до месец 12.06г. за сумата от 11191.36 лева. При изготвяне на ГФО на дружеството стойността на посочените фактури общо от 55954.58 лева /без ДДС/ е отнесен като разход и е послужил за намаляване на финансовия резултат за 2006г. Със заповед за възлагане на ревизия от 19.06.2008г. органът по приходите към ТД на НАП - В. е разпоредил извършване на ревизия на дружеството Надин 2005 ЕООД. По време на тази ревизия дружеството е представлявано от счетоводителя Н.В.. С РА №030801995 от 19.12.08г. е установено, че през 2006г. търговецът неправомерно е упражнил право на данъчен кредит в размер на 11191.36 лева по общо 38 бр. фактури тъй като от една страна същите са издадени на името на заличен търговец а от друга страна са неправомерно отразени в счетоводството на Надин 2005 ЕООД. Постановено е връщане на тази сума ведно със законна лихва в размер на 3291.68 лева. Пак в РА данъчния орган е завишил финансовия резултат за 2006г. като не е признал отчетен разход от 55954.58 лева и разпоредил внасянето на допълнителен корпоративен данък за 2006г. в размер на 8804.03 лева ведно с лихви в размер на 2253.16 лева. С решение от 08.02.2010г. по адм.дело №1326/2009г. на АС-В. е отхвърлена жалбата на Надин 2005 ЕООД срещу РА от 19.02.2008г. Присъдено е ю.к. възнаграждение в тежест на жалбоподателя в размер на 960.80 лева а отделно дружеството е заплатило хонорар на представляващия го в размер на 950 лева. Твърди се, че въз основа на лошото изпълнение на задълженията на ответника по договора за счетоводни услуги и неполагане на дължимата грижа за осъществяване на текущото и годишно счетоводство, ищецът е бил ощетен със сума от общо 27451.03 лева, които включват непризнатия кредит от 11191.36 лева, сумата на непризнат разход за финансовия годишен резултат от 8804.03 лева както и заплатените разноски по производството по обжалване на РА.

Твърди се, че дори ответникът да не бе коригирал процесните фактури, би следвало да не отнася същите в счетоводните регистри на ищеца. При това положение не би се стигнало до заплащане на лихвите общо в размер на 5544.84 лева /3291.68 лева и 2253.16 лева/ както и съдебни разноски общо в размер на 1910.80 лева или общо 7455.64 лева. Твърди се, че вредите в размер на 27451.03 лева, евентуално тези в размер на 7455.64 лева, са пряка и непосредствена последица от лошото изпълнение на договора за счетоводно обслужване. С оглед на изложеното се поддържат в условие на евентуалност обективно съединени искове срещу ответника за осъждане на ответницата да заплати сумата от 27451.03 лева, представляващи понесена от ищеца вреда от лошото изпълнение на договора за водене на текущо и годишно счетоводство, изразяващи се в непризнаване правото на данъчен кредит, начисляване на допълнителен корпоративен данък, законни лихви върху данъчните задължения и разноски по делото. В условие на евентуалност от отхвърляне на главния иск се поддържа иск за осъждане на ответника за заплати сумата от 7455.64 лева, представляващи претърпяна загуба, резултат от неправилно отчитане на счетоводните операции, изразяващо се в начисляване на законни лихви върху данъчните задължения и разноски. Претендират се сторените в производството разноски както и законна лихва върху претендираните суми от предявяване на иска до изплащането им.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал становище по предявените искове. Твърди, че не оспорва наличието на договор за счетоводно обслужване, сключен между ищеца и ответника за процесния период като се прави възражение, че договорът не е включвал счетоводни консултации. Възразява се, че твърденията за лошо изпълнение на договора са неоснователни поради обстоятелството, че ответницата няма правомощие да контролира съставените от трети лица първични счетоводни документи /фактури/ тъй като същите са съставяни от доставчици на ищеца и/или ЕТ ”Надин – В.Г.”. Според констатациите в ревизионния акт не са намерени пропуски и нарушения във връзка със съставените вторични счетоводни документи и счетоводни регистри както и съставяне и внасяне в срок на данъчни документи по ЗДДС. Оспорва се твърдението, че предоставените от ищеца първични счетоводни документи са погрешно отчетени от страна на изпълнителя /ответника/ в нарушение разпоредбите на ЗСч и ЗДДС. Твърди се, че отчитането на доставките на името на ищеца Надин 2005 ЕООД не е поради проявена небрежност от страна на счетоводителя а по изрично настояване на ищеца. Не се оспорва факта на заличаване на ЕТ с решение от 09.2006г. на ВОС както и отразяване по фактурите именно на ЕТ като получател на доставките. За издадените фактури ответникът излага, че не може да носи отговорност тъй като не е търговски пълномощник на ЕООД както и на заличения ЕТ. Неоснователно се иска анулиране на фактурите от страна на счетоводителя на ищеца доколкото именно последния /ищеца/ е предоставял първичните счетоводни документи на счетоводителя и той носи отговорността за анулирането им с оглед погрешно посочване в тях на получателя на доставката. Претендира се отхвърляне на исковете като неоснователни както и акцесорната претенция за лихви. Претендира се присъждане на сторените в производството разноски. В съдебно заседание ответникът чрез адв.К. поддържа отговора на исковата молба с направените в него възражения.

С протоколно определение от 07.02.2011г. съдът е допуснал увеличение в размера на предявените в обективно евентуално съединяване искове, както следва: по главния иск за сумата от 27543.21 лева, от които 11115.83 лева размер на данъчен кредит ведно с лихва в размер на 3459.39 лева; 8804.03 лева корпоративен данък за довнасяне ведно с лихва от 2253.16 лева; 960.80 лева ю.к.възнаграждение по административно дело и 950 лева – платен адвокатски хонорар за водене на същото; По евентуалния иск е допуснато изменение до сумата от 7623.35 лева, от които 3459.38 лева представляват начислена лихва върху данъчен кредит; 2253.16 лева начислена лихва върху корпоративен данък за довнасяне; 960.80 лева ю.к. възнаграждение и 950 лева платен адвоктаски хонорар.

Въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят относно наличието на неформално правоотношение по предоставяне на счетоводни услуги за процесния период, включващо текущо счетоводно отчитане, представителство пред данъчни органи и съставяне на годишни финансови отчети. Задължението на ответника е било за оперативно счетоводство на „Надин 2005” ЕООД. Срещу това задължение ищеца следвало да предоставя първичните счетоводни документи за търговските операции, извършени през предходния месец, на счетоводителя за пето число на текущия месец. Не се спори, че като получател на доставките по посочените 38 бр. фактури не е посочено ищцовото дружество както и заличаването на ЕТ Надин-В.Г. през септември 2006г. Не се спори, че до съставянето на ревизионния акт ответницата е водила счетоводството на ищцовото дружество. Представените от ищеца документи не се оспорват относно подписа на съставилото ги лице счетоводител.

С протоколно определение от 20.12.2010г. съдът е приел за безспорно, че Н. Вълчевае водила текущото счетоводство на ищеца в периода от началото на 2006г. до края на 2008г., което включва водене на дневниците за продажби, хронологични оборотни ведомости, дневник за синтетични и аналитични сметки, осъществяван е текущ счетоводен контрол относно правилността и законността на счетоводните записвания и съставени документи.

Видно от представеното решение на ВОС, ФО от 13.09.2006г. по ф.дело №721/2004г. по искане на ЕТ е вписано прехвърляне на предприятието на ЕТ на „Надин 2005” ЕООД, рег.по ф.дело №1935/2005г. и заличаване на едноличния търговец.

Представено е заявление за регистрация по ЗДДС от „Надин – 2005”ЕООД, В., от 26.09.2006г.

Ответникът е снабден с пълномощно рег.№8697/26.09.2006г. с нотариална заверка на подписа на упълномощителя „Надин 2005” ЕООД чрез представляващия дружеството В.П.Г., за представляване и подписване административни, финансови, данъчни ТДД и ДП органи, НАП, НОИ, ХЕИ, НСИ, БТПП, Инспекция по труда, физически и юридически лица във връзка с дейността на фирмата; да оформя документи и книжа, да подава и получава такива, вкл. декларации по данъчните закони; да подписва и получава актове за установяване на административни нарушенния и наказателни постановления, издадени от органите на данъчната администрация; да извършва всички действия, включени в предмета на дейност на фирмата на територията на РБ.

Съдът няма да осъжда поотделно всички документи от ревизионната преписка тъй като това не се налага за изясняване на спора от фактическа и правна страна. Очевидно е, че със заповед от 19.06.2008г. орган по приходите е възложена ревизия на „Надин 2005”ЕООД. Относно периода януари 2006г. – декември 2007г. за корпоративен данък; януари 2006г. до декември 2006г. за данък по чл.34-36 от ЗКПО; ДДС за периода от 13.09.06г до 31.01.2008г. като разписката е получена за дружеството от Н.В.. Всички разписки за представяне на допълнителни книжа и протоколи са подписани от ответницата, което обстоятелство не се оспорва от последната.

С решение №47/26.03.2009г. на Директора на Дирекция ”Обжалване и управление на изпълнението” при НАП е потвърден ревизионен акт №030801995/19.12.2008г.

С решение №233/08.02.2010г. на АС – В., Първо отделение, Първи състав по адм.дело №1326/2009г. е отхвърлена жалбата на „Надин 2005”ЕООД против РА от 19.12.2008г., потвърден с решение №47/26.03.2009г. на Директора на Дирекция ОУИ при ЦУ на НАП – В., с който на жалбоподателя за м.9, 10, 11 и м.12.2006г. са определени допълнителни данъчни задължения в резултат на непризнат данъчен кредит по ЗДДС/отм./ в размер на 11191.36 лева и лихва в размер на 3291.68 лева както и определени задължения по ЗКПО/отм./ за 2006г. в размер на 8804.03 лева и лихва в размер на 2253.16 лева. Дружеството е осъдено да заплати по сметка на Д”ОУИ” на НАП сума от 960.80 лева, представляваща ю.к. възнаграждение.

Видно от представеното пълномощно на адв. А.К. за процесуално представителство по адм.дело №1326/09г. на АС-В. е заплатен от ищеца като доверител адвокатски хонорар от 950 лева.

Съдът е изслушал по делото две СИЕ – основна и допълнителна - на вещото лице Г. П.Г., които изцяло кредитира като обективни и компетентно дадени. Със същите се установява, че за изследвания период на 2006г. в дружеството е прилагана система, която осигурява хронологично отчитане на синтетично и аналитично ниво, съставяни са оборотни ведомости както и хронологични ведомости по счетоводни сметки – месечни и годишни. Водена е главна книга на счетоводните операции; изискуемите регистри по ЗДДС са водени редовно като за всеки данъчен период са изготвяни дневници за покупките и продажбите и съставяна справка-декларация. Процесните 38бр. фактури с получател ЕТ”Надин-В.Г.” са били отразени в счетоводствосните регистри на „Надин 2005”ЕООД за 2006г./таблица 1 от заключението/. Правото на данъчен кредит по тези фактури е упражнено в данъчни периоди, в които са издадени и стойностите им са отразени като разход за същите периоди. Общата стойност на ползвания данъчен кредит по всички фактури е 11190.92 лева а общата стойност на данъчните им основи, отнесена в разход е 55954.58 лева. /таблица 2 от СИЕ на л.92 и сл./ В приложения по делото РА на л.8 е отразено, че с цялата стойност на данъчните основи по процесните фактурие в размер на 55954.58 лева следва да се увеличи финансовия резултат за 2006г. на Надин 2005 ЕООД на основание чл.23, ал.2, т.10 от ЗКПО тъй катосъщите представляват разходи, довели до намаляване на финансовия резултат, които ДЗЛ не може да докаже документално по реда определен в нормативни актове. Съгласно устните обяснения на в.л.Г. тези 38 бр. фактури не е следвало да бъдат отразени в счетоводството на Надин 2005 ЕООД, т.к. са били издадени с получател ЕТ и издаването им е отразено след датата на заличаване на едноличния търтовец. Това действие противоречи на няколко принципа по ЗСч – щом се включва един документ в счетноводството на едно дружество, то той следва да се отнася до него. Когато се касае за грешки при документирането в някакъв отчетен период, то издадените документи следва да бъдат анулирани като на тяхно място бъдат издадени нови. Това са отнася за първичните счетоводни документи, чиято корекция ще доведе до автоматично коригиране и на вторичните регистри. В тези обяснения вещото лице разяснява начините за поправка на погрешно извършените счетоводни отразявания в зависимост от това дали грешката е констатирана през отчетния период или по-късно. Според вещото лице не би било проблем упражняване на правото на данъчен кредит по тези фактури ако същите са били редовно издадени. Счетоводителят, според в.л.Г., е длъжен да извършва проверка за верността на предоставените му за осчетоводяване първични счетоводни документи.

Съгласно допълнителната СИЕ /140 и сл./ сумата, с която ревизиращият орган е увеличил финансовия резултатна „Надин 2005” ЕООД за 2006г. е 55954.58 лева и представлява аритметичен сбор от данъчните основи на процесните фактури, издадени на ЕТ „Надин” и отразени в счетоводството на „Надин 2005” ЕООД за отчетен период 2006г. Същевременно не е признато посоченото в ГДД за 2006г. намаление на финансовия резултат в размер на 2738.74 лева. Въз основа на посочените суми е определен корпоративен данък в размер на 9258.51 лева и изчислен данък за довнасяне от 8804.03 лева /след приспадане на внесената разлика от лицето в размер на 454.48 лева/. Общият размер на законната лихва върху всеки един от данъчните кредити /л.142/ е в размер на 3459.39 лева. Посочена е и законна лихва върху сумата отнесена в увеличение на финансовия резултат на Надин 2005г.ЕООД за 2006г. от 55954.58 лев, съответно върху определения корпоративен данък за довнасяне от 8804.03 лева за периода от 01.04.07г. до 19.12.2008г., сумите както следва: 14320.11 лева за първата главница и 2253.16 лева – за втората главница. В чл.4 от ЗСч е дефиниран „принцип на предпазливост” а именно отчитане и оценяване на предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби при счетоводно третиране на стопанските операции с цел получаване на действителен финансов резултат. Предпазливостта изисква оценяване и отчитане на предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби при счетоводното третиране на стопанските операции с цел получаване на действителен /верен и честен/ финансов резултат. Може да се приеме, че това е принцип на професионален консерватизъм и песимизъм. Вещото лице е отразило в констативно – съобразителната част на заключението си, че посочените от него принципи в чл.4 от ЗСч са намерили развитие в националните стандарти за финансовите отчети на малки и средни предприятия /национални стандарти/. В тези нормативни документи са отразени основните изисквания като са дефинирани алтернативни подходи

След извършване на проверка на ревизионната преписка вещото лице е констатирало, че правилно ревизиращият орган е увеличел финансовия резултат на Надин 2005 ЕООД за 2006г. а именно 55954.58 лева, съответно определен корпоративен данък в размер на 9258.51 лева и изчислен данък за довнасяне в размер на 8804.03 лева.

От устните обяснения на вещото лице /л.146/ се установява, че отговорността при съставяне на различните видове документи е различна – според това дали се издава от предприятието или се получава от последното. В първия случай тази дейност може да се възложина счетоводителя и нему е отговорността за съставените счетоводни книжа. Във втория случай счетоводителят не може да носи отговорност, но следва да извърши първичен счетоводен контрол на получените счетоводни документи дали те съответстват на принципа на документална обоснованост на съответната стопанска операция и едва тогава да ги включи в счетоводните регистри на предприятието или следва да ги включи, но по особен ред.

Съдът намира, че не може да кредитира изслушаните по делото свидетелски показания относно допуснатите за установяване релевантни към спора факти а именно – дали е била налице осведоменост на представляващия дружеството и негов управител В.Г. относно погрешното съставяне на първичните счетоводни документи /вписване на получател заличения вече ЕТ/ И двамата свидетели, св.Р.М. и св. Ат. Х., водени съответно от страните, нямат пряка информация относно това обстоятелство. Единия свидетел сочи за проведен телефонен разговор между счетоводителя и управителя а другия свидетел няма преки впечателния – представя опосредени впечатления. Показанията могат да бъдат ценени с оглед други обстоятелства в рамките на относимите по спора.

Въз основа на съвкупния анализ на представените доказателства и изяснената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявени са искове по чл.79 вр.чл.280 и сл. и чл.86 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за лошо изпълнение на договор за счетоводно обслужване, изразяващо се в лошо изпълнение на задължението на изпълнителя за текущо и годишно счетоводно отчитане, неправилно съставяне на първични и вторични счетоводни документи довели до непризнаване правото на данъчен кредит, начисляване на допълнителен корпоративен данък и законни лихви както и заплащане на разноски по делото за обжалване на РА. В условие на евентуалност от отхвърляне на главния иск се поддържа иск с правно основание чл.79 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати обезщетение, представляващо претърпяна загуба от лошото изпълнение на задължението по договор за счетоводно обслужване а именно неправилно отчитане на счетоводни операции, довело до заплащане на законни лихви върху начислени данъчни задължения и разноски по воденото дело.

В тежест на ищеца е установяване наличието на облигационно отношение по счетоводно обслужване на търговеца /ищеца/, лошото изпълнение на задълженията, наличието на вреда за възложителя и размера на тази вреда. В тежест на ответника е установяване възраженията му за точно и пълно изпълнение на договора.

Няма спор, че за периода, предмет и на данъчна ревизия, от 13.09.96г. до 31.12.2006г., задълженото лице „Надин 2005” ЕООД е отразило в отчетните си регистри, в дневниците за покупките и съответно СД по ЗДДС данъчни фактури /38 бр./, издадени на ЕТ ”Надин – В.Г.” след датата на регистрация на Надин 2005 ЕООД по ЗДДС, съответно след дерегистрацията на ЕТ ”Надин –В.Г.” по ЗДДС. Поради това органите на приходната администрация са приели, че не може да се говори за правоприемство. Ревизираният данъчен субект ЕООД не е получател по тези доставки тъй като не притежава данъчна фактура, в която да е посочен като получател. Поради това на дружеството не е признато правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени на ЕТ. Реално ползваният данъчен кредит възлиза общо на 11165.44 лева /ССЕ/. Въз основа на това е увеличен финансовия резултат за 2006г. с непризнатия разход /по посочените по-горе фактури/ със сумата от 55954.58 лева. В резултат от преобразувания данъчен резултат за 2006г., на основание чл.23, ал.2, т.10 от ЗКПО, приходната администрация е определила данък за довнасяне /по ЗКПО/ в размер на 8804.03 лева, след приспадане на извършено частично плащане от търговеца. Разходите по фактурите, издадени на ЕТ до 13.09.2006г. /дерегистрацията/ се взимат предвид при определяне на задълженията на ЕТ и същите не могат да бъдат признати за разход на правоприемника – последния не разполага с първичен счетоводен документ, който да го сочи за получател на доставката. При прехвърляне на предприятие по чл.15 от ТЗ правоприемникът е солидарно отговорен до размера на прехвърлените права, т.е. за задълженията на ЕТ до 13.09.2006г. Дружеството няма задължение и право в ГДД по чл.51 от ЗКПО да декларира приходи и разходи извършени от ЕТ от началото на годината до прекратяването и вписване на прехвърлянето. Тези констатации на РА са потвърдени в решение №47/26.03.2009г. на Директора на Д”ОУИ” на НАП-В.. С решение на АС-В. №233/08.02.2010г. по адм.дело №1326/2009г. е отхвърлена жалбата на ДЗЛ /ищеца/ срещу този акт на органа по приходите. Решението е влязло в сила, съгласно отбелязване върху представеното заверено копие, на 05.03.2010г. Съгласно чл.297 от ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда.

Посредством събраните в настоящото производство доказателства съдът не може да приеме нещо различно от съдебно признатото. Дружеството като данъчен субект е осчетоводило фактури, по които получател е трето лице /с друго наименование и БУЛСТАТ/, заличено от търговския регистър към момента на издаването им. Тази грешка е могла да бъде преодоляна с предвидените за това в ЗСч прийоми – чрез анулиране на погрешно съставените ПСД и издаване на нови с посочване на надлежния получател по доставката. В тази връзка изслушаните ССЕ посочват, че съществуват механизми за отстраняване на грешката съобразно момента на установяването и. За процесния период /включен в ревизирания от НАП/ е констатирана документална необснованост на стопанските операции поради липса на надлежен документ, който да ги установява. Конкретно, ищецът твърди, че ответникът не е упражнил текущ контрол като е допуснал отчитане на нередовните фактури в дневниците за покупките на ЕООД, съответно включването им в СД по ЗДДС на дружеството. В резултат на това се твърдят понесени от ищеца вреди.

По обективираните в цитираните актове обстоятелства няма спор по настоящото дело. Спорът понастоящем се свежда до пределите в отговорността на счетоводителя по договора за счетоводно обслужване на търговеца. Съгласно чл.281 от ЗЗД, който намира съответно приложение, довереникът следва да изпълни поръчката с грижата на добър стопанин. Това абстрактно понятие се лимитира от характера на правоотношението, спрямо което се прилага. Страните са обвързани от договор за счетоводни услуги, което се установява и от множеството писмени доказателства и представеното с исковата молба пълномощно с нотариална заверка подписа на упълномощителя, вкл. признание на насрещната страна. Не се спори, че договорът включва текущо счетоводно отчитане, представителство пред данъчни органи, съставяне на годишни финансови отчети /освен консултации/. Приложеното по делото пълномощно е още по-широко и дава повече възможности за представителство на търговеца от ответницата Н.Т., вкл. представителство в кръга на основната дейност на търговеца, подписване на документи, плащания, попълване и подаване на книжа и др.

Основателно е възражението на ответника, че първичните счетоводни документи изхождат от трети лица – доставчици на ищеца като счетоводителя не може да носи отговорност за тяхното съставяне. Напротив, от приложените към ревизонната преписка писмени доказателства /цитираните по-горе фактури/ се установява, че същите са издадени от други търговци като са подписани от управителя на ищцовото дружество В.Г. или от упълномощено от него лица. Върху тези документи няма подпис на счетоводителя Н.Т.. Управителя е лицето, което определя счетоводната политика на предприятието, т.е възприетия модел за отчитане на неговата дейност. Според ССЕ прец процесния период на 2006г. прилаганата в дружеството счетоводна система е осигурявала хронологично отчитане на синтетично и аналитично ниво , съставяни са оборотни ведомости и хронологични ведомости по счетоводни сметки – месечни и годишни. Водена е главна книгана счетоводните операции. Редовно са водени всички регистри по ЗДДС както и дневниците за покупки и продажби, за които са съставяни и справки-декларации по ЗДДС. Тези констатации са отразени и в ревизинен доклад, приложен в преписката, по делото. Счетоводството е водено редовно.

Няма спор, че процесните 38 броя фактури са издадени на ЕТ”Надин-В.Г.” като са отразени в счетоводните регистри на „Надин 2005”ЕООД за 2006г. Според в.л. Г.Г. ***1.2010г. ако се приеме, че са налице всички условия, които предпоставят упражняването на право на данъчен кредит и процесните фактури биха били надлежно издадени, т.-е. на името на „Надин 2005”ЕООД, то би следвало търговецът да има право да ползва данъчен кредит, респ. да ги признае за счетоводен разход като намали с тях облагаемия си резултат за 2006г. Същевременно пак в същия протокол вещото лице Г. заявява, че според счетоводната практика счетоводителят е длъжен да осъществява текущ контрол относно верността на предоставените му за осчетоводяване първични счетоводни документи. В съдебно заседание на 20.12.2010г. след изслушаната допълнителна ССЕ, вещото лице е заявило, че за получените от търговеца първични счетоводни документи, издадени от трето лице, счетоводителят не носи отговорност за съставянето им тъй като те нито са съставени от него, нито са подписани от него. Съдът намира, че горното следва и по аргумент от чл.11 от ЗСч. Но, според експерта, счетоводителя носи отговорност в рамките на първичния контрол дали тези документи съответстват на принципа на документална обоснованост на съответната стопанска операция и едва след тази проверка следва да ги включи в счетоводните регистри на предприятието. Ако не съответстват на този принцип /чл.4, ал.3 от ЗСч/, следва да се изиска тяхната корекция или следва да се включат в регистрите по особен ред, което не е сторено от ответника.

Липсата на контрол по отношение осчетоводените 38 броя фактури за периода м.09.-12.2006г. както и последващото им осчетоводяване с включване в дневника за покупките и СД по ЗДДС, сочат на нарушаване на основен принцип в ЗСч. Според вещото лице е допуснато нарушаване на два основни принципа – документална обоснованост и предпазливост. Документалната обоснованост на стопанските операции изисква всяка осъществена стопанска операция да бъде документирана в първичен счетоводен документ или технически информационен носител. Предпазливостта е разумно оценяване и отчитане на съдържанието на стопанските операции с оглед получаване на действителен финансов резултат за отчетния период; изисква оценяване и отчитане на предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби при счетоводното третиране на стопанските операции; всички операции и факти да бъдат представяни и отразявани консервативно и с доза песимизъм така, че да се избегне риска от създаване на една несигурност по неподходящ начин в счетоводните отчети, което да доведе до изкривяване на финансовия резултат или собствения капитал на предприятието. Във връзка с тези принципи към счетоводството се поставят изисквания за законосъобразност при неговата организация и осъществяване; пълно и достоверно отразяване на информационното съдържание на стопанските операции в синтактичен, семантичен и прагматичен аспект; обективно и точно, количествено и качествено метрифициране на счетоводната информация във вид на счетоводни реквизити и показатели; документиране на стопанските операции в момента на тяхното осъществяване; хронологична регистрация и систематизация на всички счетоводни документи за осъществени стопански операции и въз основа на съдържащите се в тях реквизити; аналитични и синтетично отчитане на информационното съдържание на протеклите в хронологичен ред операции; текущо и периодично оценяване на активите и пасивите на предприятието; приключване на счетоводни сметки, книги и регистри в края на отчетния период и установяване на финансов резултат от дейността на предприятието и размера на дължимите данъци; осигуряване на информация за съставяне на счетоводния отчет.

От фактическа страна е налице несъответствие с тези принципи на счетоводната практика досежно отразяването на тези 38 броя стопански операции в счетоводството на ищеца. Налице е разминаване между първичен документ и съставените въз основа на последния вторични документи и регистри. Това разминаване произтича от невярно отразяване на задължителните реквизити по първичния документ – фактурата. В последната е посочен като получател на доставката несъществуващ правен субект. Документалната необоснованост е допусната на етапа приемане на фактурата, което очевидно е сторено от самия търговец. /с подписването и от него/ В този смисъл съдът не приема наличието на виновно поведение от страна на счетоводителя. В тежест именно на ответника е да установи, че неизпълнението или лошото /некачествено/ изпълнение на договора не се дължи на негово виновно поведение а на други обстоятелства. В тази връзка съдът кредитира показанията на св.М., които са в синхрон с писмените доказателства по ревизионната преписка – фактури. От разпита на водения от ответника св.Р.М. се установява, че последната е присъствала на телефонен разговор на Н. с В.Г. за корекция на тези фактури, издадени на името на ЕТ и преиздаването им на името на дружеството. /л.148/ В този смисъл съдът намира, че ответницата е упражнила задължението си за контрол на предоставената счетоводна документация. Първичните счетоводни документи са приети от представляващия търговеца, негов управител В.Г.. Горното е очевидно предвид подписването им от последния ведно с изписване на имената му и полагане печата на дружеството. Няма спор, че липсата на документална обоснованост, в смисъла изложен по–горе, се дължи на именно погрешното съставяне на първичните счетоводни документи. След заличаването на получателя по тези доставки от търговския регистър /13.09.2006г./ счетоводителя няма основание да извърши осчетоводавяне на заличен правен субект както и да откаже изобщо да осчетоводи тези фактури. По последните са извършени реални плащания именно в този момент. Същевременно се установява, че търговецът е узнал за това несъотвествие както при подписване на самите фактури, така и при проведените със счетоводителя му телефонни разговори. Посочените във фактурите основания сочат на осъществени търговски продажби, по които получател е ищеца. Съгласно чл.302 от ТЗ длъжникът по сделка, която за него е търговска, трябва да положи грижата на добър търговец, което в контекста на настоящия спор – означава точно и вярно съставяне и отчитане в счетоводните документи и регистри. Съдът не споделя твърдението на ищеца, че безспорно понесените от него вреди в размер на непризнатия данъчен кредит, определен за довнасяне данък по ЗКПО, законни лихви и разноски, се дължат на противоправното поведение на счетоводителя. Не е налице пряка и непосредствена връзка на понесената вреда с дължимите съобразно договора действия от счетоводителя. Напротив, установява се спазване на разпоредбите на ЗС и останалите приложими закони при водене счетоводството на предприятието на ищеца. Установява се осъществен текущ контрол чрез уведомяване на представляващия дружеството за констатираното несъответствие в предадените лично от управителя фактури. С горното ответникът е изпълнил очакваното от него в изпълнение на договора поведение. Не може да се приеме, че ответницата е допуснала противоправно свое /виновно/ поведение, което да влече ангажиране на договорната и отговорност. Допуснатата необоснованост в регистъра и СД е репродуцирана от изначална такава в първичния документ, приет от ищеца. Разпоредбата на чл.83 от ЗЗД сочи, че когато неизпълнението се дължи на причина, за която кредитора отговаря, съдът може да намали или освободи длъжника от отговорност. Ал.2 на същата разпоредба предвижда, че длъжникът изобщо не дължи обезщетение за вредите, които са могли да бъдат избегнати с полагане на грижата на добър стопанин от кредитора. Съгласно чл.11 от ЗСч лицата, които са съставили и подписали счетоводните документи носят отговорност за достоверността на съдържащата се в тях информация.

С оглед на горното съдът намира предявените в евентуалност искове за неоснователни.

Съобразно изхода от спора и направеното искане от ответника, нему следва да се присъдят сторените по делото съдебно–деловодни разноски в размер на заплатения адвокатски хонорар от 1200 лева /вж. договор от л.89 по делото/, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените в условията на евентуално обективно съединяване искове от НАДИН 2005 ЕООД, ЕИК 103946761, В., представлявано от В.П.Г. чрез адв.Сн.К. от ВАК срещу Н.Т.В.,***, за осъждане на ответницата да заплати сумата общо от 27543.21 лева, представляващи претърпяната загуба от лошо изпълнение на задълженията за текущо и годишно счетоводно отчитане, изразяващо се в липса на контрол върху правилното съставяне на първичните и вторични счетоводни документи довело до непризнаване право на ищеца на приспадане на данъчен кредит в размер на 11115.83 лева ведно с лихва за забава от 3459.39 лева; 8804.03 лева начислен корпоративен данък за довнасяне ведно с лихви за забава в размер на 2253.16 лева и разноски в размер общо на 1910.80 лева и предявения евентуален иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 7623.35 лева, представляващи претърпяна загуба от лошо изпълнение на задълженията за текущо и годишно счетоводно отчитане, изразяващо се в неправилно отчитане на счетоводните операции, довели до начисляване на законни лихви върху задълженията в размер на 3459.38 лева върху данъчния кредит и 2253.16 лева върху корпоративния данък за довнасяне както и разноски в размер общо на 1910.80 лева, на основание чл.79, чл.82 и чл.86 от ЗЗД вр.чл.280 и сл. От ЗЗД.

ОСЪЖДА НАДИН 2005 ЕООД, ЕИК 103946761, В., представлявано от В.П.Г. да заплати на Н.Т.В.,*** сторените от последната разноски в настоящото производство в размер на 1200 лева заплатен адвокатски хонорар, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред АПЕЛАТИВЕН СЪД –В..

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: