Р Е Ш Е Н И Е
№.........
гр.Варна, .....................2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА Г.
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
Мл.с. ДИМИТРИНА ПЕТРОВА
при участието на секретаря С.Т., като
разгледа докладваното от съдия КАВЪРДЖИКОВА в.гр.д.№ 1893 по описа за 2010г, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно, образувано по
жалбата на Б.З.А., чрез адв. З.Й., против решение № 2721/15.07.2010г. по гр.д.
№ 328/2010г. на ХІ състав на ВРС, с което е уважен иска на Й.М.Й., насочен
срещу нея, с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и е обявен за
нищожен като накърняващ добрите нрави мениджърски /импресарски/ договор,
сключен между тях на 21.11.2008г.
Излага подробни доводи за това, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в
противоречие със закона и се моли да бъде отменено и постановено друго с което
исковите претенции на Й. ***. на 15.02.2011г. въззивницата, чрез процесуалния
си представител поддържа въззивната си жалба и писмените си бележки пред ВРС.
В писмен
отговор по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият Й.М.Й., чрез адв. П.У.
оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение, което становище поддържа лично и чрез пълномощника си в с.з., както и
в писмени бележки. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
ВОС съобрази
следното:
В исковата си молба ищецът, настоящ въззиваем излага, че на 21.11.2008г. подписал с въззивницата-ответница мениджърски
договор, в качедтвото му на артист и на мениджър от нейна страна. Подписвайки
договора, разчитал, че ще получи възможност за включване в артистични
продукции, които ще доведат до професионално и творческо израстване. Такава
обаче не му е била предоставена, а към него имало изисквания за изяви,
компрометиращи авторитета му. От подписване на договора до 01.07.2009г. имал по
три-четири участия в програми, организирани от мениджъра, основната част от които
на сцената на еротичен микс клуб „Александър”. Според изискванията на мениджъра
е трябвало да изпълнява роля на травестит, като постоянно му се е налагало да
се разголва пред присъстващите в клуба и остава само по бельо тип „прашки”.
Репертоарът му включвал танци, в които била заложена имитация на секс с други
актьори-травестити. Бил принуден отново по настояване на А. да рекламира
дейността на микс клуб „Александър” облечен в прекомерно къса пола и бюстие
пред входа на заведението, като раздава флайери на случайни минувачи. В
прозрачна рокля, неприкриваща тялото му взел участие в „Шоуто на Азис” по
телевизия „Про БГ” на 02.02.2009г. Съгласявал се на всички тези изяви, макар и
несъобразени с волята му с оглед предвидените в сключения договор тежки санкции
при неизпълнение на задълженията от негова страна и с цел осигуряване
възможност за покриване на разходите си. Приемайки да изпълнява ролята на
травестит, считал, че ще се представя в образ, който отговаря на
елементарни общоприети изисквания за
естетика, но изявите му организирани от ответницата често предизвиквали присмех
и упреци, за това, че е прекрачил границата между еротиката и порнографията.
Скандалните му участия на сцената на микс клуб „Александър”, на други сцени и
пред медиите, визирайки участието си в „Шоуто на Азис” и „Страх” на Нова ТВ
през м. март 2009г. го поставили в конфликт с роднини, провалили връзката му с
интимен партньор и не получил работата на готвач в ресторант „Албатрос” в
Синиморец през лятото на 2009г., въпреки съществуващото свободно място, при
положение, че заемал тази длъжност през лятото на 2008г. Нееднократно е бил
обект на подигравки от страна на случайни минувачи, поради
характера на сценичното си превъплащение. Следователно не е постигнато
условието в договора да гради имидж по начин, който не го злепоставя пред
обществото. Изявите му не отговарят на социалните нагласиза проява на добрите
нрави. Още след първата си изява на 01.12.2008г. разбрал, че от него се изисква
да изпълнява задължения, които не е очаквал да му бъдат вменени. Тогава получил
оценка от близки и познати, че проявите му накърняват добрите нрави. Осъзнал,
че с мениджъра си явно са влагали различен смисъл при формулирането на клаузите
за професионално и творческо израстване и за имидж, който не го злепоставя в
обществото. Не бил съгласен с поставените му задължения, но ги приемал предвид
финансовите си затруднения и в стремежа си да намери артистична реализация, с
преценката, че е склонен да търпи несгоди за известен период от време, необходим
му за адаптация в новото населено място. Това, че при подписване на договора не
му е било представено приложение № 2/21.11.2008г., в което по пункт 14 е
описано сценичното облекло, което следва да носи, останал с погрешни
впечатления относно предмета на договора. С оглед изложеното, моли съда да
обяви за нищожен сключения между страните договор от 21.112008г., като
противоречащ на добрите нрави. В условията на евентуалност иска да бъде обявен
за нищожен договора поради липса на съгласие за сключването му. На трето място
и отново в условията на евентуалност е поискал да бъде унищожен, поради грешка
в предмета на договора. Претендира сторените по делото разноски. В с.з. пред
ВРС, чрез пълномощника си поддържа
исковете и направените уточнения.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор по исковата молба, възразявайки,
че искът е недопустим, тъй като съществува неяснота на твърденията с оглед
предявения иск за унищожаемост в обстоятелствената част. По основателността на
предявените искове заявява, че ги оспорва. Не счита, че договорът страда от
пороци, водещи до неговата недействителност. Чрез пълномощника си поддържа
изразеното становище. Моли исковете да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на
разноските по делото.
Така
предявените обективно съединени в условията на евентуалност искове
последователно намират правното си основание в разпоредбата на чл. 26, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД, чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД и чл. 27, вр. чл. 28 от ЗЗД.
Съдът, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, и възраженията
на въззиваемата страна, както и всички събрани по делото доказателства, приема
за установено следното:
Не се спори между страните и се установява от
представения пред ВРС препис от мениджърски /импресарски/ договор, че страните Б.А.,
наричана „мениджър” и Й.Й. с артистично име „Мис Дейзи”, наричан „артист” са
сключили такъв на 21.11.2008г. Като предмет на договора е посочено, че артистът
възлага, а мениджъра приема срещу възнаграждение, да се грижи за
професионалното и творческо израстване на артиста, да му урежда платени
публични изявии да го представлява пред трети лица. Предметът на договора
обхваща още това, мениджърът да урежда и организира участия на живо, да
осигурява медийно присъствие на артиста, както и да се заеме сам или чрез наети
от него трети лица със цялостното му РR обслужване. Мениджъра сключва договори от името и с участието на артиста с
трети лица относно негови участия, с които уговаря всички условия по тях, които
следва да са максимално изгадни за
артиста. Мениджъра разполага с изключителни лични права във всички области на
изкуството, шоу-бизнеса и развлекателната индустрия на територията на България
и чужбина. Подробно са уговорени правата и задълженията на артиста и мениджъра,
възнагражденията и начина на плащане, срока на договора-26 месеца, с опция за
продължаване с още една година в случай, че никоя от страните не пожелае
прекратяването му. Прекратяването също е уговорено, както и обезщетенията и
неустойките при неизпълнение. Артиста е подписал пълномощно към мениджъра си, с
което е регламентирана представителната власт на последния. Същото е с
нотариална заверка на подписа рег. № 10596/26.11.2008г. на нотариус Я.Несторов.
Бл. А. е представила правилник за вътрешния ред на
микс клуб „Александър” от 21.112008г. и приложени № 2/21.11.2008г. в което са
посочени предвидените за Мис Дейзи изпълнения, музика и костюми.
По първоинстанционното дело са изслушани
показанията на две групи свидетели: М.Л.Л. и З.Г.Н., водени от Й. и А.И.Ц. и Т.В.Г.,
водени от Бл.А., всички без родство и дела със страните.
В с.з. на 15.02.2011г. Й.Й. обяснява пред съда, че
не е имал неясноти по договора, като му е било разяснено само това, което е
записано в него. Приложение № 2 не му е било представено при сключване на
договора. Разбира задълженията си по договора да танцува като травестит в шоу
програма, с която забавлява хората с по-различната си визия, облечен в женски
дрехи. Не счита за морално укоримо поведение изявите на човек като
танцьор-травестит. Като шоу-бизнес изявата на танцьора-травестит не
представлява унижение. Унизително намира това, да танцува с оскъдно бельо-сутиен,
прашки. Намира за нормално когато танцува в заведение да е оскъдно облечен-„къси
панталонки, тениски с голо пъпче”, но не чак толкова, колкото му се е налагало
да го прави. Късите панталонки, предвидени в сценичното облекло с което е
танцувал /вероятно има предвид костюма по пункт 14 от приложение №
2/21.11.2008г./ е следвало да сваля, както и останалите дрехи, като остава само
по прашки. Поддържа, че е взел участие в „Мис травестит България”, състоял се
около месец преди подписване на договора. По време на конкурса един от
кръговете е бил дефиле по бански костюм, по желание на участника с наметка или
пола. Той участвал с боксерки и сутиен. До подписване на договора сочи, че е
посещавал клуба не повече от пет пъти.
Горната
фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
По иска за нищожност на договора от
21.11.2008г., като накърняващ добрите нрави.
Добрите
нрави са критерии и норми на поведение, които са установени в обществото,
поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги
приемат и се съобразяват с тях. Те се отнасят към общоприетото в обществото на
определен етап от неговото културно развитие. Накърняването на добрите нрави
означава такова отрицателно въздействие върху установените морални норми, което
е в остро противоречие с тях, скандализира обществото и се възприема негативно
от него. Оценката в този смисъл обаче, следва да се прави в рамките на едно
по-широко мислене, на толерантност и плурализъм, които са присъщи на
демократичните общества, каквото е и българското.
В днешно
време нито едно лице да е травестит, нито да приема ролята на травестит би
могло да се квалифицира като начин на живот, съответно поведение, несъвместимо
с добрите нрави. Нито пък представлява укоримо поведение, несъвместимо с добрите
нрави, лицата да се забавляват, проследявайки шоу-програма с участието на
травестити. Откликвайки следователно на потребностите на тази част от
обществото съществуват еротични заведения
в по-големите градове, където се организират такива шоу програми, като това в
гр. Варна-еротичен микс клуб „Александър”, излъчват се телевизионни такива по
кабелни телевизии, при известни ограничения-в късните часове на денонощието, за
предотвратяване случайния достъп
примерно на непълнолетни лица. Проявата на консерватизъм у някои членове на
обществото не е мерило за обществената нагласа. Има разбира се такива които не
приемат гей-отношенията, изявите на травестити и др. подобни, но
представителите на тези групи хора са приети в обществото като цяло. Да се
твърди противното би било израз на дискриминация.
Естествено е
артистите в ролята на травестити да вземат участие в шоу-програми облечени в
дрехи на противоположния пол, ползват аксесоари и поддържат визията на жена. Естествено
е сценичното им облекло при участие в програми в еротично заведение да е по-оскъдно.
Й. навежда твърдения, че е бил заставян по силата на сключения мениджърски
договор да участва в програмата с недопустимо от гледище на добрите нрави
облекло, остовайки единствено по прашки. Никъде в приложение № 2 не фигурира
сценично облекло при участието на Й. което да се състои само от прашки. В
костюма по пункт 14 от приложението са изброени черен лачен с червени огньове
по него сутиен, прашка, къси панталонки, топ и ръкавици. Дори и да не му е било
представено приложение № 2 при подписване на договора, то страната не
установява, че обязаностите му по договора са налагали танци на сцената по
прашки, изхождайки от текстовете в договора и от събраните гласни доказателства.
Твърди, че по време на танца е следвало да свали панталонките си и останалите
дрехи, оставайки по прашки. Вярно, че четиримата свидетели са го виждали да
танцува в заведението в този вид. Оспорването на насрещната страна е в смисъл,
че сам той е инициирал премахването на останалите дрехи и под въздействието на
употребения от него алкохол. Свидетелят Ц. и свидетелет Г., водени от ответната страна установяват, че
е употребявал алкохол докато е на работа, но вярно, „не е падал и залягал”.
Употребата на алкохол потвърждава и ищцовия свидетел Л., но със забележката, че
не го е виждал пиян. Същият свидетел разказва как в края на м. януари 2009г.
след като Й. танцувал една вечер по прашки, Б. която била в заведението го
харесала и му казала, че „изглежда добре и се тиражира добре”, така, че от този
момент нататък трябва да излиза да танцува с това облекло. Очевидно сам
танцьорът е постъпил така, а по думите на свидетеля впоследствие е получил
одобрението на мениджъра си. Действията й по принуда за последващите му изяви
обаче остава недоказана. Св. Л. няма преки впечатления, а възпроизвежда
споделеното с него от странан на Й.. Това твърдение не установява и св. Н. Пак
св. Л. обяснява на съда, че в коментираното твърде оскъдно бельо е виждал Й. по
време на т.н. „free dance”, когато танцьорът се движи сред клиентите в
дискотеката и не изпълнява програма. Дори и „free dance” също да са били
мениджирани от А., не се доказва тя да е настоявала или го е принуждавала. Не
се установява артиста да се е възползвал от възможността да се противопостави
на мениджъра при избора му, по силата на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от
договора, позовавайки се на това, че препоръките противоречат на морала.
Недоказано
остава, че в изпълнение на договора е следвало да раздава флайери на входа на
заведението по сценично облекло, с което е предизвиквал присмех и подигравки от
страна на случайните минувачи. Св. Л. поддържа твърденията на ищеца-въззиваем,
но заявява, че лични възприятия няма. Св. Н. поддържа, че танцьорите раздавали
флайери с къси поли и потници, но същевременно „Й. не съм виждал в женски дрехи
извън клуба”. Св. Ц. и Г. отричат от своя страна артистите изобщо да са
раздавали флайери.
Недоказано
остава и твърдението за противоречието на договора с добрите нрави, по причина,
че Й. е участвал в ”Шоуто на Азис” в прозрачна рокля, неприкриваща тялото му.
Св. Л. споделя преки впечатления от участието му в това шоу, като твърди, че го
е гледал по телевизията, но същевременно, че бил облечен в рокля с голяма
цепка, така, че краката му били голи. Св. Н. също поддържа, че е гледал шоуто,
но описва тоалета на Й. като рокля с дълбоко деколте и доста къса отпред.
Свидетелските показания противоречат на твърденията на самата страна, в
подкрепа на тезата на която свидетелстват-голота поради зле подбрания прозрачен
плат. Св. Н. споделя за разговори със свои познати, на които не се е понравило
шоуто с участието на Й., обяснявайки реакцията им с това, че са били задавани
на участниците непристойни въпроси, а вероятно и отговорите са били подобаващи,
но попадат вън от твърденията в исковата молба.
Вероятно не
дотам добре изглежда мъж в дамско облекло, още по-малко ако е облечен така, че
се търси женския секси-ефект. Може да е грозно, неестетично, дори пошло или пък
смешно, но не може да се каже, че облечен така е в нарушение на добрите нрави.
На следващо
място се твъди, че изявите му като травестит по силата на уговорките в договора
представляват израз на порнография и това влече нищожността му. Това твърдение
остава недоказано със събраните свидетелски показания. Двамата свидетели дават
своята преценка за елементите на танца на Й., окачествявайки ги като
порнография, но не сочат факти, от които съдът сам да е в състояние да направи
извод за това. Св. Л. сочи, че наблюдавал как с танца си артиста симулира
сексуални действия, а св. Николов поддържа че с танците имало сексуални
послания. Все пак, не следва да се забравя, че танците са изпълнявани в
еротичен клуб. Еротиката е изкуство за предаване на сексуална емоция и чувство,
съдържа артистичност, сетивност, докато порнографията е грубо натуралистично
изобразяване на половия живот, като се пресъздава напълно реална сексуална
обстановка. И двамата свидители не установяват последно казаното. Двете понятия
са различни, макар и в живота често да се ползват като взаимозаменяеми.
Вероятно от там изхождат двамата свидетели като окачествяват действията на Й.
като порнография, но очевино без основание.
Искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска за
нищожност поради липса на съгласие.
Липсата на
съгласие за сключване на договора би следвало да съществува към момента на
сключването. Изразеното съгласие към момента на сключване на договора не е засегнато
от порок на волята, когато е налице пълно и взаимно съответствие между
съзнаваното желание и неговото външно проявление. Направената преценка в един
по-късен момент след сключване на договора, че направеното волеизявление не е
съответно, примерно на целите които се преследват от страната, не се отразява
върху действителността му. Той поражда правни последици поради изразеното
съгласие към момента на сключване. Не се установява по делото липса на съгласие
към 21.11.2008г. Лично Й. е подписал договора, а няколко дни по-късно-на
26.11.2008г. и пълномощното към мениджъра пред нотариус. Искал е тази
работа. Дори св. Л. споделя, че Й. е
сключил договора с намерението да работи не повече от два месеца.
Искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска за
унищожаемост на договора поради грешка в предмета.
Грешката, като основание за унищожаването на
договор следва да е свързана със сключването му, въз основа на неверни
представи за действителността. Грешката предполага несъзнавано несъответствие
между представите на страната и действителността, под влияние на което
несътветствие, тя сключва договора. Ако не е била несъответстващата на
действителността представа, то и волеизявлението не би било извършено. Несъответствието
се дължи или на неверни представи или на незнание на определени факти от
значение за формиране на вътрешната воля.
Вярно, че Й.
е много млад, но пълнолетен и разсъдлив, грижещ се сам за себе си, трезво
преценяващ нещата, защото е имал точна представа за договора и е желаел
сключването. Посещавал е еротичен микс клуб „Александър” до сключване на
договора, по негови признания около 5 пъти, но свидетелите Ц. и Георгиев го
познават като чест посетител. Познавал е изявите на травеститите в програмата, имал
е представа от хореографиите, вида на сценичните костюми и поведението на
артистите, както и отклика на изявите им върху част от посетителите. Взел е
участие и в конкурса „Мис травестит България”. Не може да твърди, че е бил в
грешка при сключване на договора. Вярно, че с договора от 21.11.2008г. не е
уговорено, че артиста следва да се съблича по бельо, изпълнява танци с движения
имитиращи секс и се показва с дамско облекло пред случайни минувачи.
Същевременно е уговорено с миниджъра, че ще му бъде осигурено професионално и
творческо израстване като артист. Ако се е осъществило първото, по твърдения на
Й., но не и второто, то би било основание за разваляне на договора поради
неизпълнение от страна на мениджъра на поетите по договора задължения. Такъв
иск не е предявен.
От друга
страна, грешката в предмета е основание за унищожаване на сключен договор, само
ако се отнася до съществени качества на същия.
Същината на
сключения договор е мениджъра да осигурява срещу възнаграждение платени
публични изяви на артиста, в ролята му на травестит, при максимално изгодни за
него условия. Да се грижи и за професионалното му и творческо израстване също,
но не е основното, същественото. Не
твърди обаче, че мениджъра е премълчал част от истината, въвеждайки го в
заблуждение, което би било основание за унищожаемост, но поради измама. Такива
твърдения и искания също няма.
Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен
Поради несъвпадане на изводите на ВОС с тези в обжалваното решение на
ВРС, последното следва да бъде отменено и постановено друго с което исковите
претенции бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора, но направеното от въззиваемия искане за присъждане на разноски, такива не му
се следват, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. Пред първата инстанция искане за
разноски е предявила и Б. А. Не са представени доказателства за действително
сторени такива, макар, че е защитаван от адвокат. Не следва уважаване на
искането, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК по първоинстанционното дело. Въззивникът
няма такова искане по делото на ВОС и съдът не дължи произнасяне.
Настоящият състав намира, че ишецът, съответно въззиваем е
останал задължен за заплащане на държавна такса по първоинстанционното производство,
а въззивникът-по въззивното производство. Искът за нищожност е оценяем иск. В
чл. 10 от договора е уговорено между страните, че А. се задължава да осигурява
не по-малко от 10 платени изяви на артиста месечно при минимален хонорар от
35.00лв., като срокът на договора е 26 месеца, съгласно чл. 14 от същия, като в
чл. 13 от договора е уредено процентното съотношение на получаваните от
старните възнаграждения-60% за артиста и 40% за насрещната страна. Цената на всеки
един от евентуално съединените предявени от Й. искове, съгласно разпоредбата на
чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК възлиза на 9100.00лв. /35лв. х 10бр. участия месечно
х 26 месеца/. Съгласно чл. 72, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, дължимата държавна такса по
делото на ВРС е 364.00лв., а за въззивното производство-182.00лв., последната
определена по реда на чл. 18, ал. 1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. По
първоинстанционното дело е събрана от съда д.т. в размер на 80.00лв.,
следователно ищецът е останал задължен за заплащане на още 284.00лв., която
следва да бъде осъден да заплати, на осн. чл. 77 от ГПК. За въззивното
производство, инициирано от А., същата е останала задължена да плати суматна от
още 142.00лв., която следва да бъде събрана от съда по реда на чл. 77 от ГПК.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 2721/15.07.2010г. по гр.д. № 328/2010г. на ХІ състав на ВРС, с което е обявен
за нищожен като накърняващ добрите нрави мениджърски /импресарски/ договор от
21.11.20018г., сключен между Б.З.А. от една старана като мениджър и Й.М.Й. от
друга, като артист, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД по иска на Й.М.Й.
ЕГН ********** ***, против Б.З.А. ЕГН ********** *** и Б.З.А. е осъдена да
заплати на Й.М.Й. сумата от 288.00лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Й.М.Й. ЕГН ********** ***, насочени срещу Б.З.А. ЕГН ********** *** в условията
на евентуалност искове за обявяване нищожността на сключения между тях договор
от 21.11.2008г., като накърняващ добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3
от ЗЗД; за обявяване нищожността на сключения между тях договор от
21.11.2008г., поради липса на съгласие, на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД
и за унищожаване на сключения между тях договор от 21.11.2008г., поради грешка
в предмета, на осн. чл. 27, вр. чл. 28 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Й.М.Й.
ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на ВОС дължимата от него държавна
такса в размер на още 284.00лв., на осн. чл. 77 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Б.З.А.
ЕГН ********** *** да заплати по сметка на ВОС дължимата от нея държавна такса
в размер на още 142.00лв , на осн. чл. 77 от ЗЗД.
Решението
може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: