Р Е Ш Е Н И Е
№
……..
Гр.
Варна....................2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, пети състав в публично съдебно заседание
проведено на двадесет и пети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСПИНА Г.
ЧЛЕНОВЕ:
ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
Мл.с.
ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при
участието на секретаря С.Т., като разгледа докладваното от съдия
ЗЛ.КАВЪРДЖИКОВА в.гр.д. № 2159 по описа на съда за 2010 година и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба на М.М.П., чрез адв. Л.В. и адв. В. Павлов,
срещу решение № 2891/23.07.2010г. по
гр.д. № 12030/2009г. на VІІ състав на ВРС, с което са отхвърлени исковете й,
насочени срещу РЗОК-Варна, представляван от директора М.И.Щ. , с правно
однование чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 от ЗЗДискр., за установяване на
нарушение- реализиран от ответника
акт на пряка дискриминация при упражняване на правото на труд на ищцата, изразяваща се в
нарушаване на правото й на равно третиране чрез изменение на длъжностна й
характеристика, образуване на дисциплинарни производства, прекратяване на
трудовото й правоотношение с дисциплинарно уволнение, осъществени на признака
на образованието; за установяване на нарушение – извършен
от ответника акт на пряка дискриминация, реализиран при издаването на заповед № РД 18–15/08.06.09г. с която ищцата била
изключена от състава на комисия за извършване на експертизи в РЗОК като неин
заместник председател, като бъде осъден
ответникът да се въздържа за в бъдеще от
по-нататъшни нарушения и
за това РЗОК-Варна да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за
нанесените й в следствие на дискриминацията от 08.06.2009 неимуществени вреди в
размер на 1000 лева, изразяващи се
в претърпени ежедневни отрицателни емоции довели до прием на
успокоителни медикаменти, такива за високо кръвно, обострен гастрит
и автоимунен тиреоидит, като
неоснователни. Считайки обжалваното решение за неправилно, поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост, по изложените съображения се моли за
отмяната му и уважаване на предявените претенции. В с.з., чрез
процесуалните си представители поддържа въззивната си жалба.
Въззиваемата
страна РЗОК-Варна, чрез гл. юрисконсулт П.И.-С. и ст.юрисконсулт Й.Й. в писмен
отговор оспорват въззивната жалба, като неоснователна. Молят обжалваното
решение да бъде потвърдено. Претендират присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция. Чрез гл. юрисконсулт П.И.-С. поддържа
становището си, изразено в писмения отговор на въззивната жалба.
ВОС
констатира следното:
В исковата си
молба, уточнена с молба от 11.12.2009г., М.М.П. предявява в условията на
обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3
от ЗЗДискр. против РЗОК Варна, представлявана от директора доктор
М.И.Щ. за установяване, че със своите действия
ответникът е извършил акт на дискриминация по признака „образование”,
осъществил е тормоз върху нея и е нарушил правото й на труд, като не е прилагал
еднакви критерии при налагане на дисциплинарни наказания и в последствие я е
уволнил дисциплинарно; за осъждане на ответника да възстанови положението преди
извършване на нарушението, като я възстанови на работа, а след
възстановяването, да се въздържа от по-нататъшни нарушения; за осъждане на
ответника да й заплати обезщетение за нанесените в следствие дискриминацията
неимуществени вреди в размер на 1000.00лв., изразяващи се в ежедневно търпяни
отрицателни емоции, довели до необходимостта от прием на успокоителни лекарства, медикаменти за високо
кръвно налягане и такива за лечение на обострения й гастрит и автоимунен
тиреоидит. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Излага, че от 16.09.2003г. работи в РЗОК-Варна. От
07.09.2004г. заемала длъжността Началник сектор „Аптеки”. Предвид това, че
квалификационните степени, които са необходими за заемане на длъжност в РЗОК-Варна
са магистър по специалност „Медицина” и магистър по икономическа
специалност, в интерес на работата през
м. октомври 2007г. записала магистратура по специалност „Финанси”. През м. май
2008г., работодателят, използвайки, че ищцата все още не е завършила
икономическото си образование, изменил
длъжностната характеристика за заеманата от нея към момента длъжност, като
изискванията за знания, опит, умения и квалификация, от професионална област
„медицина” в „икономика”. По този начин преди завършване на икономическото си
образование престанала да отговаря на изискванията за заемане на длъжността. В
разговор с директора се изяснило, че или
ще трябва да приеме нова длъжност или ще трябва да напусне. Под натиска на работодателя била принудена да
заеме друга длъжност-началник сектор „Контрол на специализираната извънболнична
медицинска помощ” /КСИМП/, която длъжност били отказана от други служители. Като
дискриминиращо я поведение на работодателя, сочи изключването й със заповед №
ЗД 18-15/08.06.2009г. от комисията за извършване на експертизи в РЗОК при
необходимост от отпускане на скъпоструващи лекарства, като неин
заместник-председател. На 03.07.2009г. ищцата завършила икономическото си
образование, придобивайки квалификационна степен „магистър” по специалност
„Финанси”. Представила на работодателя си удостоверение за завършено
образование № 74/10.07.2009г. Месец след това, работодателят неколкократно
образувал срещу нея дисциплинарни производства по твърдяни като извършени от
нея нарушения на трудовата дисциплина. Проява на дискриминация според нея е
възлагането от страна на работодателя на задачи на д-р Таня Атанасова, същата
директор на „Дирекция КМДПА” в РЗОК-Варна да я следи и проверява персонално
ежедневно през работно време и тенденциозно да изготвя докладни записки до него
или му докладва устно, послужили за образуване на дисциплинарните производство срещу
нея от 04.09.2009г., на 14.09.2009г., на 28.09.2009г. и на 09.10.2009г. На
22.10.2009г. й било наложено наказание „дисциплинарно уволнение”. Дисциплинарни
нарушения, за които били образувани спрямо нея дисциплинарни производства, били
допускани и от други служители на ръководни постове в РЗОК-Варна, като например
д-р Н.Енчева, началник сектор „Контрол на първичната извънболнична помощ”, без
обаче да са били предприети мерки по налагане на дисциплинарно наказание. До
този момент, считано от назначаването й в РЗОК-Варна не само, че не е била
наказвана дисциплинарно, но работодателят не е показвал недоволство от начина
по който върши преките си задължения. Дни
преди уволнението от НЗОК се получила отлична оценка за работата й като
началник сектор. Твърди и упражняван спрямо нея психически тормоз, изразяващ се
в това, че преди да й бъдат искани обяснения по стартиралите дисциплинарни
производства, д-р Т.А. й обяснявала колко сериозно е положението й, че
работодателят е недоволен от нея и, че ще предприеме мерки. Търпяла намеци, че
ако заеме редова длъжност с по-ниско заплащане, може да се спаси от уволнение.
Това поведение обяснява с цел ограничаване и елиминиране амбициите й за кадрово
развитие и повишаване в по-висока длъжност. Директорът очевидно се е чувствал
застрашен от нея, предвид нейната по-висока квалификация, притежавайки две
магистърски степени, с които може да заема всички длъжности в РЗОК, включително
и директорския пост. Всичко посочено дотук е израз на пряка дискриминация на
основата на признака „образование”.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът РОЗК- Варна, чрез представляващия д–р М.Щ., е
депозирал отговор, в който оспорва предявения иск с правно основание чл.
71 ЗЗДискр, считайки го за допустим, но неоснователен. Претендира
заплащане на направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Излага следните
съображения: Не счита, че в интерес на работата ищцата е
записала магистратура по специалност финанси. Към м. октомври
С влязло в сила
протоколно определение от първото по делото с.з. на 18.05.2010г. ВРС е
прекратил производството по предявения от М.М.П. иск с правно основание чл. 71,
ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр., в частта с която се иска осъждане на
ответната страна да възстанови положението преди нарушението, с оглед
заявеното от страната оттегляне на иска, на осн. чл. 232, ал. 1 ГПК.
В редовно проведените от ВРС съдебни заседания П., представлявана от адв. Л.В. и В.Павлов
поддържа предявените искове в останалата им част и моли същите да бъдат уважени.
Ответникът РЗОК-Варна,
представляван от директора, чрез юрисконсулти П.Иванова-Сотирова
и Й.Йорданов моли исковите претенции да бъдат отхвърлени.
Съдът като
взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема
за установено следното:
Не се
спори между страните и се установява от представените пред ВРС писмени
доказателства-ЛТД на д-р М.П., че страните са били в трудово правоотношение от
16.09.2003г., като към 07.02.2008г. тя е заемала длъжността Началник сектор „Предварителен
контрол аптеки” /ПКА/ в отдел „Предварителен контрол на извънболничната
медицинска, на денталната помощ и аптеки” /ПКИМДПА/ на дирекция „Контрол на
медицинската, на денталната помощ и аптеки” /КМДПА/ към РЗОК-Варна, с основно
трудово възнаграждение 580.00лв. Изискване към заеманата от нея длъжност е било
лицето да притежава ценз „Магистър” в професионална област „Медицина”. Видно от
приложената на л. 183 от първоинстанционното
дело диплома за висше образование, изд. от МУ-Варна, д-р М.М.П. е
завършила шест годишния курс на обучение по специалност Медицина и следователно
е отговаряла на изискванията на заеманата длъжност за ценз и професионална
област.
С покана
изх. № 93-00-24/10.04.2008г., издадена въз основа на заповед РД
09-265/07.04.2008г. на директора на НЗОК, касаеща одобрената нова
организационна структура на РЗОК-Варна и ново длъжностно разписание, видно от
които след промените липсва като структурна единица сектор „Предварителен
контрол аптеки”, директорът на РЗОК-Варна е поканил М.П. в тридневен срок да заеме длъжността началник сектор „Контрол на
специализираната извънболнична медицинска помощ” /КСИМП/. Поканата й е връчена
на 10.04.2008г.
С писмено
заявление вх. № 93-00-24/11.04.2008г. М.П. е изразила съгласието си да заеме
длъжността Началник сектор „Контрол на специализираната извънболнична помощ”,
считано от 01.05.2008г., с оглед на което е подписано между страните
допълнително споразумение № ДС 149/21.04.2008г. С това споразумение е изменен
трудовия договор на П., като от от длъжност Началник сектор „ПКА”, отдел
„ПКИМДПА”, дирекция „КМДПА” е заела длъжността Началник сектор „КСИП”, отдел „КИМДПА”,
дирекциа „КМДПА” при основно трудово възнаграждение от 600.00лв. От
длъжностната характеристика, подписана от П. на 21.04.2008г. за заеманата
длъжност, се установява, че като изискване е вменено образователна степен
Магистър и професионална област Медицина, на които изисквания тя е отговаряла.
Не се
спори между страните, че след структурните промени в РЗОК-Варна от 01.05.2008г.,
за длъжността Началник сектор „Контрол аптеки”, по длъжностна характеристика за
заемащия длъжността се изисква образователна степен Магистър в професионална
област Икономика.
На
11.06.2009г. е било връчено на М.П. искане за даване на обяснения на осн. чл.
193, ал. 1 от КТ, изх. № 93-00-5/08.06.2009г. за посоченото от работодателя
дисциплинарно нарушение от 05.06.2009г. На 12.06.2009г. тя е дала писмени
обяснения пред работодателя.
Според
подредбата на документите в ЛТД на М.П. по хронологичен ред, през м. август
2009г. тя е представила уверение № 074/10.07.2009г., изд. от ВТУ „Св.Кирил и
Методий”, видно от което е завършила висше образование спец. „Финанси”,
ОКС-Магистър, като е положила успешно държавен изпит на 03.07.2009г.
На
04.09.2009г. е било връчено на М.П.
искане за даване на обяснения на осн. чл. 193, ал. 1 от КТ, изх. №
93-00-6/04.09.2009г. за посочените от работодателя дисциплинарни нарушения,
изразяващи се в допуснати очевидни технически грешки при осъществяване на
контрол при изготвяне на документи, в качеството й на началник „КСИМП” в
периода от 03.06.2009г. до 23.07.2009г., на което искане е отговорила писмено с
обяснения вх. № 93-00-6/07.09.2009г.
На
14.09.2009г. е било връчено искане на М.П. за обяснения на осн. чл. 193, ал. 1
от КТ за извършени от нея дисциплинарни нарушения, в качеството й на Началник
сектор КСИМП, изразяващи се в пропускането на нормативно определен срок за
връчване на медицински протокол и протокол за неоснователно получени суми и
двукратно пропускането на нормативно
определен срок за издаване на заповеди и връчване на покана, по повод извършени
проверки на ДКЦ „Чайка” ЕООД, ЕТ „АИПСМП Мариана Христова и „АГПСМП-Кардио”
ЕООД, в периода м.05.2009г.-м.07.2009г, по което искане в срок са постъпили
обясненията й.
Последвало
е ново искане за даване на обяснения от М.П., на осн. чл. 193, ал. 1 от КТ за
изброени в 14 пункта пропуски на нормативно определен срок за изпращане на
постъпили в РЗОК молби от физически лица до комисията в ЦУ на НЗОК за отпускане
на скъпоструващи лекарства, в периода м.08.2009-м.09.2009г., при заместването
на д-р Морисета Кожухарова, последната председател на комисията по чл. 78, ал.
2 от ЗЗО. Постъпили са обяснения вх. № 93-00-14/29.09.2009г.
С искане,
връчено на М.П. на 09.10.2009г., работодателят
е поискал обяснения на осн. чл. 193, ал. 1 от КТ, за посочените
дисциплинарни нарушения, изразяващи се в закъснение за работа на 11.09.2009г.,
16.09.2009г., 17.09.2009г., 29.09.2009г., 02.10.2009г. и 06.10.2009г., на което
е отговорила с писмени обяснения вх. № 93-00-16/12.10.2009г.
Със
заповед № ЗП-4/22.10.2009г., изд. на осн. чл. 195 от КТ, чл. 188, т. 3, вр. чл.
190, ал. 1, т. 3 от КТ и чл. 187, т. 1, т. 3, т. 7 и т. 10 от КТ, на директора
на РЗОК-Варна, на д-р М.М.П. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”.
Заповедта е връчена на служителя на същия ден-22.10.2009г.
Със
заповед № РД 18-15/08.06.2009г. е утвърден съставът на комисията за извършване на експертизи в РЗОК
при необходимост от скъпи лекарства, като д-р. М.П. не член на комисията.
По първоинстанционното делото са приобщени пълни разпечатки
от системата за входно – изходен пропусквателен режим на РЗОК Варна
за 11.09.2009г.,
16.09.2009г., 17.09.2009г., 29.09.2009г., 02.10.2009г. и
06.10.2009г., както и протоколи
от същите
дати, съдържащи констатации при извършена физически проверки за явяване на служители
на РЗОК-Варна навреме на работа, че д-р. М.П. не е на работното си
място-сградата на РЗОК-Варна.
Като доказателство по делото на ВРС са приети комплексни оценки по
методиката за оценяване дейността на директорите на РЗОК по изпълнение на
решение на УС № РД-УС-04-17/20.01.2009г. на УС на НЗОК и бюджетната сметка на
РЗОК за първо, второ, трето и четвърто тримесечие на 2009г. и комплексни оценки
по методиката за оценяване дейността на РЗОК по изпълнение на решение на УС №
РД-УС-04-127/27.12.2007г. на УС на НЗОК и бюджетната сметка на РЗОК за първо,
второ, трето и четвърто тримесечие на 2008г., както и самата методика №
РД-16-13/07.04.2009г. за оценяване дейността на директорите на РЗОК по
изпълнение на решение № РД-УС-04-17/20.01.2009г. на УС на НЗОК и бюджетната
сметка на РЗОК. Действително за първото и третото тримесечие на 2008г. и за
третото тримесечие на 2009г. оценката за дейността на СИМП е 6.00, докато в
останалите периоди варира между 5.32 и 5.94.
Приобщена е докладна записка вх. № 93-0071/31.05.2010г. относно извършена справка в електроннатна
деловодна система „ Архимед „. Длъжностното лице е удостоверило, че за периода от 01.01.2009г. до
22.10.2009г. няма данни за регистрирани заповеди за корекции поради допуснати
грешки на зоповеди за санкции и писмени покани за възстановяване на
неоснователно получени суми на изпълнители на първична извънболнична медицинска
помощ.
В хода на съдебното производство пред ВРС са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката М.Р.Й.-без
родство със страните. Свидетелката сочи, че П. започнала обучението си по
специалност Финаси във Велико Търново през 2007г., с притеснението, че с
втората си квалификация, „накои хора стоящи по-горе могат да бъдат застрашени”.
Наложило се промяна на сектора в който работи „Аптеки” в друг сектор, която
промяна П. не желаела. В края на 2008г. започнала да приема успокоителни
лекарства. При срещите си след работа, ако през деня П. е имала конфликти с
работодателя си, била разстроена, притеснена и под напрежение. В останалата си
част показанията на свидетелката представляват пресъздаване на споделеното с
нея от страна на въззивницата или предположения и изводи, за обстоятелства, за
които признава, че няма преки впечатления.
С оглед така
установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Въззивната жалба
е подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, след като пощенското
клеймо върху плика с който е препратена по пощата носи дата 29.09.2010г., от
надлежно легитимирано лице-страна по спора, при наличието на правен интерес и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане и
следва прознасяне на въззивния съд по съществото на спора, с изключение на
частта относно оплакването във въззивната жалба и искането за осъждане на
РЗОК-Варна да възстанови положението преди извършване на нарушението, на осн.
чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр. В тази част производството по иска е прекратено
с протоколно определение от с.з. на 18.05.2010г., с оглед нарочното изявление
на процесуалния представител на М.П. и е влязло в сила като необжалвано. От
друга страна като се навеждат оплаквания, че прекратяването не касае
претенцията за осъждане на РЗОК-Варна да възстанови положението преди
извършване на нарушението и за възстановяване на работа на ищцата, настояща
въззивница, но липсва произнасяне на първата инстанция по това искане, то се
препятства възможността на въззивния съд да се произнесе по същото по пътя на
инстанционния контрол. Въззивният съд не дължи произнасяне по жалбата в тази
част.
За да се явява основателен иска
по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. следва да бъде установено
наличието на действия или бездействия от страна на ответника, съставляващи
дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 или
3 във вр. чл.4, ал. 1, както и на чл. 5 от същия закон.
Забранена е
всяка дискриминация, основана на етническа принадлежност, принадлежност към
вяра или религия или други признаци, чежду които и образование. Никой
не може да бъде дискриминиран на такава основа. Дискриминацията има две проявления - пряка и
непряка, съгласно дефинициите в чл. 4, ал. 2 и 3 от ЗЗДискр.
При пряката
дискриминация осъществяването й е резултат на по-неблагоприятно третиране на
едно лице, отколкото друго лице при сравними сходни обстоятелства. Установяването
на неблагоприятно третиране се извършва посредством сравнение. Необходимо е да
се сравнят два различни правни субекта при едно и също поведение /действие
или бездействие/ на друг правен субект, за да се установи дали е
налице по-неблагоприятно третиране на единия от тях, но само въз основа на на
критерий, нарочно формулиран в ЗЗДискр., друг закон или международен договор,
по който РБ е страна.
Непряката
дискриминация е поставяне на едно лице в по-неблагоприятно положение на
основание своята принадлежност към пол, раса и други, сред които признака
„образование”, в сравнение с други лица, чрез
привидно неутрална разпоредба, критерии и практика, освен ако те са обективно
оправдани с оглед на законова цел и средствата за целта са подходящи и необходими.
Съгласно чл. 5
от ЗЗДиср. тормозът, дефиниран съответно в § 1, т. 1 от ДР на
ЗЗДискр., като всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал.
1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или
резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна
или застрашителна среда, също се смятат за дискриминация.
Въззивницата
твърди, че е била пряко дискриминирана въз основа на образованието което
притежава-„Медицина”-магистърска степен и „Финанси”-магистърска степен, както и
че е била подложена на тормоз на основата на признака „образование”, който
тормоз също е израз на дискриминация.
Доказателствената тежест е за ищцата-въззивница,
противно на оплакванията й във въззивната жалба, както изрично й е указал съда
при извършения доклад на исковата молба в с.з. на 18.05.2010г. Разпоредбата на
чл. 9 от ЗЗДискр. обръща доказателствената тежест за ответната страна, едва
тогава, когато страната, която твърди, че е дискриминирана докаже фактите, от
които може да се направи извода, че е налице дискриминация.
Доказване на твърдяните факти изобщо
не е проведено от М.П.. Не установява, че използвайки, че все още не е
завършила икономическото си образование, преднамерено работодателят е променил
длъжностната характеристика на заеманата от нея длъжност Началник сектор
„Предварителен контрол на аптеки” през м.май 2008г., въвеждайки като изискване
към заемащия длъжността, същият да е с икономическо образование, заставяйки я
под заплахата да бъде уволнена или да заеме нежеланата от нея длъжност Началник
сектор „Контрол на специализираната извънболнична медицинска помощ”, отказвана
от други колеги. Същевременно П. дори не твърди, че към момента е било сведено
до знанието на работодателя, че тя провежда обучение за придобиване на
магистърска степен по специалност
„Финанси” . Сама признава, че чак след дипломирането си, станало на
03.07.2009г. е представила в РЗОК-Варна удостоверение за завършено образование.
От своя страна ответникът по иска-въззиваем
по делото е представил заповед № РД-089-265/07.04.2008г. на директора на
НЗОК, видно от която е утвърдена организационна структура на РЗОК-Варна и
длъжностно щатно разписание, считано от 01.05.2008г. Изобщо не е предоставена
възможност на директора на РЗОК-Варна да ги одобрява или не. Единствено му е
указано в срок да представи поименно щатно разписание на РЗОК-Варна. По този повод, при новата
организационна структура и новото щатно разписание, след като не съществува
длъжност Началник сетор „Контрол на аптеки” в отдел „Предварителен контрол на
извънболничната медицинска и дентална помощ и аптеки”, на П. й е предложено да
заеме длъжността Началник сектор „Контрол аптеки” в преструктурирания отдел
„Контрол на извънболничната медицинска и дентална помощ и аптеки”, обхващащ
както предварителния, така и последващия контрол, на условията за заемане на
която е отговаряла по образователен ценз и специалност. Видно от представените длъжностни
разписания за длъжностите до промените от 01.05.2008г. и след това, заеманата
от нея до изменението длъжност и след това са с еднакво по размер
възнаграждение. Въззивницата не е установила, че предложената длъжност е
отказана от други колеги, че е непривлекателна и е била принудена под заплаха
от уволнение да я заеме. Не твърди и не установява към датата на структурните
промени да е отговаряла на изискването на новата длъжностна характеристика за
длъжността Началник сектор „Контрол на аптеки”, изискваща икономическо
образование, степен „магистър”. Следва да се има предвид, че когато едно лице
не отговаря на новите изисквания за заемане на дадена длъжност, възможен изход
от ситуацията би било и прекратяване на трудовото правотношение, на осн. чл.
328, ал. 1, т. 11 от КТ. Очевидно, работодателят е предложил на служителя си да
заеме друга длъжност в РЗОК-Варна, за която отговаря на изискванията по
длъжностна характеристика. Наложените по решение на директора на НЗОК
структурни промени в РЗОК-Варна, довели до изменение на длъжностната
характеристика, одобрена от ръководителя на РЗОК-Варна, не може да бъде
окачествено като акт на дискриминация от страна на последния по отношение на П.,
ако и изобщо да е била обсъждана между страните възможността за прекратяване на
трудовото правоотношение, защото не е доказано от въззивницата, а и тя
действително е престанала да отговаря на изискванията на новоодобрената
длъжностна характеристика, т.к. към м.май 2008г. не е притежавала икономическо
образование. Не на последно място, не представлява дискриминация, различното
третиране на лица по признака образование, когато е свързано с въвеждането на
изисквания за заемането на определената длъжност, но поради
естеството на дейността е съществено и определящо професионално
изискване, целта е законна и изискването не надхвърля необходимото
за постигането й, както е в настоящия казус, при извършените структурни
промени в РЗОК-Варна, по аргумент на чл. 7, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр. и сходната
норма на чл. 1, ал. 2 от Конвенция № 111 относно дискриминацията в
областта на труда и професиите,
ратифицирана от РБ с официална регистрация в Международното бюро на труда на
22.07.1960г., в сила от 22.07.1961г.
П. не установява като факт, който
може да бъде ценен като акт на диксримация
по признак „образование” и това, че със
заповед № РД 18-15/08.06.2009г. е определен състава на комисията за извършване
на експертизи в РЗОК при необходимост от скъпи лекарства, в който не участва.
Не е ангажирала доказателства, че до издаването на заповедта е била
зам.председател на тази комисия, но дори и да се приеме, че е така, понеже това обстоятелство не е оспорено изрично от
насрещната страна, то не установява, че само тя е изключена от състава й и то
поради образованието което притежава. Не следва да се забравя, че към
08.06.2009г. тя все още не е била представила на работодателя си уверение №
074/10.07.2009г., изд. от ВТУ „Св.Св.Кирил и Методий”, с което го информира, че
е повишила квалификацията си, придобивайки икономическа специалност, както
твърди в исковата молба и следователно притежава
по-широк образователен ценз от останалите служители в РЗОК-Варна, поради което най-сетне
да е мислимо по-различно третиране или поставяне в по-неблагоприятно положение.
Ищцата,
настояща въззивница не доказва претендираната от нея дискриминация и по повод образуваните срещу
нея дисциплинарни производства в периода м.09.2009г.-м.10.2009г., приключили с
издаването на заповедта от 22.10.2009г., с която й е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение”. Не се установява от събраните по делото доказателства, че
работодателят не е прилагал еднакви критерии при налагане на дисциплинарни
наказания, в хипотезата на чл. 20 от ЗЗДискр. и че взетите предвид от него при
налагане на дисциплинарното наказание констатирани нарушения на П., са
допускани и от други служители, но без последствия за тях, визирайки
по-конкретно д-р. Н.Енчева-началник сектор „КПИМП” в РЗОК-Варна и останалите
служители, регистрирани като закъсняващи за работа според данните от
приложените разпечатки от системата за входно-изходен пропускателен режим на
РЗОК-Варна за посочените в същите дати. Не установява по никакъв начин, че ищцата-въззивница
е била подложена на тормоз, като са й искани обяснения за констатираните от
работодателя нарушения на трудовата дисциплина, търпейки намеците на колеги, в
близки отношения с директора, че е по-добре да си подаде молбата за напускане,
защото в противен случай ще бъде дисциплинарно уволнена, както и понеже по
нареждане на директора, д-р Т.Атанасова я е следила и донасяла на директора е
обяснявала на П. всеки път колко сериозно е положението й, как работодателят е
недоволен от работата й, както и, че възнамерява да предприеме конкретни мерки.
Видно от
заповедта за уволнение М.П. е наказана дисциплинарно с оглед контатираните от
работодателя нарушения на трудовата дисциплина
извършени от нейна страна, посочени в четири основни групи, сред които неосъществяване на
необходимия контрол при работата в сектор „КСИМП”, довело до допускане на
технически грешки при изготвяне на подробно посочените документи и шесткратно
неспазване на работното време и закъснения за работа в периода от 11.09.2009г.
до 06.10.2009г. За всяко едно от констатираните нарушенията са й искани
обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 от КТ. Доколко посочените нарушения
представляват такива и с оглед на това е последвало дисциплинарното уволнение,
няма да бъде коментирано от настоящия състав, т.к. не е предмет на разглеждане
в настоящия спор. Образувано е нарочно производство по исковете на П. с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, предмет на гр.д. №
14197/2009г. на ХХІ състав на ВРС.
Твърди се, но не са ангажирани доказателства, че
д-р. Н.Енчева, същата началник сектор „Контрол на първичната извънболнична
медицинска помощ” е извършила аналогични нарушения на трудовата дисциплина, като
е останала несанкционирана от
работодателя. С исковата си молба
страната е поискала представянето на справка от деловодната програма „Архимед”
за изведените заповеди за корекции на
заповедите за санкции и писмени покани за възстановяване на неправомерно
получени суми, издадени от директора на РЗОК-Варна на изпълнители на първична
медицинска помощ в периода от 01.01.2009г. до 22.10.2009г. Видно от докладна
записка вх. № 93-00-71/31.05.2010г., подписана от гл.специалист „Деловодство”, в
базата данни няма регистрирани заповеди за корекции поради допуснати грешки на
заповеди за санкции и писмени покани за възстановяване на неоснователно
получени суми на изпълнители на първична извънболнична медицинска помощ в
проверявания период. Следва извода, че не се е налагало корекции на допуснати
грешки от страна на д-р. Енчева, в работата й като началник сектор „КПИМП”, а
твърдението за допуснати такива остава недоказано.
Страната е
поискала и са приложени разпечатките от
системата за входно-изходен пропускателен режим на РЗОК-Варна за посочените в
същите дати в периода от 11.09.2009г. до 06.10.2009г. Според тези разпечатки,
действително много служители не са регистрирани с влизане на входните врати на
2-ри и 3-ти етажи на РЗОК-Варна, Информационен отдел или директорски кабинет
към началото на работния ден в 8.30ч.
Като нарушение на трудовата дисциплина от страна на П. в заповедта за
уволнение е посочено обаче неспазване на началото на работното време, наред с
още три основни групи нарушения. От друга страна при налагане на наказанието,
относно констатираните закъснения, работодателят се е позовал не само на
разпечатките от системата за входно-изходен режим, но и на изготвените
протоколи от 11.09.2009г., 16.09.2009г., 17.09.2009г., 29.09.2009г.,
02.10.2009г. и 06.10.2009г. Първо, тези протоколи са цитирани в заповедта за
уволнение от 22.10.2009г., така, че не следва да се приеме, че са изготвени с
оглед нуждите на процеса. На второ място, те не са били своевременно оспорени
от защитата на П. при представянето им от насрещната страна в с.з. на
29.06.2009г. и до приключване на съдебното дирене по първоинстанционното дело. Напротив.
Процесуалният представител е направил изрично изявление да се приемат и са
приети от съда без оспорване. Дори и да
не бъдат .ценени от съда, то наказанието е наложено, не само за това нарушение,
както беше посочено вече по-горе, Това, че към 22.10.2009г., когато е наложено
дисциплинарното наказание, вече е било
достояние на работодателя, че П. притежава икономическо образование, то само
поради хронологичната последователност на събитията, не е достатъчно да се
стигне за извода за доказаност на твърдението за извършен дискриминационен акт. За да е налице
проява на дискриминация изобщо не е достатъчно да се установи различно
третиране на определени лица в конкретен случай, а е необходимо да се докаже
още, че това третиране е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани
в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка
между неблагоприятното отношение и причината за него. Според
ангажираните от въззивницата
доказателства, далеч не може да се приеме и това, че се касае за
прилагането на различни критерии при дисциплинарните наказания, предвид признака „образование”. Неотносимо по спора
доказателство се явяват изисканите от ищцата-въззивница и представени комплексни
оценки по Методиката за оценяване дейността на директорите на РЗОК за първо,
второ и трето тримесечие на 2009г., комплексна оценка по Методиката за
оценяване дейността на РЗОК за второ, трето и четвърто тримесечие на 2008г.
и комплексни оценки по Методиката за
оценяване дейността на директорите на РЗОК за първо първо тримесечие на 2008г.
Според чл. 1 от приложената методика № РД-16-13/07.04.2009г., се определя реда
и начина за оценяване дейността на РЗОК по изпълнение на решение на УС на НЗОК
от 20.01.2009г. и бюджетната сметка на РЗОК. Комплексната оценка формирана по
реда на тази методика се счита за оценка на директора на РЗОК в качеството му
на ръководител. Действително за трето тримесечие на 2009г., като стойностна
единица за дейността на сектор СИМП е дадена оценка 6.00. Това е елемент от
оценката за дейността на РЗОК и директора на РЗОК-Варна, но по икономически
показатели на базата на Закона за бюджета на НЗОК, видно от чл. 4 от Методиката
и според показателите залегнали във формулата по Приложение № 2. Не
представлява пряко оценка за дейността на П., така, че да се установява факт,
който може да бъде квалифициран като пряка дискриминация.
Не може да
бъдат преценени като акт на дискриминация, особено по признака образование
възлагането от странан на дисциплинарнонаказващият орган на задачи на директора
на „Дирекция КПДПА” при РЗОК-Варна-д-р Таня Атанасова, да следи за изпълнението
на работата в структурните звена на дирекцията, разбира се и за спазването на
трудовата дисциплина и навременното явяване на работа на подчинените му
служители, сред които е и П. в качеството й на началник сектор КСИМП, в състава
на тази дирекция, съгласно длъжностното разписание на РЗОК-Варна от
01.05.2008г., да изготвя докладни записки и да му докладва устно. Видно от
представените протоколи от 11.09.2009г.,
16.09.2009г., 17.09.2009г., 29.09.2009г., 02.10.2009г. и
06.10.2009г., проверки за
спазване на работното време на РЗОК са извършвани не единствено от д-р
Т.Атанасова, а и не само по отношение на д-р. М.П.. Наличието им очевидно е
дало основание на работодателя да поиска обяснения от П. за закъсненията й за
работа на посочените в същите дати още на 09.10.2009г. и в последствие се е
позовал при издаване на заповедта за уволнение от 22.10.2009г. Те са част от
образуваната дисциплинарна преписка. Не следва да се възприемат като акт на
дискриминация и исканите няколкократно обяснения от П. по реда на чл. 193, ал.
1 от ГПК. Задължение на работодателя е при откриване на дисциплинарно
производство да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения и да
събере и оцени посочените доказателства. Не изпълни ли това свое задължение, то
са налице основания за отмяна на заповедта за уволнение като незаконосъобразна,
без разглеждане на спора по същество. Спазването на таза законова разпоредба е
наложило няколкократното искане на обяснения за констатираните нарушения на
трудовата дисциплина. Тези действия на
работодателя не могат да бъдат окачествени като актове на пряка дискриминация
по признака образование, нито като приложен тормоз от негова страна.
След като всички твърдения за факти, които може да бъдат възприети от
съда като акт на дискриминация по отношение на П. остават недоказани,
неоснователни се явяват исковете й за установяване на дикриминация, позовавайки
се на същите факти и следва да бъдат отхвърлени.
Неоснователни са следователно и акцесорните искове за въздържане на
насрещната страна от по-нататъшни нарушения и за осъждането й да заплати на
ищцата-въззивница обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Следва да
бъдат отхвърлени.
Предвид
съвпадане на изводите на ВОС с тези в обжалваното решение, последното следва да
бъде потвърдено.
С
оглед изхода на спора и направеното от въззиваемата страна искане за присъждане
на разноски, настоящият състав намира, че въззивницата следва да бъде осъдена
да заплати сумата в размер на 150.00лв. за въззивната инстанция, определен по
реда на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, на осн. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от
ГПК..
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2891/23.07.2010г.
по гр.д. № 12030/2009г. на VІІ състав на ВРС.
ОСЪЖДА М.М.П. ЕГН **********
*** да заплати на РЗОК-Варна, БУЛСТАТ 12185382201450 с адрес гр. Варна, бул.
„Цар Освободител”, № 76Г, сумата от 150.00лв., представляваща разноски пред
въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок, считано от
датата на връчване на препис на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: